fucking life

Чет Окт 14, 2010 9:05 pm

1ва глава
Реших да напиша един фик, който се надявам да ви хареса.

Ето го и поредния мъчителен ден започва. За какво ли живея? Може би за да виждам всеки ден момчето, което обичам с човека, който мразя. Колко ще мога да издържа още? Преди време помолих най-учтиво родителите си да ме преместят, но колкото и да се молех отговора беше „НЕ” Мислех днеска да не ходя на училище. И за какво? Защото щях за пореден път да измисля начин по който да се самоубия...
Седях в леглото по пижама. Пуших цигара след цигара, действащи ми като дрога. Телефона ми звънна. Беше Ино. Тя беше единственната ми останала приятелка. Да, преди години тръгнах с наркоман, който убиди доста от приятелките ми и всички ме изоставиха без нея. Ценях я с цялото си сърце, но периода който преживявах беше труден.
-Ало, ще идваш ли на училище? – попита тя.
-Не смятам...
-Моля те, Сакура не върши глупости. – Настоя Ино. Тя беше интелигентно момиче, с руса коса и сини очи. Обаче колкото и да беше красива, никой не я понасяше заради тревата, която набутваше на приятелките си. Нуждаеше се от пари за да излекуват по-малката й сестра, която имаше сериозна болест.
-Хн, хубаво – излъгах я аз. Не исках да се безпокои за мен. Родителите й бяха разведени, имаше по-малка сестра, за която трябваше да се грижи. Майка й беше луда, затова тя остана при баща си, въпреки че го мразеше. След като затворих телефона, отидох да се изкъпя. Вързах дългата си розова коса и се отпуснах във ваната, като пуснах студената вода. Дали съм откачена? Да, бях но и какво му е лошото на студената вода. Чуствах как постепенно започнах да не чуствам тялото си от студената вода. Завих се с една къса хавлия и тръгнах към стаята ми. Спрях се пред малко шкафче, в което криех дрогата на бившия ми, с който постоянно се виждахме, та и сме спали заедно. Взех едно от хапчетата, после още едно и продължавах докато тялото ми не започна да се отпуска на пода. В ръката ми имах последното хапче, което щеше да обяви края на живота ми, но го изпуснах докат се свличах бавно и мъчително, всичките ми хубави спомени минаваха през ума ми, а някой оставяха и следи, който причиняваха голяма болка. Болезнено се настаних на пода. С последни сили протегнах ръката си за да го взема
-Е това е края. – Промълвих най-спокойно. Очите ми се затваряха в бавен кадър и бях принудена още поне една минута да си спомня шибания ми живот.
**
На дръгия ден по всички вестници пишеше „Великата Харуно Сакура се е самоубила” с неописуема мъка в очите на родителите ми и приятелките на Ино присъстваха на погребението ми. Порой сълзи като водопад се стелеха над гроба ми и правеха дъждовна завивка. От този момент животът на семейството ми беше съсипано.

от името на ино:

Вървях по коридорите на училището. Не знаех накъде отивам, даже не чувствах тялото си, сякаш бях само едно съзнание, реещо се над пустите коридори на потискащата сграда. По непонятна за мен причина, реших да се обърна и това което видях ме стресна. Някаква черна фигура, ме следваше на около 3 метра разстояние. Сякаш нямаше лице или тяло, просто една съвкупност от мрак и чернота. Дори не можех да преценя, дали е мъж или жена, беше някак безформено. Дори и не обърна подобието си на глава, към мен, когато се спрях, за да видя накъде ще тръгне. Последвах го и отново се замислих над това странно чувство, като летене. Опитах да обърна главата си, ако въобще имах такава, към тялото ми, но нещо ограничаваше обхвата на очите ми. Типично като в сънищата, сякаш гледаш през цилиндер. Всъщност, дали сънувах? Иначе каква можеше да е тази странна фигура?
Заради момента ми на коле*ание, бях изпуснала странното същество и то вече завиваше на ъгъла. Бързо се устремих натам и след минута вече го бях настигнала. Странно, влезе в кабинета по Биология.
Последвах го без коле*ание. Когато влязох и очите ми попаднаха на съществото и купчината плът до него се молех никога да не бях правила грешката да тръгвам след него!
Беше се надвесило над бедното момиче, с дълги кестеняви коси. Тя се бе свила на кълбо, покрила лицето си с ръце, в опит да се спаси от кошмара, но агонизиращите й писъци прокънтяха в малкото помещение. От масата чернота се подаваше един нож, който в момента безмилостно разкъсваше нежната плът. Локвичка кръв, обагряше пода.
Опитах да помръдна странното ми подобие на тяло. Опитах да избягам. Боже, как опитвах да избягам в този момент, но нямаше никакъв ефект, бях като прикована от чужда сила, можех единствено да седя и да гледам, да виждам най-големия ужас в бедното си съществуване.
Ножа се впиваше безмилостно в корема на момичето. След петото или шестото пробождане, стараех се да не ги броя, ръцете на момичето се отпуснаха от лицето й и тя безпомощтно отвори устата си, подтиквана от ужасните спазми, които в момента разкъсваха стомаха й наравно с ножа. Опитах да стисна очи, да не гледам ужасяващата гледка, но сякаш трябваше да бъда възможно най-съпричастна, да виждам всичко, да го изживявам с нея.
От чудовището се чу тих хриплив смях, но уви, не можех да разпозная на какъв пол същество трябва да принадлежи!
След като приключи с пробожданията, съществото насочи ножа към бедрата на брюнетката.
Боже, позволи ми да се отърва от този ужас!
Крещях на ум, аз.
И чудото стана, за секунди картината изчезна, за момент, бях като в някакъв затвор, тъмен, мрачен и студен, а после всичко изчезна.

Телефонът ми Ино извъня с пронизващ слуха звук.
Но нямаше нужда от това, аз вече бях будна, събудена от писъците ми.
-Господи! – възкликнах, вперила поглед в тавана.
Не можех да разбере, какъв бе този ужасяващ сън. Но нещото, което ме побъркваше бе, че вътрешно чувствах, че този сън може би има нещо, с което да е наранило Сакура и тя да се е самоубила, но дано грешa.
Странното беше, че днеска 13ти-петък се навършваха 3 години от смъртта на розовокосото момиче.

Сорри за грешките и че е толкова кратко...
Надявам се да ви е харесало

Пон Окт 18, 2010 4:15 am

fucking life

fucking life

Re: fucking life