Runaway love

Нед Дек 12, 2010 9:01 pm

Започнах да пиша този фик, всъщност не съм стигнала до никъде, но го започвам.. ще го посветя на една моя приятелка.
Ако стане въобще нещо от него. : D вие ще решите.

Глава 1 - Миналото

Преди 6 години..
- Хеей Даяна, ела тук да видиш какво намерих - извика с колко му глас имаше отдалеч малко момченце на име Джъстин.
Всички се събраха около него. В малките си ръце държеше жабче.
- Ииъл какво е това слузещо нещо? .
- Казва се жаба Кейни, виждала ли си жаба? Искаш ли да я подържиш? - отговори момчето и насочи ръката си към нея. Тя изпищя и се отдръпна назад, а жабката отскочи от ръката.
- Вижте, тя избяга, бързо някой да я хване!! - всички се разбягаха, ту наляво, ту надясно. Жабата подскачаше от ужас накъдето и видят очите. Момчетата я гонеха с пръчки, а момичетата само допълваха суматохата отстрани...
Даяна и най-добрата и приятелка (дотогава) стояха още в класната стая. Тя гледаше през прозореца цялата бъркотия , която правеха.
- Хей Даяна пак ли се умисли? Хайде да тръгваме ще закъснеем за следващия час. - каза и Джо и Даяна си обърна рязко главата и заслиза надолу по стълбите. Докато вървяха тя се осмели да попита приятелката си Джо за нещо:
- Ъм Джо, какво мислиш за Джъстин? - попита още неуверена във въпроса. Джо се обърна и погледна право във очите й
- О знаех си че го харесваш. - приятелката и въпреки малка, имаше голяма интуиция. Даяна сведе глава.
- Какво? Не просто питам - опитваше се да се измъкне от ситуацията, но знаеше че така или иначе Джо ще държи на своето си.
- Хайде де, щом питаш имаш някакъв интерес. - Даяна се засмя от наудобното положение в което беше, но въпреки това - тя не отрече.
- Ти си много лоша, добре харесвам го, но не казвай на никого.. - колко глупава е била, че да каже такова нещо. Щом става дума за Джо, тя наистина не закъсняваше с новините, че даже първа ги разпространяваше.
На другия ден, Даяна неспокойна и още притеснена от това което каза отиде на училище. Влезе в класната стая и всички я гледаха. Всяко едно око втренчено в нея, никой не откъсваше дори за миг погледа си..
- Хеей Джъстин я виж кой дойде. - провикна се момче от ъгъла на стаята.
Джъстин не отговори. Стана от мястото си и се запъти къв входа на вратата, като леко спъна Даяна. Нищо друго не се чу, освен едно леко "извинявай".

Те бяха добри приятели преди..Сега само заради това че го харесва, той дори и внимание не и обръщаше. Знаеше, че не трябва да казва на никого, но защо толкова лесно се поддаде на чувствата си? В следващите дни той просто игнорираше другите.
"Ние не сме приятели" "не я познавам". Тези думи се забиваха като хиляди остри игли в сърцето на Даяна....

След 6 години
- Ай петък ли е вече? - запита се Даяна, след като стана от леглото и се погледна в огледалото - ААх боже господи, трябва да се среша..
- Даянааа ела долу искам да ти кажа нещо - извика майка и от долния етаж.
- Идвам майко, само да се оправя - отговори и..
Влезна в банята и си направи душ, изсуши си косата и я пооправи тук-таме. Загледа се по вдълбочено. Тя не беше преди малкото момиченце със скоби на зъбите и очила. Тя се беше променила...коренно. Зъбите и се изравниха, вместо очила тя имаше лещи. Беше стройна и слаба. Не обичаше да се кипри, но и не изоставаше по назад от другите момичета по красота. С всеки изминал ден тя се поглеждаше, виждаше малката Даяна в огледалото , а след това нейната промяна. Всеки ден тя си спомняше за случилото се преди 6 години.. Тя просто не можеше да си го изтрие от ума, знаеше че любимия и Джъстин сега е поп звезда, всички тийнеджърки го обичат, но нея не я интересуваше това.. Приятелката и Джо - вярваше й, а тя се подигра с приятелството и издаде тайната и.
- Дано вече не помниш нищо Бобър такъв - помисли си и слезе по стълбите към първия етаж..
- Скъпа, днес следобед ще имаме гости, облечи се добре и бъди възпитана - майка й беше толкова развълнувана, а тя дори не забелязваше какво и казваше. Отговори и с едно да, взе телефона и учебниците и се върна в стаята си..

Съб Дек 18, 2010 12:06 pm

Ето я и втора глава. Hope you like it! smile

Глава 2 "Срещата"

Денят беше слънчев. По парковете имаше доста родители. Не както обикновено тийнейджъри. Чуваха се детски гласове от всяка улица, движението беше спокойно, а денят на Даяна протече както обикновено – скучни часове, забележки, малко клюки..
И въпреки хубавото време и настроение по улиците тя умираше от желяние да се прибере в къщи и да се наспи. Погледът и беше унил, никак не приказваше, не внимаваше в час, влачеше се по улиците. Още по-лошо – майка и беше още вкъщи, малкия и брат щеше да и досажда.
Когото и познат видише - не го поздравяваше. Вървеше с увиснала глава надолу и мислеше .
“Трябва ли да се прибирам в къщи или да отида на купон с приятелите ми?” “Ако отида без да знаят.. господи защо никога не рискувам?”
– “Нека отидем, хайде един е живота. Ще се напием, няма да има болка и ще танцуваме. Откога не си изпитвала това чувство? А чакай сега разбрах – ти никога не си го изпитвала!” - говореше и вътрешното й аз. Даяна се чудеше по кой път да избере “Една нощ забава и на другия ден конско” или “Цяла вечер учене и....
- Чакай малко! Днес имаме гости, мама каза че ще бъде важно. Може да е свързано с мен и с бъдещето ми? Хайде Рейчъл да тръгваме. – тази мисъл, накара Даяна да се дигне на крака и да забърза към къщата!
- КАКВОООО?!??!!? И ЗАРАДИ ТОВА ЩЕ ПРОПУСНЕШ КУПОНА? – Рейчъл крещеше отвътре и, ругаеше, но Даяна вече не и обръщаше внимание. Беше твърде заета с мислите си.
- ХЕЕЙ ЧАКАЙ КАКВИ ГИ ВЪРШИШ? ТИ ПОЛУДЯ ЛИ ? Отиваме на купона, хей Даяна ОТИВАМЕ...Хей , разбираш ли какво вършиш? Пропускаш възможността си да се запознаеш с твоето момче! Това е единствения ти шанс! Не го порпускай. После ще те мислят за задръстенячка ако не отидеш! – Рейчъл напразно се опитваше да я разубеди, но като разбра, че няма шанс думите и затихнаха и се изпари от съзнанието на Даяна

“Нямам търпение да се срещна с човека, ами ако майка ми е чула молбите и си е променила решението за Колежа? Не мога да повярвам, ще бъда най-щастливия човек. “ Даяна продължаваше да мисли какви ли не възможности, докато най – накрая не стигна входната врата на къщата си. Отвори я леко, поогледа се и запита все още не припарила до фоайето - Има ли някой въкщи?” .Не получи отговор. Попита още един път - Има ли някой, отговорете?! - Никой не се обади.
- Ами ако ги няма? Леле колко е тихо, за пръв път виждам къщата така. А даже са я почистили, Берта си е свършила работа... Чакай малко! АМИ АКО СЪМ ПРОПУСНАЛА СРЕЩАТА? – Този въпрос я ужаси, затича се по стълбите на втория етаж. Стълба по стълба изкачваше, съвестта я гризеше. Защо се беше забавила толкова много? Хайде още една стълба. Ядат я превземаше. Ако не беше толкова мързива щеше да е тук по-рано. Още няколко стълби. – Хайде още малко, дано не сте ме забравили. – говореше си.
И точно преди да изкачи и последната стълба, краката и се преплетоха, тя се спъна и не можа да се удържи на парапета. Падна надолу по стълбите. Късно ли беше?!
- Аааах, КРАКЪТ МИ. – извика от болка. – Кракът ме боли, ПОМОЩ! – гласа и се раздираше и оглушаваше цялата къща. От стълбите на втория етаж се появиха няколко образа. Даяна се обърна, погледът и беше замъглен от болката която пулсираше по цялото тяло. Те се приближаваха..
- Скъпа, Даяна добре ли си? – Викаше еидн от силуетите.
- Сигурно си е навехнала крака, трябва да е било сериозно, щом е извикала така. – отворои другия
- Хайде, аз ще я вдигна и ще я отнеса в стаята. Някой да се обади на Лекар. – прекъсна другите, третия...
- Аз ще го направя – отговори майката на момчето, което вече беше вдигнало Даяна.

Отнесе я в стаята. Даяна все още не беше в съзнание. Тя чуваше какво си говореха. Упрекваше се. Плачеше вътрешно. “Аз никога не съм имала късмет. Винаги изпускам възможността, точно преди да получа това което искам. “

- Как е тя? – попита Елена.
- Дъщеря ви е добре. След няколко минути болката ще отмине. Превързах я. Ще я боли няколко дни, а после болката ще отминава бавно. Да не се претоварва, защото сигурно раната е ударила цялото тяло и затова е изпаднала в безсъзнание. Да не говорим, че и главата си е ударила при падането.
- А кога да очакваме събуждането и? – Запита Пати
- След няколко часа, не е сериозно, но за всеки случай я наглеждайте. – отговори доктора. – Е аз не ви трябвам вече, Даяна е силна и ще се справи, така че мисля да си тръгвам. Чакат ме пациенти – продължаваше да говори, докато слагаше нещата си в куфара, взе палотто си и излезна от стаята. Двете майки го последваха извън стаята. Единствено един човек остана до нея..
- Аз ще съм тук и ще те наглеждам. – говореше й и галеше ръката и.
Даяна чуваше всичко, което си говореха. Но какъв по дяволите беше този мъжки глас и то до нея. Тови ли е възможността, която има за да влезе в Колежа? Не! Тя просто се заблуждаваше, майка и никога не би я пуснала. Твърде далеч, много пари и средства. Защо тогава предължаваше да вярва. Трябва да има някаква възможност Не! трябваше да отиде,дори да жертва най-скъпото си..
“Трябва да ми помогнеш” бяха последните и мисли..

Вечерта.
Даяна бавно започна да отваря очите си.
-Все още замъглено. – проговри тихо и спокойно.- Защо е толкова тъмно?
-Защото съм загасил лампата, глупаче. – отговори и мъжият глас. Тя се стресна, надигна се на ръце и се облегна на въглавница.
- Кой си ти? – запита още един въпрос. Този път неуверена, отвори рязко очите си и бързо ги затвори от светлината.
- Ааа боли. - изстена от болка
- Спокойно, за къде бързаш? Отвори ги бавно и плавно – момчето се приблжи до нея и се облегна на крайчецата на леглото.
- Ще ги отворя бавно. – повтори думите му. И както и заръча, тя отвори бавно очите си, светлината беше непоносима и погледна встрани. Срещна се с образа ..с мъжкия образ.
Лицето на момчето.... това лице...
Усмивката му , която й говореше “не се притеснямай аз съм до теб” .
Очите.. зелени като тревата, напомнящи на ранната пролет, толкова хубави и дълбоки.
Косата .. кой друг имаше такава коса? Освен...
- ДЖЪСТИН БИЙБЪР? – Даяна отвори повече очите си, не вярваше че това се случва.Какво по дяволите?
“Защо?.... След цели 6 години ти се появаш? Помниш ли какво ми причини?” Питаше се на ум, въпросите бяха толкова много и объркващи.. Излизаха и влизаха – без отговори. Седеше и не чуваше другите шумове. Гледаше усмихнатото лице на Джъстин. Че какво е заслужила за да срещне това лице отново? Не можеше да проумее, че среща не кой да е а самият Джъстин. Момчето преди 6 години... Този който отричаше всичко и този който и причиняваше болка без дори да му мигне окото. Лицето му.. Беше по-узряло от преди, красивата му усмивка. Очите му.. Стойката..тялото... Можеше лида повярва че той седеше пред нея? Усмихваше се и галеше нежно ръката й? Дали това беше реалността или още не се беше събудила? Цялото и тяло се разтрепери от вълнение. Какво чувстваше сега? Болка и гняв? Или радост и любов към него? Не вярваше, че това се случва. Беше късметлийка, но и в същото време не можеше да му прости, той я беше отхвърлил. Каква беше причината?

Изведнъж на вратата се почука. И преди Джъстин да и каже нещо, Даяна си обърна главата, а усмивката му изчезна.
“Господи защо винаги всичко прекъсват? Дърти чанти... Не разбират кога е момента и влизат като хали”
Джъстин ругаеше.
Единствената възможност беше просто да си мълчи, докато не се възтанови Даяна.

“Толкова е красива”......

Какво ще и каже каже Джъстин?
Дали той я помни?
Дали Даяна ще го приеме след всичките тези години?

Изненадващото решение.. САМО В СЛЕДВАЩАТА ГЛАВА.

Съб Яну 08, 2011 12:08 pm

Здравейте хора, искам наистина да знам дали някой се интересува от фика.
Трябва ли да го продължа? Защото мисля, че никой не го чете.. : ))
Искам да видя вашето мнение и критика.
By the way, ако някой се интересува ще пиша по-често и по-дълги глави.
Ако пък имам грешки няма да откажа всякаква помощ.

Реших, че преди да продължа самата история трябва да дам биография за всички герои, които ще участват.

- Даяна Милър
Момиче на 16 години. Живее в Стратфорд, Онтарио, Канада. Все още незначителна за света, но с със страхотно излъчване Даяна ще пробие на големия екран и червения килим чрез малка фотосесия и албум , който ще разтърси цял свят. Нейна мечта е да бъде като всички останали момичета - нормална, но все пак да я забелажат, защото тя има талант на истинска звезда.

- Сара Милър е на 34 години. Родила е Даяна на 18 години. Сгодена повторно за Уилиам, който ще се води доведен баща на Даяна, ако действията се развият сравнително нормално.

Истинския съпруг на Сара и биологичен баща на Даяна е Ноа Враун, катастрофирал, когато Даяна е била на четири годинки и починал на място.

- Оливър Милър. Роден 3 години след Даяна. В момента е на 13, учи в местното училище за математици. Той е малък гений, който е способен да разбие и най-сложната система.

Даяна и Оливър са двете противополжности. Оливър вярва в науката, а Даяна в религията.

- Джесика Люис е най-добрата приятелка на Даяна, която е на нейните години. Учат заедно в едно училище. Тя работи като актриса,макар и все още да не е пробила, вярва че някой ден ще стане истинска суперзвезда.

- Другата приятелка на Даяна както и на Джесика е Пейдж. Тя е една година по-малка от тях. Но и трите учат в едно училище. Обича литературата. Мечтата и е да стане писател и нейните книги да бъдат четени и харесвани от цял свят.

- Джъстин Бийбър е от Стратфорд, Онтарио, Канада.В момента е на 16. Когато навършва две години родителите му Пати и Джереми се развеждат, Джереми ги напуска и заминава за Уинипег.
Неговата музикална кариера започва от самото му израстване.
На 2години той започва да свири на барабани, а след това на китара, пиано и тромпет. Знае френски от баба си и дядо си. Има една малка сестра – Жасмин и бебе брат – Джаксън.

- Пати Малет е майката на Джъстин Бийбър. Тя е на 34 години. Притежава малка дизайнерска и компютърна компания. Живее със сина си.

- Джереми Бийбър е бащата на Джъстин. Живее в Уинипег с малката сестра и брат на Джъстин.

- Раян Бътлър е на 17 години и един от най-добрите приятели на Джъстин. Участва в първия му сингъл One Time.

- Чаз Сомърс е другият най-добър приятел на Джъстин.

- Крисчън Бийдълс е роден 1996 година. Ще навърши 15 години на 22 ноември. Живее в Атлантна Джорджия, но идва понякога на гости в родния град на Джъстин Бийбър. Хобитата му включват футбол, баскетбал, скейтборд, тенис, състезателни мотоциклети, писане на песни, ски, хокей на лед, срещи с приятели.

- Кейтлин Бийдълс е бившата приятелка на Джъстин Бийбър и е сестра на Крисчън Бийдълс. Родена през Август месец, 1994 година. Тя е мажоретка. Нейните хобита са тенис, плуване, конна езда, бягане, пазаруване. Обича домашни любимци и срещи с приятели.

- Ъшър Реймонд. Роден е на 14 Окомври, 1878 година. В момента е на 32 години, ще навърши 33 след няколко месеца. Родния му град е Далас в щата Тексас.

Това са основните герои в фика. Ако добавя някой друг герой ще дам предварителна информация за него : ) Очаквайте глава 3 скоро.[/i]

Чет Яну 27, 2011 12:31 pm

Runaway love

Runaway love

Re: Runaway love

Re: Runaway love

Re: Runaway love

Re: Runaway love