..Love In Time Of War.. (по Властелина на Пръстените)

Пон Май 23, 2011 1:58 pm

1-ва глава:Разясненията

Мрачната нощ обсипа града Mirkwood.Чувах писъци,виждах войните,който се опитваха да се преборят със злата сила на Саурон.Хиляди орки прийждаха и града беше почти до разгрома си.Всички жени,деца бяха се скрили,а аз стоях точно по средата на бойното поле.Писъците крещящи в главата ми,кръвта която се проливаше,войните който падаха мъртви на бойното поле,убити от злите орки,всичко това мислех че е един кошмар,но когато се опитах да се ущипя и да си кажа,че това не е кошмар,а е самата реалност,тогава усетих копие да се забива в мен.Паднах на колене и гледах всички от моя народ как се бореха,но падаха така безмилостно на бойното поле.Все още се държах и изведнъж един орк се появи пред мен.Тогава си помислих,че дойде моят край,като принцеса на моя град,аз се превърнах в предателката,която не направи нищо за да спаси народа си.Цялата кръв,която бе пролята,бе да защити мен,но ето че сега краят ми настъпи и може би щях да отида при предците си.Когато злия орк насочи мечът си срещу мен,
аз затворих очи и си представих рая,в който щях да отида.
И тъкмо в този момент някой разцепи на две орка.Пред мен видях принца
на Mirkwood-Леголас.Сините му очи ме пронизаха все по-надълбоко.
Гледаше ме с такава жал и с такова съжаление,че аз не издържах на
погледа му.
-Това ли можеше да направиш за народа си?-попита ме студено той.Този реторичен въпрос ме прониза в сърцето.Дори да бях ранена,тези негови думи ме съсипаха.Гледаше ме с проницание и това също ме съсипваше.
Преди да падна на земята,той ме хвана и ме отнесе на ръце.Остави ме в
едно скривалище далеч от този град,а след това не помня нищо.Когато се осъзнах на този свят,война при Mirkwood беше приключила.Имаше многобройни жертви.Но какво е война без жертви да питам аз?Малцина
бяха оцеляли.Отворих очите си,бях в една голяма спалня.Слънчевите лъчи бяха влезнали в стаята ми.Беше толкова светла.Песните на птичките,шъпъркането на реката отвън върнаха усмивката на лицето ми.
За първи път бях се зарадвала на нещо толкова красиво и спокойно.Когато обаче се опитах да стана нещо ме прониза в корема.Болката беше неописуема.Тогава си спомних за раната,която ме прободи онзи орк.Тогава бях наистина се предала,не виждах смисъл да живея,нямах цел в живота.
Но сега разбирам защо съм се родила на този свят,разбрах смисъла си.Тези,които оцеляха са ми верни,заради мен хиляди от моя народ си бя-
ха отишли,вярваха в мен,вярваха че може да има мир на този свят и да бя-
ха прави.Все още имаше надежда.Когато за втори път се опитах да стана,някой влезе в стаята ми.Погледна ме с усмивка и каза:-Добре дошла отново Фелора-лунна принцесо.Погледнах го с усмивка на лицето,но очи-
те които ме погледнаха бяха същите,които онази нощ ме бяха спасили от собствената ми гибел.Това беше Леголас син на Триндуил.Това ме учуди защо той би дошъл да ме види.Тази,която бе предала народа си и той,който ме спаси от собствената ми смърт.
-Благодаря господарю.Благодаря затова,че ме научихте да вярвам!-продумах му аз като го гледах в очите.
-Не трябва да ми благодариш принцесо на Луната.Ти ме научи на много неща!-и ми се покланя благородно.Разбрах думите му,но му се чуствах задължена за това за дето ме спаси.Не знаех чуствата си към него.В този момент влезе баща му,който носеше нещо в едната си ръка.Приличаше ми на някакъв свитък.Не знам какво беше това затова ми стана любопитно.
-Принцесо на Луната,приеми този свитък и цялата бладорарност на народа
на елфите.-каза ми Краля на Mirkwood,който беше седнал до мен и държеше ръката ми.Погледнах го с недоумление.Не разбрах за какво ми благодари,
но все пак му благодарих и приех подаръка му.Леголас все още ме гледаше
с тези сини очи.Сега разбрах,че много си приличаха с баща му.Като две капки вода бяха и това чак сега разбрах.Той стана от леглото ми и двамата тъкмо да си отидат аз им казах-"Благодаря за всичко,което направихте за мен.Все още не разбирам,но все пак ви благодаря!"-с тези думи те ми се усмихнаха и излезнаха от стаята ми.Аз останах в леглото си и се опитах да заспя,защото макар и да имах сили,бях изтощена.Затова заспах и се унесох
в съня ми.

Пон Май 23, 2011 2:17 pm

Вто Май 24, 2011 2:14 pm

2-ра глава:Заминаването

На сутринта още преди слънцето да изгрее бях станала от леглото си,защото си мислех,че твърде много съм спала и просто реших да си направя разходка из красивото кралство Mirkwood.Отдавна не бях желала да си правя такива разходки,защото преди бях загубила надежда за по-добър свят.Като малки с моето семейство,по-точно с моите двама братя си играехме честно на войни в гората.Аз бях красивото момиче попаднало в ръцете на злия орк и чакаща някой да я спаси.Когато влезнах в същата гора,вятърът задуха тихо,тъй както беше преди 12 години,но оттогава държа спомените в себе си.Не беше същото без семейството ми.Когато майка ми и баща ми умряха,те имаха надежда в мен,че ще върна мира на този свят,с тази надежда и умряха.Оставиха си цялото богаство на мен както и двамата ми братя.Разбира се аз бях най-малката от тях,но това нямаше значение.Те се заклеха да ме пазят дори,ако трябва да умрат за мен.Когато бях там,като малка имах все още,хора които може би ме обичаха,но когато дойде голямата война,те заминаха и ме оставиха там.След войната хиляди бяха си заминали,отидох на бойното поле и видях малцина да бяха оцелели.Опитах се да потърся братята ми,но не успях.Когато се върнах в Mirkwood отидох при краля Триндул и го попитах така разгневено"-Защо?Къде са братята ми?Къде ги понесе вятъра господарю Триндул?Нима и тях съм загубила,кажете ми!"-тези думи,които той чу не бяха от съжаление.Тези думи бяха пълни със сълзи и горчивина.Болката,която му показах в тези мои думи го засегна и то дълбоко в сърцето.Изведнъж той стана от трона си и дойде към мен.Не знаех какво да направя,опитах да изправя изтръпналото си тяло,но не успях.Той дойде до мен,вдигна ме.Бях свила главата си,не исках да ме гледа как плача за нещо,което вече знаех.Този реторичен въпрос,който му го зададох просто знаех какво ще отговори затова нямаше нужда от нищо.Той изправи нежното ми лице,погледна ме със ярките му сини очи.Светлината,която той излъчваше заслепяваше изумрудените ми очи.Погали ме и ми проговори с тъжен глас"-Те се биеха,защото имаха надежда,имаха вяра в теб.Те те обичаха и искаха да те защитят."-След тези думи бях шокирана,но това не ми попречи да му се разкрещя-"А защо тогава ме изоставиха?"-В очите му се четеше тъгата,която и аз изпитвах.Може би ме съжаляваше,това не знаех аз.И ето,че той ми отговори-"Защото те обичаха,съжалявам"-след тези думи аз станах и си отидох.Оставих всичко,просто така.
Така и този спомен остана завинаги в мен.Оставих го далеч назад може би.Но все още ме мъмреше този спомен в душата ми и сигурно там щеше и да си остане.Изведнъж някой се появи зад мен.Изплашена, се дръпнах назад и се опитах да се защитя.Обърнах се и видях,че това е била една сърна.За миг ми олекна,защото толкова се изплаших,че не знаех какво да правя.Докато се приближавах до нея за да я докосна някой се появи пред мен.Не исках да се обръщам назад,затова продължих да се приближавам към сърната.Изведнъж човекът,който беше зад мен,проговори.Езика не беше същия,той говореше на елфски.Говореше нещо и се опитах да го разбера.Обърнах се и кой да видя-принца на Mirkwood.Направих една физиономия,с която му казах че ми пречи,но той и не се и помръдна.
-Какво искаш?-попитах го аз учудено,докато се опитвах да се измъкна от ситуацията.Той носеше със себе си лъкът,който му беше даден от народа му.Приближи се към мен,но аз се отдръпнах.Мислех си,че иска нещо да ми направи.Инстинкт,който никога нямаше да ме подлъже,а може би щеше.
-Нищо.Просто обикалях,видях че те няма в стаята ти и затова реших да те потърся затова.-отговори ми просто той като все повече се доближаваше към мен.Отказах се да се отдръпвам от него затова се спрях.И отново наведох главата си и си спомних,че аз просто си нямам и на идея кой е в същост,а се държа сякаш ми някакъв ... !Той дойде до мен,дигна лицето ми с нежните си ръце.Не смеех да го погледна в очите,защото може би щях да се пленя.Започна да ми шепне думи на елфически.Бях чувала за магията на народа ми,но никога не съм я виждала да се прилага.Изведнъж отпуснах тялото си и го погледнах в очите.Той ми се усмихна,хвана ръката ми и ме заведе на една поляна.Беше толкова красиво.Докато се радвах на красотата на тази природа,принцът се приближи към мен и без да се усетя,той ме целуна.Беше омайващо,докато чуствах устните му,ме изпълни с някакъв копнеж.След малко той се спря отдалечи се от мен и ми каза,че трябва да тръгваме.
Последвах го и не след дълго бяхме в кралството.Всички съветници бяха при краля.Докато държахме ръцете си почуствах ме,че ще стане нещо.Когато краля ни видя каза Леголас да дойде при него заедно с мен.Когато останахме само аз,Леголас и баща му Триндуил,баща му започна да говори за нещо.Аз можех само да стоя и да слушам как те си говорят.Разбирах всичко,но останах омълчана.След близо десет-петнайсет минути обаче разговорът приключи и двамата се обърнаха към мен.Всичко бях разбрала.Леголас щял да замине в Ломидол на съвет,понеже "Единствения" е бил намерен и да аз щях да остана сама,отново.Изведнъж някой отвори портите на двореца.Това бяха Арагорн син на Араторн-изгубеният крал на Гондор и наследник на Исилдур.И едно джудже.Те бяха заедно,сигурно бяха дошли да вземат и Леголас и да заминат.Това беше планът им усещах го.Когато обаче се доближиха към нас се поклониха.И се приближиха към нас.Арагорн се здрависа с краля и с приятеля си Леголас.А колкото до джуджето.Бях разбрала само някой основни неща за нас.Те мразеха елфите,ненавиждаха ги.Леголас му беше конкурент.
-А това коя е?-попита учудено Арагорн,който ме гледаше.А колкото за джуджето направо сигурно го смаях.
-Това е Aмбасадор дъщеря на Gelmir.Май се сещаш коя е Арагорн.-отговори му краля просто.Арагорн още повече насочи вниманието си към мен,приближаваше се все по-близко.Даже вече започна да става нахално.Леголас за малко да се ядоса.Арагорн хвана ръката ми и я целуна.Боже,смаях се!Не очаквах точно той да го направи.След това отново ме погледна с усмивка и отговори:-Разбира се,че знам коя е.Баща и ми беше приятел.-когато каза тези думи,направо не вярвах на това,което каза.Познавал е баща ми,това а-аз не-знае-х.
-Нямаме време утре заминавате!-рече краля и седна отново на трона си.Аз се обърнах към него.
-Ами аз господарю Триндуил?!Какво ще стане с мен?-попитах го аз неразбирайки ситуацията,в която се намирахме всички.Той ме изгледа съжалително и каза-Ти оставаш тук!Това е мъжка работа,няма какво да прави жена там!-тези думи по-скоро бяха пренебрежителни към мен.Отново той ме беше подценил и беше забравил каква всъщност съм.Сведох глава и сълзи започнаха да се ронят.Не ме интересуваше,че плача пред мъже,всъщност на кой му пукаше,че плача.Арагорн ме погледна съжалително и предложи на краля да отида с тях и че е забравил каква съм всъщност.Това ме успокой,но знаех краля какъв е,и че нямаше да позволи това да се случи.Думите промениха решението на краля и той позволи да тръгна със тях,но при едно условие.То беше,че и тримата и синът му,Гимли и Арагорн трябваше да ме пазят с цената на животите си.И да те се съгласиха.Това спря сълзите ми.Почуствах облекчение,тогава всички се усмихнаха и отидохме по стаите си да се приготвим за утрешния ден.
Влезнах в стаята си и веднага след мен влезна и Леголас.Беше недоволен от решението на баща си,нещо му имаше.Сигурно не искаше да отивам с тях.
-Защо го искаш?-попита ме той просто.Беше намръщен,четеше се в погледа му.-Защото това е моята съдба Леголас!-отговорих му аз по същия начин докато оправях багажа си.-Знаеш,че това те излага на риск!-рече ми той като малко се доближи до мен.-Знам отлично на какво се излагам,но това няма да ме спре,затова не се опитвай да промениш решението ми!-отговорих му аз.Той дойде до мен,прегърна ме и ми прошепна:-Просто не искам и теб да загубя!-след тези думи почуствах,не знам какво може би облекчение.А аз му отговорих:-Благодаря ти!За миг настана тишина и в този момен влезе Арагорн.Винаги идваше в такива моменти.Като ни видя прегърнати малко му призля,но няма нищо.
-Най-добре да тръгнем сега!Говорих с баща ти Леголас,най-добре ще е да тръгнем сега.-рече ни той като ни гледаше в очите.Ние се съгласихме и не след дълго бяхме пред портите на кралството.Преди да тръгнем,най-верния слуга на краля доведе коня ми.Това беше Митриндил,конят признат за най-бързия в Средната земя.Беше черен а сребърната му проня по него му приличаше много.Когато станахме готови се качих на коня си и потеглихме към Ломидол.Пътят беше дълъг,но това не ни пречеше.За първи път си помислих,че може би щях да изпълня дълга си като принцеса на Луната

Вто Май 24, 2011 2:43 pm

Пет Май 27, 2011 3:49 pm

Ето я и 3-та глава

Докато пътувахме по пътя към Ломидол,гледах природата от страни.Беше толкова красива и спокойна.Чудех се как нещо толкова красиво може да бъде изпито от тъмнината,която се спускаше над този свят.След като разбрах,че Единствения е бил намерен,ми стана ясно че този свят няма за дълго да остане жив.Слугите на Саурон сигурно са вече по петите на този,който го носи.И бях сигурна,че може би "Безценния" няма за дълго да остане у носителя си.Целта на Пръстена е да се върна в ръката на господаря си.Те бяха едно цяло.-Пръстена и Властелина.Минаха вече два дни,от както напуснахме Mirkwood.Не беше кой знае какво,но все пак се притеснявах за тези,които бяха с мен.През погледа на Луната всичко може би се виждаше,но през моя поглед само част от тази,която една лунна принцеса може да види.Моя поглед беше по-остър отколкото на другите елфи.Не че се гордеех с това,просто това ми беше направило впечатление.Както и да е!Стигнахме до една планина и решихме че тази вечер ще я пренущуваме тук и на сутринта ще тръгнем,още преди изгрев слънце.Когато свалихме нужния багаж тук за да преспим,Арагорн отиде да улови някое диво животно,а Гимли да управи багажа тук.Отидох при него и реших да му помогна,но той естествено отказа.Каза ми,че съм прекалено хубава и добре за да правя такива неща.Поласка ме с това,но все едно ме пренебрегваше.Мислеше си,че като съм принцеса и не мога нищо да правя,само трябваше да стоя и да гледам.Но ината ми беше по-голям за това отидох при него отново и този път му казах,че ще му помогна въпреки той да не иска.Оправихме за половин час всичко и напалихме огън.След малко Арагорн беше се върнал с хубав улов.-Елен.Когато седнахме пред огъня и започнахме да се храним,случайно Арагорн се намести до мен."Боже"-рекох си аз на ума.Не че ми пречеше,но все така ставаше.За какво сядаше до мен и аз не знаех.Какво му беше дошло на умът,това за мен беше не известно,затова приех факта,че ще е до мен и продължих да се храня.По едно време,Гимли промърмори нещо.Aз нищо не разбрах от думите му,затова го помолих да ги повтори,но без успех.Леголас ме беше предупредил,че той много обичал да си мрънка под носа,но чак пък толкова.Аз знаех,че с него бяха съперници,макар да бяха приятели.Джуджетата мразеха елфите,поради голямата им учтивост,милосърдия и т.н.Мен това не ме засягаше,важното беше,че ми бе приятел.Дойде време всички да си лягаме.Докато всички спяха,аз бях легнала на земята.Не можех да заспя,затова се обърнах по гръб и се загледах в звездите.Те бяха толкова красиви,но и толкова бледи.По тях разчитах,че тъмнината обзима света,от тях прочитах че може би нямаше надежда,но кажи ми как да вярвам,че има като аз самата не си вярвах?!Станах oт земята и отидох и седнах на една скала,която беше на два метра от мен и от всички други.Докато седях там и гледах звездите,внезапно един сънен глас ми проговори.
-Защо не спиш?-попита ме гласът.Не бях се обърнала за да видя кой е,но реших и като видях-това беше Aрагорн.Той стана и седна до мен.Какво беше намислил,не знаех.Обърнах се и зяпнах пейзажа,който беше пред мен.По звездите изчислих,че след около 2 3 часа трябваше да тръгваме.Той ме погледна и пак ме попита същия въпрос.Обърнах се към него и го погледнах.
-Мисля си за нещо,това е.-отговорих му просто аз.Той се позагледа в очите ми,които се въртяха всички страни,така че да не се срещна с неговия поглед.Но ето,че го срещнах.
-Ако има нещо само кажи!-каза ми той слагайки ръката си на моята,но аз веднага се отдръпнах.Не исках да си помисли нещо.Затова станах и му предложих,че най-добре е да тръгваме вече.Той се съгласи с мен,затова стана и събуди другите двама,които така сладко си спяха.Но ето,че ги изритах и джуджето като ми скочи,защото си мислеше че го е ударил Арагорн.Но като видя,че съм аз нищо не каза-само се усмихна и ми се извини.Беше толкова смешна ситуацията,че направо нямах думи.Скоро си събрахме багажа и потеглихме.Докато пътувахме толкова много неща ми минаха през ума че не знаех вече какво трябва да мисля,камо ли да правя.
Така минаха дните и ето че бяхме пристигнали в Ломидол.Когато стигнахме до портата,тя се отвори и ние влезнахме.Колко много елфи видях,беше невероятно.Ето че бяхме пристигнали живи и здрави в Ломидол.Вече бяхме пристигнали на центара,спряхме конете си и слезнахме долу.Гимли отиде някаде,Леголас също и Арагорн изчезна някаде и аз какво-останах сама.Аа не можеше така,но какво да се прави,реших и аз да се поразходя малко.След 1 час ни беше съвета,така че имахме време.Докато се разхождах из красивото кралство видях какво ли не.Когато обаче разходката ми свърши,реших да отида десет минути преди тях.Когато стигнах на мястото,където щеше да се проведе съвета реших да видя кой бе носителят на "Единствения".Уж отивах да го видя,но един глас ме спря.Този глас беше зад мен и не ми беше познат.Обърнах се и в този момент го видях.Беше мъж с черна или тъмно кафява коса,с кафеви очи и с корона на главата.Чудех се кой е той докато Арагорн не се появи.
-Това е Елродн,милейди.-проговори ми с гласът,който не бих искала да чуя.Не как ми го каза,а по начинът по който се изрази Арагорн.След тези думи да разбрах.Това беше Кралят на Ломидол.Поклоних му се,но той (Елронд) не беше доволен от това.
-Не искам да ми се покланяш.Ти си дъщерята на Гелмир,ако не греша?Поправи ме Амбасадор.-от тези думи,които чух от устата му ми стана малко гадно,но по някакъв странен начин и ме облекчи.Затворих за миг очи и погледнах малко назад в миналото.Този човек,който седеше пред мен,не беше какъв да е,но е бил добър приятел на баща ми.Както е бил мой кръсник.Отворих очите си и го погледнах.В тях нямаше студенина,а по някакъв начин имаше радост.
-Видя в миналото,нали?-попита ме Елронд.Това прекъсна мислите ми и с лека усмивка поклатих глава в знак,че това е така.Той ми се усмихна и прочетох в очите му,макар и малка-светлина.Тъкмо да го доближа,Леголас,Гимли и всички които бяха поканени на съвета дойдоха.Ето,че дойде мига на разясненията.
Съвета започна и чаках да видя носителя и стария ми приятел Гандалф.В този момент пред мен се появи един полуръст и до него един магьосник.Не кой да е,а стария ми приятел.Отдавна не бях го виждала,но не само той беше в списъка от хора,които ми липсваха.Този полуръст,който беше с него.-Възможно ли бе той да е бил носителя на Пръстена.Когато Гандалф и това момче седнаха,Елронд се изправи и започна да говори.Той каза,че това бил Носителя.И аз естествено унемях,макар да бях имала подозрения,че това момче е Той-Носителя.Е след като разбрах поне вече нямах подозрения,че е бил той.Докато си говореха,аз бях отвеяна от вятъра.Въобще не знаех какво става,докато не започнаха да се карат.Е тогава реших и аз да се включа,но не да се карам,а да спра тази врява,защото адски ме дразнеха.Бяха се скарали,кой да отиде до Огнената планина в Мордор,където пръстена е бил създаден.Докато се опитах да ги усмиря,момчето се обади и каза,че то щяло да отиде,той щяло да занесе Пръстена в Мордор и щял да го унищожи.Тогава настъпи гробна тишина,аз естествено след като чух думите му,така се засмях,че сигурно Саурон би ме чул.Всички ме спогледаха учудено и аз естествено млъкнах.Но това не беше единственото странно нещо,другото странно нещо беше,че Леголас,Арагорн,Гимли и Гандалф се бяха присъединили към него.И да,чух думите им.След тях се присъедини човек.Доколкото разбрах името му беше Боромир.Аз естествено не знаех какво трябваше да направя,но умът ми казваше и аз да тръгна с тях,но предчуствието,че нещо лошо щеше да се случи казвашв "Не".Тогава послушах ума си.Станах и се присъединих към тях.Изведнъж от там се появиха и приятелите на полуръста.Малко много бяхме се събрали,но това не беше единственото странно нещо тук.Елронд беше малко не доволен,че щях да тръгна с тях.Аз бях последната оцеляла от целия ми род,но той знаеше че щях да го направя.Въпреки това се съгласи и не след дълго потеглихме,т.е "Задругата на Пръстена" потегли към Мордор.С това свърши и този дълъг ден.Не знаех какво щеше да се случи,не знаех много неща,но това нямаше да ми попречи да направя това което аз исках.

Пет Май 27, 2011 4:22 pm

..Love In Time Of War.. (по Властелина на Пръстените)