When you look my eyes. {vampire fic}

Съб Сеп 10, 2011 4:26 pm

Вампирското сърце.

Глава №1

Неoспях да избягам от гнева на безсмъртните създания, неoспях да избягам от гнева на техните сърца. Биещи толкова бързо, че имах чувството че едно от тях бе само мое.
Вярвах, че ще остана непокътнат човек, вярвах че е възможно самата вяра да ми помогне, но в момента в който наистина го мислех бе прекалено късно. Аз бях мъртва с две следи по мен от кучешки зъби. Раните ми бяха дълбоки, кръвта ми беше проляна и всичко стана за секунди. Вярата… да тя наистина е билет към ада, от който измъкване няма. Сърце биещо в хладно и побеляло тяло готово да се разложи от безсилие и страх. „Жадна съм.” Това бяха първите ми думи след като бях умряла. Чудех се какво става с мен. Аз бях в болницата в Чикаго, а показателите ми бяха спрели. „Защо?” Този въпрос винаги го задавах, когато бях объркана. „Защо?” Заради този въпрос, аз бях мъртва безжизнена жена, която седи на едно легло и се чуди какво е станало с нея.
Да смъртта бе жестока. Аз бях уплашена, а сърцето ми биеше. „Какво е това?”Поредния зададен въпрос от глупостта ми. Да тогава, аз бях дете. Дете готово да порасне на своя 18-годишен рожден ден. „Защо на мен?” Да това не исках да се случва до сега. Когато плачех от очите ми падаха кървави сълзи. Това не бяха моите безцветни, солени сълзи които обичах да вкусвам, а това бяха едни необичайни червени сълзи. „Не трябва никого да ме вижда, страх ме е.” Да страха води понякога до смъртта, а любовта до безсмъртие. С кръв изплаках злобата и отчаянието си. Сърцето ми обезобразено готово е да атакува всеки един нормален човек. Хората, да те са странни същества, каквото бях и аз. Децата, да те са си деца завинаги. Болката, тя се причинява от любимите ни хора. Вечността, да тя е безполезна за мен. Случилото се е недопустимо. Наистина, никога не бих желала да се повтори отново. Всичко започна, когато се събудих. Беше един дъждовен ден на 13 септември 1954 година. Аз тръгнах за училище и бях пресрещната от моята първа приятелка Иночка Яманака, но я наричахме просто Ино. Тя бе от Русия. Гледаше с отчаяние. „Какъв грозен ден, на такова хубаво събитие.” Това бяха едни от последните и думи. Деня беше петък 13. Може би датата бе прокълната. Или аз бях просто едно непохватно и глупаво хлапе. Тръгвахме към училище всичко бе перфектно до момента в който тя пожела да отидем на дискотека. „В това време ли? Просто забрави.” Това бяха моите недодялани думи. След което тя ме погледна жално, знаех че и се искаше, но просто ми бе много лошо. Незнайно защо аз се съгласих. В момента в който влезнахме осъзнах, че нещо ще стане. Пихме по две питиета, след което изчезнахме навън. Дискотеката бе на края на града, а до нея имаше нещо като малка горичка. Или по точно не знам как да го обясня, просто дървета скимтящи от студ. Валеше силно, а ние се прибирахме. Изведнъж тя изчезна, а аз се озовах на сред нищото. „Къде си Ино… Ино?” Какво да кажа. Просто не знаех къде се намирам. Приближих се и видях през дърветата, опитвах се да намеря момичето докато можех. Приближих се и видях две червени очи. След което премигнах за част от секундата и те изчезнаха. Чух гласа й зовейки името ми. Звукът бе навътре в тъмнината. Чух гласа й, през дърветата. Започнах да бягам, незнайно на къде. Изведнъж се спънах и паднах. Коляното ми изпука, започнах да скимтя, да скимтя от страх. Вдъхнах си кураж, незнайно как аз продължих. Чух силен писък и се стъписах. Спрях се за момент, но разбрах че е прекалено късно. Загубих се в малката горичка, явно бе от страх. Тя никога не е попадала там. Започнах отново да тичам към нищото. Отново и отново и отново. Зовейки името ми в тъмнината не се сдържах. „Ино…Ино?” – Започнах да плача и да плача. Не смятах, че ще боли толкова много. Изведнъж изправена пред едно дърво аз почувствах топъл дъх зад мен. Обърнах се и мигновено изчезна. Няколко пъти чувах странни звуци, но смятах, че тя се шегува. След което някакво същество с студени ръце ме хвана за гушата и ме дръпна. След което аз изпадам в безсъзнание. Когато се събуждам бях в нещо като подземие или нещо като килер, ако мога така да се изразя. Бях прикована към стената с вериги, започнах да ги дърпам. „Ако мислиш, че така, ще стане… си се излъгала.” – Каза ми го едно тъмнокосо момче. Наподобяваше моите години. Докато размишлявах над думите му се оглеждах за Иночка. Открих я, но тя б заспала и около нея всичко бе в кръв. „Иночка…Иночка?” – Явно бе заспала много дълбоко бе доста изморена по изражението и. Изведнъж де чу как някой отваря подземието. „Помощ…помощ!” – Започнах да крещя аз, но това бе много глупаво действие от моя страна. „Я виж ти какво буйно пиленце си имаме тук.” – Каза един мъж с червени очи и черна коса. След което бях повалена и зашеметена с един негов удар. Изкараха ме от подземието, а аз крещях името на своята приятелка. Мъжът ме повали на едно огромно легло пълно с листенца от черни рози. Каза ми само, че ще се позабавлява с мен. Той беше доста сериозен. За това аз просто замълчах в онзи момент.

Съб Сеп 10, 2011 11:49 pm

When you look my eyes. {vampire fic}

When you look my eyes. {vampire fic}

Re: When you look my eyes. {vampire fic}