^sasusaku^

First topic message reminder :

Знам , че в момента правя нещо лошо , защото фика е недовършен...но не е за испускане! еми пускам го











Глава 1

Тя можеше да чуе сърцето си да тупти в ушите и и кръвта и бясно да бушува.Единственото,за което можеше да мисли бе колко близо бяха до това да го намерят и заловят.Тя погледна надолу към нинджа-кучето пред нея , игнорирайки потта,която се бе образувала на челото и.

"Той е наблизо."

"Но другите ще стигнат ли тук навреме?"

"Компанията ми са едни от най-бързите.Веднага щом той намери някой от тях,те ще започнат да идват насам и той ще ги събере всичките.Ако намери първо Наруто,това ще бъде перфектно,защото той има най-висок глас от всички нас."

Изведнъж се чу силен шум и след един момент тя се подсмихна "Това трябва да е той,нали?"

"Да,би трябвало.Те ще са тук скоро.Насам."

Нинджа-кучето пред нея направи рязък завой,бягайки все така бързо.Ако тя не беше нинджа,сигурно щеше да се спъне.

--------------------------------------

Малко по-надалече по пътя,група от четирима шиноби,всичките носещи черни наметала,вървяха мълчаливо.Единствената жена спря и се обърна назад да погледне към пътеката.Другите спряха и се загледаха в нея.Един мъж с гарванено черна коса проговори.

"Карин,какво има?"

"Някой наближава насам с много бърза скорост.Ще се покажат от към този ъгъл всеки момент."

Сасуке знаеше,че вероятно трябваше да скочи към дърветата и да се скрие заедно с екипа си,но любопитството надделя над него , а пък и още от сутринта той имаше странно усещане в стомаха си и искаше да обърне внимание на тази атмосфера.След кратък момент ,проблясване от розово и бяло се показа иззад ъгъла и продължи да се движи напред,докато не спря на около 10 крачки от четиримата шиноби.

Сакура спря,дишайки тежко,както и нинджа-кучето пред нея.Тя се изправи,кръстосвайки очи с тези на Учиха.Тя беше толкова концентрирана върху младия мъж пред нея,че не забеляза компанията му.Сакура се опитваше умствено да се подготви за това,което щеше да последва.

"Виж,виж какво имаме тук? Ти си красиво нещо,а?"

Тя прекрати погледа си към двете очи,за да погледне към мъж с коса до раменете и остри зъби.Устната и се повдигна нагоре-знак на отвращение на лицето и,раздразнена от коментара му.Сасуке просто погледна отзад към Сюигетсу,но изглежда никой не забеляза.Сюигетсу тъкмо щеше да проговори отново,когато Сасуке го изпревари.

"Сакура."

Вниманието и бе обърнато отново към Сасуке,който си обърна главата настрани със строго изражение.Другите трима погледнаха към него,после към розовокосото кунойчи,стоящо пред тях,изненадани от това,че той изглежда я познаваше.

"Сасуке-кън,ние дойдохме да те върнем обратно."

Карин погледна към момичето,стоящо пред тях,ядосана от факта,че тя го нарече "Сасуке-КЪН". Джюиго и Сюигетсу зяпнаха Сасуке,който изглежда не се интересуваше от това,че всички го гледаха.Той и се подсмихна.

"Така ли? И къде са останалите от това 'ние' ?"

Тя направи крачка пред нинджа-кучето,което стоеше тихо. "Не се притеснявай,те идват." Тя спря за момент. - "Няма да се измъкнеш този път,Сасуке-кън."

"Какво те прави толкова сигурна в това,Сакура?"

Тя забеляза начина,по който той каза името и.Това я накара да затрепери с малко доза страх.Опитвайки се да закрие емоциите си,тя също му се подсмихна,правейки още една крачка напред. "Защото този път дойдохме подготвени."

"Сасуке има други,които идват насам и то бързо.Трябва да тръгваме." - каза Карин.

"Колко?"

"Поне 7,може би и повече."

Имаше дълга тиха пауза , през която всички гледаха от розовокосото кунойчи от Коноха към Сасуке.

"Тцъък."

Сакура знаеше каква е неговата бързина и се опитваше да бъде готова,но той се движеше твърде бързо,за да може тя дори да реагира.Той притисна тялото и към дърво и хвана с ръка гърлото и.Нинджа-кучето изсъска срещу него и скочи,но бе хванато от Сюигетсу,докато още беше във въздуха.То захапа силно ръката му,но изглежда това нямаше никакъв ефект.

"Хехе,това не действа върху мен,малко кученце." Той стегна хватката си,така че кучето да не може да се измъкне.Сасуке погледна надолу към Сакура със строга физиономия.Той беше преместил ръката си на врата и,но все още не я махаше.Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Сакура се опитваше да мисли какво да направи и искаше да пренебрегне мисълта,че са толкова близо един до друг,което Сасуке изглежда не забелязваше.

"САКУРА-ЧАН!"

"Сакура!"

"Сакура-сан!"

Наруто беше току-що изскочил от ъгъла с Хината и Ямато зад себе си.Той погледна към сцената пред него,като дишаше тежко.Нинджа-кучето,което беше на рамото му,излая колкото се може по-силно.Екипите на Наруто и Сасуке всички си покриха ушите и нинджа-кучето,което държеше Сюигетсу се изплъзна от ръцете му и побягна да помогне на Сакура,но Сасуке го ритна обратно.То се завъртя по мръсната земя и после застана пак на краката си.

"САСУКЕ!"

Той обърна вниманието си към Наруто "Наруто.Мислих,че ще бъдеш щастлив да ме видиш."

Сасуке стегна хватката си около гърлото на Сакура и изведнъж я повдигна от земята само с една ръка.Сакура издаде заглушен писък.Джюиго,Карин и Сюигетсу продължиха да наблюдават,без желание да се намесват в тази сцена,преди да бъдат накарани,знаейки,че ще се наложи да напуснат и то по най-бързия начин.

"САСУКЕ! Пусни я !"

"Наруто,ако се приближиш още малко,ще я убия !"

Той се намръщи на най-добрия си приятел и съотборник и погледна към Сакура,която се бореше за въздух. "Ти няма да убиеш Сакура-чан,не можеш да го направиш!"

Сасуке не каза нищо,но стегна още повече хватката си около врата и и я накара да изкрещи с малкото въздух,който и бе останал.Наруто сви юмруците си,чувствайки яд,преливащ от тялото му.

Зрението на Сакура започваше да се замъглява и тя можеше да усети артерията на шията си да тупти в здравата хватка на Сасуке. 'Трябва да направя нещо.Сасуке-кън наистина ли би ме убил?' Преодолявайки сълзите си тя започна да събира чакра в дясната си ръка.Наруто забеляза това,но го изненада факта,че чакрата и беше синя,а не зелена. 'Сасуке-кън,съжалявам.' Сасуке се обърна , за да погледне защо изражението на Наруто се промени,но вече беше късно.Тя заби ръката си в рамото му и размаза всичките му мускули , използвайки чакрата си.Сасуке веднага я пусна и дръпна ръката си назад, чувствайки остра болка да го пронизва.Сакура тежко падна на земята,борейки се за въздух.Тя можеше да почувства,че врата и беше контузен.

Веднага щом тя падна,Наруто тръгна към Сасуке,правейки своя расенган.Сасуке погледна към него и в следващия момент той грабна Сакура със здравата си ръка и изчезна.Наруто спря и се заоглежда наоколо,търсейки го.Сюигетсу държеше Сакура за косата,а Сасуке придържаше със здравата си ръка катаната му към врата на Сакура.Другата му ръка стоеше безжизнена.Сакура си спомни , че такова нещо и се бе случвало и преди.Тя преглътна все още борейки се за въздух и се опита да не заплаче. 'Сасуке-кън,наистина ли си се променил толкова много,че си способен да ме убиеш?'

"Наруто,нямам време да се занимавам с глупости.Ако тръгнеш след нас,ще я убия."

"Сасуке,не ти вярвам!"

Сасуке помръдна леко ръката си и преряза врата и.По бялата и кожа започна да се стича кръв.Сакура опита да си поеме въздух,чувствайки тежкия,студен метал да пронизва кожата и.Наруто стисна зъби и направи крачка назад.Той беше заклещен в мисловен спор със Сасуке,който също го гледаше.

"Теме! Ако я нараниш-"

"Какво?! Говоря сериозно,Наруто! Не идвай след мен,иначе ще я убия!"

След малко ги нямаше.Наруто все още стоеше,загледан в точката,в която стояха преди един момент.

"Наруто!"

Какаши пристигна , последван от Сай,Шино,Киба и Акамару и всички нинджа-кучета.

"Какво стана?Къде е Сасуке?" - попита Какаши,оглеждайки ареата с Пакън на рамото си.

"Къде е Сакура?" - попита Сай,след като хвърли по един поглед на всички.Наруто беше твърде объркан,за да отговори.Той все още мислеше за начин,по който да убие най-добрия си приятел.

"Сасуке я взе с него."

"Какво?!" - извикаха Сай и Киба.
_________________

сТава :;):

Страхотен фик!

Фикчето е страхотно таа искам да попитам дали скоро ще преведете още малко??

Предварително се извинявам на elinceto_555. Зн, че тя започна да го превежда, но просто не се сдържах и реших да я пусна. Айде честито на всички имаме си край
Глава 20

Наруто, Сакура и Саске стояха в офиса на Хокагето.Тсунаде ги погледна изподвежди.

" Казах, че искам да видя само Саске."

"Тсунаде-но-баа-чан-"

"Ние искахме да разберем детайлите по-добре."-каза Сакура , като довърши изречението на Наруто.

Усмихвайки се на тримата тинейджъри, тя стана от бюрото и кимна:
"Добре тогава, няма да споря, така или иначе Саске ще ви разкаже всичко след това. Нямам нищо против да го кажа пред всички ви. Тя им се усмихна "Първо искам да попитам.Саске доволен ли си от условията, който ти бяха поставени?"

"Аа".

"Добре сага за условията на изпитателния ти срок.Просто знай, че те са малко стриктни.

Трите шинобита и кимнаха, всички бяха усмихнати с изключение на Саске, който се подхилкваше.

"Ти не трябва да напускаш Коноха за една цяла година, като междувременно ще изпълняваш всички C и D ранк мисии, които ще ти бъдат поставени. Не ти е позволено да изпълняваш мисии с по-висок от C ранк, както не можеш и да участваш в никакви изпити за Чуунин, Джоунин или АНБУ." Те кимнаха отново, като продъляваха да се усмихват.

"Имаш право да тренираш, когато пожелаеш, но още веднъж - нямаш право да излизаш от пределите на Коноха. От време на време ще ти давам задачи, които не са свързани с шиноби или с мисии. Трябва да правиш тези неща независимо дали ти харесва или не. Разбра ли?"

Саске кимна - "Аа."

"Старейшините искаха да знаеш, че владенията на Учиха[не знаех как да го напиша] са затворени. Но ако поискаш да се върнеш да живееш в стария си дом, те ще се зарадват.”

Тсунаде се подпря на бюрото си. Трите шинобита я гледаха с любопитни изражения.

"Тсунаде - сама" - каза Сакура.

"Всичко е наред Сакура, не исках аз да съм тази която трябва да ви го каже , но старейшините настояха, така че нямам избор."

Двамата - Наруто и Сакура стояха чакайки я да продължи.

"Това са условията на изпитателния ти срок, но има едно условие, с което старейшините искат да са сигурни."

"Какво е то ?"- попита Саске спокоино.

Тсунаде започна трудно, като гледаше чернокосия младеж пред нея."Това може би ще бъде малък шок за вас тъй като сте едва на 16 но.."- Тсунаде въздъхна отново, с което ги накара да стнат още по любопитни.

"Старейшините искат да бъдат сигурни, че ще започнеш да възтановяваш клана си.. скоро."

Сакура почти падна, а устата на Наруто се отвори широко, Саске почувства как очите му се разширяват, но после се подхили и изражението му придоби предишния си вид.

"Шегувате ли се?"-попита Наруто шокиран.

Тсунаде поклати глава - "Не!"

Сакура почувства лицето и да става толкова червено, че дори неможеше да повярва, че това е възможно. Тя не знаеше какво да каже и не искаше и да говори. Наруто внезапно се обърна към Саске:

"Теме ти какво - чакай ЗАЩТО СЕ ПОДСМИХВАШ!?"-извика той.

Саске се обърна към Наруто и вдигна рамене, след това се обърна към Тсунаде - "Това ли е всичко?"

Гледайки учудено Тсунаде кимна - "Да това е всичко."

Покланяйки се леко Саске се завъртя на пета и излезе от стаята, следван от Наруто и Сакура. Сакура се извърна към Тсунаде и си размениха погледи, но не казаха нищо. Сакура продължи след Саске и Наруто, който междувремено крещеше на чернокосия шиноби докато вървяха.

"КАКВО СИ МИСЛИШ!? Не можеш да създадеш семейство. ТВЪРДЕ СИ МЛАД!"

"Наруто тя каза скоро, не точно тази секунда."

"Е-и?! Дори да е скоро ти ще си само на 17 и това все още е твърда рано!"

"Добе."

"Какво?"

"Млъкни."

"Не първо ми кажи къде ще намериш момиче, което ще иска да се омъжи за теб толкова млада. Защото ще те убия, ако разбера че си направил бебе на някое момиче без да сте женени."

Сакура ги настигна, но продължи да върви зад тях. Тя стоеше на страна, защото не искаше да бъде замесена в разговора.А и за да не гледат почервенялото и като домат лице.

"Наруто това не е твоя грижа."

"Какво! Ако някога си помислиш да имаш деца с момиче на твоята възраст без да сте женени ще те кастрирам собстваноръчно! И това наистина ще бъде края на клана Учиха!"

Саске не можеше да спре да се подхилква само при вида на лицето му. Като остави настрана безмислената заплаха, която Наруто му отправи, той намери за забавно, това че те се държаха като едно време, сякаш той никога не бе напускал.

"ЗАЩО СЕ ПОДСМИХВАШ ОТНОВО!? ПОДЯВОЛИТЕ! "- Наруто се обърна за да види лицето на Сакура.

"Сакура-чан не мислиш ли, че съм прав?! Не мислиш ли, че той е твърде млад за да започне семейство?"

Саске спря да върви и се обърна за да вижда лицето на Сакура добре. Неговата усмивка стана още по голяма като видя, че лицето и бе станало червено като домат, шаваше с ръце и раменете и бяха напрегнати. Сакура преглътна. Тя не знаеше какво да каже на Наруто, понеже беше в неловко положение по очевидни причини, но тя знаеше че не може да му отговори особено когато Саске стоеше точно там.

"Амм... аз.."

"Е?" - Наруто я притискаше. Усмивката на Саске се засили.

"Оо, боже! О, боже!!! Не мога да... защо.. АРГХ!"

"Наруто аз... виж Гаара! "- извика тя сочейки зад тях.

"Гаара?!" - Наруто се обърна за да види червенокосото Казакаге, но беше объркан когато не видя никой - "Сакура-чан не виждам-" той се обърна към нея, но на мястото кадето стоеше тя, сега нямаше нищо. Наруто се обърна и видя розовокосото кунойчи да скача от покрив на покрив с невероятна скорост.

"САКУРА-ЧАН !!!"

Двете момчета гледаха как кунойчито се отдалечава бързо. Очевидно тя не искаше да говори за това. Наруто се обърна към Саске пуфтейки -"Наи-добре се ожени за момичето, с което искаш да имаш деца Саске."

Саске и Наруто проведоха мълчалив разговор. Саске знаеше, че той има право.Той кимна и отговори-"Аа."

Саске скочи от мястото, на което седеше и излетя скачайки от покрив на покрив със спокоино темпо.

Наруто стоеше на мястото, кадето го остави той и гледаше как най-добрия му приятел и брат се отдалечаваше."Направи я щастлива Саске."Наруто се усмихна на себе си знаейки много добре, че има само едно момиче, към което Саске може да изпитва романтични чувства. Слагайки ръцете си в джобовете си той продължи да слиза по стълбите спокоино докато не се сети, че има да прави нещо."О бях казал на Хиаши, че днес ще отида да видя Хината. Трябва да тръгвам!" Усмихнат Наруто започна да тича по стълбите, щастлив че одавна загубения му брат най-накрая си беше в къщи.

Сакура беше седнала да пие чай с най-добрата си приятелка Ино, която не спираше да говори за момчетата, които харесва. Сакура вече имаше главоболие.

"Ино."

"Да?"-каза блондинката след като беше прекъсната посредата на изречението.

"Мислех, че харесваш Саске-кън?"

"Хаиде Сакура, разбира се, че харесвам Саске-кън, но още не съм го виждала откакто се завърна, затова не мога да прокламирам моята любов към него, но после разбира се ще го приема. Тогава ще се оженим и ще имаме много малки бебета.

Сакура почувства как бузите и започнаха леко да горят. 'Защо днес всички говорят за бебета...?'

"Е сега, когато той се върна, от това, което разбрах аз, той ще трябва да си избере жена и да започне семейство."

"Да."

"Предполагам, че той ще избере мен и най-накрая ще бъдем заедно. Учиха Ино. Харесва ми как звучи.

Тя погледана най-добрата си приятелка. Тя не и каза за това, което се случи между нея и Саске.Не че се опитваше да го скрие от нея, просто не знаеше как да и го каже. Сакура въздъхна.

"Немога да повярвам, че не каза на Наруто, че си съгласна с него. Честно казано тъпата глава трябваше да знае какво изпитваш към Саске-кън.”

"Първо аз не го наричам тъпата глава, и второ не можех да кажа нещо такова когато Саске-кън стоеше точно там."

"Виждаш ли затова ти казах, че той ще избере мен, защото ти се страхуваш, че той ще разбере че искаш да родиш всичките му Учиха бебета както и останалата част от селото.[в смисъл че и те ще разберат]

"ИНО!" Сакура усети как лицето и става по-червено.

"Е, не е ли така? Саске може да има всяка жена, която поиска от този град, както и от всеки друг. Всичко, което трябва да направи е да попита."

Звукът от званеца накара Ино да подскочи."-О,клиент извини ме за момент Сакура."

Ино стана и отиде в другата стая.Сакура продължи да стой в задната стайчка чувствайки се още малко засрамена отпивайки последната глътка от чая си, тя стана и отиде в другата стая.

"Трябва да тръгвам вече Ино. Родителите ми трябва да се върнат днес или утре и ще поразчистя."

Ино спря да помага на клиента и и отговори:

"Добре тогава.Ела да ме видиш отново скоро."

"Добре, чао Ино."

Сакура напусна магазина за цветя и тръгна надоло по улицата към дома си. ' Това е вярно, Саске-кън може да има всяка, която си поиска...'

Сакура погледна нагоре към небето.Тя не се интересуваше от времето, защото беше седнала в една бесетка. Поглеждайки към небето, тя предположи, че е около 6 вечерта. Изведнъж почувства болка в стомаха и реши да се прибере в къщи.`Чудя се, каде ли е Саске-кън сега?`

Когато се прибра в къщи, си направи вечеря и седна на дивана. Тя беше щастлива и спокоина, че Саске не отиде в затвора, но сега той трябваше да създаде семейство. Въпреки нещата, които се бяха случили между тях те технически бяха двойка, въпреки че никой не знаеше за това, тя беше притеснена за цялото това нещо със семейството.
`Аз искам да се омъжа за него и да нося децата му, и прекарам остатъка от живота си с него, но той дали наистина ще избере мен?` Тя не искаше да бъде твърде горда и да каже` Кой друг ще изберете?` или`Разбира се той ще избере мен.`Тя знаеше,че Ино беше права, когато каза, че той може да има всяка жена, която искаше.Сакура легна на дивана.`Той може да има силно кунойчи, ако поиска, или красиво кунойчи...чакай...ами ако не иска кунойчи, а обикновено селско момиче,което може да роди децата му и винаги да бъде с тях, без да рискува да изчезне в мисии...`
ЧУК ЧУК ЧУК
Тя стана и отиде до вратата.Тя не очакваше никого.`Може ви е Саске-кън?`
Чувстваики как сърцето и бие по силно, тя хвана дръжката на вратата. Пое дълбоко въздух и отвори.
"Здравей Сакура-чан."
"Наруто?"Тя бе малко разочарована, че не беше Саске. `Очевидно той не би....`
"Какво правиш Сакура-чан?"
"О,ам....нищо"Тя знаеше , че родителите и няма да се върнат толкова скоро.Тя използва това за извинение за да бъде сама с мислите си.
"Ще дойдиш ли да хапнеш Рамен с мен?"
"Всъщност токущо ядох."
"О, хайде една купа не е толкова много!Хайде,ще ми правиш компания!"Наруто я грабна за ръката и я издърпа от къщата,замъкваики я до бутката за Рамен.
"Наруто в добро настроение си, да не се е случило нещо?" Попита го Сакура докато вървяха надоло по улицата.
"Да ходих да видя Хината."
Сакура не можа да спре усмивката си, " О наистина?И какво се случи?"
"Е тя не припадна и затова се зарадвах.Помислих , че може би и беше прималяло понеже не е яла и затова я поканих да хапне Рамен с мен утре.Попитах я ако иска днес,но тя каза че вече е яла."
Сакура повдигна вежда 'Значи ако тя е яла - добре , но ако аз съм - няма значение...'
Накрая те стигнаха до магазина и си поръчаха по една купа.Сакура си поръча малка порция за да не преяде.Наруто надигна своята и я изсърба просташки.
“I’m fretty ‘appy dat dsuke idn’t get jiled.” [убиите ме не знам как да го направа като него! иначе значи - Много се радвам че Саске не отида в затвора! ] Каза Наруто с пълна уста.
Сакура се усмихна и разклати глава"Аз също , но Наруто не трябва да говориш с пълна уста."
Той се усмихна глупаво"Извинявай Сакура-чан."
Сакура започна да яде малката си порция.А Наруто си взе още една голяма и я изяде толкова бързо колкото и първата.
"Всъщност исках да те поптам нещо Сакура-чан, виждала ли си Саске след като напуснахме кулата на Хокагето?"
Сакура поклати глава"Не,защо?"
"Просто по рано го търсих ,но не можах да го открия и реших да те попитам."
"Сигурно е отишъл в района на Учиха."каза Сакура докато взимаше хапка от юфката си.
"Да, сигурно си права."
Малко любопитна, чудейки се къде може да бъде Саске, реши да го потърси по-късно.Тя се обърна към русокосия си приятел."Значи Хината-чан прие предложението ти да хапнете Рамен утре?"
"Да , прие!Мислех си, след като хапнем да я попитам дали би искала да потренираме заедно.Тъй като тя използва Бякоган, би било добра подготовка за мен и за нея."
Сакура се усмихна"Мисля , че това е добра идея."
Тя го гледаше отхапваики още веднъж, когато и нрумна нещо "Хей , Наруто мислиш ли , че Хината-чан е хубава?"
"Хъх?" отвърна той с пълна уста.
"Мислиш ли, че Хината-чан е хубава?"попита тя отново.
След като сдъвка храната си , Наруто я погледна."Мисля , че никога не съм се замеслял за това, защо питаш?"
"Защото мисля , че та е наистина много хубава и исках да чуя мнението ти."
"О."
Сакура го погледна с края на очите си. Тя може да видите, че ушите му бяха леко по-червени от обикновено.
"След като я видя утре , ще та кажа какво мисля."
Тя се подсмихна"Добре"
Вътрешното и аз я потупа по гърба .Тя най-накрая успя да накара Наруто да се замисли относно Хината , и беше доволна от себе си.Довършвайки купата си, тя взе пари от джоба си, и ги постави на плота.
"Сакура-чан , каде отиваш?"
"Аз приключих и мисля да се поразходя , преди слънцето напълно да се е скрило."
"Но ти току що дойде!"
"Знам , но вече изядох порцията си."
Той погледна към малката купа и посочи в нея" Винаги, когато сме се тук от сега нататък, ще трябва да си поръчваш по-голяма купа, в противен случай ще я изяждаш твърде бързо!"
Тя се засмя" Добре, съгласна съм. Ще се видим утре Наруто."
"Довиждане Сакура-чан." той и помаха с ръка и продължи да яде.Сакура слизаше надоло по улицата,но незнаеше на къде отива.Погледна към небето.Слънцето почти бе залязло и по улиците на Коноха беше тихо.Сакура се замисла за това което Наруто каза по рано.
`Дали Саске-кън е в района на Учиха?`

Сакура не искаше да ходи там по няколко причини.Първо ако Саске не беше там тя щеше да разбие или отвори преди него.Второ ако той беше там , щеше да е при гробовете на семейството си и сигурно иска да бъде сам.И трето тя не искаше да ходи там , защото това беше страшно място.По стените на някои сгради още имаше кръв.И никой не бе живял там от 8 години.
Вместо това тя реши да иде на езерото е да погледа звездите.Отне и няколко минути, за да стигне до там, но тя нямаше нищо против защото вечерта беше прекрасна.Когато пристигна , тя погледна към езерото и видя в него отражението на луната и звездите. Намери си хубаво място, и легна на тревата с ръце зад главата и се вгледа в звездите.Сакура лежеше в тревата и мислеше за това коте се бе случило през този ден.Тя все още беше щастлива , че Саске не отиде в затвора.Тя въздъхна мислейки за условието ,което му поставиха. `Дали той ще избере мен? Иска ли той да прекара остатъка от живота си с мен?`
`Ами ти искаш да прекараш остатъка от живота си с него.`
`Ами аз знам какво искам, но искам да знам дали и той иска това.`
`Ами няма начин, той да избере Ино.`
`Както и да е , незнам дали е вярно или не , Ино никога не е обичала Саске-кън по този начин, който би я направил щастлива до края на живота и. Аз мисля, че точно както и всяко друго момиче, включително и аз, че го е харесвала,заради лицето му.`
`Ами тя харесва Сай все пак.`
`Да, Господ знае защо все пак.`
`Вероятно, защото той и каза че е красива още когато се запозна с нея.`
`Дори, момчето да е ... Сай , това е достатъчно обяснение.` Нейното вътрешно аз се съгласи с нея и тя се усмихна леко като мислеше:" Чудя се каде е Саске - кън точно сега?"
" - Тук съм."
"КЪААА!!!"
Сакура скочи инстинктивно на земята, взимайки кунай.В същото време Саске отскочи назад, отбягваики нейното тайджцу комбо.
"Сакура, аз съм."
Спирайки атаката си тя си отвори очите, за да се фокосира върху момчето на няколко метра пред нея. "Саске-кун?"
"Хн."
"Защо продължавш да ме плашиш така ?" Тя попита, поставяйки куная си обратно и опитвайки се да забави ритъма на биещото си сърце.
"За да видя колко са добри уменията ти".- каза той самодовлоно.
Сакура измрънка нещо под носа си и легна отново на тревата с ръце зад главата си. Саске се приближи и си намери местенце до нея, присъединявайки се към гледането на звездите.
"Таа .. отново си си мислила за мен?" - попита той, гледайки към звездите.
Сакура почувства как лицето и порозовя, "Не, аз всъщност си мислех за Ино."
"Тогава защо си питала къде бях?
Тя почувства как лицето и изгаряше, "З-защото моите мисли за нея ме водят при теб".
Това явно накара Саске да се обърка.. "Какво си си мислила за Ино, че да води мислите ти към мен?"
Сакура обърна главата си към лицето му. "Отидох да я видя по-рано и тя ми каза , че все още те харесва.
Саске не каза нищо и продължи да гледа към звездите.Сакура беше убедена ,че той няма да отговори, тя обърна главата си към небето.
"Казах и за условието и как ще останеш в Коноха."
"Хн"
:Да, тя беше доста развълнувана,казвайки,че ще се омъжи за теб."
Саске изглежда обмисляше чутото и след това игнорира напълно този коментар.
"Саске-кун, съгласен ли си с това, което стареишините искат от теб, въпреки твоята възраст."
"Казах ти преди доста вереме, че имам две мечти, помниш ли ?"
Тя знаеше какво има предвид той, мечтата да възстанови клана си. "Да."
"Е заради това нямам нищо против условието след като така или иначе възнамерявах да го направя.Може би е по-скоро от колкото планирах, но няма значение."
"Оо.." Сакура почувства как бузите и порозовяват леко.
" За какво друго говорихте с Ино? "
Сакура присви очите си леко, гледайки към небето. Тя си спомни какво и бе казала Ино по-рано, след като тя мислеше за това цяла нощ.Взимайки дълга, бавна въздишка тя отговори, "Тя каза, че ти можеш да имаш всяка жена, която пожелаеш в Коноха и навсякаде само ако ги попиташ."
Саске помисли за момент, без да го вземе на сериозно.Той никога не бе мислил много за жени дори и да има възможност да има която пожелае. Това беше първия път, когато мисълта мина през ума му.
"Не."
"Хъх ? " - каза Сакура объркана.Тя обърна главата си, за да го погледне и збръчка вежди.Саске обърна главата си много леко за да я погледне, "Не мога да имам Хината."
" О, Саске-кън, освен Хината - чан."
Тя обърна главата си нагоре , гледайки отново към звездите. Саске обърна главата си още повече, за да я погледне.Сакура можеше да почувства очите му върху нея, което я накара да се изчерви.Обръщайки главата си леко, тя го погледна несигурна какво да каже.
Тя не очакваше той да направи това.Той се наведе леко и я целуна нежно.Сакура почувства как бузите и започват да стават по-червени.След малко той се дръпна назад, гледайки я самодоволно.
"Защо се изчервяваш всеки път когато те целуна ?"
Тя мигна невярвайки на това, което я попита. "Не исках." каза тя развълнувана: " Имам предвид, че не мога да се справя, ясно ? " Погледът му я накара да се чувства неловко и я направи уязвима.Чувстваики се засрамена тя погледна на далеч от него.Нейното държние явно го накара на се забавлява.
"Сакура.." - каза той със спокоен глас.
"Да ? "- каза тя, гледайки далеч от него.
"Погледни ме."
Молейки се той да не каже нещо,което беше унизително, тя обърна главата си бавно, за да го погледне.
" Не искам всички жени на света, искам и се нуждая само от една."
Изведнъж гърлото и пресъхна. Тя искаше да преглътне, но нямаше слюнка.Сърцето и започна по-бързо и по-бързо да бие в гърдите и.Тя не можеше да мигне, докато се вглеждаше в очите му. Тя знаеше, че ако проговори, гласът и ще бъде дрезгав. Не знаеше какво да му каже, искаше да го попита коя, но не можеше заради гласа си.
Саске я изчакваше да го пита коя бе тази, която искаше. След дълга тишина, вглеждайки се един в друг, Сакура се опита да прочисти гърлото си, за да каже, "Коя жена би могла да бъде?"
Саске продължи да я гледа, без да говори.Беше сякаш той се наслаждаваше на нейната уязвимост.
"Сакура"
Тя задържа дъха си в гърлото, но шока не трая дълго.
" Може ли да те попитам нещо ?"
Разочарованието я обля, тя сведе глава.
"Ако можеше да се справиш, мислиш ли, че би могла да се омъжиш за мен и да родиш децата ми?"
Тя почувства как тялото и се втвърдява, а очите и се разширяват.Саске наблюдава как тялото и се промени от шока.Беше шокирана , но не трепереше.Сакура почувства как мисълта отмина и дишането и спря.Чувство на щастие започна да прелита през нея.Тя почувства как очите и започват да се навлажняват и се задъха.
" С-Саске-кън"
Подсмихвайки се той отговори."Да?"
"Т-Ти току що ме п-попита дали ще се о-омъжа за теб?"
Подсмихвайки се още повече , той добави- "Аа."
Сакура преглътна,тя почувства как сълзи се стичаха по лицето и от радост. Най-накрая затваряйки очите си тя успя да си поеме малко въздух. Гледайки към неговите тъмни очи , тя бързо добави : "Да , ще се омъжа за теб!" Тя скочи от тревата и го притисна в силна прегръдка.Сакура се разплака от радост докъто продължаваше да го притиска към себе си.Саске бе щастлив , че тя прие неговото предложение.Сега той можеше да живее живот , изпълнен с щастие , и може би смях и любов - емоция към която все още се приспособяваше.Той знаеше че Сакура винаги го е обичала и сега той можеше да отвърне на любовта и с любов. Сакура продължи да плаче , колко дълго - тя вече не знаеше, но и не се интересуваше.Най-голямата и мечта се бе збъднала, и тя нямаше да я пусне да си отиде, не и сега или някога отново.


КРАЙ![/b]

нЯмяш проБлеми :;): :kisss:
даЖе мноГо са раДвам че го пуСна защОто езиКа не мИ са отДава осоБено :angel:
мноГо ма кефи :obi4amte: :uhaa: :robot:

нямам думи!!!

Супер

ех беше много хубаво Обаче имам едно изискване да не свършва много ми хареса много е суперско

беше супер :obi4amte: :cvetq: :cvetq:

супер е :bravo: направо е страхотно

Лол! Суперско фик4е!!! Има си и перфектен край! :lol!: :love: :obi4amte: :bravo: :uhaa: ok :o.k.: :cvetq: :lah: !!!

НЕВЕРОЯТНО!!!