^sasusaku^

First topic message reminder :

Знам , че в момента правя нещо лошо , защото фика е недовършен...но не е за испускане! еми пускам го











Глава 1

Тя можеше да чуе сърцето си да тупти в ушите и и кръвта и бясно да бушува.Единственото,за което можеше да мисли бе колко близо бяха до това да го намерят и заловят.Тя погледна надолу към нинджа-кучето пред нея , игнорирайки потта,която се бе образувала на челото и.

"Той е наблизо."

"Но другите ще стигнат ли тук навреме?"

"Компанията ми са едни от най-бързите.Веднага щом той намери някой от тях,те ще започнат да идват насам и той ще ги събере всичките.Ако намери първо Наруто,това ще бъде перфектно,защото той има най-висок глас от всички нас."

Изведнъж се чу силен шум и след един момент тя се подсмихна "Това трябва да е той,нали?"

"Да,би трябвало.Те ще са тук скоро.Насам."

Нинджа-кучето пред нея направи рязък завой,бягайки все така бързо.Ако тя не беше нинджа,сигурно щеше да се спъне.

--------------------------------------

Малко по-надалече по пътя,група от четирима шиноби,всичките носещи черни наметала,вървяха мълчаливо.Единствената жена спря и се обърна назад да погледне към пътеката.Другите спряха и се загледаха в нея.Един мъж с гарванено черна коса проговори.

"Карин,какво има?"

"Някой наближава насам с много бърза скорост.Ще се покажат от към този ъгъл всеки момент."

Сасуке знаеше,че вероятно трябваше да скочи към дърветата и да се скрие заедно с екипа си,но любопитството надделя над него , а пък и още от сутринта той имаше странно усещане в стомаха си и искаше да обърне внимание на тази атмосфера.След кратък момент ,проблясване от розово и бяло се показа иззад ъгъла и продължи да се движи напред,докато не спря на около 10 крачки от четиримата шиноби.

Сакура спря,дишайки тежко,както и нинджа-кучето пред нея.Тя се изправи,кръстосвайки очи с тези на Учиха.Тя беше толкова концентрирана върху младия мъж пред нея,че не забеляза компанията му.Сакура се опитваше умствено да се подготви за това,което щеше да последва.

"Виж,виж какво имаме тук? Ти си красиво нещо,а?"

Тя прекрати погледа си към двете очи,за да погледне към мъж с коса до раменете и остри зъби.Устната и се повдигна нагоре-знак на отвращение на лицето и,раздразнена от коментара му.Сасуке просто погледна отзад към Сюигетсу,но изглежда никой не забеляза.Сюигетсу тъкмо щеше да проговори отново,когато Сасуке го изпревари.

"Сакура."

Вниманието и бе обърнато отново към Сасуке,който си обърна главата настрани със строго изражение.Другите трима погледнаха към него,после към розовокосото кунойчи,стоящо пред тях,изненадани от това,че той изглежда я познаваше.

"Сасуке-кън,ние дойдохме да те върнем обратно."

Карин погледна към момичето,стоящо пред тях,ядосана от факта,че тя го нарече "Сасуке-КЪН". Джюиго и Сюигетсу зяпнаха Сасуке,който изглежда не се интересуваше от това,че всички го гледаха.Той и се подсмихна.

"Така ли? И къде са останалите от това 'ние' ?"

Тя направи крачка пред нинджа-кучето,което стоеше тихо. "Не се притеснявай,те идват." Тя спря за момент. - "Няма да се измъкнеш този път,Сасуке-кън."

"Какво те прави толкова сигурна в това,Сакура?"

Тя забеляза начина,по който той каза името и.Това я накара да затрепери с малко доза страх.Опитвайки се да закрие емоциите си,тя също му се подсмихна,правейки още една крачка напред. "Защото този път дойдохме подготвени."

"Сасуке има други,които идват насам и то бързо.Трябва да тръгваме." - каза Карин.

"Колко?"

"Поне 7,може би и повече."

Имаше дълга тиха пауза , през която всички гледаха от розовокосото кунойчи от Коноха към Сасуке.

"Тцъък."

Сакура знаеше каква е неговата бързина и се опитваше да бъде готова,но той се движеше твърде бързо,за да може тя дори да реагира.Той притисна тялото и към дърво и хвана с ръка гърлото и.Нинджа-кучето изсъска срещу него и скочи,но бе хванато от Сюигетсу,докато още беше във въздуха.То захапа силно ръката му,но изглежда това нямаше никакъв ефект.

"Хехе,това не действа върху мен,малко кученце." Той стегна хватката си,така че кучето да не може да се измъкне.Сасуке погледна надолу към Сакура със строга физиономия.Той беше преместил ръката си на врата и,но все още не я махаше.Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Сакура се опитваше да мисли какво да направи и искаше да пренебрегне мисълта,че са толкова близо един до друг,което Сасуке изглежда не забелязваше.

"САКУРА-ЧАН!"

"Сакура!"

"Сакура-сан!"

Наруто беше току-що изскочил от ъгъла с Хината и Ямато зад себе си.Той погледна към сцената пред него,като дишаше тежко.Нинджа-кучето,което беше на рамото му,излая колкото се може по-силно.Екипите на Наруто и Сасуке всички си покриха ушите и нинджа-кучето,което държеше Сюигетсу се изплъзна от ръцете му и побягна да помогне на Сакура,но Сасуке го ритна обратно.То се завъртя по мръсната земя и после застана пак на краката си.

"САСУКЕ!"

Той обърна вниманието си към Наруто "Наруто.Мислих,че ще бъдеш щастлив да ме видиш."

Сасуке стегна хватката си около гърлото на Сакура и изведнъж я повдигна от земята само с една ръка.Сакура издаде заглушен писък.Джюиго,Карин и Сюигетсу продължиха да наблюдават,без желание да се намесват в тази сцена,преди да бъдат накарани,знаейки,че ще се наложи да напуснат и то по най-бързия начин.

"САСУКЕ! Пусни я !"

"Наруто,ако се приближиш още малко,ще я убия !"

Той се намръщи на най-добрия си приятел и съотборник и погледна към Сакура,която се бореше за въздух. "Ти няма да убиеш Сакура-чан,не можеш да го направиш!"

Сасуке не каза нищо,но стегна още повече хватката си около врата и и я накара да изкрещи с малкото въздух,който и бе останал.Наруто сви юмруците си,чувствайки яд,преливащ от тялото му.

Зрението на Сакура започваше да се замъглява и тя можеше да усети артерията на шията си да тупти в здравата хватка на Сасуке. 'Трябва да направя нещо.Сасуке-кън наистина ли би ме убил?' Преодолявайки сълзите си тя започна да събира чакра в дясната си ръка.Наруто забеляза това,но го изненада факта,че чакрата и беше синя,а не зелена. 'Сасуке-кън,съжалявам.' Сасуке се обърна , за да погледне защо изражението на Наруто се промени,но вече беше късно.Тя заби ръката си в рамото му и размаза всичките му мускули , използвайки чакрата си.Сасуке веднага я пусна и дръпна ръката си назад, чувствайки остра болка да го пронизва.Сакура тежко падна на земята,борейки се за въздух.Тя можеше да почувства,че врата и беше контузен.

Веднага щом тя падна,Наруто тръгна към Сасуке,правейки своя расенган.Сасуке погледна към него и в следващия момент той грабна Сакура със здравата си ръка и изчезна.Наруто спря и се заоглежда наоколо,търсейки го.Сюигетсу държеше Сакура за косата,а Сасуке придържаше със здравата си ръка катаната му към врата на Сакура.Другата му ръка стоеше безжизнена.Сакура си спомни , че такова нещо и се бе случвало и преди.Тя преглътна все още борейки се за въздух и се опита да не заплаче. 'Сасуке-кън,наистина ли си се променил толкова много,че си способен да ме убиеш?'

"Наруто,нямам време да се занимавам с глупости.Ако тръгнеш след нас,ще я убия."

"Сасуке,не ти вярвам!"

Сасуке помръдна леко ръката си и преряза врата и.По бялата и кожа започна да се стича кръв.Сакура опита да си поеме въздух,чувствайки тежкия,студен метал да пронизва кожата и.Наруто стисна зъби и направи крачка назад.Той беше заклещен в мисловен спор със Сасуке,който също го гледаше.

"Теме! Ако я нараниш-"

"Какво?! Говоря сериозно,Наруто! Не идвай след мен,иначе ще я убия!"

След малко ги нямаше.Наруто все още стоеше,загледан в точката,в която стояха преди един момент.

"Наруто!"

Какаши пристигна , последван от Сай,Шино,Киба и Акамару и всички нинджа-кучета.

"Какво стана?Къде е Сасуке?" - попита Какаши,оглеждайки ареата с Пакън на рамото си.

"Къде е Сакура?" - попита Сай,след като хвърли по един поглед на всички.Наруто беше твърде объркан,за да отговори.Той все още мислеше за начин,по който да убие най-добрия си приятел.

"Сасуке я взе с него."

"Какво?!" - извикаха Сай и Киба.
_________________

Глава 12

Кисаме и Итачи седяха на столовете си както преди. Този път и двамата събираха чакрата си. Изведнъж Кисаме отвори очите си и се усмихна. “Итачи-сан, усещам няколко приближаващи се чакри.”

“Знам.” Каза Итачи и се усмихна.

“Да ги посрешнем ли подобаващо?”

Итачи свали ръцете си, отвори очите си откривайки шарингана си, “Всъщност съм намислил нещо друго.”

----------------------------------

“Наруто, по-добре не бързай.” Каза Какаши като се опита да го настигне.

“Aa.” Каза той докато се опитваше да се концентрира.

Всички спряха пред входа на една сграда и се вгледаха във вратата. “Добре тъй като ще влезем по двойки трябва да уведомите всички в случай че попаднете на Итачи или на Кисаме, разбрахте ли?” Попита Какаши.

Всички кимнаха след което Какаши отвори вратата внимателно и с кунай в ръка влезе предпазливо. Всички те бяха изненадани колко голяма беше сградата отвътре, забелязаха и коридори, които водеха нанякъде.

Какаши тръгна направо докато обмисляше ситуацията преди да каже каквото и да е било. Всички те бяха несигурни, защото се намираха в стара, скърцаща сграда с много паяжина и прах. “Ще се разделим на групи. Саске и Сакура, вие двамата ще тръгнете натам заедно със Суйгетсу и Сай.” Каза Какаши, сочейки в ляво. “Наруто и Джууго, вие ще дойдете с мен и Карин. Ще тръгнем натам .” Каза той като посочи в дясно

“Ако нещо се случи се върнете тук, на входа, разбрахте ли.” Всички кимнаха, разделиха се и предпазливо се насочиха към местата, които Какаши посочи.

----------------------------------

Какаши и другите вървяха бавно по коридорите. Нямаше електричество в цялата сграда и затова тя беше много тъмна. “Това място е страшно.” Каза Наруто докато се оглеждаше.

“Мисля че то трябва да ни плаши.” Каза Джууго, който вървеше зад Наруто.

“А може би просто искат да ни разделят.” Каза Карин, която вървеше до Какаши.

“Карин, каква е способността ти?” Попита Какаши.

“Аз мога да … усещам чакрата и да определям къде се намира.”

“Интересно, това техника на клан ли е?”

“Не знам, никога не съм узнала кои са родителите ми или историята ми, всичко което знам е че мога да го правя откакто съм малка.”

“Е можеш ли да кажеш къде са сега?” Попита Наруто.

Тя помисли за момент, “Разделили са се, странното е че единият е на горният етаж от тази страна на къщата, а другият е… на долният етаж от другата страна.”

“Можеш ли да кажеш кой къде е?” Попита Какаши прескачайки една дупка в пода.

“Да, от нашата страна е Хошигаки Кисаме.”

“Това означава, че Итачи е от страната на Саске…. Чакай Какаши-сенсей, нали не мислиш че Итачи се опитва да отвлече Сакура-чан отново?”

Той погледна Наруто от ъгала на окото си, “Незнам, Наруто. Възможно е тъй като вече я отвлече веднъж.” Кимайки Наруто погледна към Карин и забеляза че тя се усмихваше.

“Ти пък за какво се смееш?!” Попита той и нещо в него започна да кипи.

“Хммм. Не е тайна че тя и аз не се разбираме. Ако я отвлечат отново аз ще празнувам.”

Наруто събра юмруците си отново, “Ах ти куч -“

“Наруто!”

“КАКВО!”

Той се обърна към учителя си с почервеняло от яд лице. “Оправяйте се после, но сега трябва да се концентрираме върху боя с Кисаме.”

“Yeah, ти малък- УAAAAA!”

Карин изведнъж се озова зад стената. Изглежда тя е можела да се обръща, откривайки врата-капан. /-.-‘/ “Карин!” Каза Джууго като се проближаваше към вратата.

“Това как се отвори?” Попита Какаши като преглеждасе стената търсейки някаква ръчка. Наруто седеше зад Джууго и Какаши и се подхилкваше
.
“Карин? Карин?! Чуваш ли ме?” Викаше Джууго към стената. Уви нямаше отговор. “Какво ли може да й се е случило?” Попита той повече себе си отколкото другите.

Какаши започна да проучва и пода, чудейки се дали въпросната ръчка не е там. ‘Трябва да има нещо с което да го отворим. /Сезам отвори се xD/ ’ Той се изправи объркан. “Не виждам какво от какво би могло да стане това?”

“На кой му пука, трябва да намерим тоя глупак Кисаме, нали? Е аз съм сигурен, че Карин ще е добре все пак тя е шиноби.” Каза Наруто като се тръгна нанякъде.

“Наруто.”

“Какво? Както каза трябва да се концентрираме върху търсенето на Кисаме. Карин отиде от другата страна на стената и както ти ни каза, ако нещо се случи да идем на входа. Не можем да си губим времето за да я търсим.”

Какаши се почеса по тила. Знаеше че Наруто е прав, но да остави някой не беше в негов стил. Джууго, който още се опитваше да намери ръчка се изправи, “И аз не мога да намеря нищо. Сигурно някой от другата страна е направил нещо.”

“Наруто, защо не използваш Ресенган, за да разбиеш стената?”

Устните му се повдигнаха леко, “Предпочитам да умра …” Прошепна той.

“Чух те.” Каза Какаши с повдигната вежда.

Недоволен, Наруто събра ръцете си, “Kage Bushin no Jutsu.” Когато започна да заформя Ресенгана си се появиха две стени от нищото като блокираха двете страни на коридора.

“Какво? Какво е това?” Попита Наруто като гледаше двата края на коридора, които сега бяха блокирани. Джууго се приближи до една от стените, които се появиха когато една вратичка от тавана се появи и вода започна да пълни малкото пространсто с невероятна скорост.

“Наруто, удари с Ресенгана си сега!”

Наруто кимна и се затича към стената когато струя вода го заля, и го отнесе до другите две. “Не мога да стигна!”

Стаята се пълнеше с все повече и все повече вода за отрицателно време. Водата вече стигаше до кръста, а Наруто все още се опитваше да стигне до стената. “Наруто!”

Водата която се стичаше от тавана му пречеше да върви. Той трябваше да стигне или щяха да се одавят. “Какаши-сенсей защо не направиш Чидори?”

“Използвай мозъка си Наруто! Електричество-Вода? Ще умрем много по-бързо.”

Наруто изпъшка когато водата стигна до врата му и водата започна да пръска лицето и очите му. Наруто бавно се приближаваше все повече и все повече. Като газеше през водата той доказа, че е много трудно особенно когато тя продължаваше да се излива от тавана без никакъв знак да спре или поне да намали. В следващия момент главата на Наруто вече беше под водата, той отскочи от земята и започна да плува като едната му ръка търсеше стената. ‘Почти стигнах…’

Главите на Какаши и Джууго все още бяха над водата, но не за дълго. Наруто се усмихна когато видя че почти стигна стената. ‘Почти.’ Изведнъж нещо привлече погледа му. Не знаеше какво беше, но потъваше. Докато се приближаваше той погълна малко вода. Опитваше се да доплува на повърхноста колкото се може по-бързо за да каже на Джууго и Какаши, но спря до тавана и разбра че няма място дори за да си поемат въздох. Той се огледа и разбра че Какаши и Джууго също бяха под водата. Опита се да привлече вниманието им към потъващия предмет. Когато другите двама разбраха се опитаха да го достигнат. Наруто беше на лимита си, усети как гръдният кош започва да го боли и как сърцето му започна да бие по-бързо. Преди да достигнат стената, зад тях имаше експлозия, която разби половината под и направи огромна дупка. Нямаха избор и водата ги понесе през дупката в пода, “ААААААA!!!”

----------------------------------

“AААААААААА!! Уууф.” Тя спря да вика когато се приземи. Беше благодарна че падна на нещо меко. Огледа стаята като се опита да разбере къде се намира. Изглеждаше като съвсем нормална спалня само дето беше стара и прашна, малко изпочупена, но все пак нормална. Тя се приземи на леглото, “Какво по....? Къде съм?”

“Ти си в една от стайте на сутерена.”

Тя удари главата си когато видя високият синекож мъж, който седеше на старата счупена тоалетка която се намираше в ляво. Карин се изправи, готова за бой. Тя се ядоса още повече когато го видя да се смее.

“Какво е толкова смешно?”

“Освен факта че си мислиш че си заплаха за мен, нищо.”

“Тогава се бий с мен и ще разбереш!” Подкани го тя.

“Не, искам да се биеш, но не с мен.”

“Какви ги приказваш? Нищо няма да правя за теб!” Тя хвърли кунай по него. След секунда го нямаше. Тя задържа дъха си, ‘Той кога…’

“Тук съм.”

Тя се обърна и пристъпи назад. Той беше точно зад нея. “Харесвам те, смела си.”

Тя взе друг кунай, не се чувстваше така уверена както преди един момент, намръщи се и го попита, “Какво искаш?”

“Мразиш тази Сакура, нали?”

“И защо си мислиш така?”

“Искаш ли да се биеш с нея?”

Тя се опитваше да разбере какво точно се опитваше да направи, “Защо?” Попита тя предпазливо, без да сваля поглед от него.

“Защото ако ти се биеш с нея ще направиш живота ми по-лесен.”

“И как ще го направи по-лесен?” Попита тя.

“Това на те засяга, най-важното е да получим това което и двамата и искаме без никой да разбере.”

“Саске няма да бъде намесен, нали?”

“Саске? Искаш да кажеш Учиха Саске? Той е тук?”

“…”

“Интересно.” Кисаме изглежда беше потънал дълбоко в мислите си като не обръщаше внимание на Карин докато тя не хвърли кунай по него. За жалост той го улови с лекота.

“Леле мале, колко грубо от твоя страна.” Той пристъпи към нея като държеше куная й в ръката си. Карин отстъпи назад.

“Защо просто не се биеш с нея щом това ще направи живота ти по-лесен?”

“Защото ако аз се бия с нея ще бъде неразумно. Ще го направиш ли? Или…” Той беше пред нея, а в следващия момент упря куная във врата й. “Или да те накарам, което също не ми приляга.”

Тя преглътна, ‘Как може да има толкова много свободно място?’ “Защо да ти се доверявам?”

“Защо не? Давам ти възможноста да се биеш и да убиеш съперничката си.”

Карин не можа да издържи на искушението. Дори само мисълта, че най-накрая ще може да убие Сакура и да я накара да страда я правеше щастлива, но това което Кисаме можеше да направи я притесни. Тя се усмихна на себе си и хвана ръката му.

“Добре, ще го направя.”

----------------------------------

Саске, Сакура, Сай и Суйгетсу се качиха на втория етаж, но все още не намираха и не усещаха никаква чакра.

“Всички коридори са еднакви!” Изхленчи Суйгетсу.

Изведнъж се чу силен дрънчащ шум зад тях. Всички се обърнаха, за да видят какво става. “Какво беше това?” Попита Сай проверявайки коридора, но не намери нищо.

“Мисля че дойде от стената.” Каза Сакура като присръпи към нея.

“Става по силен!” Каза Суйгетсу като се обърна отново за да види дали няма някой зад него.

Сакура почувства как сърцето й започна да бие по-бързо. Всички стояха, готови да нападнат всичко което им се изпречи. Изведнъж звука спря. Всички се огледаха. Сакура направи още една крачка до стената, като се услушваше.

“Изглежда спря.” Каза Сай като огледа наоколо и пристъпи към противоположната стена.

“Какво по дяволите беше това?” Попита Суйгетсу.

“Да продължим.” Каза Саске като тръгна напред. След като огледаха, те тръгнаха след Саске по коридора. Не минаха и няколко минути когато стигнаха до разклонение по коридора. Саске спря и проучи и двата пътя. И двата изглеждаха напълно еднакви.

“Чудесно, а сега на къде?” Попита Суйгетсу с ръка на кръста.

“Може би трябва да се разделим.” Предположи Сай.

Сакура погледана коридорите. Не почувства никаква чакра. “Незнам Сай, може би ще бъде по добре ако -“

“Не, може да е добра идея.” Каза Саске като прекъсна Сакура.

“Саске-кун?”

Той я игнориря посочи с пръст към коридора в дясно, “ Суйгетсу и Сай, вие двамата тръгнете натам. Сакура и аз ще тръгнем насам.”

Всички кимнаха и тръгнаха с изключение на Сакура. Тя седеше пред разклонението като погледа й мина от дясно на ляво. “Но Саске-кун аз-“

“Сакура хайде или ще изостанеш.”

Тя се затича към него, като гледаше назад към Сай и Суйгетсу, който се отдалечаваха все повече и все повече. “Мислиш ли че това е добра идея, Саске-кун.”

“Нямаме друг избор.”

Тя прехапа устната си, ‘Не съм сигурна за това…’

----------------------------------

Суйгетсу и Сай тръгнаха накъдето им беше казано. Намираха стаи по всеки коридор по който минеха, а и с прозорците се виждаше по-лесно. Сай забеляза че вече беше следобяд. ‘Изглежда не е минало много време откакто сме тук?’ Те провериха всяка стая покрай която минеха, но не намериха нищо.

“Човече това е ужасно.” Каза Суйгетсу като затваряше вратата на поредната стая.

Сай го игнорира, защото забелза друга врата, която изглеждаше по-различно от другите. “Какво е това?”

Суйгетсу погледна към посоката в която гледаше Сай, “Изглежда като врата към балкон.”

“Спомняш ли си да е имало тераса когато бяхме отвън?” Попита Сай.

“Не, но може да е покрива на къщата.”

Докато размишляваха стигнаха до вратата, на нея имаше прозорче. Сай не можа да види нищо през него понеже беше покрит с прах както от вътрешната, така и от външната страна. В следващия момент отвориха вратата предпазливо и се огледаха. Те осъзнаха че са сами и пристъпиха на открито.

Беше стар балкон с лозя, които минаваха по парапета и слизаха надоло, по стената. Не беше много голям и беше с нещо като формата на корона, но от другата му страна имаше врата, която свързваше двете части на сградата.

“Колко голямо е това място?” Каза Суйгетсу като се беше запътил към ръба, за да види колко високо е.

Сай пък погледна покнатината в пода. ‘От сабя е.’ Той се изправи.

“Трябва да продължим.” Каза Сай и погледна Суйгетсу.

“А защо да не се насладим на чистия въздох за малко?” Седна на земята скръсти краката си и подпря ръката на едното си коляно.

“ Суйгетсу ама т- ААААААА!”

Суйгетсу стана, “Сай?” Той се втурна към мястото където беше Сай. Мястото на пода където той седеше беше отворен, а сега бързо се затваряше. Колкото и да бързаше не успя на време. “Какво по дяволите?”

Огледа се набързо за ръчка когато изведнъж усети присъствие на чакра. Изправи се бавно, ‘Мога да я разпозная.’ Хвана дръжката на сабята си и пристъпи назад.

“Изглеждаш уплашен Суйгетсу, не мога да разбера защо?”

Суйгетсу погледна към човека, който очакваше. Той се усмихна, беше на покрива и гледаше към него надоло. Суйгетсу също се усмихна и извади сабята от гърба си. “Всъщност съм доста развалнуван.”

Усмихнат Кисаме скочи до Суйгетсу, сабите им се сблъскаха.

“Изглежда си станал малко по-силен, Суйгетсу.”

Той го отблъсна. “Но не достатъчно.”

В следващия момент Суйгетсу се усмихна отново, “Ще я видим тая работа, Кисаме-семпай.”

----------------------------------

ихаа итачи още малко и щеше да я изнасили ве

ти си варха :lol!: :lol!:

още!още! :uhaa: :robot:

Сай продължи да пада викайки, “ААААА!” докато не се приземи на нещо меко и мокро. “Ох.” Изпъшка той докато разтриваше гърба си.

“Ох, дори да изглежда меко, всъщност изобщо не е.”

Сай обърна внимание на гласовете, които чу. “Наруто? Какаши? Джууго? Какво правите тук?”

Сай слезе от стария подгизнал дюшек и целият във вода отиде до другия край на стаята.

“Паднахме точно като теб.” Отговори Наруто.

“Добре, ама защо сте подгизнали?”

“Почти не се удавихме след като се бяхме хванали в капан.” Отвърна Какаши.

“Чакайте, не бяхте ли заедно с Карин?”

“Тя изчезна зад една стена.” Обади се Джууго.

“Ами ти? Не беше ли със Саске и Сакура-чан?” Попита Наруто като напълно забрави за Суйгетсу.

“Разделихме се когато стигнахме втория етаж.”

Какаши замълча ‘Ама тия деца никога не ме слушат.’

“И защо по дяволите го направихте?!” Запротестира Наруто.

“Нямахме друг избор, както и да е, защо не сте съборили тази стайчка все още?” Попита той докато се оглеждаше. Беше тъмна стая, със стени от камък с по една факла на всяка стена. Нямаше нито прозорци нито врати.

“Тази стая изсмуква чаката и незнам дали още не си забелязал, но и ти губиш чакрата си бавно.” Отговори Какаши.

Сай се огледа още веднъж и забеляза че тялото му започна да отслабва. “А да сте срещали някой -“

“Не, ти си първия който срещаме за сега, ами ти?” Попита Наруто.

Сай поклати глава, “Не.”

Сай седна и се облегна на стената размишлявайки. “Чакай малко… Наруто, Итачи не търсеше ли теб?”

Всички го погледнаха, “Мда, защо?” Попита Наруто като незнаеше какво точно искаше да каже Сай.

“Ами те (Кисаме или Итачи) са заложили този капан за да изсмучат чакрата ти, а Итачи още не е дошъл за теб?”

Какаши погледна Сай. Той вече беше помислил за това, но не го беше споменал за да не ядоса Наруто. Знаеше че той ще се опита да събори една от стените и тогава цялата му чакра щеше да изчезне, а той не искаше да го остави неспособен да помръдне тялото си което щеше да го боли ужасно много. Какаши изпревари Наруто и каза.

“Няма да сме сигурни докато Итачи не направи следващия си ход. Може просто да чака чакрата на Наруто почти да изчезне и тогава да го залови.”

“Но Какаши-сенсей, ако е след Сакура-чан?”

“Сакура със Саске ли е?” Какаши попита Сай. Той кимна.

“Е Наруто, мисля че Сакура ще е в безопастност щом е със Саске.”

Наруто се започна да се изправя, ‘Този глупак... ще е по-добре за него ако не е след Сакура-чан! Или ще го убия със сигурност!’

----------------------------------

Саске и Сакура походиха известно време. Те минаха покрай няколко стаи като провериха всяка една от тях, но намериха само стари изпочупени и прашни мебели. След известно време те стигнаха до още едно стълбище. Провериха за каквато и да е било следа от чакра. След като се изкачиха те се оказаха в нещо като зала, която имаше само две врати. Те бяха направени от тъмно дърво със златни нишки около вдлъбнатините им. Дръжките им бяха направени от слонова кост и златна гравюра. По средата и на двете врати имаше сложна фигура на тигър. Очите на двата тигъра всъщност бяха червени рубини, които придаваха вид на врата на бална зала. Саске и Сакура се погледнаха и проведоха мълчалив разговор. Той кимна веднъж, сигнализира й че беше готов. Те отвориха по една врата едновременно. И двамата държаха по един кунай докато влизаха във стаите.

Те се огледаха и забелязаха колко голяма беше стаята. Тя беше висока колкото десет високи мъже. Имаше големи стълбове направени от сив и мръсно бял мрамор със златни мраморни нишки, пода беше направен от красив сив, черен и тъмно зелен мрамор. Имаше цветни прозорци в цялата стая, които пропускаха светлина както и свещник. Сакура се усмихна мило. “Мисля че това е било бална зала.”

Саске прибра куная си и кимна. Не почувства никаква чакра в стаята, но за всеки случай продължи да се оглежда за нещо нередно.

“Хайде Сакура.”

Той тръгна през залата към големите врати в другия й край, Сакура вървеше плътно зад него. Изведнъж пода се разтресе от което и двамата загубиха баланс. Саске зграбчи ръката на Сакура и тогава пода спря да се движи. И двамата се огледаха. “Какво беше това?” Попита Сакура като преглеждаше стаята.

Той кимна като също се оглеждаше, но още държеше ръката й. “Незнам, но трябва да тръгваме.” Тя кимна.

Изведнъж пода започна да се тресе още по-силно като дори събориха Сакура на земята. Саске се приближи с няколко крачки към вратата. /браво бе >< вместо да падне върху нея ‘без да иска’ ></

Изведнъж отново спря. Сакура започна да се изправя, когато пода започна запoчна да се тресе още по-силно. Един кунай изсвистя във въздуха. Сакура извади кунай и спря другия. Тя все още се опитваше да запази равновесие. И Саске и Сакура усетиха чакра наблизо, но и двамата знаеха, че тази не е на Итачи понеже беше доста по-малка от неговата. Сакура почувства как пода спря да се тресе, и за пореден път се опита да се изправи. Саске се втурна към нея, когато изведнъж пода край нея започна да се отваря. Сакура се хвана за пода благодарение на бързата й реакция. Тя се държеше с една ръка и чакаше Саске да дойде и да й помогне. Изведнъж тя усети познатата болка на забит в крака й кунай. Не учакваше това и заради болката тя се пусна. Погледна нагоре и викаше докато падаше. Саске стигна до дупката, но изпусна ръката й.

“САКУРА!”

“САСКЕ-КУН! ААААААА!”

Саске щеше да скочи след нея когато пода се затвори така внезапно както когато се отвори. Без колебание той извади катаната си и я заби в пода. За жалост нямаше ефект, дори малка вдлабнатинка. Разочарован Саске изпълни катаната си с електричество и я заби отново в пода. Все още нямаше никакъв ефект.

‘От какво по дяволите е направен тоя под?’ Саске прибра катаната си, премина през вратите, тичаше и се надяваше че ще намери друг път надоло.

----------------------------------

Сакура тупна на дупето си. Веднага погледна към крака си и видя забития кунай в крака си. Когато го извади тя потрепна и започна да го лекува.

“Няма да проработи.”

Сакура погледна нагоре, подскочи колкото се може по-бързо, като пропусна ширукена който профуча край главата й. “Карин?” Сакура попита фигурата която седеше в сенките.

“Точно така, кучко. Сега ще видим коя е по-достойна за Саске.”

Тя се усмихна и грабна друг кунай и я нападна. Сакура се движеше трудно заради крака си. Кунаите им се сблъскаха.

“Саске-кун не може да бъде спечелен, Карин.”

Тя се усмихна отново и се отдръпна от Сакура с няколко инча. “Няма да има шанс да избира, не можеш да избереш мъртвец.”

Сакура я бутна и отскочи назад. “Значи смяташ да ме убиеш?” Попита тя раздразнена.

Карин кимна, “Разбира се, тогава Саске ще бъде мой, а ти ще си просто забравен спомен.”

Сакура и Карин отново се сблъскаха по средата на стаята. “Ще я видим тая работа.”

Глава 13

"Сюитон: Баку Сюишоуха."

Суйгетсу скочи от платформата към стената,залепвайки се с чакрата си.Той избягваше гигантските вълни от вода,които сега се блъскаха навсякъде по платформата и по парапета.Той скочи от перилото веднага щом водата придойде и посрещна Кисаме на върха на водата,като кръстоса сабя с него.

Суйгетсу беше заключен с Кисаме и сега и двамата бяха неспособни да си поемат въздух. "Впечатлен съм,Суйгетсу.Изглежда си се подобрил малко."

"Малко? Подобрих се доста! Дори накарах теб да се бориш за въздух." - захили се той.

Кисаме се усмихна дяволито. "Ха!Ама и ти и аз знаем,че ти не можеш да спечелиш тази битка срещу мен.Аз имам много повече чакра."

"Само заради глупавата ти сабя! Веднага щом те победя,ще пробвам моята върху твоята."

"Знаеш,че никога няма да ме победиш.Аз съм по-силен,от колкото беше Забуза,така че не се надувай и не мисли,че можеш да завладееш моята Самехара (аз мислих,че е "Самехада" ) толкова лесно." Кисаме насочи сабята си срещу него,чупейки мъртвата ключалка.Забивайки сабята си в камената земя под водата,той направи няколко знаци с ръце.

"Сюитон: Суйкудан но джутсу."

Грамаден воден дракон избликна от водата,насочвайки се срещу Суйгетсу.Драконът се закопчи в Суйгетсу с устата си,тръшвайки тялото му срещу близката скала.

Кисаме се захили,скачайки от платформата към мястото,където беше Суйгетсу.

"Достатъчно ли ти е вече?" - попита Кисаме,гледайки към полупобедения Суйгетсу,който лежеше на скалата.Без никаква милост,той направи нови знаци с ръце.

"Суйтон: Теппудама."

Два горящи куршума се насочиха срещу Суйгетсу и той бързо се отдръпна от пътя.Озова се лице в лице с Кисаме,който го наблюдаваше внимателно. 'Това е трудна битка срещу него.'

-------------------------------------

Сакура се изправи като дишаше тежко.Тя се опря на стената и погледна към другия край на стаята.Карин имаше драскотина на лицето си и накуцваше.Сакура имаше рани от сенбон (оръжие) , лепнати по ръцете и краката и.Освен това кракът и все още беше ранен от първата атака.

"Кучко,веднъж щом умреш и Сасуке види,че аз съм по-силна от теб,той ще избере мен!"

Сакура се захили и поклати главата си "Ако си мислиш,че ти си всичко,от което се нуждае Сасуке-кън,то тогава си побъркана мечтателка."

Карин се загледа в розовокосото момиче в края на стаята "Ще си платиш за това!" Правейки серия от знаци с ръце,тя извика "Канашибари но джутсу"

Сакура задържа дъха си,когато почувства,че тялото и се втвърдява и че не може да направи никакво движение.Тя опита да помръдне главата си,за да погледне надолу към краката си,но осъзна,че не може да се движи. 'Не мода да мърдам тялото си... чакай,усещала съм тази техника и преди....?'

Сакура чу звука от метал , прерязващ въздуха и вдигна очите си нагоре.Тя видя седем шурикена да летят към нея.Отново се опита да мръдне,но нямаше резултат.

'Движи се по дяволите! ДВИЖИ СЕ!'

След секунда тя почувства остра болка.Един се беше заковал на едната и страна,друг-в ръката и,трети-в крака и.Изглежда,че Карин просто искаше да я измъчва,понеже другите четери шурикена само издраскаха повърхността на кожата и,карайки я да кърви.

Карин се усмихна "Хората няма да мислят,че си толкова красива,когато свърша с теб."

Карин се протегна към джоба си и извади няколко сенбона.Тя ги захвърли към Сакура.Някои я удариха и я накараха да кърви още повече,а други се заковаха в нея.Сакура се опитваше да се концентрира,за да мръдне,но концентрацията и се разбиваше всеки път щом нов сенбон се забиваше в тялото и.Тя се опитваше да успокои дишането си 'Успокой се,Сакура,това е АУ! - По дяволите... Можеш да го направиш,просто се концентрирай-АУ!...' Сакура хвърли поглед към Карин.Тя забеляза голямото захилване на лицето и. "Хмпх.Не си толкова силна в момента,нали Черешово цветче?" Карин извади нов сенбон,който захвърли към лицето на Сакура.Надраска бузата и.

Сакура изведнъж усети ръцете си да потреперват и погледна надолу 'Май започва да изчезва...'

Тя погледна надолу към ръката си,концентрирайки се да мръдне един пръст. 'Мръдни,мръдни,мръдни,мръдни... МРЪДНИ ПО ДЯВОЛИТЕ!' Изведнъж пръста и потрепна и тя се усмихна.Карин продължи да захвърля сенбони по нея , без да забелязва какво правеше Сакура.

Сакура погледна напред и видя още идващи шурикени.Тя започна да оформя чакра в юмрука си,гледайки как шурикените идват все по-близо и по-близо.Още веднъж те се забиха в кожата и,два във вече ранения и крак и един в рамото и.Сакура игнорира ужасната болка и продължи да събира чакра в ръката си,докато не започна да боли.Тя почувства още сенбони по кожата си,но остави болката някъде надълбоко в съзнанието си. 'Садистична кучка!' (yeahhh xDDD).Най-накрая Сакура вече не можеше да одържи количеството чакра в ръката си и засили юмрука си надолу,удряйки ръката си в пода. "АРГХХХХХХ!!"

Карин видя как пода под тях за момент се пукна.Скали и прах летяха навсякъде.Подът под тях се разпръсна,ставайки все по-неустойчив.Най-накрая се разби изцяло и двете момичета (оо едното е животно,не момиче xDDD) паднаха заедно със скалите надолу в тъмна яма.Сакура и Карин продължаваха да падат,без да могат да видят накъде отиват.Мина доста време , преди да усетят края на падането.Изведнъж до ушите на Сакура стигна звукът от скала под тях ,която се разби върху нещо твърдо.Тя почувства как очите и щяха да излезнат от орбитите си. 'Ох,по дяволите!' Тя веднага сви коленете към гърдите си,опитвайки се да се предпази,когато се удари в пода.Секунда по-късно двете Сакура и Карин се разбиха в каменната повърхност.Сакура почувства сблъсъка в коленете си и се завъртя настрана , за да предотврати удара,но все пак щетите бяха сериозни.

Карин беше направила същото нещо и сега се опитваше да избегне големите скали,които падаха върху нея.Сакура се беше докопала до място,над което имаше таван,така че сега беше в безопастност.Веднъж щом скалите престанаха да се разбиват долу (Камъните падааат! Падат от небетето! Дак дай! Ооопа! xDDD) , двете момичета се спогледаха една друга през прахта.В стаята беше тъмно и влажно,което правеше трудно виждането.Сакура можеше да чуе тежкото дишане и мърморенето на Карин.Тя започна да захвърля сенбони и шурикени към нея,опитвайки се да уцели,но не успяваше.

Карин погледна и видя сянката на момичето,което искаше да убие,в другия край на стаята. "К-как... Как направи това!"

Сакура продължи да запраща сенбони и шурикени,като говореше "Имах два начина да се измъкна от малкото ти генджутсу.Единият беше да спра чакрата си изцяло и после пак да я събера,но този начин не беше възможен,защото използвах чакрата си,за да потуша болката.Така,че единственият изход,който ми оставаше беше да надмогна чакрата ти с моята собствена.Ти не разбра,че аз можех да се движа съвсем леко и това ми помогна.Така,че събрах цялата чакра,която можех да задържа в ръката си и разбих генджутсуто ти."

Карин не знаеше какво да каже и стисна зъби.Сакура продължи "По принцип нещо такова е доста трудно за шиноби,особено ако той има проблем с контролирането на чакрата си... както и да е.За някой,който има перфектен чакра контрол-това е съвсем лесно."

Това беше достатъчно за Карин и тя изгуби контрол,като се развика "Ще те накарам да съжаляваш,че някога си направила това!"

Сакура погледна към лудата фенка с червени очи и коса.Беше дразнеща.Розовокосото кунойчи вече губеше търпението си с това слабо момиче,с което се биеше.Тя извади нов сенбон и ги запрати към мястото в стаята,където беше Карин.Тя се захили,докато сенбона се завъртя тихо из стаята. 'Това ще помогне,за да прикова точното и място.' След момент тя чу Карин да изпъшква (свършила е xDDDDD).Сакура се захили в триумф.

"Трябваше да ме убиеш,когато имаше шанс." Сакура се отпусна на крака си и забеляза,че не може да стои права добре.Тя не знаеше къде е уцелила Карин с иглата,но знаеше , че все пак го е направила и това и беше достатъчно.Сакура събра ръцете си "Каге Буншин но джутсу." След момент още три розовокоси кунойчита се появиха и се разпръснаха из стаята.Истинската Сакура не можеше да се движи много,за това си остана на същото място,докато клонингите и се разстилаха из стаята.Карин сканира околността,виждайки извенъж още трима човека.Тя събра ръцете си,правейки знаци.Сакура видя бързото и движение и направи като нея.

"Katon:Goukakyuu no Jutsu"

"Senbon Suishou."

Гигантско огнено кълбо изкочи от устата на Сакура към Карин.Сакура видя три облака от пушек на мястото,на което бяха буншините и.Тя беше изгубила следа от Карин,от както тя бе изчезнала зад гигантското огнено кълбо в центъра на стаята.Веднъж щом огънят угасна,Сакура се огледа да види къде е изчезнала Карин. 'На ляво...не ,на дясно...не, нагоре...не, ОТЗАД!'

Сакура се обърна назад,спирайки куная,който беше на път да се забие в нея.Тя погледна отблизо към Карин и забеляза (че е грозна xDDD) ,че имаше рани от изгоряло навсякъде по тялото и.Сакура отблъсна Карин от себе си,ритвайки я в стомаха.Карин полетя назад и се разби в стената.

Наруто,Какаши,Сай и Джууго стояха в тишина,усещайки как чакрата им бавно се изсмукваше от тях.Изведнъж те чуха силна експлозия,която ги накара да подскочат в изненада.После чуха гласа на момиче,което крещеше,последвано от разбиване на скали.Наруто се изправи и погледна из стаята.Изведнъж отново стана съвсем тихо.Той се обърна към Какаши и Сай,търсейки яснота за това кой според тях се биеше навън.Сай се изправи оформяйки с уста ,но без звук думата 'Сакура'.И двамата Наруто и Сай се затичаха към западната стена,притискайки ушите си към студения камък.След няколко минути в тишина,те чуха заглушен женски глас,но беше трудно да се разбере на кого бяха тези гласове.

След като се ослуша още малко,Наруто се обърна към Какаши "Какаши-сенсей,Сакура-чан е в онази стая!"

Той кимна "Вие момчета,по-добре се отдръпнете от тази стена." И двамата се обърнаха и погледнаха Какаши с объркани изражения. "Защо? Искаме да знаем какво става там." - отговори Наруто.

Оставайки с безизразна физиономия,сенсея отговори "Ще узнаете по-скоро от колкото си мислите."

Сай се обърна към Наруто и двамата си размениха погледи.След като работеше с Какаши от доста време,Сай беше забелязал,че той често бе прав за такива неща,така че реши да се отдръпне и да се облегне на южната стена на няколко крачки от Джууго.Наруто отново притисна ухото си към стената,но после бързо се отдръпна щом чу силния удар върху каменната стена,точно от другата страна.Лицето му изглеждаше изумено и той се махна възможно най-бързо,заставайки до Сай.След момент Какаши се изправи и се присъедини към тях.Всички бяха залепили гърбовете си на южната стена,зяпайки към западната.Имаше още един силен удар и изведнъж на стената се появи пукнатина.

Всички гледаха разтревожени в пълна тишина,чакайки стената да се срути.Изведнъж камъка експлодира,разбивайки се на парчета и през стената изхвърча тяло и навлезе в стаята с такава сила,че се разби в далечната източна стена отпуснат и безжизнен.Четеримата шиноби погледнаха към тялото,опитвайки се да разберат кой беше.Напъвайки се да види кой е ,Наруто забеляза глава с червена коса и наклони главата си през грамадната дупка в стената.Докато прахта бавно се изчистваше,той забеляза очертанията на Сакура,които започваха да придобиват форма.Тя беше мръсна,куцаше и кървеше по цялото тяло с много драскотини и рани.

"Сакура-чан!"

Сакура беше толкова концентрирана върху Карин,че не бе забелязала четиримата шиноби в стаята.Тя обърна вниманието си към внезапния глас.Осъзнавайки,че това бяха приятелите и,тя падна на колене,чувствайки се слаба и дишайки тежко.

"САКУРА-ЧАН!"

Наруто и Сай се затичаха към нея,за да видят дали е добре.Какаши първо погледна към Карин,преди да тръгне към Сакура.Той я проучи внимателно,забелязвайки куная,който беше забит в стомаха и,без да се споменават белезите от изгоряло,покриващи цялото и тяло. (Готово!Карин е мъртва!Някой ще ми донесе ли чаша кафе? xDDD) 'Няма грешка,мъртва е.' Какаши тръгна към Сакура да види дали тя е добре.

Джууго погледна към съотборничката си,която се плъзгаше безжизнена по пода.Той тръгна към нея,поглеждайки внимателно пребитото и тяло (Некрофил -_- xDDDD).Тя имаше изгаряния от трета степен навсякъде,на врата и беше забит сенбон,а от стомаха и зееше куная.Той се протегна напред и сложи два пръста на врата и,проверявайки пулса и.Не беше изненадан,че нямаше такъв.Джууго погледна в очите и,които все още бяха отворени.Протягайки ръка,той затвори клепачите и и се изправи.Не беше ядосан,но не беше и щастлив.Джууго продължи да гледа тялото на Карин,опитвайки се да разбере какво е това чувсвто,което усещаше или по-точно какво трябваше да усеща в този момент.

"Сакура-чан,кървиш от всякъде!" - възкликна Наруто

Не беше изцяло вярно.Повечето от одрасканата и кожа се беше сплъстила.По-скоро бяха останали страните,които все още кървяха и няколко рани на краката и ръцете и.Борейки се за въздух и щастлива,че е намерила съотборниците си,тя погледна към Карин.На другия край на тъмната стая,Сакура видя фигурата на мъртвото момиче,което лежеше на земята.Тя видя,че Джууго стоеше пред безжизненото тяло,гледайки надолу към съотборничката си. 'Дали той ще ми се ядоса?'

"Благодаря,че счупи стената , Сакура-чан."

Тя погледна към Наруто и повдигна вежди.Тъкмо щеше да го попита защо е щастлив за това,когато Сай отговори на незададения и въпрос. "Беше чакра-изсмукваща стена и понеже ти я разби,тя вече не изсмуква чакрата ни."

"Е,предполагам,че заради това не ви усетих от другата стая." Сакура се изправи,уравновесявайки се и сложи на крака си ръка,от която изникна зелена светлина.Всички отстъпиха от нея,гледайки я как се лекува.Сакура погледна из стаята и забеляза,че вътре няма никакви прозорци или врати. "Но кой би..."

Изведнъж тя усети лек студ зад гърба си и по инстинкт знаеше кой е това без да се налага да се обръща.Единственото,което можеше да види бе реакцията на съотборниците си пред нея,когато две силни ръце я сграбчиха за стомаха и без друга дума,нея вече я нямаше.

Утре няма да побликувам нова глава , затова ще се наложи да си свърша работата днес! :/:

Така продължението на глава 13(текста отдолу)не е подходящ за хора със слаби сърца и лица под 16 години, поради сцени на насилие и още нещо...



Суйгетсу скочи във въздуха,отягвайки последната от акулите на Кисаме.Люшвайки сабята си,той уби и последната.Суйгетсу кацна върху водата и веднага се обърна да види опонента си.Кисаме имаше три драскотини по тялото си,нищо повече и освен това не изглеждаше толкова уморен.Суйгетсу погледна себе си.Той дишаше тежко и имаше рани,драскотини и белези навсякъде.

"Мисля,че си поиграх с теб достатъчно дълго,Суйгетсу.Ще призная,че си станал по-силен,но за твое съжаление,ти не си достатъчно силен,за да ме победиш."

"Още не съм свършил,сенпай."

Трима прилични на Суйгетсу се засилиха към Кисаме.Единия се протегна към ръката му,която държеше сабята,опитвайки се да я измъкне от хватката му или поне да задържи ръката.Другите двама образуваха комбинация от настъпващи тайджутсу атаки.Кисаме се справяше трудно и с тримата.Той се опита да отскочи надалеч,но вместо това беше ритнат в стомаха и запратен във въздуха.Суйгетсу грабна пет куная и даде на всеки от буншините си,като задържа един за себе си. (3+1=5 WTF?! O__o) Всеки кунай имаше експлозивно литче на себе си.Четиримата клонинга се засилиха натам,където беше паднал Кисаме.Всички захвърлиха последователно кунаите към него.Четери шумни експлозии се чуха,един след друг,всеки на определена дистанция от предния.Клонингите се огледаха,чакайки го да се появи на повърхността.Кисаме погледна от под водата като определяше точното време за появата си.Накрая той скочи от водата,като си го върна на клонингите с помощта на сабята си.

Истинския Суйгетсу тръгна напред покрай водата,захвърляйки шурикени от всяка възможна точка.Кисаме,който кървеше от доста различни места поради експлозиите,скочи назад избягвайки всичките шурикени.Той погледна напред и видя,че Суйгетсу отново се запътва към него.Вдигайки сабята си,той блокира идващия удар и сега и двамата бяха заключени в схватка.

И двамата се опитваха да избутат другия назад,но никой от тях не можеше да мръдне освен няколко сантиметра.Изведнъж тялото на Суйгетсу се промени.Той имаше повече мускули,по-широко тяло и беше много по-силен.Той започна да избутва Кисаме назад към каменната стена.Мъркайки Кисаме се опита да избута Суйгетсу,но усилията му не бяха достатъчни.

"Трудно ти е ,а Кисаме?" - попита той подигравателно.

"Хех."

Суйгетсу се захили щом стигна до каменната стена.Той скочи назад,оставяйки Кисаме да се хване в капана на стената,която изведнъж експлодира.Кисаме почувства , че кожата му гори и изгаря от скалите,които го претрупваха,докато огънят обгради ареата около него.Имаше прах и пушек навсякъде,което затрудняваше зрението на Кисаме.Водата започна да се излива в замъка през дупката от стената.Кисаме се изправи,оглеждайки тялото си.Сега той имаше рани на много места и кървеше отвсякъде.Раздразнен той погледна към Суйгетсу.

"Изглежда,че си ме подценил,сенпай."

Дори и да казваше това,Суйгетсу знаеше,че чакрата му е на свършване.Също така той беше изморен още преди да направи тези атаки.Той кацна на водата,която беше останала,поглеждайки отново към Кисаме.

"Суйгетсу,това ще бъде последната ти битка."

Суйгетсу не очакваше Кисаме да изчезне след като проговори.Синекожият мъж се движеше толкова бързо,че той изгуби следа от него.Внимателно,Суйгетсу пристъпи назад.Той грабна сабята си като я вдигна пред себе си и се разтърси за чакрата на Кисаме.Докато стоеше и оглеждаше ареата, във въздуха започна да се оформя мъгла.Суйгетсу знаеше това джутсу много добре,понеже беше част от седемте саблени мъже от Мъглата (xDDD Знам . че звучи зле xD).Бяха го изпозвали за убийството на много нинджи, тихо и леко.Всеки,с който се бяха спречкали,беше умрял без дори да узнае какво става.

Той почувства как тялото му се втвърдява докато мъглата ставаше все по-гъста и по-гъста,докато накрая зрението му едва стигаше до крачка пред него.Той се обърна бързо,проверявайки зад себе си паникьосано.Сложи ръката си на лицето си,като започна да завява мъглата напред и назад. 'Не е толкова гъста,че да не мога да видя ръката си,но пък не мога да видя нещо дру....'

"АРГГГГГГГГХХХХХХХХ!" - извика Суйгетсу.Той погледна надолу и видя воден камшик,който беше завързан около тялото му и притискаше ръцете му силно към него.Сабята му започваше да се изплъзва от ръката му.Той извика отново,когато усети шок от електричество да минава през камшика към тялото му и карайки вътрешностите му да горят.Бавно сабята падна от ръката му във водата.

"НЕ!" - Суйгетсу имаше нужда да извика като видя как сабята му падаше все по-надолу във дълбочината на водата.Той усети още един електричен шок по тялото си и падна на колене.Борейки се за въздух,той се опита да се концентрира върху нещо друго освен ужасната болка,която чувстваше.Кисаме се появи пред него,държейки другия край на камшика в ръцете си.

"Това е краят,Суйгетсу ! Някакви последни думи?"

Суйгетсу помисли за момент,чувствайки болка навсякъде по тялото си.Той кимна "Бъди кратък."

Кисаме кимна и вдигна сабята си със свободната си ръка.Докато я люшваше надолу,той почувства раздираще болка в лявото си бедро.Той продължи да люшва сабатя надолу към врата на Суйгетсу,без да се занимава с това да провери кой е източникът на тази болка.Тялото пред него падна безжизнено и започна да потъва във водата.Кисаме погледна към лявото си бедро.В крака му беше забит кунай и някаква пурпурна течност се изливаше от раната му.Очите му щяха да изскочат от орбитите си,когато разбра какво бе направил Суйгетсу.

Toй го бе намушкал с кунай,но това,което беше по-притиснително за Кисаме бе,че куная беше тежко напоен с отрова.Кисаме усети как сърцето му започна да бие по-силно и зрението му започна да се замъглява.Той тръгна към мястото на парапета,където мъглата бе започнала да изчезва.Кисаме седна на каменния парапет,мислейки какво да направи.

--------------------------------------

След секунда,Сакура вече беше в светла стая с дървен под,два големи прозореца,стар счупен гардероб и грамадно и меко изглеждащо легло.Тя потрепна,когато двете ръце държащи я за кръста,пуснаха бързо кървящата и страна.Тя тъкмо щеше да каже нещо,когато същите ръце я взеха и я отнесоха на леглото.Сакура погледна към похитителя си и не се изненада да види двете очи,които също гледаха към нея.Тя потръпна отново,докато той я постави да легне на леглото.

"Какво искаш,Итачи?!" - попита тя отсечено.

Той погледна към тялото и,забелязвайки,че тя явно е била в битка. "Излекувай се."

"Какво по дяволите.."

"Излекувай се и аз ще отговоря на въпроса ти." - каза той с безизразна физиономия.

Тя погледна към него с повдигнати вежди и стисна юмруците си.Ядосана и невиждаща друго решение,Сакура сложи ръката на стомаха си и започна да лекува раните си.Няколко минути минаха и Сакура вече беше почти готова с лекуването си.През цялото време Итачи не беше мръднал.Вместо това той я зяпаше,следейки всяко нейно движение.Погледът му я дразнеше и тя започна да се чувства неудобно.Тя мръдна малко настрани от него.Най-накрая Сакура свърши с лекуването на крака си и се обърна към него.

"Сега какво искаш от мен?"

Щом завърши изречението си,Итачи се протегна напред бавно и смачка устните и със своите,увивайки ръцете си около тънката и фигура.Сакура веднага се опита да го отблъсне,но нямаше резултат.Той дръпна тялото и към себе си и тя беше притисната от всякъде.Сакура усети как очите и се навлажниха,но въпреки това тя се опита да се сдържи.След момент Итачи се отдръпна,но не я пусна.

"ЗАЩО? Защо продължаваш да правиш това?!" - извика тя ядосана и бясна.

Той можеше да види,че очите и бяха влажни и,че тя се опитваше да задържи сълзите си.Итачи се захили и притисна тялото и назад,докато накрая се озова върху нея.Сакура продължи да се бори срещу него (xDDDD),но заради раните си движенията и бяха много болезнени.Итачи разтвори на сила краката и,настанявайки се между тях.Сакура почувства,че сърцето и започна да бие по-силно и тялото и стана ръбесто (wtf?! o.O).Изведнъж той извади кунай и го насочи към нея.Тя задържа дъха си,притеснена от това какво щеше да прави Итачи.Сега сълзите свободно падаха от очите и.

"Не се безпокой,Сакура.Няма да те нараня." - каза той тихо.

Той отново я целуна на сила,опитвайки се да навлезе в устата и.Щом усети,че тя няма да отвори устата си за него,той мръдна ръката си надоу и започна да раздира блузата и отгоре надолу с куная.Сакура погледна надолу към блузата си и забрави за битката,която водеше за пространството в устата и.Тя искаше да види дали той правеше това,което тя почувства,но беше разсеяна , когато почувства езика му в устата си.Итачи я чу да изпъшква под него,все още бореща се да се освободи.Той се отдръпна , за да я погледне.

"Спри! Итачи! СПРИ!"

Той игнорира молбата и и разкъса останалото от блузата и,махайки я от нея и захвърляйки я на пода.Сега тялото и бе окрито.Единственото нещо,което я покриваше от алчните му очи,беше сутиенът и.Той хвана ухото и с устата си,целувайки я по линия надолу към врата и и последно обратно към устата и.Сакура пъшкаше под него,все още опитвайки се да се освободи от хватката му.Тя го буташе,за да се махне от нея ,но нямаше никаква полза.

Итачи плъзна ръката си бавно към корема и,галейки бледия и пищял и Сакура усети как тялото и се втеърдява отново,докато ръката му се доближаваше все повече и повече към гърдите и. 'Не,спри....Не ме докосвай,НЕ! Моля те,спри! СПРИ!'

Итачи грабна гърдите и с ръката си,опипвайки я силно.Изведнъж той спря и мръдна ръката си към дъното на сутиена и.Той плъзна ръката си вътре,грабвайки голите и гърди. (цицоман -_-) Сакура усети още сълзи да се спускат по лицето и. 'С-сасуке-кън....'

Итачи отново грабна куная си.Отдръпвайки се от нея,той разкъса сутиена и по средата само с едно леко движение.Тя се покри с ръцете си,опитвайки се да се отдръпне от зрението му. "НЕ! СПРИ! СПРИ!" Тя извика затваряйки очите си и обръщайки главата си на другата страна. 'НЕ! Защо съм толкова слаба? Само ако бях тренирала повече,сега нямаше да съм в тази ситуация....'

Итачи се опита насила да махне ръцете и,но тя се бе хванала здраво.Той отново се опита да издърпа ръцете и и тогава тя му се развика "СПРИ! Не виждаш ли,че не го искам!" Игнорирайки я , Итачи използва чакрата си и раздели ръцете и,вдигайки ги над главата и , а китките и хвана силно с ръцете си.Той се загледа в женствената и фигура и после се наведе напред,облизвайки розовото и зърно.(ДОБРЕ! ВСИЧКИ ПОД 16 ДА СИ ЛЯГАТ ВЕЧЕ !!! xDD СЕРИОЗНА СЪМ!!!).Сакура задържа дъха си .Тя не можеше да задържи дълбокото стенание,което идваше от гърлото и.Изведнъж той грабна цялата и гърда с устата си и изсмука силно.

Сакура клатеше главата си "....моля те....моля те...спри...." Тя молеше едва шепнешком докато сълзи се стичаха по лицето и.Сакура ужасена погледна надолу към него и видя как той изсмукваше девствените и гърди.Тя преглътна. 'Защо това трябва да се случва,защо не мога да бъда по-силна.Защо....ЗАЩО?!' Тя усети как потръпва отново,докато Итачи размени гърдите. 'Сасуке-кън! ... САСУКЕ-КЪН!' Тя викаше на себе си в главата си.Тя не искаше отново да разчита на някой друг и да бъде пречка,но знаеше,че този път нямаше избор.

Итачи продължи да целува гърдите и,врата и и после отново устата и.Сакура успяваше да диша много трудно,защото носът и беше запушен от сълзите и сега той прекъсваше главния източник на дишането и.Тя се бореше за въздух между целувките когато можеше.Сакура почувства как ръката му започна да се спуска надолу към стомаха и.Очите и се отвориха широко и тялото и започна да трепери. 'Не! Недей! СПРИ! КАЗАХ НЕ!'

Тя почувства как ръката му навлезе под полата и под шортите и.Той се насочваше все по-надолу и по-надолу.Сакура усещаше студените му пръсти да пропълзяват към слабините и.Тя инстинктивно поклати главата си.Той се мръдна до ухото и и отново го изсмука.Итачи все още държеше с едната си ръка китките над главата и.Сакура се опита да измъкне ръцете си от хватката му,борейки се под него.Той целуна нежно врата и.Цялото тяло на Сакура се тресеше от страх .Тя не искаше той да я докосва и единствените думи в главата и бяха "Не,Недей!" и името на Сасуке.Итачи повдигна главата си,за да я погледне.Тя поклати главата си,гледайки в студените му очи. "Спри... Итачи... моля те,недей..."

Още веднъж той игнорира молбата и,докато гледаше в смарагдовите и очи.След момент тя почувства два студени пръста да се спускат малко по-надолу.Той не беше стигнал до слабините и,но Сакура не можа да задържи вика,който толкова много искаше да изкара от дълбочините на сърцето си. "С-Сасуке..... САСУКЕ-КЪН!!!!"

Изведнъж вратата се отвори (Супермен е тук!!! xDDDD) , откривайки висока тъмна фигура.Итачи погледна надясно,раздразнен от това пристигане.Сакура също обърна главата си надясно , за да види кой стоеше на вратата.Единственият шум,който се чуваше бе хлипането на Сакура.

Мъжът ,който стоеше на прага направи крачка в стаята,откривайки се.Сакура усети вълна от облекчение и щастие да я облива,щом видя очите,в които се влюби преди толкова много години. "С-Сасуке-кун."

още...!още :lol!: :lol!: ОЩЕ..!!!!!! ..ИСКАМ ДА ЗНАМ КАКВО СТАВА ПО-НАТАТАКА..САСЪКЕ КАТ ВЛИЗА..ВИЖДАГИ И СЕ ПРИСЕИДЕНЯВА КАМ ТЯХ ..ПИПНАХТЕ

хахах направо ще стане така хD но е добро едно :bravo: от мен имаш :;):

ANTI sakusasu xD :!: :!: :!: :!: :): :):

аре де побелях докато го пуснеш..плс побарзаи[url][/url] чули мноо ее яко ама аре по-бързо

Глава14
Сасуке определяше мястото пред него. Той видя Сакура,върху която лежеше Итачи,пъхнал ръка в панталоните й.Сасуке забеляза че лицето й беше зачервено и подухнало,все едно туку-що е плакала.Освен това той забеляза,че блузата и беше на земята и изглежда беше издърпана насила.Веднага щом Итачи стана от Сакура,тя издърпа тялото си надалеч от погледите и на двамата и се покри.Тя се нави на кълбо и започна да плаче в ръцете си,без да се интересува от това кой я гледаше и колко силен бе плачът и.





“РАСЕНГАН!”


ТРЯС!


Трите шинобита,койито стояха зад Наруто,прикриваха лицата си от летящите скали.
“ДА ТРЪГВАМЕ!”Извика той, бягайки през новата дупка в стената. Какаши, Сай и Джууго го следваха. Те бяха изненадани да открият че бягат през каменен коридор.
“Това място е доста странно. Преди момент ,този тунел водеше нанякъде а сега не води наникаде “Каза Сай ,докато гледаше назад.
“Това няма значение. Трябва да намерин Сакура-чан бързо,преди този кучи син да се опита данаправи нещо. “ Каза Наруто , объръщайки се ъглово. Другите рязко спряха , като гледаха друга каменна стена. Наруто не се поколеба , а направи друг клонинг. Виждайки чакрата в ръцете му другите се одръпнаха назад.


“Расенган! “

ТРЯС!


“Хайде! “Извика Наруто без да се интересува дали другите го следват. Когато мина през прага той се хлъзна за да не падне и се огледа наоколо. Останалите трима бяха на пети зад него. “Какво по дяволите е това? Казах ти че това място е сранно. “ Каза Сай като се оглеждаше наоколо и вдишвайки чистият въздух.
Какаши се огледа наоколо. “ Изглежда най-накрая излязохме . сага можем да намерим пътя си лесно. “
“Стъмва се. “Каза Джууго,като гледаше към потъмнялото небе. Те все още бяха огрявани от слънцето което залязваше и придаваше на планините и небето червеникаво-златист цвят. Наруто направи две стъпки напред за да огледа наоколо.” , Това трябва да е задният двор.
Какаши, Сай и Джууго се оглеждаха. Какаши вървеше наляво.Докато огледаждаше наоколо,той видя място от което се стичаше вода към земята .Той следеше водата с очите си за да види от къде идва. Когато се приближи до замъка, той погледна нагоре ,защото много вода капеше отгоре. Какаши скочи нагоре,захващайки се за стената с помощта на чакрата си. Задържайки крака си долу,той прескочи стената (знам че е малко неясно но така излиза като го преведа)и застана на балкона.
“Какаши-сенсей? “ Попита Наруто и скочи след него. Когато той не отговори и останалите го последваха. Джууго,Сай и Наруто копираха движенията му,качвайки на парапета до него.Те огледаха отворената тераса. Имаше вода навсякъде:голямата дупка в стената и най-важното там имаше тяло,което лежеше насредата на пода. Джууго беше първият,който скочи от парапета,за да види кой лежеше там. Останалите го последваха.

Какаши сложи ръката си на връа на Суигетсу, за да провери пулса му. Той поклати главата си и им каза че е мъртъв.
“Какво мислите че се е случило Какаши- сенсей? “ Попита Наруто.
“Най- веорятно е влязъл в битка с някого. “ Каза Сай тихо.
“Знам това идиот такъв! Имам предвид с кого мислите че се е бил? Итачи и Кисаме са тук, така че просто се чудих с кого от двамата се е бил. “
“ Как може някой от нас да знае? “


“ ПОДЯВОЛИТЕ САЙ!Аз просто-“


“И двамата млъкнете! “ Каза Какаши опитвайки се да задържи вниманието им. Щом чуха тонът му и двамата млъкнаха. Те бяха изненадани да чуят гласът му толкова заплашителен.
Обикновенно той имаше бодър тон. Какаши въздъхна “Нямаме време за спорове. Незнем къде са Итачи и Кисаме и освен това загубихме връзка със Сасуке и Сакура. Така че трябва да положим много усилия ,за да ги намерим.”


И двамата кимнаха,като знаеха че той е прав.

Джууго гледаше със спокойно изражение своят другар. Той почуства малко скръб. Протягайки се към Суигетсу,Джууго затвори мъртвите му очи. Той въздъхна и се огледа наоколо. Всички го гледаха несигурни каква ще бъде реакцията му.

“Джууго, добре ли си? “ Попита внимателно Наруто.

Той се обърна към Наруто. “ Заради начина по който порастнах ,мисля че ми беше трудно да се сприателя но се чуствам малко тъжен от това че Суигетсу е мъртъв. Може би съм способен да чуствам малко повече емоции, като тази , че се бих дълго на тяхна страна и се сближих с тях. “

Всички го гледаха изненадани да го чуят да говори за щедрост. Беше първият път в който те найстина разговаряха, но те бяха по изненадани да открият че той изпитва нещо. Наруто се усмихна след като излезе от шока. “ Мисля че ти можеш Джууго. “

Джууго погледна към Наруто, който стоеше пред него. Той неможеше да помогне но се усмихна незначително и кимна показвайки че е съгласен.

“Добре да намерим Сакура-чан и Сасуке!“

Наруто, Какаши ,Сай и Джууго бягаха през гигантската дупка в стената, връщайки се обратно на мисия.




Той падна на земята , чуствайки болката преминаваща през тялото му. Щом изпъшка заради болката той се усмихна. ‘О,добре сега е моят шанс да избягам. ‘ Синекожият се изправи,като едва се държеше . отровата завладяваше цялото му тяло. Той имаше трмпература. неможеше да ходи както трябва,заради крака си и освен това имаше проблем с поддържането на чакрата си. , Краката му започнаха да го болят,докато отровата все още се разпространяваше из тялото му. ‘Само още малко чакра и ще бъда там. Навеждайки се към замята той събра ръцете си и започна да се съсредоточава. След две минути се появи облак от пушек,който замести шинобито,което стоеше на пода и скоро стаята беше празна.




“Трябва да го направиш по-добре от това Сасуке“ Каза самохвално и високомерно Итачи,който лежеше на пода насред стаята.

Сасуке се засмя. “ Само пробвам колко си бърз. Не ме подценявай Итачи! “

Движейки възможно най- бързо той го следеше с очите си,Сасуке се взря в Итачи и мечът му профуча.Итачи избягваше атаките на брат си с куная си. Шаринган се бие срещу Шаринган. “Изглежда си станал бърз като мен Ототу(и на идея си нямам какво е това),явно сме еднако бързи. “

Неказвайки нищо,но опитвайки да накара Итачи да продължи да се защитава,той събра чакра в ръцете си,готов да я наддигне в тялото си.



‘Подяволите,знам че няма да проработи. ‘Сасуке стисна зъбите си,скачайки във въздуха и гледайки движвнията на брат си.

“Katton: Goykagu no Jutsu”
“Katton: Goykagu no Jutsu”
Две огромни огнени кълб изпълниха стаята,сблъсквайки се едно в друго. Удърът и горещината счупиха всичките прозорци.

Сакура, която лежше на леглото,реши да спре да плаче. Импровизирайки тя отряза няколко дупки в долната част на кълъвката на възглавницата и си направи нова блуза. Тя започна да гледа с изумление как двамата братя се биеха. Когато огънят погълна стаята, очите й се разшириха и тя стана от леглото,и намери убежище под него.

‘ Тези двамата...те...какво?

Когато огънят утихна, те забелязаха че част от стаята беше изгоряла. Сакура гледаше от подлеглото,неспособна да разпознае новият човек. Имаше мълчание през времето в което тя гледаше от скривалището си.


“ Къде е тя? “

Сакура чу нейзвестният глас. ‘ Чакай, това трябва да е-‘


“Какво е станало с теб Кисаме? “

Сакура видя високият човек и внезапно падна на едно коляно. Тя можеше да види лицето му и неговите странни черти. От веждите и шията му се стичаха капки пот. Изглеждаше той се опитваше да подтисне дълбоките си пъшкания. Игнорирайки въпроса на Итачи,той стисна юмруците си "КЪДЕ Е ТЯ!"

Тонът му беше яростен и дързъг.Сакура инстинктивно оттеди слюнката , която беше в остата й. В следващеят момент тя се почуства сякаш той можеше да усети присъствието й, защото той внезапно промуши главата си под леглото, гледайки смарагдовите й очи.

Стискайки зъби той удари с юмрука си земята и сви очи заради болката.

”Черешово чветче аз...имам...нужда-”

Сакура се отдръпна настрана от него. Беше й ясно какво се е случило. Дългото порязване на крака му,с червеникаво около него,състоянието на тялото му, въздъшките заради болката:той беше отровен. Той стана и се отправи към леглото,накуцвайки и после се наведе.Сакура се отдръпна още един инч настрани от неговите ръце. Още веднъж неговата ръка посегна към подлеглото, тя осъзна че няма повече накъде да се движи. Бързо тя се изправи от другата страна на леглото отдръпвайки се още малко , въпреки болящото и умореното й тяло.

Ощееееееееееееееееееееее :lol!: :lol!: много е яко :lol!: :lol!:

Naruto_eli_saske написа:Ощееееееееееееееееееееее :lol!: :lol!: много е яко :lol!: :lol!:

Е няма да е много скоро(имам предвид няма да е утре, другиден и т.н)Другата седмица сигурно!

еееее аре веее по-скоро..някои хора (като мен ) са пристрастени в този фик моля.. по-бързо !!!!

СУПЕР Е!!!
Хайде де, много искам да видя продължението!!!

мноо ме кефи тоя фик побарзаи

плс по-бързо

Кисаме се изправи доста по-трудно , ясно изпъшка и се доближи до нея. “ Отрова. “ Каза той изкашляйки се пред нея. Сакура беше забравила за болящото си тяло ,той се доближаваше по - близко и по - близко. Приготви се да избяга ,понечи да скочи във въздуха,но гигантски меч профуча покрай талията й и се заби в стената,като нарани бедрото й. Като трепереше тя сложи ръката си върху новата рана на нараненото й тяло, и погледна нагоре за да види че той едва ли не беше над нея.

“ Излекувй ме! “

Тя неможеше да каже нищо докато се вглеждше във високият мъж пред нея. Итачи и Сасуке бяха спряли битката си, за да видят какво щеше да стане и какво не беше нарет с него.
Кисаме протегна ръката си ,като хвана врата й със студената си ръка. “ ИЛЕКУВАЙ МЕ! “

Сакура знаеше,че нямаше нужните съставки,с които да му помогне.Освен това тя знаеше,че той бе загубен вече и в тази ситуация не можеше да направи нищо,освен да каже на отчаяния член на Акатсуки,че той не е в първата десятка от листата и за изпълняване на задачи.
Лицето на Кисаме се изпълни с ядосаност и той стисна малката й шия със силната си ръка. “КУЧКА! НАПРАВИ КАКВОТО ТИ КАЗВАМ! “Сакура затвори очите си ,като усети силна болка да разтърсва тялото й. Тя се опита да премести ръката му от наранената си шия.

Кисаме беше твърде зает с това да накара Сакура да го излекува,че не забеляза че двамата Учиха се нахвърлиха на него отзад с ослепителна ярост .

Следващото нещо,което Сакура разбра беше че падна на земята ,като най после си пое въздух. Когато отвори очите си тя видя локва от кръв пред нея,която ставаше все по голяма и по голяма. Още веднъж тя чу звук от сблъскващи се метали и погледна нагоре в паника, като се опитваше да разбере какво се беше случило.

Очите й се разширяваха докато гледаше как кръвта бликаше от мъртвото тяло на Кисаме, което стоеше на пода пред нея. Устата й беше зяпнала,докато гледаше в бежизнените му очи, който не се бяха затворили преди да умре. Усещайки топла течност да докосва крака й тя се стресна и подскочи,и осъзна че че това беше кръвта , която оформи басейн на земята. Тя гледаше тялото му,като го оглеждаше за наранявания. Имаше дупка на гърдите му и кунай стърчеше от лявата страна на шията му, точно където минаваше артерията му. Кръвта се стичаше от двете му рани,без никакъв намек да спре скоро.

Сакура погледна нагоре стресната като чу ехото от гласа на Сасуке,което се разнесе в стаята.

“Raiton: Chidori Nagashi”
Синя светлина обгърна стаята,като неудържимо се чу шум от чуруликането на птици. Сакура видя че Итачи бе закачил крака си в атаката на Сасуке,докато се опитваше да скочи. Кацвайки наречно на Сасуке, той игнорира болката,която идваше от сега нараненият му крак и се изправи,като събра ръцете си заедно. Преди Сасуке да успее да реагира,той се узова в друг свят,който беше целият в червено и черно. Той се огледа наоколо спокойно,като разглеждаше пейзажа.


Той стоеше на черна платформа и накъдето и да погледнеше всичко беше червено. Сасуке се обърна за да види какво имаше зад него. След като видя още червено се обърна отново напред. Черно-бяла фигура започна да взима форма и после придоби се появи пред него.Той не се изненада, когато Итачи стана по ясен. Те се взираха един в друг в мълчание. Мангекю Шаринган срещу шаринган.


“Виждам че Tsukuyomi няма вече ефект върху теб”


“Аа”

Сасуке хвана дръжката на меча си и насочи острието му срещо него. Итачи скочи във въздуха,като събра ръцете си заедно. Като разпозна това Сасуке веднага се шмугна близко до него за да копира движенията му. Итачи трябваше да блокира летящата към него атака,затова влезе в тайджутсу битка със Сасуке. Всеки път Сасуке риташе Итачи,който всеки път риташе Сасуке. Итачи се опитваше да се отдалечи достатъчно от Сасуке за да събера чакра,но Сасуке продължаваше да се движи към него,без да му остава и една секунда. ‘защо това прилича ... ‘
Накрая те се разделиха,и двамата опитвайки се да задържат дъха си,като леко се задъхваха(това изречение не ми харесва така ама...)


“Ти как-“



“Сакура ми каза”

Сасуке се усмихна на брат си като отново извади меча си. Той си спомняше точно какво му каза тя в онзи ден.

СПОМЕН

Сакура кимна.”Както и да е има голям риска за използващият Мангекю Шаринган”
Сасуке беше заинтересуван повече от всякога.Не беше чувал никога за слабости или опасности за използващия Шаринган Мангекю.

“Като каква?” Попита той

“Ами за да използваш Мангекю Шаринган отнема много чакра,така че може да доведе до бързо изчерпване на на чакрата. Както знаете това е доуджутсу което доста напряга ъгъла на очите...”

КРАЙ НА СПОМЕНА

Итачи се почувства ядосан и раздразнен.Брат му знаеше за единствената му слабост на Мангкю Шаринган и сега използваше това за свое предимство.Сасуке не искаше да губи повече време и изкара напред своя Кусанаги (мечът му).Итачи скочи във въздуха,правейки серия от знаци с ръце.Сасуке ги разпозна,но понеже едната му ръка беше заета,той нямаше достатъчно време да ги копира.Вместо това той скочи от пода във въздуха,отбягвайки пламъка ,в който имаше шурикени , отправени към него.
Сасуке отново тръгна към брат си,уверявайки се в това ,че Итачи няма да има достатъчно време да образува чакрата си за Тсукийоми.Големият Учиха отново беше принуден на тайджутсу-тип битка с брат си.Точно като преди и двамата бяха еднакви в скоростта. 'По дяволите,трябва да го накарам да използва повече чакра.Само да можех да знам какъв е другият му елемент на чакра....'


--------------------------------------------------------------------------------

“ По дяволите ! Изглежда сме тичали в кръг!” Каза Наруто ,гледайк надолу,докато другите все още се оглеждаха.

“Може би ще успеем да се върнем там”Спомена Сай.

“Не няма да се се катерим нагоре”Каза Какаши като гледаше надолу към дупките,опитвайки се да намери път по който да тръгнат.”Да вървим” Какаши побягна надолу през друг коридор,като другите трима го следваха.


“Какаши-сенсей това е-“Наруто и всички други спряха мигновенно когато внезапно усетиха голяма чакра,която се приближаваше. Те се обърнаха на пети,за да видят какво има зад тях.

“Кой е това?”Попита Сай сериозно



“Какаши-сенсей разпознах тази чакра.”


Какаши кимна”Аа.Да тръгваме.”Потегляйки през дупката през която дойдоха,те завиха на дясно към друг коридор. Този коридор изглеждаше имаше много стай. Те не спряха да усещат силната чакра,която идваше от някъде по-напред. Обръщайки се към друг ъгъл те прелетяха през стълбището ,колкото се може по-бързо. Всеки един от тях спря пред двойка врати. Те можеха да усетят чакрата,която идваше от вътре. Наруто направи крачка напред,като сложи ръка на една от дръжките ,за да я отвори. Веднъж щом вратата се отвори четерима от тях държаха в ръцете си кунай .





"Е изглежда че намерихме Джинчурикито ,йеах" "Но семпай мислих че търсим Итачи-сан и Кисаме-сан?" "Да но това е по добре,йеах" Четирите шинобита погледнаха към двамата мъже,който говориха един на друг,който стояха на хартиена птица и гледаха към тях. "Дейдра!"Наруто стисна зъбите си ,като гледаше мъжът с една ръка който беше накрая на дългата стая . "Хмм?" "Какво правиш тук?!" Наруто можеше да усети как чакра която не беше негова започна да се наддига..Той никига не беше преминавал през това което мина Гаара. Въпреки че той беше жив,той все още мразеше човека който залови Гаара.Какаши,който стоеше зад Наруто, можеше да усети чакрата на деветоопашатата да започва да излиза.Той сложи ръка на рамото на Наруто. "Наруто,успокой се." "КАК МОГА ДА СЕ УСПОКОЯ !Първо Сасуке и Сакура изчезнаха и сега се появи и този! "Охх изглежда Джинчурикито е в лошо настроение днес,хмм Тоби!?" " НЕ СЕ ЕБАВАЙ С МЕН!" Следващото нещо което знаеха беше че Наруто търчеше през въздуха право към Дейдра и Тоби,по бързо от колкото някой го беше виждал да се движи.Дейдра неможеше да избегне да бъде наранен от огромното кълбо чакра .Тоби не беше достатъчно бърз да се движи. "ОДАМА РАСЕНГАН!" Глинената птица се взриви,като направи по силна от обикновенно експлозия.Наруто усети че кожата му се нарани и започна да зараства заради огънят.Всичко което той знаеше беше че не беше убил този който искаше но сега се разкайваше за другият член който сега лежеше мъръв .Наруто продължи да пада.‘Къде по дяволите е дъното?’Наруто можеше да чуе звука от разпукването и срутването на дългата сграда зад него.



“КАКАШИ-СЕНСЕЙ!САКУРА-ЧАН!САСУКЕ!”

Още малки скали и камъчета фучаха край него. Наруто се молеше да зърне отбора си ,но беше тъмно и гъстият прах определено не му помагаше да види нещо,освен падащите скали. Скоро имаше проблясък от розово и бяло,който привлече вниманието му. Наруто задтржа дъха си. Кулата,която беше разбита на парчета,падаше на земята,като караше земята да се тресе и да вдига още прах. Наруто не се поколеба , побягна право към мястото където се виждя розовото и бялото петно. Сърцето му биеше силно в гърдите му докато той се приближаваше.


Наруто беше в края на праха, но все още му беше трудно да види нещо. Изведнъж той спря ,като се задъхваше и се оглеждаше наоколо. ‘Кълна се видях нещо тук...но не виждам нищ.. ’ Сърцето му биеше страшно силно,когато видя дълга скала на неголямо разтояние от прахта и натрошените камъни. Скачайки във въздуха той тичаше към скалата, като се молеше това да е този който той се надяваше.


Наруто тичаше направо след това заби крака си в земята за да може да спре.Вълна от облекчение го заля,когато разбра че подозрението му беше вярно. Там крити зад защитата на скалите,бяха Сасуке,който държеше Саскура близо до себе си. Защитавайки я от всичко което можеше да дойде на пътя им. Сакура зграбчи ризата му,когато разпозна Наруто.

“Наруто!”



“Саскура-чан!Сасуке!Слава богу добре сте!”



Сасуке погледна своя най-добър приятел като се засъхваше. Сасуке отпусна малко хватката си от Саскура.







“Сакура-чан,какво се е случило на блузата ти?”
Спомена за Итачи върху нея се появи в съзнанието й неочаквано, и тя усети как сърцето й се сви. Преди тя да успее да се осъзнае и да даде отговор и да успее да обърне Наруто в Кюуби Сасуке отговори.

“Няма значение Добе.”

Наруто беше изненадан от внезапната защита на Сасуке. Сакура също беше изненадана , но сега бузите й започнаха да горят.

“Теме! Какво по дяволите?Отгога започна вместо Сакура-чан!?”

“Казах че няма значение! Сега го изсипи!” Гласът му беше по- заплашителен от преди.



“Направи ли й нещо?! Затова ли се държиш като някъкъв вид защиник , заради това ли се опитваш да скриеш нещо!?”



“Наруто тук не му е мястото-“ пледираше Сакура. Сасуке беше на път да отговори на русият, но спряха когато чуха още скали да се разбиват и да падат на земята.





Трите шинобита разпознаха чакрата веднага и спряха да спорят. Въпреки това те не успяха да видят човека на когото предналежеше.



Итачи не се тревожеше че чакрата му не е прекрита. Той беше раздразнен и му бе останала по-малко чакра от колкото той искаше. След като си проправи път през отломките и скалите,той се обърна за да види какво става. Той беше изненадан да види че почти цялата друга страна на замъка беше се разпаднала на парчета ,и заради това останалата част от сградата започна да се разпада от самосебе си. Стоварвайки погледа си върху пода на кулата той се усмихна.


СПОМЕН:

Ръката на Сасуке беше одраскана и кървеше. Итачи имаше няколко шурикена забодени в бедрото му. Той погледна нагоре към по малкият си брат ,който се взираше в него отново. Нещо не беше наред. Итачи и Сасуке спряха. Обграждащо ги червено бе изтрито. Започна да прилича на леко вълнение на водата и нито единият нито другият Учиха се мърдаха. Изведнъж Итачи усети силна силна болка в стомаха, и започна да се връща от червеният си свят в реалността. Веднага щом Итачи осъзна,че се е върнал в реалността,той забеляза,че летеше във въздуха назад и всичко покрай него се чупеше и падаше на земята,все едно цялата сграда щеше да пропадне само за една секунда.


Тялото му се удари в стената в другия край на стаята.Плъзгайки се надолу той бавно отвори очите си.През замъгленото си зрение той можеше различи фигурата на Сакура,която зграбчи съзнателно Сасуке.Той неможеше да чуе какво си говорят заради целият шум,но можеше да види че лицето й изглеждаше заинтригувано. Сградата започна бързо да се накланя и разпада.


Итачи събра ръцете си
Той погледна нагоре,като видя пейзажа навън да се променя бързо.Той гледаше как Сасуке хвана за Сакура и скочи през вече един от счупените прозорци.Итачи издигна щит от чакра точно навреме да се удари в земята и започна да се разпада на по-малки парченца.

КРАЙ НА СПОМЕНА
‘сега единственото от което се нуждая е да намеря Отоуто‘
---------------------------------------------------------

старохтнооо!!! Излезе! И тази част е мн добра! :lol!:

Глава 15

Какаши се изправи, разтърквайки нараненото си рамо. Веднага се огледа и видя, че на другите им нямаше нищо. Бяха разпръснати наоколо, но бяха в съзнание и не бяха наранени, само с няколко натъртвания, Сай и Джууго бяха добре. Обаче не можа да зърне Наруто. ‘По дяволите Наруто…’ Не стига че едвам се измъкнаха живи, а сега и Наруто липсваше и трябваше да го намерят. Но това което най-много притесняваше Какаши бе това че не можеше да намери Дейдара. Знаеше че беше оцелял от експозията предназначена за него, но вместо него уби другият Акатски, Тоби. ‘Наруто, не се отдалечавай прекалено много, дори на Гаара му беше трудно.’ Зад себе си чу другите двама да пъшкат /xD/ и се обърна.

“Добре ли сте?”

“Аз съм добре, но когато видя оня дето дори няма п***а, ще го удоша.” Каза Сай докато се изправяше и стенеше от болките по цялото му тяло.

“И аз съм добре.” Спокойно отговори Джууго докато се изправяше и се почистваше от прахта.

“Добре, трябва да намерим Наруто и да разберем къде се намира Дейдара. Някой от вас поне видя ли на къде поеха?”

Джууго поклати глава, “Съжалявам не видях, пазех се от експлозията.”

“Така си и помислих. Е мисля че другият член от Акатски е мъртав.”

“Aa, мъртъв е. Малко съм притеснен за Саске и Сакура. Където и да са, не очакваха взрива. Да тръгнем и да търсим всички като ще се оглеждаме и за Дейдара или Итачи. Готови ли сте?” Попита Какаши.

“Yeah.”

БУМ.

Какаши се обърна на пета и тръгна по посока на взрива. Имаше облак от дим който се издигаше от другата страна на рухващия се замък.

“Да тръгваме.” Каза Какаши и отскочи от зематя и се насочи към пушека.

Изненадващо, не им отне много време за да стигнат до там, но беше трудно. Трябваше да отбягват всички остри камани и трески, а и се ходеше трудно заради неравната повърхност. Когато се приближиха чуха нещо като разговор между двама мъже, но по скоро си викаха, като че ли се намираха далече един от друг. Изглежда Какаши стана неспокоен и се разбърза. Сай и Джууго го последваха без да се оплакват или възразяват. Най-накрая се залепиха с чакрата си за една голяма скала и прескочиха върха й. Докато се спускаха видяха какво имаше от другата страна.

Както си преправяха път през каманяците, изведнъж всички спряха когато стъпиха на трева. Какаши изучи околността и сякаш камък му падна от сърцето когато видя Саске, Сакура и Наруто заедно. Той също така забелязя че имаше дупка в земята, недалеч от тях. От там излизаше дима. Изглеждаше като разбита на малки парчета скала. Докато гледаше към учениците си, той забеляза че те се бяха загледали в двамата мъже които си говореха. Какаши се обърна към тях. Дейдара летеше на глинена птица и викаше/говореше (така е в текста) на Итачи, които беше на земята и очевидно беше раздразнен.

“Лидера поиска да се върнеш, Итачи-сан. Той каза че си позволил Кисаме да умре. А и сякаш преди никога не си се връщал след като изпълниш задачата си. Разочарован е.”

“Няма да се върна докато не взема това за което съм дошъл.”

“ Джинчурикито ли?”

“…”

Дейдара сбъчка вежди поглеждайки към шинобите. Никога не бе срещал човека с униформата на Звука, но от думите на Итачи можеше да се досети кой е. Разпозна Наруто, но и розовокосото Кунойчи му хвана окото. Той си спомни когато Кисаме и Итачи я доведоха в базата им. Също така си спомни че след няколко месеца тя избягя, след което Итачи започна да става странен. Той забеляза и в какво състояние бе блузката й и всичко започна да се подрежда. След няколко момента той стигна до заключение и събра юмруците си от раздразнение.

“Дойде тук за нея, нали?” Каза той със спокоен, но раздразнен глас.

“Това не те засяга.” Отвърна Итачи като пристъпи към шинобите. Той бе обвързан с всеки един от тях по някакъв начин. Брат му, целта му и жената която желаеше.

“ ЗА КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ ПРИКАЗВАШ?! Отвлече момичето и я доведе в Акатски под предтекст че чрез нея си щял да стигнеш до Джинчурикито. Но когато зопочна да я тренираш изведнъж спря да говориш за това и всеки път отбягваше темата. ТОГАВА тя избяга и ти отчаяно започна да молиш лидера за мисия, каквато и да е било мисия. И когато я получи ти не спазваш заповедите? КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ?!”

Дейдара задържа дъха си. Не очакваше гигантското огнено кълбо, което се движеше към него с невероятна скорост. Той прелетя в страни за да отбягне огъня, който трябваше да го убие и да унищожи глинената птица.

“Млъквай Дейдара, с теб ще се разправям по-късно.” Чу се раздразнения, но все още спокоен глас на Итачи.

На Дейдара му писна от самонадеяния Учиха. Той прелетя на такава височина, че Итачи да не може да го достигне така лесно и изкрещя.

“И всичко това само за да я направиш твоя?!”

Итачи моментално обърна главата си към Дейдара, готов да се нахвърли вурху другия Акатски.

“Това е причината! ХА! Ще кажа на лидера какво направи. /ще ви изкажа на госпожата! xD / Няма да ти помогна да се измъкнеш. Очаквам малкото ти братче да те убие, а колкото до момичето. НЕ РАЗБРА ЛИ ОЩЕ КАТО ИЗБЯГА! ТЯ НЕ ТЕ ЖЕЛАЕ!”

В следващия момент Дейдара го нямаше. Бе излетял колкото се може по бързо, за да избегне възмущението и гнева на вече раздразнения Учиха. Дейдара знаеше че бе изпратен за да върне Итачи и ако е възможно да залови Джинчурикито. Но това можеше да почака. И без това трябваше да го заловят, а и Наруто бе последният останал.

Всички чуха това което Дейдара каза. Несъзнателно Сакура пръстъпи към Саске и сграбчи ръкава му. Това което чу не й хареса. Само мисълта че Итачи прави всичко това само, за да я отвлече отново и да прави бог знае какво с нея /и аз знам ;Р/ беше нещо което не искаше и да си помисля. Сасуке погледна брат си свирепо, който пък погледна към 3-те шиноби, все още беше ядосан. Саске пристъпи напред като нежно отдръпна ръката на Сакура.

“Итачи.” Гласът му бе заплашителен и страшен.

“Ти изби целия ни клан и остави само мен жив само за да видиш колко си силен.”

Наруто погледна Сакура, челото му беше набръчкано. Тя отвърна на погледа му със смутена физиономия, като не можеше са отговори на все още незададения му въпрос.

“Мразех те и те проклинах, станах по-силен само за да успея да те убия. Днес ще дойде края на живота ти. Ще си платиш за това което стори на клана и за това което стори на Сакура!”

Саске свали ризата си като я остави да падне около кръста му. Сакура и Наруто го наблюдаваха когато тялото му започна да се покрива с черни белези. Когато го покриха цялото, кожата му започна да си променя цвета в тъмно лилаво. Косата му стана сребриста, а и стана по-дълга с няколко педи. Огромни криле с формата на ръце изникнаха от гърба му и очите му станаха черни. Итачи забеляза как чакрата му започна да се променя и да нараства. Никога не бе виждал такава трансформация и бе изненадан от промяната.

мн си добре ! и фика е страшен!!! :bravo:











:offff: :offff: :offff: :offff: :offff:

Лелеее ти имаш огромно въображение за да пишеш 1 фик 5 страници...и не е мн лош де..е поне последното..щото не ми се чете ЦЯЛОТО

яко е

“Проклятието на Орочимару, нали?” Попита Итачи.

“Ще умреш заради това коeто стори на тези на които държа!” Саске позволяваше на яда да се показва малко, по малко.

Саске подскочи и сграбчи Кусанаги във въздоха. Итачи отскочи от мястото където беше, за да избегне катаната изпълнена с чакра.

Наруто сграбчи съката на Сакура, “Хайде Сакура-чан, трябва да се разкараме от тук или може да пострадаме.”

Тя кимна и те се запътиха към мястото където бяха Какаши, Джууго и Сай. Когато стигнаха Сай халоса Наруто по главата.

“Ауч! САЙ!”

“Това беше за дето взриви сградата и почти не ни уби, no dick!” /а кажете как да го напиша граматически правилно О.О/

“Ще те убия!”

“СПРЕТЕ!”

И двете момчета се обърнаха към Сакура, изненадани от вика й. До тогава никой от тях не бе забелязал колко отчаяна беше тя. Тя трепереше от гняв и страх. Сълзи пълнеха очите й.

“И ДВАМАТА ПРЕСТАНЕТЕ! В момента Саске-кун се бие с брат си. Замислихте ли се изобщо колко сериозно може да бъде ранен или по–лошо – убит?”

И двете момчета бяха изненадани от тона й и не знаеха какво да кажат.

“НАРУТО! Дейдара току що отиде да съобщи на Акатсуки какво става тук. Изобщо сети ли се че те може би ще изпратят и други за да те отвлекат?!”

Наруто я погледа със страхопочитание и поклати глава преди да забие виновният си поглед в земята.

“САЙ! А ти замисли ли се че с твоите способности би било по-добре ако видиш дали селяните са добре и дали имат нужда от помощ? Защото би го направил лесно с една от твоите рисунки!”

Той също поклати глава два пъти. Вина, чувство което не познаваше, сега почувства в стомаха си.

“И ДВАМАТА СПРЕДЕ ДА СЕ КАРАТЕ ВЕДНАГА! РАЗБРАХТЕ ЛИ!”

И двамата кимаха. Наруто погледна към нея.

“Съжалявам Сакура-чан.”

Сакура погледна тъжното и виновно лице да Наруто. Сълза падна по бузата й. “Наруто, ти си шиноби и като такъв трябва да използваш мозъка си по-често. Притеснявам се за теб и не искам Акатсуки да те заловят, нали?”

Той кимна веднъж, “Не исках да те карам да се притесняваш, Сакура-чан.”

“Всичко е наред Наруто. Сега да видим какво ще се случи.”

Тя се обърна за да наблюдава мача между мъжа който винаги е обичала, и този който презираше, битка на живот и смърт. Какаши се усмихна самодоволно, наблюдавайки Сай и Наруто. Тя определено ги постави на местата им. Сай седеше на земята и рисуваше нещо което да изпрати при селяните и да види дали са добре, а Наруто тихо наблюдаваше битката на Саске. Нито един от тях не говореше, дори не се поглеждаха. ‘Сакура, наистина ги подреди този път. Поне си тук за да им помогнеш да разберат.’ Какаши насочи вниманието си към битката. Джууго беше зад Наруто и също наблюдаваше битката. Той също бе изненадан от тона на Кунойчито, но в същото време и впечатлен. Самият факт че двама шиноби я послушаха означаваше, че я уважават и че се притесняват за нея. Нещо което той не изпитваше много често.

Саске се отдалечи от Итачи. Имаше няколко порязвания по тялото си, а Итачи имаше голяма рана на рамото си, която все още кървеше. И на двамата чакрата беше на привършване, но на Итачи беше повече. Саске знаеше че трябва да привърши с битката колкото се може по-бързо преди да дойдат още членове на Акатсуки. Знаеше че след като убие брат си няма да може да се справи с още един толкова силен шиноби.

Саске събра ръцете си заедно и започна да прави поредица от знаци, същото направи и Итачи.

“Katton: Goykagu no Jutsu!”

“Katton: Goykagu no Jutsu”

Две огромни огнени топки излетяха от устата им, и двете фучаха към другия, и имаха еднаква големина. Саске извади катаната си и протегна ръката си. Прониза рамото на Итачи като направо мина от другата страна. Саске точно щеше да прати Чакра по острието, но тогава почуства силна болка в стомаха си. Погледна надоло и видя кунай, пронизал корема му.

“Око за око, Otouto.”

Стискайки зъби, Саске прати чакра по своя Кусанаги.

“Чидори Нагаши!”

Итачи усети как тялото му започна да изгаря от болка. Тя беше толкова голяма че той даже падна на едно коляно. След като светкавицата спря, Итачи погледна нагоре. Саске извади катаната си от рамуто му. Итачи се наведе напред и изтена сякаш бяха отрязали част от плътта му. Претърси набързо торбичката която беше на кръста му и опъна на земята свитака който извади. Той сложи ръцете си в кръга по средата и събра чакра. От дима който се беше получил Итачи извади самурайската сабя която призова. Погледна раната на гърдите си, той знаеше че ще бъде трудно да използва сабя в това си състояние, но нямаше друг избор. Тази сабя бе специална и щеше да му помогне в тази ситуация.

Саске наблюдавше брат си как призовава сабята докато изваждаше куная от корема си и бавно го остави на земята. ‘По дяволите, ще е трудно с тази рана.’ Погледна към нея за види как е. Беше по – дълбока от колко си мислеше и не изглеждаше че щеше да спре да кърви скоро. Притискайки свободната си ръка към раната, той стана и се изправи лице в лице с брат си.

И двамата имаха само по една свободна ръка. Итачи не можеше да ползва ръката си заради раната си, а Саске не можеше, защото трябваше да придържа раната си иначе щеше да го убие. Саске се опита да измисли някакъв план, но чрез шарингана си разбра че Итачи ще се опита да го намушка. Той блокира сабята на Итачи със своята. Лице в лице с брат си той се намръщи и го отблъсна. Итачи се призими и отново зае позиция. Саске блокира атаките му с катаната си като внимаваше да не пострада. Итачи скочи във въздуха, прескочи Саске и се призими зад него. Саске се обърна за да спре сабята, но тя успя да пореже рамуто му.

Саске се изправи и се взираше в брат си когато изведнъж се почуства странно. Почуства се сякаш изсмукваха чакрата му. Погледна Итачи и видя че раната на рамото му започна да заздравява бавно, но спря след няколко секунди. Саске отново погледна брат си. “Мечат ти-“


“С всяка драскотина изсмуква чакрата на жертвата и с нея лекува раните на ползващия го. Колкото по-голяма е раната, толкова повече чакра отнема. Това не е уръжие което ползвам често, но ти ме принуди.”

Саске отново отблъсна брат си и отскочи назад. ‘Не мога да допусна отново да ме нарани с тази сабя, иначе ще загубя цялата си чакра, а Итачи ще бъде излекуван.’ Той блокира поредната атака на Итачи и се пита да го намушка. Чакрата на Саске намаляваше и той знаеше че трябва да издържи за да направи последния си ход. Той знаеше че за да го направи трябваше да се жертва, а точно жертвопринушението не беше това което желаеше, но все пак бе подготвен да го направи. Докато братята повтараха същите си движения Саске погледна към Сакура. ‘Сакура…Съжалявам…Моля те, прости ми.’ Отново погледна Итачи и го отблъсна, отново отскачайки назад. Итачи не губеше време и веднаха се насочи към брат си отново.

Пое си въздух сякаш всичко се забавя, Саске повдигна меча си над главата, като изглеждаше сякаш щеше да разреже брат си. Итачи и другите бяха изненадани от това което направи след това. Вместо да нарани брат си той пусна своя Кусанаги и го подхвърли към Итачи сякаш той така му е наредил, той събра ръцете си и откри раната на стомаха си.

Итачи лесно избегна катаната, но не разбираше какво правеше малкия му брат. Точно когато стигна до Саске, той усети как сабята му намушква тялото на Саске, но усети и нещо друго, нещо пробождаше гръдта му. Кръвта на двамата Учиха рукна. Очите на Итачи се разшириха като видяха тези срещу него, изпълнени с ярост. Захватката му се отпусна и той пусна сабята си и усети как лявата му ръка падна надоло. Тогава той разбра какво стана докато звука на хилядите птици замъгляваше всичко което той можеше да чуе.

Той погледна надоло с последни сили и видя, че ръката на Саске бе направила нова рана в гърдите му. Саске извади ръката си от кървящата рана. И спря чидорито което беше направил на брат си.

“Убих те Итачи. Най-накрая успях.” Каза Саске опитвайки се да остане в съзнание за по-дълго. Итачи почуства как колената му омекват и как пада надоло приближавайки се все повече и повече до земята. Вдишванията му ставаха все по плитки, усещаше как живота го напуска. Всичко потъмня и затвори очите си, оставяйки смъртта да превземе тялото му.

Саске падна на колене и гледаше брат си на земята. Почуства удоволетворение от това че най-накрая изпълни целта си. Беше неясно, но чу как някой вика името му. ‘Сакура?’ Опита се да погледне нагоре, но дори нямаше достатъчно сила , дори за да държи. ‘Съжелявам… Трябваше да дам живота си, за да убия Итачи.’ Той чу как някой вика името му отново и отново и разбра че се приближава. Изведнъж усети земята под себе си, но още не беше разбрал че е паднал на една страна. Сабята все още бе намушкана в него. Той нямаше достатъчно сила и време, за да я извади.

Изведнъж чу името си от много близо и разпозна хлипащия глас на Сакура. Той почуства нещо топло около раната в стомаха си.

“Саске-кун, няма да уставя да умреш!” Той отново чу решителния глас на Сакура да кънти в ушите му. Това беше последното нещо което помнеше преди да припадне и да се усмихне. ‘Винаги си така решителна…Сакура.’