^sasusaku^

Deidara-san написа:добро е браво, много си талантлива :bravo:

naruto genin написа:+
----
-5 месеца по-рано…… някъде между страните Земя и Трева (XD)….
“Най-накрая ги настигнахме”, каза Сай, гледайки през един гъст храст.
„Хината, можеш ли да погледнеш дотам и да ни кажеш какво виждаш?”- попита я Какаши.
Тя кимна, слагайки ръцете пред себе си и изпълнявайки серия от знаци , „Бякуган.”
Имаше пауза за момент, „Виждам техния лагер, явно са се настанили за вечерта.” Всички я изчакаха търпеливо да продължи.
„Виждам Саске, седи до огъня заедно с трима други шиноби, единия е червенокосо куноичи с очила, другия е едър мъж с светла щръкнала коса и третия е мъж с остри зъби и голям меч. Никъде не виждам Сакура-сан.”
„Какво?!” – каза шокиран Сай.
„КАКВО?!?!” – извика шокиран и ядосан Наруто.
„Шшш по-тихо, Наруто” – рече Какаши.
„Ако Сакура не е с него, тогава къде може да е отишла?” – каза Сай по-скоро на себе си.
„Може би им е избягала?” – преположи Хината.
„Ако беше, щеше да се е върнала в Коноха и щяха да са ни съобщили по някакъв начин.” Всеки се опитваше да измисли нещо когато Какаши се обърна към Наруто, „Наруто, какво-КАКВО ПО..?!” – рече Какаши, шокиран да разбере, че него изведнъж го нямаше. На Хината нямаше нужда да й се казва, тя вече гледаше към лагера.
„О, не, Наруто-кън отива натам!”
„Трябва да го последваме”- каза Сай, изправяйки се от клона.
”Чакайте! Спрете.”
Хината и Сай спряха, гледайки объркано към Какаши.
„Това може да се окаже хубаво нещо. Хината искам да продължиш да наблюдаваш и да ни кажеш ако нещо се обърка.”
Тя кимна, концентрирайки се върху Наруто. ‘Наруто-кън, надявам се, че знаеш какво правиш.’
Наруто кацна на един клон встрани от групата. Изглежда Карин беше първата, която го забеляза да идва.
„Изглежда имаме компания.” – каза тя, сочейки клона, на който стоеше Наруто.
Всички погледнаха към него на дървото.Той погледна надолу към тях, отново провярявайки дали Сакура не е наблизо преди да направи каквото и да е било.Наруто скочи долу, приземявайки се от другата страна на огъня, взирайки се в Саске.
„Я, явно някой има предсмъртно желание!” Суйгетсу хвана дръжката на меча си и се изправи.
„Седни Суйгетсу.” Саске нареди, гледайки най-добрия си приятел с строго изражение.
„Саске, този път не съм дошъл да се бием или да те връщам обратно.” Изражението на Наруто беше гневно. Саске се подсмихна и наклони главата си настрани, „Разбра, че е безсмислено, нали?”
Той пренебрегна забележката на Саске и продължи, „Къде е Сакура-чан?!”
Саске разбра, когато видя Наруто, че той ще попита за Сакура, така че не се изненада, но все още не знаеше какво да му каже. Той изучаваше Наруто за момент преди да отговори, „Очевидно не е тук.”
„ТЕМЕЕЕ! Какво стана със Сакура-чан! Дано наистина не си я убил!”
Саске го погледна раздразнено и, обиден от този коментар, тъкмо се канеше да отвърне, когато беше прекъснат.
„Имаш предвид грозотията с розовата коса ли?” – Карин вметна саркастично. Наруто впери поглед в нея, докато другите също я погледнаха. Саске тъкмо щеше да й каже да млъкне, когато тя проговори преди той да успее да го направи.
„Отвлече я Учиха Итачи.”
Саске мислено си отбеляза да убие Карин когато всичко приключеше. Той погледна Наруто и се закле, че видя червен проблясък в очите му.
„ТЕМЕЕЕЕ!!! ОСТАВИЛ СИ Я ДА БЪДЕ ЗАЛОВЕНА ОТ БРАТ ТИ!!!!”
Тъкмо щеше да го нападне, когато две ръце го спряха изотзад, хващайки го през раменете в здрава хватка.Сай го държеше неподвижен, „ПУСНИ МЕ!! ЩЕ ГО УБИЯ!!
„Наруто, получихме това, за което дойдохме, сега да вървим.” – каза Сай спокойно.
Останалите наблюдаваха сцената да се разиграва когато двете шинобита се сбиха, по-скоро докато Наруто се биеше със Сай. „ПУСНИ МЕ САЙ!”
„Не, колкото по-бързо намерим Сакура, толкова по-добре.”
Изглежда думите на Сай не стигаха до него, „Наруто, тя може да е в опастност, а ти си губиш времето тук!”
Той най-накрая спря да се съпротивлява, осъзнавайки, че Сай беше прав. ‘Не можем да се доверваме на Итачи. Трябва да намерим Сакура-чан!’
„Да вървим, Наруто.”
Сай скочи в дърветата, чакайки Наруто да го последва. Той и Саске бяха вкопчени в мълчалив разговор. Вбесен, Наруто се обърна да скочи в дърветата, „Наруто.”
„Какво, Темее?” – попита той, ядосан и разочарован от Саске, затова, че беше позволил Сакура да бъде заловена.
Саске си спомни думите, който Сакура му каза и които той сега обмисляше. ‘...ако искаше да го срещнеш, трябваше просто да останеш с Наруто.’
„Нищо, няма значение.”
Наруто искаше да остане и да го попита какво иска, но знаеше, че трябва да тръгва и да намери Сакура възможно най-скоро. Той скочи в дърветата, оставяйки отново най-добрия си приятел.

Бяха изминали 5 месеца оттогава и екипа на Какаши започваше да се изморява. Бяха се връщали вкъщи 3 пъти, за да се преекипират и да си починат, за да можеше отново да тръгнат да я търсят. Въпросът все още терзаеше умовете на всички „Защо изобщо Итачи ще иска Сакура” (защо ли ХD)
Наруто обмисляше няколко идеи в главата си още откакто беше разбрал, че тя беше с него и все още имаше проблеми с това. Единствената причина, която изобщо успяха да измислят беше, че той би искал да я използва някакси, за да се докопа до Наруто, но вече бяха минали 6 месеца отакакто Саске я отвлече и все още не я бяха виждали.
Итачи и Кисаме тичаха из горите толкова бързо, колкото можеха. Всеки от Акатски беше изпращан на всеки няколко месеца след своя Джинчуурики, ако вече не го беше заловил. Итачи и Кисаме отново бяха по следите на Наруто.
„Итачи-сан?” – попита Кисаме.
„Хн?”
„Вече тренираш това момиче от близо 6 месеца, не трябваше ли да я използваш, за да заловиш твоя Джинчуурики?”
„Накъде биеш?”
„Откакто тя е с нас, за втори път отиваме да търсим Наруто и просто се чудя какво чакаш?
„....”
Кисаме въздъхна. Безпокоеше се, че Итачи ще развие някакви чувства към куноичито. Сега вече беше почти сигурен в това.
„Итачи-сан, в определен момент тя ще иска да се прибере у дома, затова защо изобщо я тренираш?”
„Кисаме, притеснява ли те това, че я тренирам в свободното си време?”
„Не, но се питам за намеренията ти?”
„Моите намерения нямат значение, не се занимавай с нея. Ако това ще те направи по-спокоен – имам планове за нея.”
„Добре, Итачи-сан, вярвам ти.”
Итачи беше мислил, за това, че Сакура ще иска да си тръгне или за това какво би станало, ако той всъщност хванеше Наруто извлечеше неговото Биджуу, за това как щеше да реагира тя.
Той знаеше, че никога нямаше да я има за себе си, но нещо в него искаше да се бори срещу това.

В базата на Акатски........
Сакура лежеше будна в леглото си, втренчена във врата в другия край на стаята,нащрек за всичко случващо се. Ослушваше се какъвто и да е било шум и търсеше чакра. Още не беше локализирала чакрата на Тоби, но знаеше, че трябва да опита да избяга. Всичко беше тихо вече повече от час. Усещайки сърцето й да се блъска в гърдите, тя много тихо се измъкна от леглото и отиде, вече напълно облечена, до шкафа на Итачи. Издърпа чекмеджето, за което тя знаеше, че беше пълно с плащове на Акатски и сграбчи най-близкия. Уви черното наметало около тялото си, закопчавайки го отпред. Погледна с копнеж към прозореца, мечтаейки си решетките да не бяха там. Тя знаеше, че не би имала проблем да ги счупи, но проблемът беше, че трябваше да бъде тиха. Сакура въздъхна, преди да отиде до вратата. Тъкмо когато щеше да я отвори, чу как някой хъркаше и се опули. ‘Той да не спи пред вратата?!?!’
Тя бързо направи един Каге Буншин. Сакура кимна на клонинга си и се скри зад вратата, докато той отвори вратата и стъпи отвъд прага.
„Къде си мислиш, че отиваш?”
Тя погледна натам, откъдето идваше гласа. Toби седеше на пода отляво до вратата и сега гледаше нагоре към нея.
„Бях гладна и отивах до кухнята да си взема нещо за ядене.”
„Не ти вярвам.”
Той внезапно се изправи, взирайки се в нея. Истинската Сакура, която беше зад вратата, се молеше всичко да върви по план и слушаше внимателно.
„Моля те, Тоби-семпай, казвам истината, бях гладна и ми трябваше нещо да ям.”
„Не се опитваше да избягаш?” – попита той учуден.
Тя покалти глава „Не, дори и да опитах да избягам, ти или някой друг щяхте да ме хванете.”
Той като че ли я изучаваше за момент, после кимна. „Е добре. Обаче ще те придружа до кухнята.”
Сакура кимна и го последва надолу по стълбите. Истинската Сакура продължи да слуша и изчака докато не се увери, че бяха вече в кухнята преди да излезе от стаята и да изтича тихо надолу по стълбите. Когато стигна края им, тя се шмугна до плъзгащата се врата. Дишането й беше учестено и тя се увери, че не вдига никакъв шум преди да тръгне. ‘Сега само трябва да мина през двора без той да ме види през прозореца.’
Сакура беше маскирала чакрата си през цялото време, за да не може той да я усети. Навеждайки се, тя пролази през калта до стената. Беше достатъчно ниско, че да не я видят през който и да е било прозорец. Без да се занимава да погледне през някой прозорец, тя чу собствения си приглушен глас през прозореца над нея. Почуди се за какво си говорят, но продължи бързо покрая стената. След като стигна до края на постройката, тя скочи в гъсталака, оставяйки чакрата й да я води. Подсмихна се, гледайки назад към голямата къща, която ставаше все по-малка и по-малка в далечината. ‘Най-накрая. Сега само трябва да стигна до вкъщи и то бързо.’
Итачи и Кисаме тичаха през гората близо до базата на Акатски, търсейки още Наруто.
”По дяволите! От известно време не можем да намерим Кююби. Сигурно търси Сакура.”
‘’...”
Изведнъж Итачи спря на един клон, сканирайки околността. Кисаме спря след него на един близък клон.
„Итачи-сан?”
„Мисля, че усетих чакра преди малко.”
Сакура беше зад едно дърво, маскирайки чакрата си.
‘Мамка му. Май се усетих твърде късно.’ Тя чу шумоленето на плащ зад нея и очите й се разшириха. ‘Трябва да премахна клонинга си...’ Сакура събра ръцете си, ‘Кай!’
Итачи вървеше по земята, претърсвайки околността за чакра, Кисаме наблюдаваше за движение.
Сакура седеше колкото бе възможно по-неподвижно. Сърцето й туптеше в ушите й. ‘Трябва да им се измъкна. Защо трябваше да попадна точно на тези двамата. Ако Итачи ме намери-‘
Тя го усети да се движи зад нея. Вървеше наоколо и оглеждаше.
„Итачи-сан, може ли вече да се връщаме или Лидера ще ни се ядоса.”
Той продължи да оглежда околността внимателно още веднъж, преди да кимне и да скочи на едно от дърветата. Миг по-късно си бяха отишли. Сакура издиша. ‘Трябва да се махна оттук бързо, ще разберат, че ме няма, веднага щом говорят с Тоби.’
Тя потегли колкото можеше по-бързо през дърветата. ‘Трябва бързо да стигна до Коноха!’
Саске се събуди на следващата сутрин, чувайки силен пукот извън палатката. Той скочи и изтича навън, за да види една катерица, оплетена в някакви клонки и паднала на земята. Веднага щом осъзна присъствието на Саске, тя се шмугна в храстите.
‘Мамка му! Вече станаха 6 месеца откакто за последно видях Итачи и Сакура. Къде по дяволите я е отвел?!’
Чу се звук от разтварянето на цип зад него и Карин излезна от палатката си. Забелязвайки Саске, тя се доближи зад него и се изчерви, осъзнавайки факта, че бяха сами.
„Добро утро, Саске. Надявам се, че спа добре.” Когато той се обърна да я погледне, погледът му изразяваше отегчение.
„Карин, събуди останалите, тръгваме възможно най-скоро.”
На нея й беше писнало той да я отхвърля и никога да не я забелязва. Оставяйки яда й да надделее, тя скочи върху него, притискайки го до земята. След моментно боричкане и съпротивляване в тревата, тя усети как той я прикова. Тя погледна в черните му очи. Беше долепил кунай към гърлото й и стискаше косата й в ръка, възсядайки я отгоре и сбръчквайки вежди.
„Какво означава това, Карин?”
„Защо винаги ме отхвърляш?! Аз просто искам да те утеша и да ти покажа, че държа на теб!”
„Карин, мислех, че си разбрала, че не съм заинтересован от теб. Ние сме едва съотборници, някой, с който просто пътувам, нищо повече.”
Тя беше наранена от неговите думи и й се искаше да заплаче, но тя не беше от този тип хора. Вместо това, тя още повече му се ядоса, „Значи не знача нищо за теб? Аз съм само някой, до който се биеш, така ли?
„Да.”
Тя се напрегна леко. Лицето му и гласът му показваха, че казва истината, нямаше никакви скрити чувства зад това, което й казваше, което само я разстрои още повече. Тя винаги мислеше, че неговата безчувственост не й пречеше, но точно сега много я нарани. Тя искаше да го види да омеква, да покаже частица емоция към нея, така че да можеше да разбере какво изпитва към нея и да го използва срещу него.
„ Защо тогава да оставам с теб!?”
„Дали да пътуваш с нас или не си е изцяло твой избор. Помолих те да дойдеш само заради твоята способност, не заради нещо друго.”
„Тогава за кой изобщо ти пука, Саске?” каза тя с очевиден сарказъм в гласа си.
„...”
„За онова момиче Сакура, нали.”
Тя видя как веждите му леко трепнаха. Беше болезнено да мисли, че той проявява емоция само когато става въпрос за нея или когато беше около нея. Тя беше забелязала, че той беше по-мил с Сакура отколкото някога е бил с нея или с някоя друга. Кръвта й кипеше само докато беше около Сакура, знаейки, че Сакура познава Саске отпреди доста дълго време и, че имаха някаква история, за която тя не знаеше нищо. Сега Карин разбра, че не може да се съревновава с Сакура, прекалено много неща имаше между нея и Саске. Тя стисна юмруци и кокалчетата й побеляха.
Чу се още един звук от отваряне на цип и Суйгетсу излезна от палатката, спирайки, когато видя гледката пред себе си.
„Ой, Саске, някой изобщо казвал ли ти е, че не се убива преди обяд?”
Той се подсмихна леко и се изправи, връщайки куная на мястото му. Карин също се изправи, все още ядосана. Саске започна да прибира палатката си, държейки се все едно нищо не се беше случило. Карин го гледаше отзад, ‘Ще спипам тая Сакура, ако ще това да е последното нещо, което ще направя!”

Сакура вече виждаше портите на Коноха. Тази нощ беше забавила малко темпото си. Краката й горяха, на някои места бяха безчувствени. Беше задъхана и покрита с пот. ‘Още съвсем малко...’
Тя стигна до поляната пред портите, почти припадайки на земята. Опитвайки се да възстанови дишането си, тя се изправи и тръгна колко можеше по-бързо към портата, ‘Трябва просто да влезна вътре и ще съм на сигурно място.’ Тя беше тичала цяла нощ и през повечето време предишния ден колкото можеше по-бързо, в случай, че Тоби или някой от Акатски я преследваше.
„Някой идва! Носи плащ на Акатски!!!” Тя чу, как мъжки глас да вика, и изобщо не погледна кой беше, едвам имаше сили да ходи. ‘Ох, забравих да сваля това тъпо нещо...’
Тя го беше сложила, в случай, че срещнеше някъде по пътя шиноби, надявайки се, че плаща ще ги изплаши още преди да се опитат да нападнат. Слава богу, това не й се случи, но беше забравила да го свали преди да стигне до портите.
„Чакайте, СПРЕТЕ!” Мъжете върху стената, които бяга готови да я нападнат спряха.
„Х-Харуно-сан?”
Тя чу името си, благодарна, че разбраха, че не беше от Акатски и кимна, продължавайки да върви прегърбена и без дъх.
„Харуно-сан се върна! Отидете и доведете Хокаге-то! Бързо!!!!”
Сакура наблюдаваше земята под себе си когато мина през една огромна сянка, която тя знаеше, че беше сянката на портите. След няколко стъпки чу някой да тича и хора да крещят името й.
‘Най-после съм у дома.’
Беше изтощена и преживяла достатъчно. Падна на земята усмихвайки се, знаейки, че най-после се беше прибрала.
_________________