^sasusaku^

First topic message reminder :

Знам , че в момента правя нещо лошо , защото фика е недовършен...но не е за испускане! еми пускам го











Глава 1

Тя можеше да чуе сърцето си да тупти в ушите и и кръвта и бясно да бушува.Единственото,за което можеше да мисли бе колко близо бяха до това да го намерят и заловят.Тя погледна надолу към нинджа-кучето пред нея , игнорирайки потта,която се бе образувала на челото и.

"Той е наблизо."

"Но другите ще стигнат ли тук навреме?"

"Компанията ми са едни от най-бързите.Веднага щом той намери някой от тях,те ще започнат да идват насам и той ще ги събере всичките.Ако намери първо Наруто,това ще бъде перфектно,защото той има най-висок глас от всички нас."

Изведнъж се чу силен шум и след един момент тя се подсмихна "Това трябва да е той,нали?"

"Да,би трябвало.Те ще са тук скоро.Насам."

Нинджа-кучето пред нея направи рязък завой,бягайки все така бързо.Ако тя не беше нинджа,сигурно щеше да се спъне.

--------------------------------------

Малко по-надалече по пътя,група от четирима шиноби,всичките носещи черни наметала,вървяха мълчаливо.Единствената жена спря и се обърна назад да погледне към пътеката.Другите спряха и се загледаха в нея.Един мъж с гарванено черна коса проговори.

"Карин,какво има?"

"Някой наближава насам с много бърза скорост.Ще се покажат от към този ъгъл всеки момент."

Сасуке знаеше,че вероятно трябваше да скочи към дърветата и да се скрие заедно с екипа си,но любопитството надделя над него , а пък и още от сутринта той имаше странно усещане в стомаха си и искаше да обърне внимание на тази атмосфера.След кратък момент ,проблясване от розово и бяло се показа иззад ъгъла и продължи да се движи напред,докато не спря на около 10 крачки от четиримата шиноби.

Сакура спря,дишайки тежко,както и нинджа-кучето пред нея.Тя се изправи,кръстосвайки очи с тези на Учиха.Тя беше толкова концентрирана върху младия мъж пред нея,че не забеляза компанията му.Сакура се опитваше умствено да се подготви за това,което щеше да последва.

"Виж,виж какво имаме тук? Ти си красиво нещо,а?"

Тя прекрати погледа си към двете очи,за да погледне към мъж с коса до раменете и остри зъби.Устната и се повдигна нагоре-знак на отвращение на лицето и,раздразнена от коментара му.Сасуке просто погледна отзад към Сюигетсу,но изглежда никой не забеляза.Сюигетсу тъкмо щеше да проговори отново,когато Сасуке го изпревари.

"Сакура."

Вниманието и бе обърнато отново към Сасуке,който си обърна главата настрани със строго изражение.Другите трима погледнаха към него,после към розовокосото кунойчи,стоящо пред тях,изненадани от това,че той изглежда я познаваше.

"Сасуке-кън,ние дойдохме да те върнем обратно."

Карин погледна към момичето,стоящо пред тях,ядосана от факта,че тя го нарече "Сасуке-КЪН". Джюиго и Сюигетсу зяпнаха Сасуке,който изглежда не се интересуваше от това,че всички го гледаха.Той и се подсмихна.

"Така ли? И къде са останалите от това 'ние' ?"

Тя направи крачка пред нинджа-кучето,което стоеше тихо. "Не се притеснявай,те идват." Тя спря за момент. - "Няма да се измъкнеш този път,Сасуке-кън."

"Какво те прави толкова сигурна в това,Сакура?"

Тя забеляза начина,по който той каза името и.Това я накара да затрепери с малко доза страх.Опитвайки се да закрие емоциите си,тя също му се подсмихна,правейки още една крачка напред. "Защото този път дойдохме подготвени."

"Сасуке има други,които идват насам и то бързо.Трябва да тръгваме." - каза Карин.

"Колко?"

"Поне 7,може би и повече."

Имаше дълга тиха пауза , през която всички гледаха от розовокосото кунойчи от Коноха към Сасуке.

"Тцъък."

Сакура знаеше каква е неговата бързина и се опитваше да бъде готова,но той се движеше твърде бързо,за да може тя дори да реагира.Той притисна тялото и към дърво и хвана с ръка гърлото и.Нинджа-кучето изсъска срещу него и скочи,но бе хванато от Сюигетсу,докато още беше във въздуха.То захапа силно ръката му,но изглежда това нямаше никакъв ефект.

"Хехе,това не действа върху мен,малко кученце." Той стегна хватката си,така че кучето да не може да се измъкне.Сасуке погледна надолу към Сакура със строга физиономия.Той беше преместил ръката си на врата и,но все още не я махаше.Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.Сакура се опитваше да мисли какво да направи и искаше да пренебрегне мисълта,че са толкова близо един до друг,което Сасуке изглежда не забелязваше.

"САКУРА-ЧАН!"

"Сакура!"

"Сакура-сан!"

Наруто беше току-що изскочил от ъгъла с Хината и Ямато зад себе си.Той погледна към сцената пред него,като дишаше тежко.Нинджа-кучето,което беше на рамото му,излая колкото се може по-силно.Екипите на Наруто и Сасуке всички си покриха ушите и нинджа-кучето,което държеше Сюигетсу се изплъзна от ръцете му и побягна да помогне на Сакура,но Сасуке го ритна обратно.То се завъртя по мръсната земя и после застана пак на краката си.

"САСУКЕ!"

Той обърна вниманието си към Наруто "Наруто.Мислих,че ще бъдеш щастлив да ме видиш."

Сасуке стегна хватката си около гърлото на Сакура и изведнъж я повдигна от земята само с една ръка.Сакура издаде заглушен писък.Джюиго,Карин и Сюигетсу продължиха да наблюдават,без желание да се намесват в тази сцена,преди да бъдат накарани,знаейки,че ще се наложи да напуснат и то по най-бързия начин.

"САСУКЕ! Пусни я !"

"Наруто,ако се приближиш още малко,ще я убия !"

Той се намръщи на най-добрия си приятел и съотборник и погледна към Сакура,която се бореше за въздух. "Ти няма да убиеш Сакура-чан,не можеш да го направиш!"

Сасуке не каза нищо,но стегна още повече хватката си около врата и и я накара да изкрещи с малкото въздух,който и бе останал.Наруто сви юмруците си,чувствайки яд,преливащ от тялото му.

Зрението на Сакура започваше да се замъглява и тя можеше да усети артерията на шията си да тупти в здравата хватка на Сасуке. 'Трябва да направя нещо.Сасуке-кън наистина ли би ме убил?' Преодолявайки сълзите си тя започна да събира чакра в дясната си ръка.Наруто забеляза това,но го изненада факта,че чакрата и беше синя,а не зелена. 'Сасуке-кън,съжалявам.' Сасуке се обърна , за да погледне защо изражението на Наруто се промени,но вече беше късно.Тя заби ръката си в рамото му и размаза всичките му мускули , използвайки чакрата си.Сасуке веднага я пусна и дръпна ръката си назад, чувствайки остра болка да го пронизва.Сакура тежко падна на земята,борейки се за въздух.Тя можеше да почувства,че врата и беше контузен.

Веднага щом тя падна,Наруто тръгна към Сасуке,правейки своя расенган.Сасуке погледна към него и в следващия момент той грабна Сакура със здравата си ръка и изчезна.Наруто спря и се заоглежда наоколо,търсейки го.Сюигетсу държеше Сакура за косата,а Сасуке придържаше със здравата си ръка катаната му към врата на Сакура.Другата му ръка стоеше безжизнена.Сакура си спомни , че такова нещо и се бе случвало и преди.Тя преглътна все още борейки се за въздух и се опита да не заплаче. 'Сасуке-кън,наистина ли си се променил толкова много,че си способен да ме убиеш?'

"Наруто,нямам време да се занимавам с глупости.Ако тръгнеш след нас,ще я убия."

"Сасуке,не ти вярвам!"

Сасуке помръдна леко ръката си и преряза врата и.По бялата и кожа започна да се стича кръв.Сакура опита да си поеме въздух,чувствайки тежкия,студен метал да пронизва кожата и.Наруто стисна зъби и направи крачка назад.Той беше заклещен в мисловен спор със Сасуке,който също го гледаше.

"Теме! Ако я нараниш-"

"Какво?! Говоря сериозно,Наруто! Не идвай след мен,иначе ще я убия!"

След малко ги нямаше.Наруто все още стоеше,загледан в точката,в която стояха преди един момент.

"Наруто!"

Какаши пристигна , последван от Сай,Шино,Киба и Акамару и всички нинджа-кучета.

"Какво стана?Къде е Сасуке?" - попита Какаши,оглеждайки ареата с Пакън на рамото си.

"Къде е Сакура?" - попита Сай,след като хвърли по един поглед на всички.Наруто беше твърде объркан,за да отговори.Той все още мислеше за начин,по който да убие най-добрия си приятел.

"Сасуке я взе с него."

"Какво?!" - извикаха Сай и Киба.
_________________

яко е

“Проклятието на Орочимару, нали?” Попита Итачи.

“Ще умреш заради това коeто стори на тези на които държа!” Саске позволяваше на яда да се показва малко, по малко.

Саске подскочи и сграбчи Кусанаги във въздоха. Итачи отскочи от мястото където беше, за да избегне катаната изпълнена с чакра.

Наруто сграбчи съката на Сакура, “Хайде Сакура-чан, трябва да се разкараме от тук или може да пострадаме.”

Тя кимна и те се запътиха към мястото където бяха Какаши, Джууго и Сай. Когато стигнаха Сай халоса Наруто по главата.

“Ауч! САЙ!”

“Това беше за дето взриви сградата и почти не ни уби, no dick!” /а кажете как да го напиша граматически правилно О.О/

“Ще те убия!”

“СПРЕТЕ!”

И двете момчета се обърнаха към Сакура, изненадани от вика й. До тогава никой от тях не бе забелязал колко отчаяна беше тя. Тя трепереше от гняв и страх. Сълзи пълнеха очите й.

“И ДВАМАТА ПРЕСТАНЕТЕ! В момента Саске-кун се бие с брат си. Замислихте ли се изобщо колко сериозно може да бъде ранен или по–лошо – убит?”

И двете момчета бяха изненадани от тона й и не знаеха какво да кажат.

“НАРУТО! Дейдара току що отиде да съобщи на Акатсуки какво става тук. Изобщо сети ли се че те може би ще изпратят и други за да те отвлекат?!”

Наруто я погледа със страхопочитание и поклати глава преди да забие виновният си поглед в земята.

“САЙ! А ти замисли ли се че с твоите способности би било по-добре ако видиш дали селяните са добре и дали имат нужда от помощ? Защото би го направил лесно с една от твоите рисунки!”

Той също поклати глава два пъти. Вина, чувство което не познаваше, сега почувства в стомаха си.

“И ДВАМАТА СПРЕДЕ ДА СЕ КАРАТЕ ВЕДНАГА! РАЗБРАХТЕ ЛИ!”

И двамата кимаха. Наруто погледна към нея.

“Съжалявам Сакура-чан.”

Сакура погледна тъжното и виновно лице да Наруто. Сълза падна по бузата й. “Наруто, ти си шиноби и като такъв трябва да използваш мозъка си по-често. Притеснявам се за теб и не искам Акатсуки да те заловят, нали?”

Той кимна веднъж, “Не исках да те карам да се притесняваш, Сакура-чан.”

“Всичко е наред Наруто. Сега да видим какво ще се случи.”

Тя се обърна за да наблюдава мача между мъжа който винаги е обичала, и този който презираше, битка на живот и смърт. Какаши се усмихна самодоволно, наблюдавайки Сай и Наруто. Тя определено ги постави на местата им. Сай седеше на земята и рисуваше нещо което да изпрати при селяните и да види дали са добре, а Наруто тихо наблюдаваше битката на Саске. Нито един от тях не говореше, дори не се поглеждаха. ‘Сакура, наистина ги подреди този път. Поне си тук за да им помогнеш да разберат.’ Какаши насочи вниманието си към битката. Джууго беше зад Наруто и също наблюдаваше битката. Той също бе изненадан от тона на Кунойчито, но в същото време и впечатлен. Самият факт че двама шиноби я послушаха означаваше, че я уважават и че се притесняват за нея. Нещо което той не изпитваше много често.

Саске се отдалечи от Итачи. Имаше няколко порязвания по тялото си, а Итачи имаше голяма рана на рамото си, която все още кървеше. И на двамата чакрата беше на привършване, но на Итачи беше повече. Саске знаеше че трябва да привърши с битката колкото се може по-бързо преди да дойдат още членове на Акатсуки. Знаеше че след като убие брат си няма да може да се справи с още един толкова силен шиноби.

Саске събра ръцете си заедно и започна да прави поредица от знаци, същото направи и Итачи.

“Katton: Goykagu no Jutsu!”

“Katton: Goykagu no Jutsu”

Две огромни огнени топки излетяха от устата им, и двете фучаха към другия, и имаха еднаква големина. Саске извади катаната си и протегна ръката си. Прониза рамото на Итачи като направо мина от другата страна. Саске точно щеше да прати Чакра по острието, но тогава почуства силна болка в стомаха си. Погледна надоло и видя кунай, пронизал корема му.

“Око за око, Otouto.”

Стискайки зъби, Саске прати чакра по своя Кусанаги.

“Чидори Нагаши!”

Итачи усети как тялото му започна да изгаря от болка. Тя беше толкова голяма че той даже падна на едно коляно. След като светкавицата спря, Итачи погледна нагоре. Саске извади катаната си от рамуто му. Итачи се наведе напред и изтена сякаш бяха отрязали част от плътта му. Претърси набързо торбичката която беше на кръста му и опъна на земята свитака който извади. Той сложи ръцете си в кръга по средата и събра чакра. От дима който се беше получил Итачи извади самурайската сабя която призова. Погледна раната на гърдите си, той знаеше че ще бъде трудно да използва сабя в това си състояние, но нямаше друг избор. Тази сабя бе специална и щеше да му помогне в тази ситуация.

Саске наблюдавше брат си как призовава сабята докато изваждаше куная от корема си и бавно го остави на земята. ‘По дяволите, ще е трудно с тази рана.’ Погледна към нея за види как е. Беше по – дълбока от колко си мислеше и не изглеждаше че щеше да спре да кърви скоро. Притискайки свободната си ръка към раната, той стана и се изправи лице в лице с брат си.

И двамата имаха само по една свободна ръка. Итачи не можеше да ползва ръката си заради раната си, а Саске не можеше, защото трябваше да придържа раната си иначе щеше да го убие. Саске се опита да измисли някакъв план, но чрез шарингана си разбра че Итачи ще се опита да го намушка. Той блокира сабята на Итачи със своята. Лице в лице с брат си той се намръщи и го отблъсна. Итачи се призими и отново зае позиция. Саске блокира атаките му с катаната си като внимаваше да не пострада. Итачи скочи във въздуха, прескочи Саске и се призими зад него. Саске се обърна за да спре сабята, но тя успя да пореже рамуто му.

Саске се изправи и се взираше в брат си когато изведнъж се почуства странно. Почуства се сякаш изсмукваха чакрата му. Погледна Итачи и видя че раната на рамото му започна да заздравява бавно, но спря след няколко секунди. Саске отново погледна брат си. “Мечат ти-“


“С всяка драскотина изсмуква чакрата на жертвата и с нея лекува раните на ползващия го. Колкото по-голяма е раната, толкова повече чакра отнема. Това не е уръжие което ползвам често, но ти ме принуди.”

Саске отново отблъсна брат си и отскочи назад. ‘Не мога да допусна отново да ме нарани с тази сабя, иначе ще загубя цялата си чакра, а Итачи ще бъде излекуван.’ Той блокира поредната атака на Итачи и се пита да го намушка. Чакрата на Саске намаляваше и той знаеше че трябва да издържи за да направи последния си ход. Той знаеше че за да го направи трябваше да се жертва, а точно жертвопринушението не беше това което желаеше, но все пак бе подготвен да го направи. Докато братята повтараха същите си движения Саске погледна към Сакура. ‘Сакура…Съжалявам…Моля те, прости ми.’ Отново погледна Итачи и го отблъсна, отново отскачайки назад. Итачи не губеше време и веднаха се насочи към брат си отново.

Пое си въздух сякаш всичко се забавя, Саске повдигна меча си над главата, като изглеждаше сякаш щеше да разреже брат си. Итачи и другите бяха изненадани от това което направи след това. Вместо да нарани брат си той пусна своя Кусанаги и го подхвърли към Итачи сякаш той така му е наредил, той събра ръцете си и откри раната на стомаха си.

Итачи лесно избегна катаната, но не разбираше какво правеше малкия му брат. Точно когато стигна до Саске, той усети как сабята му намушква тялото на Саске, но усети и нещо друго, нещо пробождаше гръдта му. Кръвта на двамата Учиха рукна. Очите на Итачи се разшириха като видяха тези срещу него, изпълнени с ярост. Захватката му се отпусна и той пусна сабята си и усети как лявата му ръка падна надоло. Тогава той разбра какво стана докато звука на хилядите птици замъгляваше всичко което той можеше да чуе.

Той погледна надоло с последни сили и видя, че ръката на Саске бе направила нова рана в гърдите му. Саске извади ръката си от кървящата рана. И спря чидорито което беше направил на брат си.

“Убих те Итачи. Най-накрая успях.” Каза Саске опитвайки се да остане в съзнание за по-дълго. Итачи почуства как колената му омекват и как пада надоло приближавайки се все повече и повече до земята. Вдишванията му ставаха все по плитки, усещаше как живота го напуска. Всичко потъмня и затвори очите си, оставяйки смъртта да превземе тялото му.

Саске падна на колене и гледаше брат си на земята. Почуства удоволетворение от това че най-накрая изпълни целта си. Беше неясно, но чу как някой вика името му. ‘Сакура?’ Опита се да погледне нагоре, но дори нямаше достатъчно сила , дори за да държи. ‘Съжелявам… Трябваше да дам живота си, за да убия Итачи.’ Той чу как някой вика името му отново и отново и разбра че се приближава. Изведнъж усети земята под себе си, но още не беше разбрал че е паднал на една страна. Сабята все още бе намушкана в него. Той нямаше достатъчно сила и време, за да я извади.

Изведнъж чу името си от много близо и разпозна хлипащия глас на Сакура. Той почуства нещо топло около раната в стомаха си.

“Саске-кун, няма да уставя да умреш!” Той отново чу решителния глас на Сакура да кънти в ушите му. Това беше последното нещо което помнеше преди да припадне и да се усмихне. ‘Винаги си така решителна…Сакура.’

тфа е страшно готино

яко е спряваш се много добре

Глава 16

Около него, на заден план се чуваха гласове, но наистина много слабо. Не можеше да разбере какво говореха. ‘Къде съм? Какво стана? Мислех, че съм мъртъв...’Изведнъж усети нещо топло отгоре му, но не можеше да определи къде точно беше. Гласовете все още бяха там, но бавно ставаха все по-силни и по-силни. Саске сбърчи вежди, призовавайки съзнанието си.

„Той се възстановява бързо, имайки предвид състоянието, в което дойде.”

‘ Кой е това?’

„Сакура-семпай е невероятна, да успее да го спаси в това му състояние.”

‘Отново ли съм в Коноха?’Саске напъна паметта си, опитвайки се поне да разпознае гласовете, също така и да отвори очите си.

„Така е, но тя използва почти всичката си чакра, както и малко от тази на Наруто.”

„Деветоопашатото момче?”

„Моля те, не го наричай така. Той е силен шиноби на Коноха и би се бил, за да спаси това село, дори и да му струва живота.”

„Съжалявам, Шизуне-семпай.”

Саске усети как ръката му потръпна леко. ‘Шизуне...тя не беше ли ученичката на Хокагето...значи съм в Коноха..’
„Май ще е добре да отидем да видим Сакура. Тя използва толкова много чакра, че припадна. Тя и това момче бяха донесени обратно тук от съотборниците им.”

‘Сакура е припаднала от изтощение? Тогава това значи...’

Топлината, която Саске усещаше изведнъж изчезна, а гласовете заглъхваха все повече и повече.

‘Чакайте...спрете....искам да разбера какво е станало със Сакура! Тя добре ли е?’Звукът от отварянето и затварянето на вратата отекна в стаята. Саске все още беше неспособен да се движи или говори, но сега, след като бе чул какво беше станало, не можеше да заспи. Вместо това мислите му го държаха буден.

‘Значи Сакура все пак ме е спасила...тя наистина е упорито момиче, точно като Наруто.’ Саске можеше да чуе хората да се движат отвън в коридора.

‘Поне Сакура е здрава и невредима, но какво стана след като убих Итачи...’ Ако Саске можеше да се усмихне в този момент, вероятно щеше да го направи.

‘Итачи най-сетне е мъртъв. Целта, която си поставих, е постигната. Сега имам само още едно нещо да направя, но....мога ли наистина да остана и да го направя?’

Саске остави съзнанието си на почине, усещайки дълбокото изтощение да обхваща тялото му. Предавайки се на умореното си тяло и ум, той прочисти мисълта си и заспа.
---------------------------------------------------------------------------

„Искам да я видя! ПУСНЕТЕ МЕ!” Наруто думкаше на вратата на болничната стая, която беше обозначена с числото 203 отпред.

„Наруто, ако предължаваш да думкаш така, ще ти се скарат.” Каза Сай спокойно, облягайки се на стената до вратата

„МЛЪКНИ, САЙ! Не ме пуснаха да видя Саске- темее и си тръгнах тихо и кротко, но отказвам да си тръгна докато не видя Сакура-чан.”

„Тихо и кротко друг път!! Разбесня се и събуди почти целия етаж.”

Игнорирайки коментара на Сай, Наруто удари по вратата още 3 пъти. „ШИЗУНА-ЧАН ПУСНИ МЕ!!”

„НАРУТО!”

Наруто се врътна на пети, чувайки до болка познатия глас да крещи заплшително името му.

„Ако допреш ръката си до онази врата още един път, ще те прокудя от Коноха завинаги!”

„ ТСУНАДЕ-НО-БАА-ЧАН!”

Саннинът направи няколко стъпки напред „Наруто, знам, че си притеснен за приятелите си, но моля те, успокой се и изчакай Шизуне да излезне.”
„Но Тсунаде-но-баа-чан..”

„Не искам да слушам, Наруто. Сядай на пейката и чакай ТИХО!”

Скръствайки ръце, Наруто отиде до пейката до отсрещната стена и седна. Сай тихо го последва. За огромна изненада на Наруто, Тсунаде се присъедини до тях на пейката.

„Тсунаде-но-баа-чан?”

„Не искам да прекъсвам медицинските прегледи или работата на докторите, освен ако не се налага. В този случай смятам, че Сакура ще се събуди скоро, аз също искам да я видя.

Наруто погледна Хокагето, седящо до него и се усмихна. ‘Тя също се тревожи за Сакура-чан....предполагам, че няма избор, все пак Сакура-чан е нейна ученичка.’

Като изминаха две минути, Наруто започна да нервничи с крак по пода, изпълвайки коридора с постоянен тупкащ звук.

„Наруто, това е изнервящо.” рече Сай.

„Не ми пука! Защо се бавят толкова?!”

„Наруто, изминали са само 2 минути.” Каза Тсунаде, също изнервена от звука.

„Само толкова?!” Наруто въздъха нетърпеливо и се облегна още по-назад, продължавайки да тупа с крак.”

Сай се обърна да погледне към Наруто, раздразнен, „Наруто!”

„Какво?!” кресна той.

„Продължава да е изнервящо.”

„ГРРРРРРРРР!” Наруто всеки момент щеше да избухне, когато вратата пред тях се отвори от усмихнатата Шизуне.

„Тя е будна, сега може да влезнете.”

Трите шинобита на пейката изтичаха в стаята и се наредиха до леглото на Сакура, нетърпеливи да говорят с нея.

„САКУРА-ЧАН, ДОБРЕ ЛИ СИ?”

„Наруто, добре съм..”

„Сигурна ли си?” попита Сай от другия край на леглото.

„Наистина, добре съм.”

Дълбока въздишка на облекчение се чу от тримата, стоящи до нейното легло. „Видяхте ли Саске-кън? Той добре ли е? Какво стана след като припаднах? Дойдоха ли още Акатски? Как-„

„Ей, забави малко темпото, Сакура, ще отговорим на въпросите един по един.” Рече Тсунаде.

„Поне ми кажете за Саске, той добре ли е, оцеля ли?” Лицето и гласът й бяха умоляващи и крехки. Отговорът можеше или да я изпълни с радост или да я съкруши.

„Той е добре. Един етаж по-нагоре, възстановява се бързо.”

Тя седна назад в леглото, издишвайки въздуха, който несъзнателно беше затаила. „Благодаря на небесата, че е добре.”

„Добре се справи, Сакура-чан.” рече Наруто усмихвайки се към своята приятелка и сестра. Сакура погледна в големите сини очи на Наруто. „Благодаря ти Наруто.” ‘За това, че винаги си до мен, когато имам нужда от теб.....без ти да ми услужиш с твоята чакра, не съм сигурна, че Саске-кън щеше да оцелее...’ Тя усети как очите й се насълзиха. Премигвайки, за да задържи сълзите, тя се усмихна на приятелите си. След секунда пак се изправи, „Акатси появиха ли се отново?”

„Не, успяхме да си тръгнем преди да се появят. И всичките селяни са добре между другото.” каза Сай, като й се усмихна с усмивка, която приличаше на поредната негова изкуствена.

„Тсунаде-сама, кога ще може да видим Саске-кън?”

Изведнъж изражението й стана сериозно. „За съжаление, той още не се е възстановил достатъчно, че да може да го посещават. Това, което му е нужно сега е почивка. И преди да попитате, щом се възстанови, не съм сигурна, че изобщо ще може да го видите.”
_________________

браво радва

„КАКВО?!” кресна Наруто.
„ЗАЩО?!” извика Сакура.

Тя пое дълбоко дъх. „Надявах се да ви кажа след като излезнеш от болницата, но явно нямам избор. Саске все още се води за изчезнала нинджа, и въпреки, че уби Итачи и Орочимару, той предаде селото си и старейшините искат да го подложат на съд, на който ще се реши съдбата му.”

Настъпи тишина в стаята докато Сакура и Наруто осмисляха чутото.

"Н-но Тсунаде-сама не мислиш ли, че това, което е направил, убивайки Орочимару и Итачи, прави каквото и да е било наказание незаслужено. Имам предвид, изпитания, да изпълнява само D и С мисии – да, но не мислите, че те ще....ще...” Ужасът от мисълта се отразяваше в гласа и лицето й. Сакура беше уплашена само от мисълта какво можеха да направят старейшините с него.

„Това няма да стане, Сакура-чан.”

Всички погледнаха изненадано към Наруто, „Саске-темее наистина предаде селото преди много време, това не го отричам, но докато го нямаше, той никога не нападна Коноха или нейните нинджи. Той всъщност на всяка цена отбягваше Листото и неговите шинобита, не е убил никого от нашите докато го нямаше. Да не споменаваме, че уби Орочимару – най голямата заплаха за Коноха и Учиха Итачи, изчезнала нинджа и член на Акатски, който изби целия Учиха клан.”
„Наруто...” Сакура не можеше да не усети как бузите й се затоплят. Наруто можеше да бъде толкова наивен понякога, но иначе направо излъчваше топлина и любов.

„Във всеки случай казах повече, отколкото възнамерявах. Когато системата ти свърши, може да си ходиш вкъщи, Сакура.”

„Благодаря, Тсунаде-сама.”

Тя се усмихна на своята ученичка, врътна се на пети и вдигна ръка във въздуха да помаха за чао, „Е имам да попълня малко документация, така че ще се видим когато излезнеш от болницата, до скоро.
„А, ама Тсунаде-сама..”

„Не се тревожи за Саске, Сакура. Засега ще трябва да я караш по-полека.”

Сакура щеше да я повика още един път, но тя напусна преди Сакура да може да каже каквото и да е било.

„Не се притеснявай, Сакура-чан, Саске ще е добре. Сигурен съм, че Тсунаде-сама ще вкара малко акъл в главите на тия старейшини.”

„Или ще умре като предател.”

И Наруто и Сакура врътнаха глави към Сай, който се беше облегнал на рамката на леглото, скръстил ръце.

„КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЧИ ТОВА?!” викна Наруто.

Сакура беше прекалено ядосана, за да каже нещо. Несъзнателно започна да излъчва убийствена аура.
„Е, той е предател, защо да не умре от предателска смърт?” каза той така между другото.

Преди Наруто да може да реагира, една светкавица в розово прелетя покрай него. Следващото нещо което видя бе Сакура, която бе залепила тялото на Сай за стената, образувайки голяма влъбнатина. Ръката й държеше гърлото му в смъртоносна хватка. Наруто, както и Сай, беше шокиран от убийственото намерение, което тя излъчваше, но това, което беше още по-шокиращо беше заплашителният и тъмен тон на гласа й, когато тя проговори.
(ала Дарт Вейдър ХD) „Сай.Aко кажеш още веднъж нещо такова, обещавам ти, ще те убия с голи ръце и ще се наслаждавам на всеки момент от количеството болка, което ти причинявам. Сега изчезвай и не искам да те видя повече."

Тя го одра докато отдръпваше ръката си от врата му. Сега вече, когато ръката й не притискаше трахеята му, Сай си пое дълбоко дъх. Взирайки се в тъмното изражение на момичето пред него, той не каза нищо повече и излезе от стаята без да се обръща.

Сакура се обърна да погледне към Наруто. Той също я погледна, изненадан и несигурен какво да каже. „Сакура-чан, ти....”

„Съжалявам, Наруто. Просто не можах да понеса как той отново нападна Саске-кън и след това коментара за предателската смърт.... Просто ми прищрака.”
„Всичко е наред, Сакура-чан. Щях да направя горе-долу същото нещо, ти просто ме изпревари. Разбира се, никога не бих си помислил, че можеш да излъчваш такова огромно желание да убиеш някого.”

„А? Аз не възнамерявах наистина да...”

Наруто погледна приятелката си невярващо, „Сигурна ли си, че не възнамеряваше...?

„Сигурна съм Наруто.” Сакура го подмина и отново легна в леглото си . Гледайки към системата от лявата й страна, тя осъзна, че беше издърпала иглата без дори да го осъзнае. Мърморейки нещо под нос, тя взе и започна да натиква обратно в кожата си.
Наруто наблюдаваше как тя си слага обратно иглата. ‘Явно наистина много го обича, щом наистина е нямала намерение да го направи, но да извърши такова нещо, само защото някой е казал, че Саске трябва да умре... Сакура-чан, дали Саске осъзнава какъв късметлия е, че има някой като теб до него?’

„Наруто.”

Прекъсвайки мисълта си, той седна на стола до леглото, „Да?”

„Откога съм тук?”

„Ние се върнахме късно онази вечер, а сега е късен следобед, значи беше в безсъзнание поне 4 дена, или 86 часа.”

Тя не очакваше да е било толкова дълго, но все пак, беше използвала цялата своя чакра, после малко от тази на Наруто след като се беше била с Карин, Итачи и Кисаме, затова не беше напълно изненадана. „Виждал ли си Саске-кън?”

Той поклати глава. „За съжаление не. Опитах да го видя, но първо когато дойде тук, веднага го откараха в спешното, само за да са сигурни, че всичко е наред. След като заключиха, че вече няма опасност за живота му, излекуваха малките му наранявания и го настаниха в болнична стая да си почива.”

Тя кимна веднъж, „Наруто.”

„Хм?”

„Ти си добър приятел. Благодаря ти, че винаги си тук.” Тя го погледна, очите й се навлажниха, изглеждаше така, все едно всеки момент щеше да заплаче. Наруто се изправи.

„А! Не плачи, Сакура-чан! Аз всъщност не направих нищо, затова няма за какво....”

„Грешиш!”

Наруто просто гледаше момичето пред себе си. Тя се обърна с лице към него.

„Наруто, винаги си бил до мен, когато съм имала нужда. Изглежда, всеки път, когато съм в опастност, ти си там, за да ме спасиш. Дори когато само пречех, ти все съумяваше да ме спасиш, излагайки своя живот на опастност. Този път, беше там, когато животът на Саске-кън беше в опастност.” Сълзи пълзяха надолу по бузите й.

„Сакура-чан, аз наистина не-„

„Наруто.....благодаря ти.”

Той усети как бузите му започнаха да горят, докато гледаше розовокосото куноичи пред него.
„С-Сакура-чан..” Той се усмихна и моментално свлече поглед към пода.

Имаше дълга пауза на тишина, докато Наруто зяпаше усмихнат пода, а Сакура гледаше русокоското пред себе си. Изправяйки се, той скръсти ръце зад главата си, „Не направих нищо специално. Просто ти дадох малко чакра. Ти си тази, която го излекува. Мисля, че ти, Сакура-чан си страхотна,за да можеш да правиш тези работи...”

Тя усети главата й да се помръдва докато го слушаше. Той я погледна, дарявайки я със същата глуповата и любвеовилна усмивка, с коята винаги се усмихваше.

„Сега всичко, което трябва да направиш Сакура-чан е да излезе от болницата, за да може заедно да пребием Сай.

Тя не можеше да спре усмивката, която се появи на устните й. Доволен, че я развесели, Наруто се врътна на пети, „Е, мисля, да отида и да хапна малко Рамен, след като отдавна не съм ял. Карай го по-полека Сакура-чан. Ще се видим по-късно.”

Сакура гледаше как той затвори вратата след себе си, след като помаха за довиждане. ‘ Наруто, ти наистина си невероятен.’ Усмихвайки се на себе си, тя се облегна назад в леглото си и погледна към системата. Скоро щеше да бъде празна. Тя пресметна, че й остава още около час, докато свърши. Заглеждайки се навън през прозореца, Сакура забеляза, че слънцето беше почти залязло. ‘Трябва да е около 9 или 9 и 30. Дневната смяна скоро ще свърши...’ Затваряйки очи, Сакура реши да си почине малко преди да се запъти към дома.
----------------------------------------------------------------

Два дена бяха изминали, а все още не можеха да видят Саске. Сакура започваше да става нетърпелива. Знаеше, че нараняванията му бяха дълбоки и опасни, но той почиваше вече трети ден и всичко беше излекувано. Тя искаше да го види независимо от всичко, което й казваха. Тя вървеше нагоре-надолу из стаята, ядосана от създалата се ситуацията. Несъзнателно беше измислила план, когато тренираше със Сай и Наруто. Толкова се беше потопила в мисълта за Саске и това колко иска да го види, че не осъзна голямата каша, която беше направила. Звукът от крясъците на клонингите на Наруто, опитващи се да избягат от земетресението, я изкара от нейния транс. След като се извини, тя си тръгна, за да избистри ума си, но това само я доведе до нервничене нагоре-надолу из стаята й, а в главата й мислите й още повече се заплитаха.

„Мамка му!!”

Лягайки на леглото си, тя се зазяпа в тавана. ‘Няма да е толкова трудно да го направя. Просто ще се чувствам така, все едно съм предала доверието на Тсунаде-сама...чакай...’ тя седна в леглото с лека усмивка на лицето. ‘Тсунаде-сама каза, че не тя, а старейшините искат да подложат Саске на съд. Значи технически няма да изпитвам доверието на Тсунаде-сама, а тяхното...чакай.’Тя въздъхна. ‘Това е е ли и технически по-лошо? Имам предвид, те са старейшините, моята съдба може да е в техните ръце...какви ги говоря? Какво ще направят на медицинска сестра, ученичка на Тсунаде-сама, нахлула в болницата...освен това, хич не ми и пука какво ще кажат.’

„Хайде!”

Сакура стана и отиде до гардероба си да вземе облеклото на медицинска сестра, което Тсунаде й беше дала. Тя не обичаше да го носи, изглеждаше леко....е, да кажем, че изглеждаше като нещо, което Ино обича да носи. Тя въздъхна като извади червено бялата рокля и я метна на леглото. Тя така и не я облече, през цялото време отказваше да я носи. След като никой не се занимаваше да търси сметка на ученичката на Хокагето, на Сакура й се размина. Само Тсунаде я беше накарала да я облече.
Сакура поклати глава, гледайки дрехата на леглото. Припомни си момента, когато й я дадоха.

СПОМЕН

„Сакура, Ино, от днес и двете започвате да работите в болницата.”
Двете момичета пред нея кимнаха. „Не ни достига персонала тези дни и след като и двете все още развивате уменията си, сега имате възможността да научите много докато работите тук.”

„Ще дам най-доброто от себе си, Тсунаде-сама.” Каза Сакура като се поклони леко.
„Няма да изостана от Сакура, Хокаге-сама.” Рече Ино, също с лек поклон.

Двете момичета се обърнаха да излязат от кабинета.

„Чакайте”
Обърнаха се да я погледнат. И двете бяха шокирани от това, което видяха в ръцете й, но и двете бяха шокирани по различни причини.

„О БОЖЕ МОЙ! ЯЯЯЯЯЯ! Какво е това?” Ино изтича до бюрото, гледайки червено белия тоалет в едната от ръцете на Тсунаде.

„Това е за теб, Ино, а това е за Сакура.”

Ино сграбчи роклята и я стисна все едно беше плюшено мече, „Нямам търпение да я пробвам!”

Може да ползваш малката баня вдясно, ако искаш.”

Ино кимна и се изстреля в банята, тряскайки без да иска вратата след себе си. Сакура се приближи до бюрото, за да разгледа роклята по-отблизо. Беше къса бяла рокля, с къси широки ръкави и, очевидно, дълбоко V-образно деколкте. Имаше червен колан, който обхождаше талията. Малки червни копчета се издигаха нагоре от колана до деколтето, където имаше 2 малки джоба от двете страни на торса. Сакура направи физиономия, гледайки малката рокля пред себе си.

„Тсунаде-сама...”

„Не искам и да чувам, Сакура. Всички медицински сестри трябва да носят тази рокля.”

„НИКОГА НЕ СЪМ ВИ ВИЖДАЛА ДА Я НОСИТЕ!” каза тя, сочейки към учителката си.
_________________

„Това е защото аз съм Хокаге и мога да си нося каквото поискам...”

„Тсунаде-сама!”

„Сакура, не спори с мен, а отивай да се преоблечеш!”

В този момент Ино изхвърча с розови бузи от банята и направи поза. Сакура и Тсунаде се почувстваха глупаво. Беше къса пола и прилепнала рокля, която очертаваше добре фигурата на Ино. Освен това изглеждаше така, все едно „случайно” е пропуснала да закопчае най-горното копче, така че се получи по-голямо деколкте, отколкото трябваше.

„Всички момчета ще изпопадат като ме видят в това! Щом Саске-кън се върне и ме види, отново ще се влюби в мен.”

„Той и преди това не те обичаше, Прасино!”

„Ти просто ревнуваш, Голямо чело такова!” каза тя, все още кълчейки се.

Ръмжейки, Сакура грабна дрехата от ръцете на Тсунаде и изчезна в банята да се преоблече. След няколко минути тя излезна със същия тоалет, който обаче й седеше малко по-различно. Роклята на Сакура, поради някаква причина, беше доста по-тясна и прилепваше точно на всичките й извивки, очератвайки фигурата и изваяните й крака. Червеното по роклята се съчетаваше с протектора й за глава и подчертаваше косата й. Ино пронизваше с поглед най-добрата си приятелка, която боязливо се подаде от банята. Лицето й беше почервеняло едновременно от гняв и срам.

„ТСУНАДЕ-САМА...” Ино довърши вместо нея „ЗАЩО НЕЙНАТА РОКЛЯ Е ПО-ТЯСНА?!?!”
„Амиии...бяха останали само 2 номера и, съжалявам Ино, но тази рокля просто нямаше да можеш да вдигнеш над бедрата, затова трябваше да я дам на Сакура.”

Ино беше ужасена. Лицето й изведнъж изглеждаше изпито и старо. Тя залитна назад, слагайки ръка над сърцето си, все едно е получила инфаркт. Сакура се подсмихна и отиде до своята приятелка като гледаше да поклаща бедра малко повече от обичайното.

„Как ти се струва, Прасино?”

„НЕ СИ ПО-СЛАБА ОТ МЕН, ГОЛЯМО ЧЕЛО ТАКОВА!!!!”

В сляпа ярост, Ино се врътна на пети и изхвръкна от стаята колкото се може по-бързо, тряскайки вратата след себе си.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура се подсмихна. Въпреки, че мразеше тази рокля и никога не я облече повторно, онзи път абсолютно си заслужаваше, за да издразни Ино. Тя погледна навън и забеляза, че вече се беше стъмнило. Хвърли поглед на часовника на нощното шкафче, който показваше 11:02. Поемайки дълбоко дъх, тя започна да се преоблича в омразната дреха. Когато свърши, излезна през прозореца и започна да скача от покрив на покрив, за да стигне до болницата. За по-сигурно маскира чакрата си. Искаше на всяка цена да избегне някой да я види, особено хора, които познаваше, като Наруто или Рок Лий. Най-накрая стигна до последния покрив и събра ръце, за да се трансформира.

Като скочи долу, имаше дълга черна коса, леко по-тъмна кожа, тъмни очи, беше по-ниска и по-слаба. Сега вече роклята й ставаше по мярка, беше по-широка в гърдите и бедрата. ‘Боже, това практически е детска униформа...’Тя с уверен поглед се качи по стълбите и се запъти към главното гише.

„Добър вечер, с какво мога да ви – оо, Юки?” рече момичето зад гишето.
„Здравей, тук съм да помогна с нощната смяна” отвърна Юки/Сакура.
„Шизуне-семпай очаква ли те?”
„Да, каза да намина към 11 и 30.” Тя се усмихна сладко.
„Е, малко си подранила, но съм сигурна, че не е проблем. Мисля, че Шизуне-семпай е на 4-ия етаж, може да отидеш.”

Сакура се поклони и се запъти към стълбите, ‘Леле, генините наистина се заблуждават лесно...’ Тя продължи да маскира чакрата си докато минаваше по коридорите. Нощно време нямаше почти никакви хора, което правеше промъкването доста по-лесно. Най-накрая стигна до третия етаж и все още никой не я беше забелязал. ‘Сега само трябва да намеря стаята на Саске-кън.’ Събирайки ръцете ти заедно, тя започна да търси следи от чакра от стая в стая. Първите три стаи бяха празни, в следващите две имаше хора, чиито чакри тя не разпозна. Най-после, в края на коридора, от дясната страна, тя откри неговата чакра. Без повече да се бави тя изтича по коридора спирайки пред врата на която пишеше 311. Тя се огледа за да провери дали има някой наоколо, после сложи ръка на дръжката и се опита да отвори. За нейно разочарование имаше малка преграда около нея. ‘По дяволите, хайде, не искам да използвам чакрата си..’Стискайки здраво дръжката, Сакура затвори очи,за да съсредоточи чакра в ръката си. Сложи другата ръка с показалеца и средния пръст събрани заедно пред лицето си. „Кай”

Леко щракване подсказа, че вратата е вече отключена. Бързо, тя отново замаскира чакрата си и влезе в стаята, затваряйки веднага вратата след себе си. Стаята беше тъмна, всички лампи бяха изгасени. Единствения източник на светлина беше прозорецът над леглото. Дъхът на Сакура секна като видя спокойното лице на Саске, осветено от лунната светлина, идваща от прозореца. Тя събра ръцете си, освобождавайки се от трансформацията. Бавно се приближи до леглото и седна до него. Сакура просто не можеше да се сдържи да не се загледа тихо в лицето му. Внезапно очите му се отвориха, стряскайки я. Дъхът и заседна в гърлото, тя сграбчи гърдите си в шок.(ОМG ХD)

„Сакура.”

„Саске-кън, изкара ми ангелите.”

„Защо се промъкна тук?”

„Н-не се промъквах...” излъга тя

Той я погледна с поглед тип ‘Знам кога лъжеш’ и тя отклони поглед на страни, изчервявайки се.
„Добре де, промъкнах се.”

„Защо?”

„Защото исках да те видя.” ‘Саске-кън, имах нужда да те видя....да видя дали си добре.’Той седна в леглото, за да може да я вижда по-добре.

„Защо се промъкна да ме видиш, Сакура?”

„О...ъм....амиии....” Сакура не искаше да му разкрие факта, че старейшините искаха да го съдят и затова никой не можеше да го посещава дотогава. Тя преглътна и погледна настрани, опитвайки се да измисли правдоподобен отговор.

„Не ме лъжи, Сакура.”

Тя се обърна да го погледне с умоляващи очи. „Саске-кън, никога не бих те излъгала.” Тя пое дълбоко дъх и го погледна право в очите, „Саске-кън, аз и Наруто искахме и се опитвахме да дойдем да те видим, но....на никой не му е позволено да те вижда.”

Той усети как едното му око премигна леко, „Защо не?” попита той предпазливо.

Сакура се поколеба, тъкмо беше казала, че не би го излъгала, и току-що й се прииска да не го беше казвала. Саске нежно хвана брадичката й, още веднъж придърпвайки я близо до лицето си. Сакура усети как бузите й стават розови.

„С-Саске-кън...” Гласът и беше приглушен. Лицето на Саске все повече и повече се приближаваше към нейното. Сърцето й прескочи един удар когато усети топлите му устни притиснати до своите. Тя не очакваше той да я целуне, но сега не се оплакваше. Инстинктивно, тя обви ръка около гърба му и се вкопчи в блузата му. Той облиза доллната й устна, искайки разрешение да проникне. Сакура почти се подсмихна, усещайки езикът му да се притиска към устните й. Тя отвори устата си, изпълнявайки желанието му. Изведнъж, усети силна ръка да се увива около кръста й. Единственото нещо, което чуваше беше звукът от биенето на сърцето й в ушите си. Не знаеше колко време се целуваха, но измина доста, докато се разделят за да си поемат въздух.

Саске се подсмихна като видя червенината по бузите й. Учудващо той се още можеше да я види дори в тъмното.

„Благодаря ти, че ме спаси, Сакура.”

„А?О..а...п-пак заповядай.” Каза тя, все още възстановявайки се от целувката.
Саске не можеше да не забележи внезапната промяна в държанието й, нещо подобно на това на Хината около Наруто. Тя изведнъж изглеждаше тиха и срамежлива, което явно забавляваше Саске.
„Чух, че си изразходвала всичката си чакра, както и малко от тази на Наруто.”

„Д-Да, н-нямах избор, иначе можеше и да не оживееш.” Каза тя тихо.

Саске забеляза, че изражението й беше болезнено. Той хвана лицето й и я накара да го погледне в очите, „Сега съм добре, Сакура, няма защо да се тревожиш.”

Тя леко му се усмихна и кимна.

„Сега, кажи ми защо се налагаше да се промъкваш, за да ме видиш.”

Тя напълно беше забравила за разговора. ‘Тази целувка определено изхвърли всички мисли от главата ми.’ Сакура отново усети как се изчервява.

„Сакура.”
„С-Саске-кън, аааз не-‘’
„Просто ми кажи, Сакура.” Гласът му постепенно ставаше по-малко нежен и по-изострен. Тя го погледна, молейки се той да не направи нещо, което тя не искаше.
„Саске-кън...старейшините искат да те съдят веднага щом се възстановиш напълно.”

Той продължи да я гледа за момент, но по никакъв начин не показа, че беше изненадан или шокиран. Той просто седеше в леглото, зяпайки тавана. Сакура очакваше по-различна реакция от Учиха-та срещу нея, но беше изненадана , когато той изобщо не реагира.

„Саске-кън, не изглеждаш много изненадан от тази информация.”

„Малко или много очаквах нещо такова.”

„К-какво?” Много въпроси, които тя искаше да зададе, изникнаха в главата й и тъкмо тя щеше да проговори, той я прекъсна.

„Кога е датата на делото?” попита той с каменно лице.

„Всъщност не знам. Сигурно ще разбера, ако попитам Тсунаде-сама. Мисля, че ще е някъде другата седмица, имайки предвид, че вече си почти излекуван.”
Тя го гледаше легнал там на леглото. Той се взираше в тавана без да помръдва, по лицето му не можеше да се прочете нищо. По някаква причина това нараняваше Сакура, да го гледа толкова празен.

„Саске-кън...откъде-‘’

„Може би е по-добре да си тръгваш вече, още съм доста изморен и трябва да си почина.” прекъсна я той.

Тя се почувства така, все едно някой я беше наръгал в стомаха. „Д-добре тогава.”

Бавно, тя стана, гледайки го през цялото време. „Лека нощ, Саске-кън.”

„Аа.”

Свивайки юмруци, тя се обърна и се запъти към вратата. Преди да хване дръжката, тя се спря да го погледне. „Ще разбера кога е датата за делото и ще дойда пак да те видя, става ли?”

„Аа.”

Прехапвайки устни, тя се обърна и излезе от стаята тихо, слагайки отново бариерата след себе си. Саске остана да лежи, потънал в мисли. ‘Знаех, че ще искат да ме подложат на съд....просто не предполагах, че ще е толкова скоро.’

Той обърна глава към прозореца. ‘Все пак наистина предадох Коноха, затова старейшините очевидно искат да ме накажат по някакъв начин...но...повечето избягали нинджи ги екзекутират или ги пращат в затвора най-малко за няколко години, преди отново да са свободни. И веднага щом излязат, са под строго наблюдение и им е разрешено да изпълняват D и C мисии. След това, не им е позволено да излизат от селото, докато старейшините не решат, че може да им се има доверие. Щом това стане, на тях им е позволено да изпълняват B мисии, но нищо на по-високо ниво, докато старейшините не кажат друго.’

Саске пое дълбоко дъх и погледна към светещите звезди и лунната светлина в нощното небе.

‘Не знам дали ще мога да остана за това дело.’

‘Но ти уби Орочимари и Итачи. Ще го вземат предвид.’

‘Ооо, не пак ти! Това, че ги убих не заличава факта, че предадох това село и старейшините ще заявят същото.’

‘Това ще ти помогна да се измъкнеш най-малко от екзекуцията. Майната му, дори може да прескочиш и затвора.’

‘Не знам, не мисля, че е имало избягали нинджи, които да са се отървавали досега от затвора.’

‘Дори и да отидеш в затвора, ще е само за малко. Знаехме, че това все някога щеше да стане, след като винаги искахме да се върнем тук.’

‘Какво е това „ние” сега? Исках да се върна, но така и не възнамерявах да го направя.’

‘Да, но тук има неща, които винаги са те карали да искаш да се върнеш...знаеш за какво говоря.’

Саске се загледа в няколкото облака, движещи се през нощното небе.

‘Така е, но не искам да рискувам своя живот за нещо толкова глупаво. Ако старейшините решат, че трябва да ме убият, тогава няма измъкване, но ако е избягам преди делото...’

‘Ами Сакура!’

Това бе нещо, което Саске не очакваше да чуе от вътрешното си аз.

‘Какво за нея?’

‘Ако отново си тръгнеш, отново ще й причиниш болка. Искаш да я накараш да страда ли?’

Това като че ли засегна струна в сърцето на Саске. Знаеше, че вътрешното му аз имаше право, но какъв избор имаше?

‘Просто млъкни, за да спя. Сега трябва да си почина.’

‘Не избягвай темата!!!’

‘Заспивай бе, по дяволите!’

‘ДОБРЕ! Но утре ще си поговорим за това!

Саске пренебрегна последния коментар на другото му аз и започна да се унася, прочиствайки си ума от всякакви мисли.

Глава 17

Сакура се събуди на следващата сутрин и се почувства все едно нещо притискаше стомаха и.'Защо се чувствам така все едно нещо ужасно ще се случи?'Тя стана и погледна през прозореца,виждайки как вятъра раздухваше червените и кафяви листа от дърветата.'Изглежда есента наближава бързо'.Въздишайки,Сакура тръгна към шкафчето си,за да вземе дрехи за обличане.За нейно удивление единственото нещо,което беше чисто беше старата и червена униформа.Благодаря на Бога,че това нещо все още ми става... е поне горе-долу ми става.'И наистина все още и ставаше,но и стоеше много по-тясно от преди (yo,Sexy ;]).От както беше порастнала,тя имаше повече извивки и беше променила плоската си фигура.Сакура не искаше да носи тази дреха навън,защото хората започваха да я зяпат,и най-вече мъжете.След като се преоблече,тя погледна часовника си.

"КYAAAAAAA!!!!! Толкова много закъснявам! Вече е девет и половина!"

Грабвайки нинджа чантата си и наколенката си (от д-р Ливайн xD),тя побягна навън,тръшвайки след себе си вратата.

---------------------------------------

Две момчета чакаха на моста и никой от тях не говореше на другия.Единия беше облечен в оранжево и черно и имаше раздразнено изражение,а другия тихо рисуваше.

"По дяволите! Къде е Какаши-сенсей? И Сакура-чан? Защо съм принуден да чакам тук сам с този тип ?!"

Наруто посочи седящия на дървения панел тийнейджър. "Защото си късметлия,малък член." - каза Сай без да го поглежда.

"САЙ!!!"

"Здравей,Наруто."

Наруто се обърна към женския глас,който достигна до ушите му. "САКУРА-ЧАН! ЗАКЪСНЯ!"

"Знам,съжалявам.Успах се."

"Хмпх.Поне е извинение,на което мога да повярвам." - каза Наруто подмятайки вечните закъснявания на Какаши.

Сакура му се усмихна леко и после забеляза тъмнокосото момче на моста.Той стана и тръгна към нея.Малко изненадана от действията му,тя повдигна вежда "Ъммм.. здравей,Сай."

Той и се усмихна и се протегна напред,увивайки ръцете си около нея в прегръдка. "Здравей,Сакура-чан."

Сакура почувства как тялото и застина от внезапното му странно посрещане.

"АА! ПУСНИ САКУРА-ЧАН! И ЗАЩО Я НАРИЧАШ "САКУРА-ЧАН"!?"

След като я стисна леко,Сай я пусна и се върна на същото място,на което рисуваше.Сакура продължи да стои на мястото си в пълен шок,несигурна в това какво да направи или каже.Наруто бързо отиде до Сай.

"КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ БЕШЕ ТОВА,САЙ!!!"

"Спри да викаш в ухото ми,малък член."

Наруто беше на път да скочи върху момчето,когато изведнъж всички погледнаха към внезапното разпръскване на листа. "Йо!"

"ЗАКЪСНЯВАШ!" - извика Наруто.Той беше изненадан,че не чу гласа на Сакура заедно с неговия и погледна към нея.Изглежда тя все още беше в лек шок от това,което и беше направил Сай. (превземки -_-)

"Съжалявам,загубих се по пътя-"

"ЛЪЖЕЦ!" - извика Наруто.

Какаши изглежда просто игнорира този коментар и погледна към тримата ученика пред себе си.Той скочи долу,приземявайки се до необичайно тихото кунойчи.

"Сакура,добре ли си?"

"Ъ? О,Какаши-сенсей,да.. добре съм."

Не съвсем сигурен в това,той кимна и се изправи. "Добре.Понеже е толкова мрачен ден и изглежда ще вали,ще тренираме докато започне дъжда."

"Но,Какаши-сенсей,а какво ако не завали изобщо?" - попита Сакура.

"Тогава ще спрем по обикновения си час.(Логикааа xD) Сега да тръгваме." - каза джуунина.

Четиримата шиноби тренираха през повечето време от деня и спряха по обикновения си час понеже така и не заваля.Сакура изглеждаше замаяна през целия ден и Наруто продължаваше да я обсипва с въпроси.Той си мислеше,че е заради прегръдката на Сай,но Сакура така и не им каза истинската причина,която я тормозеше.Тя ги остави да мислят,че времето и прегръдката са я поставили в това странно настроение.

Най-после тренировката свърши и всички се разделиха и тръгнаха по различни пътища.Наруто тръгна към мястото за рамен и почти успя да замъкне Сакура със себе си,но тя все пак отказа,обявявайки,че трябва да се срещне с Ино.Цупейки се,Наруто тръгна да си вземе рамен сам,давайки шанс на Сакура да направи това,което и беше в главата цял ден.Веднага щом излезна извън обсега на Наруто,тя хукна към кулата на Хокагето.Умът и беше препускал силно,откакто беше видяла Сасуке предната вечер.Тя искаше да поговори с него повече,да прекара малко повече време с него,но той предпочете тя да напусне. 'Той дори не знае,че Суйгетсу и Карин са мъртви и че Джууго сега е под интензивното лечение на Тсунаде,за да може тя да види дали може да намери лек за неговата болест.'

Сакура не можа да премахне това гадно чувство,което имаше през целия ден още от сутринта.То не я оставяше все едно беше някакво предупреждение,преливащо извън тялото и.Притеснена,тя набра скорост използвайки чакрата си,за да я изстреля по-бързо напред.Въпреки,че не беше толкова далече,на нея и се стори цяла вечност докато стигне до там. 'Успокой се.Нищо не се е случило.Просто е някакво стомашно разтройство или нещо подобно' (диария xDDDDDD). Тя знаеше,че не е това,но като се лъжеше,си помагаше да се успокои.Най-накрая тя стигна кулата и се засили възможно най-бързо. 'По-бързо! Защо всичко изглежда толкова бавно?!'

Щом стигна до последните стълби,тя тръгна по пътя,който познаваше много добре.Преодолявайки хората,които вървяха по коридора,тя ги игнорираше,сякаш имаше тунелно зрение. 'Само още малко.' Най-после видя вратата отпред и набра скорост.Сакура започна да диша по-тежко докато се приближаваше все по-близо и по-близо.Стигайки вратата,тя почука три пъти малко по-силно,отколкото искаше.

Тя чу гласа на Тсунаде да казва "Влез".Взимайки си дъх,престъпи в стаята,затваряйки вратата след себе си.

"Сакура,да не би да си тичала през целия път до тук?" - попита Хокагето с нотка тревога в гласа.

"Д-да." - каза тя на пресекулки.

"Не съм те извикала,така че щом си тичала значи е нещо важно.Така ли е,Сакура?" - Тсунаде изчака търпеливо дишането на момичето да се стабилизира,за да може да проговори отново.

"Тсунаде-сама,исках да узная кога ще се състои съдебното дело срещу Сасуке-кън?"

Хокагето леко повдигна вежди. "Тичала си през целия път до тук,за да ме попиташ това?" - попита тя любопитна.

"Просто искам да знам.Моля ви,кажете ми."

Тсунаде погледна лицето на ученичката си.Тя можеше да види по него тревога и притеснение.Стоейки на стола си,Тсунаде си пое дълбоко въздух преди да отговори.

"Някой е счупил бариерата на стаята му миналата нощ,а не беше разрешено на никой да го вижда.Генин няма необходимите умения да го направи,така че би трябвало да е чуунин или по-вишестоящ.Имаш ли някаква идея кой може да е бил?" - попита тя със спокоен,но и обвинителен глас.

Сакура погледна изненадана жената пред себе си,чудейки се дали да и каже истината или не. 'Трябваше да се сетя,че бариерата е средство,с което да проверяват дали някой го посещава,а не само начин,по който да държат хората далеч от там.Тя нямаше да докара въпроса до мен,ако не беше се сетила,че аз съм виновната,или ако знаех кой е ....'.Тя решително каза "Аз бях тази,която посети Сасуке-кън миналата нощ."

Тсунаде въздъхна "Сакура,никой не трябва да го вижда-"

"Знам,Тсунаде-сама,съжалявам,но...Трябваше да го видя! Трябваше да се уверя,че той е добре.Да го вида със собствените си очи."

Имаше момент на тишина между двете,докато се гледаха една друга , замислени.

"Не си казала на старейшините,нали?" - попита тя плахо.

Тсунаде поклати глава. "Не и нямам намерение да го правя,но не мога да продължавам да лъжа,заради теб,Сакура.Не трябва да го виждаш повече,ясно?"

"Но,Тсунаде-сама-"

"Не искам да слушам,Сакура.По принцип съм задължена да им съобщавам всичко незабавно,но в главата ми имаше само няколко вероятности за това кой може да е бил.За това се сдържах,докато не се уверих."

Сакура се замисли над думите и и чувство на вина я връхлетя. "Съжалявам,Тсунаде-сама..."

"Няма проблем,Сакура,но не можеш да го виждаш повече.Няма да съм способна да го запазя в тайна ако има втори път."

Сакура почувства удар в стомаха си.Тя знаеше,че вече няма начин да види Сасуке отново. "Разбирам."

Настъпи още един момент на тишина.Сакура вече не гледаше учителката си,а беше забила поглед в пода.Тсунаде наблюдаваше движенията и внимателно,изучавайки я.

"В другиден,в един следобяд."

"Ъ?!"

Сакура погледна шокирана.Тсунаде се подсмихваше на ученичката си. "Искаше да знаеш датата и часа на делото му,нали?"

Сакура почувства лека усмивка на лицето си. "Благодаря,Тсунаде-сама." Тя се обърна да си тръгва,когато Тсунаде проговори отново.

"Моля те кажи и на Наруто и Какаши."

"Ще им кажа.Благодаря,Тсунаде-сама."

Докато вървеше по улиците,Сакура погледна небето.Вече се стъмняваше,така че имаше няколко часа да вземе решение.Тя въздъхна тежко и продължи да върви бавно по улиците към дома си. 'Ако предада доверието наТсунаде-сама,тогава тя ще каже на старейшините и ако те разберат,че съм била аз,какво ли ще ми направят?'

Тя потръпна леко,докато нощта пропълзяваше все по-близо.Беше студен и мрачен ден и изглежда щеше да завали всеки момент.Сакура не се притесняваше от времето.Тя продължаваше да върви,загубена в мисли. 'Ако предада доверието на Сасуке-кън....'Тя спря на улицата,гледайки земята.Истината я удари като тонове от тухли.Дори и мисълта да предаде доверието на Сасуке изглежда и костваше болка. Не мога... той достатъчно преживя от това.Не мога да го предада,никога... не мисля,че съм способна!'

Сакура стоеше по средата на улицата,гледайки в земята,игнорирайки хората около нея.Тя почувства,че тялото и потръпва отново и започна да върви напред. Ако не мога да предада Сасуке-кън,тогава нямам избор....Тсунаде-сама,съжалявам.'Гадното чувство,което изпитваше се засилваше още повече с идването на нощта. 'Какво е това чувство?'

Най-после тя стигна вкъщи.Не беше изненадана да види къщата си отново празна.Тръгна към хладилника и застана пред него,преди да осъзнае,че не е гладна.После тръгна към стаята си и се излегна на леглото. 'Какво е това чувство в стомаха ми?' (запеккккк xDDDDD) Тя се завъртя на другата страна и се загледа в стената,поемайки си дълбок въздух.Мисълта да предаде Тсунаде или Сасуке беше много тежка за нея.Тя не искаше да предава никой,но когато ставаше въпрос за доверието на Сасуке,тогава тя знаеше,че би предала другия човек,дори и той да беше Наруто.

Вината,която чувстваше продължаваше да я яде отвътре и ставаше все по-силна. 'Тсунаде-сама,моля ви разберете..'Както си лежеше на леглото,тя почувства как клепачите и натежаха.Врътвайки се,погледна към часовника.Беше 8:32.Сакура погледна през прозореца.Вече беше тъмно.'Може би е тъмно заради лошото време.'Припомняйки си,че трябва да види Сасуке тази нощ,тя реши да си почине за малко преди да тръгне.Бавно затвори очи,позволявайки на съня да я обземе.

Mnogo e hubavo ma 4akame o6te!!!! Ina4e e strahotno klanqm ti se!!! :lol!: :angel: :love: :bravo: molq te o6teeeeee i to barzo ako e vazmojno ne moga bez toq fik

O6teeeeeee......molqq......Govora ot na vsi4ki deto go 4etat-AKO MOJE PO BARZO SHTE E PERFEKTNOOO!!!!!!!! :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :love: :love: :love: :love: :love: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: -O6TE :lah: :lah: :lah: :cvetq: :cvetq: :cvetq: :cvetq:

Bravo ti si neveroqtna ama 4akame prodaljenie ili pone kaji dali 6te ima takova

Сасуке лежеше на леглото си,гледайки през прозореца и повтаряше в главата си какво се бе случило по-рано.

СПОМЕН

Сасуке стоеше на леглото без тениска.(You sexy motherfuckerrr xDDDD).Шизуне стоеше пред него с папка в ръцете и отбелязваше някои неща,докато го наблюдаваше.Най-после след около няколко минути,тя спря да отбелязва и направи крачка назад.

"Добре,Сасуке,можеш да си облечеш тениската. (nooooooooooooooooo >.< xDDDD).

Кимвайки,Сасуке си облече горнището.
"Оздравяваш наистина бързо.Ще излезеш от тук след един ден."

Сасуке не каза нищо,а само кимна веднъж. "Добре,еми аз имам да прегледам още няколко пациента,така че моля те продължавай да си почиваш.Ще се върна утре,за да те прегледам отново."

Усмихвайки му се,Шизуне се обърна и напусна стаята.

КРАЙ НА СПОМЕНА

'Ако ме изпишат след няколко дена,то вероятно ще бъда уведомен за деня на делото в същия ден...'

Появи се блясък от светкавица,последван от силна гръмотевица.Сасуке загледа как дъжда започна да вали.Той си нямаше идея колко е часът,понеже в стаята му нямаше часовник.Най-после стана и тръгна към тоалетната,взимайки собствените си дрехи и събличайки болничните.Щом се преоблече,той тръгна към вратата за да провери дали може да види или усети някой наоколо.Звука от познат глас достигна до ушите му и той се отдръпна от вратата.

'Това е гласът на Шизуне...'

Сасуке можеше да усети чакрата,която се движеше в коридора.Изглежда тя разговаряше с някой,най-вероятно с някоя сестра.Сасуке седна обратно на леглото си,чакайки подходящ момент да напусне.Отново проблясна светкавица и се чу силна гръмотевица.Той се обърна да погледне навън.Все още валеше и ставаше все по-зле.Нетърпеливо,той отново погледна към вратата.Не изглеждаше,че Шизуне ще напусне коридора скоро.

Сасуке беше сигурен,че тя няма да влезе в стаята му,понеже това се повтаряше от последните няколко дена.Той взимаше яденето си три пъти на ден.На всеки път някой влизаше да го провери.След това някъде между обяда и вечерята някой,най-често Шизуне,влизаше и отново проверяваше дали той има нужда от допълнително лечение.След като му донасяха вечерята,той не виждаше повече никой за остатъка на деня или нощта.

Сасуке се обърна да гледа дъжда.Капките по прозореца сякаш се усилваха все повече и ставаха все по-големи.Последваха още светкавици и гръмотевици.Обърна се да погледне вратата.Сега чувстваше чакрата на Шизуне с няколко стаи по-надалеч.Сасуке се реши и отвори прозореца като се надвисна над парапета и дъжда започна да го мокри.Най-после той скочи от парапета към най-близкия покрив и започна да бяга към изхода на Коноха.

----------------------------------------

Силен трясък от гръмотевица събуди розовокосото кунойчи от съня и.Тя почувства сърцето си да бие силно срещу гърдите и.Не беше от уплаха от гръмотевицата.Беше много повече от това,че се е събудила от силен шум.Сакура погледна през прозореца и видя проливния дъжд. 'Все пак заваля.'Тя обърна вниманието си към часовника на нощното и шкафче.Беше 10:45.

"Мисля,че е време да тръгвам."

Протягайки се тя стана и тръгна към хола,взимайки якето си преди да излезне.Тъкмо когато наближи прага на къщата си,чувството,което изпитваше цял ден,изведнъж накара стомаха и да се преобърне и адреналина и се покачи внезапно.Сакура спря на място.Тя почувства как дишането и се ускори и сърцето и започна да бие по-силно. 'Усещала съм това и преди.....'.Тя погледна през прозореца , за да види дъжда. 'Сасуке-кън ... ?Блясък от светкавица покри цялото небе,последван от силен гръм.Докато си стоеше там,чувството в стомаха и ставаше все по-зле.

Тя никога не можеше да забрави това чувство.Беше се случило онази нощ,когато живота и се преобърна така,както тя никога не бе искала.В паника,Сакура се опита да се успокои. 'Не,не е истина.Просто е заради бурята....'

Още една светкавица последвана от гръм.Тя разтърси главата си. 'Не,Сасуке-кън... не може да бъде!'Уплашена и притеснена , тя вече не издържаше на това предчувствие и излезна през вратата,забравяйки якето си вътре.

Сакура бягаше възможно най-бързо,без да обръща внимание на бурята и на препускащото си сърце.Гръмотевиците бяха толкова силни,че започнаха леко да я стряскат.Когато стигна главната улица на Коноха,Сакура вече беше вир вода,но не и пукаше.Единственото,за което можеше да мисли беше Сасуке.Тя бягаше през мокрите,кални улици и не се интересуваше от факта,че беше сама и наоколо нямаше никой.Всички светлини в къщите бяха светнати.Всяка изглеждаше топла и гостоприемна.Сакура дишаше все по-тежко и по-тежко докато наближаваше целта си.

Тя бършеше водата от лицето си докато тичаше,за да може да вижда.Косата и бе полепнала по лицето и врата и,а дрехите и бяха още по-полепнали по студеното и и мокро тяло.Шума от гръмотевиците и падащия дъжд оглушаваше звука на биещото и сърце в ушите и. 'Още малко,още малко!'

Сакура мина през Нинджа Академията и продължи да тича силно.Завивайки по съвсем познатия и ъгъл,тя се спря изведнъж,подхлъзвайки се на мократа паважена улица.Тя спря,гледайки към пейката,която беше напред от едната страна на пътя.Усещаше дъжда,който падаше върху мократа и глава и студеното и тяло.Задъхвайки се,тя тръгна напред,държайки погледа си на пейката и на изхода отпред.Чувството на ужас беше притиснало стомаха и и не искаше да го пуска.Тя продължи да върви напред към пейката.Отново светкавица и видение,изникнало в главата и,което тя не очакваше.

СПОМЕН

"Не си тръгвай! Ако го направиш,ще крещя!"

Момчето,което беше там преди момент,изчезна и след секунда се озова зад нея.Сакура стоеше изправена,несигурна в това какво да направи или каже.Момчето,в което беше толкова дълбоко влюбена,стоеше толкова близо зад нея.

"Сакура..."

След 2-3 дена ще пусна друга глава

Яко е и аз имам едно за Саске където се завръща в Коноха и с Сакура си имат дете

:lol!: :obi4amte: :bravo: Аз съм сигурна че чакането си заслужава прекрасно е !!!!!!!!!!



ok ok ok :cvetq: -Продалжавай в сащия дух ние ще чакаме!!!

Минаха 2 3 дена ще има ли още аз да си призная всеки ден го чета отначало пак и пак страхотно е

Тя усещаше сърцето и да бие силно срещу гърдите и.Чувството в стомаха и така беше ударило вътрешностите и,че не искаше да я напуска.

"Аригато." (превод:"Благодаря" ъъ ако има някой,който не знае...)

Тя не можеше да повярва.Той беше изказал малко признание към нея.

ТКЪАК!

Тя отвори очите си широко в шок,знаейки точно какво и е направил той. 'Сасуке-кън....'

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура премига,учудена от внезапния и спомен.Тогава осъзна,че беше свила юмруците си.Тя стоеше точно пред пейката,на която се събуди следващата сутрин.

"Сакура."

Очите и се отвориха в шок и дъхът и за малко да спре.Адреналинът,който се спускаше по вените и накара стомаха и да се преобърне няколко пъти.Тя познаваше този глас перфектно и сега разбра.Точно като миналия път чувството беше заради него.Беше защото той отново искаше да напусне.Преглътвайки,тя бавно се обърна към гласа,който изрече името и.Дъждът не спираше,нито пък светкавиците и гърмежите.Най-после тя накара замръзналите си и кални крака да се обърнат и видя момчето,което очакваше.Тя почувства сърцето и да се преобръща.Той също беше вир вода,но краката му бяха чисти,което я подсети,че е прескачал от покрив на покрив.

Най-после тя изчисти гърлото си. "С-Сасуке-кън."

Сасуке не можеше да повярва докато гледаше розовокосото кунойчи,което носеше същото червено облекло.Тя отново стоеше пред него на същото място.Той не разбираше защо.Това се случваше за втори път.Беше планувал да напусне и изведнъж тя се бе появила,но и двата пъти никой не знаеше за напускането му. 'От къде тя е - '

"Напускаш отново,а Сасуке-кън?" - попита Сакура чернокосия тийнейджър пред нея.Тя почувства как очите и започнаха да парят,заради сълзите,които се насъбираха в очите и.

Този път Сасуке не знаеше какво да и каже.Тя отново стоеше на пътя му,преди той да напусне Коноха,но този път обстоятелствата бяха по-различни.

"Сакура,не мога да остана."

Тя опита да запре сълзите си,но нямаше полза.Те започнаха да падат както миналия път.Без значение колко искаше те да спрат,не помагаше.

"Уплашен си от съдебното дело ли? За това ли напускаш?"

Те се гледаха в очите.Сасуке можеше да види болката в очите и и този път за сравнение от предишния път,това го нарани някъде вътре в него.

"Или има друга причина ,поради която напускаш?"

"Няма друга причина.Просто не мога да остана тук."

Този коментар накара цялото и тяло да потрепери и по кожата и пропълзяха тръпки.Сълзите,които тя усилено се опитваше да задържи,сега падаха свободно.

"ИСКАШ ДА КАЖЕШ,ЧЕ НЯМАШ НИЩО,ЗА КОЕТО ДА ОСТАНЕШ ТУК?!"

Той направи крачка напред (смел е ! Аз бих направила крачка назад при това xDDDD) и се приближи към нея.Сакура не помръдна,а го гледаше как все повече се приближава ,докато накрая се озова точно пред нея.Сега той виждаше по-ясно,че тя плаче.Сълзите и се смесваха с дъжда,но все пак си личаха заради зачервеното около очите и.

"Не съм казал това." - каза той с мек глас. (със селски акцент на мйеко xDDD)

"Ако има нещо,за което да останеш,тогава моля те,Сасуке-кън,остани! Не тръгвай! Не и пак!" 'Няма да преживея да те видя да напускаш отново...'

Той погледна тъжното и лице внимателно,преди да отговори.Сакура се беше съсредоточила на очите му,за да не изпусне очния им контакт.След секунда той беше изчезнал от полезрението и.В паника тя се обърна и с изненада видя,че той не беше точно зад нея,а на няколко крачки по-далеч,гледайки към нея.

"Трябва да тръгвам,Сакура-"

"НАКЪДЕ? ЕКИПЪТ ТИ Е МЪРТЪВ И ДЖУУГО Е В КОНОХА!"

"Не се нуждая от тях.Тe бяха с мен ,защото се нуждаех от способностите им да открия Итачи (бла-бла-бляяя xD)."

"ДА! Е? ТИ ГО УБИ! А СЕГА ЗАЩО НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ВЪРНЕШ ВКЪЩИ?!!" - гласът и се пукна от отчаяние.

Тя можеше да види дъха си пред себе си всеки път,когато проговореше.Игнорирайки въпроса и , Сасуке се обърна и тръгна.Задъхана Сакура побягна към него.

"САСУКЕ-КЪН!! НЕ СИ ТРЪГВАЙ!"

Той спря изведнъж.Още обърнат с гръб към нея,той проговори. "Каква причина имам да остана? Веднъж щом се произнесе присъдата,аз ще бъда наказан или екзекутиран."

"Не знаеш какво ще стане!"

"Сакура,старейшините искат само справедливост за това,което направих преди три години."

"И КАКВО ТЕ КАРА ДА МИСЛИШ,ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ СЕ ОПРАВИ АКО НАПУСНЕШ ОТНОВО??"

Той почувства как ръката му потрепери леко.Вече беше мислил за това,така че знаеше,че тя е права,но гордостта му не му позволяваше да промени решението си и да се върне просто заради една жена. (За една женааа продадох си душатааа - Тони Стораро бейби xDDDDDDD).

"Вече помислих за това,но истината е,че просто не искам да се връщам тук."

'ЛЪЖЕЦ!' - извика вътрешния му глас.Сасуке го игнорира. (шизофрения бейби xD)

Сакура почувства как коленете и започнаха да омекват.Изведнъж отново проблесна светкавица,която освети цялата ареа и за момент тя го видя да стои там без да помръдва. 'Какво трябва да направя за да го накарам да остане?'

"Не го мислиш." - каза тя с прегракнал глас.

Той обърна главата си леко,за да я погледне. "От къде знаеш?"

"Защото ако наистина искаше да си тръгнеш,вече щеше да си го направил!"

Сасуке знаеше,че тя е права.Ако бе искал да напусне,той можеше да я накара да изпадне в безсъзнание като миналия път и да си тръгне,но вместо това той реши да остане.Той реши да я слуша как тя се опитва да го убеди да остане.Сасуке продължи да стои там,несигурен в това какво да каже на единственото момиче , към което някога е изпитвал романтични чувства.

Изведнъж в главата на Сакура проблясна спомен на това какво се бе случило предишната вечер преди да отидат в замъка.

СПОМЕН

"Саске-кън мислих си за теб.”

Той пак я погледна, този път погледите им се срещнаха. "И какво е това нещо за мен, дето те кара да стоиш будна?"

Toй виждаше, как бузите й се изчервяват. "Мислех си за...аз... ." Тя отново извърна погледа си, засрамена да каже каквото искаше. Той сложи палеца и показалеца си под брадичката й, обръщайки лицето й към себе си.

"Какво, Сакура?" попита той нежно.

"С-Сасуке-кън...Аз.." Тя пое дълбоко дъх и продължи, не искам да заминаваш. Искам да съм с теб и искам да се върнеш вкъщи." Тя сложи ръка на ризата му, сграбчвайки я, не искайки да го пусне.

Сасуке гледаше към нея със сериозно изражение на лицето. Мислеше за това, което току-що му беше казала. След момент се наведе напред и притисна нежно устните си към нейните. Беше нежна целувка, която накара стомаха и да стане на топка. Сакура не очакваше той да я целуне, въпреки това нямаше нищо против. Те се отдръпнаха след няколко секунди, взирайки се в очите на другия.

"Сакура, кажи ми същото нещо след като Итачи е мъртъв."

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура преглътна,гледайки към единственото момче,което някога е обичала,стоящ там точно както преди три години. 'Може да го изгубя пак.'

Мисълта да го изгуби отново изгради нова решителност в нея. 'Не мога да го изгубя пак! Няма!'

"Сасуке-кън,не искам да напускаш.Искам да бъда с теб и да се върнеш вкъщи."

Споменът за предишната нощ пред замъка проблясна в ума му,карайки го да си спомни думите си.Тогава си спомни какво я помоли да направи в замяна (blowjob xDDDD).Сасуке преглътна (xDDDDD).

"Сасуке-кън,все още те обичам и искам да бъда с теб.Моля те върни се вкъщи." - помоли тя.

Той я погледна в удивление.След цялото това време,тя наистина все още го обичаше.След като той я отхвърли многократно,след като я накара да изпадне в безсъзнание и я изостави върху пейка,след като измъчи живота и,след цялата болка,която преживя заради него... тя все още го обичаше.Сега той знаеше къде трябва да е и какво трябва да прави.Беше време да спре да се бори с вътрешното си Аз и вътрешните си желания.Взимайки си дълбок дъх той се обърна,поглеждайки към момичето,което отново плачеше.Тя също го погледна с решителност зад притеснените и очи.Сасуке тръгна към нея,гледайки я право в очите.

В този момент на Сакура и се стори сякаш времето бе спряло.Движенията му бяха бавни,а дъждът беше станал на малки кристалчета,които падат от небето.Тя се загледа в очите му от страх да не ги изпусне пак.Гледаше как той се приближаваше все повече и повече и накрая вече беше точно пред нея.Тя задържа дъха си докато гледаше в красивите му очи.Стори и се ,че се гледаха цяла вечност преди той да отговори.

Сасуке можеше да види тревогата в очите и,но когато тя беше проговорила тези думи,това беше новооткрита решителност. 'Това момиче.. толкова упорито...'

Тя го погледна с горчиво чувство на очакване.Той и отнемаше сладкото време в отговор на въпроса и.Точно когато тя си помисли,че няма да може да издържи повече в мълчание,той най-после и отговори.

"Добре,Сакура,ще се прибера вкъщи... и ще бъда с теб."

Сакура беше толкова успокоена и щастлива на тези думи,че и отне момент да разбере какво точно бе казал той.Тя продължи да го гледа неподвижно на дъжда.Сасуке изчака търпеливо за реакцията и и накрая тя се усмихна и скочи върху него като го повали на земята в прегръдка. (Yataaaaa ^.^)

Те се претърколиха на студената и мокра земя заедно.Сасуке изглежда беше доволен от реакцията и.Сакура го притисна по-близо,молейки се никога повече да не го пусне. 'Сасуке-кън... толкова много те обичам!'

Сасуке хвана здраво момичето в ръцете си и по лицето му се появи усмивка.

'КАЗАХ ТИ,ЧЕ ИСКАШ ДА ОСТАНЕШ.'

'.... знам.'

Той беше доволен,че най-после реши да остане в Коноха.Сега единствения проблем,който оставаше,беше съдебното дело.
_________________

Яко е браво

о боже мой о боже мой тва е най-хубавото което можеше да се случи сега :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa:

sakura_97 можеш ли да кажеш след колко време горе долу ще пускаш следващата глава та да знаем кога да я очакваме


аригато предварително :obi4amte:

Глава 18

На следващата сутрин Сакура се събуди със спокойно и хармонично чувство, което никога преди не бе изпитвала. Тя беше щастлива, независимо от факта, че Акатсуки все още действаха накъде там, независимо от предстоящото дело на Сасуке. Не можеше да бъде по-щастлива. Ставайки от леглото, тя се облече бавно, въпреки че вече беше 9:45. 'Така и така Какаши-сенсей отново ще закъснее... '. Сакура изяде закуската си на спокойствие, гледайки навън през кухненския си прозорец. За сравнение от бурята предишната нощ, сутринта беше красива. Слънцето сияеше, дърветата бяха малко по-зелени и на листата им все още имаше капки от дъжда. Сакура се усмихна докато си слагаше сандалите и щом престъпи навън, си пое дълбок въздух от свежата сутрин. Радвайки се на красивата сутрин, тя тръгна към моста ( xDDDD ) , усмихвайки се през целия път.

----------------------------

"По дяволите! Защо отново трябва да съм тук с този тип... ." - изръмжа Наруто по-скоро на себе си. Все пак чернокосото момче , седящо до него, го чу.

"Защото Сакура не иска да те вижда повече, все пак това си е мъчение."

Наруто обърна главата си към Сай. "Наистина ще те убия в тези дни! Може би трябва да изчакам докато стана Хокаге и после ще те пратя на самоубийствена мисия. Тогава няма да съм обвинен за нищо!"

"Все едно някога ще станеш Хокаге. Повечето Хокагета са нинджи с талант, който на теб ти липсва."

Наруто стисна юмруци. "САЙ!"

"Здравей, Наруто-кън."

Наруто спря атаката си срещу Сай. Той замръзна на място щом чу познатия глас да го поздравява, но този път беше различно. 'Н-наистина ли тя каза Наруто-КЪН??'

И двамата Наруто и Сай бяха шокирани от странния поздрав. Наруто все още не беше мръднал, а Сай я зяпаше.

"Наруто-кън? Какво има?"

Той почувства как ушите му започнаха да почервеняват.Наруто преглътна без да мърда.

"Какво става с теб, че го поздравяваш толкова приятелски? Какво е това кън? - попита Сай обвинително.

"Ъ? .. Казала съм му "-кън" ?" - попита Сакура без да усети какво е направила.

Сай повдигна вежди, после стана и фрасна Наруто. Най-после Наруто се осъзна и върна удара на Сай, но не каза нищо. Той се обърна да към Сакура с червено лице.
"Здравей, Сакура-чан."

Тя се усмихна на русокосия си приятел и се зачуди дали отново да го нарече "-кън", при положение,че лицето му беше толкова червено. Изведнъж Сай блокира гледката й към Наруто като направи крачка към нея. Когато се приближи още повече , Сакура разбра какво е на път да направи.

"Спри!" - тя протегна ръката си напред и я притисна към гърдите му, уверявайки се,че той няма да дойде по-близо. Сай погледна към нея объркан.

"Няма да позволя повече да ме прегръщаш току-тъй. Не е прилично." - каза Сакура, гледайки го право в очите. Сай не направи нищо, с което да покаже, че я е чул и разбрал. Вместо това той просто се обърна и седна обратно на моста без да каже и дума.

Наруто се обърна усмихнат към Сакура.
"Правилно му каза, Сакура-чан."

Тя му се усмихна и се облегна на парапета на моста до него и на разстояние от Сай.

"Сакура-чан, как така закъсня?"

Споменът за това,което беше станало миналата вечер, проблясна в главата й. Най-вече дългата страстна целувка, която си споделиха преди да се разделят. Сакура почувства как бузите й леко започнаха да горят.

"Н-нищо .. просто отново се успах.Това е."

Наруто погледна към нея по-внимателно и повдигна вежди. "Сакура-чан,използваш това извинение за втори път и .. чакай! Защо си се изчервила?!"

Тя моментално повдигна раменте си "Н-няма причина! Искам да кажа.. не съм се изчервила!"

"Напротив! Ааа! Какво кара Сакура-чан да се черви?!" - попита Наруто. Сега вече Сай беше обърнал внимание на разговора им.

"Не се червя, Наруто!"

"А! СТАВАШ ОЩЕ ПО-ЧЕРВЕНА!" - извика той (по - идиотски -_-)

"А сега и Наруто." - каза Сай по-скоро на себе си и това остана нечуто от спорещите шиноби.

"НЕ СЕ ЧЕРВЯ!" - извика тя.

"НАПРОТИВ! КАКВО Е СТАНАЛО?"

"Yo."

Тримата се обърнаха към учителя си, който се беше появил изневиделица на другия парапет на моста. Наруто и Сакура го посочиха, “ЗАКЪСНЯ!”

“Ah, извинявайте. Опитвах се да сваля котката на едни деца от едно дърво и-“

“ЛЪЖЕЦ!” Извикаха те в един глас.

Игнорирайки виковете им, той погледна учениците си, “Добре, днес- чакайте… Наруто, защо ушите ти са червени? И защо Сакура се е изчервила?”

“НЕ СЪМ СЕ ИЗЧЕРВИЛА!”

“УШИТЕ МИ НЕ СА ЧЕРВЕНИ!”

“Добре тогава…” Какаши почеса тила си, несигурен какво точно става. Повдигна рамене и продължи, “Днес ще тренираме.”

“ИСКАМ ДА ОТИДЕМ НА МИСИЯ!” Провикна се Наруто.

“Съжалявам Наруто, но днес няма никакви мисии.”

“Как е възможно? Тренираме всеки ден откакто се върнахме! Сакура-чан напълно се възстанови. Защо поне не можем да идем на някаква малка мисия?”

“Виж сега Наруто, истината е че за известно време няма да получаваме никакви мисии.”

“КАКВО! Защо не?!”

“Какаши-сенсей, заради делото на Саске-кун ли е?” Попита Сакура.

Наруто се натъжи. Спомни си какво му казаха за делото, но избягваше да мисли за това, защото знаеше какво можеше да стане със Саске.

Какаши кимна, “Aa.”

“Знаеш ли кога е, Какаши-сенсей?” Попита Наруто.

Той поклати главата си, “Казаха ми че ще резбера когато разберат кога може да е, но още не съм разбрал.”

“Ano, Какаши-сенсей? Аз знам кога е.”

Всички очи гледаха към Сакура, “Откъде знаеш това, Сакура-чан?”

“Вчера, след тренировката отидох при Тсунаде-сама и ми каза. Тогава ме помоли да ви кажа.”

“Е кога е?” Попита нетърпеливо Наруто.

“Утре в един след обяд.” Отговори тя.

И двамата кимнаха. Сай слушаше, но изглежда не го интересуваше много, много.

“Утре в един а?” Той заби поглед в земята. Сакура го погледна. Забеляза свитите му юмруци и решителния му поглед. ‘Наруто…’

Тя се приближи към него и сложи ръката си на рамото му, “Всичко ще бъде наред, помниш ли?”

Тогава момчето си спомни какво й каза в болницата. Той кимна и се усмихна. “Да!”

Сакура се усмихна на приятеля си и се обърна към Какаши за подкрепа. Той им се усмихна и кимна веднъж. Това го ободри, изведнъж Наруто посочи Сай.

“Е време е да тренираме. Днеш ще ти сритам задника!”

Сай прибра книгата си и се изправи, “Ако можеш.”

“Хa, ще видим какво можеш!” Обяви Наруто.

Те тръгнаха към мястото за тренировки. Почти през цялото време Наруто и Сай спореха, а Сакура тренираше с Какаши. От както Итачи я тренира й беше по-лесно да се бие срещу съотборниците си, но знаеше че има още много време преди да достигне нивото на Какаши.

Тренираха половин ден без да спират. Изглежда след като разбраха датата и часа на съдебното дело, и Наруто и Сакура като че ли бяха по-тихи от обикновенно, но изглеждаха все по решителни. Накрая на вечерта спряха. Какаши видя, че започваха да се уморяват.

“Е добре, днес потренирахме добре. Преди да ви освободя искам да ви кажа нещо. Заради делото на Саске утре няма да тренираме. Така че може да починете. И още нещо очаквам утре поне Наруто и Сакура да дойдете на делото, а колкото до теб Сай оставам те да решаваш, все пак не познаваш добре Саске.”

Тримата кимнаха и Какаши се обърна, но си спомни нещо, “А и Наруто.”

Той се обърна към учителя си, “Кажи?”

“Гледай утре по време на делото да си мълчиш, независимо от това какво кажат.”

“Какаши-сенсей, защо казваш това само на мен?!” Попита Наруто.

“Защото имаш голяма уста.”

“САЙ!”

Двете момчета се караха толкова много, че не разбраха кога учителя им изчезна в дим, а Сакура вече беше тръгнала.

“А,Сакура-чан,чакай!”

Наруто тръгна към розовокосото кунойчи, оставяйки Сай назад. Чернокосото момче изглежда не го интересуваше, понеже след малко изчезна в облак от пушек. Наруто стигна Сакура и тръгна с нея.

“Сакура-чан, ще дойдеш ли да ядеш рамен с мен?”

Тя помисли за момент за стомаха си и осъзна,че последно бе яла сутринта и за това всъщност беше доста гладна.

“Добре,Наруто.Ще дойда с теб.”

“ДОБРЕ! Хайде!” - той я хвана за ръката и тичайки я завлече към мястото за рамен.

Утре ще постна друга глава , но после едва ли ще има нова глава...

Защо последната ли ще е ? Не че нещо но може ли и делото и всичко да е в една глава?
Ох чесно да ви кажа като сварши тоя фик ще ми е много тажно

Sakura_love написа:Защо последната ли ще е ? Не че нещо но може ли и делото и всичко да е в една глава?
Ох чесно да ви кажа като сварши тоя фик ще ми е много тажно

Не няма как всичко това да е в една глава Просто явно авторката се е отказала...Преди да започна да качвам фика тук аз много мислих и накрая нищо не измислих.....Освен или да се хвана да напиша края(не се препоръчва) или всеки да си измисля край какъвто иска да бъде....ох просто вече нз...

Е, все пак нз в някой друг сайт може да има и друга глава , но както казах нз

...

Сакура винаги оставаше изненадана от броя купи рамен, които изяждаше Наруто. Тя беше преполовила първата си и вероятно последна, а той ядеше третата си купа.

“Наруто,не мислиш ли,че трябва да понамалиш темпото малко?”

“Не,Сакуа-чн,аз обиам уамен.” - каза той с уста пълна с юфка.

Сакура поклати глава,усмихвайки се на приятеля си. Изсмуквайки това,което имаше в устата му,той се обърна към нея.

“Сакура-чан,защо тази сутрин ме нарече 'Наруто-кън'?”

Сакура погледна към него за момент. “Наистина не го мислех, Наруто. Предполагам, че просто съм била в много добро настроение."

“O.”

Той остана малко разочарован от този отговор и тя не знаеше какво да каже , за да го развесели. За щастие той проговори пръв.

“Добре тогава. Защо беше в толкова добро настроение?”

Сакура погледна купата с рамен преди да отговори. (Сасукето го няма там,да знаеш! xDDD) Тя не беше сигурна дали да му каже, че Сасуке искаше да напусне предната вечер. Тя погледна към приятеля си и осъзна,че ако ще казва на някой какво се е случило, то това ще бъде само той. Тя си пое дълбоко въздух.

“Ще ти кажа,Наруто, ако обещаеш,че никога няма да говориш за това пред никой, освен мен и Сасуке-кън.”

Наруто остана изненадан от този отговор,но кимна. “Добре,обещавам.”

Оглеждайки се наоколо,за да се увери,че няма никой, Сакура се приближи до Наруто и прошепна. “Сасуке-кън беше на път отново да напусне селото миналата нощ.”

“КАКВО!?” - извика той в ухото й. (и напръска всички от радиус 200 м. с рамен. -_- xDDD)

“АУ! НАРУТО!” - каза Сакура отдръпвайки се и покривайки ушите си. (и почиствайки косата си от полепнала юфка xDDDD)

“О,съжалявам,Сакура-чан,не исках да извикам в ухото ти,но той-“

“Да,той е все още тук” (в купата с рамен xDDDD) - каза тя шепнешком,но все още отдръпната от страх той отново да не се извика в ухото й. (и да я изпръска с остатъци от риба xDD) Наруто се почувства успокоен, но това само доведе до още въпроси.

“От къде знаеше,че той планира да си тръгне? Какво направи,за да го спреш? (blowjob xDDD) Би ли се с него? (да,в креватно джудо.)”

“О,Наруто! Все едно някога бих се изправила срещу него.”

“Еми тогава?” - попита той нетърпеливо.

“Не мога точно да обясня от къде знаех,че той ще напуска. Просто имах това подтискащо чувство и го последвах. А относно това как го накарах да остане... беше нещо като миналия път. (It was double blowjob xDDDD) - каза тя тихо.

Наруто знаеше какво бе станало миналия път,когато тя се бе опитала да го спре. Сакура му беше казала една нощ,когато бяха на мисия. Това бе след като се беше завърнал от трениране с Джирая. Беше я намерил да стои на дънер посред нощ и да плаче. Тогава тя му бе казала всичко за вечерта,когато се опита да го накара да остане.Наруто му беше станало мъчно за нея.Все пак тя бе разтворила цялото си сърце ( and legs xDD) за него,а той я беше зарязал на пейка,изоставяйки нея и чувствата й. От онази нощ насам,Наруто вече не я преследваше толкова много (само 6 пъти в седмицата xDDD) Той бе започнал да разбира колко голяма е любовта й към Сасуке и бе осъзнал нищожните си шансове.

Наруто погледна към нея , искайки да зададе въпроса,но избра внимателно следващите си думи.“Е,какво стана после?”

Усмивката,която се оформи на устните й, накара сърцето му да прескочи. ‘Теме,наистина ли-‘

“Наруто, той прие! Той каза че ще остане тук с мен!” Тя едва не подскочи от вълнение когато изрече това. Всеки път когато чуеше това й се струваше като чудо. Наруто не можеше да повярва. Усмихна се й я прегърна. “Сакура-чан, радвам се за теб.”

“Благодаря, Наруто!”

Той я пусна и я погледна в красивите й, щастливи очи. “О, и затова ли каза на Сай да не те прегръща вече?”

Тя кимна, “Да, а и без това е гадно.”

Наруто кимна в знак на съгласие. Той си пое въздух, чувстваше се сякаш огромен товар ще падне на плещите му. “Е сега със Саске Теме сте двойка, а?”

“Предполагам. Мисля че всичко ще се изясни когато делото привърши и когато ще може да живее както желае.”

Момчето кимна. Обърна се към купата си с рамен с тъжен поглед. Сакура забеляза внезапната промяна в настроението му.

“Наруто? Какво има?”

“Винаги съм знаел, че те е грижа за Саске и от както ми каза какво е станало онази нощ разбрах че нямам шанс да бъда с теб, но…”

Сакура разбра за какво става дума и се почувства виновна. Той я погледна; изражението му беше тъжно, но в същото време щастливо. Сакура не можеше да определи точно.

“Предполагам че сега когато си със Саске няма да имам никакъв шанс.”

Сакра погледна в дълбоките, сини очи на най-добрия си приятел, брат и съотборник. “Наруто, винаги съм гледала на теб като брат. Съжалявам че не мога да отвърна на чувствата ти, но знаеш че …” Тя го погледна дяволито.

С последната част от разговора тя го отхвърли, но той не очакваше този поглед.

“Има и някои други риби в морето.”

“Huh??” Отвърна неразбиращо той, “Не, Сакура-чан, за какво точно е това "някои"?”

Тя се подсмихна и се изправи, сложи пари на масата, за да плати рамена си. “Наруто, сладък си, но мисленето не е по твоята част. Може би някой ден ще разбереш.” Тя остави шокирания Наруто, който си разрошваше косата, и си тръгна. Тръгна надолу по улицата като все още се подсмихваше. Вече беше доста по-далеч когато чу Наруто да вика, “МИСЛИШ ЧЕ СЪМ СЛАДЪК?!”

Сакура се засмя и продължи по пътя си. Слабо движение на близо я разсея. ‘Това какво …?’ Любопитна Сакура се насочи към тясната уличка и се огледа. Чу някакво тихо скърцане.

“Знаех си че те видях, Хината-чан.” Тя погледна към плахото притиснато до стената момиче.

“Ano… Какво правиш тук?”

“А-аз-аз-…Аз само….” Сакура забеляза как лицето й почервенява. Усмихна се и се обърна. Бутката за рамена се виждаше перфектно и по-точно мястото където седеше Наруто. Тя се обърна към наследницата на Хюуга. “Хината-чан, минаха години. Защо не отидеш да хапнете по един рамен.”

Сакура я гледаше в очите й, изпълнени със страх и ужас, “К-какво? Н-не, н-не бих могла…”

“Оу хайде, Хината-чан. Наруто ще се радва на компания, а и как ще се омъжиш за него ако през цялото време се криеш във сенките?”

Сакура можеше да се закълне че момичето щеше да припадне. Беша започнала да се поти като луда, да диша трудно и да трепери.

“Съжалявам, Хината-чан, не исках да те пришпорвам…ъм… ще дойдеш ли с мен за момент?”

Младата наследница погледна изплашено ръката която я грабна.

“Моля те, Хината-чан?” Попита Сакура като се усмихваше мило.

Бавно я извеждаше от уличката, като държеше ръката на тъмнокосото момиче. После Сакура й прошепна, “Всичко ще бъде наред, обещавам.”

Бавно, стъпка по стъпка Сакура се приближаваше към магазина за рамен. Беше изненадана че Наруто още не ги е забелязал. Тя усещаше как Хината се дърпа леко назад. Обърна се, за да даде на приятелката си окуражителна усмивка и продължи. Накрая бяха точно отпред, пред висящия надпис и Наруто който все още се хранеше. Сакура се усмихна дяволито на себе си, като че ли имаше план. Дръпна Хината към себе си и удари Наруто по главата.

Наруто се обърна и Сакура блъсна Хината към него. Сакура се скри и наблюдаваше докато ядосания Наруто, вече изненадан, хвана падащата Хината. Не мина много време и тя припадна в ръцете му.

“Хината? Хината?! ХИНАТА?!”

Той сложи парите в ъгъла на масата, вдигна я като булка и я понесе на ръце към болницата. Кикотещата се Сакура излезе от мястото където се криеше и се запъти към вкъщи доволна от плана си.

Веднага щом се прибра, Сакура се отпусна върху кушетката и се вгледа в тавана. 'Утре е делото на Сасуке-кън...'. Тя захапа устна загрижено. Сакура почувства как корема й къркори, стана и тръгна към кухнята. Явно половим купа рамен не задоволи глада й. След като си направи малка вечеря, тя седна отново в кушетката си и грабна книжката, която седеше на масичката.

Сакура трудно се съсредоточаваше докато четеше понеже единственото нещо в главата й бе Сасуке и делото му. (и още нещо xDDD) Тя искаше да го види, но знаеше, че това би било лоша идея след това,което обеща на Тсунаде.

СПОМЕН

Все още валеше дъжд, а двамата шиноби вървяха по тъмните и мокри улици на Коноха. Новата двойка вървеше с хванати ръце и близо един до друг. Въпреки че беше мръсна, кална и премръзнала, Сакура беше по-щастлива от всякога. Тя видя голямата тъмна сянка отпред и разбра,че това е къщата й и че трябва да се разделят.

Те спряха пред вратата й, гледайки се един-друг. Сакура се усмихна на това,че въпреки че стоеше на по-горното стъпало, той все пак беше малко по-висок от нея.

"Сасуке-кън, май отново трябва да се изкачиш през прозореца или бариерата отново ще се задейства."

Той я погледна така все едно искаше да й зададе въпрос,но преди да го направи, тя проговори.

"Днес бях при Тсунаде-сама и тя ми се скара за това,че снощи дойдох да те видя. Разбрах,че използват бариерата по-скоро като алармираща система,за да проверят дали някой ще мине да те посети."

"Значи казваш,че ако мина през вратата,те ще си помислят, че си била ти и ще имаш проблеми?"

Тя кимна. "Да и за това утре няма да мога да те посетя."

Сасуке кимна разбиращо. Сакура го погледна със сериозно изражение.

"Делото е в други ден в един след обяд."

"Знаех си, че ще е скоро."

Сакура кимна. "Е, аз трябва да си лягам или ситринта ще закъснея за срещата с Наруто и Сай."

Сасуке кимна, за да я увери, че я е чул. След момент той се захили,когато забеляза, че тя не е мръднала и дори не е пуснала ръката си, въпреки че бе казала, че трябва да си ляга. Тя го погледна с полу усмивка.

"Нали щеше да си лягаш?" - попита той.

Сакура почувства как бузите й започнаха да горят. Тя се бе загледа в очите му и без да иска се бе изгубила в тях. "А-аз, т-такова .. аз си .. тръгвам...". Тя захапа устната си, гледайки към земята и усещайки как лицето й става червено.

Сасуке се захили отново и направи крачка напред. Сакура преглътна, срещайки погледа му отново. Той малко по-малко приближаваше към нея, докато накрая устните им се сляха. Тя почувства биенето на сърцето си и уви ръцете си силно около него. За изненада на Сасуке, този път беше тя тази, която облиза устната му,молейки за пространство. Леко усмихнат, той отвърна на молбата й. Сакура почувства как ръцете му се увиват около малката й и мокра фигура.

Те се целуваха доста време, но след това нещо се промени. Изведнъж скоростта, с която се целуваха (натискаха xD) се ускори. Сасуке настъпваше все повече към нея и тя трябваше да направи крачка назад. След това той направи още една крачка към нея,така че гърба й беше залепен за вратата. Сакура изпъшка леко, когато почувства как ръцете му изведнъж започнаха да блуждаят нагоре-надолу, след което се отправиха по гърба й и надолу по дупето й. (Мръсниккккккккккк >.<) Целувката им стана по-страстна и сладостна. Сакура леко отвори очи,когато почувства ръцете му леко да се мърдат около дупето й и после към бедрата й. Тя изстена в устата му, когато той се притисна по-силно към тялото й. Но това,което се случи после, тя не го очакваше. Сасуке грабна бедрата й и я повдигна,притискайки я към вратата. Сакура изпъшка силно (и свърши xDDD). Очите й се отвориха широко, когато осъзна, че телата им бяха притиснати едно към друго (//не точно "телата", ама нали разбирате,че няма как да го напиша "половите им органи" .. на бг няма такава художествена дума xDDD или поне аз не се сещам //) и краката й бяха разделени и увити около гърба му. Без желание да прекратява срещата, но осъзнавайки,че това беше точното място,за да го направи, понеже от тук нататък щеше да става още по-зле, Сакура се отдръпна и прекрати целувката, дишайки тежко.

“Сасуке-кън.”

“Хм?”

“А-аз наистина трябва да тръгвам.”

Гледайки в очите й за момент, той отхлаби хватката си около нея и направи крачка назад, пускайки я нежно на земята. И двамата дишаха по-тежко от обикновеното.Сакура му се усмихна, с тази усмивка, която пазеше само за него и отключи вратата си "Лека нощ, Сасуке-кън." (мноооого ще е лека след това xDDDD)

“Лека.”

Той продължи да стои на мястото си, докато тя не влезе вътре и не затвори вратата си. Веднага щом се увери, че тя е в безопастност (демек,че Итачи не е някъде в храстите наблизо xDDD) , той направи крачка назад и тръгна към болницата.

КРАЙ НА СПОМЕНА

Сакура гледаше в тавана усмихната и със зачервено лице. ‘ОМГ! Той е толкова добър в целуването! …От къде идва това.? (по наследствена линия от бате Итачи xDDD) Той попринцип е студен и отчужден, а сега изведнъж стана толкова страстен ..’ Тя се усети как се изчервява още повече,докато мисли за това.

‘Чудя се какво ли щеше да стане, ако не бяхме спряли там…’ (бебеее xDDD) Тя захапа устна и фантазиите, които имаше преди време, отново пробляснаха в главата й. (И после Какаши бил perverted xDDD) Сакура усети как сърцето й се ускори при тези мисли.

“AХ!”

Както си стоеше и гледаше в пространството, изведнъж осъзна какво прави отново. ‘Аз наистина СЪМ перверзна.’ (ми то 3 години в самота... не е лесно xDDD)

Грабвайки възглавницата от кушетката , тя покри лицето си,за да се скрие (от своите сасусаку фенове xDDD) от някой или от нещо, което и тя самата не знаеше какво е. Облягайки се отново,все още с възглавница на лицето си , тя остави ума си да се рее. ‘Чудя се какво ли прави Сасуке-кън сега?’ (xDDDDDD)

Тя въздъхна и отново грабна книжката си (Icha Icha Paradise - новото издание xDDD) ‘Утре е делото му... надявам се, че всичко ще мине добре.’ Отваряйки книгата си, Сакура се нагласи, опитвайки се да се почувста по-удобно в кушетката. Тя започна да чете, решавайки да отиде да спи, когато се умори, така че да може да е добре отпочинала за следващия ден.