"Story"

Бе приключил и последният ден от седмицата, когато
тя с бавни крачки се придвижи към метрото..
Косата и бе разрошена, но така допълваше червената плетена туника, висяща
над черният клин, който очертаваше дългите й крака..Беше секси.
Когато влезе в метрото всички очи мигновенно бяха прилепени към нея.
Тя се усмихна и се огледа наоколо.Нямаше свободно място, за това трябваше
да стои права.Чантата й беше тежка, за това леко я пусна на земята.
Всички я гледаха.Тя ухаеше хубаво, изглеждаше хубаво..
Всички без един.Тя забеляза момчето, чиито поглед бе забит в телефона си и се ядоса,
защото дори не я беше погледнал.Той беше скейтър, държеше скейта си под ръка и слушаше музика.
Имаше флешове и изсулени панталони.Тя отиде и го заговори, само за да привлече вниманието, което
той не й даваше.
- Колко е часът?
- Имаш часовник на ръката..
- Спрял е.
- Нима? Защото и моят показва 14:55.
- Добре де..Просто исках да те попитам..
- Искаш да ме попиташ защо аз не те гледам?
- Еми..
- Защото не си ми интересна..
- Това е грубо..
- Не съм казал, че съм мил..
- ТИ си ужасен..
- А ти си разглезена..
- Млъкни!
- Къде трябва да слизаш?
- Преди две спирки..
- Виждаш ли, вече си влюбена..
- Никога не бих се влюбила в момче като теб.. — с Ема и Атанас.
След като се прибра вкъщи..Тя не спираше да мисли за него..Виждаше сините му изразителни очи навсякъде..Те я гледаха и с тих дълбок глас казваха "Вече си влюбена" .. Това изречение се въртеше в главата й, но тя не можеше да вникне в него .. Опита се да почете, за да го избие от главата си, но той беше на всяка страница .. Тогава си спомни, че в метрото бе забелязала личната карта в портфейла му, когато плащаше билета си .. Атанас Мартинов .. Веднага щом си спомни, се усмихна и се затича към лаптопа си .. Намери го и веднага му поиска приятелство .. Последваха две дълги минути от съмнения и порицание защо го е направила .. Но когато той прие поканата за приятелство, радостни викове изпълниха цялата къща .. Не след дълго той й написа:
- Доста си бърза за невлюбено момиче..