A different story...

Пет Мар 12, 2010 10:20 pm

Глава 1

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

-Приятно ми е да се запознаем. - каза момичето като се поклони леко напред. Всички погледи бяха втренчени в нея. Леми Кай беше 16-годишно момиче, преместило се от малко селце наречено Саван. Косата й беше доста необичайна - снежно бяла, дълга до кръста, стърчащя в ляво и в дясно. Очите й бяха сиви. Тялото й беше перфектно. Плосък корем, слаби, но не много, ръце и крака. Гърдите й не бяха нито много големи, нито много малки. Сега Леми беше изправена пред новия си клас и всички гледаха само нея.
- Можеш да седнеш до Атихи. - каза учителката и посочи последния чин до прозореца. Леми се запъти натам през чиновете и дори не погледна момчето, когато седна. Целия час тя гледаше облаците през прозореца и от време на време се захващаше да брои прелитащите птици. Когато звънеца би Леми все още продължаваше да гледа навън докато един глас не я извади от транса й.
-Хей, новата. - провикна се в ухото й момчето, стоящо до нея. - Как се казваш. - ухили се то. Леми бавно обърна главата си към него и го погледна. Косата му беше катранено черна, малко по-дълга от обичайната дължина, стърчаща във всички посоки. Явно никой не беше научил момчето как се използва гребен. Очите му бяха сиви. Абсолютно същите като нейните... това доста учуди момичето.
-Леми Кай. - отговори незаинтересовано на въпроса му тя.
-Аз съм Атихи Шейм. - каза все така ухилено момчето и й подаде ръка. Леми я погледна и пак премести погледа си навън.
-Никой не те е питал. - каза тя и затвори очи. В следващия момент се намери паднала на земята. Целия клас стоеше мълчаливо и гледаше сцената, а Атихи я гледаше гневно. Никое момиче не му беше говорило така. Та той беше най-известното момче в цялото училище, по дяволите. Леми присви очи и се изправи като поупъна малко ризата си. Тя затвори очи и каза с тих заплашителен тон:
-Никога повече не го прави.
-И кой ще ме спре? - каза самодоволно Атихи и понече пак да я бутне. За негова изненада обаче Леми за част от секундата се наведе и го удари с такава сила, че той едва не полетя назад. Момчето погледна с шок сивоокото момиче пред него и се изправи на краката си.
-По дяволите. - просъска тихо той и засили ръката си срещу лицето на момичето. Леми блокира удара му. Тя вдигна ръката си и хвана неговата на сантиметри от лицето си.
-Не искаш да го правиш. - каза тя със същия тих и заплашителен тон. Тя стисна юмрука му с ръката си и вътрешно се усмихна на болката, която за момент премина през лицето на момчето.
-Има ли проблем? - гласът на учителката накара всички да излязат от "транса си" и да седнат по местата си.
-Не... никакъв. - каза Леми и пусна ръката на Атихи, след което седна на мястото си. Момчето я последва и просъска тихо, така че само тя да го чуе:
-Още не сме свършили. - Леми загледа облаците и каза също толкова тихо, но вече съвсем спокойно.
-Ще съжаляваш, че сме започнали. - така премина целия ден. Никой не посмя да се приближи до последния чин в междучасията, защото се страхуваха тези двамата да не се збият пак. Когато и последния час свърши Леми набута тетрадката в раницата си и се запъти към вратата. Атихи опъна крака си в опит да я спъне, но тя дори без да поглежда, отскочи леко от земята и избегна падането. Ядът на Атихи се усещаше от километри. Доволна от себе си Леми се запъти към апартамента си.

Пет Мар 12, 2010 10:31 pm

Страхотно е! A different story... 73713

Каквото и да напишеш, винаги е невероятно. A different story... 386611

Моля те, пусни още A different story... 838984

Съб Мар 13, 2010 7:18 pm

не че задължавам някой, но моля ви коментирайте, за да знам дали се чете и дали да пиша още ...

Глава 2

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

Леми отвори очи и погледна часовника си. "Ще закъснея." помисли си тя и мудно стана от леглото. Момичето потърка очите си и се запъти към банята. В движение съблече тениската, която ползваше за пижама, и грабна една хавлия от гардероба. Леми пусна студената вода и затвори очи, като я остави да се стича по тялото й. Сивоокото момиче се опита за пореден път да се зарови в спомените. И опита й отново беше неуспешен. Тя не знаеше нищо за себе си. Когато опитваше да си спомни пред нея се появяваха само две сиви очи и нищо повече. Беше питала баба си много пъти за семейството й, но тя не й казваше нищо, което би й помогнало. Казваше само, че родителите й и брат й са загинали при пожара в селото преди много години. Леми знаеше, че в селото й наистина е имало пожар. В края на Саван, преди много години, бил избухнал пожар и загиналите били много. Леми била единствената оцеляла, но след ова не помнела нищо. От тогава тя живее при баба си в другия край на селото. Веднъж се бе опитала да се върне в старата си къща, защото мислеше, че така ще си спомне, но още щом стъпи на отломките тя изгуби съзнание. Когато отвори очи се намираше в къщата на баба си. От тогава не е ходила до онази част на селото. Преди три месеца обаче баба й почина и тя трябваше да се премести. Сега живее сама в град Ашита. Леми спря водата и уви хавлията около тялото си. Тя набързо обляка униформата си, взе чантата си и излезе. Училището беше на две минути път от апартамента й затова не бързаше. Вече така или иначе беше закъсняла. Леми влезе в сградата и се запъти към кабинета. Когато отвори вратата и влезе вътре всички погледи се заковаха на нея.
-Може ли да вляза? - попита тя и погледна учителя. Той само кимна и продължи с урока си. Докато Леми вървеше към последния чин усещаше всички погледи върху себе си. Сякаш не знаеше, че косата й все още е мокра и, че по краката и ръцете й си личат капките вода, които не беше успяла да избърше. Момичето седна на мястото си и извади тетрадка и химикал.
-Помислих, че няма да дойдеш, защото си се уплашила. - подигравателния глас на Атихи я накара да го погледне. Косата му и днес беше рошава.
-Нека ти припомня, че вчера ти загуби. - каза Леми със студен тон.
-О, така ли? Нека видим кой ще е загубилия след часовете. - присмя се той и допълни. - Ще те чакам на покрива на училището. Ако ти стиска ела, белокоске.
-Никога не пропускам да отида на цирк, рошльо. - Леми също се заяде с него. Гласът на учителя ги накара да спрат спора и да го погледнат.
-Ще споделите ли и с нас какво толкова интересно има, че да не слушате урока?
-Нищо, господине. Просто господин Шейм се беше притеснил, защото закъснях. - каза Леми и се усмихна победоносно, когато чу как Атихи изръмжава недоволно. От някъде се дочу тихо кикотене.
-Нека оставите този разговор за след часа. Нали така Атихи, Леми? - попита учителя и ги погледна с предупредителен поглед.
-Все едно. - каза Атихи раздразнено и хвърли един гневен поглед на Леми. Тя само се усмихна мило и започна да пише нещо в тетрадката си докато учителят продължаваше със скучния урок по История. Леми не спря да пише дори, когато часа свърши. Изведнъж обаче тетрадката изчезна изпод химикала й. Леми въздъхна и се обърна, за да види как Атихи и няколко момчета бяха надвиснали над тетрадката й и четяха.
-Върни ми я Шейм. - изсъска тихо Леми и посегна да вземе тетрадката си. Атихи обаче не беше на това мнение. Той се отдръпна назад и направи знак на другите момчета да се махнат. Изглежда, това което четеше му беше интересно.
-Ела да си я вземеш Кай. - каза Атихи без да откъсва поглед от написаното. Леми изпъшка и се обърна към прозореца. Това което беше написано не беше кой знае какво, така че момичето сметна, че няма да има проблем някой да го прочете.
-Прави каквото искаш. - каза тя отегчено и затвори очи.
-Какво е това? - Атихи го прошепна толкова тихо, че никое нормално човешко същество не би могло да го чуе. Никое освен Леми. Тя се обърна към него и го погледна. Очите му бяха широко отворени, а ръцете му трепереха. Изглеждаше така сякаш е видял призрак.
-Какво ти стана? - попита Леми и взе тетрадката.
-Какво? - Атихи сякаш не знаеше какво е станало. Той погледна Леми и тя можеше да се закълне, че в очите му видя болка и страх. Но само за секунди момчето се съвзе и я погледна ядосано. - Какви са тези глупости, които пишеш? - подигравателния му глас само раздразни Леми. Не знаеше какво стана преди минута, но не я и интересуваше.
-Ако смятах, че трябва да знаеш щях да ти кажа какви са тези "глупости", глупако. - просъска момичето.
-Глупачка. - каза той на свой ред.
-Не ме предизвиквай Шейм. - двамата вече бяха станали от чина. Бяха застанали на сантиметри един от друг и се гледаха в очите. Гневни искри прехвърчаха между тях. Класа отново се беше събрал, за да гледа.
-Направо се разтреперих. - каза тихо момчето и замахна с ръка, за да удари Леми.
-Тц. Не улучи. - каза Леми със самодоволна усмивка, когато се наведе и избегна удара му като не пропусна да го удари в корема.
-Майната ти, белокоске. - каза Атихи, когато вече можеше да си поеме въздух и сега беше негов ред да удари Леми. Тя политна назад и падна на земята. За пореден път обаче учителят ги спря.
-Какво става тук? - той си проправи път през класа. Погледна първо Леми, която още беше на земята и разтъркваше рамото си, а след това погледа му стрелна Атихи, който все още не можеше да диша както трябва. - Какво правите вие двамата? - Класа бързо се изнесе по чиновете.
-Нищо. - каза Леми, а Атихи само кимна. Двамата се гледаха в очите и водеха мислена битка.
-Атихи, помогни на момичето да стане и в голямото междучасие и двамата отивате в кабинета на директорката. - каза учителят строго и тръгна към дъската като тихо мърмореше нещо като: "Това момче никога няма да се спре. А това момиче още втория ден се провини." Атихи издаде някакъв звук на недоволство, но все пак подаде ръка на Леми и й помогна да се изправи. Леми се изкуши да го дръпне, за да може и той да падне, но учителя вече беше започнал урока и не й се искаше да си навлича повече неприятности.
-Благодаря ти. - измърмори тя тихо. Атихи разбра, че Леми няма в предвид това, че й помогна да се изправи, а това че заради него ще ходи при директорката.
-Аз също трябва да отида, белокоске. - напомни й той недоволно.
-Тц. - беше единственото, което Леми каза. През останалата част от часа тя гледаше облаците и броеше птиците. През междучасието никой от двамата не започна спор. Атихи отиде при момчетата, които бяха при него, когато й взе тетрадката. Той се върна на мястото си, когато третия час започна. Леми се беше съсредоточила върху урока. Математиката не беше една от силните й страни. Сякаш мина цяла вечност преди звънеца да бие. Всички излязоха, за да закусят, а Леми и Атихи се запътиха към кабинета на директора.

Съб Мар 13, 2010 7:22 pm

Прекрасно е! A different story... 73713

Нямам търпение да разбера какво ще се случи по - нататък A different story... 58594

Искам още

Съб Мар 13, 2010 7:44 pm

Да! Искам и аз още...Много е готино! A different story... 811726

Пускай още A different story... 787605

Съб Мар 13, 2010 7:51 pm

Не знам кое е това аниме, но фика ти е невероятен! Давай още!

Нед Мар 14, 2010 2:07 am

писах ти го на ЛС, но ще го кажа и тук... не е аниме .. всичко е измислено ... героите и историята са си лично мои ...

Глава 3

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

"Защот го направи?" пишеше на бележката, която Атихи бутна към Леми. "Защото не исках да ме накажат." написа Леми набързо и му върна листа. "Ще решим този спор след часовете на покрива." Леми го погледна с крайчето на окото си и му върна бележката без да пише нищо друго. Щеше да отиде. И все пак... спомена за разговора с директорката я накара да се засмее вътрешно.

Спомен:

Атихи и Леми вървяха към кабинета на директора. Децата по коридорите ги заобикаляха и вперваха поглед след тях. Двамата изглеждаха като разярени животни, чакащи удобен момент да си скочат и да се пролива кръв. Те стигнаха до вратата на директорския кабинет и Атихи почука.
-Влез. - чу се тих глас отвътре. Атихи отвори вратата и влезе вътре следван от Леми.
-Аз съм Атихи Шейм, а това е Леми Кай. - каза той като посочи момичето, което го изгледа на кръв заради това.
-Разбрах за вашето "провинение". - директора беше жена на средна възраст с къса кафява коса и големи лешникови очи. - Седнете, моля. - тя посочи двата стола пред бюрото си. Двамата седнаха и погледнаха директора очакващо. - Защо се збихте? - започна тя. - Атихи ти си тук всяка седмица. Не ти ли омръзна да се биеш? А ти Леми. Едва втори ден в училището и вече си тук. Какво е станало?
-Тя постоянно ме дразни. - заяви Атихи и се намръщи. Леми се усмихна леко. Сигурно момчето осъзнаваше колко глупаво звучи това.
-И с какво те дразни? - още един въпрос. Леми реши да се намеси. Това беше идеален случай пак да го подразни.
-Той просто ревнува. Разбра, че се срещам с едно момче и-
-Какво? - извика Атихи и стана от стола като погледна гневно Леми.
-Стига си отричал. - Леми се усмихна сладичко и също се изправи, заставяйки срещу него. В погледа й се четеше желание за нова схватка.
-Любовни проблеми? - отново въпрос от страна на директора. Проблема беше, че те я игнорираха и дори не забелязваха, че има някой друг в стаята.
-Стига си говорила глупости, Кай. - изръмжа Атихи. - Дори да излизаше с десет момчета аз пак нямаше да ревнувам. Не и теб. - на лицето на Леми се изписа подигравателна усмивка.
-И ти си вярваш? - победата прозираше в гласа й. Атихи изръмжа недоволно и седна на стола.
-Майната ти. - промърмори той тихо.
-О, Боже. - въздъхна директора. - Хайде, тръгвайте си и да не ви виждам повече в този кабинет. - Леми се засмя весело. Когато Атихи се изправи тя бързо го целуна по бузата и изтича през вратата.

Край на спомена

Леми не беше усетила кога часа е свършил. Тя стаа от чина си и излезе от стаята, усещайки погледа на Атихи впит в гърба й. Момичето отиде до магазина и си купи сок. Когато се върна в стаята часа вече беше започнал.
-Къде бяхте, госпожице Кай? - попита учителката по Химия.
-Да си взема сок. - отвърна простичко Леми и налапа сламката. Учителката само я погледна сърдито и продължи с урока си. Леми седна на мястото си и продължи да си пие сока.
-След този час. Не забравяй. - каза тихо Атихи.
-Знам, че нямаш търпение да останем насаме. - побърза да се заяде Леми. Момчето издаде недоволен звук. - Успокой се. Още малко и цялата ще съм на твое разположение. - Леми се засмя малко по-високо от предвиденото и прикова погледите на целия клас върху себе си. Атихи се мръщеше, а тя едва се сдържаше да не падне от чина си.
-Съжалявам. - каза тя, когато вече беше способна да си поеме въздух. Учителката изчака още минута, за да може Леми да се успокои напълно и продължи да предава урока.

Нед Мар 14, 2010 10:03 am

Невероятно е! A different story... 811726

Давай още! A different story... 23388

Нед Мар 14, 2010 10:36 am

Невероятно е! A different story... 811726

Искам още

Нед Мар 14, 2010 2:46 pm

Глава 4

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

Когато звънеца би, Леми прибра нещата си и се запъти към вратата на стаята.
-Ей, къде тръгна. - Атихи се провикна от мястото си. - Да не би да се изплаши и да реши да не дойдеш.
-Мечтай си. Шейм. - отвърна Леми като се спря, но не се обърна, за да го погледне. - Ще бъда там преди теб. - момичето излезе от стаята и отиде да си вземе шоколад. Докато се връщаше към училището телефона й звънна. Леми въздъхна и вдигна.
-Кажи, Ат. - каза тя незаинтересовано.
-Ще може ли след 15 минути да се видим. Ще дойда пред училището ти. - чу се глас от другата страна.
-15 минути? - на Леми щяха да са й напълно достатъчни. А можеше и да поотложи малко боя. - Добре. Чакай ме пред училището. - каза тя и затвори. Когато се качи на покрива Атихи все още го нямаше. Знаеше, че ще отиде първа. Леми седна на земята и се облегна на една стена, като отвори шоколада си и започна да го гризи.

"Пламъци покриват всичко.
В далечината нищо не се вижда.
Аз ще те спася, братко.
Ти няма да умреш.
Пламъците ме спират да ти помогна, братко.
Усещам как губя съзнание и тъмнината ме поглъща.
Сбогом, братко... живей."

Леми си спомни изражението на Атихи, когато прочете това. Спомни си как ръцете му трепериха и в очите му се четеше страх. "Но в това няма нищо странно. Той е просто един страхливец." каза си Леми. Шума от стъпки я изкара от мислите. Тя погледна часовника си. Ат вече трябваше да е пред училището. Момичето въздъхна и се изправи.
-Чаках те цяла вечност, Шейм. - Белокоската не пропусна възможността да се заяде.
-Съжалявам, кралице на белокосите. - върна й го Атихи. - Имах и друга работа, белокоса глупачке.
-Гррр. - изръмжа Леми и го удари в корема. Нямаше време да се бие с него, защото Ат я чакаше, но нямаше да го остави да я убижда. - Мери си думите, рошльо. Атихи също я удари в корема и тя падна на земята.
-Не можеш да ме победиш. - момчето се усмихна самодоволно и се надвеси над нея засилвайки юмрук срещу лицето й.
-И той продължава да си вярва. - просъска Леми, когато хвана ръката му със своята. - Нямам време за това. Чакат ме. - каза тя и за секунди се беше изправила.
-Бягаш, а? - ухили се подигравателно момчето. С бързо движение Леми го хвана за врата като спря притока му на въздух.
-Ще довършим това някой друг път. - тя го пусна и си тръгна. Атихи разтърка гърлото си и измърмори тихо:
-Белокоса бъзла. - Леми го чу, но изобщо не му обърна внимание. Тя се запъти към входа на училището където я чакаше Ат.
Той беше бифшето гадже на Леми. Дойде с нея тук, когато тя се премести от селото. Но сега той трябваше да се върне в Саван при семейството си. "Сигурно е дошъл да се сбогуваме." помисли си Леми, когато той я дръпна към себе си и я целуна.
-Здравей и на теб. - каза тя, когато се отдели от него. Той се засмя на изражението й.
-След един час ще тръгвам. - каза той и замъкна Леми към една пейка.
-Хмм... Не можа ли да дойдеш по-рано. - нацупи се тя. Ат отново се засмя. Знаеше много добре какво имаше предвид тя.
-Съжалявам. - той я прегърна. - Нямаше да мога, а и ти трябваше да останеш на училище. - Леми го погледна укорително, но все пак го целуна. Боже, толкова щеше да й липсва. Може да бяха скъсали, но между тях все още имаше нещо. Ат беше с нея след пожара и я подкрепяше.
-Толкова си лош. - намръщи се Леми. Двамата се засмяха и останаха прегърнати няколко минути.
-Когато се прибера ще ти пратя някой неща. - Леми го погледна и бръкна в раницата си. Тя му подаде някакъв лист и му каза весело:
-Направила съм ти списък. - Ат я погледна леко уплашено, но все пак взе листа и го отвори.
-Това е... Леми, ще трябва да ти го пращам на няколко пъти. - и двамата се засмяха. - Трябва да тръгвам. - каза Ат тъжно след няколко минути мълчание. Леми не каза нищо. Те станаха и хванати за ръце се запътиха към спирката на автобусите. Автобусът на Ат дойде скоро.
-Ще ми липсваш. - каза Леми и го погледна в очите. - Да не забравяш да ми се обаждаш и да ми пишеш.
-Няма. - каза той и се наведе леко, за да я целуне. - Чао. - каза той и се качи в автобуса. Леми остана на спирката около две минути.
-Да. - прошепна тя тихо и въздъхна. Момичето беше много изморено. Тя се запъти към апартамента си.

Нед Мар 14, 2010 3:18 pm

Невероятна глава A different story... 811726

Давай още

Нед Мар 14, 2010 3:50 pm

Супер е, Леми! A different story... 811726

Давай още! A different story... 23388

Нед Мар 14, 2010 10:51 pm

моля ви се хора .. давайте по някой коментар, за да знам дали някой изобщо го чете и има ли смисъл да продължавам да го пускам ..

Глава 5

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

Огън. Пожар. Писък. Сълзи.
-Лемииии... - викаше едно момче. - Леми, къде си?
Някъде там, измежду всички тези пламъци, белокосо момиче се беше свило на топка и плачеше. Не можеше да се спаси. Знаеше, че не може да спаси и брат си. Те бяха загубени. А тя толкова много имаше да му казва. Изведнъж изпълнена с желание за живот малкото момиченце скочи на крака и започна да търси изход от пламаците. Чуваше как гласът на брат й заглъхва и усещаше как се отдалечава. "Ще ти помогна... ще те спася... ти трябва да останеш жив." повтаряше си на ум момичето. Тя започна да се бори за въздух. Не можеше да диша, съзнанието й започваше да умира. Момичето падна на земята и последната мисъл, която мина през главата й беше "Сбогом, братко... живей."

---

Леми отвори очи и рязко се изправи до седнало положение в леглото си. От както еше дошла в този град все един и същи кошмар я преследваше. Тя знаеше, че това е спомен от пожара, при който загуби семейството си, но не знаеше защо сънува точно това. "Мисля прекалено много." каза си тя и погледна часовника. Беше едва 04.00 часа сутринта. Леми стана от леглото и влезе в банята като остави водата от душа да се стича по тялото й. Вече бяха минали три месеца откакто се премести тук и вече сериозно обмисляше това да се върне в Саван. Тя правеше едно и също всеки ден. Събуждаше се уплашена от кошмара в четири сутринта, стоеше един час под душа. След това закусваше и тръгваше към училище. Там се заяждаше и биеше с Атихи. Беше се сприятелила с едно момиче от класа, на име Сеи, но другите сякаш се страхуваха от нея. Имаше и едно момче, което се пристрашаваше да говри с нея, но избягваше да приближава, когато Атихи беше там. Той му хвърляше направо зверски погледи, в които имаше неприкрита заплаха за убийство. Когато Леми го питаше защо го прави той започваше да се заяжда с нея, от което се стигаше до поредния бой, или просто я игнорираше. Леми много се дразнеше от това и естествено започваше да му се подиграва, че ревнува и пак се стигаше до бой. Леми си спомни "разговора им" в деня, след като Ат си замина.

Спомен:

Леми отново се беше агледала в облаците, когато чу вратата на стаята да се отваря. Тя погледна натам, за да види как Атихи тръгва към чина. Беше необичайно за него да закъснява. Той седна без дори да я погледне и извади тетрадката си. Леми набързо откъсна един лист и написа: "Защо закъсня?", след което му го подаде. "Не е твоя работа, белокоске." беше последвалия отговор. "Ти не си наред, рошльо." написа тя и отново му подаде бележката. След едноминутно чакане той й я върна. "Кой беше онзи, с който се целуваше вчера? За това ли прекъсна боя. За да се мляскаш с някакъв идиот?" беше написал Атихи. Леми много се учуди от, това което прочете, но все пак се ядоса. Тя нервно написа на листа: "Това е гаджето ми, рошав идиот такъв. И не е идиот... има си име. Казва се Ат." Леми изръмжа тихо, когато му подаде листа.
-Ами тогава защо сега не си при него? - просъска тихо Атихи и бързо прибра тетрадката си в чантата. Без да обръща внимание на класа ина учителя, който викаше след него, той излезе от стаята и цял ден не се върна в училище. Леми наистина много се беше учудила за това му държание, но реши да не повдига темата.

Край на спомена

Леми спря водата и излезе от банята. Сега разбираше Атихи малко по-добре. Когато случайно го виждаше да се целува с някое момиче или просто да се прегръщат в нея пламваше собственическо чувство. Не можеше да се нарече точно ревност, а по-скоро... силна привързаност. Изпитваше нужда да "защитава" чернокосото момче. Белокоската навляка униформата си, изяде една ябълка и се запъти към училище. В мига, в който отвори вратата на стаята, дребно червенокосо момиче се метна на врата й, хлипайки.
-Какво има, Сеи? - попита Леми учудено. Чак сега тя видя колко унили са лицата на всички от класа. - Някой ще ми каже ли какво става тук? - попита белокоската вече притеснена. Сеи се отдръпна от нея и я погледна в очите като заговори неуверено:
-Атихи... - погледа на Леми се стрелна към последния чин. Беше празен. Рошльото го нямаше. Леми погледна очакващо Сеи. - Вчера, когато се е прибирал, след поредната ви битка късно вечер, се е натъкнал на нещо. На една улица лежал мъж с нож забит в гърдите му. Навсякъде имало кръв. Неколко човека минали покрай Атихи го видяли с ножа връцете, тъй като той го е изкарал, и ръцете му били в кръв. - Леми наистина се притесни. - И те извикали полиция. Сега са задържали Атихи и не му вярват, че той не е убил човека. - Очите на Сеи бяха пълни със сълзи. Леми обходи с поглед цялата стая като се спря на всяко едно лице за няколко секунди. Всички я гледаха с надежда. Тя беше единствената, която можеше да помогне на Атихи и всички го знаеха... дори тя го осъзнаваше.
-Кажи на учителите, че днес може и да не дойда на училище. - каза Леми тихо и заплашително, след което се запъти бързо към полицейския участък. Щеше да измъкне Аники от там на всяка цена.

Нед Мар 14, 2010 11:16 pm

фИкЪт е сУпер мОмиЧе пРодЪлжаВаЙ :;): :lol!: A different story... 92772

Вто Мар 16, 2010 12:26 am

Глава 6

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

Леми влезе в полицейското управление и зашари с поглед. Един полицай се приближи до нея и я погледна учудено.
-Мога ли да Ви помогна госпожице? - попита подозрително той.
-Идвам, за да изкарам Атихи Шейм от тук. - изсъска тихо Леми и погледна гневно униформения.
-Съжалявам, но това не може да стане. Първо трябва да имаме доказателства, за да можем да разберем дали той е извършил престъплението. - полицаят отстъпи крачка назад виждайки гнева в очите на белокоската.
-Кажете ми в колко часа приблизително е била убита жертвата?
-Между 19.00 и 19.15. - каза мъжът бързо. Леми въздъхна.
-Мога да докажа, че Атихи Шейм е невинен. - полицаят я погледна и в отговор на незададения му въпрос Леми бръкна в раницата си и изкара едно пакетче, след което го подаде на мъжа.
-Защото беше с мен. - ухили се тя. В пакетчето имаше презерватив намазан с майонеза. Но полицая не знаеше това. Лека червенина пробяга по лицето му и Леми беше сигурна, че знае какви мисли се въртят в главата му.
-Последвайте ме. - каза единствено той и тръгна към килиите. Леми едва сдържа смеха си, но го последва. Те стигнаха до една килия, полицая отключи и си тръгна мърморейки нещо. Когато вече не го виждаше Леми влезе и погледна към стоящото на пода момче.
-Ставай, спяща красавице. - каза весело момичето.
-Какво правиш тук? - учуди се Атихи и стана.
-Дойдох да те измъкна. Хайде да се махаме. - Леми хвана Атихи за ръката и го задърпа навън.
-Какво си мислиш, че правиш, Кай? - изръмжа момчето и дръпна ръката си. Леми го погледна ядосано и му отвърна със същия тон.
-Играя си ролята, за да мога да те измъкна от тук. - чернокоското я погледна замислено, но кимна и хвана ръката й. Когато минаха покрай полицаите Леми се усмихна на мъжа, с който беше разговаряла. Той се приближи и й подаде пакетчето като ги изпрати с поглед. Без да се усетят двамата сплетоха пръстите си и продължиха да вървят хванати за ръце.
-Как го направи? - попита момчето, а Леми се ухили и му подаде пакечето.
-Казах, че си бил с мен по време на убийството. А когато не ми повярваха им показах това и те веднага се убедиха.
-И измисли всичко това сама? - Леми вече се дразнеше.
-Да. На рождения си ден аз мисля план как да измъкна някой от затвора, само за да има с кой да се бия. - просъска тя. Атихи погледна надолу и неволно стисна ръката на Леми. Без да разберат те бяха стигнали училището. Момичето погледна чернокоското и дръпна ръката си. Атихи отвори вратата, а в следващия момент целия клас беше около него.
-Хайде сядайте! - провика се учителката и всички се върнаха по местата си. Атихи, Леми. Вие можете да се прибирате. Сигурно сте уморени. - те кимнаха и на излизане казаха по едно "Чао!".
-Днес имаш рожден ден, така ли? - попита Атихи, когато излязоха в двора на училището.
-Всъщност не. - отговори Леми. - Утре е, но аз обичам да го празнувам с един ден по-рано. - за минута Атихи изглеждаше замислен, но изведнъж се ухили до уши и каза весело.
-Чао, Леми! Ще се видим утре. - на последната дума той се засмя.
-Чао! - каза Леми и се запъти към апартамента си. Когато се прибра тя влезе в банята, а след това легна да спи.
Телефона на Леми звънна и тя отвори очи. Беше Атихи.
-Не ми казвай, че пак ще трябва да идвам да те измъквам от затвора. - промърмори момичето.
-Не. - каза сериозно Атихи. Искам да излезеш. - при тези думи Леми се надигна и погледна часовника.
-Едва 04.00 сутринта е. - проплака тя.
-Просто излез. - и затвори. Леми щеше да му подари картичка с много цветни поздрави заради това. Тя се облече, среса косата си набързо и излезе.
-Ако не е важно ще те убия. - промърмори момичето, приближавайки се до Атихи, който я чакаше отвън.
-Спокойно! Искам да ти покажа нещо. - белокоската го погледна учудено. - Но ще трябва да ти завържа очите.
-А, НЕ! Не си го и помисляй, Шейм. - каза Леми предупредително, когато видя черната лента в ръката му.
-Моля те, Леми. Довери ми се. Само този път. - момичето въздъхна и се предаде. Нищо нямаше да й стане. Атихи завърза очите й и я хвана за ръката. - Хайде. - и те тръгнаха на някъде. След няколко минути вървене спряха.
-Къде сме? - попита Леми.
-Ще разбереш. - каза Атихи като махна лентата от очите й. Единственото, което Леми успя да каже беше.
-О, Боже мой!

Вто Мар 16, 2010 6:49 am

Супер е

Давай още

Вто Мар 16, 2010 2:36 pm

супер е ....мн ме кефи ощее A different story... 811726

Вто Мар 16, 2010 5:29 pm

Много ми харесва искам още. A different story... 787605

:kisss:

Вто Мар 16, 2010 8:01 pm

не знам кога ще пусна новата глава, защото не съм ходила на даскало от около 3 седмици и съм пропуснала много материал .. така че ще трябва да уча, че има някфи измислени тестове ...

Глава 7

Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.

************************************

-О, Боже мой! - беше единственото, което успя да каже Леми. Двамата бяха в сянката на голямо дърво, чиято корона преливаше от зеленина. То беше в края на голяма поляна, а от другата й страна в малко езеро се сипеше красив водопад.
-Честит рожден де. - гласът на Атихи я изкара от "транса".
-Какво е това място?
-Това е тайното ми място. Всеки път, когато искам да остана сам идвам тук. - Атихи пусна ръката на момичето и седна на земята като се облегна на дървото. Леми пристъпи няколко крачки напред и огледа по-добре. На тревата имаше малки лилави цветчета. Тя отиде до езерото и докосна водата. Беше топла. Луната се отразяваше в езерото, а светлината й му придаваше особен блясък. Леми се върна до дървото и седна до Атихи.
-Харесва ли ти? - попита той като погледна белокоската. Тя се обърна към него и го погледна в очите.
-Да. Толкова е красиво. - прошепна тя. - Благодаря ти. - момичето се загледа напред към водопада. Беше странно да бъде на подобно място с Атихи, при положение, че попринцип те само се заяждат и се бият. Двамата стояха в мълчание и се наслаждаваха на гледката. Леми легна и попита тихо.
-Защо го правиш? - Атихи я погледна учудено. Очите й бяха затворени, а огряващата я лунна светлина я правеше още по-красива.
-Защото ти ме измъкна от затвора. Трябваше да ти се реванширам. - излъга той. Истината обаче беше, че той искаше да е първият, който ще й честити рождения ден. Искаше просто да е с нея. Леми явно не му повярва, защото лека самодоволна усмивка заигра на устните й. Момичето чу шум и отвори очи. Атихи сваляше суитчера и тениската си.
-Какво правиш? - попита тя и пак затвори очи. Не й правеше впечатление, това че чернокосия беше почти гол. Бсе пак тя не веднъж беше късала дрехите му по време на бой.
-Ще плувам. - провика се момчето вече влязло във водата. Леми продължаваше да лежи със затворени очи. Някакъв спомен пробяга през съзнанието й. Картина на подобно място остана в ума й.
Две деца - момиче и момче - излежаващи се под голямо дърво. Зелена поляна ги заобикаляше, а лъчите на слънцето нежно галеха малкото езеро в края на поляната. Децата сържаха ръцете си, а лекия вятър развяваше косите им.
Нещо мокро падна на лицето на Леми. Тя отвори очи и видя Атихи, който се беше надвесил над нея.
-Какво? - прошепна момичето, когато Атихи премести един кичур от лицето й.
-Искам да... - белокоската го погледна в очите. В тях играеше странен блясък.
-Тогава го направи. - прошепна тя. Момчето сложи ръката си на тила й и я придърпа към себе си. Странното беше, че от както Леми се бе преместила те двамата постоянно се биеха, а сега най-безсрамно се целуваха. Езиците им се преплитаха в страстен танц, а мокрото тяло на Атихи още повече възбуждаше Леми.
-Днес можем да пропуснем училище. - каза чернокосия, когато прекъсна целувката. И двамата дишаха тежко. Слънцето вече се показваше на хоризонта.
-Нямам нищо против. - промърмори Леми и пак целуна момчето.

Вто Мар 16, 2010 8:19 pm

супер е ..нямам думи A different story... 811726

..ОЩЕЕЕЕ

Вто Мар 16, 2010 8:20 pm

Невероятно! A different story... 811726

Жалко, че не се знае кога ще има още, но ние ще бъдем добрички и ще чакаме колкото трябва A different story... 23388

Вто Мар 16, 2010 9:04 pm

Леми фикът е великолепен и с нетърпение очаквам следващата глава A different story... 73713

Вто Мар 16, 2010 9:56 pm

Аз също, аз също, аз също! A different story... 787605

Следващата глава ще си чакам A different story... 631890

Вто Мар 16, 2010 10:01 pm

страхотно е
невероятно
искам още

Сря Мар 17, 2010 1:15 pm

Ми интересно е A different story... 787605

A different story...

A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...

Re: A different story...