Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
ВходStory of the broken heart
+5
sisi-chan
Thэ Dark Girl
sakura46
LolliPoP
*-*Lightning*-*
9 posters
*-*Lightning*-*Прохождащо
- Мнения : 13
Дата на рег. : 08.04.2010
Story of the broken heart
Чет Апр 08, 2010 1:52 am
Клиповете вдъхновяват в повечето случей, както и момичешката депресия...
<< Предлог >>
Името ми е Лайтнинг. Родена съм в Какун и съм на 21 години. Родителите ми починаха когато бях на 14 и от тогава се грижа за сестра ми Сера. Обещах на гроба на мама и татко, че ще я защитавам и затова кандидатствах в PSICOM. Скоро бях приета, минах обучението си и постъпих на служба. Признавам беше забавно, но скоро след това ми се наложи да замина за малко. Когато се завърнах научих,че сестра ми е станала L'cie и се е сгодила за Сноу Вилърс, лидера на отбора, в който членувах. Тя завърши своя фокус и стана кристал. Това ме накара да се откъсна от PSICOM и да спася сестра си. Но всичко си има своята цена, съдбата се подигра с мен и всички останали от отбора. Превърнахме се в L'cie след белязване от Fal'cie..Целта беше ние да унищожим Какун, но все още помня думите на Сера: "ти можеш да защитиш всички ни...Защити Какун". Обичахме града и можехме да го защитим в пъти по-добре отколкото самия Какун може да се защити, но ние бяхме просто животните.. Каква сътба само, а? Битките бяха дълги и продължителни. Налагаше ни се да убиваме обикновенни хора, който бяха облечени в униформи, но винаги по-силния оцелява. Платихме висока цена за всичко, но сестра ми беше спасена. Така и не се омъжи за Сноу и това ме беше развеселило. Радвах се, че няма да се омъжи за такъв човек.
До 21-та си годишнина смятах едно - "самотата е ценност", но постепенно сърцето ми започна да изпитва онова чувство, което хората наричаха любов. Повечето хора определяха сърцето ми на айсберг, дори аз смятах така, но в един ден мисленето ми се промени тотално. Осъзнах, че любовта е по-голяма ценност от самотата. Всъщност аз винаги съм била сама, никога не съм си имала гадже или нещо подобно- не мислех, че това е толкова съществено. Не беше толкова интересно, че се влюбих, а в кого се влюбих. Обикнах човека, който беше табу за мен - Сноу. Той беше годеник на сестра ми и може би все още е. Сърцераздирателно, а? Мислех, че е просто моментно увлечение, но не беше. Месеците течаха, а аз мислех само за него. Всяка нощ го сънувах, когато го видех настроението ми се повдигаше. Сутринта, когато се събуждах си повтарях, че всичко това е неправилно и че е някаква огромна подигравка с природата ми.. Беше ми писано да бъда сама и така щеше да бъде за доброто на всички, моето щастие се градеше върху нещастието на другите. Дилемата беше огромна. Водих борба със себе си всекидневно,а той беше постоянно покрай мен усложнявайки всичко. Исках да скоча на връта му и да го целуна, но морала ми не го позволяваше.
Днес в Какун всичко беше спокойно, но отбора отново щеше да се събере. Как щях да изтърпя толкова часове, водейки борба със себе си? Как щях да се справя? Искаше ми се да бягам, да бягам и да не поглеждам назад, но сякаш бях залепена за този град. Вече пробвах да избягам, но винаги нещо ме теглеше обратно, винаги нещо ме караше да се върна. Сега единственото нещо, което можех да направя е да мълча и да мъча себе си, да се науча да живея без никакви чувства, както преди. Да пълзя в мрака и да търся отговора, какво всъщност да направя...
<< Предлог >>
Името ми е Лайтнинг. Родена съм в Какун и съм на 21 години. Родителите ми починаха когато бях на 14 и от тогава се грижа за сестра ми Сера. Обещах на гроба на мама и татко, че ще я защитавам и затова кандидатствах в PSICOM. Скоро бях приета, минах обучението си и постъпих на служба. Признавам беше забавно, но скоро след това ми се наложи да замина за малко. Когато се завърнах научих,че сестра ми е станала L'cie и се е сгодила за Сноу Вилърс, лидера на отбора, в който членувах. Тя завърши своя фокус и стана кристал. Това ме накара да се откъсна от PSICOM и да спася сестра си. Но всичко си има своята цена, съдбата се подигра с мен и всички останали от отбора. Превърнахме се в L'cie след белязване от Fal'cie..Целта беше ние да унищожим Какун, но все още помня думите на Сера: "ти можеш да защитиш всички ни...Защити Какун". Обичахме града и можехме да го защитим в пъти по-добре отколкото самия Какун може да се защити, но ние бяхме просто животните.. Каква сътба само, а? Битките бяха дълги и продължителни. Налагаше ни се да убиваме обикновенни хора, който бяха облечени в униформи, но винаги по-силния оцелява. Платихме висока цена за всичко, но сестра ми беше спасена. Така и не се омъжи за Сноу и това ме беше развеселило. Радвах се, че няма да се омъжи за такъв човек.
До 21-та си годишнина смятах едно - "самотата е ценност", но постепенно сърцето ми започна да изпитва онова чувство, което хората наричаха любов. Повечето хора определяха сърцето ми на айсберг, дори аз смятах така, но в един ден мисленето ми се промени тотално. Осъзнах, че любовта е по-голяма ценност от самотата. Всъщност аз винаги съм била сама, никога не съм си имала гадже или нещо подобно- не мислех, че това е толкова съществено. Не беше толкова интересно, че се влюбих, а в кого се влюбих. Обикнах човека, който беше табу за мен - Сноу. Той беше годеник на сестра ми и може би все още е. Сърцераздирателно, а? Мислех, че е просто моментно увлечение, но не беше. Месеците течаха, а аз мислех само за него. Всяка нощ го сънувах, когато го видех настроението ми се повдигаше. Сутринта, когато се събуждах си повтарях, че всичко това е неправилно и че е някаква огромна подигравка с природата ми.. Беше ми писано да бъда сама и така щеше да бъде за доброто на всички, моето щастие се градеше върху нещастието на другите. Дилемата беше огромна. Водих борба със себе си всекидневно,а той беше постоянно покрай мен усложнявайки всичко. Исках да скоча на връта му и да го целуна, но морала ми не го позволяваше.
Днес в Какун всичко беше спокойно, но отбора отново щеше да се събере. Как щях да изтърпя толкова часове, водейки борба със себе си? Как щях да се справя? Искаше ми се да бягам, да бягам и да не поглеждам назад, но сякаш бях залепена за този град. Вече пробвах да избягам, но винаги нещо ме теглеше обратно, винаги нещо ме караше да се върна. Сега единственото нещо, което можех да направя е да мълча и да мъча себе си, да се науча да живея без никакви чувства, както преди. Да пълзя в мрака и да търся отговора, какво всъщност да направя...
- *-*Lightning*-*Прохождащо
- Мнения : 13
Дата на рег. : 08.04.2010
Re: Story of the broken heart
Чет Апр 08, 2010 2:40 am
<<Глава 1>>
Ето, че и срещата настъпи, а навън валеше проливен дъжд. Бях притеснена и не смеех да погледна Сноу в очите. Определено не беше обичайно за мен да крия погледа си от когото и да било. Затворих очи набирайки смелост. След няколко минути стоене така погледнах всички, който бяха там, включително и Сноу. Можех да събера смелост, но нервността в погледа ми, си се личеше отдалеч.
-какво ти е, Лайт..? - проговори Сноу с мелодичния си глас. Този тембър винаги ме побъркваше. Чувствах как ставам покорна на всичко, което той пожелаеше
-не нищо - отговорих аз припряна и извих лице на страни - правех се, че гледам нещо.
Преместихме се в хола на прекрасния дом, в който всъщност живеехме всички от отбора, всеки си имаше отделна стая. Какво нещастие- моята беше точно до тази на Сноу. Когато, той излизаше от банята и минаваше по коридора, се разнасяше един прекрасен аромат, който ме караше да губя контрол над себе си.
Настанихме се по диваните и Сноу седна до мен. Сякаш ме окъпа в парфюма си и това ме накара да се разтреперя видимо.
-студено ли ти е? - попита ме той рязко, когато видя, че се разтреперах
-не, просто изведнъж една тръпка разтресе тялото ми..
Какво друго можех да му кажа: "когато съм до теб треперя, защото съм влюбена в теб, Сноу Вилърс".. Забога жена на прилична възраст съм, не съм дете в пубертета! Сърцето не слуша и не пита кого да заобичаш.
Другите говориха, но аз не обелвах и дума. Затворих очи и първото, което видях беше сестра ми в булчинска рокля, целувайки Сноу пред олтара.. Рязко отворих очите си. Бях видяла нещото, което ме плашеше.. Станах рязко
-извинете ме, имам нужда от въздух.
Излязох бавно от стаята, а след това се затичах с всичка сила навън. Веднага пристъпих праха и излязох на дъжда, затичвайки се към гората,но неможах да стигна до там- достигнах само едно дърво. Облегнах ръка там и заплаках неутешимо. С какво бях заслужила това? С какво бях заслужила да обикна точно него- годеника на сестра ми? Усетих, че немога да седя на краката си и леко залитнах. Нечии силни ръце ме хванаха и се обвиха около кръста ми. Усетих същия този парфюм, който беше покорил сетивата ми в стаята..
- защо плачеш? - говора му беше толкова спокоен и покоряващ.
- просто спомените отново ме завладяват -излъгах аз. Стараех се да говоря максимално сигурно, за да не заподозре нищо. И все пак усещах допира му, който ме караше да губя контрол. Сега и двамата бяхме вир вода, а топлото му тяло сякаш искаше да ме затопли.
-вярвам ти..
Знаех този отговор. Казваше го когато знаеше, че някой лъже.
-може ли да ме пуснеш искам да влезя вътре..
-не..
Ужасих се. Ако това продължаваше скоро щях да загубя контрол, да се обърна и да се хвърля в обятията му.
-защо?
-не искам да си тръгваш точно когато най-сетне останахме сами
-не говори глупости, Сноу
-не говоря глупости...
Започнах да се дърпам.. Бях по-силна от него и лесно щях да се измъкна.
-какво целиш?
-мм кой знае..
Усетих как само една ръка погалва връта ми нежно.. Не издържах, обърнах се и забих поредния силен юмрук. Той падна, както обикновенно. Минах покрай него и бързо влязох в сградата, качих се в стаята си и се строполих до вратата. Опрях глава на колена и стиснах очи.. Какво всъщност искаше той от мен? Защо беше толкова нежен? Какво целеше? Хилядите въпроси изникваха в главата ми и не ми позволяваха да заспя.
Ето, че и срещата настъпи, а навън валеше проливен дъжд. Бях притеснена и не смеех да погледна Сноу в очите. Определено не беше обичайно за мен да крия погледа си от когото и да било. Затворих очи набирайки смелост. След няколко минути стоене така погледнах всички, който бяха там, включително и Сноу. Можех да събера смелост, но нервността в погледа ми, си се личеше отдалеч.
-какво ти е, Лайт..? - проговори Сноу с мелодичния си глас. Този тембър винаги ме побъркваше. Чувствах как ставам покорна на всичко, което той пожелаеше
-не нищо - отговорих аз припряна и извих лице на страни - правех се, че гледам нещо.
Преместихме се в хола на прекрасния дом, в който всъщност живеехме всички от отбора, всеки си имаше отделна стая. Какво нещастие- моята беше точно до тази на Сноу. Когато, той излизаше от банята и минаваше по коридора, се разнасяше един прекрасен аромат, който ме караше да губя контрол над себе си.
Настанихме се по диваните и Сноу седна до мен. Сякаш ме окъпа в парфюма си и това ме накара да се разтреперя видимо.
-студено ли ти е? - попита ме той рязко, когато видя, че се разтреперах
-не, просто изведнъж една тръпка разтресе тялото ми..
Какво друго можех да му кажа: "когато съм до теб треперя, защото съм влюбена в теб, Сноу Вилърс".. Забога жена на прилична възраст съм, не съм дете в пубертета! Сърцето не слуша и не пита кого да заобичаш.
Другите говориха, но аз не обелвах и дума. Затворих очи и първото, което видях беше сестра ми в булчинска рокля, целувайки Сноу пред олтара.. Рязко отворих очите си. Бях видяла нещото, което ме плашеше.. Станах рязко
-извинете ме, имам нужда от въздух.
Излязох бавно от стаята, а след това се затичах с всичка сила навън. Веднага пристъпих праха и излязох на дъжда, затичвайки се към гората,но неможах да стигна до там- достигнах само едно дърво. Облегнах ръка там и заплаках неутешимо. С какво бях заслужила това? С какво бях заслужила да обикна точно него- годеника на сестра ми? Усетих, че немога да седя на краката си и леко залитнах. Нечии силни ръце ме хванаха и се обвиха около кръста ми. Усетих същия този парфюм, който беше покорил сетивата ми в стаята..
- защо плачеш? - говора му беше толкова спокоен и покоряващ.
- просто спомените отново ме завладяват -излъгах аз. Стараех се да говоря максимално сигурно, за да не заподозре нищо. И все пак усещах допира му, който ме караше да губя контрол. Сега и двамата бяхме вир вода, а топлото му тяло сякаш искаше да ме затопли.
-вярвам ти..
Знаех този отговор. Казваше го когато знаеше, че някой лъже.
-може ли да ме пуснеш искам да влезя вътре..
-не..
Ужасих се. Ако това продължаваше скоро щях да загубя контрол, да се обърна и да се хвърля в обятията му.
-защо?
-не искам да си тръгваш точно когато най-сетне останахме сами
-не говори глупости, Сноу
-не говоря глупости...
Започнах да се дърпам.. Бях по-силна от него и лесно щях да се измъкна.
-какво целиш?
-мм кой знае..
Усетих как само една ръка погалва връта ми нежно.. Не издържах, обърнах се и забих поредния силен юмрук. Той падна, както обикновенно. Минах покрай него и бързо влязох в сградата, качих се в стаята си и се строполих до вратата. Опрях глава на колена и стиснах очи.. Какво всъщност искаше той от мен? Защо беше толкова нежен? Какво целеше? Хилядите въпроси изникваха в главата ми и не ми позволяваха да заспя.
LolliPoPУчaщ се
От : Коноха
Рожден ден : 29.03.1993
Години : 31
Мнения : 176
Дата на рег. : 22.01.2010
Re: Story of the broken heart
Чет Апр 08, 2010 3:45 pm
още много ми хареса :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: 
sakura46Състезател
От : Ада хД
Рожден ден : 29.08.1996
Години : 28
Мнения : 1208
Дата на рег. : 27.01.2010
Re: Story of the broken heart
Чет Апр 08, 2010 4:23 pm
много ми хареса браво 
още
още - *-*Lightning*-*Прохождащо
- Мнения : 13
Дата на рег. : 08.04.2010
Re: Story of the broken heart
Пет Апр 09, 2010 10:44 pm
<<Глава 2>>
Настъпи 22-ят ми рожден ден. Би трябвало да съм радостна, но не бях. Не мигнах цяла нощ, а сега просто бях легнала, гушнала се в одеалото и мислих.
Часовете течаха, а аз не помръдвах. Изведнъж вратата на стаята се отвори. Мигом затворих очи. Беше Фанг, която явно проверяваше дали още спя. Явно готвеха някаква изненада,но честно казано ми беше все едно.
Към 12 часа реших, че е време да сляза долу. Надигнах се и отидох пред огледалото- трябваше да се приведа в нормален вид. За около 10 минути бях готова и слязох надолу. В момента в който прекрачих прага се чу един задружен вик "Честит рожден ден!".. Бях наистина трогната. Когато се огледах не видях Сноу и се усмихнат съвсем леко. Беше ми по спокойно..
Получих много различни подаръци и всичките бяха войнишки принадлежности, тортата беше прекрасна с гравирана светкавица отгоре- Ванил и Фанг се бяха доста потрудили. Либсваше ми нещо и чак сега го осъзнах. Либсата на Сноу ме убиваше.
Вратата рязко се отвори и аз се обърнах-беше Сноу. Усмихнах се докато го гледах. Сякаш самото слънце беше слязло при мен и вмомента ме огряваше с красотата и величието си. Той се приближи до мен..
-честит рожден ден, Еклиър
Забога от къде знаеше името ми?! Много малко хора го знаеха и беше записано само в архивите на Какун, а те бяха много добре охранявани. За да се вмъкнеш вътре трябваше да минеш през много места и да се справиш с много охранители, а той беше направил това само за да ознае името ми. Ами ако го бяха хванали, ако беше наранен-дори не исках да си го помисля.
Сноу сложи една кутиика в ръката ми и ме накара да я отворя. Когато махнах стилното капаче вътре имаше медальон в формата на сърце, който можеше да се разделя на две и беше закачен на дълга верижка
-помислих си, че един ден ще ти е по-лесно да кажеш на любимия си за чувствата си като му дадеш половината от това сърце- заговори той с мелодичния си глас. Прииска ми се да разделя сърцето и да му дам още сега половината, но ми либсваше смелост. До сега мислех, че мога да се справя, но разбрах, че немога.
-може ли да ми го сложиш - казах аз нервно
-разбира се -отзова се той.. Мислех, че ще ми откаже. Наблюдавах плавните му движения. Сноу отиде зад мен и бавно постави красивото бижу на връта ми. Усетих допира му и се разтреперах - когато беше покрай мен губех контрол над тялото си. Второто нещо, което разбрах е, че сме останали сами в стаята. Ръцете му се спуснаха по мойте
-явно отново късмета беше на моя страна - каза той загадъчно.. Вцепених се, незнаех какво да правя. Ако това продължаваше аз..
Телефона ми звънна.. Какво облегчение.. Дръпнах се и го вдигнах. Явно рождения ми ден щеше да мине в поредната битка. Излязох бързо и се качих на мотора.. Потеглих напред следвана от Сноу.. Все още бях объркана.. Каква всъщност беше целта му? Увеличавах скороста и треперех цялата..
Настъпи 22-ят ми рожден ден. Би трябвало да съм радостна, но не бях. Не мигнах цяла нощ, а сега просто бях легнала, гушнала се в одеалото и мислих.
Часовете течаха, а аз не помръдвах. Изведнъж вратата на стаята се отвори. Мигом затворих очи. Беше Фанг, която явно проверяваше дали още спя. Явно готвеха някаква изненада,но честно казано ми беше все едно.
Към 12 часа реших, че е време да сляза долу. Надигнах се и отидох пред огледалото- трябваше да се приведа в нормален вид. За около 10 минути бях готова и слязох надолу. В момента в който прекрачих прага се чу един задружен вик "Честит рожден ден!".. Бях наистина трогната. Когато се огледах не видях Сноу и се усмихнат съвсем леко. Беше ми по спокойно..
Получих много различни подаръци и всичките бяха войнишки принадлежности, тортата беше прекрасна с гравирана светкавица отгоре- Ванил и Фанг се бяха доста потрудили. Либсваше ми нещо и чак сега го осъзнах. Либсата на Сноу ме убиваше.
Вратата рязко се отвори и аз се обърнах-беше Сноу. Усмихнах се докато го гледах. Сякаш самото слънце беше слязло при мен и вмомента ме огряваше с красотата и величието си. Той се приближи до мен..
-честит рожден ден, Еклиър
Забога от къде знаеше името ми?! Много малко хора го знаеха и беше записано само в архивите на Какун, а те бяха много добре охранявани. За да се вмъкнеш вътре трябваше да минеш през много места и да се справиш с много охранители, а той беше направил това само за да ознае името ми. Ами ако го бяха хванали, ако беше наранен-дори не исках да си го помисля.
Сноу сложи една кутиика в ръката ми и ме накара да я отворя. Когато махнах стилното капаче вътре имаше медальон в формата на сърце, който можеше да се разделя на две и беше закачен на дълга верижка
-помислих си, че един ден ще ти е по-лесно да кажеш на любимия си за чувствата си като му дадеш половината от това сърце- заговори той с мелодичния си глас. Прииска ми се да разделя сърцето и да му дам още сега половината, но ми либсваше смелост. До сега мислех, че мога да се справя, но разбрах, че немога.
-може ли да ми го сложиш - казах аз нервно
-разбира се -отзова се той.. Мислех, че ще ми откаже. Наблюдавах плавните му движения. Сноу отиде зад мен и бавно постави красивото бижу на връта ми. Усетих допира му и се разтреперах - когато беше покрай мен губех контрол над тялото си. Второто нещо, което разбрах е, че сме останали сами в стаята. Ръцете му се спуснаха по мойте
-явно отново късмета беше на моя страна - каза той загадъчно.. Вцепених се, незнаех какво да правя. Ако това продължаваше аз..
Телефона ми звънна.. Какво облегчение.. Дръпнах се и го вдигнах. Явно рождения ми ден щеше да мине в поредната битка. Излязох бързо и се качих на мотора.. Потеглих напред следвана от Сноу.. Все още бях объркана.. Каква всъщност беше целта му? Увеличавах скороста и треперех цялата..
- LolliPoPУчaщ се
От : Коноха
Рожден ден : 29.03.1993
Години : 31
Мнения : 176
Дата на рег. : 22.01.2010
Re: Story of the broken heart
Съб Апр 10, 2010 11:32 am
още яко плззззззззз 
:cvetq: 
:cvetq: - *-*Lightning*-*Прохождащо
- Мнения : 13
Дата на рег. : 08.04.2010
Re: Story of the broken heart
Съб Апр 10, 2010 2:04 pm
скоро ще пусна и 3-тата глава
Thэ Dark GirlАниме/манга/филми/сериали
От : Никъде
Рожден ден : 24.05.1997
Години : 27
Мнения : 6892
Дата на рег. : 07.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bleach, Ouran High School Host Club, D. Gray Man, FMA, Yu - Gi - Oh, Vampire Knight
Re: Story of the broken heart
Съб Апр 10, 2010 5:56 pm
Много е хубаво
- *-*Lightning*-*Прохождащо
- Мнения : 13
Дата на рег. : 08.04.2010
Re: Story of the broken heart
Съб Май 22, 2010 3:51 pm
Съжелявам за забавянето :cvir: :cvir:
<<Глава 3>>
Поредният скапан ден.. Какво друго може да се каже? Е все пак бяхме победители, а на победители винаги им е кофти, защото после им става скучно.. Стоях в градината на окачената люлка и се полюшвах.. Приличах на дете в детската градина, а не бях ли такава?! Децата обичат недостижимия, а аз съм на 22 вече.. Не бях ли малко глупава? Грешка бях много глупава.. Както казваше Сера - един ден ще създам семейство.. Ето това ме озъдачаваше.. Как е възможно човек като мен да заслужава семейство? Как е възможно някой отнел хиляди животи да заслужава да бъде щастлив? Дори да създам семейство, нямаше да е същото.. Нямаше да има кой да удрям, кой да наричам идиот и кой тайничко да наблюдавам, скрита зад някое дърво, докато той тренира.
Отнесена в мислите си не забелязвах, че някой ме приближава откъм малката горичка зад мен.. Точно когато беше почти зад мен се осъзнах, хванах меча си и бях готова да се обърна, когато нещо ме спря.. Именно един радостен вик
-сестричкеееее~
Замръзнах на място и рязко се обърнах.. Неможех да повярвам..
-Сера! - извиках аз и се затичах, прегърнах я насълзена от радост
-върнах се
Толкова обичах сестра си..
-къде беше - гласа ми трепереше от радост- всички те мислихме за мъртва
-дълга история, сестричке
Прегръщах я и плачех от радост, но изведнъж сълзите ми рязко преобърнаха хода си - вече бяха от мъка.. Мъка, която не показвах.. Сестра ми се върна.. Сега щяха да се оженят със Сноу, аз щях да и помогна за роклята, Сноу щеше да стане просто един блян- не че до сега не беше това..
Всички излязоха и само усетих как Сноу се затича.. В момента, който пуснах Сера той я взе и я дигна в прегрътките си, целувайки я.. Останалата здрава част от сърцето ми в миг се пукна.. Потъвах в пропастта на болката.. Исках да умра.. Обърнах се и тръгнах навътре с предлога, че скоро трябва да тръгвам, но Фанг усети какво ми е.. Тя беше най-добрата ми приятелка и чувстваше болката ми.. Но какво можеше да направи, за тази болка нямаше болкоуспокояващо. Прибрах се в стаята и се заключих.. Отидох в банята и пуснах душа , влизайки под водата още с дрехите.. Сълзите ми сякаш сами се стичаха.. Единственото, което можах да кажа на глас беше "идиотка.. Обиждах себе си.. Толкова се мразех..
Два часа киснах под ледено студената вода мислейки какво да правя докато на вратата ми не се почука..
-Сестричке..
Чух отвън.. Беше Сера.. Излязох от банята и отворих вратата..
-ще дойдеш ли да изберем булчинска рокля ^.^
-да
Нямаше какво друго да кажа.. След това щях да замина, но първо щях да дам нещо на Сноу.. Влязох да се преоблека, но свалих е медалиона в форма на сърце, разделих го на две и прибрах едната част от несесерето на крака ми..
След 10 минути бях долу и излязохме със сестра ми.. Колко жалко- избирах рокля за сватбата и с човека, който обичам до полуда.. Обиколихме купчина магазини и накрая избрахме една прекрасна рокля.. Опаковаха я, зех я и тръгнах със сестра си обратно.. Отне ни часове.. Тя не беше толкова женствена още и трябваше да изберем точния модел за да прикрие този недостатък..
Прибрахме се.. Мотора ми вече беше готов за път.. Отидохме в хола и там явно се дигаше празненство
-след два дни ще е сватбата - спомена Сазх
-няма да мога да присъствам..
-защо, но как , сестричке
-отзоваха ме в Мидгар.. Трябва да замина..
Говорих спокойно.. Извадих 2 кутиики.. Едната дадох на Сноу, а другата на Сера..
-приятна сватба - обърнах се и тръгнах към мотора..
Сноу отвори пръв подаръка си.. Вътре стоеше половината бижу.. Нямаше смисъл от приказки то говореше всичко.. Той си спомни думите си и изтича на двора точно когато отпътувах.. Чух само вика му
-ЛАЙТНИНГ!
След това всичко заглъхна.. И останалите изтичаха след него.. Фанг сложи ръка на рамото му
-късно разбра истината, когато вече замина и е наранена достатъчно
Когато Сноу върна обратно погледа си.. Нещо димеше, а дима идваше от наблизо.. Както си и помислиха - бях катастрофирала..
Не виждах къде карам от болка и всичко стана така бързо , че сякаш не усетих кога се изкривих от пътя и се разбих в страничната ливада.. Но това не беше всичко.. Явно бях наранена - по челото ми течеше малко кръв, неможех да помръдна десния си крак - беше счупен.. Имаше и по-лошо.. Скоро мотора щеше да се възпламени, а аз бях точно до него и неможех да мърдам..Заради ужасната болка неможех да се концентрирам.. Беше на лошо.. Бях на прага на смъртта
<<Глава 3>>
Поредният скапан ден.. Какво друго може да се каже? Е все пак бяхме победители, а на победители винаги им е кофти, защото после им става скучно.. Стоях в градината на окачената люлка и се полюшвах.. Приличах на дете в детската градина, а не бях ли такава?! Децата обичат недостижимия, а аз съм на 22 вече.. Не бях ли малко глупава? Грешка бях много глупава.. Както казваше Сера - един ден ще създам семейство.. Ето това ме озъдачаваше.. Как е възможно човек като мен да заслужава семейство? Как е възможно някой отнел хиляди животи да заслужава да бъде щастлив? Дори да създам семейство, нямаше да е същото.. Нямаше да има кой да удрям, кой да наричам идиот и кой тайничко да наблюдавам, скрита зад някое дърво, докато той тренира.
Отнесена в мислите си не забелязвах, че някой ме приближава откъм малката горичка зад мен.. Точно когато беше почти зад мен се осъзнах, хванах меча си и бях готова да се обърна, когато нещо ме спря.. Именно един радостен вик
-сестричкеееее~
Замръзнах на място и рязко се обърнах.. Неможех да повярвам..
-Сера! - извиках аз и се затичах, прегърнах я насълзена от радост
-върнах се
Толкова обичах сестра си..
-къде беше - гласа ми трепереше от радост- всички те мислихме за мъртва
-дълга история, сестричке
Прегръщах я и плачех от радост, но изведнъж сълзите ми рязко преобърнаха хода си - вече бяха от мъка.. Мъка, която не показвах.. Сестра ми се върна.. Сега щяха да се оженят със Сноу, аз щях да и помогна за роклята, Сноу щеше да стане просто един блян- не че до сега не беше това..
Всички излязоха и само усетих как Сноу се затича.. В момента, който пуснах Сера той я взе и я дигна в прегрътките си, целувайки я.. Останалата здрава част от сърцето ми в миг се пукна.. Потъвах в пропастта на болката.. Исках да умра.. Обърнах се и тръгнах навътре с предлога, че скоро трябва да тръгвам, но Фанг усети какво ми е.. Тя беше най-добрата ми приятелка и чувстваше болката ми.. Но какво можеше да направи, за тази болка нямаше болкоуспокояващо. Прибрах се в стаята и се заключих.. Отидох в банята и пуснах душа , влизайки под водата още с дрехите.. Сълзите ми сякаш сами се стичаха.. Единственото, което можах да кажа на глас беше "идиотка.. Обиждах себе си.. Толкова се мразех..
Два часа киснах под ледено студената вода мислейки какво да правя докато на вратата ми не се почука..
-Сестричке..
Чух отвън.. Беше Сера.. Излязох от банята и отворих вратата..
-ще дойдеш ли да изберем булчинска рокля ^.^
-да
Нямаше какво друго да кажа.. След това щях да замина, но първо щях да дам нещо на Сноу.. Влязох да се преоблека, но свалих е медалиона в форма на сърце, разделих го на две и прибрах едната част от несесерето на крака ми..
След 10 минути бях долу и излязохме със сестра ми.. Колко жалко- избирах рокля за сватбата и с човека, който обичам до полуда.. Обиколихме купчина магазини и накрая избрахме една прекрасна рокля.. Опаковаха я, зех я и тръгнах със сестра си обратно.. Отне ни часове.. Тя не беше толкова женствена още и трябваше да изберем точния модел за да прикрие този недостатък..
Прибрахме се.. Мотора ми вече беше готов за път.. Отидохме в хола и там явно се дигаше празненство
-след два дни ще е сватбата - спомена Сазх
-няма да мога да присъствам..
-защо, но как , сестричке
-отзоваха ме в Мидгар.. Трябва да замина..
Говорих спокойно.. Извадих 2 кутиики.. Едната дадох на Сноу, а другата на Сера..
-приятна сватба - обърнах се и тръгнах към мотора..
Сноу отвори пръв подаръка си.. Вътре стоеше половината бижу.. Нямаше смисъл от приказки то говореше всичко.. Той си спомни думите си и изтича на двора точно когато отпътувах.. Чух само вика му
-ЛАЙТНИНГ!
След това всичко заглъхна.. И останалите изтичаха след него.. Фанг сложи ръка на рамото му
-късно разбра истината, когато вече замина и е наранена достатъчно
Когато Сноу върна обратно погледа си.. Нещо димеше, а дима идваше от наблизо.. Както си и помислиха - бях катастрофирала..
Не виждах къде карам от болка и всичко стана така бързо , че сякаш не усетих кога се изкривих от пътя и се разбих в страничната ливада.. Но това не беше всичко.. Явно бях наранена - по челото ми течеше малко кръв, неможех да помръдна десния си крак - беше счупен.. Имаше и по-лошо.. Скоро мотора щеше да се възпламени, а аз бях точно до него и неможех да мърдам..Заради ужасната болка неможех да се концентрирам.. Беше на лошо.. Бях на прага на смъртта
sisi-chanРазвиващ се
От : Никога не се спирам на едно място...
Рожден ден : 17.01.1998
Години : 26
Мнения : 62
Дата на рег. : 07.02.2010
Re: Story of the broken heart
Съб Май 22, 2010 7:19 pm
Направо е невероятно... Дано да пуснеш по - скоро друга част.. 
- LolliPoPУчaщ се
От : Коноха
Рожден ден : 29.03.1993
Години : 31
Мнения : 176
Дата на рег. : 22.01.2010
Re: Story of the broken heart
Пон Май 24, 2010 4:37 am
Ощее 
:cvetq: :cvetq: :cvetq:
:cvetq: :cvetq: :cvetq: 
Death_AngelМодератор на раздел "Фикчета"
От : Сърцето на Итачкоооо
Рожден ден : 14.05.1987
Години : 37
Мнения : 699
Дата на рег. : 22.12.2009
Re: Story of the broken heart
Пон Май 24, 2010 5:04 am
Прочетох само третата глава, защото нямам достатъчно време, все пак виждаш кога ти пиша 
Сега по главичката хареса ми, но видях тук таме малко грешки, не казвам, че аз не ги правя де Стана ми интересно, какво ще се случи с Лайтнинг, така че ще следя другите глави и обещавам да прочета и първите глави, когато имам време 
Надявам се, че не си се обидила
Сега по главичката хареса ми, но видях тук таме малко грешки, не казвам, че аз не ги правя де Стана ми интересно, какво ще се случи с Лайтнинг, така че ще следя другите глави и обещавам да прочета и първите глави, когато имам време Надявам се, че не си се обидила 
ObsessionАниме/манга/филми/сериали
От : Japan *3*
Рожден ден : 13.05.1995
Години : 29
Мнения : 2329
Дата на рег. : 11.01.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Bakugan, Yu - Gi - Oh, Bayblade - Metal fusion, FMA Brotherhood
Re: Story of the broken heart
Пон Май 24, 2010 9:33 am
Ехаа
Имаш малко грешки, но... не ги погледнах внимателно
Е, чакам още!
Имаш малко грешки, но... не ги погледнах внимателно
Е, чакам още!
dark_vampireБъдещ фен
От : Варна
Рожден ден : 15.02.1993
Години : 31
Мнения : 486
Дата на рег. : 26.05.2010
Re: Story of the broken heart
Сря Май 26, 2010 9:55 pm
Егати тъпото нещо... 
По-тъпо от това не бях чел досега. Ама ти кво играта ли описваш или...? Това не е фик и изобщо не ми хареса
По-тъпо от това не бях чел досега. Ама ти кво играта ли описваш или...? Това не е фик и изобщо не ми хареса
*DanGэrOu$*Любител
От : Варна
Рожден ден : 15.02.1993
Години : 31
Мнения : 233
Дата на рег. : 09.05.2010
Re: Story of the broken heart
Сря Май 26, 2010 9:59 pm
dark_vampire написа:Егати тъпото нещо...
Интерпретация се нарича мой глупав братко ( бразй ама аз съм си същтиснки Итачи, бе ХД ). Найстина е много глупаво- изобщо не ми хареса, по-скоро меза на тъпа сапунка, направо си е боза. С брата са скъсахме да играем играта и очаквах да е нещо различно, ама то се оказа цял турски сериал ХД. Еми пускай още, че да се посмеем ХД.
- dark_vampireБъдещ фен
От : Варна
Рожден ден : 15.02.1993
Години : 31
Мнения : 486
Дата на рег. : 26.05.2010
Re: Story of the broken heart
Сря Юни 02, 2010 1:19 am
Е отказала си се 
ЕЕЕЕ няма да ни караш вече да се смеем Пусни още някоя смешка 
ЕЕЕЕ няма да ни караш вече да се смеем Пусни още някоя смешка 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите