Just a story

Това е нещо, което измислих и дори не знам как ще свърши. Така че просто пиша и каквото излезе. Не знам дали ще се получи, но мисля че няма да разбера, ако не опитам. Е, приятно четене...

Не беше нищо ново в това малко градче. Всичко беше толкова скучно и досадно, поне според чернокосото богаташче, Саске Учиха. Той мислеше, че всичко в този „глупав, мазен и претъпкан с кухи кифли град“ е най-лошото нещо, което му се е случвало. Всичко го дразнеше, освен двама-трима души, с които се познаваше още от дете. Това бяха най- добрият му приятел - Наруто и по-маловажните за него - Киба, Гаара, Сакура и Хината. Саске имаше брат на име Итачи. Те много си приличаха, но само на външен вид. Итачи правеше добро първо впечатление и често получаваше това, което искаше, беше мил и грижовен. Поне в очите на другите…. Саске никога не знаеше какво искаше, а когато знаеше не се опитваше да го получи. Какъв му беше проблема, никой не знаеше. Вярно, че не се разбираше с родителите си и повечето хора го харесваха заради парите, но няма право да се държи с другите, като сякаш са нищо сравнение с него!
Саске и Наруто седяха пред къщата на Хината и я чакаха, когато черна коса се мерна пред очите на Наруто.
-Коя е тази?-прошепна Наруто.
-Аз пък от къде да знам!-каза леко раздразнен Саске, без дори да я поглежда.
-Благодаря Ви, Госпожо!-милият глас на „новото“ момиче накара любопитството чернокосият да нарасне и накрая той я погледна. Беше наистина красива, но той НЯМАШЕ ДА ГО ПРИЗНАЕ! Момичето беше малко по-ниско от другите, беше синеока с дълга, права, красива черна коса. Бялата и кожа красиво контрастираше на черните й, дълги малко над коленете дънки. Имаше черни доста ниски кожени кецове, от които си личаха също толкова черните й чорапи. Носеше сива блуза, която ясно показваше оголеното й рамо, а така видно меката й коса беше вързана на прилежно кокче.
-Няма проблем. Ще се видим събота, нали?-отвърна милата дама, с която говореше.
-Ам..да.За това…може ли да отложим за неделя?-леко притеснена попита младата госпожица.
-Да, разбира се. Довиждане.-усмихна се възрастната дама и влезе в къщата си.
-Уф!-изпъхтя момичето и веднага пусна косата си, лицето и премина в безизразно и тя с бавна и флегматично тръгна по пътя си.
-Ще тръгваме ли?-нежен глас извади Саске от мислите за новото момиче.
-Ааа…ДА!-каза той и тръгнаха.
-Чухте ли, че в събота има състезание с коли!-извика Наруто в лицата им-Няма ли да е страхотно да отидем?!-веднага голямата усмивка се прокрадна на лицето на русокосия и той ги погледна в очакване да чуе някоя гадна насмешка от Саске и някоя лекция от Хината.
-Събота, а!?...-каза сякаш на себе си Саске и довърши-Аз съм за!-Наруто веднага се учуди…
-Какво си пил, братле?-каза с насмешка русокосия
-Не трябва да ходим! Това не е ли незаконно!?-намеси се лилавокоската.
-Именно ще е супер-възхити се Наруто.
-Така или иначе ще отидем, поне веднъж ни спести лекцията-недоволно измъмри чернокосото богаташче.
-Аз НЯМА да ходя! НЯМА, ясно?!-ядоса се момичето
-Жалко щеше да е страхотно, ако и ти си там…-жално погледна Наруто. Момичето почервеня и се опита да го скрие, но…
-Е, м-може и да д-дойда… Щ-ще видим-каза колебливо Хината.
След два:
-Хината защо трябва да ходим в библиотеката! През лятната ваканция!-мрънкаше Наруто, докато погледът му не мерна същото момиче от вчера.-Поне гаджето ти е тук, Саске.-Наруто се ухили и погледна приятеля си в очакване.
-Аз нямам приятелка, бака!-възрази Саске и я погледна за по-малко от миг и то главно, защото обърна главата си.
-О, моля те! Вчера, не чу и думичка от това, което ти казах, защото я зяпаше! Чак лиги ти потекоха!-каза Наруто, като тази негова изнервяща мазна и перверзна усмивка постепенно се увеличаваше.-Просто я покани на среща!-не спираше да мрънка той, не че някога щеше да успее.
-Ако го направя, ще млъкнеш ли?-попита раздразнено Саске.
-Може би...-каза Наруто, като стана и бутна Саске към нея с думите- Просто го направи!
Саске тръгна към момичето, което си избираше книга. Чернокоската тъкмо си избра книга, но преди да я вземе чу глас, непознат за нея, а това малко я стресна.
-Какво ще кажеш, да излезем някои път-каза някак незаинтересовано момчето.
-Съжалявам, но... не си мои тип.-усмихна се мило тя, обърна се взе си книгата и със "омряла" физиономия тръгна към бюрото на библиотекарката, а за не повече от десет секунди се бе изпарила с
някакво русо момиче.
-Това не беше ли сестрата на Гаара?-зачуди се Хина
-И на мен така ми се стори.-отвърна безгрижно Наруто и видя идващия Саске- Как мина?-съвсем очаквано попита русия.
-Не съм неин тип. Има ли значение.....Сега ще ме оставиш!-поне за миг Саске си отдъхна
-Добре, щом толкова искаш. ТЕБ ще те оставя.-каза с леко-мрачна усмивка Наруто.
-Пич, не върши глупости!!!-тъмноокия веднага заподозря нещо.