SasuSaku Live Story

Здравейте ! Този фик съм го писала сама така че не е копиран . Аз съм нова в писането на фикове всъщност това ми е първият така че приемам всякакви критики и ако видите грешки казвайте за да знам . Тенкю вери мач.



SasuSaku live story


Глава 1

- Сакура ставай подяволите! - провикна се майка ми. Защо забога трябва да ставам толкова рано , само заради онзи ” затвор ” или така нареченото училище. Между другото казвам се Сакура както вече разбрахте , а в допълнение само ще добавя фамилията ми , а именно Харуно. Такаа... сега най – добре ще е да се представя или иначе казано авртопортрет.
Имам розова коса и страхотни рубинено зелени очи.
- Неможеш ли по – тихо да събуждаш дъщеря си?! – леко издразнено казах аз.
- Ако бъда по – тиха ще се направиш , че не си ме чула така поне успях да събудя и братята ти. – каза мама , която се беше подпряла на вратата на стаята ми. Погледнах я и станах е за едно и бях благодарна не , че ме е родила е и затова също но поне ме събуди и спрях да сънувам тези розови мечки ,а стига бе аз да не съм в детската градина. Запътих се към банята надявах се братята ми да не са я окупирали. Явно не ми излезна късмета и четримата стояха там чакайки най – вероятно баща ми да излезне. Имам страхотни братя дори един от тях ми е близнак . Казва се Даниел на външен вид освен очите по нищо не си приличаме. Той е като някой модел излезнал от списание . Има руса коса и зелени очи , които ни бяха наследство от баща ни. Точно сега сме на 17 години и с нетърпение чакаме тази година да мине и колкото се може по -бързо , че да дойде другата. И най – после да вземем да завършим проклетото даскало.По малкият ни брат се казва Браян и е на 15 г. ужасно е нетактичен и понякога малко груб. Предполагам грубоста му е от майчина страна. Итой като Дан има руса коса и преливащо синьo-зелени очи . Абе всичките ми братя бяха блондинки. Алекс е на 14 и е най – нормалният в семейството . Дори 12 годишният Тим не е нищо повече от останалите в семейството.
- Май трябваше да се събудиш по - рано така , че поне да не си последна. – каза с лека насмешка Дан. Втози момент бащани излезна от банята , бързо го бутнах и влезнах вътре . След , което чувах обидите на „скъпите ” ми братя по – мой адрес.
- Егати джентълмените сте. Не сте ли чували , че първо се дава път на дамите. - саркастично казах аз и побързах да свършвам работата си в тоалетната. Когато излязох от там се очудих кой ме псува толкова много . Все пак не бях стояла кой знае колко време вътре. Със „свръх” слуха си чух от къде идват всичките тези псувни . Обърнах се и какво да видя Браян седеше до стената а от носът му течеше кръв само секунда след това разбрах , че на излизане съм бутнала вратата малко по – силно , която пък е фраснала по – малкия ми брат точно в лицето. Извиних се и като влакът стрела с пълна скорост потеглих към стаята ми . Отворих гардероба си и започнах да тършувам за униформата ми .
- Мамо пак ли си ми ровила в гардероба , колко пъти съм ти казвала , че не си на мойте години . –извиках аз колкото да не нанеса трайни вреди по гласът ми и после да говоря като бабка без чене.
- Просто исках да видя какво носиш. – почна да се оправдава тя . Дабе все едно и повярвах . Като е искала да живее не е трябвало да се жени на шеснайсет. Е нямала е избор защото с милият ми татко кой знае къде са забутали презерватива. Надявам се да нямам съдба като нейната .
- Добре тогава докато си „гледала” случайно да си забелязала къде ми е униформата .
- Ааъъъ... потърси в спалнята . – каза майка ми и чак от тук усещах как се червенее. Отидох взех си униформата която се състоеше от : къса дънкова пола , бяла риза , червена вратовръзка и страхотни ботуши. Не беше лоша само дето всички изглеждахме като близнаци. Облякох се и отидох на закуска едвам не паднах като видях кой беше долу. Съученикът ми Саске Учиха заедно с цялото му семейство.Леле ама той наистина е яко парче. Но какво забога правеше тук?!...

Yo хора в петък или събота ще пусна новата глава. Пишете за да знам да ли си губя времето или не.

Супер фикче продължаваи

Като за сасусаку е доста добре продължавай :;):

Много е хубав, справяш се много добре за начинаеща !!

Глава 2

- Добро утр... – тъкмо да завърша изречението си когато усетих , че се свличам по- стълбите , като чувал с картофи.
- Леееелееееее колко си тромава! – чух как чернокосия пич се заяде с мен.
- Ти май не си си получил нужната доза възпитание?! – видях как майка ми хвърли убийствен поглед. Ама какво толкова съм направила, няма да седя като Статуята на Свободата след като някой се заяжда с мен?!
- Саске дръж се по – възпитано. Излагаш ни ! – скастри го набързо майка му . Е май вече я харесвам. Побързах да се изправя и отидох до старчето ( баща ми ) .
- Защо имаме гости толкова рано? – попитах съвсем учтиво дъртото ми татенце.
- Скъпа семейство Учиха ще останат защото имат финансови проблеми. А доколкото виждам ти май закъсняваш за училище. – отговори майка ми. Доколкото си спомням попитах баща ми . Гледай я само майка ми . Слухти навсякъде да не пропусне нещо. Е сигурно от нея съм го наследила.
- Ами закуската. Нали не смяташ да ме пратиш гладна на училище. – погледнах я аз с кучешка физиономия. - Пък и ме оставихте без джобни за цяла седмица.
- Оооо да как ще преживееш без нови парцалки. – с подигравателна нотка каза „обичният” ми близнак.
- Върви подяволите! – развиках се и излязох с гръм и трясък от стаята. Имам чувството , че с готиното парче (Саске) ще се разбират... и ще ми направят живота черен.
- Отвеянатааа! Забрави си чантата. – викаше брат ми като се опитваше да ме настигне. А пък след него Саске използваше целият си „цветущ” речник за да ме накара да забавя крачка. Ха ! Иска му се . Нали беше най – добрият в спортовете. Лелеее май наистина е така . Като го видях как се засили тичаше като зайчето от „Ну Погоди” подгонено от вълка. По едно време реших да дам шанс на горките момчета , че нали другото ми име е „Великодушната” .
- Толкова ли ти се ходи на училище че така си се разбързала? – запъхтяно попита блондинката (Дан- брат ми ) .Ама той наистина е тъп . Май не е разбрал че само го правих на глупаци. Или пък е разбрал ?
- Оооо да толкова ми липсваше училището за да мога да остана 2,3 минутки на спокойствие без да гледам тъпото ти изражение. А ! И между другото благодаря , че ми носи чантата . Все пак е доста тежичка. – след като казах това протегнах ръка за да ми даде чантата , но тя не беше в него. Погледнах стоящата фигура до него и видях Учиха , който държеше чантата ми. Набързо измъкнах чантата от него и умишлено го ударих с косата си право в лицето. Тръгнах си със усмивка и с мисълта , че никога няма да забравя зачервеното му от гняв лице.
- ГЛУПАК! – казаха си двамата тъпаци един на друг.Само секунда по – късно усетих как някой впи устните си в мойте .

Добре е!

Сладко е, продължавай ^^

аХам....
оЩееЕ

Искам ощеее!

аЙде де не си зАрязвАй сТрашниЯ фиК рОси :obi4amte: :robot:

elinceto_555 написа:аЙде де не си зАрязвАй сТрашниЯ фиК рОси :obi4amte: :robot:

Споко няма . Просто музата ми е отлетяла на някъде в най скоро време ще напиша новата глава .

уЕуу :obi4amte:

Супер е!Може ли още?

добро е :;):

Суперско е! Очаквам, както и всички други, продължение =]

мн0г0 е як0 пр0дължаваЙ !!! :!: :!:

Роси,кога ще пуснеш другата главичка :?: Нямам търпение вече :angel:

много е як0о0 !! :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: Продължение искаМ аЗ какт0 и другите читатеЛи

Споко хора в процес на писане съм . До 1 - 2 дена ще има нова глава (да се надяваме че мързелът ми няма да ми пречи.)

плСсс прОдълЖи гО :obi4amte:

страхотно е

скоро ли ще пуснеш новата глава :wave: моля те побързаи plss