SasuSaku Live Story

First topic message reminder :

Здравейте ! Този фик съм го писала сама така че не е копиран . Аз съм нова в писането на фикове всъщност това ми е първият така че приемам всякакви критики и ако видите грешки казвайте за да знам . Тенкю вери мач.



SasuSaku live story


Глава 1

- Сакура ставай подяволите! - провикна се майка ми. Защо забога трябва да ставам толкова рано , само заради онзи ” затвор ” или така нареченото училище. Между другото казвам се Сакура както вече разбрахте , а в допълнение само ще добавя фамилията ми , а именно Харуно. Такаа... сега най – добре ще е да се представя или иначе казано авртопортрет.
Имам розова коса и страхотни рубинено зелени очи.
- Неможеш ли по – тихо да събуждаш дъщеря си?! – леко издразнено казах аз.
- Ако бъда по – тиха ще се направиш , че не си ме чула така поне успях да събудя и братята ти. – каза мама , която се беше подпряла на вратата на стаята ми. Погледнах я и станах е за едно и бях благодарна не , че ме е родила е и затова също но поне ме събуди и спрях да сънувам тези розови мечки ,а стига бе аз да не съм в детската градина. Запътих се към банята надявах се братята ми да не са я окупирали. Явно не ми излезна късмета и четримата стояха там чакайки най – вероятно баща ми да излезне. Имам страхотни братя дори един от тях ми е близнак . Казва се Даниел на външен вид освен очите по нищо не си приличаме. Той е като някой модел излезнал от списание . Има руса коса и зелени очи , които ни бяха наследство от баща ни. Точно сега сме на 17 години и с нетърпение чакаме тази година да мине и колкото се може по -бързо , че да дойде другата. И най – после да вземем да завършим проклетото даскало.По малкият ни брат се казва Браян и е на 15 г. ужасно е нетактичен и понякога малко груб. Предполагам грубоста му е от майчина страна. Итой като Дан има руса коса и преливащо синьo-зелени очи . Абе всичките ми братя бяха блондинки. Алекс е на 14 и е най – нормалният в семейството . Дори 12 годишният Тим не е нищо повече от останалите в семейството.
- Май трябваше да се събудиш по - рано така , че поне да не си последна. – каза с лека насмешка Дан. Втози момент бащани излезна от банята , бързо го бутнах и влезнах вътре . След , което чувах обидите на „скъпите ” ми братя по – мой адрес.
- Егати джентълмените сте. Не сте ли чували , че първо се дава път на дамите. - саркастично казах аз и побързах да свършвам работата си в тоалетната. Когато излязох от там се очудих кой ме псува толкова много . Все пак не бях стояла кой знае колко време вътре. Със „свръх” слуха си чух от къде идват всичките тези псувни . Обърнах се и какво да видя Браян седеше до стената а от носът му течеше кръв само секунда след това разбрах , че на излизане съм бутнала вратата малко по – силно , която пък е фраснала по – малкия ми брат точно в лицето. Извиних се и като влакът стрела с пълна скорост потеглих към стаята ми . Отворих гардероба си и започнах да тършувам за униформата ми .
- Мамо пак ли си ми ровила в гардероба , колко пъти съм ти казвала , че не си на мойте години . –извиках аз колкото да не нанеса трайни вреди по гласът ми и после да говоря като бабка без чене.
- Просто исках да видя какво носиш. – почна да се оправдава тя . Дабе все едно и повярвах . Като е искала да живее не е трябвало да се жени на шеснайсет. Е нямала е избор защото с милият ми татко кой знае къде са забутали презерватива. Надявам се да нямам съдба като нейната .
- Добре тогава докато си „гледала” случайно да си забелязала къде ми е униформата .
- Ааъъъ... потърси в спалнята . – каза майка ми и чак от тук усещах как се червенее. Отидох взех си униформата която се състоеше от : къса дънкова пола , бяла риза , червена вратовръзка и страхотни ботуши. Не беше лоша само дето всички изглеждахме като близнаци. Облякох се и отидох на закуска едвам не паднах като видях кой беше долу. Съученикът ми Саске Учиха заедно с цялото му семейство.Леле ама той наистина е яко парче. Но какво забога правеше тук?!...

страхотно е

скоро ли ще пуснеш новата глава :wave: моля те побързаи plss

Ами... всъщност незнам кога ще пусна новата глава. Написала съм малко но не достатъчно за да е глава . Ако искате да пусна това което съм написала засега пишете.

пусни го какво като е късо

Фикчето е много хубаво... ...по-бързо пускай новата глава...

Super :lah: :lah: :lah:

Хайде давай още страхотно е

3 глава

Лол!!!Това беше наистина страхотна целувка.Когато отворих очи и видях пред мен да седи Гараа.Гаджето ми страшно е сладък мнооого си го обичкам.
- Незнаеш ли, че трябва да казваш когато смяташ изненадващо да целунеш някой?-приказвах глупости.Да определено приказвах глупости, кой нормален човек би изтърсил подобно нещо пред приятеля си.
- Ако бях предупредил тогава нямаше да е изненадващо.-каза съвсем спокойно той, който явно няма нищо против да има глупачка за гадже.
- Простено ли ми е?- попита той и ме погледна, като малко дете което е сгафило и се чуди дали ще му намалят наказанието.Леле, само колко ми е сладък човек не може да му устои.
- Ще бъде, акоооо...ПОБЪРЗАМЕ ЗА ЧАС .Ха като видях как ме погледна се усмихнах.Знаех си, че ще иска още една целувка пък и си беше истина ,че закасняваме ,а госпожата и без това ми беше набрала.Първи час имах АЕ (английски език).
Хванах го за ръката и го завлякох към кабинета по АЕ . Отворих вратата и тогава усетих как Гаара ме прегръща и ме удостои с най – страхотната целувка до сега.
Добре че поне аз се сетих и го избутах на бързо от мен обърнах се към госпожата и с най сладкото гласче казах:
- Извинете за закъснението! – незнам дали ще ме пусне но не искам да получа поредната забележка. Не че ми пука обаче...
- Госпожице Харуно ако обичате бихте ли ми обяснили какво стана преди малко на вратата. Как си позволявате такива неща във училище?И то пред мен? – Ааа не не искам да слушам поредната лекция за морал.
- Ами госпожо Нийлс нали знаете че тинеиджърите правят разни работи . – Боже почервеня като домат.


Знам хора това беше малко тъпо но ще се постарая да напиша нещо яко в следващата глава която надявам се ще пусна в скоро време .

харесва ми и искам ощеее

иха супер

Нямам думи :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa:

мн лудоо

суперррр еееееееееееееее :kisss: ::kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :robot: :robot: :robot: :cvetq: :cvetq: : исакм ощеееееееееее : :cvir: :cvir: :cvir: а и какво стана със синя кръв?

олеле, това найстина е мнооо яко!! Продължавай!!!

Продължавай!

I like it :-):

Фика ми харесва... Досега е много интересно... Продължавай

Такам... ето и четвъртата главичка сори за грешките скоро ще има още и очакваите неочакваното...(я колко мистериозно изглежда )

Глава 4

След като госпожата мина всички нюанси на червеното най-на края ни каза да седнем. Аз отидох на моя чин който беше третия в колоната до прозореца. Седнах до най-добрата ми приятелка, нейно величество принцеса Ино. Тя беше с красива, дълга, светло руса коса и много яки сини очи. По характер беше малко буйна и естествено харесваше негово величество Чернокосия идиот (Саске ест.). Започнах да си вадя учебниците а Ино естествено започна с дърдоренето за Саске.
- Сак не виждаш ли той е токова готин-каза Ино а аз извъртях очи.
- Момиче, изобщо не разбирам какво харесваш в него, е не може да се каже че на външен вид момчето не си го бива, но в главата сякаш е блондинка.
-Хей, аз също съм блондинка, а през живота си не съм имала по-ниска оценка от шестица!
- Не се обиждай, за теб знам просто така е думата. Освен това днес се случи неща важно- поех си дъбоко дъх и продължих- по-скоро не толкова важно, колкото странно. Искам да кажа не толкова...
- О, за бога казвай направо- започна да недоволства принцесата.
-Ок такааа... Саске се нанесе у нас със семейството му- казах толкова бързо, че се зачудех дали въобще ме е разбрала.
- КАКВО?!? – изкрещя русата идиотка.
-Нещо не разбирате ли госпожице Яманака?- попита учителката.
- Не всичко разбирам коспожо, извинете ме.
- Добре, но се постарайте да внимавате в противен случай ще ви разместя вас двете, или още по – добре всички да седнете по номера. Ясно ли е?
- Ясно!!!-отговорихме целия клас внезапно обзелни страх да не вземе верно старата вещица да ни нариди по номера.
Чаът продължи и аз изчаках скъпата ми приятелка да се съвземе от шока за да продължа да и разказвам.
- Ама, ама те сериозно ли?- попита тя вече по-тихо.
- Разбира се! Мислиш ли, че щях да се шегувам, че точно тоя празноглавец се е нанесъл в дома ми.- подразних се аз.
- Тогава ми разкажи! Хайде не ме оставяй в неведение!
- Ужасно си досадна! – възнегодувах аз – Но добре ще ти разкажа. Та семейство Учиха имат някакви финансови затруднения...
- Боже мой! – възкликна принцесата след като довърших историята си. –Това е толкова готино с главно Г!
- - Сигурно се шегуваш, това е толкова гадно с главно Г!
- За бога Сак.- въздъхна приятелката ми – Та това е съдба. Любовта на живота ми моя чаровен принц, се нанася в дома на най-добрата ми приятелка аз отивам там за около седмица и той се влюбва в мен.
- Знаех, че си романтичка, но това си е практически невъзможно!
- И защо? – попита тя, като ме погледна с голямите си дисни очи.
- Ами първо: единственото нещо, което ти е казвал някога е цитирам ,, Дай химикалка’’ и то по-ужасно груб начин. Второ: и без това вече излиза с три на веднъж, не ме питай от къде знам, и трето: никога не е показвал, че те забелязва, освен онзи път когато ти поиска химикалката, който само за протокола беше преди три години.
- Ясно схванах на къде биеш. – каза намусена Ино. Като я гледах не, че ми стана жал просто си помислих, колко е хубаво като идва да спи у нас и така не съм единственото момиче в къщата. Майка ми не я броя, защото все пак ми е майка няма как да говоря пред нея за: момчета, гаджета, двойки (предимно по математика) и тем подобни. Особено след като със стараца (баща ми) взеха, че ми изнесоха лекция за секса и как да се придпазя от забременяване, а да не споменаваме фактът, че тогава бях само на седем (забога!). Макар, че от една година не съм девствена (моя Гараа е първия скойто издържам цяла година “party’’). Затова и дадох отговор.
- Добре може да дойдеш унас за две само и единствено две седмици. Ще ти стигне ли толкова?
- Благодаря, благодаря – принцесата започна да ме прегръща и целува нещо съвсем обичайно за нея.
- Чакай малко, за какво да ми стигне?
- Да го накараш да се влюби в теб и да иска да остане да живее у вас не у нас. Така не само аз, но и Дан ще ти бъдем крайно благодарни.
- Защо пък и Дан? – вече объркано попита блондито. – Да не би и той да не харесва Саске? Странно мислех, че са приятели.
- Не. Даже много добре си се разбират. Смо дет скъпия ми брат или ще трябва да се пренесе в моята стая или да дели една с „Чаровния принц”. А това означава, че ще му се наложи да направи някой „малки” промени в стаята си.
- Направо усетих кавичките в Чаровния принц. – раздразнено каза Ино. В следващия момент очите и заблестяха толкова силно, че чак че ослепиха. Съвсем сериозно говоря. – Добре!!! – каза тя ухилена до уши. В този момент звънецът би и хлапетата от класа нададоха радосни викове.

Супеееееееееееееееееееееееер
Грешки нямаше
Давай още

Давай още

супер еееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :love: :love: :love: :love: :love: :love: искам ощееееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

супер е :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss:

Май стана малко дълго

Приятно четене

Глава 5


- Е тръгваме ли? – започна да подскача като малко дете принцесата. Часовете, бяха приключили и със скоростта на светлината тя се беше, понесла към паркинга където и бях казала да ме чака докато кажа чао на моя Бог – така се бяхме разбрали да наричаме Гаара. – Щом приключих с довиждането (целуването ) се бях насочила към паркинга.
- Да, да тръгваме – промърморих аз. Не беше нужно да ходи до тях за да си вземе каквито и да е дрехи, четки за зъби и все такива неща, най-вече защото прекарваше толкова време у нас, че това и е като втори дом.
- Хей, чакайте ни. – веднага познах гласа на брат ми. Обърнах се да му кажа щом иска да го чакаме да вземе да побърза малко. И тогава схванах какво означава „чакайте ни” в множествено число. След него с безразлична физиономия тичаше Чаровният принц. Не ми се налагаше да поглеждам Ино за да разбера, че щом Саске се приближи ще припадне на мига.
- К`во става? – попита Чаровният.
- К`во те интересува?! – не можах да се сдържа.
- Не започвайте да се заяждате. – побърза да се намеси прекрасния ми брат.
- Между другото ще остана у вас две седмици.- каза Ино с намерението да смени темата.
- И к`во, къде ще спиш? – попита веднага Саске. Непоправимият любовник.
- Теб к`во те грее? – веднага се заядох аз.
- Грее ме та, направо ме огря целия, щом ще има красиво момиче като Ино в тая къща пълна с момчета.
- А, аз к`во съм бе пъшкул? – започвах да се ядосвам.
- Ти, какво да не искаш да се пробваш с мен? – каза любовникът като игрива усмивка се появи на лицето му.
- Само в мечтите ти приятел. Твърде голяма хапка съм за твоята уста. Между другото как са Меган, Ани и Сара? – не му останах длъжна.
- Ами ако си уголемя устата? – леле ама не се предава тоя човек бе – Е, те и трите са си добре или поне така мисля. Вчера отнесох доста шамари и сълзи от тях. Само за протокола те плачеха.
- И това ще ти бъде за урок повече да не излизаш с три наведнъж нали? – попита с напразна надежда принцесата.
- Засъжаление – обади се прекрасният (брат ми) – досега не съм виждал тоя тъпчо да има сериозна връзка пък и рядко харесва момиче, че да излиза само с него, а не да го мами с още три.
- Милото блонди съвсем посърна май представата и за прекрасният принц на бял кон Саске започна да се разпада. Е важно е да разбере, че животът е жесток.
- Хей, не съм чак толкова лош колкото ме изкарваш. А може и да съм. Ино така и така ще живеем заедно имаш ли нещо против да ми помагаш с уроците по Испански и математика?
- Предполагам, че ще мога не съм сигурна и аз съм заета. – каза принцесата с толкова спокоен тон, че акао не я познавах щях да си помисля, че въобще не се интересува от Саске чернокосия идиот. И всв пак, бог да благослови глупавата идея на майка и когато бяхме във втори клас да я прави известна актриса в продължение на девет години ходеше на тези уроци, които вършеха страхотна работа макар, че тя отказваше каквито и да е роли във филми. Отказа се от тези уроци още преди три месеца вече и, бяха писнали, но все пак когато лъжеше или се преструваше се виждаше колко е добра. Саске явно също, беше озадачен, беше свикнал всички момичета да са в краката му.
- Дом скъп дом – каза брат ми радостно и отвори вратата. Веднага усетих мириса на „пицата” или, ако въобще можеше да се нарече пица.
- Е, деца добре дошли в къщи. – показа се баща ми от кухнята. Старецът ми си беше сложил бяли прилепнали панталони, червена тениска и розова престилка на мечета. Направо не е възможно някой да изглежда толкова абсурдно.
- Какаво по-дяволите, си облякъл? – попита без грам тактичност неово величество. – И защо мирише така? – абе тоя не знае ли кога да си затвори човката?
- О, това ли готвя моя специалитет, пица! – заяви възторжено дъртия. Направо страхотно!
- Не сметна ли за нужно да ни кажеш? – попита Дан. – И мама знае ли за това?
- Не съм го планирал, че да ви казвам, просто днес се прибрах по-рано от работа и си помислих, че мога да ви изненадам. – В това време, както си седяхме с отворени усти до вратата, някой взе, че я отвори в този момент, бях благодарна, че не съм влязла последна. Вратата така така цапардоса „Господин съвършенство” по кухата глава, пък то нали главата му е по-голяма от тялото, едвам запази равновесие. Браян, Алекс, Тим и мама се набутаха във вече претъпканияя коридор.
- Пица специалитет. – можа само да каже Дан. Обзалагам се, че, ако не обичахме толкова много стареца, щяхме да побегнем, колкото се може по-бързо.

Супер е
Грешки не допускаш, браво
Чакам още

Хубаво е фикчето давай още

супер ееееееееееее