Инг и Янг

Това ми се върти в главата от цяла седмица, дано ви хареса. :lah:


Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си. На една от тези спретнати улици започва и нашата история. Поради горещото време, хоората бяха лишени от от обичайните си занимания- да мият скъпите си коли, или да косят моравите, се бяха барикадитали в къщите си и разтворили прозорците си в опит да примамят вятъра, който междудругото го нямаше никакъв.Точно пред една опт тези къщи, скрит в изсъхналите от сушата цветя, се бе спотаило чернокосо момче на не повече от 17 години. Външния му вид не се връзваше изобщо с обстановката. В такива къщи бихте си пшредставили, че живеят спретнати, възпитани, перфектни във всичко с което се захванат деца, но този чернокоско бе пълната противоположност на това описание. Той бе облечен в провиснали, сиви дънки, протрити в областа на колената, провиснала до средата на бедрото синя блуза с къс ръкав и бели, протъркани кециве, започващи да се отлепят. Да, това определено не бе момче, което някой би могъл да нарече перфектния син, примерен ученик и т.н. Това момче изобщо не се връзваше в тази обстановка и бе очевидно, че е по- особен, макар и малко хора да си имаха представа колко точно. Той седеше, не, по- точно лежеше в изсъхналата леха, вперил поглед в самотното бяло облаче, което бавно се движеше на фона на синьото небе и променяше малко по малко формата си. Макар да изглеждаше така, сякаш лежи без да прави нищо, всъщност не бе съвсем така. Той се бе излегнал под прозореца във всекидневната, където родителите му слушаха новините. Той също слушаше новините, очаквайки напрегнато да чуе дали са се показали отново пред хората. Чакаше да чуе дали ще дочие нещо за необичаен инцидент, безследноизчезнали хора, или още по- лошото- убииство. Новините започнаха с обичаината мелодия и съобщиха за някаква стачка на пилотите в Токио. На Саске му олекна, ако се бе случило нещото, от което той се опасяваше, шяха да го съобщят веднага. Тялото му се отпусна и от устните му излезе тежка въздишка на облекчение. Новините продължиха с някакъв папагал, който се бил научил да пее химна. Саске вече бе сигурен, че щом бяха стигнали до пеещи папагали, нищо, което го засяга се бе случило.
- Какво по дяволите правиш момче?- просъска злобния глас на баща мъ, който си бе надвесил главата през прозореца и бе насочил тъмноте си, като ноща очи към сина си. До негпвата глава се появи луцето на една красива жена, с дълга, ефирна, черна като катран коса със същите черни очи като съпруга си, с изключение на това, че в тях не се четеше омраза, а по- скоро съжаление.
- Слушах новините- отвърна честно Саске, все още загледан в бялото облаче. Очите на баща му се свиха презрително и той заговори с тих, гневен шрпот така, че Саске едвам го чуваше:
- Какво новини момче?! Нали знаеш, че по нашите новини не говорят за такава пасмина изроди като теб и приятелите ти нали?
- Лъжеш се- каза Саске безразлично, все още следащ облака, който бавно избледняваше. Лицето на баща му пребледня и той гневно просъска:
- Много добре знаем, че ти пращат съобщения по онези ваши джаджи, не се опитваи да ни заблудиш!
Саске се поколеба за миг, чудеики се как да отговори и колко го заболя от тези думи на баща му. Той не бе получавал съобщение по пеиджъра в продължение на цяло лято и се съмняваше, че са го забравили, а това го нараняваше, макар и да се опитваше да го скрие.
- Не съм получавал съобщения цяло лято- каза той безразлично, не очаквайки да го разберат и те разбира се, не прозряха нищо такова.
- Лъжеш- отсече сигурен баща му- Не сме толкова малоумни я!
- Ето това е новина за мен- каза яростно той, стана и се запъти из улиците. Бе загазил, знаеше го, но в момента изобщо не му пукаше за нищо.

Видях няколко правописни грешки, но не са фатални. Сигурно са от бързане.
Харесва ми! Ще има ли продължение?

Страхотно е ! Има малко правописни грешчици но не са фатални . Чакам продължението с нетърпение (Ако има такова де *надява се*) .

Да ще има евентуално тази вечр, а най- късно утре. А за грешките се извинявам, просто изобщо не е редактирано.

Има някои правописни грешки, ама иначе ми е интересно какво става по-нататък

Саске вървеше бецелно из спретнатите, поддържани улички с ръце, пъхнати в дълбоките му джобове. Нямаше намерение да се прибира, не и тази вечер. Бе загазил, а на всичкото отгоре глупавият му брат се прибираше довечера, а той не беше желана компания когато Итачи бе наоколо. Те просто не се понасяха, защото Итачи бе точно сина, който Саске не беше. По- големия му брат бе също като него висок, чернокос, черноок, но косата му бе по- дълга и вързана на опашка, а по характер изобщо не си приличаха, напротив, бяха точните противополовности, Инг и Янг. Итачи бе перфектен в оценките, бе обичан от високомерните съседи и общо взето от цялото училище, но най- вече от родителите си, защото не беше особен като по- малкия си брат. Саске си нямаше никой, освен двамата си най- добри приятели, които обаче сякаш го бяха забравили това лято. Бяха на тайна мисия в която Саске не бе желан и изобщо не му се обаждаха и той се чувстваше по- сам от всякога. Преди поне когато родителите му го гонеха от дома си, той знаеше къде може да отиде, винаги бе добре дошъл на обяд в Узумаки или Хюга, сега също беше така, но му бе неловко когато Наруто или Неджи ги нямаше. Родителите им го приемаха като собствен син и не бяха като надутите богаташи, които го гледаха с презрение заради външния му вид, рошавата му коса или мълчаливия, леко зловещ, сякаш дъхнещ опасност характер. Това беше той, просто едно момче, леко по- различно от останалите маминми синчета, което караше хората край него да потръпват от страх при вида на черните му очи, които криеха някаква тайна. Не, че той беше лош или невъзпитан, просто беше като тъмнина на фона на всичко останало и всички се отдръпваха от него, защото се страхува от неизвестното, а в този случеи това бе той. Беше му някак неприятно и забавно същевременно да гледа как хората щом го видят се отдръпват да му направят път, сякаш бе чумав или нещо такова и го обсъждаха зад гърба му. Той бе свикнал с това отношение отдавна и вече почти не им обръщаше внимание, но понякога наистина започваха да го вбесяват. Това се случваше много рядко и той се бе научил да контролира емоцийте си до такава степен, че понякога и най- близките му приятели не успяваха да разберат какво чувства той. Хладнокръвието бе едно от най- известните му качества, но той бе надарен и с други способности, който ще станат ясно по- нататък. (хмм :Д) Все още с ръце в джобовете той се узова в парка, не, че искаше да отиде там, просто от толкова обикаляне из улиците, краката му вече сами го носеха безцелно. Той спря, огледа се набързо и реши да седне на пейката до езерцето. Това място винаги можеше да успокои гнева му и му бе станало нещо като приятел, място на което той може да излее болката и обидите които задържаше постоянно в себе си, а нито пейката щеше се разсърди, нито езерцето да издаде тайните му на някой. Това бе нещо като тих, близък приятел, готов да го изслуша независимо от часа, времето, че и годината дори. Саске се разположи на дървената, леко проядена пейка и се загледа в кристалните отблясъци на залеза по водата на езерото. Явно доста време бе вървял, щом вече бе залез слънце. Момчето вдигна поглед към небето, а там все още се забелязваше онова облаче, което бе наблюдавал с тази разлика, че сега то не бе бяло, а наситенооранжаво по краищата и жълто в средата. Чернокоското бръкна в дълбокия си джоб и извади от там телефона си, за да провери дали няма съобщение. Правеше това редовно и вече му бе станало нещо като навик и започваше да го прави несъзнателно. Очакваше съобщение от Наруто или Неджи, които не му бяха писали цяли лято, сякаш бяха потънали в дън земя. Понякога се притесняваше, дали не им се бе случило нещо, но тази идея бързо изчезваше от главата му. Знаеше прекрасно колко силни са точно приятелите му и бе почти невъзможно да попаднат в беда. От устните му излезе тежка въздишка, показваща колко му е скучно, без да рискува цяло лято живота си, а само като си помислеше, че преди искаше ваканция и почивка, чак свят му се завиваше. Отблизо се дочиха силен, гърлен смях и подвихвания. Саске веднагически разбра кой бе един от гласовете. Собствения му брат явно бе наблизо, заедно с бандата си и подвикваше силно. Може би дори бяха и пияни, момчето нямаше да се учуди. Тогава се чу подсвиркване и закачка към явно някаква жена, която изпищя. Саске скочи ловко на крака и се запъти бавно към източника на чума, надали някой имаше нужда от помощ, момичетата преспокойно се натискаха на брат му, който явно обичаше вниманието им. Сигурно бе поредната малка госпожичка, която бяха стреснали и която скоро щеше да бъде легнала до брат му по собствено желание, но той трябваше да провери. Гласовете се увеличаваха, явно бе близо и точно тогава пред очите му изникна гледка, която бе виждал милиони пъти. Две момичета бяха застанали пред Итачи, който ги оглеждаше с жаден поглед, точно като хищник, готов да скочи за да докопа и разкъса жертвата си. Завъртя очи, нямаше какво повече да прави тук. Тъкмо щеше да се обърне и да тръгне, когато едно от момичетата изпищя и привлече погледа му. Първоначално не я позна, но като се загледа по- добре в нея видя, че тя притежава дълга, коприненосиня коса, леко танцуваща по гърба 'и и очи точно като на един от най- добрите му приятели- Неджи. Досети се кое е това момиче, беше го срещал безброй пъти и я харесваше като човек, да, това беше Хината, братовчедката на Неджи и за разлика от повечето момичета живеещи в привидно спокоините крайща на града, не бе надутата мамина кукличка, все пак бе израстнала с Наджи. Очите на Саске се присвиха, той знаеше, че Хината никога не би се нахвърлила на Итачи, тя просто не бе такова момиче.
- Спокойно Хината, остави всичко на мен- чу се глас, нежен като полъха на пролетния вятът и идваше от момичето, стоящо до Хината. Саске се загледа в нея и осъзна, че не я бе виждал досега. Беше красива, неможеше да се отрече, дори слепец би го забелязал. Имаше къса, розова коса, което леко учуди момчето, все пак колко често се среща чочек с розова коса! Беше стройна, малко по- висока от Хината, прелестно изваяна, като същинска манекенка, а на устните и се четеше нежна, съблазнителна усмивка, насочена към Итачи. Явно не бе нищо повече от останалите надмени мамини момиченца, готови да превземат света с красотата си. Тя се запъти с решителна крачка към Итачи, който я наблюдаваше усмихнат и сякаш леко възхитен. Тя се приближи до него и го погледна усмихнато и предизвикателно. Итачи се подсмихна, повдигна ръката си и се пресегна да я постави върху седалищните части на момичето. В този момент обаче се случи нещо неочаквано- розовокоската вдигна ръка и зашлеви с все сила мъжа пред нея така, че чак до Саске се чу звука от плесницата.
- Ето ти полагаемото животно такова!- извика яростно момичето и посегна да го удари отново.
Нов звук от удар екна наоколо, а всички стояха с отворени очи и гледаха как на пръв поглед крехка госпожичка си бе позволила да се противопостави на един от най- известните момчета в околноста. Итачи я погледна, вдигна ръка с която да избърше кръвта, рухнала изпод носа му и стовари петсника си върху лицето на момичето пред него. Саске неможеше да позволи да гледа как брат му се гаври с тези две момичета сякаш са животни, същества под неговото равнище, затова момчето стана и се насочи с твърда крачка и с горяща като яростен огън в очите омраза.

Страхотна глава . Продължавай!!!

И сега Сасу ще натупа Ита... Уииииии.... Хвана ме лигнята.
Харесва ми много чакам продължение.

страхотно е давай още аз ще чакам по всяко време на денонощието
:bravo: ( и без това вечер не спя ) :o.k.:

много си добра браво !! :bravo:

прочетох малка част..хубаво е :|-):

Страхотно е давай още :bravo:

много е готино този фик трябва да има продължение

Супер яко е!!! Ще пускаш ли скоро продължение

Фика е страхотен. Ще следя продължението. :cvetq:

Който ще да вярва, но аз не съм техноинвалид! (О.О) Нета бе спрял, но след главозамаиващо бърникане из жичките, няколко токови удари и емоционален щок ри вида на косата ми в огледалото ( ток се пак) нета уживя. Ето новата главичка!



Хората казват, че ако имаш по- голям брат трябва или да го намразиш, или да го превърнеш в свой кумир. Саске не правеше нито едно от двете, той обичаше брат си, разбира се, че го обичаше, но и го ненавиждаше едновремено. В него винаги са бушували различни чувства към Итачи, който винаги се е грижел за наго и Итачи, който като едно гадно копеле унижаваше него и приятелите му. Пикня работа нали? Тези момичета, които стояха в момента пред брат му, бяха просто пешки в неговата игра. Той не влагаше чувства, а само ги използваше по един от най- долните начини. Някой бяха като него, само за леглото му, а други се обаждаха, печаха му сладки в знак на някаква привързаност, но той не го оценяваше, а иманно това най- много ядосваше малкия му брат. Итачи не знаеше, дори не подозираше какво е да си отхвърлян от всички в околноста, да те обсъждат, прикрили устите си с ръце, сякаш си чумав и можеш да ги заразиш, сякаш си жигосан с черен знак, който може да предизвика атомна атака.
- Брат ми, вземи ги остави, има далеч по- надежни момичета от тези и го знаеш- каза Саске, вече излязъл на поляната при останалите.
Всички го стрелнаха с поглед и за миг той съзря в очите на розовокоската гняв, насочен към него, явно причинен от думите му, но на него не му и пукаше. Итачи го погледна с лека насмешка и каза:
- Ти пък кога цъфна и върза тук дребен? Мислех, че си в къщи и затворен в стаята си ругаеш възглавницата, че се връщам.- Итачи му намигна присмехулно, а останалите от неговата банда започнаха да се хилят.
Саске само се подсмихна и каза:
- Нима? Може и така да е Итачи, но поне аз бих нападнал две беззащитни момичета, дори и да няма цяла тумба идиоти като тези зад мен- каза той и кимна към приятелите на брат си, които гледаха тъпо и явно все още не смилаха думите му.
Итачи се намръщи, понеже знаеше, че е победен. Не можеше да надвие брат си, колкото и странно да звучеше това, а и вече го бяха сразили жестоко, за това той каза, явно решен да обърне нещата в своя полза:
- Добре, заповядай, вземи си ги, а аз си мислех че си хомо, но както и да е. Мога да си намеря по- добри от тези, макар че Хината и Сакура са красавици- смигна им той и пое с бандата си към дърветата и се скриха от поглед.
Щом звуковете от кецовете им утихна, Хината се хвърли на врата на Саске разплакана и го целуна по бузата в знак на благодарност. Чернокосият се усмихна леко и заедно с милването на косата 'и продума:
- Не се тревожи, докато Неджи и Наруто ги няма, аз ще се грижа за теб.
Хината кимна зачервена и го пусна. Едва тогава Саске се обърна към розовокосото момиче, което явно се казваше Сакура и я погледна някак извинително.
- Не си мисли, че не ви смятам за надежни, просто не ми се влизаше в схватка, само щях да си губя времето.
Сакура кимна замислено, измърмори тихо нещо, което май трябваше да мине за "благодаря" и тръгна заедно с Хината към града. Саске поклати леко глава, сякаш за да избистри ума си и се удари по темето. Бе забравил да попита Хината дали знае къде е Наджи, как можеше да е толкова тъп! Затътри мързеливо краката си като се ругаеше наум за глупоста си. Над парка падаше мрак и гъста, тъмна, мека като памук мъгла се спусна в сумрака. Лятната вечер бе адски гореша, а тежеста на маглата в гърдите на Саске му се струваше по- ужасна от обикновено. Излезе от парка, все още с ръце в джобовете си и пое към близката детска площадка. Явно тази вечер щеше да бъде прекарана на мекия мък, който бе обрасъл като нежен килим под една ламаринана, гигантска къщичка под която децата всеки божи ден играеха или имаха нещо като пародия на чаено парти. Е, поне беше удобно. Чернокосия седна удобно на мекия мъх и се загледа в мъглата. В далечината едва се забелявзаха мъждукащите прозорчета на къщите, който бяха единствената светлинка в иначе мрачната, зловеща нощ. Тогава го лъхна хлад, но това не се дължеше на времето, а на нещо като седмо чувство, което му казваше веднага да се махне от там. Саске стана и се огледа, а по гръбнака го полазиха стъдени тръпки, усещаше, че някой го наблюдава. Ръката му инстинктивно се стрелна към джоба му, където бе скрито малкото му, сребърно оръжие с форма на полумесец. В същия миг се случиха няколко неща, Саске извади от джоба си, малкия, но смъртоносен предмет, но точно в това време пред него изникна един от онези демони с кървавочервени очи, леденостудена кожа и със смях, като на някой туко що излязъл от лудница, но студен и безмилсотен, издаващ само и единствено желание за кръв. Да, един вампир се появи пред Саске, бърз, почти невидим докато бягаше, с червени очи, издаващи жажда и вперени в извивката на шията му. Саске знеше какво предстои и въпреки, че беше опасно, това най- накрая разнообрази скучното едннообразие на лятото. Двамата с въпросния вампир обикаляха в перфектен кръг и сякаш преценяваха другия. Тогава мигновенно, без никакво предупреждение червенокосия вампир се спусна към момчето, но той бързо пресече атаката и се узова зад вампира, но той го усети и вързо се измъкна, още преди Саске дори да послегне с сребърния си нож. В този миг усети страшна, адска болка в коляното и видя, че противника му го бе продупчил изневиделица с нож в крака. Момчето преглътна болката и се затича толкова бързо, сякаш беше летен полъх, а не смъртоносен убиец, а вампира не знаеше от къде да очаква атаката. Токава блесна светлина и въпросния вампир погледна надолу към гърдите си, а там светеше острието на Саске, пробило лесно гърдите на врага си, сякаш бе масло. От мястото на продупчването светеше сияйна светлина и врага на Саске започна да се гърчи, сякаш от болка, а раната се разрастваше във всички посоки и превръщаше горкия вампир в пепел. Купчинка сив прах падна на меката земя и ледения полъх мигновенно спря. Саске се хвана за крака и изтена, досега никога не го бяха ранявали, какво се бе случило този път? Да не би да губеше форма и да ставаше по слаб? Вик разкъса тишината и прекъсна мислите на момчето, този глас му бе толкова познат, глас викащ " Теме".

адското е давай още :angel:

яхуу много яка глава

супер е пусни следващата глава

Наистина е супер! Скоро ще има ли нова глава?

Моля те продължавай много е готин :cvetq: . Чакам продължението. :love:

Супер, направо страхотно, а има и вампири! Моля те пускай следващата по-бързо!

невероятно е !!!

Хъх... интересно е особено с тоя вампир. Аре земи я продължи стана ми интересна.