Инг и Янг

First topic message reminder :

Това ми се върти в главата от цяла седмица, дано ви хареса. :lah:


Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си. На една от тези спретнати улици започва и нашата история. Поради горещото време, хоората бяха лишени от от обичайните си занимания- да мият скъпите си коли, или да косят моравите, се бяха барикадитали в къщите си и разтворили прозорците си в опит да примамят вятъра, който междудругото го нямаше никакъв.Точно пред една опт тези къщи, скрит в изсъхналите от сушата цветя, се бе спотаило чернокосо момче на не повече от 17 години. Външния му вид не се връзваше изобщо с обстановката. В такива къщи бихте си пшредставили, че живеят спретнати, възпитани, перфектни във всичко с което се захванат деца, но този чернокоско бе пълната противоположност на това описание. Той бе облечен в провиснали, сиви дънки, протрити в областа на колената, провиснала до средата на бедрото синя блуза с къс ръкав и бели, протъркани кециве, започващи да се отлепят. Да, това определено не бе момче, което някой би могъл да нарече перфектния син, примерен ученик и т.н. Това момче изобщо не се връзваше в тази обстановка и бе очевидно, че е по- особен, макар и малко хора да си имаха представа колко точно. Той седеше, не, по- точно лежеше в изсъхналата леха, вперил поглед в самотното бяло облаче, което бавно се движеше на фона на синьото небе и променяше малко по малко формата си. Макар да изглеждаше така, сякаш лежи без да прави нищо, всъщност не бе съвсем така. Той се бе излегнал под прозореца във всекидневната, където родителите му слушаха новините. Той също слушаше новините, очаквайки напрегнато да чуе дали са се показали отново пред хората. Чакаше да чуе дали ще дочие нещо за необичаен инцидент, безследноизчезнали хора, или още по- лошото- убииство. Новините започнаха с обичаината мелодия и съобщиха за някаква стачка на пилотите в Токио. На Саске му олекна, ако се бе случило нещото, от което той се опасяваше, шяха да го съобщят веднага. Тялото му се отпусна и от устните му излезе тежка въздишка на облекчение. Новините продължиха с някакъв папагал, който се бил научил да пее химна. Саске вече бе сигурен, че щом бяха стигнали до пеещи папагали, нищо, което го засяга се бе случило.
- Какво по дяволите правиш момче?- просъска злобния глас на баща мъ, който си бе надвесил главата през прозореца и бе насочил тъмноте си, като ноща очи към сина си. До негпвата глава се появи луцето на една красива жена, с дълга, ефирна, черна като катран коса със същите черни очи като съпруга си, с изключение на това, че в тях не се четеше омраза, а по- скоро съжаление.
- Слушах новините- отвърна честно Саске, все още загледан в бялото облаче. Очите на баща му се свиха презрително и той заговори с тих, гневен шрпот така, че Саске едвам го чуваше:
- Какво новини момче?! Нали знаеш, че по нашите новини не говорят за такава пасмина изроди като теб и приятелите ти нали?
- Лъжеш се- каза Саске безразлично, все още следащ облака, който бавно избледняваше. Лицето на баща му пребледня и той гневно просъска:
- Много добре знаем, че ти пращат съобщения по онези ваши джаджи, не се опитваи да ни заблудиш!
Саске се поколеба за миг, чудеики се как да отговори и колко го заболя от тези думи на баща му. Той не бе получавал съобщение по пеиджъра в продължение на цяло лято и се съмняваше, че са го забравили, а това го нараняваше, макар и да се опитваше да го скрие.
- Не съм получавал съобщения цяло лято- каза той безразлично, не очаквайки да го разберат и те разбира се, не прозряха нищо такова.
- Лъжеш- отсече сигурен баща му- Не сме толкова малоумни я!
- Ето това е новина за мен- каза яростно той, стана и се запъти из улиците. Бе загазил, знаеше го, но в момента изобщо не му пукаше за нищо.

Много е готино фикчето :bravo: :bravo: :bravo:

Той вървеше със сведена глава и риташе бясно камъните по прашните улици. Искаше да си изскара яда на някой, но не бе препоръчително да се изпуска пред Наруто и Неджи, защото достатъчно бяха уплашени, а и съдейки по думите на Наруто, за момчето не бе препоръчително да се ядосва. Както вървеше и ругаеше наум, започна да се свечерява. Лек бриз милваше лицето му и сякаш му казваше да се успокои на мига. Мадара Учиха. Беше чувал това име като малък, когато баща му го бе сравнявал със
" непрокопсаника Мадара ". Тогава момчето бе разбрало, че не е единствения мразен от клана Учиха, но не бе обърнал кой знае какво внимание. Въпреки това беше сякаш по- спокоен, че не е сам и някой друг е минал по неговия път, но сега. Сега се чудеше, дали този предводител на вампирите наистина беше като него, дали си приличаха по външен вид или по- лошо- по характер. Нима и той можеше да стане предводител на създанията, които най- много мразеше и да се бие срещу най- добрите си приятели? Изсключено! Да, вярно, бе нападнал Неджи, но нали бе спрял навреме все пак! Не бе наранил никого, а и Неджи не се сърдеше изобщо и се държеше така, сякаш нищо не се бе случило, но Саске все още изпитваше угризения на съвеста. Тези мисли го хвърляха в смут и сякаш бавно го разяждаха отвътре, сякаш нарочно, за да го боли взможно най- много.
- Хей, защо ти си е свила пръчката Учиха?- прозвуча момичешки глас зад него.
Момчето се обърна и видя розовокосо момиче, което му бе бегло познато и се сети, че я беше спасил от Итачи.
- Сакура нали? - попита той без особен интерес.
Момичето кимна и попита:
- Нещо против да повървя с теб?
Саске поклати отрицателно глава, все пак така бе учтиво, а и нямаше лошо да има компания. Момичето го настигна и завървя с такт с него.
- Защо момиче като теб е само навън по здрачаване, нещо може да ти се случи?- попита любопитно той по време на разходката.
- О, нима си загрижен- засмя се тя и заговори сериозно- Просто не искам да се мяркам пред очите на наще, много ме дразнят понякога! Постоянно ми мърморят за облеклото, за поведението, за характера! Имам чувството, че искат една принцеска, стояща си в къщата и учеща нон стоп. Е, аз не съм такава!- изрече момичето на един дъх.
Саске само я погледна. Това чувство му беше много познато.
- Чустваш се като издънката на семейството нали?- попита той тихо- Сякаш са разочаровани от раждането ти, нали?
Тя го погледна учудено и кимна.
- Познато ми е- поясни тихо той и сведе поглед към земята.
Двамата продължиха да се разхождат един до друг в топлата нощ, всеки потънал в тъжните си мисли. Нима толкова си приличаха? И двамата бяха отритнати от семейството, а в училище бяха сексапилните самотници, мечтата на всеки ученик. С горещ темперамент, хаплива ирония и мистериозен поглед. Това попринцип обаче беше маската, която ги прикриваше от запознанства. Достатъчно биват наранени от семействата си, които ги отричат по най- жестокия възможен начин и просто не искат да бъдат наранени и от обществото.
- Знаеш ли кога най- се нервирам?- попита тихо тя.
- Предполагам- кимна с усмивка момчето- Когато се държат пред други гости с теб, сякаш си им любимото дете и играят ролята на щастливо и безгрижно семейство?
- Точно- кимна тя- Щастливо семейство с тъмни тайни. Е, Саске, аз съм дотук- кимна тя към близката къща- Отдавам се на мъчението, стискай палци- усмихна се тя.
Той се усмихна, кимна и за довиждане и продължи по пътя си. Явно не бе единствения, отричан от уж най- близките. Е, това бе поне частица успокоение за разтревожената му душа.

Добрах се до компа, надявам се да ви хареса!

супер е нямам думи

Невероятно е! Давай още

Малко скучно ма стааа. Аре земи пусни следващата глава мноо ми се чете :D

якоооо чакам другата глава

Много ми харесва засега, чакам завръзката с нетърпение!

- Мамо, мамо разкажи ми пак легендата за героя- вампир- тормозеше малкото момиченце вече близо половин час майка си.
- Добре де Икимоно, печелиш- възъхна победено тя и заразказва отново онази история, която момичето и много обичаше.
- Некога хората, вампирите и върколаците живеели в мир и разбирателство, всеки в собствената си таритория и нямало случей при които някой да прекрачи границата, но един ден станал обрат. Хората започнали за навлизат в територията на върколаците и вампирите, само и само защото човеците зажаднели за власт и си втълпили идеята, че могат да господстват над всички живи създания, включително и над магическите създания. Равновесието и баланса се нарушил и избухнали войни. Магическите създания се обадинили срещу хората и избили тези от тях, бледнеещи за власт и господство, но не спрели до тем. Човешката кръв започнала да им се услажда и решили да изтребят де що човек има и избивали невинни мъже, жени и деца. Ролите се разменили и сега магическите същества започнали да ламтят за господство. Била кървава гледка в продължение на цели десет години. Един ден обаче, някой вампир ухапал невинно момче, но не го убил и то станало вампир. Първоначално и той избивал всички наред, дори убил голяма част от семейството си, но един ден започнал да осъзнава какво прави. Ужасил се от себе си, отвратил се от кръвта, с която били попити ръцете му и от начина, по който хора биват избивани като кучета. Хора, какъвто и той някога е бил, макар и отдавна. Решил да вътвори мира в света отново, точно както едно време. Събрал около себе си вярна група от хора, вампири и върколаци, които също като него искали да спрат тази касапщина. Започнал с хитрост да привлича все повече подръжници и постепено, чрез множество кръвопролития, сключвания на мир и пламенни речи в защита на беззащитните се стигнало до съгласие. Вампирите започнали да осъзнават какво са направили и се покрили засрамени от себе си, а върколаците последвали техния пример. Така, равновесието се въстановило и всички заживели в мир и разбирателство. Говори се, че вампирът, създал мира все още властва над вампири и върколаци, а кой знае, може би и няд хора. За това сега Икимоно, вампири има само нощем и то такива, с душа и чувство за обич, колкото и странно да зучи.
Момиченцето слушаше с възхищение всичко това. Искаше и се като порасне да стане като този вампир- герой. Жена, спасяваща всички от зла участ, жена- герой. Тя се усмихна, целуна майка си за лека нощ и отиде да си легне.
- Пак ли тази история любима- попита г-н Узумаки съпругата си, а тя кимна- Трябва да я разкажем и на Неджи и Наруто, войната пак се заформя.
- Ами Саске, мислиш ли, че той наистина е избрания за този тежък товар, та той е едва на 16!!!- възкликна тя тъжно.
- Сигурен съм- кимна Минато- По- добър за този товар от Саске няма и ти го знаеш.
Тя кимна и тъжно сведе глава.
- Щом Саске ще сае бори, знаеш че и нашия твърдоглавко ще го последва до смърт нали?
Минато Узумаки кимна тъжно. Да, той наистина знаеше. От една страна изобщо не искаше да пуска сина си, но беше горд, безумно горд с нго, защото знаеше, че Наруто никога няма да ги послуша.
- Те са корави и твърдоглави момчета, ще се оправят.
- Надявам се- каза тъжно тя и двамата решиха да си лягат, но никой нямаше да спи тази нощ, унесен в тревожни мисли, за единственото им момче.

СУПЕР ЕЕ ИСКАМ ОЩЕЕЕЕЕЕЕ

Дай нататък супер ми е интересен тоя фик.

Много интересно Давай още

- Спри се бе Саске- крещеше Наруто по пътя.
- Накарай ме добе- засмя се Саске и пшродължи с бързия си ход.
- Ще ми докарашп сърцебиене някой ден- нацупи се Наруто щем го достигна.
Саске само поклати глава и продължи да върви усмихнат, а мислите му бяха далеч от сърцебиенето на Наруто. Бяха при снощния разговор.
- Саске, чуваш ли ме- попита ядно Наруто. Явно бе говорил нещо, но кой го слуша!
- А, моля?- замаяно го погледна чернокоското.
- Казвах, че ти има нещо от снощи- закима развеселено Наруто- Хината спомена, че те е видяла в компанията на оная розовокоска Сакура!
Саске замръзна на място. Значи го бяха видели, лошо. Чувстваше се сякаш е направил нещо мръсно, грешно, но всъщност не бе. Защо токава се чуватваше така, сякаш искаше да отнесе спомена за този разговор и в гроба, без никой да разбере?
- И значи вече съм станал обект на вниманието ви а?- попита той, опитвайки се да пренасочи разговора в своя полза, но без особен успех.
- Стига, стига- засмя се Наруто- нищо не съм ти казал- и вдигна ръце сякаш се предава.
" Шпионирането рабва да бъде забранено със закон"- помисли си раздразнено момчето.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
2 месеца по- късно

Дните на лятото бавно се изнизваха и ставаха все по- прохладни. Листата на дърветата започваха съвсем леко да пожълтяват. Бяха минали 2 месеца от първия офицялен разговор между Саске и Сакура и те вече ходеха. Бяха станали близки, по- близки от очакваното. ( правете си изводите сами :Д) Саске обаче още не беше разказал на Сакура за вампирите, върколаците и онези свръх нереални неща, макар че имаше одобрението на всички. Наруто и Неджи най- накрая беха престанали да го бъзикат относно момичето, а дори и Итачи се беше примирил, макар и трудно. Хах Саске никога нямаше да забрави лицето му щом научи новината- БЕЗЦЕННО!!! Напоследък обаче го тревожеше някакво смътно притеснение относно Сакура. Вчера до тях пристигна новината, че вампир или върколак бе взел поредната си жертва, не далече от тук. Момичето бе убито и изнасилено по зверски начин, с изпита кръв, а бе едва на 10 години. Всички се бяха отвратили от тези създания при новината! Още по- лошото беше, че издирваха Саске, а ако разберяха за него и Сакура, тя щеше да си изпати. Момчето неможеше да позволи тя, или някой от близките му да пострада, затова вече от близо седмице беше решил да отиде сам при Мадара, за да нямаше повече жертви и при първа възможност да го убие. Още щом стигна обаче до апартамента на Сакура разбра, че нещо не е наред. Вратата беше отвотена, а на дръжката висеше бележка " Ела си я вземи Учиха!"
- Копелета долни- развика се Саске в отчаяние и безсилие. Ако до него не бяха Наруто и Неджи сигурно отново щеше да се превърне пак в онова чудовище, контролирано само от яростта си. Ако не беше Неджи да му напомни какво бе станало щеше, но той бе. Той и Наруто винаги бяха до него. Щаха да бъдат и сега.
- Трабва да я намеря- каза тихо момчето, опитваики се да не се поддава на яростта.
- С теб сме братле- кимна Неджи- тези копелета изгоряха!
Тримата кимнаха и побягнаха толкова бързо, със скороста на летен полъх.
.................................................................................................................................................

- Започна се- каза Минато Узумаки на жена си, четеейки съобщението от сина си.
- Знам- кимна тя тъжно и прегърна отчаяно съпруга си.

.................................................................................................................................................

- По дяволите, аз съм виновен- проклина Саске докато бягаха.
- Не си прав братле- поклати глава Неджи- Нямаш вина, че зъбчовците са полудели, но сега ще им го върнем, обещавам ти.
- Знам- кимна той и ускори темпото, а главоболието му се усилваше при мисълта какво могат да направят на неговара розовокоска- По дяволите- прокле още веднъж и продължиха да бягат.

феноменално е пусни още

ИЕЙ нова глава Кога ще има още :kisss:

Ой, нова главичка. Страхотно е.
Имаше малко правописни грешки, но си личи, че са от бързане.
Е, чакам следващата главичка...
Фика става все по-интересен и по-интересен.

Въздухът едва и стигаше, но продължаваше да ругае по адрес на олигофрена, който я завъзра и по адрес на всички, които я наблюдаваха с насмешка, най- вече единия, който приличаше на главатар.
- Разбирам Саске- промърмори въпросния главатар- тя е смела и красива.
- Учиха винаги са имали вкус- кимна росокоса хубавица до него.
- Е момиче- обърна се към нея главатаря, пропускайки покрай ушите си коментара на русокоската до него- Съветвам те да си пестиш въздуха за момента в който любимото ти момченце пристигна да се прави на супермен. Дотогоава искам да чуеш моята история. Името ми е Мадара Учиха. Човек по природа, но вампир по психика, а и скоро и по реалност, стига да дойде твоето момче. Моят клан ме презираше, защото бях по- силен от тях, по- умен, по- хитър, точно както Саске, а и доколкото знам и теб. Реших да стана силен, заради тях, за да им покажа гнева си и да ги заболи така, както ме боля мен. Сега, когато Саске дойте, аз ще го убия, защото имам нужда от кръвта му, за да стана вампир. Единствено тогава, ще мога да бъда пълноправен господар над вампири и върколаци. Стара легенда гласи че " Щом три вида кръв в един потекът, то ще настена болка и страх и нищо не ще му се опре". Това мила моя означава, че щом взема част от кръвта на приятеля ти, аз ще бъда пълноправен господар, защото единствено той притежава чистата човешка кръв на хората. Запазена е в неговата невиннна саможертва, защото ако не знаеш , че той се е жертвал веднъж за човечеството. Тогава кръвта на саможертвата протече във вените му и или аз или той ще стане господар на тези същества, а аз ти гарантирам, че няма да е той.
- Защо ми разказваш всички това- извика Сакура силно и твърди- мислиш ли, че няма да му извикам да ме остави?
- Момиче, аз ще те приспя- каза мило Мадара, сякаш говореше на двугодишно дете, научило се да срича- Няма да ти позволя да ме спреш, най- вече малка кучка като теб.
В този момент тя го оплю прави в лицето. Точен мерник, научен от Наруто. Почувства триумфа на победата, но той бързо бе изместен от страха. Страх, с неговия сладък привкус на езика, свиванети в областа на стомаха и чувството че обяда ти ще излезе от устата ти я обзе в пълна сила. Мадара избърса бавно лицето си и щом се обърна към момичето, тя видя, че в очите му горяха в яркочервн цвят.
- Не трябваше да го правиш- каза той все така тихо и мило, но дори и онези около него се отдръпнаха от студенината, която той излъчваше- Ще ти го опростя, но сано веднъж. Засили се към нея и заби някаква игла във врата и от което тя изписка от болка. Мадара забиваше иглата все по надълбоко в нежната 'и шия, толкова надълбоко, че чак усето как кокалчетата на пръстите му натискаха нежната 'и извивка. Сакура извика още веднъж и застина. Очите 'и бавно се затвориха, а устата и бе все още отворена в израз на болка, но вече не викаше.
- Готово- каза тържествено зловещо Мадара, извади грубо иглата и се обърна към наблюдаващите го създания.
Той ги изгледа бавно един по едини установяваше, че въпреки неземната им красота, всички си приличаха извънредно много. Да, това бяха слуги, неговите слуги, които точно като кукли на конци щяха да направят всички което им заповяда и това му харесваше. Но момичето... момичето на Саске излъчваше някаква топлина, двойна топлина. Той се заслуша за миг в хаотичното бияна на сърцето 'и и разбра. От нея се чуваше и друго сърце, макар и не токова голямо и развито, но слуха му неможеше да го отрече. В нея живееше още някой, някой мъничък човек и просветлението му дойде мигновенно. Усмивката му се стопи.
' Саске, какъв мръсник си бил"- бе последната му мисъл преди да се обърне отново към поданиците си, които чакаха заповеди, но мисълта му беше много далеч. Сакура беше бременна.

Ухаа Това беше... невероятно...върховно...удивително... Не знам какво да кажа Давай още

супер е нямам търпение да разбера какво ще се случи

стРахоТно Ее :kisss:

Адския фик

sweet Ще емаме бебче

харесвам го тоя фик вее ае мое ли и друга глава мноо ми се чете вампирясали глупости с тва ебано емо

Ще си имат бебче. Само дето имам чувството, че Мадара ще му направи нещо.
Давай следващата

:kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: много е хубав фика пускай още

Много яко! Пускай ощеее!

мн яко

супер ееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ошеееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: