Инг и Янг

First topic message reminder :

Това ми се върти в главата от цяла седмица, дано ви хареса. :lah:


Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си. На една от тези спретнати улици започва и нашата история. Поради горещото време, хоората бяха лишени от от обичайните си занимания- да мият скъпите си коли, или да косят моравите, се бяха барикадитали в къщите си и разтворили прозорците си в опит да примамят вятъра, който междудругото го нямаше никакъв.Точно пред една опт тези къщи, скрит в изсъхналите от сушата цветя, се бе спотаило чернокосо момче на не повече от 17 години. Външния му вид не се връзваше изобщо с обстановката. В такива къщи бихте си пшредставили, че живеят спретнати, възпитани, перфектни във всичко с което се захванат деца, но този чернокоско бе пълната противоположност на това описание. Той бе облечен в провиснали, сиви дънки, протрити в областа на колената, провиснала до средата на бедрото синя блуза с къс ръкав и бели, протъркани кециве, започващи да се отлепят. Да, това определено не бе момче, което някой би могъл да нарече перфектния син, примерен ученик и т.н. Това момче изобщо не се връзваше в тази обстановка и бе очевидно, че е по- особен, макар и малко хора да си имаха представа колко точно. Той седеше, не, по- точно лежеше в изсъхналата леха, вперил поглед в самотното бяло облаче, което бавно се движеше на фона на синьото небе и променяше малко по малко формата си. Макар да изглеждаше така, сякаш лежи без да прави нищо, всъщност не бе съвсем така. Той се бе излегнал под прозореца във всекидневната, където родителите му слушаха новините. Той също слушаше новините, очаквайки напрегнато да чуе дали са се показали отново пред хората. Чакаше да чуе дали ще дочие нещо за необичаен инцидент, безследноизчезнали хора, или още по- лошото- убииство. Новините започнаха с обичаината мелодия и съобщиха за някаква стачка на пилотите в Токио. На Саске му олекна, ако се бе случило нещото, от което той се опасяваше, шяха да го съобщят веднага. Тялото му се отпусна и от устните му излезе тежка въздишка на облекчение. Новините продължиха с някакъв папагал, който се бил научил да пее химна. Саске вече бе сигурен, че щом бяха стигнали до пеещи папагали, нищо, което го засяга се бе случило.
- Какво по дяволите правиш момче?- просъска злобния глас на баща мъ, който си бе надвесил главата през прозореца и бе насочил тъмноте си, като ноща очи към сина си. До негпвата глава се появи луцето на една красива жена, с дълга, ефирна, черна като катран коса със същите черни очи като съпруга си, с изключение на това, че в тях не се четеше омраза, а по- скоро съжаление.
- Слушах новините- отвърна честно Саске, все още загледан в бялото облаче. Очите на баща му се свиха презрително и той заговори с тих, гневен шрпот така, че Саске едвам го чуваше:
- Какво новини момче?! Нали знаеш, че по нашите новини не говорят за такава пасмина изроди като теб и приятелите ти нали?
- Лъжеш се- каза Саске безразлично, все още следащ облака, който бавно избледняваше. Лицето на баща му пребледня и той гневно просъска:
- Много добре знаем, че ти пращат съобщения по онези ваши джаджи, не се опитваи да ни заблудиш!
Саске се поколеба за миг, чудеики се как да отговори и колко го заболя от тези думи на баща му. Той не бе получавал съобщение по пеиджъра в продължение на цяло лято и се съмняваше, че са го забравили, а това го нараняваше, макар и да се опитваше да го скрие.
- Не съм получавал съобщения цяло лято- каза той безразлично, не очаквайки да го разберат и те разбира се, не прозряха нищо такова.
- Лъжеш- отсече сигурен баща му- Не сме толкова малоумни я!
- Ето това е новина за мен- каза яростно той, стана и се запъти из улиците. Бе загазил, знаеше го, но в момента изобщо не му пукаше за нищо.

невероятно е !!!

Хъх... интересно е особено с тоя вампир. Аре земи я продължи стана ми интересна.

Големи сте ми сладури и понеже ви обичам има нова прасна глава. ;)


Саске вдигна премрежен, леко замъглен поглед към источника на шума. Към него бързо бягаха 2 момчета. Макар, че в тъмнината лицата им не се виждаха, Саске не можеше да не познае най- добрите си приятели, които, колкото и да е срамно за едно момче, му липсваха. Отвори уста за да им отговори, но му се зави свят, болката в коляното му се увеличи и започна да смъди. На момчето му се зави свят и падна по колене на земята. Чу като в присъница как приятелите му викат името му:
- Саске, стегни се, явно в ножа си, кучката е имала отрова!
Но Саске не се стягаше, лицата на приятелите му се размазваха все повече и повече, а думите им почти не се разбираха:
- Саске добре ли .....
- Брат.... се бързо....
Очите му пареха, коляното туптеше болезнено, а по цялото тяло на момчето се плъзна гореща вълна от болка, която замъгляваше съзнанието му, той викаше, плачеше, молеше се болката да спре. Не му пукаше че реве като бебе, нито къде е или дали ще се събуди, просто искаше болката да спре, колкото може, по- скоро. Още една вълна на болка в областа на ръката, сякаш забиваха шило в нея, но изведнъж откъм мястото на внезапнопоявилата се болка сякаш потече хладнина, която стопяваше адската мъка, която го изгаряше из основи. Тялото му се отпусна, болката бе изчезнала, а само главата му продължаваше леко да пулсира от напрежение. Момчето отвори леко очи и сияина ивица от светлина го заслепи за миг. Отнеха му няколко секунди, докато свикнат очите му със светлината и се огледа наоколо. Бе в нещо като болнична стая, цялата боядисана в бяло. Някакво растение бе разположено туку до него в голяма саксия с цвят на бронз. Иаше само един прозорец през който навлизаха слънчеви лъчи, а на двата стола в близост до леглото му спяха Наруто и Неджи. Явно бяха стояли при него цяла нощ. Докато го гледаше, Наруто изхърка, промърмори нещо от сорта " Ставам мамо", примига и отвори очи. Щом погледа му попадна върху туко що събудилото се чернокосо момче, сините му очи се ококориха, а по устните му се разля широка усмивка. Наруто развълнувано разтърси спящия до него Неджи и го изправи още сънен на крака.
- Значи взе, че се събуди, спяща ми красавице!- извика радостно Наруто на Саске, а момчето се подсмихна и каза:
- Съвсем си го закъсал! Толкова ли ти липсват момичета, че обърна резбата?
Неджи се засмя, а Наруто се смръщи леко, но се направи че не го е чул. Удари силно надигналия се Саске по гърба така, че момчето остана без въздух.
- Не го бии, не е чесно Наруто, защото като се оправи ще лъсне болницата с теб.
Саске завъртя очи, изобщо не се бяха променили, макар и че цяло лято гги нямаше. Тогава му хрумна да ги попита нещо което отдавна го тормозеше:
- Абе, вие къде бяхте това лято?
- О, насам- натам- каза уж безгрижно Нарутои се спогледа с Неджи.
- Явно няма да ми кажете- въздъхна Саске и стана.
Вече се чувстваше много по- добре. Облече се набързо и заедно с най- добрите си приятели излезе набързо от болницата. Мразеше това място. На всякаде лъхаше на смърт и болест, на гробището е по- забавно! Както и да е, беше обед, а стомаха на Саске изнасяше синфония, затова Наруто го заведе в тях. Г-н и Г-жа Узумаки бяха мили хора, винаги с огромна усмивка на лице, точно като сина им. Сърцата им бяха отворени за всеки, независимо какъв е или какво е финансовото му състояние и точно това Саске най- мноого уважаваше в тях. Повечето хора сред който бе расъл, постоянно искаха всичко да бъде перфектно, подминаваха със злорадство бедняците по улиците и се възмущаваха от всяка проява на неподчинение. Г-жа Узумаки му поднесе вкусна, топла доматена супа, а съпругът 'и го накара да разкаже всяка подробност относно нападналия го снощи вампир. След като изслуша разказа, мъжа се облегна неспокойно на стола, а Наруто се хилеше и пееше някаква самосъчинена песничка " Раниха те" с която вдигаше нервите на всички.
- Саске, какво стана, знаеш ли как те раниха?- попита г-н Узумаки.
" Раниха те" "Раниха те" "Раниха те"
- Млъкни Наруто- каза Саске, после се обърна към русокосия миж- Представа си нямам. За пръв път ми се случва, обикновенно в мисиите Наруто бива пребития.
С тези думи песничката на момчето секна и той се намръщи на най- добрия си приятел. Баща му поклати глава в знак на учудване и се зае със своята супа. Саске бе потънал в размишления, а в главата му още кънтеше песничката на Наруто. За пръв път го бяха ранили, това му се струваше сюреалистично. Едва не умря заради проклетата отрова в острието. Точно тогава някаква червена лампичка светна в главата му и той побърза да попита г-н Узумаки:
- А как вампирите използват отрова? Мислех, че само върколаците умеят да я приготвят!
Очите на Минато Узумаки се разшириха, ръката, държаща лъжицата със супа застина във въздуха и долната му устна потрепери.
- Чакаите малко- обади се Наруто смилайки внимателно информацията- Да не мислите че върколаците и вампирите са се съюзили, та това би могло да доведе до нова война!
- Прав си синко- обади се за прув път г-жа Узумаки- Минато, трябва да съобщиш в щаба за предположението на Саске, защото ако се окаже вярно сме изложени на голяма опастност.
Минато Узумаки кимна и рязко стана от масата зарязвайки супата си, обу някакви обувки и излетя през вратата като вихър.

Хареса ми, много е интересно !
Вече много малко неща по темата ме кефят, понеже фиковете започнаха мн да се повтарят, но твоя е доста различен и същевремено интересен.

perfect I don't have words

еее браво! :bravo:

Супер е! Найстина нещо ново и различно.

супер е мн е интересно :angel: :bravo:

Иеееее, това не го очаквах . Върколаци и вампири срещу Коноха. :bravo: Това вече е ново :lah: . Много ми харесва :cvetq: Чакам продължение :love: :flower:

Хора, ще ме прощавате за закъснението, но оценките за срока не бяла доста добри и съм наказана с ограничен достъп и сега сядам, само защото имам да правя проект по английски. Обещавам, че седна ли, новата глава е на лице, но в момента нямама възможност по обясними причини. Още веднъж сори.

спокс ще чакаме колкото време трябва!

Mхм

Половин час по- късно Неджи стоеше с отворена уста и слушаше в захлас за надвисналата опасност от съюз.
- И наистина ли каза, че е възможно? Ама съвсем наистина ли, Саске?
- Неджи- казза Саске, а гласа му потреперваше от раздразнение- Попиташ ли ме още веднъж ще ти навра ето тази клечка в седалищната област.
Наруто се засмя, а Нежди започна да се извинява. Тримата стояха в парка, ядяха пуканки и мислеха какво ли може да причини съюза между вампири и върколаци.
- Видя ли татко как изхвърча веднага? - попита внезапно сериозен Наруто.
Саске кимна и се замисли. Явно г-н Узумаки се бе стреснал от предложението, което не вещаеше добро.
- Чичо ми и леля ми са загинали при последния им съюз- каза тихо Наруто- Само татко е оцелял, но и той незнае защо, чух ги веднъж с мама, докато говореха.
Момчетата продължаваха да мълчат. Нетърпението все повече ги обвземаше, но новини нямаше вече близо час. Дали се бяха върнали, дали мнението на Саске бе уплашило останалите така, както уплаши Минато Узумаки?
- Да вървим- каза Саске и скочи на крака- Ако висим тук като момичета, нищо няма да научим.
Неджи и Наруто станаха и го последваха. Вървяха мълчаливо, а само шума от кубинките им огласяше тишината на дърветата наоколо. Както вървяха, Саске изведнъж изруга силно, бе стъпил в някаква локва, но каква локва по средата на лятото? Чернокосото момче се взря по- хубаво във локвата, а тя сякаш се размърда леко необичаино. Момчето напипа вечния си нож, скрит добре зад колана и очакваше локвата да го нападне всеки момент, но тя не го направи. Той стоеше глуповато приклекнал срещу въпросната локва и незнаеше какво да очаква. Май започваше да го гони параноята. Поклати глава и отслаби гарда си, но това бе грешка. В момента в който се обърна към приятелите си, водата внезапно се изви нагоре като камшик и се усука толкова здраво в него, че му изкара половината въздух. Наруто и Неджи се среснаха от внезапната поява, но мигновенно се увладяха и бяха готови за сражение.
- Крачка и той умира- произнесе се глас сякаш като нежна песен, оглясящ дърветата наоколо, по- прекрасен от песента на птиците или полъха на летния бриз. Нямаха голем избор, затова оставиха оръжията си - също ножове- на земята по сигнал на новодошлия.
- А сега- прошепна той зловещо- Да те отнеса на шефа Саске, той те чака и ти го знаеш.
Неджи и Наруто се спогледаха уплашено. Наруто стрелна случаино с поглед ръката на Саске и веднага разбра плана на приятеля си.
- Неджи- каза той уж спокоино- Остави го, сам се забърка в тази бъкия, пък и искам да живея.
Неджи го погледна изумено, но по погледа на приятеля си разбра, че знае какво прави. Кимна и двамата изчезнаха толкова бързо, че сякаш се телепортираха.
- А сега - промърмори засмяно вампира, но неможа да довърши. Очите му се разшириха и той погледна надолу, където около врата ми се бе увило някакво въже, което се затягаше.
- Пусни ме и живей- каза със зловещо задоволство Саске. Мъжът го пусна, а той се изтупа и попита
- Кой ти е шефа?
Вампира внезапно забрави притеснителното въже около себе си и каза злорадо:
- Нима, твоите приятелчета не са ти казали? Нима не си чувал за Учиха Мадара или по- точно казано, повелителят на вампирите?
Очите на Саске се отвориха широко. Нима бе възможно Наруто и Неджи да са били през цялото това време на опасна мисия без него! Учиха. Може би затова не са го взели, защото и той е Учиха, колкото и да го отрича. Или може би са се съмнявали в способностите му като боец, но не са искали да му го кажат. Силна вена затуптя на слепоочието му. Представи си как са си прекарвали славно и героично без него, как са му се присмивали зад гърба и се знаели, че не е достоен за тази мисия! В главата на момчета нахлу гореща кръв, замъгляваще всяко друго чувство. Не се усети кога бе дръпнал въжето около врата на вампира, но чуваше писъците му на болка. Реши, че няма смисъл да се занимава повече с жертвата си и хукна след двамата си най- добри приятели, решен да им отмъсти. Яростта туптеше болезнено в главата му, о да, той щеше да ги накаже за това. Видя гърбовете им, разхождаха се и се смееха, може би на него. Нахвърли се като бесен хищник на гърба на Неджи и го събори на земята. Искаше да го боли, да го боли така, както го болеше него цяло лято. Искаше да го нарани, дори и убие.
- Саске, спри- чу се ужасения глас на Наруто, но момчето не го послуша. Бе твърдорешил да ги боли, но нещо в него се пречупи пи писъка на Неджи. Яроста бавно се стопи, а пред очите му се разкри реалноста. Неджи бе окървавен под него и пищеше от болка, а Наруто удържаше Саске, за да не наранява повече. Нима бе такова чудовище?
- Саске- чу се слабия глас на Неджи- добре ли си?
Тогава момчето безжизнено се строполи на земята. Дори в такъв момент, Неджи мислеше не за себе си, а за него!
- Какво стана- попита треперещо Саске Наруто.
- Ти полудя човече- поклати глава той- трябва да си починеш.
Гласа му се раздвои, а клепачите му се затвориха от изстощение.

супер е I love it

Ехааа тука Саске ми харесва. Представила си го в добра страна. Фикчето къртииии!

Мн е яко браво марти. А колко обичам такива истори :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: кога ще имо още

Страхотно ...

няма ли да пускаш и следващата глава. Вече нямам търпение д ая прочета

Саске има доста различен характер. Харесава ми. Дано пуснеш новата глава скоро!

- Саске, добре съм- каза Неджи за сетен път и започваше да му омръзва.
- Не, не си- продължаваше си своето чернокоското- Раних те доста кофти, не си добре!
Този спор се водеше вече близо час, когато Наруто най- накрая се намеси:
- Защо не вземеш да го препикаеш, че да му мине и да млъкнете най- сетне, главата ми се наду, забога!
Момчетата решиха да прекратят спора, но Саске все още беше разтревожен от случилото се. Помнеше всичко като в просъница- завладялата го омраза, надигащото се желяние за убииство, но силата, която гореше в него бе изумителна. В онзи момент имаше чувството, че би могъл да обиколи на бегом града, без да се задъха. Сети се обаче за нещо, което прекъсна тревожните му мисли:
- За какъв шеф говореше онзи проклет вампир?- попита ги внезапно той и двамата застинаха на място.
Беше дошъл един от онези моменти, когато си принуден да говориш, но не знаеш какво да кажеш или как да се изразиш. Момчетата мълчаха и бяха свели поглед към земяа, за да не срещнат очите на Саске.
- Не можем да ти кажем Саске- отвърна нацупено Наруто- Но по дяволите правилата, слушай!
Чернокоското наостри уши и зачака.
- Както чу, лидера на нашите любими зъбчовци е Учиха Мадара. Предполагам че си забелязал еднаквите фамилий нали? Това значи че сте роднини, но по- близки отколкото можеш да си представиш! Мадара е твой чичо! Забелязал ли си, че само ти от цялата ти фамилия притежаваш тези уникални способности, които те правят един достоен убиец на вампири? Е, не си сам, Мадара също има специялни сили, но не знаем какви точнно. Проблема Саске е там , че когато си бил малък, чичо ти е капнал капка от своята кръв в устата ти и по дяволите, вие сте адски близки. Щом се ядосаш, силите му се преливат в теб и ставаш неконтролируем, какво забеляза днес.- и кимна към Неджи- Та цяло лято се опитвахме да научим всички способности на Мадара, за да можем да ти помогнем по някакъв начин щом избухваш, но не успяхме. Токова разнообразни сили не съм въждал през живота си!- избъбри всичко това набързо Наруто, сякаш, че истината нямаше да боли толкова, ако бе казана набързо и нехайно.
Чернокосото момче бе ужасено от внеезапната новина, не си чувстваше краката, а сякаш стомаха му се качи в гърлото. Значи ето защо семейството му го отбягва- страх ги е да не узбухне и да ги нарани! Той се почувтва като пешка - управляван от някой кукловод, готов да отнеме живота на хиляди хора само ако се ядоса! Тове беше не мислимо, търябваше да се махне от там час по- скоро!

Супер е! :lol!: :bravo: :obi4amte: Още :cvir:

превъзходно е ощее

Ехаа превъзходна глава искам просължениее моляяя

Мня ка глава , но защо е толкова късичка Искам още. Кога ше има още. Тази част с капката кръв ми бие на SUPERNATURAL

Ех сладури, токова идей за продължение имам но ограничен достъп до компа. ЩЕя постна про 1-ва възможност! ;) И бтв, ДА, супер натурално, само Учиха! :Д

Много е готино фикчето :bravo: :bravo: :bravo:

Той вървеше със сведена глава и риташе бясно камъните по прашните улици. Искаше да си изскара яда на някой, но не бе препоръчително да се изпуска пред Наруто и Неджи, защото достатъчно бяха уплашени, а и съдейки по думите на Наруто, за момчето не бе препоръчително да се ядосва. Както вървеше и ругаеше наум, започна да се свечерява. Лек бриз милваше лицето му и сякаш му казваше да се успокои на мига. Мадара Учиха. Беше чувал това име като малък, когато баща му го бе сравнявал със
" непрокопсаника Мадара ". Тогава момчето бе разбрало, че не е единствения мразен от клана Учиха, но не бе обърнал кой знае какво внимание. Въпреки това беше сякаш по- спокоен, че не е сам и някой друг е минал по неговия път, но сега. Сега се чудеше, дали този предводител на вампирите наистина беше като него, дали си приличаха по външен вид или по- лошо- по характер. Нима и той можеше да стане предводител на създанията, които най- много мразеше и да се бие срещу най- добрите си приятели? Изсключено! Да, вярно, бе нападнал Неджи, но нали бе спрял навреме все пак! Не бе наранил никого, а и Неджи не се сърдеше изобщо и се държеше така, сякаш нищо не се бе случило, но Саске все още изпитваше угризения на съвеста. Тези мисли го хвърляха в смут и сякаш бавно го разяждаха отвътре, сякаш нарочно, за да го боли взможно най- много.
- Хей, защо ти си е свила пръчката Учиха?- прозвуча момичешки глас зад него.
Момчето се обърна и видя розовокосо момиче, което му бе бегло познато и се сети, че я беше спасил от Итачи.
- Сакура нали? - попита той без особен интерес.
Момичето кимна и попита:
- Нещо против да повървя с теб?
Саске поклати отрицателно глава, все пак така бе учтиво, а и нямаше лошо да има компания. Момичето го настигна и завървя с такт с него.
- Защо момиче като теб е само навън по здрачаване, нещо може да ти се случи?- попита любопитно той по време на разходката.
- О, нима си загрижен- засмя се тя и заговори сериозно- Просто не искам да се мяркам пред очите на наще, много ме дразнят понякога! Постоянно ми мърморят за облеклото, за поведението, за характера! Имам чувството, че искат една принцеска, стояща си в къщата и учеща нон стоп. Е, аз не съм такава!- изрече момичето на един дъх.
Саске само я погледна. Това чувство му беше много познато.
- Чустваш се като издънката на семейството нали?- попита той тихо- Сякаш са разочаровани от раждането ти, нали?
Тя го погледна учудено и кимна.
- Познато ми е- поясни тихо той и сведе поглед към земята.
Двамата продължиха да се разхождат един до друг в топлата нощ, всеки потънал в тъжните си мисли. Нима толкова си приличаха? И двамата бяха отритнати от семейството, а в училище бяха сексапилните самотници, мечтата на всеки ученик. С горещ темперамент, хаплива ирония и мистериозен поглед. Това попринцип обаче беше маската, която ги прикриваше от запознанства. Достатъчно биват наранени от семействата си, които ги отричат по най- жестокия възможен начин и просто не искат да бъдат наранени и от обществото.
- Знаеш ли кога най- се нервирам?- попита тихо тя.
- Предполагам- кимна с усмивка момчето- Когато се държат пред други гости с теб, сякаш си им любимото дете и играят ролята на щастливо и безгрижно семейство?
- Точно- кимна тя- Щастливо семейство с тъмни тайни. Е, Саске, аз съм дотук- кимна тя към близката къща- Отдавам се на мъчението, стискай палци- усмихна се тя.
Той се усмихна, кимна и за довиждане и продължи по пътя си. Явно не бе единствения, отричан от уж най- близките. Е, това бе поне частица успокоение за разтревожената му душа.

Добрах се до компа, надявам се да ви хареса!