Инг и Янг

First topic message reminder :

Това ми се върти в главата от цяла седмица, дано ви хареса. :lah:


Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си. На една от тези спретнати улици започва и нашата история. Поради горещото време, хоората бяха лишени от от обичайните си занимания- да мият скъпите си коли, или да косят моравите, се бяха барикадитали в къщите си и разтворили прозорците си в опит да примамят вятъра, който междудругото го нямаше никакъв.Точно пред една опт тези къщи, скрит в изсъхналите от сушата цветя, се бе спотаило чернокосо момче на не повече от 17 години. Външния му вид не се връзваше изобщо с обстановката. В такива къщи бихте си пшредставили, че живеят спретнати, възпитани, перфектни във всичко с което се захванат деца, но този чернокоско бе пълната противоположност на това описание. Той бе облечен в провиснали, сиви дънки, протрити в областа на колената, провиснала до средата на бедрото синя блуза с къс ръкав и бели, протъркани кециве, започващи да се отлепят. Да, това определено не бе момче, което някой би могъл да нарече перфектния син, примерен ученик и т.н. Това момче изобщо не се връзваше в тази обстановка и бе очевидно, че е по- особен, макар и малко хора да си имаха представа колко точно. Той седеше, не, по- точно лежеше в изсъхналата леха, вперил поглед в самотното бяло облаче, което бавно се движеше на фона на синьото небе и променяше малко по малко формата си. Макар да изглеждаше така, сякаш лежи без да прави нищо, всъщност не бе съвсем така. Той се бе излегнал под прозореца във всекидневната, където родителите му слушаха новините. Той също слушаше новините, очаквайки напрегнато да чуе дали са се показали отново пред хората. Чакаше да чуе дали ще дочие нещо за необичаен инцидент, безследноизчезнали хора, или още по- лошото- убииство. Новините започнаха с обичаината мелодия и съобщиха за някаква стачка на пилотите в Токио. На Саске му олекна, ако се бе случило нещото, от което той се опасяваше, шяха да го съобщят веднага. Тялото му се отпусна и от устните му излезе тежка въздишка на облекчение. Новините продължиха с някакъв папагал, който се бил научил да пее химна. Саске вече бе сигурен, че щом бяха стигнали до пеещи папагали, нищо, което го засяга се бе случило.
- Какво по дяволите правиш момче?- просъска злобния глас на баща мъ, който си бе надвесил главата през прозореца и бе насочил тъмноте си, като ноща очи към сина си. До негпвата глава се появи луцето на една красива жена, с дълга, ефирна, черна като катран коса със същите черни очи като съпруга си, с изключение на това, че в тях не се четеше омраза, а по- скоро съжаление.
- Слушах новините- отвърна честно Саске, все още загледан в бялото облаче. Очите на баща му се свиха презрително и той заговори с тих, гневен шрпот така, че Саске едвам го чуваше:
- Какво новини момче?! Нали знаеш, че по нашите новини не говорят за такава пасмина изроди като теб и приятелите ти нали?
- Лъжеш се- каза Саске безразлично, все още следащ облака, който бавно избледняваше. Лицето на баща му пребледня и той гневно просъска:
- Много добре знаем, че ти пращат съобщения по онези ваши джаджи, не се опитваи да ни заблудиш!
Саске се поколеба за миг, чудеики се как да отговори и колко го заболя от тези думи на баща му. Той не бе получавал съобщение по пеиджъра в продължение на цяло лято и се съмняваше, че са го забравили, а това го нараняваше, макар и да се опитваше да го скрие.
- Не съм получавал съобщения цяло лято- каза той безразлично, не очаквайки да го разберат и те разбира се, не прозряха нищо такова.
- Лъжеш- отсече сигурен баща му- Не сме толкова малоумни я!
- Ето това е новина за мен- каза яростно той, стана и се запъти из улиците. Бе загазил, знаеше го, но в момента изобщо не му пукаше за нищо.

мн яко

супер ееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ошеееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

това е много като хари потър и ордена на феникса

И кое по- точно е като Хари Потър, че не виждам логиката?

Оле, аз тоя фик съвсем го заебах! НЕ ме е срам! Имам идея, но трябва доста да я развивям, щото на мен почна да ми изглежда банално, но не се постарая да не става турска сапунка. ААА, относно Хари Потър, Уат дъ Фък? ЪЪЪЪ 1-та глава я бях направила по подобие, понеже ми се връзваше идеално за идеята, а и ме мързеше да мисля нещо друго, но нататък.... Незнам, аз съм чела всичко по ХП и повярвай, изобщо нямам намерение да го повтарям. :):

Hermi написа:Оле, аз тоя фик съвсем го заебах! НЕ ме е срам! Имам идея, но трябва доста да я развивям, щото на мен почна да ми изглежда банално, но не се постарая да не става турска сапунка. ААА, относно Хари Потър, Уат дъ Фък? ЪЪЪЪ 1-та глава я бях направила по подобие, понеже ми се връзваше идеално за идеята, а и ме мързеше да мисля нещо друго, но нататък.... Незнам, аз съм чела всичко по ХП и повярвай, изобщо нямам намерение да го повтарям. :):

az samo p1rvata glava 4etoh togava i mi zaprili4a 6toto i az sam 4ela si4kite.i to tova sam go pisala k1m 1:40 ina4e e mn razli4en i e super

Сакура беше бременна и той не можеше да направи нищо нито на нея, нито на зародиша. Такива бяха законите- На неродено не се посяга. Нямаше да може да наложи волята си върху това момиче. Тя бе силна и би предпочела да умре, отколкото да го предаде. А ако 'и каже, че е бременна и че ще убие детето ако не му издаде тайните на Саске. Не, законът изрично го забраняваше. Не можеше да направи нищо, нищо! Беше бесен, но се овладя пред своите последователи. Никой то тях не бе усетил чуждата кръв в жилите на момичето, а уж бяха вампири. Жалка работа. Мадара се усмихна зловещо.
- Той идва. Искам да задържите приятелите му, ако трябва ги убиите, но той е мой!
Вампирите се спогледоха и решиха да озчакат пристигането на " спасителния отряд"
Наруто и Неджи догонваха Саске с последни сили.
- Неджи, как можа да му кажеш, че сме близо!- възкликна ядосано Наруто- Сега трябва да си хабим силите и за да го догоним! Никакви номера с очите повече, само ако е на живот и смърт, ЯСНО?
Неджи се усмихна леко, а Саске просължи да мълчи и да бяга напред. Беше бесен, усещаше как онова чудовище в него пъпли бавно, но сигурно по вените му. Щеше да избухне, само ако не бяха приятелите му тук вече щеше да се е поддал, но спомена за това как за малко не уби Неджи го възспираше. Пред тримата приятели се издигна висока сграда пред която бяха застанали около десеттина вампира и още толкова върколака, които ги очакваха. Ангелските същества с червени очи се насочиха към трите момчета, а всеки от тях бе извадил малко ножче.
- Трябва да имат отрова- каза бързо Саске- Не трябва да ви докосват.
Момчетата кимнаха.
- На 3 Неджи- прошепна Саске- Едно.... Две... Три..
Неджи се изправи и захапа палеца си. Капка кръв изби и вампирите мигновенно я усетиха. Неджи скочи на близкия клон.
- Ало, зъбчовци, да ви видя колко сте бързи- викаше и размахваше ранения си пръст.
Очите на враговете им бяха станали кърваво- червени от жажда. Кучешките им зъби се удължиха и стигнаха на равнището на брадичката. Празните им погледи бяха втренчени в капката кръв по ръката на момчето. Всички скочиха с невъобразима бързина като един на клона, но Неджи вече го нямаше. Там бе Наруто, който мигновено ги обгърна с кълбо лют дим. Не се виждаше нищо, затова разчитаха само на слуха си, но Саске никога не издаваше шум. Промъкна се безшумно и за няма и минута, всички бяха изпопадали на земята със сребро в гърдите.
- Добра работа копеле- викликна Наруто- Смея да кажа, че сме най- великия екип от убиици, не мислиш ли? Особено аз с моя дим!
- Скромен както винаги а?- засмя се Неджи, а Саске се усмихна, но на друго.
Върколаците бяха избягали. Момчетата бързо нахълтаха през вратата. Пред тях се откри голяма обла зала, изрисувана с жестоки сцени на вамири, разкъсващи малки деца. Наруто потрепери от погнуса.
- Добре дошли- чу се ехо, идващо от всички страни.
Студения глас на говорещия прорязваше като лед ума им. Главите им започнаха да бучат, а болката се увеличаваше. Туптенето в слепоочията ставаха все по- силни и болезнени.
- Мисли за нещо хубаво... Мисли за нещо хубаво.... Мисли за нещо хубаво..... Мисли ПО ДЯВОЛИТЕ!- извика Саске.
От малък знаеше, че попадне ли в такъв капан, най- лошите му спомени ще го сринат, затова трябваше да се сеща за хубавите неща. В главата му блесна розово, много розово! Сакура, да, тя беше едно от малкото хубави неща. Саске сякаш се събуди. Туптенето намаля до незначително, а гласът в главата му секна. Краката му се олюляха и той падна на колене, а Наруто и Неджи го последваха.
- Браво- чу се студен глес, последван от театрално ръкопляскане- Малко вампири успяват да се измъкнат, камо ли пък хора. Недостатакът е, че ако един се измъкне, всички се измъкват, кофти нали?
Тогава той се показа. Обгърнат в тежка черна мантия Мадара пристъпи бавно към момчетата. Черната му коса бе подобна на Саске, макар и по- дълга. Лицето му бе маската на спокоиствието. Само червените очи издаваха гнева му. Саске се изправи и с върховни усилия успя да се задържи прав.
- Къде е? - попита направо той.
- Победи ме и разбери- усмихна се в отговор Мадара и с едно рязко движение махна мантията си.
Саске извади ножчето си- единственото оръжие, което му бе останало и се засили с яростен вик напрад към врага си. Мадара само леко се отдръпна и заби със всичка сила юмрук в корема на малкия Учиха.
- Ядосан си Саске- усмихна се зловещо Мадара, докато момчето се превиваше на земята- Това ми трябва.
- Копеле- изсъска чернокоското и пак посегна, но и този път атаката му бе преодоляна бебешки лесно, почти без усилия.
- Не се бори момче- усмихна се Мадара- Не можеш да ме победиш без спецялната си сила, която упорито подтискаш.
Саске се сгърчи. Чудовището в него вземаше връх, но той нямаше да му се даде, не и този път.
- Не- прошепна той и упорито се изправи на крака.
Олюлявайки се се затича с последни сили към врага си, но и този път атаката бе преодоляна лесно.
- Слабо- засмя се подигравателно Мадара- Искаш ли да ти покажа къде е твоята розовокоска- каза и посочи близката стена, която сякаш по поръчка се завъртя и откри жалка гледка.
Сакура висеше полугола на ръждасяли вериги. Главата 'и бе клюмнала на рамото, а розовите кичури скриваха лицето 'и. Саске щом я видя се вбеси. Усети как чудовището в него изръмжа доволно и впи острите си нокти във вътрешностите му. Кръвта му стана по- студена, а душата потъваше все по- надълбоко. Сякаш като ехо чуваше виковете на приятелите си и гласа на Мадара, който звучеше доволен. Мрака го обвземаше. Искаше да убие всички. Да убие и да се нахрани с плътта им. Просто да убива, докато болката му не мине. Това бе фаталната грешка на Саске Учиха, това бе краят на приятелите му, но вече нищо, нищо нямаше значение, нищо.

............................................................................................................

Момчето се събуди в някаква градина. Това бе двора на баба му- една от малкото в семейството, които го обичаха такъв, какъвто е. Той я видя точно такава, каквато си я спомняше преди смърта 'и. Бялата 'и коса бе сплетена на дебела плитка, краката 'и бяха обути в царвули, а на главата имаше пъстра забрадка. / той малко бг версия стана, ма карай :Д/
- Саске- възкликна тя- Какво правиш тук момчето ми? Още не е време за теб!!!
Саске започна да 'и разказва случилото се, а баба му просто се усмихваше.
- Ела- каза, когато той приключи с разказа си- Трябва да видиш това.
Заведе го в къщата и му показа една картина. На нея бе изобразено кръгло езерце, в което плуваха две риби. Едната бе черна, с бяла точка на главата, а другата бяла, с черна точка. Изглеждаха така, сякаш се гонят в кръг.
- Какво е това- попита Саске
- Инг и Янг момчето ми- Доброто и злото, мрака и ссветлината, зимата и лятото, дъждът и слънцето, но щом се съберат става хармония. Разбираш ли какво имам предвид?- попита тя
- Не съвсем- поклати глава момчето, а баба му въздъхна
- Да опитам така- започна тя- Във всеки от нас дреме тъмната ни половина. Тя спи, но само с едно око, точно като котката. Винаги е нащрек и когато изгубиш контрол се появява, и измества светлата половина от теб. Когато обаче събереш тези две половини, ти можеш да се наречеш истински човек, защото си открил смисъла на съществуването си, а именно да съединиш в себе си две корено различни противоположности, разбираш ли?
- Мисля че да- кимна Саске.
- Ти си добър Саске- просължи баба му- но и си човек, а във всеки човек дреме тъмната половина. Не трябва да 'и позволиш да взема връх над теб момчето ми, защото тогава ти спираш да живееш. Имаш още за какво да се бориш, върви и балансираи силите в теб, тогава Мадара няма шанс.
Саске разбра думита, целуна бързо баба си по старческата буза и се засили към светлината в двора, която сякаш го зовеше.
- Всъщност- провикна се старицата зад него- Май няма смисъл да се бориш с него повече.
Саске се събуди от силен шамар.
- Мамка му, събуди се най- накрая спяща красавице!- извика насреща му Наруто- Хе хе, силен шамар имам а?
- Какво стана?
- Еми ти избесня, стана космат с изцъклени очи. Знаеш ли, приличаше ми на Чубака.
- Мило Наруто- поклати глава Саске- Дай по същество!
- Ми после замахна с ръка, не, с ЛАПА и Мадчо падна на земята. Крещеше нещо от сорта, че не можел да те контролита, но тИ го утрепа набързо преди да си е казал приказката- ухили си приятелят му и просължи- Сакура е добре, Неджи я свали от оня одър.
- Може ли да поспя малко- попита изтощен Саске
- Ако мислиш че ще те оставя сега, когато офицялно СМЕ герой!- засмя се Наруто и Саске последва примера.
- Начи доброто победи а?- попита с усмивка Саске
- Невероятно но факт нали?- захили се насреща му Наруто- Помниш ли когато ти разказвах, че ще станем герой, а ти ми се изсмя? Ха ха, смей се СЕГА копеле!
- Майната ти- сряза го Саске, защото вече вниманието ми бе привлечено от нещо по- важно от идеалите на Наруто.
Едно момиче с розова коса бягаше към него с усмивка на лице. Не можа да стане и тя се хвърли отгоре му и устните им се намериха в целувка.
- СТИГА ДЕЕЕ- развика се Наруто- СМЯТАХ ДА ЯМ!


КРАЙ! Разгеле!

:love: ХеХ невероятен фик :flower: БРАВО!

невероятен фик

Страхотно беше!! Ама свърщии Браво!

Това ми е любимото фикче,има и върколаци(което е напраВо рядкост да видя в някой фик).Много добре написано.