Страната на чудесата, вълшебствата и приказките...(сасусаку)

супер бешее !!!!!!!!!!!! :uhaa: :uhaa: :uhaa: искам ощииииииииииии :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

Тва последното ме разби искам още!

ООООО посветена на tsunade87, е само едно ще кажа... Супер-мега-хипер-гипер Страхотна... Просто си надминала себе си, а бе незнам как го правиш това... Нямам думи... Как не те е срам, да ми крадеш речника Айде пускай следващата глава
П.П. И аз си ви обичкам двете, велики сте

Айде следващата глава... надявам се да ви хареса. Сори за правописните грешки.


10-та глава
-Говедо! Мале ще го спукам от бой тоя ! Как ще ми блъсне красавеца? Предупредих го да не се доближава!-крещях и обикалях назад-напред из стаята. Бързичко извадих телефона и набрах номера на татко.
*О, баща , как си?*
*Къде се губиш бе момиче? Знаеш ли от колко дена те търсим?* кразкрая ми се той.
*Тате ти какво си си оравил на гласа- много млад ми звучиш.* излъгах.
*Ааа.. еми аз съм си млад*
*Така де, трябва ми пари за нова кола.* набързочко казах.
*Какво???*
*Ама нали знаеш колко те обичам?*
След половин час пазарлък колата ми си беше уредена. Еее, има ли друг като мен- не!
-Сега ми дай нещо за обличане , че цялата съм мокра и афтограф!Замръзнах с тази кърпа!- Итачи ми подаде някакви негови тъмно сини пижами с дълъг ръкав. Преоблякох се и излязох за да ме види. Ръкавите ми стърчаха и се спъвах на дългите крачоли.
-Ако очакваш да се прибера така просто си мечтай! Сега ми дай афтограф и ме закарай вкъщи.
Учиха недоволно хвана маркера и се подписа отдолу.
-Сега напиши "С много целувки за Сакура".
-Пфф, добре!-започнах да си целувам и гуркам афтографа. След което му хванах ръкава и го дръпнах.-А , това за какво беше.
-За спомен.-изхилих се. Тръгнахме към колата и се качихме, но се оказа , че бензина е свършил. Изкарах си телефона, но батерията ми беше свършила. Итачи също изкара своя, но се оказа, че няма обхват.
-Боже , защо ме мразиш толкова?!-извиках , като пороен дъжд заваля. Пуснахме си телевизора, където съобщиха , че е станало някаква авария и затова няма обхват.
–Изглежда тази нощ сме тук.-Учиха ме бутна към дивана и започнахме да гледаме комедия , като се бяхме завили с одеало.
-За съжаление- но поне си имам афтограф!-казах усмихнато. След секуна тока угасна и се чу един вик от мен.-В шибаната ти къща има духове, за бога ти луд ли си да живееш тук?!-извиках , като здраво се вкопчих в ризата му. Той издаде зука , котйо издава бялата жена от филма Гняв, което ме изплаши още повече и скокнах от леглото към стапалата, но се спънах и изпаднах в безсъзнанние.
Бавно отворих очи и видях Итачи до мен.
-Ти луд ли си да ме стряскаш така?-извиках, като се качих върху него-бях разкрачена на скура му , хванала се за яката и лудо крещяща. Той се надигна и ме прегърна.
-Не знаех, че си такава пъзла! Просто се избъзиках.-обясни ми. Станах отгоре му и се огледах- две-три свещички осветява стаята, изглежда токът още не беше дошъл.
-Трябва да намерим нещо за хапване, защото още малко ще пукна от глас.-казах и се почезох за главата. Учиха ме хвана и поведе по стъпалата към кухнята. Докато се разхождах, той внезапно спря и се блъснах в него.
-Да не би да видя дух?-попитах стреснато. Итачи се засмя и отговоти:
-Не, просто се сетих, че няма храна, пук какви духове ми балнуваш?
-Няма храна?-изревах.
-Майтап- можеш ли да готвиш?
-Не.Спри да си бръщолевил простотии , а просто влез в шбаната кухня!
Гледах любопитно какво готни по-големия Учиха, найстина много ми беше интересно,че той може да готви. След десет минути масата беше сложена и започнахме да се храним.
-Когато купувах тази къща мъжът ме предупреди че тук преди...-преди да е продължил го спраях.
-Престани!- извиках, знам , че се опитваше да ме изплаши, затова не сиках да го чуя. След като се нядохме си легнахме, като Итачи настоя да легна при него и аз не отказах, защото ме беше адски много страх. И ето че от часове наред не можех да заспа и го гледах- беше красив.
-Спри да ме гледаш, а заспивай!-изшушука усетил погледа ми на лицето си.- Няма да се превърна в граф Дракула, спокойно.-тбеляза, след което си затворих бавно очите и се унесох в ладък сън.

Страхотно Направо си беше хем смешно, хем интересно :kisss: Браво, продължавай в същия дух! :obi4amte: :obi4amte: :obi4amte:

супер ееееееееееее!!!!!!!!!! :uhaa: :uhaa: давай некст :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

fica e super qk shtqh da se napikaq ot smqh :kisss: :D:D:D:D:D
daisledvashtoto glavichka

К- к край !!! Не може да е истина !!! :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: Но е истина ! Беше СУПЕРРРРРРРРРР !!!! :o.k.: :o.k.: :o.k.: Браво Сез !!

Абее, малко странно, че свършва такъв готин и забавен фик, но всичко си има край... Беше адски яко!!! Браво момиче!!!

НЕ! Това не може да е краят!!! Не-ти-вярвам!!! Моля те-направи малко екшън! Само и само да има продължение-МОЛЯ ТЕ!!! :cry: :cvir:

Според мен много прибърза с края но имам идея направи Страната на чудесата, вълшебствата и приказките... 2 обучаването на тиранинат и това да преставлява хумористична история как сакура вкарва саске в градския живот :Д

us4 написа:Според мен много прибърза с края но имам идея направи Страната на чудесата, вълшебствата и приказките... 2 обучаването на тиранинат и това да преставлява хумористична история как сакура вкарва саске в градския живот :Д

Не мисля... Имам много фикове още за писане, за пускане .... няма да остане време за него, като има толкова по-интересни, но ще го иам в предвид.

малко глупаво ми се струва ,като за край или по-точно нетипично, но това не е лошо.