Болка и Щастие под синьото небе

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

Глава 2
Хината все така лежеше на своето меко и удобно легло, вперила поглед в тавана на стаята. Извенъж една
сълза се стече от нейните очите и тръгна към леко зачервените и бузи, и падна на възглавницата.
Последваха я и други сълзи. Тя се разплака, очите и се зачервиха. Тя се изправи и седна на леглото, през
това време почна да си трие очите и да изтрива сълзите, които бяха по очите й и лицето й. Тя пак
погледна към тавана- който беше бял и стоеше така безразличен. И пак се разплака.
- 'Защо, винаги когато искам да поговоря с някого, никой няма време за мене. Мама както винаги е заета;
брат ми го няма и се шляе, кой знае къде; баща ми го няма- той винаги е на път и по работа, пък и на
него не мога нищо да му кажа, защото най-много да ми се развика или смъмри; Сакура и Ино ги няма- те са
си при свойте родители. Завиждам им. Техните родители винаги ги изслушват, винаги им обръщат внимание и
им помагат, а на нашите въобще не им пука за мене. Само повтарят:- Наджи това направил, Неджи онова
направил, гледай брат си, защо не си като брат си. Писна ми, само да ме сравняват с него, аз не съм
Неджи, аз съм Хината и не мога да бъда друга.'- изплака Хината.
- 'Пък и не ми стига това, ами и в академията ми се подиграват, че съм стисната и не говоря с никого
освен със Сакура и Ино. Защо всички така се държат с мене не мога да разбера. Много ми е трудно, незнам
какво да правя.'- Хината продължаваше да плаче с горчиви сълзи.
Спомен от по-рано през деня:---------------------------------------
- Хината ти няма ли да дойдеш да играеме на карти?- извика й Сакура.
- Не, вие играйте, аз немога да играя на карти.- усмихна се леко Хината на Сакура.
- Остави я тази задръстенячка, тя нищо друго не може освен да зубри.- чу се заядлив глас на едно момче,
което се казваше Конохамару.
Конохамару беше внук на третия Хокаге и се мислеше за много голяма работа и винаги се надуваше пред
всички. Никой не смееше да му се опълчи.
- Върви да си играеш с куклите и да зубкаш ти за друго неставаш, че може да затъпееш, малка глупачка...
задръстенячка такава.- обиждаше я той наперено.
- Аз.. аз.. отивам да си преговоря по история на Коноха.- каза Хината с насълзени очи и смирено. Тя
седна на чина си и отвори учебника си.
- Конахамару недей да говориш така на Хината, защо се държиш с нея така.- опрекна го Сакура.
- А как да се държа с нея, като тя нищо друго не знае освен да учи, нито излиза да играе с нас, нито
нищо.- оправда се момчето. - Е, ще играеме ли или не?- тросна се той.
- Добре де, добре почваме.- сагласи се Сакура.
Часът вече почна и учителят Какаши влезе и отиде до бюрото си.
- Добър ден ученици, как сте днес. Подготвихте ли се за днешния час и за изпитване.- Попита любопитно
Учителя.
- Да-а-а!- Извикаха учениците, само няколко си замълчаха-тези който бяха двойкаджиите на класа.
- Добре сега ще разбереме.- Учуди се Какаши. - И сега ще започнеме с изпитването, кой иска да е първи?-
Учителят погледна въпросително учениците си.
- Учителю Какаши, може ли аз да съм първа?- Попита Хината, която отдавна беше вдигнала ръка, преди той
да попита.
- Да може, естествено че може Хината. Стани и ела пред дъската.- отговори той на въпроса.
Хината стана и отиде право пред дъската и зачака с нетърпение въпросите, който той щеше да и зададе.
- Добре да започваме. Искам да ми начертаеш специалните части на Коноха по каква схема изпълняват
мисиите си.- зададе въпроса си той.
- Да, почвам.- възкликна щастлива Хината и започна да чертае на дъската.
Между другото целият клас, освен Сакура и Ино, си шушукаха нещо и се смееха.
- Сигурно се подиграват на мене.- помисли си Хината и се смути.
- Готова съм учителю.- Хината беше сигурна че е отговорила правилно.
- Браво, всичко е вярно. Можеш да си седнеш, получаваш шестица.- доволно каза учителя.
Хината се зарадва и се запъти към мястото си, когато се вцепени от жестоките думи отправени към нея.
- Глупачка такава, само ти ли си най-умната в този клас, как смееш да искаш да си първа, за каква се
мислиш, лицемерка. Виж се каква си грозна и проста, никое момче няма да те хареса само ако зубриш. Ти си
задръстенячка и смотанячка и.....- викаше злобно по нея Конохамару
Хината едва се сдържаше да не се разплаче докато той я обиждаше и само това чуваше в главата си ' Ти си
задръстенячка и смотанячка'. Момчето още не беше довършило изречението, когато Хината се разплака и
избяга от стаята- наранена, обидена, унижена пред всички.
Край на спомена ------------------------------------------------------
Тя пак се разплака, като си спомни това и незнаеше какво да прави и въобще не и се ходеше на училище.
А между временно се прехварляме при Неджи, Саске и Наруто.
Тримата бяха отишли до магазина и си бяха вземали всякакъв алкохол и тръгнаха към парка за да може да си
го изпият. Седнаха на една пейка и отвориха торбата с алкохола. Извадиха една бутилка, отвориха я и след
20 минути нямаше нищо в нея. Отвориха втора и с нея се случи същото.
И така докато не изпразниха торбата и не изпиха всичкия аклкохол, който бяха взели. На една друга пейка
седеше едно момиче- беше много хубаво, не беше от Коноха, явно чужденка, но по каква причина беше там,
никой не знаеше. Те решиха да разберат, пък и можеха да се позабавляват с нея, щом не е от селото.
Станаха и се запътиха към пийката и се спряха пред момичето.
- Какво прави тука и толкова късно, такова красиво момиче, като тебе.- попита Саске с безразличен глас,
момичето.
- Да не би да си се изгубила.- добави и Наруто, който се беше усмихнал лукаво и заядливо.
- Не, не съм, тук съм по заповед на Казекаге и трябваше да се срещна с Хокаге, но нея я нямало и реших
да си почина, защото пътувах много дълго.
- Ти си от Суна, така ли?- въпросително си повдигна едната си вежда Неджи. - И какво ще говориш с
хокагето?- продължи Неджи.
- Да, е и какво като съм от Суна, пък и това защо съм тук вас не ви засяга. Ще говоря само пред Хокаге,
така че моля ви оставете ме намира!- отговори наперено и заядливо момичето.
То се казваше Темари- имаше руса дълга коса, кафеви очи, свежо и бяло лице. Беше дошло да предаде на
Хокагето някакъв документ от Лидера на Суна.
- Брей че отворка си имаме тука!- заяди се отново с нея Саске.
- Не ми се правете на много готини и страшни, защото не сте. Не ме е страх от вас.- напери се още повече
Темари пред тях.
- Така ли. А трябва, защото сме само тримата тук и няма никой друг, пук и не се знае какво може да
стане.- Наруто вече се беше ядосал, че някакво си момиче, което дори не е от Коноха така им говори.
- Хаха, че какво можете да ми направите. Пък и ако посмеете, после ще си имате проблеми.- засмя се
надуто момичето.
Тримата вече не издържаха на нейния присмех отправен към тях. Те я хванаха за ръцето и запушиха устата,
изправиха я от пейката и я поведехо към една изоставена барака. Там я блъзнаха в стената. От блъсъка тя
се удари много жестоко, и изпадна в безсъзнание.

Ето и третата глава

Глава 3
Когато Темари се събуди, се опита да се подпре на ръцете си и да стане, но не можа, защото нейните ръце
бяха завързани с въже. Тя се огледа наоколо за да види къде точно се намира. Погледа и се спря на трите
момчета, който бяха седнали на една маса и пиеха алкохол.
- 'Къде ли съм?- помисли си тя. - 'Сетих се тези тримата ме доведоха тук, бласнаха ме в стената и след
това нищо не помня. Дали са ми направили нещо?- побърза тя да погледне на долу към дрехите си, след като
видя че нейните дрехи бяха непокътнати тя малко се пооспокои. - 'Нищо не са ми направили, знаех си че
нямат смелостта да направят нещо, явно ги е спряло това че съм пратеник на Казекаге.- оспокои се напълно тя.
- Я спящата красавица се е събудила.- Саске подхвърли с подигравателни думи, след като се беше вече обърнал към момичето.
- Най-накрая дойде в съзнание, мислехме че скоро няма да се събудиш.- добави и Наруто, като гледаше все още с този ядосан поглед към момичето, което ги беше подценило.
- Защо съм тук, защо съм вързана и какво сте ми направили?- извика с ядосан глас Темари.
- Все оше нищо не сме ти направили.- отговори Неджи със спокоен глас.- Но ако ни кажеш това, което искаме от тебе няма да пострадаш.
- Какво искате да знаете и не ме подценявайте, нищо че съм момиче?- попита момичето все така надуто.
- Защо си в Коноха и какво ще предадеш на Хокаге. Като жители на селото ние трябва да разберем, предупреждаваме те ако не ни кажеш ще стане лошо за тебе.- Неджи вече се беше ядосъл и в погледа му имаше злоба, отправена към чужденката.
- Нищо няма да ви кажа, затова правете каквото искате, но после да не кажете че не съм ви предупредила.
Хокагето когато разбере какво сте направили, не мисля че ще ви се размине само със смъмрене.- тя
говореше все така наперено и не си променяше тона, дори при тази ситуация която беше изпаднала.
- Ха, ще видим!- изсъска Саске. - Найстина си много смела за момиче да говориш така на трима ни, когато въобще не ни познаваш. Свалям ти шапка, но тона ти беше до тук.
Саске вече беше на предела на нервите си и те скоро щеха да избухнат. Той стана от стола си и се запъти
към момичето. Когато стигна до нея се наведе на нивото на нейното лице и се усмихна лукаво.
- Какво си ме запнял бе, да не би да съм чак толкова интересна, глупак ?- Темари продължаваше да ги дразни. - Молете се да не ме намерят и заведат при Хокаге, че тогава много ще си изпатите.
- Саске, хайде стига, спри се, не сме дошли да се забъркваме с неприятности.- спокойно падхвърли Наруто, като се беше малко пооплашил от думите на чужденката. - Така е сигурно ще си изпатим, но ние винаги си получаваме заслуженото, когато се бием или правим нещо такова, но никога наказанията ни не са били строги. Ние сме любимците на Тсунаде- сама, така че не се притеснявай за нас.- Наруто вече се беше усмихнал широко и наперено.
- Ха, все едно ме интересува това, та вие сте група задръстеняци, които само си говорят а нищо не правят, които са вързали момиче, защото ви е страх да не би да ви победя.- Темари се беше усмихнала
лукаво и заплашително.
Тогава тя почувства как юмрука на Саске удари нейният стомах, и тя изплю малко кръв. Тя се строполи на земята и почна да се превива от болка. Болка, която беше непоносима. След минута тя си отвори очите,
подтисна болката и се изправи пак, и седна. Тримата бяха смаяни.
- 'Какво беше това момиче? Ако момче беше ударено така, то просто ще си лежи на земята и ще се превива от болка, но тя. Тя събра сили и се изправи, колко гордо момиче, никога не бях виждал такъв инат досега.
Харесва ми.- каза си на ум Неджи.
- Само това ли можеш, хайде да те видим като си толкова печен и корав, смотаняк.- обърна се към момчето и злобно го погледна. - Така ли се биете с другите момчета, ако е така значи сигурно винаги губите.
- Ах ти-и-и.- извика ядосано и злобно Саске, като сви юмрука си и посегна пак да я удари.
- Саске, спри се вече, тя не е враг, пък и някой идва.- спокойно каза Неджи.
- Кой ли е? Дали това не е АНБУ?- уплащи се малко Наруто и гласът му почна да потрепва.
- Да не би да сте се насрали от страх?- усмихна се Темари.
- Млъкни, малка кучко.- стресна и се Саске
- Учиха Саске, Узумаки Наруто и Хюга Неджи, говори водача на АНБУ. Знаем че сте вътре и държите вестоносеца от Селото скрито в Пясъка, така че не се опитвайте да избягате, няма да се измъкнете. Ако не
излезете и не пуснете момичето ще се наложи да влезем насила.- говореше някакъв глас отвън.
- Е сега го загазихте.- засмя се още повече Темари.
- Добре, излизаме. Ще отвориме вратата и вие си вземете тъпото момиче и без това не ни е потрябвало.- провикна се Саске като погледна злобно момичето.
Неджи отиде и отключи вратата. АНБУ отвориха вратата и влязоха в бараката. Погледнаха момичето и замръзнаха на място, като видяха че тя е вързана и по нейната устна има кръв, както и на земята.
- Какво сте направили на момичето, защо има кръв по земята и по ней ната устна. - ядосано се изкрещя водача на АНБУ, като побърза да развърже гостенката.
- Еми нищо просто малка грешка, нищо повече.- почна да се оправдава Наруто.
- Грешка така ли, аз ще ви обадя на вас мърльовци такива.- закани се Темари като стана и истри кръвта от устата си.
- Моля ви за извинение, млада госпожице, простете на тези некадърници за това което са ви сторили, оверявам ви че ще бъдат наказани подобаващо.- почна да се извинява водача на момичето.
- На тях ли, никога да вървят подяволите тези невъзпитани кретени.- гостенката се обърна към вратата и тръгна да излиза.
- За коя се мислиш, подяволите, не се ли виждаш ква си дрипла, а на нас викаш кретени, грозница такава.- извика ядосано Саске, като си беше вече стиснал юмрука и едва се възпираше да не я удари пак.
Темари тръгна към Саске и се спря пред него, като го гледаше със злобните си очи.
- Аз ли? Напротив ти си дрипльо и грозник, не си ли се поглеждал в огледалото, копеле.- Темари почна да вика и в същия момент удари един юмрук в стомаха на Саске. - Това е, зашото имах да ти връщам услуга.- засмя се тя надменно.
Саске се свлече на земята и почна да се превива от болка. Другите двама не можаха да повярват на очите
си и отстъпиха две-три крачки назад.
- Тя е доста страшничка за момиче, не мислиш ли?- едва се чу от устата на Наруто.
- Да така си е, но е и много готина, харесва ми.- отвърна уверено Неджи.
Беше вече 23:00 часа когато се звънна в дома на Хината. Тя стана от леглото си и се затича към телефона
с надеждата това да е или Сакура, или Ино, но Анко я изпревари и вдигна слушалката.
- Ало, домът на Анко и Хизаши Хюга. Да, аз съм Хюга Анко, кажете с какво мога да ви помогна.- говореше
тя с гласа отсреща.
- Обаждаме ви се за да ви предупредим че ващият син е извършил ужастно престъпление, заедно със Учиха
Саске и Узимаки Наруто, моля ако е възможно се явете не забавно при Хокаге-сама.
- Какво-о!- разплака се Анко, като чу тези думи.- Идвам, обличам се и идвам.
Хината вече се беше много разтревожила при вида на лицето на майка си.
Анко затвори телефона и се затича към стаята си, за да се облече и да тругне към сградата на Хокагето.
- Какво се е случило мамо? Нещо с брат ми ли? Кажи ми де мамо, защо милчиш?... Къде отиваш? Какво е
станало, моля те кажи ми?- заплака Хината и се затича към стаята си и затвори вратата.
Анко се облече на бързо, отвори входната врата и тръгна към Хокагето с разплакани очи.
Хината седеше на прозореца. Гледаше как нейната майка се отдалечава и плаче. Луната беше все така
красива и в същото време така зловеща.

Ето и четвъртата глава. Но давйте мнения. Не ме шадете

Глава 4
Анко наближаваше сградата, където трябваше да се срещне с Тсунаде и беше ядосана, както и тъжна. Тя влезе в сгардата и се запъти към офиса на Хокагето. Когато стигна до вратата на офиса, тя почука и
отвътре се чу женски глас.
- Влез.- глаът беше на Хокагето- Тсунаде.
- Добър вечер, Тсунаде- сама.- каза Анко с разтреперен глас. - Викали сте ме. Също така разбрах че Неджи е направил някакво престъпление, но не разбрах какво точно е то?- побърза да се интересува тя.
Почука се отново и влезе бабата на Саске. Тсунаде ги погледна и нейното лице веднага се преорази в тъжно.
- Благодаря ви че дойдохте веднага. Саске и Неджи доста бели са направили.- почна да говори обезпокоително тя на двете жени. - Сега ще трябва да преговаряме със Пясъка заради тях. Казекагето беше
пратил вестоносец, по повод със споразуменито ни за мирен договор. Едно момиче, което е било нападнато от Саске, Наруто и Неджи и също така бито от тях. Съжалявам че ви го казвам направо, но незнам какво им става напоследък. Да не би да имате някакви проблеми у дома, че да се държат така. Пък и това не е всичко, купили са си алкохол, много алкохол и са се напили. Кажете ми ако нещо ги безпокои, ако имат
някакви проблеми, за да знам какво да правя и как да постъпя с тях. Никога не съм ги виждала такива.- говореше с безпокойство Хокагето.
- Не, нямаме никакви проблеми със Саске, знаете че той си е такъв. Много ме е срам пред вас, но той ми е единствения внук и се стремя никога да не се карам с него и да се държа добре с него.- започна да
обяснява бабата на Саске.
Анко само си мълчеше и се чудеше какво да каже. Тя знаеше че Неджи не би направил такова нещо, ако нещо не го тревожеше и притесняваше.
- А при вас как е?- запита Тсунаде с замислен глас, като се обърна към Анко.
Анко се стресна от въпроса на лидера, зашото се беше замислила.
- Ами-и-и!- почна да заеква Анко.
- Анко, ако имате проблеми с Хизаши ми кажи. Защото не е честно децата да си патят от това. Разбрах че Хината е станала много срамежлива, затворена и всички в нейният клас и се подиграват и обиждат. Не карайте децата да страдат заради дразгите ви с Хизаши.- загриженост имаше в гласа на Тсунаде.- Проблемите се решават насаме.
- Да, разбрах, ще се погрижа да няма повече какво да ги притеснява.- отговори с насълзени очи Анко.- А за Хината, това не го знаех че и се подиграват в клас, ще поговоря с нея. Обещавам.
- Мисля да им разкажа за миналото им.- Тсунаде беше сериозна.
- Нима ще го направите?- бабата на Саске погледна въпросително лидера.
- Да, трябва. Те трябва да разберат за миналото си, не може цял живот да ги лъжем и да крием от тях, какво всъщност е станало.
- Но, аз не искам внука ми да страда.- натъжи се стара жена.
- Знам, но така трябва. Прощавайте, но това е моето решение и няма да го променя.
-Щом е така, дори и да се опитваме да ви разубедим, вие сигурно няма да си промените решението.- сугласи се Анко.
- Така е.- Тсунаде беше решена и никой не можеш да я разубеди.
- Добре значи се разбрахме. Сега ще дойдат и тримата в офиса.- усмихна се Тсунаде.
В този момент се почука на вратата и се чу глас.
- Може ли да влезем, Хокаге-сама.- попита един мъжки глас отвън.
- Да, може да влезете.- отговори Тсунаде, като смени усмихнатото си лице на зловещо и (нали знаете Тсунаде, като се ядоса какво изражение прави, казващо 'Ела да те спукам от бой' Хаха:D).
Вратата се отвори и вътре влязоха Саске, Наруто, Неджи, водача на АНБУ и Темари.
- Ах, вие-е-е.- чуха се най-зловещите думи, който не очакваха да чуят трите момчета.- Ще си платите.- Тсунаде каза това и удари момчетата бързо със здравите си юмруци, те изхвърчаха през вратата, и се
одариха в отсрещната стена. Те се простнаха на земята и почнаха да се оправдават един след друг.
- Ама-а ние... такова.- пълтечеше Неджи.
- Не искахме...- Наруто продължаваше изречението на Неджи.
- Е какво пък толкова сме направили....- безразлично попита Саске. - А пък вие спрете да заеквате. Двамата го погледнаха въпросително и се обарнаха към Тсунаде, която идваше с още един удар към Саске. Те
се отдрапнаха настрани, зашото беше направо самоубийство да се опитат да спрат удара. Тсунаде удари още веднъж само Саске, защото му беше много бясна. Саске изплю малко кръв и се опита да стане, но не можа, зашото удара беше много силен и тялото му не можа да го понесе. Тсунаде отиде до него и разбра че малко беше прекалила със силата. Наведе се към момчето, а то се опита да се опази, като си сложи ръката пред стомаха.
Тогава Тсунаде се усмихна леко и почна да лекува тялото на Учихата със медицинските си способности.
Когато момчето беше излекувано достатъчно, за да може да се изправи, тя стана и отиде до бюрото си. Саске стана от пода и влезе в офиса засрамен с наведена глава към земята. След това Тсунаде седна на
стола си и почна да говори.
- Как можахте? Толкова време се опитвах да осъществя мирен договор с Пясъка, а вие всичко да провалите. Не ви ли е срам, пък и да удряте момиче, това е направо непростимо. Какво ви прихваща, вие не сте
такива. Може да сте побойниците на селото, но никога не бихте ударили беззащитно момиче и при това вързано. Какво ви става, не мога да повярвам. Направо съм разочарована от вас. Имах толкова много надежди за вас, а вие какво правите.- говореше разочаровано Хокагето.
Момчетата направо изтръпнаха при тези думи, те бяха много разкаяни, но случилото неможеше да се промени.
- Много съжаляваме.- казаха те в един глас.
- Е, стига де нищо лошо не е станало. Че малко се понатупахме, така си е. Но беше забавно, нали?- Темари се обърна към трите момчета и ги погледна с мила усмивка на лицето си.
Те я погледнаха и се стъписаха, незнаеха какво да кажат, просто не го очакваха това от нея.
- Пък и една такава случка не би попречило на селата ни да сключат мирния договор.- каза момичето като се усмихваше още повече.- Ето този документ дойдох да ви донеса. Сега тръгвам да се прибирам в селото, че сигурно вече се притесняват за мене.- тя се обърна към Неджи като продължаваше да се усмихва.
- ' Боже каква усмивка има това момиче, най-прелестната на света, не бях виждал толкова красива усмивка до сега. Пък и какво благородство от нейна страна. А пък ни тъпанарите, само за нас гледаме. А тя, тя не иска да има воини между селата ни. Почва много да ми харесва.'- говореше си Неджи на ум.
- Е добре, щом е така няма да има жестоки наказания, щом няма оплакване от страна на Пясъка ще се смиля към вас.- почна да говори Хокагето на момчетата.
- ' Тя найстина ли няма да се оплаче от нас пред Тсунаде. Тя била готина, може и да се сприятелим с нея.'- мислеше си Наруто, като се обърна към Темари и се усмихна.
- ' Хм, подмазвачка. Няма да ме заблуди, ще и го върна за дето ме удари в бараката, дрисла.'- яд обхвана малдият Учиха.
Тсунаде видя ядът на Саске, но не каза нищо, само малко се усмихна и си каза'- Хм, както се и очаква от гордия Учиха'.
- Искам да говоря насаме с Наруто, Неджи и Саске. Моля оставете ни четиримата. И ти Шизуне, излез с останалите.- заповяда Тсунаде и добави.- Темари-чан можеш да останеш и да отидеш в болницата да те
прегледат, аз ще изпрята писмо в Пясъка, ще обясня за закъснението ти и за случилото се в селото. Приеми и мойте извинения за неудобствата.- каза засмяно тя.
Всички излязоха и затвориха вратата след тях.
В офиса останаха четиримата. Тсунаде стана и отиде до прозореца, както винаги правеше, когато беше или изнервена, или незнаеше как да постъпи в дадена ситуация. В офиса настъпи мълчание, момчетата само се споглеждаха и незнаеха какво става. Тогава Тсунаде заговори със спокоен глас.
- Знаете че това село трябва да е в мирни взаимотношения с останилите села. Разбирате ли какво сте направили. Постъпката ви е грозна и много долна. Аз самата ви разбирам и тримата- и аз бяха млада, и аз
като вас съм страдала, и съм била сама. Но това не ви дава право да се държите като деца. Вие вече сте достатъчно големи за да разберете сложността на думата - живота на шиноби.- говореше Тсунаде, като се
обърна към тях натъжена и насълзена.
Те я изгледаха мълчаливо и въпросително.
- Да, това е каквото чухте- живота на шиноби, и то е изпълнен с мъка и стадание. Но и със задължения, като например: да пазите селото, жителите на селото, и да поставяте всеки друг пред вас. Както направи и това момиче. То не се оплака че го боли, а всъщност едва се движеше, но то е толкова гордо и изпълнява нейният дълг към своето село за това нищо не каза, за да не започне поредната война и да загинат много хора...- продължаваше да говори тя на момчетата а те само се споглеждаха и погледнаха виновно пода.
- Добре, ще ви кажа истината за всеки от вас, за да разберете, че вече не сте деца и трябва да поемете
по своя път. Но по кой ще бъде. Това вие ще го решите.

бива си го включила си повечето герои от Коноха,което е хубаво имаш малко повторения,но като цяло всичко е ок чакам другите глави

Радвам се че фика ти харесва, главите са малко дългички, ама карай. Пускам другата глава.

Глава 5
- Истината за всеки от нас?- Неджи погледна Тсунаде въпросително.
- Какво искате да кажете с това?- добави Наруто към въпроса на Неджи.
- Сега ще чуете, защо вие сте толкова самотни и кой е виновен за това.- Тсунаде беше сериозна.
- Как така кой е виновен?- Саске си повдигна едната вежда в знак, че не е разбрал нищо от казаното на Хокагето.
- Добре започвам тогава с теб, Саске.- каза Тсунаде с решителен глас и започна да разказва.
- Ти Саске знаеш ли защо нямаш родители и роднини, освен баба си?- попита го тя.
- Не, само баба ми е разказвала че когато съм бил на 5 години майка ми, баща ми и брат ми са загинали, но никога не ми е казвала защо.- отговори той на нейният въпрос.
- Така си и мислех. Преди 14 години една организация наречена Акатски влезе в Коноха през нощта и нападна твоя клан. По начало целта на тази организация е била че иска да вземе шарингана и после да може да го използва за нейни цели. Знаеш че наследствената способност на твоя клан е бил шарингана. Знаете че в нашето село има два такива клана, който използват очни техники а те са: Учиха клан и Хюга клан. От къде са произлезли никой не знае. Твоя клан, Учиха клан си има и свойте тайни който само вие от клана може да разберете и да ги използвате. И така когато Акатски е разбрала, че в Коноха живее този клан, а именно твоя клан, дошли за да вземат тези очни техники. Но по някакви причини не могли и решили да избият целият клан, оставили само една не много възрастна жена, не се знае защо. Но те дори незнаели, че майка ти когато чула писъците на хората от клана, те взела и те скрила в скривалището на Учиха и така ти си се спасил. Майка ти се е жертвала за да може поне ти да останеш жив, искала е да живееш пълноценен живот, а не като сега. Да бъдеш арогантен, безразличен към всеки и към всичко. Ето това е истинската причина по която се чувстваш самотен, и страдаш толкова много, че нямаш нито родители, нито роднини, само баба си. Съжалявам, че по този начин трябваше да разбереш, но трябваше все някога да ти се каже. Да разбереш че родителите ти много са те обичали и....- тя продължаваше да разказва, когато той прекасна нейният разказ.
- Стига-а-а! Не искам повече да слушам.- изплака Саске. - Знам че майка ми и баща ми много са ме обичали, но все пак защо е трябвало така да става. Мразя противния си клан, мразя тъпия шаринган- заради него те ги няма, а аз съм самотен, наранен и тъжен. Вярно е че моята баба е винаги при мен, държи се добре с мен, никога не ми е липсвало нещо, но. - Саске спря и се разплака още повече, сълзите му падаха по студената земя. - Но тях ги няма. Тя неможе да ги замести.- продължи той.
- Да но ти все пак имаш някого. А Наруто какво да каже, като той е бил винаги сам. - извърна се тя и погледна Наруто, накогото очите му се бяха вече насълзили и хлипаше като малко дете.
- Знам че е така.- Саске поизтри сълзите си и се обарна към Наруто. - Той винаги е бил сам, никой не го е чакал да се прибере, никой не го насърчавал за нещо, никой не го е прегръщал когато е бил самотен и тъжен, той....- Саске пак се разплака и погледна към вече разплакания си приятел, погледна към Неджи, и продължи.- А, Неджи въпреки че има майка и баща, той не е щастлив с тях. Те постоянно се карат, баща му постоянно го няма. Мислите ли че ни е било лесно?- продължаваше да плаче и сълзите му да падат на пода.
- Знам че не ви е лесно, но трябва да се опитате поне малко да се промените и да не се съжалявате.- окуражи ги тя.
- Неджи ти си наред, сега ще разбереш защо баща ти не се прибира често, защо се карат с майка ти.- започна тя. - Те са разведени и разделени. Мислиш ли че на майка ти и е било лесно,а-а? Нищо не знаеш. Преди 15 години Коноха беше се споразумяла със селото на Мъглата с мирен догорвор. Тогава беше празник за всички,защото войната беше свършила с този договор и всички празнуваха пристигането на пратеника на страната на Водата. Само един клан не дойде на празненството и това беше клана на Хюга. През нощта някой се опита да отвлече сестра ти, но баща ти осетил този план. Излязал и убил похитителя, но се оказал че той е пратеника от Мъглата. Той беше дошъл за да разбули тайните на Бякугана, като отвлече най-младия член на семейството и после господ знае, какво щяха да правят с нея. Знаеш че баща ти е имал брат близнак, нали....? Страната на Водата поиска убиеца на пратеника им, но клана ти не можеше да прати Хизаши, той беше от главното семейство и не можеха да го пуснат. По-силен от баща ти нямаше в твоя клан, затова брат му- Хиаши доброволно отиде на мястото на баща ти. Хизаши неможа да си прости, че е допуснал брат му да отиде на сигурна смърт вместо него. Той проклинаше живота си и затова беше така безразличен към всичко. Той много обичаше майка ти, но след този момент той почна да страни от нея, от вас, от всеки. Почнаха да се карат и така неможеше да продължава, затова решиха да се разделят и раведат. Също така решиха да не ви казват, да не старадате заради тях, но сега точно това става. Ти си добро и умно момче и аз вярвам, че ще разбереш. Но повече се притеснявам за сестра ти. Да не би да си помисли че тя е причината за всичко и да се депресира още повече от сега.- тя се смути за малко.
- Какво искаш да кажеш с това 'повече от сега', не те разбрах?- Неджи настръхна.
- Ами явно ти не знаеш, защото беше зает да пиеш алкохол и да се занимаваш с неща, които не те засягат, но сестра ти е много зле.- погледана го тя със загрижен поглед и продължи. - Хината е много депресирана, защото в академията всички много й се подиграват, обиждат я че е затворена и най-вече и завиждат че е умна. Няма с кого да сподели мъките си. Докато ти беше зает с по-важни неща от нея.- насълзи се тя, като погледна към Неджи.
Той седеше с наведена глава към пода и плачеше, никога не беше плакал. Той се опитваше да подтиска чувствата си и затова никой не го беше виждал да плаче.
- Колко съм глупав!- изхлипа той. - Мислех само за себе си, а не съм виждал колко много болка и самота е имало около мене. Приятелите ми, сестра ми, родителите ми са страдали, а аз не съм и забелязвал. Какъв съм егоист. Мразя се, страшно много се мразя. Ако можех, бих дал всичко да не е така и всички да са щастливи, дори и с цената на живота си.- говореше той докато сълзите му се стичаха по лицето.
- Затова вземи и се стегни, и мисли за другите около теб, а не само за себе си.- тя продължаваше да ги насърчава.
Саске и Наруто отидоха до Неджи и сложиха ръце на раменете му в знак че му съчувстват.
Наруто очакваше това, което Тсунаде имаше да разкаже за миналото му и очите му бяха насълзени, чакайки отговорите на въпросите, който той много често си задаваше.
П.П. По-нататък в историята става много по-интерестно.

много е хубава главата искам още

Е добре, от мен да мине. Пускам следващата глава.


Глава 6
- А ти Наруто, знаеш ли защо всички хора те отбягват, гледат те с презрение, обиждат те и те мразят?- попита го тя, като се обърна към момччето.
- Не, естествено че незнам. Ако знаех, щях да направя всичко посилите си да променя това.- отговори той на нейният въпрос.
- Да, така е. Ти найстина си наследил желанията и мечтите на Минато и Кушина.- обърна се тя към прозореца, за да немогат да видят сълзите от нейните очи.
- И така време е и ти да научиш своята история.- продължи тя, като гледаше все така втренчено навън. - Да, както казах преди малко ти си син на Намиказе Минато и Узумаки Кушина от страната на Вятъра. Ти външно приличаш на баща си, а по чакри приличаш на майка си. Тя имаше вятърна чакра. И така.- въздъхна тя и продължи с разказа си. - Случи се преди 19 години, селото беше нападнато от един демон- от Деветоопашатата лисаца (Кюби). Това време беше на Четвъртия Хокаге, той беше справедлив и мъдър, но и също толкова силен. Когато Демона нападна селото имаше много поражения, селото едва не изчезна, и много хора загинаха. Тогава Четвъртия Хокаге се появи на бойното поле и с неговата тайна техника затвори Кюби в едно дете, което току що се беше родило и пъпната му връв беше скоро срязана. Той го запечата в детето с другата си техника телепортация. Но в замяна той трябваше да даде душата и живота си на Бога на Смъртта. Жена му пък загина защитавайки сина си. И така мина време момчето в което беше запечатан демона порастна. Хората го мразеха заради Кюби, гледаха го със страх. То беше много самотно и много плачеше. Докато не се примири с всичкото това презрение и самота. То спря да плаче и да се самосъжалява. Момчето правеше бели и пакости, това беше неговия начин да привлече вниманието върху него, и успяваше. Тогава то си намери добри приятели, които да го признаят. Беше нужно на някого, това го правеше много щастливо, дори и да няма родители.- Тсунаде се обърна към Наруто и каза.- Наруто това дете си ти. Ти си син на четвъртия Хокаге а твоите приятели са Саске и Неджи.- изхлипа тя.
- Аз...аз съм син на четвъртия Хокаге.- очите на Наруто вече се бяха насълзили.- Вътре в мен наистина има чудовище.- Наруто продължаваше да плаче.
- Четвъртия Хокаге сигурно го е запечатал в тебе за да може да те защитава, когато си в беда. Той искаше хората да те гледат и ценят като герой, затова че носиш такова бреме в себе си.- Тсунаде вече триеше сълзите си.
- Затова ли всички ме презираха и ме наричаха чудовище.- Наруто си избърса сълзите и се изправи с гордо вдигната глава.- Аз съм син на Четвъртия Хокаге и един ден ще стана Хокаге. Това е моята мечта и ще я постигна независимо по какъв начин.
Тсунаде си спомни за брат си и любимият си.
- Да ти ще станеш велик Хокаге.- Тя пак се разплака.
Бяха минали вече 5 минути откакто в стаята цареше тишина. Тсунаде седна на стола си.
- Е добре, значи вече всичко е ястно. Заповядвам ви да си отидете по домовете и да седите там, до второ нареждане.- заповяда тя на момчетата. - Свобони сте.
Те се поклониха, отвориха вратата и излязоха от офиса. Във фойето ги чакаха Анко, бабата на Саске, водача на АНБУ и Шизуне.
- Шизуне ела при мен и нека да дойде и АНБУ.- Чу се гласа на Хокагето.
- Да, идваме.- отговори Шизуне и влязоха в кабинета.
Навън останаха само петимата. Саске, Наруто и Неджи тръгнаха с умислен поглед. Последваха ги Анко и старата жена. Когато излязоха от сградата момчетата се спряха, а след тях и двете жени.
- Приятели.- Наруто си вдигна главата към двете момчета
- Да, Наруто това е което си мислим и тримата.- Неджи погледна приятелите си и очите му заблестяха от радост.
- Ще бъдем приятели завинаги.- Саске се обади и постави ръцете си на раменте на момчетата.
- Точно така.- извикаха трите момчета и се засмяха.
Двете жени се усмихнаха и очите им се насълзиха.
А в това време Тсунаде гледаше от прозореца на офиса си и се усмихна доволно.
Бабата на Саске отиде до него и той разбра че е време да си ходят.
- Чао приятели.- усмихна се той на Наруто и Неджи.
Анко също отиде до сина си.
- Чао и на вас.- каза Наруто, когато тръгна да си ходи.
Неджи само кимна с глава в отговор и тръгна с майка си към дома им.
Наруто се спря и погледна към лицата, който бяха издялани в скалите- лицата на Хокагетата. Вдигна свития си юмрук към лицето на Четвъртия Хокаге и каза.
- Обещавам, че няма да те разочаровам,татко.- от очите му се ронеха сълзи, който се стичаха на земята. Той изтри сълзите си и тръгна да се прибира.
В кабинета на Хокагето.---------------------------------------------
- Хокаге-сама какво стана, достатъчно ли беше сурово наказанието на тези трима некъдърници.- попита лидера на АНБУ.
- Те не бяха наказани.- отговори му тя, като нейните очи блестяха от радост.
- Как така, защо не ги наказахте. Те трябваха да си получат най-суровото наказание за постъпките си. Винаги сте много снисходителна към тях.- учудено попита той.
- Противоречите на преценката на един Хокаге, така ли?- заплашително го поглена тя.- Пък и нямаше оплакване от страната на Пясъка.
- Н-н-не.- едва пълтечеше той пред нея.
- Добре, значи няма какво да правим повече тук. Хайде да си ходим, а утре работа ни чака.- усмихна им се тя и излезе от кабинета.
Хината все така седеше на прозореца и гледаше луната. Тя чакаше завръщането на майка си и на брат си. Нейният поглед беше все така замислен.
- 'Какво ли е станало? Какво ли пак са направили брат ми и приятелите му. Наруто дали е добре?'- мислеше си тя, като си наведе главата към улицата.
Тя беше влюбена в Наруто от доста време, но нямаше смелост да му каже за чувствата си. Тя винаги се изчервяваше, когато беше близо до нея. Тя нямаше смелост да му каже и заради брат си, защото той беше приятел с него.
- 'Наруто дали ме харесва, дали ще се съгласи да излезе с мен и да станем нещо повече от приятели'- продължи да си мисли тя.- 'Не, той никога не би излязал с такава като мен. Аз съм срамежлива и глупава, не ми се вярва, че изобщо някога ще се съгласи да бъде с мен.'- разплака се тя.
Тя изтри сълзите си, когато видя да се прибират нейната майка заедно с нейният брат. Тя неискаше никой да разбере за това, особено Наруто.
Те влязоха в къщата и отидоха в кухнята.
Бяха мълчаливи. Впрочем не бяха обелили и дума по пътя към техния дом.
- Майко, върви да видиш дали Хината вече спи.- започна разговора той.- Искам да говоря с теб, но Хината неискам да чува това, което ще говорим.- той се обърна кък майка си и се усмихна.
- Добре, знам за какво искаш да говорим. Отивам да я видя.- отговори тя, като също се усмихна.
Хината чу какво си говориха и побърза да си легне.
- 'Немога да не чуя какво ще си говорят, щом Неджи неиска аз да разбера значи е нещо много сериозно.'- мислеше си тя, докато се правеше на заспала.
Анко влезе в стаята на Хината, отиде до нейното легло и видя че тя спи. Излезе и отиде в кухнята, където я чакаше Неджи.
Хината стана и леко се промъкна в коридора до кухнята, където Анко и Неджи започнаха разговора си.
- Майко, защо не ми каза за това, какво е станало между вас с татко.- започна той разговора.- Нетрябваше да криеш и за миналото, ако ми беше разказала всичко подробно нямаше да съм самотен и притеснен.- Неджи се обърна към майка си и я погледна в очите.
- Сине, неисках да ви тревожа. Знам че това щеше да разтрои не само тебе, но и сестра ти. Знаеш че тя е много чувствителна и щеше да почне да се обвинява, че тя е виновна. Неисках да ви гледам как страдате заради нас и за някакви грешки в миналото.- насълзи се тя.
- Знам че си се опитвала да ни предпазиш, но и аз трябваше да знам. За Хината сигурно щеше да е болезнено, че са искали да я отвлекат като малка, че са искали татко да е мъртъв, а всъщото време чичо е отишъл на смърт, за да спаси брат си, но...- в очите му вече имаше сълзи.- Но да скриеш толкова неща от мен. Аз като по-голям трябваше да знам, за да може да съм около сестра ми и да я защитавам. Знам че всички в клас и се подиграват, но нищо не направих за да я защитя и тя да не страда толкова много. Аз толкова много я обичам, но досега не го разбирах. Това ще се промени. Никога няма да я оставя да страда и някой да я обижда, дори това да означава да убия някого.- сега вече той се разплака.
- Знам, гордея се с теб. Обичам ви много и двамата.- тя също се разплака и прегърна сина си.
- Знам и че с татко сте се развели и че той идва при нас само, за да не се чувстваме самотни.- добави той.
Хината замръзна като чу разговора им и изтича в стаята си. Те я чуха и Неджи се качи до нейната стая, помъчи се да отвори вратата, но тя беше вече заключена отвътре.
- Хината отвори ми вратата.- помоли се той.
- Няма. Оставете ме на мира. Неискам да говоря с никого. Нито с теб, нито с мама или пък с татко. Мразя ви. Всичките ви мразя.- Извика тя плачейки.
- Моля те, отоври ми. Искам да говоря с теб.- той продължаваше да седи до врата на нейната стая.
- Няма махай се, вече ти казах да си тръгнеш.- тя плачеше и нейните сълзи се стичаха по възглавницата.
- Добре, оставям те. Но знай че много те обичам и винаги ще те защитавам, никога няма да те изоставя.- каза той, като се натъжи.
Той си отиде в неговата стая. Хината остана сама.
- ' Аз съм виновна мама и татко да се разделят. Аз съм виновна чичо да е мъртъв. Защо все аз? Защо съм се родила? За какво живея?- плачеше тя и подсмърчаше.- От днес нататък няма да съм същата. Няма да съм онова мило и срамежливо момиче. Писна ми винаги аз да отстъпвам и да съм добра. Ще стана гадна и лоша. Няма да ми пука за никого. Ще си го върна на всички, ще видите вие.- закани се тя с насълзени очи.

харесва ми пак има повторения,но нищо искам да разбера какво ще се случи с Хината чакам другата глава

Ето и следващата глава

Глава 7
Беше вече 6:30 часа, когато звънна алармата на часовника в стаята на Хината. Тя отвори очи и изключи алармата. Обърна се на другата страна и се унесе. Галсът на нейната майка прекъсна нейният сън.
- Хината няма ли да ставаш, ще закъснееш за академията.- провикна се Анко.
- 'Мамка му.'- изпсува тя.- Пак тъпата академия. Писна ми, не ми се ходи вече... Този път ще отида, за да натрия носа на онзи надут пуяк Конохамару.'- усмихна се тя и стана от леглото. Отиде в банята и влезе във ваната. Пъсна душа и почна да се купе. Когато се изкъпа отиде до огледалото и си направи наистина много готина прическа. След това взема гримовете си, който не беше ползвала никога и се гримира.
Тя излезе от банята и отвори гардероба си. - Какви грозни дрехи съм имала и съм носила преди. Но това ще се промени.- тя се усмихна и извади едни дрехи от гардероба и ги постави на леглото си. Дрехите наистина бяха много готини и сладки. Те се състояха от поличка и потниче. Поличката беше много къса, по точно да се нарече минижюб, беше черна с голям колан на нея. Потничето беше също черно- с гол гръб и с голямо деколте, от което се виждаше почти всичко на Хината.
Тя побърза да се облече и да излезе от стаята си, защото Анко щеше пак да се развика. Слезе по стълбите и се обърна към кухнята. Там закусваха Анко и Неджи. Те я погледнаха и се усмихнаха, като не забелязаха с какво е облечена.
- Хината ела да закусиш и после ще тръгнем двамата за академията.- подкани я той.
- Хм. Не съм гладна, а ти си върви с твоите тъпи приятели на това шибано даскало. Мога и сама да отида.- Хината си извърна главата на другата страна и се нацупи.
- Какво ти има, зашо си толкова кисела тази сутрин.- попита учудено Анко.
- Вървете подяволите и двамата.- каза тя, като вече беше почнала да се обува. Обувките и бяха готини, бяха последен модел. Те бяха с високо и тънко токче и с вързанки, който се възваха чак до колената.
- Какво каза?- ядоса се Неджи. - Да вървим подяволите ли?- чу се гласа му от кухнята.
- Да това е което казах токущо.- изказа се тя наперено.
- Как смееш да говориш така? Като твой по-голям брат не бих ти позволил и ще.....- той наистина вече беше на предела на нервите си и едва се сдържаше да не стане.
- Ще какво? Непродължи изречението си? Какво ще стане. Ще дойдеш и ще ме набиеш ли? Това правиш винаги, така че вече не ме е страх от теб. Пък и нали много ме обичаше, по този начин ли показваш обичта си. Ако е така не ти ща скапаната обич.- Тя погледна със смразяващ поглед брат си и посегна към вратата. Тя я отвори и щеше да излезе, но нейната майка седеше зад нея и я спря да не излезе.
- Какво е това? Какви са тези дрехи приличат на долнопробни? Върви и се преоблечи имаш още време до започване на часовете.- заповяда тя на момичето.
- Няма.- отговори се тя на майка си.- Това са дрехи като всички останали. Какво им има на тези?- обърна се тя към майка си.
- Какво ли? Ти да не би да си уличница, че ще излизаш така облечена, да ти се вижда всичко.- ядоса се жената.
- Е и, какво ако приличам на такава. Нали вие искахте да не съм онова затворено и срамежливо момиче. Ето аз се промених. И ще разберете на какво съм способна. Щом на никого не му пука за мен.- погледна тя в очите на майка си и нейният поглед беше студен и смразяващ. Анко се одръпна една-две крачки назад и потръпна.
Хината излезе през вратата и тръгна към академията. По пътя тя се срещна с Ино и Сакура. Те се усмихнаха и я поздравиха, но тя дори не ги и погледна. Те много се учудиха на това нейно държание към тях и побързаха да я настигнат.
- Здравей Хината, как си?- попита я добронамерено Сакура.
- Мисля че закъсняваме за часовете, но това няма значение, нали.- усмихна се Ино на двете момичета.
Хината все така мълчеше и нейният поглед беше натъжен.
- Хината защо така мълчиш? Какво е станало? Да не би пак да си се карала с брат си или пък той те е нагрубил? Ако е така аз ще му покажа на това момче, как се обиждат по-малките от него.- ядоса се розовокоската.
Сакура беше с розова коса и зелени очи. Нейното лице беше бяло. Тя беше много красива и всички в академията я харесваха.
Ино беше с руса дълга коса, сини очи. Тя беше също много красива и харесвана.
- Махнете се. Неискам да ви виждам. Искам да бъда сама, нали това правите всички, страните от мен и после ме съжалявате. Лицемерки.- обърна се към тях и нейните очи се насълзиха.
- Защо? Какво сме ти направили, че ни гговориш така. Та ние сме ти приятелки и винаги ще бъдем такива.- погледна я Сакура и тя също се насълзи от думите на нейната приятелка.
- Не, вече не сте. Така че не вървете с мен. Аз съм вече сама и мисля само за себе си и за никой друг. Аз съм приятелка само със себе си и вие ми пречите, така че чупка.- Хината този път беше сериозна и студена към двете момичета.
Н-но.- заекваше Сакура. Двете момичета се спряха сякаш, някой ги беше попарил.
Хината продължи да върви сама и малко се натъжи.
- ' Май бях малко студена към тях. Дали постъпвам добре като се държа така и нагрубявам най-скъпите хора за мен.'- мислеше си тя.- Не, така трябва да е, те не мислеха за мен, нали? Никой не беше до мен, когато имах нужда от тях. Затова си го заслужават, дори и много повече.- Новата Хината се ядоса, като си каза това. Тя стигна до академията и отвори вратата. Влезе и от вътре се чу:
- Уоу-у-у.- чуваха се гласовете на зяпналите момчета, който бяха вече забелязали променената Хината.
Тя влезе с гордо вдигната глава, уверена че е най-красивото момиче от академията. Тя вървеше по коридора наперено и подминаваше всички, който бяха в него.
- Коя е тази мацка.- попита Конохамару.- Много е готина, да не би да е нова.- възхити се той при вида на момичето.
- Тя е Хюга Хината.- чу се гласа на розовокоската, която беше зад момчето.
- Тя е Хината?- въпросително попита Конохамару.- Тази Хината- срамежливата и задръстената, която постоянно зубри. Тази Хината ли?- продължи той да любопитства.
- Да тя.- отговори с тъжен глас Сакура.
- Че тя е била мнго готина, направо цепи мрака.- каза той, като продължаваше да я гледа с влюбен поглед. Той тръгна към нея и като я доближи я заговори.
- Здравей Хината, как си днес?- почна раговора той.
- Добре. Беше добре докато един боклук не се появи на хоризонта.- заяди се тя с него.
- Моля, какво каза, че не те разбрах?- попита той малко ядосано.
- Еми как да ме разбереш, като мозука ти е по-малък и от на една хлебарка.- продължаваше тя да се заяжда с момчето.
- Я повтори, знаеш ли кой съм аз?- той вече наистина много ядосан.
- Я млъквай червей такъв. Кой си?- тя малко се беше разгневила.
- Аз съм Конохамару внука на....- извика той, докато тя не го прекъсна с един силен шамар по бузата.
- Да, да ти си Конохамару внука на Третия Хокаге. Е и какво от това? Кой ти дава право да обиждаш хората и да се държиш с тях като болкуци? Я кажи сега, кой е боклука?- тя се изправи пред него като си стисна юмрука и беше готова да го одари, но този път с юмрук.
- Хм, имам по-важни неща от това да се надумвам с теб- той се обърна и си замина.
Всички в коридора се засмяха, зашото знаеха че за първи път той нямаше какво да каже и беше напълно затапен от Хината.
- Хей Хината искаш ли да седнеш до мен в клас?- обади се Киба.
Инузука Киба- той беше голям сладур. Имаше кестенява коса и кафеви очи. Той навсякъде ходеше с кучето си Акамару и дори за миг не се отделяше от него.
Хината отиде до Киба и го целуна, кото пусна езика си в устата му и захапа устната му. Киба гледаше много учудено от нейното действие. Никого не беше очаквал това от нея. Той и отвърна на целувката и вкара също езика си в нейната уста. Той малко я харесваше. Всички седяха втрещени от това, което се случваше пред очите им, особенно Сакура и Ино.
- 'Какво е станало с теб, Хината'- Сакура си зададе този въпрос сама на себе си.
Звънеца звънна и всички влязоха в клас. Часовете започнаха. Но Хината беше отегчена и реши да си тръгне.
- Киба, седи ли ти се в това тъпо даскало?- попита го тя.
- Еми-и, не особенно, защо?- обърна се той към нея въпросително.
- Еми хайде да се чупим тогава.- каза му тя.
- Хайде, откога чакам това.- съгласи се той с нея.
- Ако искаш може после да се натискаме.- подхвърли му тя.
- О-о-о да, естествено че искам- зарадва се той на нейното предложение.
Те станаха и си тръгнаха. Отидоха в ресторанта на Ичираку и седнаха там. Поръчаха си по един рамен, тогава почнаха да се натискат и целуват пред всички. Всички ги гледаха въпросително и с отвръщение.
В дома на Хюга се почука на вратата. Анко отвори вратата и видя няколко мъже да седят пред нея.
- Добър ден Анко-сама, Неджи-кун тук ли е?- попитаха жената.
- Да тук е.- отговори им тя и побърза да отиде в хола, където Неджи седеше пред телевизора и гледаше някакво предаване.
- Неджи, гардовете на Хокаге-сама са пред вратата и искат да говорят с теб нещо. Моля те стани и отиди да видиш за какво става върос.- подкани го тя, като изключи телевизора.
- Добре де, добре отивам.- каза и той с леко раздръзнение.
Той стана и отиде до вратата където мъжете почнаха да говорят с него.
- Неджи-кун, Тсунаде-сама ни нареди да ви заведем при нея. Също така беше наредено на други като нас да отидат и да вземат Учиха Саске и Узумаки Наруто. Затова моля ви, последвайте ни до офиса са Хокагето.
- Ох.- въздъхна той и последва гардовете.
Когато пристигнаха до офиса на Тсунаде той се срещна с приятелите си. Те почукаха на вратата и отвътре се чу гласа на Тсунаде.
- Да влез.- отговори тя на почукването. Момчетата влязоха в кабинета и спряха пред бюрото на Хокагето.
- Здравейте момчета. Как се чувствате днес?- попита ги тя.
- Еми доста добре, като си спомним за вчера.- Подметна Саске.
- Радвам се.- усмихна се тя.- Защото имам задача за вас. Искам да отидете до болницата и там....- тя неможа да продължи, защото Наруто я прекъсна.
- Че нали вече ви казахме, че сме добре за какво да ходим до там.- учуди се той, като не рабра какво искаше да им каже тя.
- Наруто, ама че си глупак.- Засмя се Саске.
- Престани да ме обиждаш всеки път, когато не рабера нещо.- ядоса се той на Саске, като стисна ядосано юмрука.
- 'Боже, те са безнадежден случай'.- каза си тя. - 'Вчера вечерта си обещаха че ще са приятели завинаги, а сега искат да се набият'.- въдъхна тя.
- Добре, стига вече, спрете се най-накрая и чуйте какво имам да ви кажа.- тросна им се тя сърдито.
- Добре де, не е нужно да се ядосвате.- каза смирено Саске, като се извини. Той не искаше тя да се ядосва, защото много добре знаеше какво ще последва.
- И така искам да отидете до болницата и да разведете Темари из града. И този път неискам издънки. Ясна ли съм.- тя пак се намръщи.
- Да, разбрахме.- извикаха в един гласа трите момчета.
- добре, сега тръгвайте.- заповяда им тя.
Те излязоха от сградата и се запътиха към болницата, където ги чакаше тя. Стигнаха до болницата и се срещнаха с Темари.

харесва ми чакам другата глава

Искам само да се извиня за дългите ми километрични глави :lah:

Глава 8
- О, не.- чу се гласа на Темари.- Защо тези тримата са тук?- учуди се тя.
- 'Защо пък точно ние трябваше да се заемаме с тази задача? Какво цели с това Хокагето.- каза си Саске.
- 'Това е тя, нали?- каза си Неджи на ум, като гледаше да не издава чувствата си пред тях.- 'Наистина е много готина, пък и май почвам да се влюбвам в нея. Как ми се иска да остана на саме с нея и да призная чувствата си към нея. Но как да го направя да остана сам с Темари?- чудеше се той, как да постъпи.
- Наруто, ела за малко искам да ти кажа нещо.- Неджи повика приятеля си за да измислят някакъв план за действие.
- А-а.- опули се Наруто зачудено от повикването на Неджи.
Наруто отиде до момчето и зачака с любопитство, какво щеше да му каже той.
- Наруто, моля ти се когато стигнем донякъде да извикаш Саске и да се отдалечите малко.- замоли се той на приятелят си.
- Какво?- попита Наруто зачудено, като не разбираше какво цели той.- Ама защо? Обясни ми моля ти се.- продължаваше да гледа с недоумение.
- Искам да остана насаме с Темари и да поговоря с нея.- каза решително Неджи, като се обърна към момичето и се загледа в него.
- Ама защо?- повтори Наруто въпроса си, като направи същата физиономия, когато нищо не разбираше.
- Това момиче много ми харесва и искам да остана сам с нея и да я опозная поне малко и да открия чувставата си пред нея.- каза момчето като се обърна към приятелят си и го погледна с омолителен поглед.
- А-а-а, най-накрая разбрах.- изкиска се Наруто.- Ама що не каза така порано. Ти си бил голям женкар, не го знаех.- заяди се той с него.
- Стига де, неговори на висок глас, че може да те чуят.- обърна се той отново към момичето, за да разбере дали не беше чуло нещо.
- Ама как тъй ще и кажеш че я харесваш, това не е ли работа на момичетата да са първи?- попита Наруто зачудено приятелят си.
- Да, може и така да е, но днес аз се научих да си откривам чувствата и да не нагорчавам хората.- малко се натъжи той. Той си беше спомнил разговора между него и сестра му, който по-рано сутринта бяха провели.
- Добре де, добре. Нали сме приятели, ще направя, каквото поиска.- каза смирено Наруто.
- Благодаря ти. Няма да го забравя.- усмихна се Неджи и тръгна към Саске и Темари. Но до този момент Саске се беше малко ядосал.
- 'Какво толкова скрищно си говорят тези двамата. Че нали сме приятели и няма нищо да крием един от друг'.- зачуди се той, като продължи да си мисли. - 'Дали не става въпрос за тази фръцла, която винаги е толкова надменна и наперена. Да сигурно за нея си говорят, но какво точно. Немога да повярвам, че ме държат настрани от това което става, предатели.'- той се ядоса още повече, но мислите м,у бяха прекъснати от Темари.
- Хайде де, не ми се кисне цял ден пред болницата.- каза надменно тя и се обърна към идващите момчета.
- Хайде да тръгваме.- усмихна се Неджи и погледна към Темари с мил поглед.
- Най-накрая, много се забавихте. Какво толкова скрищно си говорихте нсасме?- попита ядосано Саске, като също се обърна към тях.
- А-а, нищо. Нищо съществено.- почна да заеква Наруто, като гледаше да не издаде плана.
Саске много добре познаваше и двамата си приятели и веднага разбра че крият нещо от него и неискаха той да разбере какво е то.
- Темари-чан може ли да ми разкажеш, дали се е променило селото в Пясъка.- побърза да започне разговора Неджи, като тръгна напред с Темари. Той се усмихна мило и любезно.
Саске наистина беше много учуден от милия тон,с който момчето почна да говори с чужденката.
- 'Да не би да е влюбен в нея?'- почеса се той по главта и тръгна да вурви след тях.-' Не, не ми се вярва. Че той никое момиче не е харесвал досега. Винаги му налитаха момичетата, но той ги отрязваше моментално и се държеше безразлично към тях. Но сега той е мил и любезен с някакво си момиче, което дори не е от селото. Какво му става, немога да разбера?'- той продължаваще да си мисли като ги следваше.
- Ама ти да не би да си идвал в моето село преди?- зачуди се тя на неговия въпрос.
- Да, аз имам там баба и дядо. Майка ми е от селото в Пясъка. Ходил съм там хиляди пъти, но откакто баща ми спря да ни вижда не съм стъпвал там.- малко се натъжи той.
- Добре ще ти разкажа.- съгласи се тя, като се усмхна мило и започна да разказва.
Четиримата вървяха по улиците на Коноха. Бяха се разделили на две групи. Едната бяха Темари и Неджи, а другата се състоеше от Наруто и Саске. Темари и Неджи постоянно си говореха, а останалите двама и дума не обелваха. Тогава Саске се обърна въпросително към Наруто и го попита.
- Ей Наруто, какво си говорехте с Неджи преди малко?- почна той, като погледна право в очите на приятелят си.
- Хаха, все едно ще ти кажа.- засмя се Наруто, като гледаше също в очите на Саске.
- Е защо пък да не ми кажеш, нали сме приятели и нетрябва да крием нищо помежду си.- малко се ядоса той.
- Иска ти се да разбереш, нали?- ухили се още повече Наруто.- Ама аз няма да ти кажа, ако искаш се пукни от яд.- след тези думи Наруто се захили с висок глас и Неджи разбра намека на приятеля си.
- Ах ти келешче такова, за кого се мислиш да ми говориш така, а-а-а.- закани се той, като стисна юмрука си здраво.
- Ами ти за кого се мислиш, че да ме обиждаш и да се мислиш за по-силен от мен.- погледна го наперено Наруто.
- Ами нека да проверим, кой е по-силен. Щом си толкова сигурен в себе си. Но аз ще те победя и така ще те набия, че никога няма повече да ми говориш така.- Саске също се напери и стисна от яд зъби.
- Стига де, какво ви прихваща. Нали сте приятели, защо си говорите така и се нагрубявате. Да не би да искате да се убиете.- почна да ги спира тя. Но тя не знаеше, че тази караница беше примамка Саске да се отдели от нея и Неджи и те да останат сами.
Саске малко се поспря, като чу думите на Темари и се поуспокой. Но това не остройваше Наруто и Неджи и затова Наруто извика силно.
- Май, великия Учиха се насра от страх. Едно момиче ли ще ти казва какво да правиш. Нали си толкова силен и високонамерен, ще се оставиш ли да те командват момичета, Саске-чан. - Наруто вече прекаляваше с плана. - Ако е така значи ти не си достоен да се наричаш мъж.- захили се отново Наруто.
- Ах ти-и-и.- извика се Саске, който вече не удържаше нервите си. - Ще ти покажа кой е достоен да се нарича мъж и кой не. - той тръгна към Наруто и посегна да го удари.
Но в този момент Наруто избегна удара и за подскача из сградите, като се заяждаше със Саске.
- Хаха, не улучи. Ела ме хвани, ако можеш.- присмиваше му се той и продължаваше да подскача.
Саске почна да го гони и да нервничи.
- Ще те настигна и такъв бой ще ти дръпна, че няма да знаеш от къде ти е дошло.- Саске гонеше Наруто и му се ядосваше. Те се отдалечиха от Неджи и Темари.
- Ах-х.- въздъхна Неджи като леко се усмихна.- Никога няма да порастнат тия двамата.- каза той като беше щастлив, че плана му е успял.
- Да, така си е. Немога да повярвам, че съм се оставила на вас тримата олигофрени да ме победите и да ме завържете в онази барака.- усмихна се тя.
- Е стига де, извинихме се за случилото се вчера вечерта.- леко се намръщи той.
- Добре де, добре. Само се пошегувах.- усмихна се тя ещо повече.
- Искам да говоря с теб.- започна плахо той, но решително. - Искам да ти кажа че....такова.... искам да ти призная....- започна да заеква той, като не довършваше изреченията си.
- Кажи най-накрая какво искаш, че почнах да се убърквам от заичането ти.- малко се заяди тя с него, като предчувстваше какво иска той да каже.
- Еми искам да ти кажа, че ти много ми харесваш.- каза сериозно той, като се успокои.
тя го погледна въпросително, като се усмихна леко и мило.
- Да, това е каквото чу. Обичам те и искам да си с мен.- допълни той.
- Но-о.- сега тя заекваше от чутото. - Но ние се познаваме от един ден, а ти ми казваше че ме обичаш. Ти осъзнаваш ли какво ми казваш. Въобще не ме познаваш, а ми признаваш такова сериозно нещо.- смути се тя.
- Знам че отскоро се познаваме, но не искам да крия от никого. Исках първо на теб да кажа и после на всички останали. Исках да разбера какво мислиш.- той вече се усмихна и се приближи по-близо до момичето.
- Еми-и. Аз мисля че си сладък и готин. Вярно е, че ми харесваш, но да те обичам е много рано да го кажа. Това е каквото имам да ти кажа.- усмихна се също тя.
- Еми добре де неможе ли да се поопознаем и да оставим времето да покаже. А пък ако потръгне ще е супер, а пук ако не здраве да е.- предложи той.
- Да защо не.- съгласи се тя. - Нищо не ми стурва да опитаме.- каза тя като се приближи до него и го целуна страстно. Той вкара езика си в нейната уста. Тя не се съпротиви на това негово действие и също вкара нейният в устата му. Целувката им беше прекъсната от един противен глас.
- Копеле-е. Какво правиш, подяволите. Кого си мислиш че целуваш- виакше едно много противно момче, като продължаваше да вика то.
Те се стрснаха и се отдалечиха един от друг. Загледаха се в момчето което викаше.
- Гаара-а. Канкуро-о.- стресна се тя, като видя две момчета който седяха точно зад тях. - Какво правите тук. Защо сте дошли.- попита ги тя, като не очакваше да види точно тях.
- Ей, смотяняк. Какво си мислиш, че правиш със сестра ни?- чу се пак този противен глас. Той беше на Гаара.
Гаара беше от селото в Пясъка. Имаше червеникава коса. Сини очи, но очите му имаха черни кръгове под очите, явно те бяха типичния белег за безсъние. лицето ми беше бяло. То носеше някаква кратуна на гурба си. А момчето, което седеше до него се казваше Канкуро.
Канкуро беше с кафява коса и с кафеви очи. Лицето му беше също бяло, като на брат му и на сестра му. Той също носеше нещо странно на гърба си, но само бог знае какво. Те скоро щяха да разберат какво е то.
- Ти да не би да целуваше по-малката ни сестра, а-а?- попита го ядосано Канкуро.
- Стига де, нишо не е станало.- почна да се оправдава Темари.- Той не е враг, моля ви.- тя вече се беше притеснила, защото много добре ги познаваше и знаеше какво ще направят в даден момент. А сега те бяха страшно ядосани.
- Здравейте.- усмихна се Неджи приятелски, като тръгна към тях добронамерено.- Аз съм Хюга Неджи, приятно ми е да се запознаем.- добави той, като спря пред тях и си подади ръката да се здрависат.
- Ти си този Хюга Неджи, който беше завързал сестра ни и я беше ударил, така ли?- извика се пак Гаара.
- Еми-и. Да аз съм Хюга Неджи, но това със завързването беше недоразумение.- учуди се той от къде знаят че точно той и приятелите му бяха сторили това.
- Е значи ще си го получиш тройно повече, тъй да знаеш.- Канкуро стисна зъби и посегна към гърба си.
Темари много се уплаши, защото сега те бяха доста сериозни.
Наруто и Саске се бяха отдаличили малко от мястото, където останаха Темари и Неджи и още незнаеха какво става.
- Ела ми тук боклук такъв.- викаше ядосано Саске, като вече се беше задъхал.
- Е добре де.- спря се Наруто и се усмихна.- Вече сигурно мога да спра с театъра.- каза той спокойно.
- Да спреш с театъра ли?- зачуди се Саске.- Какво искаш да кежеш с това да спреш с театъра?- Саске все още не разбираше какво иска да каже момчето.
- Еми ние с Неджи исмислихме план, за да може ние да се отделим от тях и те да останат сами.- засмя се русокоското.
- Да останат сами ли? Значи затова си шушукахте и затова ме предизвика, така ли?- На Саске му беше ясно всичко, което беше станало.
- Да точно така. Ти си бил много умен бе Саске.- заяди се той леко със Саске.
- Естествено че съм умен, не като теб глупав.- той също се заяде с момчето.
- Саске-е-е.- ядоса се Наруто.- Престани да ме обиждаш така, разбра ли.
- И как ще ме накараш да спра.- заждаше се той с Наруто.
- Ще разбереш, аз ще ти.....- Наруто викаше, когато Саске го прекъсна.
- Тихо бе. Някой дойде и спря. Един е. Не двама са и са при Неджи и чужденката.- ослушваше се Саске.
- Двама ли?- въпросително се обърна Наруто кум него.- От селото ли са?- побърза да попита той.
- Не, не са от Коноха. Явно са от Суна. Хайде да тръгваме, че сигурно Неджи има неприятности.
Те тръгнаха и пристигнаха без никой да ги забележи.
- Ще те науча аз тебе- викаше Канкуро към Неджи.- Карасу ти си наред.- изведнъж към Неджи полетя някаква си кукла и го блъсна с всичка сила. Неджи падна на земята. Но той се изправи и застана гордо. След това се чу.
- Пясъчен ковчег.- и Неджи попадна в едно не много голямо пространство и не можеше да мръдне.
- Гаара спри се, моля те заради мен. Не го прави, аз го обичам. Моля ти се, не го убивай..- извика Темари и се разплака, защото можеше вече да не види любимия си.
- Какво каза тя, токущо. Каза че ме обича. Боже това е най-щастливият ми момент в живота, нищо че съм на път да умра.- мислеше си Неджи.
- Не ми пука дали го обичаш или не. Той е мой е ще умре още сега.- Гаара изсъска и Темари падна на земята от ужас.
- Пясъчно погребение-е-е.- извика той и постави ръцете си върху земята. Тогава един кунай се заби точно пред ръцето му. Той се обърна, за да види какво става и кой прекъсва заниманието му.
- Ей ти, откачалката със смешната прическа. Да не би да се опитваше да убиеш нашия приятел, а-а?- изсмя се Саске с все така грубия си глас.
- Да, геройте пристигат винаги в последния момент.- изсмя се и Наруто.
Неджи беше освободен от техниката на момчето и лежеше на земята оспокоен.
- 'Боже, замалко. Ако още малко се бяха забавили, кой знае какво щеше да стане.' въздишаше той.

мн готино но разговорите на Саске и Наруто ме разбиха доста се посмях с тях двамата много добре се е получило чакам другата глава и нищо,че са дълги

Ето я и нея

Глава 9
Неджи се изправи. Саске и Наруто скочиха и застанаха до приятелят си. Темари също се изправи, като се пооспокой, че нищо сериозно не се случи. В този момент Тсунаде усети, че се използва някаква странна чакра в селото и излезе от кабинета. Тя се отправи към мястото, където беше вече започнала битката между момчетата.
- Кои сте вие бе келешчета проклети?- Гаара се беше ядосал, от това че те бяха прекъснали забавлението. Той ги погледна със злобен поглед.
- Аз съм Учумаки Наруто и един ден ще стана Хокаге, тъй да знаете. Така че просто си обирайте крушите и да ви няма.- напери се той пред чужденците.
- Все едно ми пука кой си? Ти не може да станеш нищо повече от един смотаняк- заяждаше се червенокоското с тях.
- Какво каза?- ядосано попита Наруто, като стисна юмрука си и се въздържаше да не побягне и да удари врага. - Ти за кого се мислиш, че да идваш в нашето село и да ни обиждаш, кретен. Ще ти спукам задника от бой.- говореше русокоското и се затича към Гаара, като посегна да го удари. Тогава стена от пясък препречи удари и всъщото време блъсна момчето. То изхвърча и падна на около десетина метра до приятелите си. Наруто се изправи и кръв потече от драскотината, която пясъка му беше направил при удара. Гаара се обърна към Наруто и го погледна. В погледа му имаше омраза и презрение. Очите му бяха пълни със самота, безразличие и жажда за смърт.
Наруто се притесни и си помисли.- ' Той има същите очи, който имах аз преди да срещна Ирука-сенсей, Какаши-сенсей и приятелите ми'.- натъжи се той и продължи да си мисли.- 'Бях самотен и презирах живота си. Мразех всички, който ме гледаха с омраза и страх. Но аз намерих смисъл в живота ми, очите ми спряха да са пълни със сълзи и ненавист. Но, той.- Русокоското се натъжи още повече.
- Какво стана, да не би да си се изплашил от мен? Ти си много интересен и аз искам да те видя мъртъв.- Засмя се силно Гаара и в погледа му се появи жаждата да се пролее нечия кръв.
- Какво си ти подяволите?- извика му Наруто, като все така гледаше в самотните му очи.
- Аз ли? Аз съм едно чудовище, което никой не обича. Обичам само себе си и обивам за да не спра да съществувам. Убивам за удоволствие, и който съм си набелязвал, винаги съм го убивал.- Гаара гледаше с така злобния си поглед към момчето.
- Какво искаш да кажеш с това че си чудовище?- попита въпросително Наруто. - Не те разбрах.
- Както казах преди малко аз съм чудовище, защото селото ми ме е направил такова. В мен живее демон, който ми дава нечовешка сила. В мен живее Пясъчния Шукаку и пясъка ме защитава от всеки и от всичко. Дори аз сам не мога да се раня, защото пясъка ме възпира. Аз съм убил майка си още като съм бил в нейната отроба. Селото е запечатало този демон в мен за да бъда върховното оръжие на Пясъка. Когато съм се родил майка ми е умряла, за да ме дари с живот. През годините, когато растях аз бях глезен от моя баща- сегашния Казекаге. Нищо не ми е липсвало. Но....- прекъсна той разказа си, когато повдигна ръката си и голямо количество пясък се втърна към Наруто, като искаше да го убие.
- 'Да се изправя пред него. Немога просто да се бия с него.'- Наруто замръзна на място.-' Той е същия като мен. Той има също чудовище в себе си. Бил е самотен като мен. Той е останал сам и се е борел за да оцелее. Никой не му е помогнал да превъзмогне ужастната болка от самотата. Мисля че не мога да победя подобен човек.'- Наруто дори и не помръдваше. Той не беше видял атаката отправена към него, защото се беше замислил. Тогава Саске побягна и се изправи точно пред Наруто и пое ударът, на пясъка. Саске изхвърча и падна доста далече от приятелите си. Той дори и не помръдваше от болка. Атаката беше много силна и някои от органите му бяха разкъсани и той неможа да помръдне.
Наруто се обърна към Саске и се насълзи.
- Защо? Защо Саске?- сълзи почнаха да се стичат по земята от неговите очи.- Защо го направи подяволите.- извика той към приятелят си.
- Млъкни Наруто.- усмихна се той и продължи.- Не исках, просто тялото ми се движеше само. Ти и Неджи сте най-добрите ми приятели и неискам да пострадате. Ако сега умра, значи не ми е било писано да живея достоен и пълноценен живот. Не ми е било писано да защитавам хората от това село и любимите ми хора. Също така и да кажа на Сакура, колко много я обичам. Нямах смелостта до този момент да ви призная всичко това. Но ти Наруто, трябва да живееш. Трябва да кажеш на Хината че я обичаш. Трябва да събереш смелостта, която Неджи намери, за да признае на Темари за чувствата си. Чувствам че тя има нужда от теб, че много трудно понася липсата на брат си и далечината на родителите си. Ти трябва да живееш също за да осъществиш своята мечта- да станеш Хокаге. Нали това беше твоята мечта? Ако от това зависи ти да постигнеш свойте мечти, аз ще умра доброволно. Аз нямам мечти и никога няма да имам, затова. Наруто живей и заради мен.- Саске се разплака и една сълза падна на топлата земя. След това изгуби съзнание. Наруто си наведе главата и се разплака още повече. Той никога не беше очаквал че Саске ще направи такова нещо за него, че ще даде своя живот в замяна на неговия. Наруто се обърна към Гаара, който се беше усмихнал. Но Наруто вече беше различен. В погледът ми имаше злоба и жажда за отмъщение.
- Ще си платиш.- Наруто вече наистина незнаеше каде се намира и въобще не знаеше какво става с него. - За това което направи, копеле такова.
Около Наруто изведнъж започна да кръжи някаква червена чакра. Зловеща, лоша и злобна. Явно печатът се беше разхлабил и чакрата на Кюби почна да излиза. Всички бяха като препарирани и незнаеха какво става с него?
-' Какво е това? Какво става с теб Наруто?'- мислеше си Неджи, като гледаше с изплашен поглед.
- Хм.- усмихна се червенокосия.- Узумаки Наруто ти наистина ме забавляваш.- продължаваше да се хили надменно той.
- О, не.- смути се Тсунаде, която беше почти до мястото където беше битката.- Да не би това да е чакрата на Деветоопашатата лисица. Да не би печатът да се е счупил? Ако е така селото е в огромна опасност. Трябва да побързам, ако неискам да стане лошо.- помили си тя и усили темпото си, за да може да стигне на време.
- Гаара. Спри се, стига вече достатъчно им го върнахме.- извика Канкуро. Темари беше вече паднала на земята и се държеше уплашено за главата. Тя се разплака, защото знаеше какво следваше.
- Я млъквай червей такъв.- обърна се той към брат си и го изгледа злобно.- Ако ми се пречкаш и теб ще убия, няма да ми мигне окото, тъй да знаеш.- Канкуро се стресна малко и си замълча.
- Узумаки Наруто ти ще си моята жертва и докато не те убия няма да намеря покой.- изръмжа Гаара, като почна да си преобразява ръката в нещо наистина ужасяващо.
- Наруто, Стига де.- Неджи отиде до момчето, което беше обезумяло от ярост.- Моля ти се, спри. Саске не би искал да те види така. Не би искал да използваш силата на демона, който живее в теб.- Неджи още повече се приближаваше, като беше сигурен, че приятелят му няма да го нарани. Наруто не беше способен да нарани близките си хора и Неджи знаеше това.- Саске те спаси, защото ти означаваше много за него, както и за мен. Така че, не позволявай на демона да те завладее. Аз съм тук и ще намерим, все някакъв начин да победим този врак със собствените си сили. Ще си отмъстим за Саске, така че моля ти се върни се при нас.- Неджи говореше и в същото време плачеше.
Тсунаде беше вече пристигнала и чу думите на младия Хюга. Но тя остана надалеч, за да види какво ще стане и ако се наложи да се намеси в боя.
Наруто погледна приятелят си и падна на земята, като почна да се гърчи и да се бори с цялата си воля, против демона. След около минута Наруто си отвори очите и погледна към Неджи. Той видя приятелят си усмихнат, както и разплакан. Той си спомни, какво му беше казал той.
Повдигна ръцете си и се подпря на тях. След това стана и отиде до Неджи.
- Благодаря ти, приятелю. Благодаря ти че ми даде сили да се боря.- Наруто вече беше щастлив че е намерил някой на когото му пукаше за него.
Тсунаде леко се усмихна и в нейните очи блестеше щастие.
Двете момчета погледнаха към Гаара. Гаара почна да си преобразява и другата ръка, но в този момент пред момчетата застана Тсунаде и каза.
- Стига вече. Достатъчно се бихте.- заповяда тя и гледаше със злобен поглед и беше готова да се бие с него, за да защити момчетата и селото.- Какво искаш да се озовеш в болницата ли?- тя очакваше какво ще направи той.
- Гаара, стига. Казекагето не ни прати за да се бием с тях а просто да преберем Темари, да не би някой да я нападне отново.- започна да говори със спокоен глас Канкуро.
- Добре.- изсъска Гаара и се обърна към Наруто и каза.- Рано или Късно няма да има кой да те защитава и тогава ти ще умреш. Не го забравяй.- заплаши го той.
Темари стана от земята и се успокои. Отиде до Канкуро. Неджи също се приближи към чужденеца и каза със решителност.
- Извинявайте за всичко, което сме направили и затова че целунах сестра ти. Но тя много ми харесва и както разбрах и тя ме харесва. И затова се стигна до това. Приемете моето извинение.- говореше смирено Неджи, като се обърна към Темари и се усмихна.
Тя също му се усмихна и отиде до него. Тя се приближи достатъчно и го целуна още веднъж. Той се стъписа, но целувката и беше толкова омайна и сладка, че той неможа да не отвърне. Когато спряха, Темари отиде до Канкуро и Гаара също се присъедини към тях. В това време се чуха гласове.
- Тсунаде-сама, какво става тук? Защо сте излезли от кабинета си.- нейните гардове бяха вече дошли, като бяха усетили нейната чакра.- Какво е това? Какво е ставало тук че улицата прилича на все едно е имало заметресение?- те погледнаха и видяха Саске да лежи на земята и не помръдваше.- Това е Учиха Саске. Какво е станало с него?- продължаваше един от тях да задава въпроси.
- Сега няма значение, ами побързайте и заведете Саске в болницата аз ще дойда след малко. Той е много зле и ако не побързаме ще го изпуснем.- заповяда им тя и се обърна отново към тримата от Пясъка.
- ' Ще го изпуснем', какво означава това? Нали Саске няма да умре? Кажете че той...- разтревожи се Наруто.- Той не може..... просто не може.....- той наистина се разтревожи много.
- Спокойно Наруто. - спокойно каза Неджи.- Той няма да умре. Знам го, защото има недовършена работа, пък и той не би ни изоставил, толкова лесно.- усмихна се той на момчето.
- Да, Тсунаде-сама, тръгваме.- отговориха подчинено те и побързаха да вземат тялото на Саске и да го занесат в болницата.
- Съжаляваме за всичкото това неудобство и бъркотия, която ви причинихме.- извини се Канкуро и тръгна към портата, за да си ходят.
Темари се обърна към Неджи и му се усмихна.
- Надявам се че отново ще се видим.- нейната усмивка беше топла и мека.
- Естествено че ще се видим. Не мисли че лесно ще се отървеш от мен.- той също и се усмихна топло.
Те излязоха от портата и се отдалечиха. Тсунаде се обърна към останлите вече две момчета и се усмихна, като беше горда с тях, от това което бяха направили.
- Браво на вас. Гордея се с вас. Вие наистина почнахте да пораствате.- тя седеше все така усмихната към тях. Но изведнъж нейното лице се преобрази на загрижено и побърза да им каже.
- Хайде, нямаме време за губене Саске има нужда от помощта ни, нали така.- тя се загледа към тях. Но тя не беше усетила, че докато го казваше, тях вече ги нямаше. Усмихна се пак тя и отиде в болницата.

Глава 10.
Тя влезе в болницата и се запъти направо към стаята, където Саске лежеше в безсъзнание. Тя отвори вратата на стаята и влезна вътре. Вътре бяха Неджи и Наруто. Те седяха до леглото на приятелят си и бяха загрижени. Тя се приближи до тялото на Саске и почна да го преглежда, за да може да останови щетите, които имаше той. Тя ги помоли да излязат и да изчакат отвън, докато свърши прегледа. Те станаха и излязоха мълчаливо. Не задаваха въпроси или да почнат да говорят глупости. Друг път те правеха точно това, но този път ставаше въпрос за приятелят им и те побързаха да излязат за да не пречат. Тсунаде се наведе над Саске и почна прегледа си. Вече бяха минали повече от три часа, откакто момчетата бяха излязли от стаята а Тсунаде не излизаше. Те само се споглеждаха и се чудеха защо се бави толкова много.
- Защо не идва?- ядоса се Неджи, като погледна към вратата на стаята, която не се отваряше.
- Какво толкова прави вътре, подяволите?- Наруто също нервничеше.- Поне да излезе и да ни каже какво става и дали Саске е добре.- добави той като стана от пейката, която беше в коридора. Наруто почна да снове напред, назад и ярост обсипа лицето му като си спомни, защо Саске беше в такова състояние.
- 'Следващият път няма да е така. Ще ви защитя'- каза си той като погледна към Неджи и пак се върна към мислите си.- 'Няма да позволя на никого повече да наранява близките за мен хора. След като Саске се възтанови ще потърся Хината и ще й кажа колко много я обичам, дори и Неджи да ми се разсърди. Немога повече да крия това от нея, пък и може да нямам друга възможност да й призная всичко това.'- Наруто продължаваше да си мисли, като не беше забелязал, че Тсунаде вече беше излязла от стаята на Саске и беше седнала на пейката до Неджи.
- Ох-х!- изпъшка тя, като погледна към Неджи и после се обърна към Наруто.- Доста време мина откакто вие двамата излязохте, а пък аз не усетих кога мина то.- тя го гледаше, а лицето й дори не потрепваше. Не
показваше никаква емоция, откоято те да разберат нещо повече за състоянието на момчето.
- Какво стана, как е той?- побърза да попита Наруто, както винаги той все бързаше.- Добре е нали? Защо мълчите, а не ни кажете? Защо ни държите в напрежение?- въпросително се отпраавяше той към нея.
- Добре де, добре. Недей да бързаш. Винаги правиш така. Мислиш ли, че ми беше леко вътре, пък и аз се изморявам все пак, нали?- въпросително гледаше тя и се облегна на пейката.
- Да! Извинявам се, но просто не мога да чакам. Искам поскоро да разбера как е той.- той тръгна към пейката и седна до нея.
- Да знам и не се и учудвам, че си толкова нетърпелив.- усмихна се тя и те малко се стъписаха.
- 'Защо се усмихва тя. Саске е вътре и кой знае колко е зле а пък тя е радостна.'- чудеше се Неджи, като се обърна към Хокагето.
- Да, Неджи радостна съм и съм щастлива, защото Саске е добре. Само малко е изморен от лечението, което му приложих. Но ако не бяха дошли гардовете може би щеше да е късно. Той щеше вече да е мъртъв, защото раните и разкъсванията му бяха много. Но както вече казах всичко свърши и той вече е добре.- тя се усмихна още повече и добави.- Е, аз вече нямам работа тук, остава само да се събуди и да не се претоварва. Вие може да влезете, но никакви емоционални сцени, разбрахме ли се.- тя ги погледна въпросително и стана от пейката.
- Тъй вярно сър.- Наруто скочи и се запъти нетърпелив да види приятелят си.
- Не се тревожете за това Тсунаде-сама, оставете всичко на мен.- радостно й отговори Неджи, като стана и също влезе в стаята, където бяха двете момчета. Тя пак се усмихна и си тръгна. През това време Сакура беше отишла, за да продължи с тренировката си с нейната учителка, но много се учуди, като видя че нея я няма.
- Тя никога не закъснява за тренировка.- зачуди се тя и излезе от стаята, в която беше. Тя вървеше по коридора, когато срещна Шизуне.
- Шизуне-сенпай, знаете ли къде е Тсунаде-сама?- запита я Сакура, като незнаеше какво точно става.
- Ами да, знам тя е в болницата и има много важни работи за вършене.- отговори и тя със забързан глас.- Имали друго нещо да ме питаш, защото бързам.- погледна я Шизуне.
- Да, какво прави пък Тсунаде-сама в болницата, нали си имаме доктори. Тя със сигурност щеше да ми каже, ако има нещо сериозно. Тя не обича да закъснява и да пропуска тренировките ми.- обърна се тя към жената.
- Еми всъщност има, много е сериозно, доколкото разбрах от гардовете на Тсунаде. Разбрах че Учиха Саске бил много сериозно ранен и тя е отишла да направи всичко възможно той да оцелее.- отговори й тя.
- Кой?- Сакура замръзна на място. Тя много обичаше Саске, но я беше срам да го признае. Но тя незнаеше, че Саске също споделя нейната любов.- Учи...ха Саске е ранен? Да оцелее?- тя неможеше да повярва на това, което чуваше.- Но това е невъзможно.- тя буквално изхвърча и се затича към болницата. Когато стигна в болницата попита на 'информация' в коя стая е точно Учиха Саске. Те й казаха и тя се затича с всички сили към стаята му. Отвори вратата и го видя- той лежеше неподвижен и още не беше дошъл в съзнание. Затвори вратата и тогава видя че Неджи седи до леглото на Саске, а Наруто гледаше през прозореца на вън, с очакване събуждането на момчето. Когато видя русокоското се запъти към него и го обърна към нея. Тя го погледна в очите и сълзи се появиха в нейните.
- Къде беше, подяволите, Наруто? Къде беше че не му помогна? Защо се стигна до тук той да е в това легло?- Сакура се разплака и гледаше все така в натъжените му вече очи.
- Сакура недей.- обърна се към тях Неджи и почна да успокоява момичето, защото знаеше че на Наруто щеше да му стане още повече кофти, заради това което беше станало със Саске.
- Какво недей.- обърна се тя към Неджи.- А ти къде беше? Защо не му помогнахте? Защо не го спасихте? Защо....?- тя продължаваше да плаче и да ги обвинява.
- Сакура, ние направихме всичко по силите си, но неможахме да го избегнем. Саске е така, защото искаше да защити Наруто, да защити скапите за него хора. Успокой се и не обвинявай Наруто, той направи
достатъчно.- говореше й Неджи със спокоен глас и се обърна към Саске, като се натъжи.
- Права си Сакура, аз нищо не направих.- Наруто захлипа и почна да се обвинява.- Да, аз неможах да го
предпазя. Що за приятел съм аз, като чакам и оставям на другите да ме защитават и да ме пазят. Аз съм едно нищо и за нищо не ставам. Дори и аз приятел не ставам. Аз съм един предател и нищо повече.- Наруто
почна да плаче и изтича на вън. Той излезе навън като искаше да се махне от там и да остане сам.
- Сакура, беше много строга с него. Нетрябваше да го обвиняваш и нараняваш. Достатъчно беше натъжен, че
Саске е тук заради него.- започна да я обвинява, като отиде и погледна навън, където стоеше момчето и плачеше.
- Вярно е че малко прекалих, но незнам какво ми стана като разбрах.- заоправда се розовокоската.
- Хайде да си тръгваме и да настигнем Наруто, за да не направи някоя глупост. Пък и Саске трябва да си почива и обещах че няма да има емоции около него.- Неджи се запъти към вратата и изчака Сакура да
излезе. Той затвори вратата и те излязоха от болницата. Видяха Наруто който все още хлипаше и си бършеше сълзите. Те отидоха до него и той се успокой напълно.
- Извинявай Наруто, неисках да ти говоря така, много се бях притеснила за Саске, ще можеш ли да ми простиш.- запита го тя.
- Не се притеснявай Сак беше права за много неща, но аз ще се постарая повече да не правя същите грешки.- усмихна й се той и те тръгнаха към ресторанта на Ичираку.
Когато вече нямаше никой в стаята на Саске той отвори очи и се засмя. Той беше чул целия разговор между двете момчета и момичето на мечтите му.
- 'Значи тя се притеснява за мен. Тя изпитва нещо към мен. Тя сигурно ме харесва. Е това олеснява нещата, защото знам че и тя ще отвърне на чувствата ми.'- мислеше си Саске.
Наруто, Неджи и Сакура вървяха по улиците на селото и си говориха. Те й разправяха какво точно е станало между тях и чужденците. Когато стигнаха до ресторанта, видяха да излизат от там Хината и Киба. Наруто
много се зарадва и се обърна към Неджи и почна да му шепне нещо на ухото.
- Е Неджи дойде време да ми върнеш услугата, която по-рано направих за теб. Искам да викнеш сестра си при нас и да й кажа че я обичам с цялото си сърце и че винаги ще я обичам. Надявам се че нямаш нищо
против, нали...- той го погледна въпросително и чакаше неговият отговор.
- Естествено че нямам, по-добре ти, отколкото някой женкар, като този Инузука Киба. Дано само да са яли рамен, защото този път тя ще си го получи много здраво.- закани й се той.
- Добре де, добре не те помолих да я биеш, а да я викнеш само и да тръгнеш напред със Сакура.- засмя се Наруто на нацупеното му лице.
- Разбрах те, да действаме тогава.- каза Неджи, и решителност имаше в очите му.
Наруто малко се отдалечи от Неджи и зачака с нетърпение мига, в който щеше да й каже че я обича. На момичето за което най- много мечтаеше.
Неджи се обърна към посоката, кадето стояха Хината и Киба който се смееха на нещо и се провикна.

ощеее :!: :!: :!: :bravo: :bravo:

Радвам се, че на все повече хора започва да им харесва. :love:

Глава 11
- Ей Хината ще дойдеш ли замалко искам да те питам нещо- извика радостно Неджи към сестра си.
- Какво пък искаш ти от мен? Защо да идвам? Не е ли ако искам?- отговори му се тя.
- Ах-х ти.- ядоса й се той.- Наруто искаше да ти покаже нещо.- той пак се успокой, като Наруто го сръчка
с лакет по ръката.
- 'Наруто ли, че какво ще иска той от мен.'- замисли се тя и потрепна.
- Идвам.- каза тя с учудване и се обърна към Киба и му каза.- Нали ще ме изчакаш тук.
- Да, нямаш проблеми бейби.- каза й той и седна на една маса, която по принцип седеше винаги отвън.
Хината тръгна към Наруто и се спря пред него. Тя леко се смути и се изчерви. Неджи отиде до Сакура и й
каза нещо. Тогава те тръгнаха и влязоха в ресторанта, като иставиха Наруто и Хината сами. Киба забеляза
това и му стана пределно ясно какво точно ставаше, но предпочете да си седи мирно и да види какво ще
стане. Ако трябваше щеше да се намеси, ако случайно стане напечено.
Хината седеше и чакаше с очакване, а Наруто не знаеше какво да каже.
- Е Наруто, за какво ме викна, а пък и къде отиде тъпият ми брат и тази подмазвачка Сакура.- каза тя и
почна да се оглежда.
- Хината исках да говоря с теб и да ти....- почна да заича той.- Исках да ти кажа че много те обичам и
че искам да си с мен. Никога няма да те нараня, никога няма да те оставя да страдаш отново, и че няма да
те оставя за нищо на света.- започна той решително, а тя неможеше да повярва на ушите си.- Ти си най- скъпото нещо за мен в моя живот. Ти си на-хубавото нещо което ми се е случвало, моля те бъди с мен до
край.- сега той я гледаше в очите с нежност и искреност.
- ' Той каза че ме обича?'- тя още не вярваше на думите му.
- Знам, че си била много самотна. Знам за родителите ти, знам всичо и сега искам да съм до теб и да те направя щастлива.- продължавше да й говори той, а тя малко се натъжи и наведе главата си надолу.- Защо
си тъжна, не ме ли харесваш? Не искаш ли да бъдеш с мен? Защо мълчиш, отговори ми?- той малко се
подразни от това че тя само мълчеше и нищо не казваше.
- Защо?- започна тя като вдигна главата си нагоре и го погледна в очите му.- Защо сега Наруто? Защо чак сега ми го казваш, неможа ли по-рано да го направиш? Аз толква много се надявах да го направиш, да
дойдеш при мен и да си до мен във всичките ми турдни моменти, но... Но теб те нямаше, брат ми го нямаше. Бях сама.- заплака тя и продължи.- Аз много те обичах, много чаках този момент и исках да съм с теб. Но ти много ме нарани с безразличието си, направи ме самотна. Знаеш ли колко болеше, ето тук?- тя сложи ръката си на сърцето и продължи.- Да точно тук. Имаше само болка и самота. Но това вече се промени.- тя си изтри сълзите.- Вече в моето сърце има място само за омразата и ненависта към всички вас, който ме наранихте. Аз вече не съм същата, аз станах егоистка и мисля само за себе си и за никой друг. Сега всички ме сажалявате и почна да ви пука за мен. Но вече на мен не ми пука за вас. Довиждане Наруто, дано
да си намериш някоя, която не е студенокръвна като мен и да бъдеш много щастлив с нея.- Хината се обърна и тръгна към вече ядосания Киба. Тя отиде до него и го целуна, като погледна към Наруто с безразличие.
Тя искаше той да изпита цялата тази болка, която тя изпитваше до този момент. Киба също й отвръщаше на целувката, защото той почваше много да я харесва. След това те тръгнаха, кой знае за къде. Наруто
замръзна на място, като не можеше да повярва на всичко, което ставаше. Той се ядоса и тръгна след тях.
Като ги стигна дръпна Хината за ръката и я обърна към него.
- Неможеш да ми причиниш това, просто неможеш. Незнаеш колко смелост ми трябваше да ти призная чувствата си. Щом няма да си моя, няма да си на никой друг.- ядосано каза той и я придърпа към него си. В този момент Киба се обърна и го спогледа със злобен поглед.
- За какъв се мислиш, че ме дърпаш така.- развика се Хината и всички от ресторанта излязоха на улицата, включително Неджи и Сакура.
- Просто неможеш да постъпиш така с мен.- ядосваше се още повече Наруто. Киба си стисна юмрука ядосано и злобно извика.
- Наруто пусни я, тя ти каза че неиска да бъде с теб. Неможеш да я накараш на сила да е с теб.- Киба беше направо бесен.
Неджи и Сакура се спогледаха и Сакура разбра, какво искаше да направи Неджи и му каза.
- Върви, той е твой приятел, а тя твоя сестра. Разрешете проблема.- тя му се усмихна и го блъсна към тях, за да може да побърза.
- Не ти ще си моя. Неможе да си с него, просто отказвам да го приема.- Наруто викаше и всъщото време дърпаше Хината за ръката.
- Наруто боли ме. Моля ти се пусни ме, причиняваш ми болка.- викаше с молещ глас на русокоското.
- Защо пък да не бъде с мен, какво лошо има в това.- обърна се Киба към Наруто, като едва сдържаше ядът си.
- Ти ще я нараниш и тя много ще страда с теб. Човек като теб, толкова пропаднал незаслужава момиче, като нея. Толкова мило и наивно. Тя е толкова невинна, че ще я провалиш.- викаше яростно Наруто.
- Аз ли съм провален, а-а.- Киба тръгна към него.- Аз си имам семейство. А какво да каже сирак, като теб, който няма нито баща, нито майка.- Киба се спря и хвана другата ръка на Хината. - А пък ти от къде знаеш, че аз не я харесвам и че ще я нараня. Едиственият човек, който в момента я наранява си ти, като не спираш да я дърпаш и да й причиняваш болка.- сопна се момчето на Наруто.
- Няма да ти позволя да ме обиждаш и да говориш за родителите ми. Само още един път кажи нещо за родителите ми и здраво ще си го получиш.- Наруто дръпна още по-силно Хината. Тя се спъна в кракът му и се строполи на земята. Тя почна да се превива от болка. Тя много се беше наранила. По краката й имаше ужулвания а на земята под нея имаше кръв. Беше си и ударила задната част на главата на тротоара. Тя се хвана за главата и като си видя ръката, тя беше изцапана с много кръв. В този момент Наруто се наведе и си подаде ръката, за да може Хината да стане и да се погрижи за раните й.
- Извинявай Хината, неисках да стане така. Неисках да те нараня. Прости ми моля те.- молеше й се той. Тя леко се надигна и едва промълви.
- Наруто, неискам да те виждам повече. Остави ме намира. Обичта ми към теб вече се превърна в омраза.- говореше тя едва.- Това ли е твоята любов, за която ми говореше. Е ако е тя, съжалявам че толкова време съм те обичала.- каза му тя и от загубата на много кръв, тя припадна. Неджи веднага отиде до нея и я взе в ръцете си. Той побърза да тръгне към болницата и едва се обърна към Сакура и й каза.
- Бързо, доведи Тсунаде-сама.- И побърза да стигне до болницата. Киба също тръгна с Неджи. Той беше много притеснен за приятелката си.
Сакура се обърна към Наруто и му каза.
- Наруто, ако искаш да помогнеш на Хината да побързаме да кажем на Тсунаде, за да отиде колкото се може по-бързо при нея.
- Да. Хайде да тръгваме, по-бързо.- Наруто много се беше притеснил за нея. Те тръгнаха и отидоха в кабинета на Хокагето.

много е готино :love: :love: :love: ощеее

ето я и нея

Глава 12
Когато стигнаха до вратата на кабинета Наруто се спря за секунда, обърна си лицето към Сакура и се спря на очите й. В неговите се описваше тъга и съжаление.
- Наруто?- в погледа й имаше въпросителност, като неразбираше, какво точно си мисли той.- Какво има? Защо изглеждаш така?
- Сакура?- вече имаше сулзи в очите му.- Ами ако тя не се оправи? Какво ще....- той заекна при мисълта и продължи.- Какво ще стане ако не бъде добре и не се възтанови? Какво ще стане с нея? С бъдещето й? С мен? С любовта ми към нея?- той продължаваше да задава въпроси, като дори и не мигаше.
- Успокой се Наруто.- започна да го успокоява тя.- Нищо няма да се случи. Тя ще бъде напълно здрава, пък и дори да не е добре точно сега незабравяй, че си имаме най-добрата лечителка на света. Тя ще й помогне. Няма да позволи да се случи нищо лошо на Хината. Затова да побързаме. Нямаме време.- Сакура беше решена да помогне на най-добрата си приятелка да не пострада.
Наруто си поизбърса сълзите и надигна уверено глава, завъртайки дръжката на вратата на кабинета. Той моментално влезе през отворената врата и започна да вика.
- Тсунаде-сама нямаме време, затова моля ви да побързаме.- Наруто седеше вече пред бюрото на Хокагето и в погледа му се изписа загриженост. Хокагето го погледна с недоумяващ поглед, като незнаеше за какво точно говори той.
- Наруто? Какво правиш тук, и защо първо не чукаш преди да влезеш. Не е много културно да правиш така.- скара му се тя.- За какво точно нямаме време? Какво се е случило?- тя го гледаше все така с неразбираем поглед.
- Моля ви..., няма време за приказки.... Времето й изтича...., моля ви спасете я..... ако не я спасите.... аз незнам.... може би няма да си го..... ще умра.... просто я спасете..... и не мислете за мен....- той говореше несвързани неща, като викаше и ракомахаше ръцете си, все едно беше на заточение. Тя все още наразбираше за какво става въпрос. Тогава се чу нежен глас.
- Извенете за неудобството причинено от нашето нахлуване така, но имаме спешен случай. Моля ви елате. Трябва да се погрижите за много деликатен случай.- Сакура се обръщаше към нея с омолителен глас.- На живот и смърт е.- тя провлачи, като беше малко стресната при мисълта че може би в момента губи скъп за нея човек.
- Ама какво ви става и на двамата бе?- Тсунаде се беше вече ядосала за това, че те я държаха в нивидение и напрежение за слючващото се.- Първо Наруто заича и говори несвързани неща, после ти говориш в догадки. Ставате досадни вече. Изплуйте камъчето най-сетне.- тя ги изгледа с очакване.
- Няма време ще я изпуснем. Тя е много зле. Неможем просто да си седим и нищо да не правим, хайде. Неиздържам на това напрежение. Ще се побъркам, направо ще се пръсна.- Както винаги Наруто не беше чул нищо от това което Тсунаде беше казала и продължаваше да говори с недомлъвки.
- Хината...- Сакура вече разпръсна нажеженият въздух, който се беше пръстнал навсякъде по кабинета. - Хината е много зле и сигурно умира. Незнам какво й е положението и какви са нараняванията й, но не изглеждаше никак добре, даже сега в момента е в бесъзнание и е в болницата. Неджи и Инузука Киба я отнесоха до там и са с нея.- Сакура разясняваше ситуацията на Тсунаде. При изказването на името на Киба, Наруто стисна зъби и юмрука си.
- Какво? Хината е зле? Ама защо не започнахте първо с това.- Тя изкокна бързо от стола си и се озова зад тях, точно пред вратата и каза.- Хайде да тръгваме. А по пътя ще ми разкажете какво е станало. Тя излезе и те след нея. Излязоха от сградата и побързаха към болницата. А в същото време се звънна в дома на Хюга. Анко отвори слушалката и заговори.
- Ало. Да аз съм Хюга Анко. Кой се обажда?- побърза да любопитства тя.
- Хюга Анко, обаждаме се от името на Хокаге-сама, за да ви помолим да дойдете до болницата.- заговори остреща мъжки загрижен глас.
- В болницата ли?- гласа и се преобрази на ядосан.- Какво пак е направил моя непослушен син. Боже няма ли умора това дете.- тя се ядоса още повече.
- Не госпожо, не ме разбрахте правилно. Не ви викаме във връзка с Хюга Неджи.- за кратър момент мъжът замлъкна.- Става въпрос за Хюга Хината.- започна да говори той след паузата си.
- Хи...Хината.- тя замръзна на мястото си и окори очите си от уплаха.- Какво е станало с момиченцето ми?- захлипа тя.
- Имало е злополука и тя хич не е добре. Неможем да ви кажем нищо повече затова, моля побързайте и елате в болницата. Тсунаде-сама се е запътила на там заедно с Узумаки Наруто и Харуно Сакура, А Хюга Неджи и Инузука Киба са с нея в болницата.- говореше й той.
- Да, тръгвам незабавно.- затвори тя слушалката и буквално изхвърча от дома си, затръшвайки вратата след себе си.
Тсунаде и двете деца стигнаха до болницата много бързо и влязоха в коридора където се намираше стаята на ранената Хината. Пред стаята й седяха брат й и Киба изнервени. Те пристъпиха до тях и Наруто сложи
загрижено ръка на рамото на приятелят си.
- Какво стана имали някакви новини за състоянието й.- Наруто наведе глава надолу към пода и сълзи почнаха да се стичат по него.
- Не, Наруто още никой не е излизал, камо ли да е казвал как е тя.- отговори му той с натъжен глас и също наведе глава на долу. Внезапно се отвори вратата на стаята, пред която те седяха измъчени от напрежение, и една сестра излезе тичехком.
- Трябва да викнем Хокагето. Положението не е никак добре. Изпускаме я. Тя трябва незабавно да дойде.- тя затвори вратата и като не беше забелязала Тсунаде, се блъсна в нея. Сестрата падна на земята и си вдигна главата нагоре, за да види какво й беше попречило. Като видя Тсунаде, се изправи и започна да говори с ужасен глас.
- Тсунаде-сама. Положението е сериозно. Влезте и се погрижете за момичето, иначе е загубена.- гласът на сестрата беше много сериозен.- Въпреки че е в бесъзнание сърцето й почва да спира, а кръвното й да
спада. Мисля че няма шанс да оцелее.
- Какви са нараняванията? Определихте ли ги вече?- попита с обезпокоителен глас Тсунаде.
- Да, Има много ужулвания по краката й, но те са незначителни. Има и спукани кръвоносни съдове и кръвоизлив в частта на главата. Има също така и...- тя се наведе до нивото на ухото й и прошепна.- Има и
дупка в задната част на главата.- тя се изправи и заговори отново.- Ако не се направи нещо, тя ще умре. Само вие можете да направите всичко за да я спасите и излекувате.- сестрата се отдръпна на крачка- две
за да изчака решението на Хокагето.
- Трябва да го направиш. Неможеш да я оставиш да умре.- Наруто се приближи към нея и сълзите му се лееха
от очите му. Те бяха тъжни и уплашени за живота на единственото нещо важно за него.
- Наруто.- Неджи си вдигна главата и погледна приятелят си, като се натъжи още повече.
- Тя е моят живот. Немога да я загубя по този начин. Не и сега, когато вече знае. Не и сега, когато бях напълно щастлив, че важните за мен хора бяха с мен.- той заплака още повече и продължи.- Саске е в
болницата и на легло заради мен. Хината се бори за живота си по моя вина. Какво съм аз? Едно чудовище, което наранява всички, който са покрай него. Ако се наложи вземете моя живот, но спасете нейният.
Толкова много я обичам и немога да позволя да си тръгне. Ако не вие, ще направя всичко възможно тя да оздравее. Защо? Аз съм виновен за всичко което става и няма да мога да го преживея ако тя умре. Винаги
съм я наранявал и продължавам да го правя.- той продължаваше да хлипа.- Защо всичко е по моя вина.- той падна на колене и си вдигна главата нагоре към небето.- Моля, ако тя оздравее, повече няма да я
притискам и да й досаждам. Ще се откажа от любовта си към нея ако се наложи, ако тя оживее и издравее. Заклевам се.- той си наведе главата отново към пода и сълзите му се стичаха по него.
- Наруто.- Сакура беше смаяна и гледаше с невярващ поглед към него.
- Наруто, недей така.- Неджи стана от мястото си и клекна до него, като го прегърна с приятелска прегръдка. Той също започна да плаче.- Не си единственият на когото му е мъчно. Аз също съм виновен, че не се намесих по-рано, за да предотвратя това и да я защитя.- Той стисна по-силно приятелят си.
- Наруто, ти наистина си чудовище, щом посмя да направиш това.- Киба неможа да стърпи нервите си и продължаваше да обвинява русокоското.- Заради теб тя се бори за живота си. Ти не си човек, така ли я обичаш. Ако я беше послушал и беше оставил да си живее живота, както тя си иска нямаше да се стига до болницата. Ти трябваше да си на нейно място. Трябваше да те пребия тогава. Много дълго търпях да я
унижаваш. Ти страшно много я нарани, като я отбягваше, а сега и това. Ти не заслужаваш да си с нея и постоянно да я нараняваш.- Киба направо трепереше от гняв.
- Да.- Наруто пусна приятелят си и сълзите се стичаха по земята все още.- За първи път си прав Киба. Аз трябваше да съм там вътре и да умирам, а не да стоя тук вън и да седя безучастен и с вързани ръце.
Неможещ с нищо да й помогна, неможещ да спра болката й. Исками се тогава да ме беше пребил от бой и да ме нямаше на този свят. Искаше ми се да имах смелостта по-рано да и бях казал за любовта ми към нея. Да й бях казал колко много я обичам и че тя е всичко за мен, че тя е моят живот. Да и кажа че ако я няма в него, аз неискам повече да съществувам. Тя осмисляше моят живот. Но ето сега мога да я загубя и направо умирам от ужас при тази мисъл. Ако се бях борел по подобаваш начин, ноже би тогава щяхме да сме щастливи сега.- той седеше на коленете си.
- Да ама не го направи и сега тя е вътре и страда. Може би изпусна своя шанс и тя никога не би ти простила, дори да не е с мен повече.- Киба все още беше ядосан.
- Да сигурно ще е така, но....- Наруто си вдигна главата към Тсунаде и я погледна с умолителен глас.- Тсунаде-сама, моля ви спасете я. Моля ви, нея оставяйте да си отиде. Не бих си го простил никога.
- Е, стига де. Ви пък, не я отписвайте още. Нали за това съм тук за да направя всичко възможно тя да оцелее.- Тя го погледна в очите и продължи.- Наруто, не се притеснявай. Обещавам ти, че тя ще е добре.
Ще я спася. Тя е твърде млада за да умира. Животът е пред нея. Но съм сигурна, че любовта на всички вас към нея, не би позволила тя да си отиде от този свят.- тя леко му се усмихна и смигна. Той видя това и
малко се поуспокои.
- Да. Ние вярваме във вас и ще мислим за нея, за да изградим дом, в който тя може да се завърне.- Наруто се изправи уверено.
- Ние сме с теб Наруто. Всички ние искаме тя да се оправи и да бъдем щастливи отново.- Сакура се усмихна с надежда.
Киба само кимна с глава в отговор на съгласие.
- Вярваме, че ще се оправи.- Неджи се обърна към Хокагето.- Вярвам и във вас Тсунаде-сама.- в очите му се виждаше доверие.
Тсунаде се обърна към сестрата и я подкани.- Да побързаме да я спасим, че има много нетърпеливи да я видят жива и здрава.- тя се усмихна още по силно и отвори вратата на стаята и влезе вътре. Сестрата също я последва. От отвора на вратата се виждаше тялото на момичето. Тялото което се бореше упорито да остане живо, тресяйки се от болката и спиращото си сърце.

суперско искам ощееее :angel:

Ето още няколко километра :^^:

Глава 13
Вече бяха минали часове докато Тсунаде седеше вътре и нищо не се знаеше за състоянието на Хината.
- ' Дали е жива и здрва, дали е вече мъртва? Защо баба Тсунаде не излиза и не ни казва нищо?- мислеше си нервно русокоското.- Ами ако тя не е жива? Боже господи, ако не е оцеляла? Тогава какво ще правя? Как ще го понеса, как ли ще живея с мисълта, че съм наранил единственото свято нещо за мен на този свят, че то лежи под земята и вехне заради мен?- той се беше свил на земята и си беше прегърнал коленето, а по лицето му се четеше страдание.
Всички който бяха в коридора много се притесняваха за момичето, особенно нейният брат. Той седеше на пейката пред стаята и от време на време трепнеше от болка, че може да изгуби единствената си сестра.
Розовокоската се обърна към Наруто, а после към Неджи и заговори.
- Приятели, не се притеснявайте за нея, тя ще се оправи.- почна да ги окуражава тя.- Но, аз мисля да отида да видя Саске, защото никой не е ходил да го види през последните няколко часа. Ще си помисли, че сме го забравили, пък и ще мога да му кажа какво се е случило. Ще го предопредя че може да не ходите често при него. Ще му се извиня от ваше име. Става, нали? А после ще се върна да видя как е Хината.- тя стана от пейката и се обърна с лице към Неджи, чакайки одобрителен отговор от него.
- Да, разбира се. Върви при него и го овери че не сме го забравили. Разкажи му за всичко случило се тук и му кажи, че при първа възможност ще отидем да го видим.- Неджи си вдигна главата към нея с празен поглед. Наруто все така седеше на земята и непродумваше и дума. Тогава Сакура се обърна към него.
- Наруто, ами ти.....- тя не продължи изречението си, стаписана от повдигането на главата на Наруто. Тя се обърна и тръгна по коридора, докато не излезе от него и се запъти към втория етаж, където се намираше стаята на Саске. Тя стигна до вратата на стаята му и завъртя дръжката, вратата се отвори и тя влезе в стаята, стъпвайки на пръсти, защото младият Учиха все още спеше. Тя не искаше да го събуди като вдига много шум и седна на стола, който седеше до леглото му. Тя седеше и го гледаше как сладко спи. Беше й хубаво, беше направо запленена от неговият чар и също много го обичаше. Тя седя на стола цели два часа, докато той внезапно не отвори очите си изплашено погледно нагоре към белият таван. Тя се притесни за него и стана от стола като се спря пред леглото му. Наведе се над него. Погледна го с нежен поглед и го запита.
- Саске, какво има? Да не би да си сънувал кошмари?- усмихна му се тя и продължи.- Радвам се че си много по-добре. Не се притеснявай вече аз съм тук и няма да позволя да имаш повече кошмари.- тя се изчерви и отстъпи една-две крачки назад. Той се изправи на ръцете си и седна, като се облегна на възглавницата. После погледна към момичето и също й се усмихна топло и нежно. Тя се стъписа още повече и започна да заеква.- За-защо ме гледаш така, Саске? Немога да разбера какво ти става напоследък.- тя беше смутена от неговият поглед пълен с жажда, жажда породена от неговата любов към нея.
- Сакура, искам да ти кажа нещо.- той се спря за момент и въздъхна, след това продължи уверено.- Исках да ти призная, колко много те обичам. Искам да ти кажа, че живея само заради теб, живея само за теб и ще продължавам да живея ако те има до мен до края на дните ми.- момичето още повече се стъписа и неможеше да повярва на думите му. Тя никога не беше очаквала такава смелост в него, невярваше че той, толкова красив ще се загледа в нея. Той продължи да говори, докато тя седеше вцепенена.- Аз от много време те харесвам и дори мога да кажа че те обичам, но ме беше страх. Да, страх от две неща: първо- да не би да не ме харесваш и да ме отрежеш; и второ- ако това се случеше всички момчета щяха да ми се подиграват. Наруто ми помогна да осузная, че има неща по-важни от нас. А Неджи ми помогна да сабера смелостта необходима ми да ти призная любовта си към теб. Не си мисли че ми е лесно да ти го кажа, но.....?- той беше прекъснат от топлите й пръсти, който погалиха нежно бузите му. Стаята беше изпулнена с мълчание за една минута, и изведнъж Сакура се хвърли върху него и го прегърна. Целуна го нежно по устните и се сгуши в него. След това захлипа. Той само я прегърна и нищо не каза, това му беше достатъчно. Беше доволен, беше щастлив. Тя се отмести от гърдите му и се изравни с лицето му. Изтри сълзите си.
- Любов моя, страшно много те обичам и никога няма да те предам, никога няма да те оставя, никога няма да те нараня, вярвай ми.- очите й отново се напълниха със сълзи. Той отново я прегърна, но този път по-силно и я целуна по главата. Тя се изправи и го погледна, но този път в очите й имаше тъга. Той я погледна и се изненада от изражението й. - "Защо е тъжна? Нетрябва ли да е щастлива че и двамата се обичаме? Какво ли е станало?"- помисли си той с очудване.
- Знам какво си мислиш. Защо ли съм тъжна, нали..?- тя започна да говори, като по лицето й се стекоха няколко сълзи. Той се стъписа, от това, че тя знаеше какво си мисли той.
- Ем-м, да какво е станало?- той продума замислено.
- Да, ти незнаеш.- въздъхна тя и продължи.- Неджи е много зле, Наруто също. Те много страдат.- Учихата си ококори очите и побърза да стане. Тя си просегна ръката и го спря. Той се спря и отново седна на леглото. Той се намръщи на реакцията й.
- Какво? Защото ме спираш да стана? Искам да стана и да отида при тях. В болницата ли са? Какво им се е случило?- запротестира момчето от спирането.- Трябва да отида при тях, длъжен съм.- той направи нов опит да се изправи, но и този път беше неуспешен. Сакура малко се ядоса и смръщи вежди.
- Стой мирен!- заповяда му тя.- Никъде няма да ходиш, ще стоиш в леглото и нито крачка повече, разбрали?- гласът й беше вече зловещ.- Искаш да се нараниш ли?
- Ама....- той заекна от заповедническия и глас, като не можеше да повярва, че тя го командваше още отначалото на тяхната връзка.
- Няма ама! Какво, няма да те гледам как се самонараняваш? Ами ако разтвориш някоя рана или нещо се случи?- гласът и се отпусна и се сведе до нежен.- Какво ще правя ако ти се случи нещо, ако нещо застраши живота ти. Немога да живея без теб, затова ме послушай и стой мирен, аз ще ти разкажа всичко. Знам че си мислиш най-лошото но на Наруто и Неджи нищо им няма физически, но те са много зле психически, тъжни, загрижени, а Наруто е най-зле.- тя започна да разказва, когато той я прекъсна.
- Стига си ме измъчвала, говориш с недомлъвки. Карай направо, ще ме побъркаш ако продължиш по същия начин.- тросна й се той и зачака разказа й.
- Добре де, добре почвам със същинската част. Хината е тук в болницата и е в спешното отделение. Много е зле.- тя малко се натъжи и си наведи главата надолу към леглото.- Неджи и Наруто са пред стаята й. Аз и Наруто отидохме веднага при Тсунаде, за да отиде при нея. Вътре е повече от пет часа и нито излиза, нито ни казва какво става. Дали тя е добре? Може би няма да оцелее. О-о, Саске.- разплака се тя и се гушна в него, той също я прегърна силно и лицето му се изпълни с тъга.- Ами ако не се оправи? Ами ако и ти не беше оцелял от битката? Какво щях да правя без любимите ми хора. Много ми е тъжно за Хината, с нея сме приятелки от деца. Как да си помисля, че мога да я загубя точно сега, когато имам и теб, а тя когато е променена и се бори за живота си на онази проклета маса.- тя се разплака още повече и сълзите й вече се стичаха по болничната пижама на Саске. Той започна да гали косата й и да я успокоява, той слабо я попита.
- Защо Хината е в болницата? - попита я той като искаше да разбере какво точно се беше случило в негово отсъствие.
- Беше дръпната силно за ръката и се спъна и тогава падна на тротоара и си удари главата, подробности незнам. Както вече ти казах Тсунаде нищо не ни каза, само чухме една сестра като излезе и като каза че има кръвоизлив в главата и спукани кръвоносни съдове, и това е което знаем всички.- тя започна да разказва отново, и също така беше пак прекъсната от Саске. Тя го спогледа с злобен поглед от отновошното му прекъсване, но когато видя неговите кристално чисти черни очи веднага си смекчи погледа към топъл.
- Кой го е направил?- стисна си зъбите той и продължи.- Само ако не бях на това тъпо болнично легло щяхме да го премажем този кретен.- запротестира той.- Как ми се искаше да съм там и тримата да му сритаме задника. За какъв се мисли тоя, че ще дърпа сестрата на най-добрият ми приятел. Само да изляза и ще се погрижа тоя да и се кланя когато я види докрая на живота си. Ще си го получи, ненормалник.- той напълно избухна от гняв.- Ти само ми кажи кой е и ще.....- той замръзна от шепота й който едва чу.
- Беше Наруто.- прошепна тя и пак се натъжи. Той се ококори и неможеше да повярва на думите й.
- К-кой?- попита той зашеметено, незнаейки какво да кажи и направи.- Н-наруто? Но-но, това е невъзможно.- той още повече се объркваше от думите, казани от нея преди малко.- Той не би направил това на което и да е момиче, особено на Хината. Той толкова я обича и искаше да й го признае и да бъдат заедно. Н-не, не, невъзможно е. Не го вярвам. Кажи ми че ме лъжеш!- той натърти на думата 'лъжеш' и звучеше поскоро заповеднически.- Кажи го-о-о!- извика той отчаяно. Тя се извъртя към прозореца и започна да му разказва за това което се беше случило тогава. Той седеше замръзнал на място и слушаше невярвайки какво му каваше тя. Той много добре познаваше приятелят си. Беше виждал и Хината как го гледаше, как се изчервяваше, когато той беше близо до нея, как си личеше че тя много го харесва. Той направо беше вцепенен от разказа й. Незнаеше какво да каже. Беше доста объркан от така бързата промяна на момичето. Той си спомни разговорът между него и приятелите му. Спомни си когато Неджи му каза че сестра му се е променила тотално, че не е същата Хината която всички познавахме до тогава. Той много се натъжи, че не е до приятелите си в този момент. Искаше му се да скокне от леглото и да отиде при тях. Да им даде своята приятелска подкрепа, да ги утеши, да страда с тях, да ги отърве от болката, като я вземе в него. Чувстваше се безпомощен и неможеше да направи това, беше прикован до това легло и неможеше да мръдне. Когато Сакура стигна до частта, където хината беше на земята и каза на Наруто, че неиска да го вижда никога повече, че той много я е наранил и че тя вече не го обича Сакура се натъжи и вдигна погледа си към чернокоското и му каза.
- Саске страшно много те обичам и няма да позволя на никой и на нищо да те отнеми от мен. Никога няма да те нараня или пък да те оставя. Незнаеш колко време чаках да дойдеш и да влезеш в живота ми. Никога недей да излизаш от него, нали.- тя му се усмихна и продължи с разказа си. Той просто седеше и нищо не казваше. Какво можеше да каже? Какво можеше да направи? Нищо. Когато тя свърши с разказа си в стаята се разнесе мълчание. След известно време Саске си надигна главата и срещна очите на розовокоската й заговори.
- Защо? Защо точно сега трябваше да стане това? - той пак се натъжи.- Точно когато той беше щастлив, се случи това. Когато си намери приятели и щеше да й каже че я обича, тя да постъпи така, да го нарани по такъв начин.- той стисна юмрука си и се ядоса.
- Чакай малко Саске.- учуди се момичето.- Какво точно е направила тя, немога да разбера?- тя зачака отговора му.
- Как така какво е направила тя?- той си повдигна едната вежда и продължи.- Това че го е наранила. Това как го е отдрязъла. Как може да му каже че неиска да го вижда и че не го обича, като не е вярно. Просто не е справедлива с него. Просто не е права да постъпва с него така.- той присви и устните си една в друга и се ядоса още повече.
- За кое не е права, а-а?- Сакура вече беше побесняла.- За това че той не й е казал по-рано. За това че не е бил до нея когато е имала нужда от него. Затова че е имала нужда от закрила, от любов, от разбиране, да сподели с някого. Затова ли не е права? Не мога да се съглася с теб, любов моя.- тя пак се натъжи.- Незнаеш колко й е било трудно, колко е страдала от безразличието на всички, колко я е боляло че никой не й обръща внимание. Вече разбирам колко е раздираща болката от това да не си желан и да не си нужен на някого. Нейната промяна ме накара да се чувствам така и да разбера какво е искала всъщност.- тя се насълзи. Саске малко се ядоса от думите й.
- Не, не е вярно че не си нужна на никого, нужна си на мен, желана си от мен, и никога няма да се промени това, обещавам.- той си вдигна едната ръка и я погали нежно.- Това че тя си има проблеми неозначава че трябва да го наранява така. А тя знае ли колко много е страдал той, колко е бил презиран от всички, колко самотен е бил. Не, нали...? Защо тогава да му пука за нейната болка.- той буквално крещеше.
- Стига, не искам да те слушам повече.- изплака Сакура и стана от стола, като се запъти към вратата. Протегна си ръката към дръжката, за да я завърти, но той я спря.
- Моля те. Не си отивай. Не ме оставяй сам, не ми го причинявай. Извинявай, не трябваше да бъда толкова груб, ще се помъча да се сдържам. Само не си отивай- този път гласът му беше умолителен. Тя се обърна към него с насълзени очи и му каза.
- Ти си същият като нея. Само ти и никой друг неможе да разбере болката й. Къде беше Неджи, когато тя имаше нужда от него. Къде беше и Наруто, когато тя искаше малко внимание и обич. Нямаше ги, нали...? Те бяха с теб, не бяха до нея.- тя избърса сълзите си.- Все едно ги е нямала никога, все едно не са съществували. А само ти занеш какво е да нямаш никого до себе си. Затова не я съди толкова строго. Помисли си над това.- тя се обърна и излезе от стаята и затвори вратата. Той много се смути и натъжи, защото момичето, което обичаше му напомни, защо той бе сам. Претъркули се и легна на леглото и се замисли.- "Ами ако е права, ами ако аз наистина я бях съдил строго?"- помисли си той и си затвори очите. Слад по- малко от половин час той заспа.

много е хубаво :angel:

Щом ти се чете заповядай.

Глава 14
Сакура тръгна към стаята, където беше Хината и по пътя срещна Хюга Анко, тичайки разтревожена. Сакура се спря и повика по име майката на Хината и Неджи. Анко се спря и се обърна. Видя момичето, в погледа й имаше загриженост и тъга. Сакура видя това и без да каже нищо тръгна по коридора със забързана крачка. Анко разбра какво искаше момичето и тя тръгна с нея със същата забързана крачка. Те стигнаха до коридора където седяха момчетата. Приближиха се до тях и очите и се насълзиха. Тя се обърна към Неджи и започна да го обвинява.
- Неджи, какво за бога става? Защо сестра ти е в болницата?- тя беше много ядосана. Неджи седеше с наведена глава към пода и мълчеше.
- Анко- сама.- чу се звънкия глас на Сакура.- Не обвинявайте Неджи, той няма вина за нищо. Тя беше блъсната и падна на тротоара и си удари главата на него. Неджи не можа да направи каквото и да било.- тя се натъжи, Анко продължава да обвинява и крещи на Неджи.
- Защо не беше при нея да спасиш? Да я защитиш от този нехранимайко който я е наранил, който я е блъснал?- Когато чу тези думи Наруто се свлече отново на земята и заплака. Анко се обърна към него и го погледна объркано, но веднага пак се обърна към сина си и пак го заобвинява.
- Нали си й брат. Никога не си до нея, никога не я защитаваш от другите, от подигравките им.- ядосваше се още повече тя.- Що за брат си ти, подяволите?- изрече тези думи и се разплака. Неджи се разплака и сълзите му се стекоха по лицето. Наруто видя разплаканият си приятел и удари юмруците си на земята, като се чу силен трясък.
- "Що за приятел съм аз, като наранявам най- близките ми приятели. Наранявам любовта на живота ми. Наранявам всички. Аз съм наистина чудовище. Не е трябвало да се раждам"- помисли си Наруто.
Неджи видя измъчената физиономия на приятелят си и си надигна главата. Той разбра, че той се обвинява за станалото и преглътна болката и тъгата си и се обърна към майка си, като й заговори.
- Да майко, права си. Аз не съм ни какъв брат, дори не заслужавам да се наричам нейн брат. Аз не ставам за това. Аз съм едно нищо. Не оспях да бъда до нея, когато беше ранена от всички, който й се подиграваха, неможах да бъда до нея когато я болеше и беше самотна. Не можах и сега да я спася. Ако искаш ме съди както искаш. Ако искаш се отречи от мен, знам че си го заслужих.- при тези думи Наруто си изправи главата и видя, че Неджи иска да го защити, че не го обвиняваше за сестра си. Тогава той се изправи на краката си и застана уверено. Нямаше да позволи Неджи да поема вината му. Нямаше да позволи на неговият приятел да го защитава и всъщото време да изгаря от болка и вина. Наруто беше решен да предпази приятелят си, както правеше той. Той наведи главата си към пода а в погледа му имаше угризение. Всички се обърнаха към него, като незнаеха какво прави. Неджи и Сакура го погледнаха също, видяха решителността в очите му и разбраха какво искаше той. Той искаше за първи път да поеми отговорността и да посрещне последствията от действията си.
- Не Наруто, да не си посмял!- това поскоро звучеше като заповед отправена от Неджи.- Не си го причинявай. Не си причинявай болката, която винаги си изпитвал. Не го причинявай и на нас, твоите приятели.- Неджи звучеше, все едно щеше да изгуби приятелят си завинаги.
- Няма нищо Неджи, не се притеснявай за мен. Аз съм добре.- Той си повдигна главата и погледна към приятелят си с топъл поглед и умолително му се усмихна.- Не се тревожи за мен, ще приема последствията и наказанията си без да се противя. Аз трябваше да предвидя, че с тези мои действия ще нараня всички дори и себе си. Все някога ще трябва да порастна, нали...? - Наруто все така му се усмихваше.
- Наруто!- Неджи се притисна към стената и се усмихна с хладна усмивка. Той знаеше, че може би никога нямаше да го види пак от този ден нататък. Наказанията, който щяха да му дадат сигурно щяха да са сурови, а може би и смъртонсти за него.- Ти наистина порастна, заразлика от мен и Саске.- той се обърна към стената и заблъска юмруците си по нея.
- Недей приятелю, не се наранявай.- Наруто отиде до него и го обърна с лицето към него.- Достатъчно ви нараних до сега. Ние сме приятели и винаги ще е така. Помни това.- той сложи ръката си на раменете на момчето.- Дори и да не съм жив, дори и да ме няма на този свят. Аз винаги ще съм с вас, винаги ще ви предпазвам от опасноти. Теб, Хината, Саске и Сакура, това е моята цел в живота- да ви защитавам дори и да не съм с вас. Където и да съм винаги ще мисля за вас, затова моля ви и вие мислете за мен и си ме спомняйте с добро.- каза това. Махна ръката си от рамото му и се обърна към майка му.- Госпожо Хюга, Хината е вътре и се бори за живота си заради мен. Аз съм този който я дръпна и тя падна. Заради мен тя сега се мъчи и страда. Ако искате когато тя се оправи....- той замалко замълча, но после пак почна да говори.- Ако се оправи, искайте каквото и да е наказание за мен, дори и да е смърт. Няма да се противя. Ако тя умре и аз искам да умра. Няма да има смисъл да живея, няма да имам мечти, няма да имам цели в живота, няма да съм нужен на никого, затова не ме щадете. Това няма да се нарича живот ако тя не е в него. Но...- той заекна и видя побелялото от ярост лице на Анко.- Но, моля ви позволете ми да остана. Искам да разбера как е тя, дали е добре. Не ми отнемайте това право и това желание. Обещавам, че след това ще си понеса наказанията, каквито и да са.- Наруто се обърна отново към приятелят си и му се усмихна. Усмивката все едно значеща "СБОГОМ". Неджи се натъжи, защото губеше един приятел, губеше една важна за него връзка. Губеше я заради това че нямаше силата да опази всички негови важни хора, да не страдат. Анко се запъти към Наруто и спря пред него на около три-четири крачки от него. В този момент се отвори вратата на стаята където лежеше Хината и от там излезе Тсунаде с изморено лице. Тя изалезе от стаята и седна на пейката. Всички я изгледаха, чакайки нетърпеливи да разберат как е момичето. Тсунаде въздъхна и заговори.
- Направих всичко възможно, което беше по силите ми.- тя все още беше с измъчено изражение. При тези думи Наруто се разплака и се свлече отново на земята. Започна да бие юмруците си по пода и плачеше. Сълзите му много бързо се стичаха по земята и нещо си говореше, но никой не можа да го чуе, заради подсмърчането му.
- Знаех си, Занех си. Мамка му.- той си вдигна главата към Тсунаде и пак заговори.- Тсунаде-сама, моля ви, още тук и сега ви моля да ме убиете. Искам да отида при нея. Искам да посрещна светлината с нея и да я предпазя от всичко, от което неможах да я предпазя тук.- той продължаваше да плаче и започна да си стоварва главата върху пода, като я удряше силно. Тсунаде се обърна към него и като видя колко много се измъчваше той, реши да приключи с театъра.
- Хайде, хайде Наруто.- заговори му тя.- Я се стегни малко. Как мислиш да я предпазваш тук, като толкова лесно я отписа.- при тези думи тя се усмихна и всички ахнаха. Наруто си повдигна главата невярващ на думите й. Видя широката усмивка на лицето и веднага скокна и се изправи на краката си. Изтри сълзите си и започна да заича.
- Т-т-тя.- той си пое малко въздух и продължи.- Тя е жива?- беше направо поразен.- Тя е добре, така ли? Не мога да повярвам.- той се строполи на колене.- Благодаря ти господи. Благодаря ти за този дар, който ми предоставяш. Благодаря ти, че чу молитвите ми. Сега вече съм готов да дойда при теб.- той се усмихна и заплака. Всички се бяха стъписали от думите му.
-"Той се е молел за нея?"- мислеше си невярваща Анко.- Че защо му е да се моли за нея, като той е виновен затова, че тя е в болницата. Какъв е лицемер. Иска само да се отърве от наказанията. Но няма да стане. Ще си получиш заслуженото."- продължаваше да си мисли тя, когато беше прекъсната от Тсунаде.
- Не го съди сурово Анко.- Тсунаде беше чула мислите й.- Той няма да получи сурово наказание, дори и смърт. Не го мрази, той достатъчно порастна за толкова кратко време.- тя се обърна към Наруто, като му се усмихна. Той се вцепени от думите й, като не разбираше какво иска да му каже тя.
- Ама, това не е никак справедливо от ваша страна, Тсунаде-сама. Той трябва да си получи заслуженото, най-суровото наказание. Дори и това да значи да умре. Той замалко не уби дъщеря ми.- Анко се ядосваше повече. При тези думи Наруто си наведе главата, като по лицето му се изписа съжаление и вина.- Винаги сте снизходителна към тях. Кога ще престане това? Кога ще си поемат отговорността и ще изтърпят наказанията си? Отговорете ми. Толкова ли малко означава живота на дъщеря ми за вас?- Анко направо крещеше, беше обезумяла от ярост.
- Анко.- Тсунаде я погледна със смразяващ поглед. Анко се стъписа от заплашителният й поглед.- Тук е болница и не е разрешено да се вика, мисля че знаеш това, нали...?- погледа й седеше върху лицето й и не се махаше.
- Да така е, извинявам се.- Анко се усмири малко и се извини.
- А относно наказания.- тя замълча замалко и отново започна.- Наказания ще има, но те няма да са смърт или нещо такова. Вярно е че те ще бъдат много сурови и трудни, ще се изисква много труг и усилия. Тренировките им няма да бъдат лесни, вярвай ми.- тя си смени изражението на усмихнато и лукаво. Анко напълно се беше успокоила.
- Тренировки ли?- зачуди се Неджи.- Какви тренировки, за какво говорите. Не ви разбираме?- той зачака любопитно отговора й.
- Да тренировки. Ще бъдете обучавани от специални учители, за да развиете способностите си и техниките си. Ще станете по-силни и другият път ще сте достатъчно силни, за да защитите скъпите за вас хора.- тя погледна първо към Наруто, а после и към Неджи, като им се усмихна топло.- А и забравих да кажа, че Хината иска Наруто да влезе при нея. Иска да го види и да говори с него. Но това ще стане чак утре, защото днес посещенията са абсолютно забранени, разбрахте ли? И надявам се че никой няма да попречи на Наруто да се види с Хината.- тя каза заповеднически и се обърна към Анко. Анко само поклати глава в съгласие и се обърна към на Неджи.
- Неджи, хайде да си тръгваме и утре ще дойдем да я видим.- каза тя и изпогледа Наруто злобно. Той си наведе главата. Неджи стана от пейката и отиде до Наруто. Сложи си ръката на рамото му и му каза.
- Чао Наруто. Не се притеснявай ще разкажа на майка ми какво се случи точно и тя ще разбере. Тя е умна и няма да те опреква повече. До утре.- той му се усмихна и тръгна с майка си да си ходят. Киба нищо не каза и той също си тръгна. Тогава Наруто си вдигна главата и срещна погледа на Тсунаде.
- Хайде Наруто няма смисъл да седим тук. Тя е напълно излекувана и утре ще влезеш да я видиш. Ела.- тя се обърна към него и си подаде ръката.
- Благодаря ви, че ме защитихте преди малко. Знам че не трябваше. Знам че съм виновен. Съжалявам.- той пак се натъжи.
- Знам Наруто. Хината много се е променила. Всичко ще се оправи. Хайде да си ходим и да я оставим да си почине.- тя тръгна. Той също я последва.

Ето следващата глава.

Глава 15
Слънцето започна да се показва. Лъчите му докосваха земята, цветята и всичко наоколо. Небето сияеше с различните цветове, който бяха на него. Беше спокойно и птичките пееха. Сутринта вещаеше спокойствие, радост и късмет. Но дали беше така? Никой не знаеше.
Наруто се събуди и сънено си потърка очите. След една-две секунди се опомни и погледна към часовника, който все още не звънеше. Когато видя колко е часът скокна набързо и започна да притичва насам-натам въртейки се из стаята, търсейки дрехите си.
- О-о, боже, как мога да съм се оспал така? Защо тъпият часовник не е звънял да ме събуди, закъснявам?- той се спря пред часовника и го вдигна да разбере какво се е случило.- Ама че съм глупав, аз дори не съм го и нагласил и навил да звъни. Не мога да повярвам, че не съм го направил.- той се одари по челото и изведнъж се сети, че е трябвало да отиде в болницата. Той побърза и отиде до банята. Изкъпа се набързо и се облече. Слезе на долния етаж и отиде в кухнята. Отвори хладилника, взема си рамен и прясно мляко. След това седна на масата и си отвори рамена и млякото и започна да яде. Като се наяде изхвърли си опаковката от рамена и си изми ръцете. Облече се и си обу обувките и излезе. Заключи и тръгна за болницата.
-"Хината дали ще ми прости?"- мислеше си той по пътя.- "За какво ли е искала да ме види? Много е странно."- Учуди се той сам на мислите си.- "Първо казва, че неиска да ме вижда, а после иска да ме види, че и чак да говори с мен. Какво ли става? Е, сега като отида ще разбера."- той вървеше и се спря изведнъж. Беше стигнал болницата и не беше забелязал. Беше се замислил доста дълго време и не беше забелязал, че е стигнал точно там, за където се беше запътил. Влезе в болницата и се заискачва по стълбите. Стигна етажа, където е Хината и се запъти към стаята й. Когато стигна до вратата и тъкмо да завърти дръжката той замръзна. Чуваха се гласове отвътре, и един от тях беше на Хината. Той незнаеше какво да каже, тялото му дори и не помръдваше, изглеждаше като статуя.
- Неджи, какво става? Защо съм в болницата и съм на това адски противно легло? Нищо не си спомням.- запона да се чува от отвътре.
- Еми-и.- позаекна Неджи.- Нищичко ли не помниш, абсолютно нищо?- Той я изгледа смаян и объркан.
- Дъще, мила дъще. Добре ли си, как се чувстваш?- чу се разтревожен глас от другата страна на вратата.
- А да, спомних си, че ти и невежият ти приятел бяхте със злобната ми бивша приятелка и после се озовах на земята, наруто ме беше дръпнал и... незнам, просто стана много бързо и някои неща не ги помня.- тя се опита да се изправи, но заради нараняванията й и превръските около тялото й, тя не оспя.
- Неджи, а Наруто?- тя се обърна към него и го погледна с въпросителен поглед.- А Наруто не е ли идвал още?- сега тя го гледаше с нежност и топлота. Неджи въздъхна в отговор на отрицание и си наведе главата.
- Защо ти е Наруто? Нали ти сама каза, че неискаш да го виждаш?- той се натъжи.
- Неджи..... Недей така де. Недей да я измъчваш, все още е зле и не трябва да я товарим с емоции.- Обади се Анко с възмущение от въпроса на сина си.
- Знам майко.- той си вдигна главата и намери погледа на сестра си.- Знам че още не се е възстановила, но тя трябва да ми обясни. Защо? Защо го нарани толкова много?- той малко се ядоса, но веднага си смекчи тона.
- Значи си на негова страна, така ли?- сега Хината беше малко раздразнена.- Виж какво ми направи.
- Да, на негова страна съм. Той много те обича, знам че и ти много го обичаш. Тогава защо? Защо се стигна до тук?- Неджи се приближи до леглото и вдигна с едната си ръка брадичката на сестра си.- Не мисли, че го оправдавам за постъпката му, или че не те обичам , или не ме е грижа за теб.- при тези думи Наруто си наведе главата и се натъжи, спомняйки си за вчерашният инцидент. Тогава Неджи продължи.
- Той много се оплаши. Оплаши се да не би да те загуби, да не би да няма шанса да ти каже: че те обича, че ти си всичко за него. Много се разкайва. Искам само едно нещо, моля те прости му. Ако не го направиш сигурно няма да си го прости никога затова какво е сторил. Умолявам те. От все сърце те моля.- очите му я умоляваха. В този момент Наруто си стегна тялото и се опомни. Опората на приятелят му, му даде силата от която се нуждаеше за да събере смелостта. Изправи се и завъртя дръжката на вратата и я открехна съвсем малко, колкото да влезе и я затвори след себе си. Там седяха приятелят му, любовта на живота му и майка им. Наруто беше с наведена глава и те не можеха да видят тъгата и съжалението, които бяха на лицето му. Хината погледна към новодошлия. В погледа й имаше искри, имаше радост и щастие, че е видяла единствения човек, който тя някога е обичала.
- Искам да ни оставите насаме. Искам да говоря с него и да си изясним всичко. Ще го направите ли?- каза тя и се обърна към майка си в очакване на отговора й.
- Да, разбира се, че ще излезем.- Анко се обърна към русокоското и му се посмихна.- Нали все пак Тсунаде-сама ми заповяда да не се пречкам на това. Не се безпокой Неджи ми разказа, какво се е случило и немога да ти се сърдя. Ти си го направил от любов към нея. Но не е важното аз да ти простя, най-важното е дали тя ще може да го направи.- Анко се обърна към дъщеря си и я погледна. Погледа на момичето беше празен, но все пак испълнен с надежда, че може би сега всичко ще се промени за всеки от тях. Неджи и Анко излязоха от стаята и вътре настъпи тишина. Никой не говореше, никой не знаеше какво да каже, никой не помръдваше. Чуваше се само ускореният пулс на биещите им в един ритъм сърца. Най-накрая след дълго мълчание Наруто си изправи главата и се вгледа в очите на момичето. Захапа си долната устна и си почеса глуповато главата и започна разговорът им.
- Ъм-м, Хината.....- започна да заича той.- Аз.... много съжалявам.- той малко се натъжи, като чакаше реакцията й.
- На-наруто...- хината се изчерви и добави.- Не е нужно да се извиняваш, аз сама съм си виновна за станалото вчера.- тя все още се изчервяваше. Тя почувства, че старата Хината се завръща и това много й хареса. Но, тя забеляза, че и новата Хината все още беше там и нямаше да е лесно да я прогони от себе си.
- Не Хината трябва да се извинявам и ще го правя докато съм жив. Така че, не се опитвай да ме разубеждаваш.- Наруто беше тъжен и същевременно малко ядосан от думите й.- Разбира се, че трябва. Аз съм едно чудовище. Как можах да го допусна? А казвах, че те обичам. Ако никога повече неискаш да ме погледнеш ще те разбера и ще го приема. Но моля те не ме карай да не се чувствам виновен, защото съм такъв. Направо ще се побъркам. Как можах да те нараня? Как можах да не видя любовта ти? Как....- прекъсна го тя, като се обърна към него.
- Любов моя, недей така, защото като те гледам такъв, в сърцето ме пробождат хиляди стрели. Боли ме да те гледам как се самосъжаляваш, как си губиш достойнството. Винаги съм те обичала и ще продължавам да те обичам. Никога не забравяй това.- по бузата й се плъзнаха няколко сълзи и паднаха на ръката му, която той беше сложил на болничната завивка.- Но Наруто, трябва ми време раните да заздравеят, надявам се че ме разбираш?- тя изтри останалите по лицето си сълзи и си вдигна главата и погледна в очите му, чакайки неговата реакция. В този момент русокоското се натъжи, но в очите му се изписа надежда, надежда, че можеби някога ще бъде със своята голяма и единствена любов.
- Да разбирам те напълно, естествено че ще мине време докато раните от падането ти зарастнат. Но аз имам цялото време на света и то ще бъде твое. Обещавам ти и че ще тренирам за да стана по-силен и да те защитавам от другите, които ти се подиграват и......- той отново беше прекъснат от нея.
- Не Наруто, както винаги ти неразбра за какво говоря, нали? Ех-х, ама разбира се че няма да разбереш нищо ти си такъв глупак. Още неразбирам какво толкова харесвам в теб.- усмихна му се тя заядливо.
- Стига де Хината, защо ми говориш така?- нацупи й се той.
- Наруто, такова си дете. Винаги се цупиш, когато някой те обиди.- разхили му се още повече тя.- Аз говорех за тези рани, ето тук.- тя взема ръката му и я постави на сърцето й. Той малко се смути от това нейно действие.- Да, тези рани Наруто- болката, самотата,вината, чувството че никога и от никого не съм обичана. Да точно те ме промениха толкова. Точно те са източника на омразата на новата Хината. Трябва ми време за да ги преодолея и да си стана пак същата Хината, която вие всички познавате. И най-вече която ти толкова много обичаш.
- А ще можеш ли да ми простиш за това че ти досаждах и че заради мен си на това легло?- погледна я той въпросително.
Тя пак се усмихна и му каза.
- Наруто, няма закакво да ти прощавам. Аз сама си го изпросих.- погледна го пак тя и в погледа й имаше топлота и нежност.- А може би и след време ще бъдем и заедно. Дай ми само малко време. Взех решение да отида при баба ми и дядо ми в Суна седмица след като се оправя и изляза от болницата.
- Ако искаш може да излизаме заедно да ходим на кино, при Ичираку, ще се мотаеме с Неджи, Саске и Сакура, ще бъде направо страхотно. Не мислиш ли....- той се смрази от нейното изражение на лицето.- Какво има? Неискаш ли точно това? Да бъдем заедно.- поправи се той.- Да бъдем всички заедно и никой повече да не е сам? Защо мълчиш? Защо не ми отговаряш?- той непреставаше да пита с ужасен поглед, да не би тя да не иска да е с тях. Тя сложи пръст върху устата му в знак да замълчи, полгедна го и го попита с замислен и същевременно тъжен глас.
- Ами Неджи? Сакура? Ами майка ми?- гласът й затрепери като стъкло,което всеки момент щеше да се пръстне на хиляди парченца.
- Какво за тях?- попита Наруто с глуповато изражение, като не разбираше въпросите й.
- Те.....- гласът й все още трепереше.- Те, дали ще искат да са с мен? Дали ще могат да ми простят за всичко, което им наговорих. За всичката болка, която им причиних. Дали ще мога да ги погледна отново в очите.- тя леко се смути, като наведи главата си надолу и стисна чаршава, при мисълта, че е изгубила близките си хора. При тези й думите момчето повдигна едната си страна на естните си, повдигна й брадичката и я целуна страстно. Тя не го беше очаквало и както винаги изведнъж се изчерви от изненада. След като я целуна той застана на същото разстояние от нея, на което беше до тогава и й заговори нежно.
- Малкото ми глупаче, разбира се че ще ти простят? Та те толкова много те обичат. Толкова много се притесняваха за тебе, затова което се превръщаше. Много ги болеше да те гледат такава.- той се усмихна широко и пак и заговори.- Те биха дали и живота си за тебе само ти да си щастлива и да си добре. Както бих и направил и аз.- веднага след тези думи той пак я целуна и тя усети, че наистина е в безопастност, че найстина е обичана. Стана й хубаво, тя отвърна на целувката му, но този път тя не се изчерви, като всеки път. Наруто стана от леглото и се запъти към вратата. Тя го погледна в недоумение. Неразбираше, защо той щеше да си тръгва точно сега. Точно когато тя ставаше предишното мило и добро момиче. Точно когато й беше хубаво.
- Къ-къде отиваш?- заекна тя.- Моля те остани. Остани при мен. Не ме оставяй отново.- изплака тя. Наруто се обърна и й се усмихна.
- Аз не те оставям завинаги. Просто искам да си почиваш и да се оправиш по-бързо и да бъдем заедно. Да бъдем аз и ти. Да бъдем заедно с всички останали.- той отново се обърна към вратата и завъртя дръжката на болничната стая и прошепна.- Обичам те. Страшно много те обичам и никога не го забравяй. И където и да си винаги ще бъда с теб. Заклевам се. Ще се видим по-късно.- след тези думи той излезе и затвори вратата след себе си. Хината се излегна на леглото и започна да си мечтае за бъдещето.
А отвън седяха Неджи и Анко. Беше и дошла и Сакура, но те не й дали да прекъсне разговора им. Те го спогледаха и неможаха да повярват на очите си, на лицето му имаше широка усмивка и очите му грееха. Те се спогледаха и Неджи побърза да попита.
- Наруто какво стана? Тя добре ли е? Какво ти каза? Ще ти прости ли? Кажи ни де умираме от любопитство.- момчето беше нетърпеливо да разбере с подробности какво се бе случило от другата страна на вратата. Наруто побърза да ги оспокои.
- Не се тревожете за нея, тя е много добре.- усмивката му седеше на лицето и нямаше и ни най-малък признак скоро да изчезне от там.
- Ще вляза да я видя.- каза Анко и се запъти към вратата, но тъкмо когато хвана дръжката на вратата Наруто й попречи и й каза.
- Не Анко-сама. Недейте. Оставете я да си почива. Оставете я сама с мислите си. Няма за какво да се тревожете, ако искате ще дойдем всички по-късно да я посетим.- Наруто си махна ръката от нейната и й смигна, тя веднага разбра за какво става въпрос и махна ръката си от дръжката. След миг тя се обърна към тримата младежи и им каза усмихнато.
- Добре тогава.- съгласи се тя с него.- Кой е гладен?- попита ги тя и те се изненагаха от неочаквания въпрос.- Каня ви всичките на обяд в нас и ще бъде много вкусно.- тя се усмихна още повече.
- М-м-м, обичам когато правите така Анко-сама, готвите превъзходно. Нямам търпение. Хайде да тръгваме, че нещо май огладнях.- каза русокоското и си потърка коремчето. Тримата се разсмяха високо.
- Наруто. Няма да се промениш, тъй да знаеш.- каза Сакура
- Това лощо ли е?- попита Наруто и се почеса по главата, като направи нацупена физиономия.
- НЕ!- и всички пак се разсмяха. Наруто се осети и той се засмя. И всички тръгнаха към къщата на Хюга.
А отвътре Хината беше чула смехът им и тя също се усмихна и си затвори очите за да заспи. След по-малко от 15 минути тя заспа.

Ще пусна и още една глава, защото събота и неделя няма да мога да пускам. :^^:

Глава 16
След една седмица.
Наруто се сабуди както обикновено подскачайки от леглото и обикаляйки стаята напред-назад. Той както винаги беше се оспал. Той също беше забравил, че днес изписват момичето, което най-много обичаше. Той побърза да излезе и да отиде до болницата. Когато стигна до стаята й, той влезе и замръзна веднага.
Леглото беше празно и стаята също. Леглото беше прилежно оправено, а в гардероба нямаше никакви дрехи. Той много се учуди от всичко което видя, защото той беше дошъл на време а вътре нямаше никого. Той излезе и се запъти към информацията за да попита какво става. Докато вървеше до първия етаж си мислеше, беше малко уплашен.
- "Какво ли става? Защо ли Неджи и Сакура ги нямаше? Но, най-вече Хината също не е в стаята. Да не би да се е влошила."- помисли си той и малко се поуплаши. Когато стигна до информацията се спря и се огледа. Там нямаше никой. Той си почеса главата и се замисли, къде ли може да са всички. След около минута една сестра излезе от една стайчка, която беше отвътре на информацията и седна на стола. Тя си изправи главата към Наруто и му се усмихна.
- Добър ден, с какво мога да ви помогна?- попита го тя учтиво и зачака, какво ще каже момчето.
- Добър ден, искам да попитам за една пациентка. Преди малко бях в стаята й, но нея я нямаше. Можете ли да ми кажете какво става и да не би да е изписана.- попита момчето с очакване.
- Да, кажете й името.- попита пак сестрата и лицето й беше лъчезарно.
- Тя се казва а-а....- заекна той
малко засрамен.- Казва се Хюга Хината.- побърза да се поинтересува той.
- Хюга Хината. Хм-м-м.- замисли се тя и започна да разглежда някакви картони. Наруто малко се изнерви, опря си дланите на бюрото и се извика.
- Какво? Какво е станало с нея? Кажете ми, моля ви.- той вече се беше ядосал, защото тя го държеше в невидение.
- Наруто, стига си викал това е болница. Тук не трябва да се вика, за да може болните да не се смущават и да си почиват.- чу се глас идващ от другия коридор. Наруто се обърна в посоката от където идваше гласа и се усмихна. Той беше познал гласа още преди човека да се появи. На стената се беше облегнал един висок мъж, не много млад, косата му беше снежно бяла, а на гърба си носеше някакъв свитък. Той седеше там, а на лицето му се беше изписала широка усмивка. Момчето също се беше широко усмихнало при вида и появяването на мъжа.
- Еро-сенин.- извика се доволно Наруто.- Какво правиш тук? Ти не беше ли на пътешествие да пишеш поредния си роман?- той тръгна към мъжа и се спря пред него.
- Колко пъти съм ти казвал да не ме наричаш така. Името ми е Жабешкия отшелник Джирая.- ядоса се Джирая и се отмести от стената.
- Еми тогава защо си се върнал? Да не би да си го направил?- попита го русокоското, хилейки се.
- Какво?- малко се смути белокосият и си повдигна едната вежда в отговор на неразбиране от негова страна.- Какво да съм направил?- все още не разбираше стареца. Наруто почна да се хили и да се държи за стомаха при въпроса на мъжа.
- Ами нищо чудно че съм се метнал на теб, кръстник.- той продължаваше да се хили.- Всички ме сравняват с теб и най-вече баба Тсунаде.- мъжът също се разхили при тожа което каза момчето. След минута Наруто малко се поуспокои и продължи.- А относно въпроса ми, аз питах дали си сваршил с новият си роман.- той леко се усмихна.
- А не.- стареца също се усмихна и продължи.- Тук съм, защото моя скъп кръщелник много ми липсваше.- той му смигна.
- Е да, естествено че ще ти липсвам.- момчето също му смигна и се приближи до мъжа.- То друг като мене няма.
Наруто се обърна към вече приключилата с търсенето сестра и попита.- Ще ми кажете ли вече къде е Хюга Хината.- той започна да чака отговора й. Тя стана от мястото си и пак му се усмихна.
- Да извинете за закъснението ми. Хюга Хината е била изписана преди повече от един час. Съжалявам, но сте закъснели. Предполагам, че се е прибрала вкъщи.- Наруто се обърна към Джирая и му каза.
- Хей кръстник, искаш ли да отидем да видим Хината и после ще може да си побъбрим и да ме черпиш един рамен при Ичираку. Става, нали...?- както винаги Наруто беше радостен да видим отново Джирая.
- Ах ти, измамник такъв.- мъжа силно се изсмя и сложи ръката си на главата на русокоското.- Пак ме измами и си намери кой да те черпи с рамен.- те се засмяха силно и тръгнаха да излизат. Наруто се обърна леко към сестрата и й каза.
- Много ви благодаря за информацията и извинявайте ако има нещо.- след тези думи се обърна и те излязоха. След тях тя едва промълви.
- Боже, как няма да си приличат, че тези двамата са пълна досада.- тя се усмихна.- Пак заповядайте.
След около половин час Наруто и Джирая стигнаха до вратата на дома на Хюга и Наруто позвъни на звънеца. Отвътре се чуха стъпки и шума на завъртването на дръжката. Пред тях се появи Неджи и когато видя приятелят си и Джирая много се зардва.
- Наруто, какво правиш тук. Много се радвам да те видя.- момчето се усмихна. НАруто и Неджи направиха поздрава си, който само те двамата и Саске знаеха и можеха да правят. След това Неджи добави.- И великият Джирая. Здравейте. Не ви очаквахме.- Неджи отвори по-широко вратата и ги подкани да влязат. Двамата влязоха и се събуха. Наруто си съблече якето и погледна в очите на приятелят си.
- А Хината?- побърза нетърпеливо да любопитства.- Тя къде е? По-добре ли се чувства? Разбрах че, са я изписали от болницата. Може ли да я видя?- каза той и претърси къщата, зада види момичето.
- Да Наруто изписаха я, но тя все още спи. Ако исках по-късно, когато се събуди ще я видиш.- каза му той и тръгна към кухнята. Наруто хвана ръката му и го спря.
- Не Неджи, искам веднага да я видя. Обещавам, че няма да я притеснявам или будя. Просто искам малко да я погледам. Чаках толкова много. Моля те не ми отказвай.- Наруто беше изпълнен с надежда и с желание, поне за миг да зърне неговата любов.
- Разбира се че може да я видиш.- чу се гласа на Анко, която седеше на вратата на кухнята с усмивка на лицето.
- Благодаря ви Анко-сама. Вие винаги сте била добра с мен. Аз незнам как ще.....- Наруто отиде и целуна жената по бузата и се засмя. Тя и другите в коридора също се засмяха.
- Спокойно Наруто няма за какво да ми благодариш. Ти винаги си бил част от това семейство и това никога няма да се промени. Побързай да я видиш. Нали това искаше. Тръгвай. А пък ние тримата ще те чакаме в кухнята.- каза му тя и подкани останалите да влязат в къхнята. Наруто тръгна да изкачва стълбите и стигна до вратата на стаята на Хината. Той много добре занеше къде се намира тя, защото беше идвала хиляди пъти и също така беше спал тук, кой знае колко много пъти. Завъртя дръзката и открехна много тихо вратата. Влезна в стаята и седна на стола, който седеше до леглото на момичето. Минаха 15 минути а той продължаваше да я гледа топло и влюбено. Тогава той се опомни, че е седял прекалено дълго време при нея и трябва да слиза при останалите. Все пак беше обещал да не седи много дълго при нея. Той стана и се приближи до нея. Целуна я топло и нежно по челото и й каза. - Спи спокойно любов моя. Няма да позволя нещо да ти се случи, никога повече няма да си сама и да страдаш, обещавам ти, никога повече. Обичам те.- той се изправи и излезе. След това затвори вратата и отиде в къхнята. Там го очакваха те и си говореха. Джирая и Анко си спомняха за старите времена и се смееха. Неджи също се смееше. Как да не се смее, като всички истории който Джирая участва винаги за смешни. Джирая разправеше как, 'като млад много харесвал майка му а тя била годеница на Хюга Хизаши. Както всички знаят Джирая винаги е бил голям женкар и винаги си е изпаштал от някого или някоя жена, заради тази си слабост. И така когато бащата на Неджи разбрал се скарал с Джирая и си обявили дуел. Но дуела не бил като тези истинските. Дуела бил играта 'Камък, Ножица, Хартия'. Те били равни. Повтаряли играта Хиляди пъти и винаги били равни. Тогава решили да се бият наистина, и който спечели взима Анко. Джирая естествено се съгласил и започнали битката. Анко много се смяла, защото те двамата се държали като две малки хлапета, който не могат да си поделят една близалка. Хизаши призовал кучета, а Джирая призовал Великата жаба Гамакен. Всички знаем че жабата е много тромава и немного бърза. Когато се появили и двете призовани животни те се качили върху тях. Джирая, както винаги запонал с представянето си, но тъкмо посредата жабата се залюляла и той падна по гъз и се нацупил. Тогава всички много се смяха и спряха с битката.' Тогава в кухнята всики избухнаха в смях и така продължиха с историите, който Джирая разправеше от живота си. Бяха минали повече от два часа откакто наруто се беше върнал в кухнята. Тогава русокоското се обърна към белокосия мъж и му каза.
- Ей кръстник, не си забравил че има да ме черпиш с рамен, нали...?- той се усмихна лукаво и стана от стола.
- Да, да.- Джирая измрънка раздранено, но веднага си смени тона на мил.- Как ще забравя. Нали винаги, когато се видим ме мамиш и аз те черпя с рамен. Какво да те правя. Нали си моя любим кръщелник, и аз много те обичам.- усмихна се той и стана от стола си. Неджи и майка му също станаха и всички се запутиха към входната врата. Джирая и Наруто се обуха. Тогава Наруто се обърна към жената и приятелят си и им каза.
- Много ви благодаря за всичко. Много добре си прекарах и най-важното, че ми позволихте да видя Хината.- той се обърна към Неджи и добави.- А стебе ще се видим утре. Ще дойда до вас да излезем. Довиждане и приятна вечер.- усмихна се и задърпа Джирая по улицата.
- Довиждане Анко-чан.- каза джирая и се обърна на другата страна, за да гледа къде върви.
- Чао и на вас.- усмиханха се Неджи и майка му и се прибраха вътре.