Болка и Щастие под синьото небе

First topic message reminder :

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

Нямам думи Искам ощиии

Глава 62
На земята седеше Конан и сълзите и се стичаха по лицето. Тя стана и чакрата й буквално избухна. Около нея започна да кръжи чакрата й и да създава зловещо чувство. Пейн се изплаши, пристъпи до нея и заговори.
- Стига Конан, успокой се.- тя го погледна със зловещ поглед и изсъска.
- Ти можеше да го спасиш... Защо не го направи?... По дяволите.... Защо не го спаси?- той си наведе главата и каза.
- Права си. Можех да го спася... Но той не ме послуша, как трябваше да постъпя?- Тя извика вбесено.
- Значи само ти скърбиш за Хаяте, така ли?... А помисли ли за мен?... За болката която изпитвам сега... Не, не помисли, затова не ме спирай да си отмъстя за него.- тя го гледаше с яростния си поглед, а той едва промълви.
- Прави каквото искаш, но имам две условия.- тя се обърка.- Искам тялото на Хаяте и не убивай приемника на Деветоопашатия звяр, той така или иначе ще умре, когато изкараме Кюби от него.- тя кимна с глава и се изправи. Тогава той загрижено каза.
- Ако трябва ще се намесим, но все пак се пази. Чули....- тя му се усмихна и го целуна.
- Знам братко, ще се пазя.- каза тя и излитна с бясна скорост.
Наруто седеше на жабата и гледаше към полу-умрялото момче. Изведнъж до Конохамару се появи Конан. Тя клекна и повдигна главата на момчето. Тогава сълзи тръгнаха да падат по Конохамару. Той я погледна и се смути.
- Ко... Конан, какво правиш тук?... Защо дойде?- сълзите й неспираха да падат по него.
- Не говори Конохамару, пести си силите. Когато приключа тук ще те излекуваме.- момчето се изкашля и каза.
- Не Конан, аз няма да оцелея. Скоро ще умра, затова побързай и се махни иначе и теб ще убият. А аз не искам това.- тя се ококори.
- Какво искаш да кажеш с това, че не го искаш?- попита объркано тя.
- Просто ти беше единствената, която не ми се подиграваше от Акатски и ме приемаше, като един от вас. Много те ценя и уважавам за това.- тя просто изтръпна.
- Но, аз.... Конохамару... Аз те обичам... От цялото си сърце те обичам...- той си сложи пръста на устата й и тя замълча.
- Шшшшшш... Тихо, Конан.... Знам това и съм ти много благодарен... Недей да плачеш за мен, аз не заслужавам толкова мило и приятно момиче, като теб... Остави ме да умра спокойно и неспирай да ме обичаш...- каза и отново се закашля, от устата му започна да излиза кръв и едва каза.
- Сбогом Конан....- и издъхна. Тя просто изтръпна. Разплака се и постави главата на момчето на земята. Стана и погледна към Наруто и Бунта. Изтри си сълзите и промълви.
- Сбогом Конохамару.... Сбогом любов моя.- Бунта каза на Наруто.
- Наруто, чакрата ми е на път да свърши. Трябва да те оставя, съжалявам.- русокоското веднага разбра, какво искаше да каже с това Гамабунта и скочи на земята.
- Доскоро Наруто.- каза той и изчезна. Наруто само кимна с глава и отиде до Неджи и Саске. Те седяха прави и не можеха да повярват. Някой да обича изчадие като Конохамару, това наистина беше огромна изненада за тях. Саске и Неджи се спогледаха и всеки един от тях си беше активирал очите си и се затичаха. Наруто седеше вцепенен от реакцията им, а момичето се усмихна. Саске изчезна и се появи след една секунда зад нея. Тя замахна с едната си ръка и отблъсна Учихата на 50 метра зад нея, тогава той падна. Неджи стигна до нея и замхана с ръцете си и използва джуукена си, но тя залегна и с един пръста удари момчето. Неджи изхвърча пред нея и падна. Двете момчета лежаха на земята и се превиваха от болка. Тогава тя погледна към Наруто и се затича. Наруто започна да прави двойници, а тя ги поваляше и те изчезваха. Накрая тя стигна до него и го удари в стомаха. Росокоското излитна и падна на земята, хвана се за стомаха и си стисна очите.
- 'Хайде Наруто, вземи и се стегни.- Тогава си събра силите и стана. Отвори си очите, а пред него седеше Конан, която замахна с юмрук отново и той падна на земята. Отвори си очите и пред него седеше отново тя.
- Сега ще си отмъстя за Конохамару... Умри...- извика тя и започна да си влива цялата чакра в едната си ръка. Неджи видя това и извика.
- Наруто бягай, ако те удари ще имреш.- Наруто се помъчи да се изправи но не можа. Тя замахна и...
- Конан, недей....

Невероятно е нямам думи Но защо итачи не й помогна Много е гаден Кога ще има още :cvetq: :kisss: :kisss: :kisss:

lips_of_an_angel написа:Невероятно е нямам думи Но защо итачи не й помогна Много е гаден Кога ще има още :cvetq: :kisss: :kisss: :kisss:

И аз така мисля Надявам се скоро да пуснеш още?

мн яко ве

И така ето и дледващата ми главичка. Слагам 18+

Глава 63
Сакура лежеше на леглото и непомръдваше даже. Толкова я болеше тялото, че като се мръдне и костите й издаваха шум. Тя гледаше към тавана, а той седеше бял и все едно и си присмиваше. Двамата мъже седяха до леглото, хилеха се отвратително и се нахъсваха за това, което следваше. Хидан измъкна от гардероба, който беше в стаята един чаршаф и застана до леглото. Разкъса го на две половини и хвана ръцете на розовокоската. С едниният край на двете половини омота ръцете й, а другият завърза около дръжката на леглото. Тя си ококори очите и се опита да си дръпне ръцете, но беше твърде късно, те бяха завързани и не можеше да ги освободи. Опита се да ги измъкне, като първият път когато беше в кухнята, дръпна ги силно, но чаршафа беше добре завързан около ръцете й и единственото което направи беше да си причини болка. Изохка, а мъжете потръпнаха от звъка й. Сивокосия се качи на леглото и започна да целува устните й. Тя ги стисна, а той захапа долната й устна. Сакура изпищя, а той не я пускаше.
- Значи все още не си разбрала, че съпротивата е излищна. Няма къде да идеш. Сега ще си наша.- тя се загледа в очите му, а той продължи.- Обещавам ти, че никога няма да забравиш този момент.- тогава той си залепи дяволската усмивка на лицето, а розовокоската се ужаси. Хидан започна да си сваля ръцете и стисна болезнено двете й зърна. Тя отново извика, а Дейдара не спираше да стене от удоволствие. Той си разтриваше достойнството и го възбуждаше, докато партньора му се гаври с момичето. Махна си ръцете от зърната й и ги засмука. Сакура почувства как по тялото й полазват тръпки. Какво ли ставаше с нея, пак това чувство се появи, което беше усетила преди. Тя неразбираше какво става, а тялото й още повече се възбуждаше. Тя се опита да се стегне и да спре, но то не и се подчиняваше. Не искаше да я слуша и искаше това да продължи. Сивокосия усети възбудата на момичето и си смъкна едната ръка към прашките й. Големият му и възбуден чл*н се опираше до тях и караше момичето още повече да се дразни. Той си мушна ръката под гащичките й и започна да разтрива с единият си пръст кл*тора й. Тя се ужаси от това, а гласът й искаше да излезе под формата на стенание и затова стисна зъби. Това хареса на мъжът и той забърза темпото на пръста си. Момичето започна да се превива от насладата, която й правеше той. Сивокосия направо избухна от екстаз и започна да хапе зърната й. Сакура започна да пъшка силно, а Дейдара просто неиздържаше на охкането й. Хидан не спираше да я възбужда и тя започна да вика от наслада. Когато Дейдара чу, как Сакура силно стенеше кръвта му се покачи и почувства, че ще свърши. Забърза си движенията на ръката и започна да вика. Тогава на пода започна да пада течност, а той да стене от удоволствие. Хидан си забави пръстта и когато момичето се успокои го махна. Пусна зърното й и си свлече езика надолу по тялото й. Когато стигна до прашките й хвана ги и ги махна. Едва сега Сакура беше гола пред мъжете и това много им харесваше. Розовокоската лежеше на леглото и отвреме-навреме краката й потрепваха. Това, което сивокосия правеше с нея беше непознато за тялото й. Хидан се наведе и засмука кл*тора й. Ту играеше с езика си, ту го хапеше. Това подлудяваше момичето и то буквално викаше. Дейдара продължаваше да си доставя наслада. Тогава сивокосия си отдели устата от кл*тора й и стана от леглото. Погледна към вече прежаднелия за нейната плът мъж и каза.
- Ти си наред... Прави каквото искаш.- Дейдара се захили мазно и се качи върху нея. Това беше хубаво, защото нито единият, нито другият се месеше в удоволствието му. Постави си едната ръка на кл*тора й, а другата на гърдата й. Тогава започна да смучи гърдите й и да масажира кл*тора й. Тя отново започна да стене от удоволствие, а сивокосия да се самозадоволява. Не след дълго оргазмът му се появи и навсякъде по пода имаше пръсната течността от тях. Сивокосия се качи на леглото и обкрачи момичето. приклекна и подаде чл*на си към устата й. Тя си извъртя главата на другата страна, но той я хвана за бузите и ги стисна. Розовокоската извика от болка и същевремено от удоволствие, което й доставяше русокосия и лапна чл*на на другия мъж. Той хвана главата й и започна да я клати. Достойнството му влизаше все по-надълбоко в устата й и тя се задавяше. Той спря и пусна главата, но каза заповеднически.
- Продължавай да ми правиш св*рка.- тя лапна отново чл*на му и започна да му прави св*рка, а Дейдара продължаваше да я възбужда. Не след дълго втория оргазъм на Хидан дойде. Той хвана главата и започна бързо да я клати, когато той извика и в устата й се появи ужасната течност. Той й държеше главата докато не се изпразни напълно. Когато това се случи той й пусна главата и се махна от нея. Тя се помъчи да преглътне, но глътна малко от течността му и се задави. Започна да кашля и да преглъща, докато тя не мина през гърлото и момичето се успокои. От устата й се стичаше гадната и лепкава течност и падаше по леглото. Дейдара се надигна и отиде по-нагоре. Приклекна и й подаде чл*на си. Тя не изчака да бъде груб, като партньора си и го лапна. Започна бързо да го лапа и оргазмът на русокосия също не закъсня. Той извика и в устата се появи същата течност, но тази беше малко по-гъста. Този път розовокоската си отвори устата и изплю течността. Тя се разтече по нея и запада по леглото. Русокосия стана и погледна партньора си. Хидан се захили и каза.
- Видя ли, че не е трудно. Можела си да бъдеш послушна, ако искаш.- Дейдара също се засмя, а Сакура седеше на леглото и сълзи се стичаха от очите й. Отвратителната течност седеше по лицето й и засъхваше. Какво ли може да е по-ужасно от това което й се случваше. Тогава Хидан отново се качи на леглото, но този път разкрачи краката й. Сакура се паникьоса и започна да вика. А в кухнята седеше Итачи и просто неиздържаше от виковете на момичето. Отвътре той беснееше и искаше да вика, да чупи, да мачка, да убива. Но с това нищо нямаше да помогне на розовокоската.

mn e qka prodaljavaii :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :cvetq: :cvetq:

Ето и края на битката между Акатски и Наруто, каква ли ще е? Ще разберете в тази главичка

Глава 64
- Конан, недей....- Пейн извика и се стрелна към сестра си. Какво беше това чувство, което беше изпитал. Някаква страшна сила се беше появила от поляната. Мощна сила се беше зародила в момчето. Останалите от Акатски също последваха водача си. Тя замахна с ръка и я стовари върху момчето. Но замръзна от ужас, Наруто беше спрял ударът й с ръка и зловеща чакра кръжеше около него. Русокоското си вдигна главата и тя видя, че очите му бяха други, променени. Наруто се повдигна и замхна с ръка, за да удари момичето, но в този момент Пейн застана пред сестра си и я изблъска назад. Конан падна на земята, а Пейн пое ударът. Той изхвърча назад, но не падна. Двамата седяха един срещу друг и се гледаха в очите.
- 'Това не е възможно... Защо това момче има също Риннеган?- помисли си смутено Пейн. А Наруто седеше и в него имаше злоба. Зад Пейн застанаха и останалите от организацията. Неджи и Саске побързаха да застанат зад Наруто и гледаха объркано. Хюгата не можеше да повярва на това което се беше случило. той беше сигурен, че Наруто нямаше да избегне удари и че ще умре. Конан застана до брат си и се намръщи. Лидера все така гледаше объркан и дори не поглеждаше към сестра си и останалите от организацията. Конан приклекна и се приготви за атака, но Лидера я хвана за ръката, а тя го погледна с объркване.
- Какво става Пейн? Защо ме спираш? Нали ми позволи да си правя, каквото си искам с тях.- Пейн я погледна за миг, но веднага си обърна погледа към русокоското. За първи път момичето виждаше брат си да е притеснен за нещо. Тогава лидера тихо заговори.
- Сестричке, нещата се промениха. Вярно е че казах така, но това момче е специално. Погледни очите му и ще разбереш за какво говоря.- тя погледна към Наруто и ахна от изненада. В тях тя видя същите очи, които имаше и брат й.
- Тогава какво ще правим? Щом и той има риннеган ще ни е много трудно да го победим и да извадим Кюби от него. Пък и приятелите му не са за изхвърляне. Ако не използвах твоята сила, вероятно нямаше да ги победя.- попита тя брат си и не спираше да отделя поглед от момчето. Пейн се замисли. Той знаеше, че с риннеган е имало само една нинджа. Създателят на техниките и който разделил опашатите зверове. Също така сам не разбираше откаде идват и неговите очи. Беше много объркан и за първи път незнаеше какво да предприеме. Членовете седяха и нервничеха, защото искаха да се бият. А двете момчета само седяха неподвижни зад русокоското и следяха движенията и реакциите на враговете си. Те виждаха тяхното преимущество, но никога нямаше да изоставят приятелят им да се бие сам с толкова много и силни нинджи. Лидера на Акатски се върна в реалността и започна да говори.
- Кисаме варви напред и го нападни.- Рибоподобния кимна с глава и излезе напред пред всички. Неджи и Саске се стъписаха, но приклекнаха и чакаха атаката. Кисаме направи знаците за техниката си и извика.
- Воден дракон.- и от устата му започна да излиза вода и да се образува на дракон. Саске пристъпи напред и започна да прави знаци за огнена техника, но Наруто си сложи ръката на неговите и каза.
- Не Саске, недей. Аз ще се справя с това.- тогава Кисаме даде заповед за атака и дракона се спусна към трите момчета. Наруто си изпъна ръката напред и отблъсна дракона. Техниката на Кисаме изчезна моментално. Всички бяха изненадани от това, което се случи. Една от най-силните техники на Кисаме беше унищожена за секунди и то от едно нищо и никакво момче. Членовете на организацията започнаха да се смущават и да си шушукат. А Пейн просто седеше и анализираше ситуацията. Той беше същият като него, когато си активира риннегана и беше объркан. Но това момче изобщо не се смущаваше от силата която беше получил. Все едно знаеше, че това ще се случи. Той пристъпи напред и заговори заповеднически.
- Слушайте ме всички, имам план и мисля че ще проработи. Трябва само да ги заобиколим и да разботим като екип. Нищо повече няма да ни е нужно.- Всички поклатиха глава и започнаха да образуват кръг. Точно тогава се чу вик.
- Спрете.- Извика Джирая и застана пред Наруто. До него застанаха Шино, Тен-тен и Сай. След около секунда до тях застанаха Гай, Шикамару, Киба, Чоджи и Лий. Наруто погледна към Джирая и заговори.
- Кръстник какво правите всички тук?- Джирая се обърна и се вцепени от вида на очите му. Те не бяха каквито очакваше той. Вместо да са червени от чакрата на деветоопашатата, те бяха лилави и с кръгове по тях.
- На... Наруто. Какво се е случило? Защо очите ти са такива?- Наруто си повдигна раменете и каза.
- Еми незнам кръстник. Какви са?- той започна да търси нещо, за да може да си види очите. Джирая се замисли и предпочете момчето да не разбира още, докато той самият не разкрие тайната за появата на риннегана му.
- Ааа, не... Няма им нищо. Просто се шегувам.- засмя се белокосия и погледна отново напред. Обходи всички, които седяха пред тях и си спря погледа на старият си съотбирник. Погледна го в очите и си наведе главата надолу, а на лицето на Орочимару се изписа дяволска усмивка. Пейн също изгледа помощта, която беше дошла и започна да ги анализира. Но проблема беше, че незнаеше нищо за тях. Обърна се към организацията и каза.
- Отегляме се за сега.- всички започнаха да недоволстват от решението му.- Ние постигнахме, затова което бяхме дошли. Така че си тръгваме.- Джирая заговори.
- Какво искате? Закакво сте дошли, ако не за Наруто.- Орочимару се изхили и каза.
- Не Кюби ни беше приоритета, дойдохме само за заблуда.- Джирая се смути, а всички от организацията започчнаха да се смеят. Тогава по гърба на Учихата пробягаха тръпки и извика.
- Сакура... За Сакура ли дойдохте?- погледа му се промени в зверски. Орочимару пак заговори.
- Ооо, Учихата бил умен.- и отново се захили мазно. Саске изтръпна, той предусети, че с любимата му ставаше нещо лошо.
- Неможе да нараните Сакура, защото незнаете къде е.- Пейн отвори портал и всички започнаха да влизат в него. Саске извика ядосано.
- Къде отивате страхливци, останете и се биите като мъже.- когато всички влязоха в портала Пейн се обърна и каза.
- Не си мисли, че си я скрил и незнаем къде е? Приятелката ти е много гореща.- усмихна се дяволито и изчезна. Саске се вцепени от думите му и падна на земята. Джирая се обърна към Учихата и заговори.
- Вярно е, в момента има трима мъже в имението ти и се гаврят с нея.- Саске си вдигна главата и беше бесен, а белокосия продължи.- Тръгвай и дано да не си закъснял.- чернокоското го изгледа и Наруто, Неджи и Саске тръгнаха веднага към имението на Учиха.

супер е

Тъй като tsunade87 няма интернет аз ще пусна тази глава. Когато се оправи тя ще пуска главите. И да сложим едно 18+ , все пак....


Глава 65
- Недей... Не го прави...- викаше розовокоската, но Хидан не можеше да спре, защото умираше за нейната плът. Той се приближи близо до нея и вкара мъжеството си в нея. Сакура изпищя от болка.
- Нееееееееееее... Недей.....- сълзи се стекоха по лицето й. Но не беше единствената, която изпита болка. Хидан също го заболя, защото девствеността и беше непокътната досега. Той го махна и изпсува.
- Мамка му... Не иска да се къса.- Сакура започна да се дърпа и да се вдига нагоре. Сивокосия се надигна и ядосано каза.
- Стига си се дърпала, иначе още повече ще боли. Търпението ми се изчерпва, затова стой мирна и не мърдай.- тя си стисна зъбите и се отпусна надолу. Хидан се замисли, а русокосия не спираше да се задоволява. Тогава Хидан каза заповеднически.
- Стани и се обърни с гръб към мен.- момичето си ококори очите и започна да се моли.
- Моля те недей... За бога, не го прави.- изплака тя, а Хидан още повече се намръщи.
- Не ми се моли... Знаеш, че сълзите ти не ме трогват.- Сакура се опита отново да се надигне, но той я захапа за бедрото и силен вик последва. Тя не спираше да вика, но той също не я пускаше. Дейдара направо изтръпваше от писъка й и още повече се възбуждаше. Сакура се замоли.
- Моля те недей. Пусни ме. Ще направя, каквото поискаш, само ме пусни.- той и това чакаше. Пусна бедрото й и зачака. Тя се надигна нагоре и се изправи, доколкото можеше. След това се обърна и легна на коленете си. Той се приближи отново до нея и вкара чл*на си в нея. Тя изпищя от ужасяващата болка, а Хидан не спираше да натиска по-навътре. Сакура не спираше да вика и да изпитва болезнено чувство. Ципата й най-накрая се скъса и цялото му мъжество влезе напълно. Сакура изпищя от големият му размер и Дейдара започна да стене от наслада.
- Нееееееее... Саскееееее... Къде сиииииии....- това се чуваше навсякъде.
Итачи не издържа, стана и вдигна стола си. Заблъска го в масата и неспря, докато не го потроши целия. Започна да чупи и другите столове, а на земята падаха парчетата от тях. Отиде до шкафовете и започна да събаря всичко, което имаше там. Чинии, чаши, вилици и лъжици, всичко. Заудря с юмруците си по шкафовете, по мивката и по масата. Искаше да потроши всичко, да си изкара нервите и ядът. В кухнята всичко беше потрошено. След това отиде в другата стая и започна да чупи всичко, което му се изпречи. Той удряше силно и в същото време викаше. Викът му беше изпълнен с тъга, безпомощност, презрение към себе си и омраза към съдбата си, която беше непсраведлива към него. Започна да чупи стая по стая, само и само да не чува виковете за помощ на момичето. Когато потроши цялата къща застана на средата на кухнята, а в същото време Сакура викаше от грубото проникване в нея. Учихата падна на колене, хвана си главата и започна да вика. Искаше да пали, да чупи, да убива и най-вече да обезглави тези тирани, които се подиграваха със това невинно и добро момиче. Той се презираше и проклинаше, затова което прави, но нямаше друг начин, за да се спре разрушаването на света. Розовокоската беше нужната жертва, за да може това да се постигне. Не след дълго сивокосия усети, че ще свърши, извади си мъжеството и започна да го движи с двете си ръце нагоре-надолу. Оргазмът му незакъсня и той започна буквално да вика от удоволствие. Течността му се пръскаше по кръстчето на момичето и се свличаше по леглото. Когато русокосия отиде до леглото заповеднически каза.
- Искам да легнеш по гръб.- Сакура неможеше да мисли, нито да чувства. Всичко много я болеше и болката отвътре, от грубото проникване я изгаряше. Тя едва се обърна и се свлече на леглото. Сълзите й не спираха да падат от очите й и да седят по лицето й. Дейдара се намести пред нея, разкрачи й краката и проникна вътре в нея. Още един вик последва, а Хидан се качи върху нея, хвана й главата, вкара си грубо мъжеството си в устата й и започна брутално да движи главата й. Тя неможеше да диша и се опитваше, колкото се може повече време да не си поема въздух, защото ако го направеше щеше да се задави.
В това време Учиха Саске беше близо до укреплението на Учиха. Приятелите му го следваха и ако беше нужно щяха да защитават него и Сакура.
- Дръж се любов моя. Аз идвам и ако са ти направили нещо, ще ги убия.- каза той и усили темпото си и приятелите му също. Времето не спираше да бъде зловещо, вятърът да брули лицата им, а дъждът да вали по тях. Те не знаеха каква убийствена и ужасяващата гледка ги очаква в имението.

Леле... това беше... беше... ама направо нямам думи Стана ми много жал за Сакура... Надявам се, скоро да има още...

Това е последната главичка с такива неща , слагам 18+

Глава 66
Дейдара започна да се движи бързо и проникванията бяха по-болезнени. Тялото на момичето се движеше в ритъм с тялото на русокосия, а мъжеството на Хидан влизаше по-навътре в устата й. Сивокосия започна да мачка грубо гърдите й и да ги стиска. Оргазмът на Хидан вече наближаваше и той хвана главата й и започна да я придърпва към него си. Темпото му беше бързо и брутално. Тя не издържаше на натиска му и започна сама да го прави. Той си махна ръцете и започна да стене от покорността на момичето и от насладата, която му доставяше тя. Сивокосия беше на върха на изпразването си като извика.
- По-бързо... Мммммммм... Свършвам... Мммммммм... Ааааааааааа...- извика той и течността му отново беше в устата й. Тя започна да я изплюва на земята. Русокосия все още не беше свършил и забърза темпото си, за да може да се възбуди повече. Тя неспираше да вика от болката, която й причиняваше големият размер на члена му. В този момент в кухнята се появи портал и Учихата разбра, че лидера им ги викаше. Пейн се показа и заговори.
- Итачи, какво стана? Къде са другите двама?- тогава се чу викът на Сакура и Пейн разбра, че те не бяха още свършили със задачата. - Върви и им кажи да се прибират. ти също се прибираш, ще оставя един портал в стаята. Към вас идват брат ти и приятелите му. Разбрах също че има и подкрепление. Затова се махайте от там, колкото се може по-бързо.- Учихата кимна с глава и се запъти към стаята. Дейдара беше почти на края на оргазма си и усили още повече темпото, а крясъците на момичето неспираха. Русокосия буквално се побъркваше от екстаз и крещеше от удоволствие. Итачи се спря пред вратата и потрепна. Беше твърде ужасен от всичко, което се случваше и неискаше да влиза точно сега. Лицето му беше бяло, като платно, в очите му блестеше кърваво червения шаринган и едва се сдържаше да не влезе и да ги обезглави. Саске вече наближаваха имението и със всяка изминала секунда все повече се вбесяваше. Членът на русокосия се втърди напълно и тогава темпото му беше неописуемо бързо. Сакура крещеше името на любимият си и плачеше. Дейдара започна да прониква по-надълбоко и не след дълго оргазмът му дойде. Той проникна още няколко пъти в нея и когато искаше да го извади течността му излезе с пълна мощност и се залепи за плътта на момичето. Удоволствието беше неописуемо. Русокосия се махна от розовокоската и се облече, през това време Хидан също се беше облякъл и чакаше партньора си да свърши. Итачи въздъхна и влезе в стаята. На секундата се вцепени на място, когато видя какво бяха направили със Сакура. Тя го погледна със сълзи в очите, а той се ужаси. Тези отвратителни и бездушни чудовища се бяха гаврили с нея по най-жестокия начин. Той гледаше вбесено, но си смекчи тона и заговори.
- Хайде време е да си ходим. Саске идва с приятелите си, а и също идва подкрепление от Коноха.- Появи се така чакания портал и хидан влезе първи. След това го последва и Дейдара, а Итачи остана в стаята. В имението влязоха Учихата и приятелите му. Те замръзнаха, като видяха цялата къща потрошена, дори и един стол, един шкаф нямаше здрав. Чу се стенание и Саске извика.
- Сакура... Къде си? Отговори ми моля те.- Чу се отново стенание, но не се различаваше дали идва от първия или втория етаж. Тогава Учихата се обърна към Наруто и Неджи и им заговори.
- Неджи, Наруто вие отивате на вторият етаж и оглеждате всяка стая. Ако я намерите викате силно.- те кимнаха с глава и заподскачаха по стъпалата. Саске остана сам и започна да се движи по първият етаж, а стенанията бяха по-близо и ставаше по-страшно. Чернокоското се беше сковало и едва вървеше по коридора. Когато стигна до края на коридора видя, че вратата на последната стая беше открехната. отвътре той чу силното стенание, което се чуваше преди малко. Той си вдигна ръката и я сложи на вратата. Тя потрепери за секунда, а той се стегна и открехна вратата. Той се вцепени, пребледня от ужас. Сакура лежеше на леглото и тихо стенеше от болка. Беше завързана с чаршаф около ръцете и леглото. По лицето си имаше гнусната течност, както и между краката. Кръв имаше по чаршафа, от скъсването на девствената й ципа и бруталното проникване. Беше цялата в синини, а по утсните й имаше кръв. Той пристъпи към нея, а тя тихо стенеше и едва дишаше. Учихата започна да развръзва ръцете й и сълзите му падаха по вече умърсеното й тяло. След това захвърли чаршафа на земята. Падна на пода и започна да вика от мъка и същевременно от ярост. Неджи и Наруто чуха вика на приятелят си и побързаха да отидат при него. Когато влязоха в стаята, просто замръзнаха на място и немръдваха дори. Ужасната гледка ги потресе. Саске взема ръката на момичето и започна да я целува и в същото време да плаче. Не след дълго тя изгуби сълзнание. Чуха се отвън гласовете на Тсунаде и Какаши. Саске каза на момчетата да отидат и да ги посрещнат. Те кимнаха с глава и излязоха. Там остана само младият Учиха и все така целуваше ръката на любимата си. Изведнъж в сенките се чу глас.
- Учиха Саске, не ми се вярваше, че си оцелял след онази нощ, когато клана ни беше избит.- Саске замръзна. Откъде идваше този глас, толкова познат за него. Той стана и се обърна, а пред него седеше Чернокосия мъж, който беше останал, а порталът все още седеше и Чакаще мъжът да премине през него. Саске погледна в очите му и там видя кърваво червеният му шаринган. Скова се, защото неразбираше какво става. Нали единствено той беше оцелял след онази нощ, а сега имаше друг човек със тези очи. Шарингана принадлежеше само на членове на Клана Учиха. Черният мъж пристъпи напред и светлината угря лицето му. Саске още повече се скова. Това беше Той. Това беше лицето на брат му. Малко по-старо но все със същото безразлично изражение. Все така красив и плашещ. Той пристъпи крачка напред и объркано каза.
- Ита... Итачи, това ти ли си?- Итачи кимна с глава, а Саске продължи.- Но как е възможно това. Нали всички са били избити от клана и само аз съм се спасил. Как така си жив?- момчето все още неразбираше. Брат му само го погледна в очите и каза.
- Акатски не ме убиха, ето защо сега аз съм жив. И изпълних задачата си.- каза с безразличен глас и се обърна към портала. Саске побесня и извика.
- Как така си изпълнил задачата си? Итачи, чакай Ти ли.....- той замлъкна.- ... ти ли направи това.- Итачи си извърна главата и каза.
- Мое мило глупаво братче... Мрази ме... Презирай ме... Затова, че ти отнех света, в който живееш... Затова, че се гаврех с любимата ти... Тренирай и стани силен и когато се сдобиеш със сила достатъчна да ме победиш, ме намери и убии... Но дотогава ако не изпълниш това, значи напразно е страдала любимата ти. Доскоро Мой глупав братко.- каза това и изчезна в портала. Той се затича, но портала се беше затворил вече. Падна на колене, започна да бие по пода и да вика. Навън падна една гръмотевица и проби земята. Дъждът се усили, а вятърът започна силно да люлее клоните на дърветата. Времето беше студено и бездушно, също както щеше да бъде умърсеното момиче, от днес нататък.

Леле, Тсу, това беше невероятно! Стана ми доста жал за Саске и Сак :cvir: Кога ще има още?

Много тъжнооооооооо

Пишеш много яко :kisss: :obi4amte: Горката Сак :cvir: Меле идеше ми да ги заколям А Итачи що не направи нищо. Хем троши и блъска, а нищо не направи

Ето и следващата главичка и да ви пойелая весели празници :obi4amte: :cvetq:

Глава 67
Сакура лежеше неподвижно на леглото, а Учихата й стискаше ръката и плачеше. На вратата се появиха Хокагето, Какаши и Ино. Те се вцепениха, когато видяха лежащото момиче. Русокоската падна на земята и се разплака.
- Сакура.- хлипаше тя и сълзите й се стичаха по очите. Тсунаде просто не мърдаше, толкова беше ужасена от гледката, че даже беше забравила да диша. Какаши си ококори очите и излезе навън. Русокоското и Неджи седяха зад Ино с наведени глави и мълчаха. След около минутка Хокагето се съвзе от шока и отиде до момичето. Саске си повдигна главата и я погледна с натъжен поглед. Тя започна да преглежда тялото й за някакви вътрешни наранявания. Учихата стана и пристъпи назад, за да може да освободи пронстранство на Тсунаде. Прегледа продължи около пет минути и когато Тсунаде стигна до стомаха й се смути. Тя усети колко грубо са се държали с нея и имаше малък кръвоизлив. Тя веднага се обърна и погледна с тревога. Саске изтръпна и попита.
- Какво има? Тя добре ли е?- Неджи и Наруто се обърнаха към Хокагето и очакваха отговор.
- Саске, ще вземем Сакура и ще я занесем в болницата. Няма време да седим и да си приказваме.- После погледна русокоското и му заповяда.
- Извикай Какаши, за да я заведе до болницата.- Но Учихата отиде до леглото и извика ядосано.
- Никой няма да я докосва. Аз няма да позволя.- тогава шаригана му се появи и загледа зловещо. Тсунаде се обърна и когато видя очите му изтръпна. Как щеше да убеди Учихата, че за Сакура ще е по-добре ако отиде в болницата, пък и този кръвоизлив много я притесняваше. Трябваше да я прегледа по-обширно, пък и тук нямаше необходимите инструменти. Саске приклекна и се приготви за атака. Тогава Какаши се появи и си махна превръзката и се появи неговият кърваво червен шаринган. Направи поза за отбрана и зачака. Саске си пое въздух и се затича, сивокосия направи същото. Тогава Тсунаде застана между тях и удари с двата си юмрука двамата. Те излетяха и се удариха в стената. Паднаха на земята, а тя заговори вбесено.
- Какво ви става и на двамата. Да се убиете ли искате?- обърна се към Учихата и каза.- А ти? Какво, ще оставиш Сакура да умре ли? Това ли искаш?- Той си ококори очите, тя продължи.- Да, тя е много зле. Не ме карай да те пребия, за да я заведа в болницата, защото няма да бъде приятно нито за теб, нито за мен.- той си наведе главата и едва промълви.
- Добре, но аз ще я занеса до там... Това е най-малкото, което мога да направя за нея, след като я оставих незащитена и сама.- Хокагето кимна с глава и той се изправи. Отвърза й другата ръка и я хвана в ръце. Тялото й се отпусна върху ръцете му, а момичето седеше като мъртво. Той я понесе и излязоха от имението. Тръгнаха и когато отидоха в болницата, Тсунаде влезе да я преглежда. Бяха минали около три дена, когато розовокоската я изписаха от болницата. Всичко в Коноха беше започнало да се нормализира. Хората все така си ходеха на работа и живота им беше спокоен. Но само тези хлапета не бяха същите. Не се виждаха, не се смееха, не бяха щастливи. Съдбата им се беше преобърнала внезапно. Тсунаде беше наредила да се построи параклис в който беше погребан Сенджу Хаяте. Той беше нейн братовчет и тя се погрижи да организира погребението му. Беше погребан с почести и звания. На погребението му бяха дошли всички хора от селото и отдадоха почит на загиналото момче, затова че е спасил хората от Коноха. Дори и елитните нинджи бяха на погребението, за да почетат смелостта на момчето. Най-зле беше Ино, тя не спираше да държи ръката на любимия си и сълзите й да се стичат по лицето. Когато смъкваха ковчега му в горба, русокоската започна да вика и да плаче с глас. Неджи се опитваше да я удържа, за да не направи някоя глупост. Наруто и Саске седяха с наведени глави и плачеха, а сълзите им падаха по мократа земя, където приятелят им ще прекара вечността си. Всеки скърбеше за смъртта на момчето, но само един човек не беше отишъл на погребението му. А именно Харуно Сакура, защото още не беше изписана от болницата. Всеки ден Ино ходеше в параклиса, палеше много свещи и плачеше за изгубената си любов. Там седеше по цели дни и когато се мръкнеше си отиваше, а на другата сутрин отново отиваше за да плаче за любимият си. Тя нито излизаше, нито се виждаше с някого. Вече не се събираха, за да се веселят. Неджи и Наруто тренираха по цял ден, а после се прибираха. Учихата също през деня тренираше с учителят си, но вечерта отиваше при розовокоската и седеше при нея. Сакура пък беше най-зле от всички. Тя седеше в стаята си с прегърнати колене и гледаше в една точка. Не излизаше от стаята си и нито ядеше, нито спеше. Дори и ако заспеше случайно, сънуваше двмата си насилници и това което й бяха причинили. Тогава се събуждаше и започваше да вика. Постоянно плачеше и когато си спомнеше за отвратителните им ръце по нея, тя изтичваше до банята. Събличаше си дрехите и ги гореше. После се обличаше и отново заставаше на леглото си. По-късно пък си спомняше, какво я бяха карали да прави, ужасяваше се и започваше да плаче. Изтичваше до банята, изкъпваше се, измиваше си зъбите и отново се връщаше на леглото си. Това се повтаряше всеки ден. Дните на младите се бяха променили драстично. Не бяха онези радостни, щастливи и безгрижни хлапета. Сега бяха мрачни, изпънени с омраза и отвръщение. В тях имаше жажда за кръв и отмъщение. Те дори незнаеха, още колко болка, мъка и тъга ги чака. Колко още любими хора щяха да загубят,но това беше живота. Дупка, в която ако се отдадеш на омразата и отмъщението, ще пропаднеш в нея и нямаше да има спасение за теб. Такъв е живота- гаден, безмилостен и жесток.

Ето и тук пускам следващата главичка

Глава 68
В това време Хината и двамата й придружители бяха стигнали селото в Пясъка и бяха в къщата на Гаара. Хината седеше на мястото си и се удивляваше на голямата им и красива къща. Канкуро погледна към възхитеното момиче и се начумери.
- Какво зяпаш такава? Къща не си ли виждала. Е как да видиш, като в Коноха сте такива бедняци.- момичето се изчерви и си наведе засрамена главата. Гаара си намръщи веждите и каза зловещо.
- Канкуро.... Не се дръж грубо с гостенката ми, и спри да я обиждаш, защото ще забравя че си ми брат и ще се ядосам... А ти знаеш, какво ознчава това, нали?- Канкуро изтръпна и си смекчи тона. Стовари се на един от фотьоилите, който бяха в хола и започна да гледа някакво си предаване по телевизора. Гаара си махна ядосаното изражение от лицето и като се обърна към Хината и й се усмихна приятелски. Тогава заговори.
- Хина, искаш ли да те разведа около къщата и да ти покажа цветната ни градина.- Тя се усмихна доволно и кимна с глава. Той се обърна и тръгна. Тя го последва и започнаха да влизат и излизат от стая, в стая. Къщата беше голяма и на два етажа. Отвън по стените й имаше храсти от рози, които се виеха величествено около тях и стигаха чак до покрива. Терасите на всяка една от стаите беше обширна и висока. По парапетите им имаше саксии с най-различни цветя, а от прозорците се виждаха прелестни цветни пердета, които служеха за пазител от слънчевите лъчи. Входната врата беше дървена от типа старинни с издълбани рисунки на нея. Пода на коридора беше с паркет, който с всяка крачка навътре се променяше на мозайка и най-накрая с плочки. Стълбите за втория етаж бяха направени от дърво и красиво издялани. По стената имаше много картини на пейзажи и на хора, нарисувани с бои. Във всяка стая имаше голяма спалня, огромен гардероб, нощно шкафче и куп скъпи неща. Стаите на горния етаж бяха шест. Една за Гаара, Темари, Канкуро и една за баща им. Другите две бяха предназначени за гости. Хината вървеше из стаите и коридорите и се възхищаваше на прелестната гледка. Гаара вървеше заедно с нея и разказваше, обясняваше и показваше интерестните неща от къщата. Не след дълго от кухнята те излязоха на една веранда и момичето застана на място. Ококори си очите от изненада и ахна. Пред нея се разкри чудна цветна картина. Цялата градина беше обградена от розови храсти, виждаха се цъфналите цветчета на дърветата и хиляди видове цветя. От дърветата се разнасяше успокоителен аромат. Момичето се чувстваше на седмото небе сред тази красота, за малко беше забравила страховете и проблемите си. Но не за дълго. Зад тях се чу женски глас, който беше мек, звънлив и приятелски.
- Гаара, вие се върнахте. Но къде бяхте? Толкова се притесних за вас.- младата Хюга се обърна и видя зад тях да седи красиво момиче с дълга руса коса, кафеви очи и ангелско лице. Тя се смути, а червенокоското заговори.
- Емии, трябваше да отидем и да посрещнем това момиче Темари.- Русокоската малко се начумери и каза.
- Казекагето беше много ядосан, затова че не сте казали на никого къде отивате.- тогава зад Темари застана и Канкуро и заговори ядосано.
- Ето видя ли, сега ще ми четат конско заради теб и тая малката.- той си скръсти ръцете и се облегна на вратата. На лицето на Гаара се изписа ярост и изсъска.
- 'Тая малката', както я наричаш си има име. Стига си се държал като дете, това че баща ни ще ти чете лекции, не ти се случва за първи път. Пък и ако не беше дошъл щях да се ядосам много.- Канкуро потрепна, а зад червенокоското и момичето се появи някакъв си мъж, който Хината непознаваше. Канкуро замръзна, Темари се скова, а Гаара си седеше все така спокойно и безразлично към него. Мъжът си скръсти ръцете и заговори със страшния си глас.
- Вие двамата, къде бяхте досега. Защо не бяхте в селото?- Канкуро се изправи и започна да се оправдава.
- Амаа, аз не бях виновен... Гаара ме накара да го направя.- Гаара се обърна и погледна с кръвожаден поглед брат си. След това се обърна към вече побеснелия си баща и заговори.
- Какво пък сме направили толкова. Не може ли да излезем извън селото без твоето позволение. Само стой тук, не изилай тук, не отивай там... На мен ми писна вече да стоя само вкъщи.- Мъжът още повече побесня.
- Как смееш да ми говориш така? Не те ли е срам, та аз съм ти баща и Казекаге на се....- Гаара го прекъсна, седна на един стол и отегчително каза.
- Да-да, знаем че си Казекаге на селото... Пак се почнаха мрънканията...- Баща му удари по масата и тя се разтресе. Чу се силен шум и Хината се стресна, тогава тя изплашено заговори.
- Моля ви... Казекаге-сама... Те не са виновни за нищо... Хаяте... Той...- започна да заича тя и тогава той си смекчи гласът и застана спокоен.
- Хаяте ли? Какво е направил пак този разбойник.- тогава той се усмихна и зачака отговора на момичето. Тя се смути и червенокоското видя това. Тогава стана, успокои си лицето и заговори.
- Баща ми, нека ти представя много обичано от Хаяте момиче. Това е Хюга Хината.- мъжът се разсмя и пристъпи към момичето. Темари пък потръпна от името на Хината и се усмихна. Канкуро все така седеше ужасен и всъщото врме безразличен. Мъжът си подаде ръката и каза приятелски.
- Аз се казвам Мизушима Такаши и съм Казекаге на селото в Пясъка. Добре дошла и се надявам да си прекараш добре.- тя се усмихна срамежливо и се здрависа с него.- Хайде да влезем и да ми разкажеш, как е Хаяте.- те си отпуснаха ръцете и Казекагето тръгна да влиза в къщата.
Мизушима Такаши беше не много млад мъж, на около 38 години. С кафява коса и с кафеви очи. По-точното описание е, че приличаше досущ на по-големият брат на Гаара. Лицето му беше бяло и красиво, но също така и подпухнало от недоспиване и преумора. Да бъдеш Каге на едно село не беше лесна работа. Трябваше да следиш за реда и мира в селото, да си винаги нащрек за врагове, да защитаваш хората от неприятели, да вземаш трудни решения, да не се поставяш над жителите на селото и най-вече да спазваш собственитре си закони и правила. Гаара погледна към чужденката и й смигна, след това се усмихна топло. Хината се изчерви и също се усмихна. Темари беше все така весела и усмихната, защото сестрата на любимият й беше на гости у тях и имаше възможност да се сприятели с нея. червенокосия и момичето тръгнаха и влязоха вътре. Русокоската също, а Канкуро си вдигна раменете намръщено и влезе. Отвън времето беше прекрасно, слънцето силно печеше и се смееше. Цветята се бяха отворили, за да поемат топлината от него и седяха в разкош. Небето беше синьо и по него нямаше облаци. птиците пееха песните си и хвъркаха наоколо. Всичко беше като в приказка, в която накрая принца се оженва за принцесата и заживяват дълги щастливи години. Но дали щеше да се случи точно това за младата Хюга, само съдбата знаеше това.

Пускам и тук следващата главичка


Глава 69
Когато всички влязоха в хола, Такаши седна на един фотьоил, а останалите седнаха на двете диванчета. Гаара беше до Хината, а Темари до брат си. Последва дълга и мълчалива минута. Тогава Казекагето се намести удобно на мястото си и започна разговора.
- Е Хината, познавам родителите, по-скоро познавам майка ти. Бяхме много близки приятели, като деца. Но тя се запозна със Хизаши и се ожениха. Тогава се премести при него в Коноха и от тогава не съм я виждал.- той се усмихна и се замисли за старите времена. По това време Такаши тайничко харесваше Анко и дружеше с нея, защото искаше да е близо до момичето и да я пази от всеки. Той се ползваше със славата на побойник и никой не смееше да му се опълчи, камо ли да закачи Анко. Но един ден Хизаши се появил и когато двамата се сбили, Хюгата победил и така Анко си го харесала и се оженили. Такаши уважил решението на Анко и се примирил. Подтиснал си болката и започнал да тренира, за да може когато пак се срещнат с Хизаши да го победи. Казекагето все така се усмихваше и си спомняше. След известно време той се опомни и отново заговори.
- А, как е Анко? Добре ли е? Мислех, че поне ще ме предупреди, че ще дойдеш.- попита той, а Хината си спомни, защо беше дошла в селото и се натъжи. Той видя реакцията й и побърза да попита.
- Какво? Защо се натъжи? Да не би да е станало нещо с майка ти?- едва сега той започна да ръкомаха и да очаква отговора й. Хюгата го погледна и проговори.
- Не, тя е добре. Но....- тя заекна и си наведе главата. Стаята се изпълни с мълчание и напрежение. Такаши не спираше да ръкомаха и да си мисли, какви ли не неща. Момичето отново заговори.
- Но, те с татко не са заедно вече.- той стана от мястото си и отиде до нея. приклекна, вдигна й главата, така че да си срещнат погледите и изненадано попита.
- Как така не са заедно? Какво искаш да кажеш?- Тя се изчерви от близостта на лицето му и каза.
- Емии... Те са разведени, а татко идва от време на време, за да ни вижда.- Очите на Такаши потрепнаха от новината, която беше научил току що.
- Как така разведени? Че те много се обичаха. Немога да повярвам... Какво се е случило?- Хината отново си наведе главата и започна да разказва, а Той стана и започна да се разкарва напред-назад из стаята.
- Когато съм навършвала четири годинки в Коноха е имало празник, заради сключването на примирие мъжду Коноха и страната на Водата. Всички били на този празник, за да посрещнат пратеника им, но само нашият клан не отишъл, заради рожденият ми ден. През нощта, когато съм спяла някой е влязал в стаята и се е опитал да ме отвлече, но татко усетил заговора и убил нападателя ми. Тогава видял, че е бил пратеника на страната на Водата. Той дошъл единствено, за да вземе тайните и способностите на клана. Страната на Водата поискала отмъщение и да убият баща ми, но членовете на клана и Хокагето не можели да си позволят точно той да отиде и да умре, защото бил най-силният от тях и най-вече, защото е бил от главното семейство. Затова брата близнак на татко отишъл доброволно вместо него. Те много си приличали и нямало как да ги различат. Тогава баща ми започнал да се обвинява, за смъртта на брат си, да страни от клана. Започнали с майка ми да се карат и решили, че най-правилното е да се разделят. Татко да идва от време на време, за да не разберем и да не ни товарят с техните проблеми.- тя се насълзи и една сълза падна в ръката й. Такаши беше застанал на едно място и гледаше ококорено. Веднага се опомни и отново клекна пред момичето. Тя си вдигна главата и видя топлият му поглед да я гледа право в очите.
- Не се натъжавай Хината, ти за нищо не си виновна. За тях е било по-добре така, но и за теб.- тя се смути.
- За мен ли? Но аз имам брат и той се казва...- той я прекъсна.
- Оххх, ама разбира се, че имаше брат. Какъв глупак съм. Извинявай Хина... Нали мога да ти викам Хина.- той се умсихна а тя още повече се смути и стана червена, като домат.
- Д-да.- едва промълви тя, а Канкуро само това чакаше. Захили се подигравателно и каза.
- Ама че си смешна. Приличаш на домат... хаха- присмя се той, а тя просто незнаеше къде се намира от срам.
- Аз........ Не.....- заичаше Хината, а Такаши се изправи и злобно изгледа сина си. Канкуро се вцепени от погледа му и започна да се оправдава.
- Ама.... Какво?... Защо ме гледаш така?... Какво толкова съм казал?- Такаши пристъпи към него и каза със зловещият си глас.
- Веднага се извини.- заповяда му той, а Канкуро все още се оправдаваше.
- Ама.... Защо?... Аз....
- веднага се извини, ти казах.- извика Казекагето заповеднически. Момчето замръзна от ужас,а сърцето му заби бързо. След около секунда се опомни и се успокои.
- На нея ли?.... Никога... Дори и да беше господ, пак нямаше да й се извиня.- Такаши изчезна и се появи пред момчето. Хвана го за ризата и го вдигна. Канкуро беше забравил да диша от страх, тогава Такаши замахна и го хвърли върху стената. Момчето падна на земята и стана. От носът му текна кръв. Хината се ужаси, защото това което ставаше беше заради нея. Темари стана от дивана и отиде до баща си. А Такаши беше побеснял, тялото му гореше от ярост, която искаше да излезе и да избухне върху момчето.
- Извини се на Хината... Така ли съм те учил да се държиш с момиче, а-а-а?... Ако не се извиниш ще....- Канкуро го прекъсна и извика яростно.
- Какво ще...? Ще ме пребиеш... Ще ме убиеш... Така ли? Заради една пикла, която току що е дошла и всички започнахте да й се мазните. Темари заради брат й, Гаара заради Хаяте, а ти татко заради майка й... Не е честно това...- Казекагето беше вече на ръба на търпението си.
- Извини се.- погледът му се преобрази като на звяр, който чакаше най-малкият признак на жертвата си, за да я хване и изяде.
- Няма да се извиня.... Вървете всички подяволите.... Майната ви...- извика момчето и изчезна с облак дим. В това време Хината прихлипваше. Такаши се успокои и застана спокойно на крака. Темари отиде до Хюгата и започна да я успокоява.
- Недей да плачеш Хина, не обръщай внимание на брат ми. Той винаги е бил такъв, когато никой не му обръща внимание става заядлив и обижда всички.- Хината проплака.
- Не аз съм виновна, заради мен се скараха.- Такаши се почувства виновен, отиде до момичето и й вдигна главата. Отново погледите им се срещнаха, а той я гледаше нежно.
- Не плачи Хина, не си виновна ти. Аз съм виновен, че си изпуснах нервите. Твърде много работа имах напоследък и трябваше да мисля за много неща.- той се усмихан, а Хюгата се успокои. Тогава той отново заговори.
- Темари, защо не отидете с Хина да й покажеш стаята си и да си поговорите, а после може и да излезете ако искате.- Темари засия, най-накрая щеше да получи нейното свободно време с Хината.
- Да татко, както кажеш.- тя се усмихна.- Хайде Хина, да вървим. Много ще ти хареса компанията ми и се надявам да се сприятелим.- Хюгата се усмихна, но веднага си извъртя погледа към Казекагето и попита.
- Ами.... Какво ще стане с Канкуро.- Такаши все така се усмихваше когато каза.
- Не се притеснявай за него. Ние с Гаара ще го настигнем и аз ще му се извиня за държанието си.- тогава се обърна към червенокоското и веднага си преобрази изражението на загрижено.- Пък и с теб имаме работа.- Гаара кимна с глава и в неговитя поглед се виждаше, каквото и в на баща му. Те изчезнаха, Темари задърпа Хината за ръката и се качиха на втория етаж. Времето продължаваше да е топло, слънчевите лъчи да докосват покривите на къщите и да ги греят. Лек ветрец се появи и полюшваше игриво листата на дърветата. Облачета се появиха по небето, което ясно показваше, че наближава пустинната буря.

Следващата главичка

Глава 70
Двете момичета влязоха в стаята, Темари седна на леглото си, а Хината срамежливо седеше на мястото си. Русокоската я подкани да седне където поиска. Хюгата се огледа и седна на един стол, заигра се нервно с пръстите си а в стаята цареше тишината. Темари се излегна на леглото си и се замечта. След няколко минути се обърна към мълчаливото момиче и заговори.
- Хина, харесва ли ти в селото?- Хюгата се смути и тихичко проговори.
- Аз... Не съм идвала в селото от много отдавна.... Сигурно се е променило.- русокоската погледна към тавана и попита.
- А как е Неджи? Добре ли е? Отдавна не сме се виждали с него?- момичето я погледна с объркване.
- Ама, вие от къде се познавате с брат ми.- Темари се усмихна и каза.
- Еми ние се запознахме в Коноха, когато отидох да предам един документ на Хокагето.- тя си махна усмивката и продължи.- Тогава той и приятелите му не бяха много любезни. Но, когато си поговорихме с брат ти разбрах, че много го харесвам.- Хината се ококори невярващо.
- Е как така го харесваш? Нали сте се познавали от един ден?- русокоската си вдигна главата и седна на леглото си.
- Какво искаш да кажеш с това Хина? Не разбирам на къде биеш?- Хюгата се изчерви, но каза.
- Еми, това че е било много малко времето за да му кажеш това. Не трябваше ли да почакаш малко време, за да видиш дали ще се получи нещо между вас.- Темари побясня.
- Как смееш да ми говориш така?.... Пък и не бях аз тази, която го каза първа.- Хината зяпна.
- Как така не си го казала първа?- русокоската се усмихна, защото си беше спомнила момента, в който той и беше признал чувствата си и заговори приятелски.
- Неджи първи ми каза, че ме харесва и ме попита дали и аз го харесвам. И аз като теб бях малко объркана, но тогава дойдоха братята ми и разбарх, че искам да бъда с него. От тогава редовно си пращаме писма.- Хината неспираше да гледа учудено. Това ли наистина беше нейният брат, който преди само я обиждаше и биеше, когато не беше на кеф. Този Неджи, който все отрязваше момичетата, които му налитат. Неможеше да е той, защото Неджи също харесваше момичето и по-цял ден надуваше главата на сестра си за русокоската.
- Извинявай Темари-чан, затова ако съм ви убидила. Незнаех, че Неджи вие е казал първи. Той много ви харесва и по цял ден ми говори за вас. но май не е прав...- Темари стана и отново седна на леглото.
- За кое не е прав?- запита смутено момичето. Хината се засмя и каза.
- Че сте красива.- Темари почервеня от гняв, а Хюгата продължи.- Вие сте два пъти по-хубава отколкото ви описваше.- тогава русокосото момиче зе засмя, а в очите й имаше искри на радост и щастие.
- Найстина ли е толкова досаден брат ти?- запита Темари с надсмешка. Хината се захили и едва каза.
- Нямаш си и представа колко.- русокоската я последва и къщата закънтя от звънкият им смях. След минути, когато се успокоиха Темари запита момичето.
- А ти Хина, имаш ли си приятел?- Хината се натъжи и си наведе главата. Русокосото момиче се узадачи от реакцията й.
- Какво? Защо се натъжи? Можеш да ми кажеш всичко, искам да станем приятелки и ти обещавам, че ще се разбираме отлично.- тя се усмихна, а Хината все така седеше натъжена. Тогава тя заговори.
- Имам, но...- заекна от уплаха.- Но незнам нищо за тях вече от три дена, по-точно откакто Хаяте ме изпрати до портите на селото.- Темари отново беше объркана.
- Чакай, чакай.... Не можах да те разбера. Обясни ми по-подробно.- Хината си надигна главата, а една сълза падна по лицето й.
- Еми исках да кажа, че когато заминах от селото, там останаха брат ми, Хаяте и двамата им приятели, за да се бият с една организация. От Хаяте разбрах, че те били много силни и нямам вести от тях. Много се притеснявам да не им се е случило нещо лошо.- Темари се изплаши и попита.
- Ами твоя приятел с тях ли е?- Хюгата наведе глава.
- Да Темари, той е един от най-добрите приятели на брат ми. Той се казв....- русокоската прекъсна момичето любопитно.
- Приятел ли? Кажи ми как се казва?- Хината погледна смутено и заговори.
- Казва се Узумаки Наруто. Защо?- Темари се усмихна дяволито.
- Ами Хина, аз и него познавам.- Хюгата се ококори.
- Как така, откъде го познаваш?- русокоската отново заговори.
- Еми, когато се запознах с брат ти, той беше с двамата си приятели- Наруто и Саске, нали така.- хината кимна с глава, а тя продължи.- Виж Хина, искам да ти кажа, че Наруто е много свестен и ти го казвам аз, която съм се срещала само веднъж с него. Той е добър и обича приятелите си, както и теб предполагам.- Хината се изчерви и кимна с глава. Часовете минаваха бързо и времето се променяше. От светло и приятно, на мрачно и плашещо. Вечерта, както винаги щеше да е топла, но с лек приятен ветрец. А момичетата все така си говореха, смееха се на забавните случки, който си разправяха и вече Хината се беше отпуснала изцяло. Нямаше го онзи срам и изчервяването. Когато навън се стъмни, момичетата погледнаха към прозореца и видяха, че вечерта беше дошла. Звездите на небето светеха, а луната сияеща в пълнолуние. Тази вечер беше последният ден от пълната луна и тя изглеждаше голяма и прекрасна. Темари спогледа Хюгата и двете започнаха да се превиват на земята и да се смеят. Когато се успокоиха, русокоската стана и каза.
- Хина искаш ли да излезем и да се повеселим?- Хината също беше станала, кимна с глава и отговори.
- Хайде, какво чакаме?.... А другите няма ли да дойдат?- Русокосото момиче отвори вратата и само каза.
- Гаара и Канкуро ще ни намерят, не се притеснявай за тях.- тогава и двете се усмихнаха и излязоха. Вечерта беше спокойна, джафкането на кучетата се чуваха, листата на дърветата се полюшваха от лекия ветрец и някои от тях падаха на земята.

Заповядайте :cvetq:

Глава 71
Такаши и Гаара подскачаха от къща на къща и от дърво на дърво, търсейки момчето. Червенокоското беше много притеснен за брат си и никога не беше виждал баща си да е бесен на него. Казекагето обичаше децата си, но най-много обичаше най-големият си син и всяко свободно време прекарваше с него. Беше мил с него, хвалеше го и никога не го наказваше, когато направи някоя беля. А сега просто не издържаше нервите си и дори го беше ударил. Те го търсеха и най-накрая излязоха от селото. Канкуро неспираше да бяга и да беснее от случилото се по-рано в дома му. Стискаше си бясно зъбите и си ускоряваше скоростта.
- 'За коя се мисли тази пикла? Едва е дошла и всички почнаха да я харесват.'- помисли си той и сви юмрука си. Двамата най-накрая догониха Канкуро и Такаши се появи пред него извднъж.
- Къде отиваш Канкуро.- попита спокойно Казекагето. Канкуро отскочи назад и приклекна. Червеноскоското застана до баща си и погледна смутено към момчето. Такаши все така седеше спокойно и заговори.
- Канкуро стига си си играл на котка и мишка, защото въобще не е забавно. Защо си излязал от селото?- Канкуро се изправи бавно и каза.
- Махни се от пътя ми татко. Не се опитвай да ме спреш, защото няма да ти го позволя. Искам да се махна от това проклето село поне замалко....- прекъсна мисълта си той, а Такаши започна да говори загрижено.
- Извън селото не мога да те защитавам, знаеш това нали? Знаеш също каква опасност грози селото и брат ти.- момчето си наведе главата, а Гаара се смути от думите на баща си.
- Недей да ходиш никъде, а остани в селото и започни да се готвиш, за да защитиш по-малкия си брат.- Гаара отново погледна момчето и заговори.
- Стига Канкуро, защо се държиш, като бебе. Какво толкова е станало? Вземи и се успокой, че имаме много работа. Акатски сигурно са започнали своя лов и може би аз съм първият, затова недей да хленчиш, ами да се пребираме, че Темари много се изплаши за теб.- червенокоското си наведе главата и продължи.- Дори и да не ти се вярва Хината също се притеснява за теб. Защо не й дадеш шанс и не я опознаеш малко?- Канкуро направо побесня от думите му.
- Не ми пука за нея и не ти вярвам, като казваш, че се притреснява за мен. Не съм бебе, просто не ми харесва това момиче. Ще ни навлече хиляди проблеми.... тя вече ги навлече, тъй че не ме спирайте и нека да си тръгна.- викаше бясно Канкуро. Такаши изчезна и се появи до него. Момчето се вцепени от иненадата, която му беше направил Казекагето и се опита да отскочи, но в този момент Такаши го хвана за ръката и го събори на земята. Канкуро започна да вика яростно.
- Пусни ме ти казах, не е честно да използваш сила. Не можеш да ме задържиш насила в селото. пусни ме....- Такаши се усмихна и каза.
- Ще те пусна, ако обещаеш да си мирен и да чуеш това, което имам да ти казвам. Иначе ще става по-болеснено, а ти не искаш това нали...?- Канкуро само кимна с глава и Казекагето го пусна. Той се изправи и се загледа в баща си. Такаши също застана на мястото си и заговори със сериозен глас.
- Виж Канкуро, Хината е тук, защото Акатски се бият с Хаяте и приятелите му. Щом той я е изпратил при нас, значи нещо сериозно се е случило. Престани да се цупиш, а тръгни с нас и се върни в селото. Опознай момичето, може пък да ти хареса компанията й. Трябва да се държиш добре, защото може един ден да станеш Казекаге. Какво и тогава ли ще избягаш от най-малкия проблем, като сега и ще изоставиш хората? Това ли ще направиш?- попита властно Казекагето. Канкуро си наведе главата и стисна зъби.
- Не разбира се, няма да направя такова нещо, само че не ми харесва. Те така ли се държаха с Темари, когато отиде в Коноха? Не, нали...?- той си стисна юмрука и продължи все така ядосано.- Ами я вързаха и я удряха. Защо трябва да се държим мило с нея при това положение? Отговори ми татко...- извика момчето, вдигайки си главата. Такаши се замисли за минутка и заговори.
- Вярно е, че не се отнесоха добре с нея, но те незнаеха. Пък и това не променя нищо. Имаме споразумение за мир с тях и трябва да не го нарушаваме.- Канкуро просто побесня и си изпусна нервите.
- Подяволите баща ми, не ми пука за споразумението ви... Те просто не трябваха да удрят сестра ми и едва се сдържах да не набия тази пикла Хината.- Гаара също не издържа на яростта си и изчезна. След секунда се появи пред брат си и го гледаше с онзи зловещият поглед, с който гледаше когато го обладава Шукаку. Брат му се вцепени от ужасният му поглед, а Гаара си вдигна към него ръката и извика.
- Пясъчен ковчег.- и веднага пясъка се спусна към Канкуро, а той дори не помръдваше от мястото си. Точно преди пясъка да уцели момчето, баща им застна пред него и пое ударът. Когато атаката премина Гаара си вдигна главата и погледна към баша си. А Такаши седеше пред Канкуро и си беше скръстил двете ръце пред гърдите, а в погледа му имаше тревога, решетилност, защита и най-вече притеснение. Гаара изтръпна, хвана се за главата и започна да вика. Очите му за секунда се преобразиха в нормално положение и падна на земята, като продължаваше да вика. Такаши веднагически отскочи при червенокоското и го прегърна. Тогава се обърна към най-големият си син и извика натъжено, а на очите му имаше сълзи.
- Ето това ли искаше да постигнеш, ако е така успя? Явно съм грешал за теб и неставаш за Казекаге на селото, щом едно момиче не можеш да приемеш. Това ли ще е мира, в който ще живееш за в бъдеще.- Канкуро все така седеше вцепенен и не смееше да каже нещо. След минути Гаара най-накрая се успокои и си надигна главата. Казекагето го пусна и се изправи на крака. Гаара направи също, а Такаши каза.
- Като искаш да си тръгнеш го направи, но знай направиш ли го, ако загърбиш нас и хората, значи не си достоен да се наричаш мой син.- Канкуро се ококори невярващ от думите на баща си. Стисна си зъбите и юмруците яростно и каза.
- Защо ме караш да избирам между вас и тази пикла...- червенокоското го погледна злобно.- Опа, извинявам се Хината...- тогава се замисли и след около минутка отново заговори.
- Добре де, добре... Ще се примеря и ще се пробвам да се държа учтиво с нея.- намръщи се Канкуро и вдигна победено рамене. Такаши се усмихна доволно и каза.
- Така те искам Канкуро... Хайде да се връщаме, защото утре ще има буря, а пък ние неискаме да ни настигне докато не сме се прибрали, нали...?- Гаара си успокои лицето и кимна. Тогава те тръгнаха към селото, а времето все още не се беше променило. Слънцето залязваше бавно, топлината му все още беше във въздуха. Лекия приятен ветрец игриво подмяткваше клоните на дърветата, а птиците се прибираха по гнездата си. Небето беше прошарено с различни цветове, заради облачетата, които се бяха появили по него. Всичко беше спокойно, но докога, още не се знаеше.

Супеееер Давай още

Утре ще пусна следващата главичка :cvetq:

супер качвай качвай :cvetq:

Тази главичка е доста дългичка, но си мисля 4е си струва да я прочетете

Глава 72
Хината и Темари бяха седнали в най-хубавият и изтънчен ресторант в Суна. Поръчките им бяха пристигнали и те си говореха. Бяха прекарали там повече от два часа и не смятаха скоро да си тръгват.
- Хина, имали къде да пренощуваш в селото?- попита русокосото момиче с любопитство. Хюгата се смути и отговори.
- Да има. Баба и дядо живеят в селото, но не си спомням много добре, къде живеят. Може би Такаши- са.... Извинявай Казекаге-сама ще знае.- тя се изчерви, а зад нея се чу онзи страшен, но спокоен глас на Такаши.
- Не се притеснявай Хина, можеш да ме наричаш просто Такаши.- той се усмихна, а Хината се обърна и още повече се изчерви. Темари се беше усмихнала още когато видя баща си и до него да седят двамата й братя. Младата Хюга си наведе главата, за да немогат да видят срамът й.
- Но...- заекна тя.- Как мога да ви наричам по име, като вие сте Казекаге на това село, а пък и аз не съм от него? Пък и...- Такаши я прекъсна, седна до нея и й вдигна главата, така че очите им да се срешнат. Хината просто незнаеше къде се намира от срам и се изчерви като домат.
- Не е вярно Хина, ти си от селото. Щом имаш баба и дядо тук, значи си част от селото и винаги ще бъдеш. Затова може да ме наричаш по име, пък и на много малко хора позволявам да ме наричат така. А ти си специална за мен.- очите на момичето трепереха и сълзи се появиха в тях.- Майка ти много означаваше за мен... Е стига де, хайде да седнем и ще ви разкажа какво беше селото по наше време.- той се усмихна и погледна момчетата. Гаара нямаше търпение да разбере и след секунда вече беше седнал на пейката. Само прав беше останал Канкуро. Казекагето все така го гледаше в очите и нищо не казваше. След около минутка момчето си вдигна раменете и седна. Хината се учуди от това което стана, но не каза нищо. Сервитьорката дойде и взема поръчката им. След това я донесе и се оттегли. Такаши и семейството му винаги идваха в този ресторант и той много им харесваше. Собствениците му от своя страна бяха щастливи, че точно Казекагето редовно го посещава и следяха дали всичко е както трябва. След известно време Такаши се обърна към Хината и заговори.
- Хина, знаеш ли че с майка ти бяхме много добри приятели и никога не се разделяхме...- той се усмихна и продължи.- Това естествено беше когато бяхме деца. Еххх... Навява ми толкова много спомени...- Хината се ококори, а Канкуро се подразни от реакцията на баща си, но не каза нищо.
- Наистина ли?- попита изненадано момичето. Той кимна с глава и започна да разказва.
- Да, сега ще ви разкажа.- той не спираше да се усмихва.- Запознахме се по много странен начин... Тя беше на 10 години, а аз с осем години по-голям от нея. Тогава се славях с името 'Побойника'- той се разсмя и всички след него, само Хюгата не направи нищо, защото беше твърде шашната от всичко, което беше чула. Тогава той продължи.
Срещата на Такаши и Анко-----------------------------------------------------------------------------------
- Поредният ми скучен и безинтересен ден. Сега какво ще правя.- помислих си аз, когато се чу писък на малко момиченце. Опомних се и се спрях на мястото си. обърнах си главата и видях, как три момчета бяха затиснали едно момиче в улица без изход. Нямаше къде да бяга и се беше свило в един ъгъл, а те се хилиха заплашително. Бяха на около 15-16 години и си мислеха, че могат да си правят каквото си искат. Искаха да й вземат спестените пари, но най-вече златаната й гривна, която изглеждаше много скъпа. Въпреки, че беше уплашена до смърт тя не даваше гривната си. Щеше да понесе те да я бият и удрят, но нямаше да я даде. Тогава едно от момчетата се приближи до нея и й каза, че ако не я даде ще я набие и пак ще си я вземе. Момиченцето каза, че няма да я даде и да я набие ако иска. Момчето замхна с ръка и започна да я удря. Тя викаше от болезнените удари, които той й стоварваше върху малкото телце, но не се отказваше от съкровището си. Побеснях, кръвта ми в гърдите закипя и искаше да излезе навън. Всяка гънка на нервите ми се гънеше още повече и искаше да ги смачка. Стиснах си юмрука и извиках.
- Ей вие тримата, какво си мислите, че правите с това момиченце?- те се обърнаха и ме видяха. Седях точно зад тях, а в погледа ми имаше ярост. Това момче, което биеше момиченцето се изправи и започна да се заяжда с мен.
- Кой си пък ти бе, нищожно копеле? Я се разкарай и ни остави да си свършим работа.- аз направо избухнах.
- Мери си приказките бе лайно, незнаеш на кого говориш. Скоро ще съм Казекаге и ще ти направя живота невъзможен. А сега се махайте и оставете това момиче намира.- момчето, което ме обиждаше изглежда беше техния водач. Водача им стисна зъби и изсъска.
- Не си проси боя и не ме интересува дали ще станеш Казекаге, пък и да си Казекаге е само за глупаците.- той се разсмя подигравателно.- Махни се или ще те спукаме от бой, огледай се ние сме трима, а пък ти сам. Нямаш шанс срещу нас.- аз неиздържах от думите и смехът му, изчезнах и когато се появих пред него, го хванах за шията и го опрях на стената. Другите момчета гледаха изненадани и немърдаха от местата си. Погледна ме в очите, а в тях имаше злоба и ярост. Преглътна, а аз изсъска заплашително.
- Казах ти да не ме предизвикваш, дразниш ли ме ще си изпросиш гнева ми. Ще оставите ли момиченцето на мира?- зададох си зловещо въпроса, а той ми се отговори.
- Сега спечели, но когато те няма ще си вземем това, което искаме от нея и помни много добре, че тя ще си изпати за постъпката ти.- незнаех къде се намирам от злоба. Ударих го в стомаха, а той изплю кръв от устата си. Момиченцето се разплака и извика.
- Недей... моля те батко недей... Не го удряй повече...- Аз замръзнах на място от думите й. Обърнах се към нея, а от учите й неспираха да падат сълзи. Веднага си смекчих погледа и се успокоих. Тя ме гледаше с невинният си поглед и викна.
- Нека ме бият, колкото искат, но ти недей да го удряш заради мен. Не искам и ти после да си имаш проблеми.... Който и да си, благодаря ти, че сега ме спасяваш, но после няма да те има за да го направиш.- Аз не вярвах на ушите си. Тя не искаше да си имам проблеми заради нея. Искаше да ме препази, а може би искаше да съм до нея всеки път, точно това неможех да повярвам. Обърнах се към момчето и го погледнах още веднъж. След това го хвърлих пред другите момчета и изсъсках от злоба.
- Да не съм ви видял повече да я закачате, разбрахте ли? Няма да спра да я защитавам и пазя, от такива като вас. Така, че ако ви видя пак ще ви строша от бой и никой няма да ви спаси, ясен ли съм.- извиках аз заплашително, а те само кимнаха с глава и избягаха веднагически. Тогава отидох до момичето и й подадох ръката си приятелски.
- Хвани ме и стани от земята.- тя изтълкува думите ми като заповед и се сгуши в ъгъла. Аз се засмях от глупавата и невинна постъпка.- Не се страхувай мъниче, няма да те нараня. Не искам да страдаш и затова искам да те помоля за нещо.- тя се смути и плахо попита.
- Какво искаш? Не те разбрах батко.- Усмихнах се широко.
- Ще ми позволиш ли да ти бъда приятел и да те закрилям от всеки.- тя засия от радост, стана от ъгъла и ме прегърна. В първият момент малко се стъписах, но ми беше приятно. Бях радостен, че най-накрая съм направил нещо стойностно в живота си, а не само да бия хората и да им се подигравам. Прегръдката й беше топла и нежна, а очите й- те бяха божествени, чисти и непознаващи болката и омразата. Лицето й беше бяло и красиво, като на ангел. Когато ме пусна ме погледна и се усмихна.
- Разбира се, много ще се радвам ако си ми приятел. Аз нямам нито една приятелка и няма с кого да си играя. Ще ми бъде много приятно ако си играеш с мен, нали...?- усмихна се по-широко, а усмивката и беше божествено запленителна. Неможех да откажа на тази красива усмивка. Поклатих глава и я попитах.
- Как се казваш мъниче и къде живееш?- а тя ми отговори все така усмихната.
- Казвам се Мичури Анко и живея в другия край на селото. А ти как се казваш, батко?- оплези ми се тя, а аз се разсмях. Тя също се засмя и аз отговорих.
- Казвам се Мизушима Такаши. Приятно ми е да се запознаем Анко.- смигнах й и тръгнахме към дома й.--------
Такаши се засмя от спомените си, а всички го гледаха с любопитни погледи. Храната им беше свършила и Казекагето викна сервитьорката. Поръча й още храна и пиене. Нощта все още беше топла и приятна. Ветреца духаше спокойно и игриво. Звездите светеха засмени, а луната седеше величествено на небето.

Невероятна глава Искам още, моля, моля, моля