Болка и Щастие под синьото небе

First topic message reminder :

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

аааа тази глава ми я чете мн е яка и смешна :bravo: :kisss: :kisss: :kisss:

Глава 38
Пейн погледна изненадано към момичето и се смути. Конан видя реакцията му, усмихна се и заговори с нежния си глас.
- Милото ми братче, защо си толкова тъжен? Не си заслужава да тъжиш за един предател, като Хаяте.- при името на момчето, Пейн се натъжи и си сведе главата надолу. Конан също се натъжи от мъката на брат си и отново заговори.
- Пейн, докага мислиш да продължаваш с тази тъга? Всички започват да шушукат. Казват, че не си способен вече да управляваш страната и организацията....- Пейн прекъсна сестра си.
- Какво ме интересува какво си мислят, та те са едни мижитурки. Не ми пука за тях. Единственото, което ме интересуваше беше...- той замълча и се насълзи.- Беше Хаяте... Исках той да бъде водач на всичките тези
кучета, които ми се подчиняват. Но ето, него го няма и аз вече съм една развалина. Купчина от боклук, която за нищо не става.- Конан се вбеси, стана от леглото и започна да ръкомаха.
- Нима ще го позволиш?...- погледна го в очите и видя объркването му.- Нима ще позволиш да се превърнеш в развалина. Нима ще загърбиш всичките тези хора от страната, които разчитат на твоята сила и помощ. Ще изоставиш нас и мен.- тя се насълзи и продължи.- Нима забрави мечтите ни и мечтите на Яхико.- при тези думи тя се разплака и сълзите започнаха да капят по красивото й лице. Пейн се стегна при изговарянето на
името на брат си и най-добрият му приятел. Яхико беше техния брат. Като деца Яхико, Конан и Пейн бяха
приятели. Бяха семейство. Те тримата бяха сираци, защото родителите им бяха жертва на тогавашните войни.
Но странното беше, че само Пейн имаше риннегана. Те живееха в мизерия и глад. Яхико беше най-големият от тях и крадеше храна, за да може да оцеляват. Веднъж, когато се скитаха срещнаха Джирая, Орочимару и Тсунаде (сегашните легендарни санини), но тогава те бяха обикновенни нинджи. Джирая остана при тях и започна да ги учи на нинджуцу и техники, за да могат да се защитават. Един ден Джирая ги изостави и те поеха по своя път в живота. Колкото повече ръстяха, толкова по-голяма ставаше силата им. Те си направиха банда и започнаха да освобождават поробените села. За кратко време те бяха станали известни из народа на страната на Дъждът. Един ден Лидера на страната на Дъждът им устроил засада и убил Яхико. Конан и Пейн избягали. Тогава се срещнали с Учиха Мадара. Той им предложил отмъщение, и те му се подчинили. Тогава Пейн станал Лидер на Акатски и тръгнали да търсят силни нинджи, за да влязат в организацията им и да постигнат целите си. Когато събрали нужните членове нападнали Страната и убили Лидера им, така както той безмилостно убил брат им. Не след дълго Пейн се провъзгласил за Лидер на страната и Бог на хората. От тогава той пазил реда в страната и зашитавал хората от враговете. Всички много го почитали, но също така се страхували от него, защото неговите методи за наказание били безмилостни. Престъпниците били убивани по най-суровия начин. Пейн се натъжи и отговори.
- Разбира се, че не съм забравил за мечтите на Яхико. Не съм забравил и нашите мечти. Но...- той си вдигна главата и в погледа му имаше болка, разочарование, страдание и не на последно място тъга.- Но, Хаяте беше моите мечти. Таях надежда, че той ще ме приеме за негов баща и ще застане на моето място, като Лидер. Толкова много го обичах и исках да стане силен, колкото мен. Да му предам идеалите си и той да ги следва след моята смърт. Но не го, го няма вече...- сестра му го прекъсна,седна до него и хвана ръката му.
- Пейн, знам че имаше надежди за това момче... Но ако беше станало лидер на Акатски, все някога щеше да умре. Ако ти си мъртъв той нямаше да може да стане лидер, знаеш това...- тя замлъкна и погледна към него. В погледа й той видя смущение и тревога. Тя продължи.
- Знаеш, че когато вземем Кюби Учиха Мадара нямаше да позволи Хаяте да стане лидер на организацията. Той
Ще убие всички ни и ще използва силата на опашатите демони за разруха. Може би така е редно, може би Хаяте е разбрал това и е предпочел да защити приятелите си, както ти искаше да защитиш брат ни. Затова Трябва да станеш и да бъдеш предишния Пейн, който аз познавам и да продължим с целта си. Хаяте беше изпълнен с омраза
към теб и искаше отмъщение за убитото му семейство, знаеш много добре това. Той стана груб и уби много хора, докато беше при нас. Много грехове направи и много болка и кръв видя.Затова ако го обичаш толкова, колкото казваш остави го да се бори и да спаси хората които обича. Пусни го и нека да му бъде простено за всичките грешки, който направи заради нас. На нас може би няма да ни се прости, дори и след смъртта, но той има шанс да намери място в рая след смъртта си. Същото би направил и ти ако беше на негово място. Затова моля те стегни се и покажи на сина си, че имаш чест и достойнство и не оставяй Мадара да разруши света, в който живеят толкова много хора.- при тези думи Конан отново се разплака, Пейн изтри сълзите на сестра си и
заговори със слаб глас.
- Права си сестричке. Ще се променя и ще стана същия, който бях преди.- момичето се успокои и засия.
- Кажи на всички да не се тревожат и утре ги искам в стаята за съвещание. Имаме работа за вършене все пак, нали..?- той се усмихна, а тя скокна от лелгото и се засмя. Тя изприпка от стаята и слезе на долните етажи. Пейн остана сам, погледна през прозореца и тихичко каза.
- Ето виж ме Хаяте. Аз съм силен и имам чест и достойнство. Бъди щастлив и брани обичаните от теб хора.- той се усмихна и легна на леглото. Не след дълго заспа. През нощта той спеше спокойно. Нощта също беше спокойна за всички. Дъждът спря да вали, а небето седеше все така намръщено.

Много е интересно!
Чакам продължението с огромно нетъпение!

аууууу супер е :bravo: :kisss: :kisss: :kisss: много добре си описала нещата и всичко е мега,хипер яко :bravo: :obi4amte: май тоя път аз пиша километрични глави :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kkkkiss: :kisss: :kisss: :kisss:

:cvetq: Благодаря ви за прекрасните коментари

Уаууууууу Тази глава беше...беше... :lol!: :lol!: :lol!: (Беден речник )Скоро ли ще има нова глава? Умирам да разбера какво става нататък

Да ще пусна глава, но по-късно. Може би към 7-8 . Радвам се че ви харесва и само да кажа, че по-нататък става по-интерестно :cvetq:

Eто и дългоочакваната глава

Глава 39
Навън започна да се развиделява и всичко наоколо стана светло. Птици радостно запяха песните си, а небето не беше тъмно, както досега. Дъжд не валеше и по него се движеха сини облачета. Хората излизаха от домовете си и за първи път с усмивка отиваха да работят. Времето сякаш се усмихваше на всички и вещаеше успех.
Пейн отвори очи и се обърна към прозореца си. Конан беше влязла тихо в стаята му и го беше отворила. Една птичка седеше на него и спокойно пееше. Той се усмихна и се изправи. Облече се, отиде до птичката и си сложи ръката до нея. Тя не се изплаши, а се намести в ръката му. Птичката не спираше да пее, а Пейн още повече се усмихна и тихичко каза.
- Колко си прекрасна и безгрижна.- Отвън един ястреб видя птичката и се стрелна към нея. Птичето се сгуши в ръката му. Мъжът видя намеренията на ястреба и веднага направи техника и от небето се появи една грамотевица, която удари ястреба и той падна на земята мъртъв. Пейн се усмихна отново и пак заговори.
- Не се страхувай маниче. Щом аз съм тук, няма от какво да се страхуваш.- птичката се надигна и запя отново. Покрай прозореца прелетяха няколко птички и маничето започна да подскача върху ръката му. Пейн видя, че едното й крило е леко ухлузено и това й пречи да полети. Той си доближи другата ръка и я захлюпи върху птичето, тогава се концентрира и си затвори очите. След около минута той си отвори очите и си махна ръката, която беше отгоре. Когато я махна птичето се изправи и размаха криле. То се опита да полети, отдели се от ръката му, но още не беше свикнало със оздравелите си крила и тупна обратно върху ръката. Пейн се разсмя, а птичката се надигна. Тогава той си сви ръцете и образува пирамида с тях. Приближи ги до гърдите си и затвори очите си отново. Събра си чакрата и я вля в птичката, тогава извика.
- Лети...- и изхвърли птичето от ръцете и след това си отвори очите. Когато го направи видя, че птичката си размахва с лекота крилете и тя започна да кръжи около прозореца му. Пейн направо грейна от щастие. Птичката изчурулика за благодарност и полетя.
Пейн се обърна и с изненада видя конан, която седеше зад него с мила усмивка на лицето. Тя беше влязла без той да я усети и видя всичко, което беше направил той за тази птичка. Пейн мина покрай нея, като се усмихна и излезе от стаята. Тя го последва и слязоха на втория етаж, където се намираше стаята за съвещания. Там от доста време ги чакаха всички от Акатски. когато пейн и Конан влязоха всички станаха, двамата минаха покрай тях и седнаха на местата си. След това членовете на Акатски седнаха и зачакаха в мълчание, какво ще каже
лидера им. Зад Пейн, в сенките седеше Учиха Мадара и наблудаваше всичко. Лидера знаеше това, но никой друг не осети присъствието на наблюдателя. Пейн си вплете пръстите на масата и започна да говори влиятелно.
- Радвам се да ви видя отново всички заедно. Искам да се извиня за моето отсъствие и за моето държание досега.- Пейн погледна величествено и зловещо, а Мадара леко се усмихна. Тогава лидера погледна към Конохамару и продължи.
- Сарутоби Конохамару, моля да ни разкажеш всичко което знаеш.- Конохамару малко се смути. Всички се обърнаха към него и зачакаха.
- Еми-и.- заекна момчето. Пейн го прекъсна и заговори.
- Може би всички знаете, че сме с член по-малко.- той си снижи нотката на гласа и продължи.- Сенджу Хаяте не е член на Акатски вече. Той се съузи с приемника на Кюби и ни предаде. Затова Конохамару е тук днес.- Конохамару се успокои, като видя спокойствието на Пейн и заговори уверено.
- Да, точно така е както каза лидера. Хаяте не е на наша страна и Узумаки Наруто вече сигурно знае намеренията ни и тайните, които крием. Сега ще ви разкажа за приемника на деветоопашатата лисица.- спокойно се изказа момчето и продължи.- Както всеки от вас знае той живее в Коноха и е на 19 години...- разказа му беше прекъснат от раздразнението на Орочимару.
- Да-да, това всеки го знае. Давай направо, не да ни говориш глупости.- Пейн изгледа ядосано чернокосия и той млъкна веднагически. Конохамару си пое въздух и заразказва.
- Той има доста силни съузници, според мен. Особенно като Хаяте е на негова страна. Той има приятелка, по-точно гадже. Приятели са му момчета от най-известните кланове в селото. А те са: Хюга Неджи и Учиха Саске...- При изгиварянето на името на Саске всички си извъртяха погледа и погледнаха към Итачи. Той малко се смути, но веднага се стегна и лицето му застана все така безразлично. Другите се обърнаха към Конохамару и зачакаха. Момчето продължи.
- Наруто започна да тренира и да учи техники. Приятелите му също. Учител на Узумаки Наруто е известния легендарен санин Джирая.- Тогава на лицето на Орочимару се появи мазна усмивка. Итачи си подпря ръцете на масата и заговори с все така плашещия си глас.
- Разкажи ни за останалите.- Конохамару започна да говори.
- Добре... Гаджето на Наруто е Хюга Хината-сестра на Хюга Неджи. Тя нищо незнае и няма никакви способности. Може би никога няма да има, защото тя е толкова срамежлива с всички, пък камоли да може да убие някого. Хюга Неджи също тренира. Учител му е Майто Гай. Някои от нас знаят за него и колко е силен. Учителят на Учиха Саске е известния Хатаке Какаши..- той се смути за миг.- Не мога да ви кажа до къде са стигнали, защото трябваше да дойда и да ви разкажа за ситуацията в Коноха. Учиха Саске също си има гадже. Името й е Харуно Сакура, тя е с доста буен характер и е голям инат. Доста трудно някой би се справил с нея.- Хидан се усмихна и заговори.
- Хм, ще видим тая работа.- Всички се усмихнаха, освен замисеният Итачи. Коноханару продължи.
- А за Хюга Неджи, доколкото знам харесвал някакво си момиче, но тя била от селото в Пясъка, така че не са заедно. И така това е което знам досега.- момчето замълча и тишина обхвана стаята. Пейн се замисли, а
немирната Конан все така влюбено гледаше Конохамару. Въобще не беше чула нещо от казаното. Пейн си махна ръцете от масата и заговори.
- Добре. Реших. Ще нападнем Коноха и по-вазможност ще вземем Джинчуурикито на Кюби. И също така има още две заповеди. Искам да ми доведете Хаяте. Жив.- заби си юмруците по масата и тя се разтресе. Всички погледнаха към Пейн и той разбра, че го бяха разбрали.- И искам да причиним колкото се може по- вече болка на този Саске и Наруто. Правете каквото искате със Сакура и Хината.- Хидан и Дейдара се разсмяха.
- Остави това на мен, Пейн- каза мазно Хидан. лидера го погледна и каза.
- Ти Хидан, ще бъдеш с Дейдара и Итачи.- когато чу това Итачи стана от мястото си и започна да се противи.
- Защо пък аз трябва да бъда с тези двама извратеняци. Искам да се бия, а не да се занимавам с глупости.- лидера го спогледа и Итачи си седна на мястото.
- Само тези тримата ще отидат в коноха, никой друг няма да се намесва.- тогава погледна към конохамару и му каза.- Ти Конохамару ще се биеш с Узумаки Наруто и приятелите му. Ние ще сме наблизо и ако се наложи ще се намесим. Разбрахме ли се. Тръгвате утре по ранина.- всички кимнаха с глава в отговор, Пейн стана и излезе от стаята. Конан го последва, останалите започнаха да обсъждат заповедите. Едни бяха недоволни, че ще си седят и нищо няма да правят. Други пък бяха спокойни, че ще си почиват, докато тримата ще се трепят. хидан, Дейдара и Итачи станаха от местата си и излязоха. Те се разделиха и се прибраха по стаите си. Трябваше да си починат, защото от утре щяха да имат доста работа. Деня минаваше бързо и не след дълго се стъмни. Небето стана тъмно и зловещо, както всяка вечер. Птиците вече не пееха, дърветата си бяха наклонили клоните към земята. Всичко спеше, а от небето започна да вали дъжд. Времето започна да плаче, заради предстоящата битка и за пагубните съдби, който скоро щяха да изгаснат.

Фика е доста тъп, но винкела е скъп! По-добре да го изтриеш, защото някой човек от отчаяние ще убиеш

Фика е доста тъп, но винкела е скъп! По-добре да го изтриеш, защото някой човек от отчаяние ще убиеш

Фика според мен е зле, и не мисля че ще стане по - добре. Човек таланта не кове, той или го притежава или не. При теб е две от две

Писателя на фика е бот, мирише на вкиснат компот... А фика няма да обсъждам, направо животните си отвъждам.

Имало едно време един пор, фик мислел че се пише както се рине тор. Пор, тор, бор барала тя за да и идва музата, но това не било толкова лесно кат разкопчаването на блузата по магистралата.

Фика ти е боза, Тодор Живков така каза! Съветва те да го изтриеш, ако не искаш в селската кочина да изгниеш. Мисля, че на земеделец бъдеще имаш, но първо трябва хуйове да виждаш ! Вижда х*й с калпак, вижда го пак и пак, хареса и на нея тоя калпак, но повече и хареса хуя, който играе с хак.

Винкел в ръката, винкел в главата, прав х*й в на Тсунаде устата. Негъра познава, кога един фик нестава, а Тсунаде изглежда в лице като крава.
NO RESPECT!!!

Фика е много хубав Кога ще има още?

малко по-късно ще пусна една-две глави. Много ти благодаря :cvetq:

Няма за какво :kisss: :kisss: :kisss:

Ето и следващата глава :cvetq:

Глава 40
Бяха минали вече повече от три седмици, откакто Конохамару не се вясваше и в Коноха всичко беше спокойно. Вечерта също беше спокойна, небето беше ясно и звездите блещукаха. Беше пълнолуние и луната светеше ярко. Осветяваше всичко наоколо. Един лунен лъч влезе в стаята и освети всичко в нея. На леглото си спеше спокойно зеленокосо момче, което от време-навреме се обръщаше на другата си страна. Момчето сънуваше за първи път зелена поляна, а на нея беше седнала неговата любима и се смееше. Момчето се усмихна на сън. Изведнъж сънят започна да се променя. Небето се промени от синьо и слънчево, на черно и започна да почервенява. Момичето се изправи и се ужаси, а момчето се затича към нея. Още не беше стигнало до нея, когато тя изчезна и на небето се появиха две червени очи с кръгове по тях. Момчето се стъписа, но после се отпусна и се усмихна. Глас започна да говори.
- Здравей стари приятельо, отдавна не се бяхме виждали.- момчето си вдигна ръката за поздрав и след това заговори.
- Здравей Учиха Итачи, вярно е че от много отдавна не се беше появявал. Как вървят нещата при Акатски.-каза момчето и стана сериозен. Гласът на Итачи пак заговори.
- Хаяте в опасност сте. Точно за това се появявам, за да ви предупредя.- зеленокосия се смути.
- Как така в опасност? Да не би да са започнали с лова си?- попита загрижено момчето.
- Нямам много време, така че ме слушай много внимателно. знаем за Хината, така че побързай да я изведеш от селото, иначе ще пострада. Пейн нареди на мен, Хидан и Дейдара да се оправяме с нея и да нараним Наруто и Саске. Също предупреди и заведи Сакура на безопасно място.- Хаяте извика.
- Какво точно ще правите с тях?- Итачи отново заговори.
- Няма време за приказки, ще тръгнем след около час от страната и сигурно ще пристигнем утре. Не забравяй какво ти казах и трябва да предпазиш момичетата, иначе много ще бъдат наранени. Нямам предвид като физически рани. Познаваш много добре Хидан и Дейдара, те няма да им простят. Ще се гаврят с тях, ще ги унижават, само ако ги намерят. Не искам това, особено като знам, че брат ми е жив и съм сигурен, че много обича Сакура. Знаеш какъв съм и на коя страна пренадлежа. Не искам Саске да пострада. Така че, не се проваляй.- сънят започна отново да се променя, небето избледняваше, а Хаяте не спираше да говори.
- Чакай... Итачи... Не си отивай още... Кажи ми нещо повече...- небето напълно избледня и само се чу.
- Довиждане стари приятельо... Надявам се да се срещнем отново някой ден...- и гласът напълно изчезна. Хаяте се стресна и се събуди. Огледа се, а капки пот се стекоха по бузите му. Той изтри потта си и скокна от леглото. Облече се и слезе на първият етаж. Влезе в хола, седна на един едно кресло и се замисли. Всички още спяха и затова момчето можеше да остане сам с мислите си.
В базата на Акатски.------------------------------------------------------------------------------------
Часовника звънна и Итачи веднагически си отвори очите. Стана от леглото си и се облече.
- 'Дано Хаяте да ме е послушал и да изпълни заръките ми'.-помисли си той и когато се върна в реалността
излезе от стаята си. На улицата се срещна с Хидан, Дейдара и Конохамару. Те тръгнаха, излязоха от страната и се запътиха към Коноха.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Никой в Коноха незнаеше какво предстои. Всички спяха спокойно. Хаяте седеше и премисляше всеки вариант много добре. Той беше достатъчно силен, но мисълта да се изправи срещу всички от Акатски го ужаси и го накара да потрепне. Саске беше станал доста силен през изминалите седмици. Беше си активирал шарингана и също така владееше доста добре огненият си стил и техниките. Неджи също напредваше, той също беше увладял бякугана и беше измислил своя собствена техника-Джуукена. А Наруто, той пък дори не напредваше. Не беше научил нито една техника, техниката за призоваване така и не му се получаваше. Единственото нещо, което призоваваше с неговата нищожна чакра беше попови лъжички. Нито една техника не беше усъвършенствал, нищо. Просто нищо не схващаше. Хаяте си мислеше и страшно много се притесняваше. А не му стигаше, че трябва да се притеснява за Слабите си приятели, ами трябваше и да измисли какво да прави с Хината и Сакура. Навън слънцето се показа и започна да осветява цялата земя. Неджи се събуди първи, защото имаше тренировка. Той стана, облече си дрехите за тренировка и слезе. Запъти се към кухнята, но когато мина покрай хола видя за секунда седналото момче и се спря. Загледа го учудено и заговори.
- Хаяте, какво правиш тук толкова рано? Нетрябва ли да спиш?- момчето се изплаши за секунда, защото не беше чуло, кога приятелт му се е събудил, но веднага се опомни и каза.
- А-а-а.... Добро утро Неджи.... Ами не можах да спя.- Хаяте се усмихна, а Неджи си повдигна рамената и отиде в кухнята. Хаяте се обърна и отново започна да мисли. Неджи се нахрани, излезе и се отправи към тренировката си. След това стана майката на младите Хюга. И тя като сина си се зачуди на момчето, но излезе и отиде на работа. По-късно Хината се събуди и слезе на първия етаж. Видя Хаяте да седи на креслото и отиде до него. Той започна да я убеждава да замине за Селото скрито в пясъка. Тя отначало се противеше, но той и разказа, какво е станало и тя си нагласи багажа. Написа писмо на брат си.
- Хаяте, ще замина при едно условие.- каза момичето при входа на главната порта.- Ще замина, ако обещаеш да пазиш Наруто и брат ми.- тя се натъжи, а Хаяте я помилва по бузата и каза.
- обещавам Хината, ще ги пазя с цената на живота си. А, и още нещо, изпратих писмо на един мой приятел, той е син на сегашния Казекаге и го предупредих за отиването ти, той се казва Гаара. Ще го познаеш по косата, тя е червена и сигурно ще бъде с брат си. Те ще те посрещнат и изпроводят до Суна, правя го защото не искам да ти се случи нещо лошо.- той й се усмихна и тя тръгна. Хаяте също отиде да тренира. Слънцето все така безмилостно печеше. На небето не се виждаха облаци, а в гората кипеше от живот. Птици пееха, други животни пък обикаляха и си търсеха храна. Нищо не показваше, че скоро времето ще се промени и ще настъпи буря.

Глава 41
Наруто, Саске и Неджи приключиха с тренировките си и се срещнаха на обичайното място за техните срещи. Поздравиха се и тръгнаха към къщата на Сакура. Когато стигнаха, Саске позвъня на звънеца и отвътре се чу тропот. Саске се усмихна и тримата зачакаха някакъв отговор или движение. след около минутка дръжката на вратата се завъртя и вратата се отвори широко. На прага стоеше не много млада жена, но също така тя беше много красива. Жената видя момчетата и каза с умивка на лицето.
- Здравейте Саске, Неджи.... И на теб Наруто.- момчетата се усмихнаха и отговориха на поздрава. Саске пристъпи с една крачка напред и мило заговори.
- Г-жо Харуно, Сакура вкъщи ли си е?- той знаеше много добре, че тропота преди малко беше от нея. Както винаги Сакура не беше видяла колко е часът и беше забравила да се облече. Жената продължаваше да се усмихва и отново заговори.
- Да вкъщи си е, но знаеш каква е тя.- майката на Сакура се засмя.- В стаята си е и се облича. Такава забравана е. Незнам на кого се е метнала.- Саске също се засмя, а Неджи и русокоското само се изпогледаха и се разсмяха.
- Няма ли да влезете вътре, докато я чакате.- покани ги тя, а Наруто се изчерви. Саске си обърна главата назад и погледна приятелите си. като видя почервенелият Наруто, се засмя мазно и тихичко каза.
- Хей Наруто, защо си червен като домат. Изглеждаш много вкустно. Внимавай някое момиче да не те обърка и да вземе да те изяде. Хината направо ще побеснее от това.- засмя се още повече и другите последваха примера му. Наруто направо побесня.
- Ще ти го върна Саске-чан.- русокоското си стисна юмрука, а Учихата си стисна зъбите.
- Я повтори, доматко.- изсъска Саске.- Какво ще...- Сакура вече седеше на вратата и прекъсна убидите на двете момчета.
- ЕЙ, ей. Какво става тук? Защо се обиждате така?- момичето се ядоса. Когато чу гласа й, Саске си понижи гласа и се убърна към нея.
- А-а, нищо слънчице. Просто си говорим.- Майката на Сакура се разсмя и влезе вътре. На вратата остана само момичето и гледаше с объркан поглед.
- Да бе да, само си говорите. Не на мене тия.- тя си скръсти ръцете и се намуси. Саске си успокои гласа и тръгна към нея. Когато стигна я прегърна и тихо й каза.
- Не се муси, сърдитке.- при което й се усмихна. Тя махна ръцето му и му фрасна един удар по главата. Саске погледна към нея и в очите му имаше объркване.
- Сакура, защо го направи? Какво пък толкова казах?- заоправда се момчето. Сакура се обърна към него и каза със сърказъм.
- Затова, че ме нарече сърдитка, Саске-чан.- тогава тя се засмя и двете момчета също.
- Не и ти Сакура.- измънка Саске и се нацупи.- Не ми стига, че Наруто ме нарича така, ами и ти започна.- Сакура се усмихна и целуна момчето. Саске отначало се противеше, но Сакура го прегърна и той буквално се разтопи. Учиха също отвърна на целувката. След около минута те спряха и погледнаха момчетата. Те се хилеха и си шушукаха нещо. Когато видяха ядосаното изражение е на момичето се спряха и застанаха спокойно на местата си. Тогава Сакура излезе от тях и подкани останалите да побързат, защото трябваше да отидат до дома на Неджи, да вземат Хината и да се забавляват. Всички кимнаха с глава и тръгнаха. По пътя те си говореха, смееха се и дори не подозираха, какво ги очаква. Когато стигнаха къщата Хюга, погледнаха и цялата беше тъмна. Те се учудиха и се спогледаха, Наруто погледна Неджи с объркване и си скръсти ръцете. Неджи побърза да влезе, а останалите останаха навън. Младият Хюга се качи на вторият етаж, почука на вратата на сестра си и зачака. След около минутка мълчание той пак почука и завика изнервено.
- Хината отвори ми...- отвътре дори не се и чуваше звук. Неджи още повече се ядоса и извика отново.- Хината, ако не ми отвориш веднага ще разбия шибаната врата и ще вляза. Тогава нищо не обещавам.- последва още една дълга и мълчалива минута. Неджи беше бесен, засили единият си крак и удари вратата. Тя се строши и падна на пода в стаята. Отвън се чу трясъка от счупената врата и всички се стреснаха. Наруто побърза да влезе, но Саске го хвана за ръката и спря. Русокоското го погледна с объркване, а момчето си поклати главата и Наруто застана на място. Неджи влезе в стаята и видя, че е празна. В първия момент той се паникьоса и започна да оглежда стаята. Изтича до банята и я отвори. Вътре беше тъмно и той затвори вратата. Изтича до гардероба на сестра си и го отвори. Той също беше празен. Неджи все повече се паникьосваше. Погледна към леглото и видя, че посредата на него има един плик с писмо. Отиде и го взема, а пръстите му започнаха да треперят от притеснение. На него пишеше 'За Неджи'. През главата му минаха хиляди мисли, за какво е това писмо? Защо ли го е оставила точно там? Къде ли е сега? Да не би да е в беда? Неджи излезе от стаята й и слезе в кухнята. Седна на едни стол и отвори писмото. Навън все още седяха Сакура, Саске и Наруто и се чудеха, защо ли момчето не излизаше. Небето все още беше спокойно и луната все така светеше зловещо.

Глава 43
През това време Хината подскачаше от дърво на дърво. Изведнъж чу шум и се спря. Скри се зад един храст и се заслуша. Недолавяше и нито звук. След малко пак се чу шум и тя се изплаши. Сърцето й заби учестено и тя си прехапа устните, за да неможе да издаде някакъв звук. Отново се чу шум, но този път той доиде от клонче от дърво, което беше паднало на земята. Тя веднага разбра, че който и да предизвикваше този шум беше на земята и се приближаваше до нея. Тя се ужаси и започна да се оглежда. Наоколо нищо не се виждаше и стъпките изчезнаха. Хината притаи дъх и зачака. Изведнъж зад нея се появи някаква нинджа, приклекна безшумно зад нея и извика.
- Хюга Хината. Това вие ли сте.- Хината направо пребледня и бързо се обърна назад. когато се обърна видя някакво си момче с кафява коса, извика от ужас и моментално скокна пред храста и се затича. Момчето седеше като препарирано от реакцията й, начумери се, вдигна си раменете и изчезна. Хината бягаше по пътя и чантата, която носеше се изхлузи от рамото й и падна на земята. Тя се спря и я загледа, но от ужаса и уплахата, която беше изпитала преди малко тя се затича отново. След около няколко минути тичане Хината се умори и спря, за да си почине. Тя се огледа на около и нищо не й беше познато.
- 'Ами сега, накъде?'- помисли си тя.-' Май се изгубих. Какво ще правя? И съм сам самичка. Страх ме-е'- Тя се ужаси от мислите си и понечи да направи стъпка напред, когато видя същото момче да седи пред нея и да държи чантата й с дрехи. То се беше появило така безшумно, както и първият път. Тя се изплаши и извика. Направи крачка назад, но в същият момент се препъна в един камък, който не беше видяла в бързината и падна на земята. Лицето и беше все така пребледняло и ужасено, очите и все така ококорени и изплашени. Момчето малко се ядоса и начумери отново лицето си. Хината се съвзе и уплашено попита.
- К-кой си ти и защо ме преследваш? Ако искаш пари, вземи си от чантата и ме остави намира.- Момчето се вбеси, хвърли чантата пред момичето и заговори със страшния си глас.
- Не ти искам мизерните пари.- хината се озадачи от думите му и промълви.
- Какво тогава искаш, щом не парите. Да не би...?- тя заекна от ужас.- Да не би да искаш да ме убиеш.- Момчето се разсмя и се чу някакъв глас, по-тежък, по-страховит.
- Стига толкова... Канкуро...- момчето замръзна от думите на гласа. До досегашното момче се появи безшумно едно друго момче с бяло ангелско лице, със красиви сини очи и с червена коса, която хвърчеше на всякъде от вятъра. Червеноскосото момче пристъпи до нея и си подаде ръката. Хината се дръпна малко по-назад, а момчето се усмихна и мило каза.
- Не се страхувай хината. Аз съм Гаара, а това е брат ми Канкуро.- каза момчето и показа с пръст другото.- Моля те, да извиниш глупавият ми брат, за това че те е изплашил. Получихме писмото от Хаяте и тръгнахме веднага. Не искахме да се загубиш по пътя или да ти се случи нещо лошо.- Канкуро малко се нацупи от думите на брат си и скръсти ръцете си. Хината веднага си спомни думите на Хаяте и описанието на момчето, което щеше да я посрещне и хвана ръката на Гаара. Изправи се, вдигна си чантата и я сложи на гърба си. Гаара се обърна към брат си и му заговори.
- Канкуро, извини се на момичето, задето си я изплашил.- Канкуро още повече се нацупи и си извърна главата на другата страна.
- Хмм, нямам намерение да се извинявам, затова че тя сама се стресна. Аз нищо не съм направил... Даже тя трябва да се извини, задето ми спука тъпанчето от писъка си и замалко да ми докара инфаркт.- Хината също се нацупи от убидите на момчето и заядливо каза.
- Да бе да, от какъв пък зор ще се извинявам на страшилище като тебе. Ти си толкова грозен, че всичко което те погледне се плаши от теб.- момчето направо побесня и си стисна зъбите. Изчезна и се появи пред Хината. Тя малко се смути и пристъпи крачка назад, но веднага се успокои.
- Аз ли съм страшилището тук, а-а-а? Я се виж ти на какво мязаш, тогава обиждай другите.- Хината също се ядоса и изсъска през зъби.
- Ти да не би да си дошъл да ме обиждаш или дойде да ме пазиш, а-а-а?- при тези думи Гаара застана между тях и погледна зверски брат си.
- Не забравяй, че тя е скъп човек на Хаяте. И си мери приказките, иначе ще си имаш работа с мен.... Разбрахме ли се.- Канкуро се усмири и отскочи назад. Гаара погледна момичето и му се усмихна. Тогава тръгнаха към Селото в Пясъка.
В Коноха.-----------------------------------------------------------------------------------------------
Неджи се събуди от ужасното блъскане по вратата му. Стана, облече се и отвори вратата. В коридора седеше Хаяте и се задъхваше. Хаяте хвана ръката на момчето и го поведе към входната врата. Отвън ги чакаха Саске и Наруто. Когато Хаяте и Неджи излязоха от къщата, Неджи се изненада, че приятелите му бяха навън, а дори не се бяха разбирали. Хаяте погледна към небето и по него се бяха появили черни облаци и капки дъжд започнаха да капят по земята. Тогава Хаяте се ужаси, защото това беше дългоочаквания знак, че Акатски са вече наблизо, а сигурно и в селото. Вятъра задуха зловещо. Дърветата се полюшваха отвреме-навреме и слънце вече не се виждаше. То беше скрито зад черните и тъмни облаци, лека мъгла се появи и предвеща, че в този ден много хора щяха да умрат и съдбите им да изгаснат.

Супер е Нали ще има скоро нова глава?

Заповядай


Глава 44
Изведнъж Хаяте изгуби концентрация и падна на земята. Саске изтича веднага до него, клекна и сложи главата му на коленете си. Всички бяха поразени от това и дори непомръдваха от местата си. Хаяте погледна Учихата в очите и изгуби съзнание. Саске се вцепени, а Хаяте се озова на онази полянка, която вчера беше в сънят му.
Небето беше кърваво червено, а онези две очи седяха на него и гледаха момчето. Хаяте се изправи и заговори.
- Защо ме викна тук, приятельо.- Итачи започна да говори.
- Какво стана? Изведохте ли момичетата от селото?- момчето се смути.
- Хината е извън селото, но за Сакура незнам дали е още тук. Направих всичко възможно да предупредя Саске.- гласът на Итачи малко се повиши.
- Как така незнаеш, нали трябваше ти да го направиш.- Итачи замълча и след около няколко сикунди заговори.
- Тя е в селото и е в имението на Учиха? Акатски вече знаят, че е там. Защо по дяволите не я махна?- Хаяте си наведе главата.
- Ами... Направих всичко възможно тя да не е в селото... Съжалявам.- Небето започна пак да се променя и малко-по малко да избледнява.
- Не ми оставяш друг избор Хаяте. Ще трябва да изпълнявам заповедите на Лидера, знаеш това... А може би така е по-добре. Когато Саске ме види там, ще ме мрази и презира. По този начин той ще стане по-силен и когато ме убие ще приеме невиждана сила. Тогава ще може да спре Мадара да разруши света. - Хаяте си вдигна главата и извика.
- Не, недей.... Ти трябва да живееш, заради него. Та той е твой брат. Не причинявай това на Сакура, тя няма да го преживее.- Итачи едва се чуваше, като отново заговори.
- Не се безпокой. Знам че те се обичат и ще го превъзмогнат. А ти Хаяте не се притеснявай за тях, а за себе си.- Хаяте се натъжи и погледна към земята.
- Знам Итачи, знам че днес аз ще умра. Аз съм предателя, а със смърт се наказват предателите. Но не ме е страх от смъртта. Получих всичко, което един човек може да иска от живота. Имам прекрасни приятели, изпитах истинската любов и не на последно място, ти Итачи. Твоята подкрепа и разбиране. Ти си добър и велик човек. Искам също да ми се прости за греховете, който направих заради едно ненужно отмъщение.- Небето напълно изсветля, стана синьо и се чу слабо.
- Сбогом Хаяте. Конохамару е в гората. Намерете го.- Хаяте си вдигна главата към синьото небе и едва промълви.
- Сбогом Итачи, и дано господ ти опрости греховете, както и на мен.- Хаяте веднага се озова в някакво пространство и почувства, че се завръща в тялото си. А приятелите му бяха ужасени. Наруто си гризеше
ноктите и шепнеше нещо. Неджи пък беше клекнал до тялото на момчето и го тресеше. Удряше му шамари, за да се савземе, а Саске дори и не дишаше. Толкова беше изплашен, че тялото му не позволяваше никакви движения. Хаяте се завърна изцяло в тялото си и отвори очите. Саске се стресна, но остана на място. Неджи спря да го
тресе и стана. Наруто пък застана до младият Хюга и се усмихна. Хаяте се опомни и се помъчи да стане. Саске също стана и хвана ръката на залитналото момче. Хаяте застана с двата си крака на земята и погледна Учихата.
- Саске къде е сакура?- чернокоското малко се изненада от въпроса му.
- Ми-и.... В имението ми. Защо?- лицето на Хаяте се преобрази на ядосано и извика.
- Глупак такъв, защо не я изведе от селото?- Саске се вбеси, а Хаяте продължаваше да вика.- Хината ви каза да я скриете някъде, където няма да могат да я открият.- Наруто също се вбеси и извика.
- Ами на теб, кой ти дава право да извеждаш Хината без да е казала на някой, а-а-а?- Хаяте пгледна към русокоското и каза спокойно.- Хината е в безопастност, не се притеснявай за нея.- после се обърна към Саске
и лицето му моментално се преобрази на бясно.- А Сакура, тя....- прекъсна изречението си момчето, защото си спомни, какво искаше Итачи. Саске си ококори очите и извика.
- Какво тя? Кажи де?- Хаяте се успокой и каза.
- Няма значение.- Саске още повече се вбеси.
- Какво ти стана преди малко? Защо внезапно падна и изгуби съзнание?- Хаяте се стресна от въпросите на приятелят си, но после застана спокйно и каза.
- Просто тренирах цяла нощ, затова.- Хаяте изведнъж усети много силна чакра и на много хора. Затвори си очите и се концентрира. Разпозна чакрата на Конохамару, на бандата му и тази на членовете на Акатски, но тя беше на по-отдалечено място от тази на конохамару. Хаяте се ужаси, а по лицето му се изписа уплаха. Всички отново се изненадаха от реакцията на момчето. Хаяте си отвори очите и изплашено попита.
- А Ино? Къде е тя?- Саске се намръщи малко и отговори.
- Тя е при Сакура.- Хаяте се натъжи и сълзи започнаха да капят от очите му.
- 'Съжалявам любов моя, за болката която ще ти причиня. Прости ми.- помисли си той, а сълзите му продължаваха да падат от очите. След около минутка той се върна в реалността и си изтри сълзите. Застана
сериозно и каза.
- Да вървим, нямаме време за губене. конохамару ни чака в гората. Битката трябва да започне и да защитим всички, които обичаме включително и хората в това село.- Наруто както винаги вече се беше надъхал за битка, Неджи се усмихна, а Саске седеше с все така безразличното си изражение и кимна с глава. Тогава момчетата
заподскачаха по къщите и излязоха от селото. Влязоха в гората и тръгнаха към мястото, където трябваше да се срещнат с врагът си. Времето за секунди се промени. Небето потъмня още повече и светкавици раздираха небесата. Черните облаци се доближаваха един до друг и силни гръмове се чуваха. Дъждът не закъсня и започна
да вали по забързалите се момчета. Небето започна да плачи за цялата тази кръв, която щеше да се излее по земята. И животите на хората, които щяха да угаснат и да не съществуват вече на този свят.

аууууууууу супер е :kisss: давай още :bravo: :cvetq: :kisss:

Заповядайте

Глава 45
Конохамару седеше на една поляна и очакваше пристигането на четирите момчета. Бандата му седеше също и чакаше предстояшата битка. Тя се състоеше от 60 души, вкючително и Конохамару. Много по-надалеч седяха и Акатски, те бяха всички освен тримата, които трябваше да отидат в селото и да изпълнят мисията си. Лидера очакваше с нетърпение битката и появата на обичаният от него човек. Конан също гледаше, но най-вече влюбено наблюдаваше Конохамару. Останалите от организаята се нервеха и искаха да се бият, но нямаше да го направят ако лидерът им не го беше позволил. А в същото време на поляната пристигнаха и четирите момчета. Стъпиха на нея и направиха един кръг около себе си. Те гледаха Конохамару и бандата му и се объркваха. Единственият, който не се притесни беше Хаяте. Той знаеше колко на брой е бандата на Конохамару и за единственото, което се притесняваше беше Акатски. Той чувстваше гнева им от появата му от страната на врага им. Чувстваше, че се бунтуват и искаха да го убият. Той трябваше да направи, така че да защити приятелите си и ако се наложи да убие Акатски и ако трябва той самият да умре. Наруто си извърна леко погледа към Хаяте и му заговори шепнешком.
- Хей Хаяте, това ли е истинската банда на Конохамару.- Хаяте погледна в очите на приятелт си и там видя объркване и уплаха. Хаяте се смути и заговори.
- Наруто, ти да не би да се насра от страх?- Хаяте се опита да вдъхне кураж на момчета, а единственото което направи Наруто беше:- Много смешно, Хаяте.- и после се нацупи. Неджи и Саске седяха по местата си и не се разконцентрирваха. Те следяха врага си и премисляха всяка тяхна реакция и движение. Саске извика на Наруто.
- Глупак, не се разконцтрирвай, ами следи врага.- Наруто още повече се нацупи и се вгледа в Конохамару. В погледа му имаше ярост и жажда за отмъщение. Конохамару знаеше коя е слабата страна на Наруто- той беше нетърпелив, винаги се ядосваше бързо и избързваше. Затова си лепна една мазна усмивка и заговори заядливо.
- Хе-хе, ако това не е Узумаки наруто, най-големият глупак в Коноха.- Наруто още повече се ядоса, но не направи нищо. Тогава Конохамару пак заговори.
- Какво става Наруто, да не би да се насра в гащичките си и ги нацапа.- Саске също се вбеси и извика.
- Гледай ти да не нацапаш гащичките, че няма кой да ти ги пере вече. Незабравяй, че Хаяте е на наша страна и знаем всичките ти способности и тайни.- помъчи се той да го стресни. Конохамару се разсмя и каза заядливо.
- Блъфираш Учиха Саске. Че той не би убил и муха. Нали се размекна, заради някаква си дрисла.- Хаяте си стисна зъбите от обидите отправени към любовта на живота му и го засече.
- Пробвай и ще разбереш.- момчето се усмихна съркастично и Наруто се засмя.
- Май единственото лайно тук си ти Конохамару. Знаем всичко за теб и вяравай ми, днес ти ще бъдеш победен, както винаги те побеждаваме.- Конохамару си стисна юмрука, усмихна се дяволито и заговори.
- Незнам Наруто, но позрави Хината от мен.- при тези думи Наруто направо побесня и се приготви да атакува, тогава Хаяте му хвана ръката и му се закара.
- Успокой се Наруто. Той точно това иска, да те ядоса и да развалим защитата си.- русокоското го погледна и само промълви.
- И успява. Не издържам Хаяте, до кога ще седим без да правим нищо.- Хаяте си извърна погледа от него и го спря на Ко0нохамару. Наруто също погледна към врага си и заговори.
- Ще си го получиш отрепко, затова което си направил на Хината.- Конохамару се засмя силно и смеха му углоши цялата поляна и вятъра пое ехото му.
- Наруто, Наруто, такъв си глупак, че не си разбрал.- русокосото момче си присви очите в объркване.- Не си разбрал, че на нея й харесваше да я докосвал, да я целувам. Наслаждаваше се на ласките ми и ме молеше да не спирам. А тебе само е залъгвала, че те обича. Незнаеш колко лесно ми се даде.-На далечното дърво конан се начумери от думите изречени от нейният любим. при тези думи Наруто си спомни разговора си с Хината, нервите му се пръснаха на хиляди парчета и се затича. Хаяте извика.
- Не Наруто, върни се, той нарочно го прави. Спри.- Наруто не се обърна и извика.
- Не мога повече да седя и да го слушам, как обижда Хината.- Наруто си стисна юмрука и когато наближи Конохамару го засили и замахна. конохамару с лекота отбягна удара и отскочи, появи се зад русокоското и го удари за стомаха. Наруто отскочи и падна на земята. Неджи, Саске и Хаяте направиха по-малък кръг. Наруто се изправи от земята и застана пред Конохамару.
- Само това ли можеш, дребосък. Чудя се как съм могъл да губя толкова пъти от вас....- Конохамару се засмя.- Но нека ти кажа, че днес вие ще загубите и ти обещавам, че ще те убия.- Наруто се вбеси и пак се затича към момчето и отново замахна с юмрук. Конохамару отново избегна атаката, както първият път и удари Наруто. Момчето излетя и се стовари на земята. Този път ударът на Конохамару беше много по-силен и с много повече чакра събрана в юмрука му. Наруто се помъчи да стане, но не успя и се стовари на земята. Той лежеше безпомощно на тревата и се мъчеше да събере сили. Приятелите му го гледаха ужасени. Неджи и Саске погледнаха към Хаяте, но той им поклати глава и им каза да седят на място и че няма с какво да помогнат. Че ако те тръгнат със защитата им е свършено и така ще бъдат лесна мишена за останалите от бандата му. Вятъра задуха силно и зловещо. Облаците се мръщеха и грамотевиците гърмяха силно.

Супер е Давай още

От тази глава започват няколко глави с перверзни моменти, затова слагам 16+, за да няма после проблеми с админите и модераторите

Глава 47
Двете момичета седяха на масата, а Дейдера и Хидан вече неиздържаха от възбуда. Тези две красиви и сексапилни момичета ги влудяваха и само от това, че ги гледат кръвта им кипваше от вътре и караше тръпки да преминават по телата им. Хидан не се сдържа и направи една крачка напред, тогава Итачи му хвана ръката и сивокосия се обърна към него. Итачи си беше активирал шарингана и го гледаше вбесено с него. Хидан замалко потрепери и почувства болка по цялото си тяло. Тогава възбудения мъж поклати покорно глава и се върна назад. Минаха още няколко минути в чакане и възбуда за мъжете, а Итачи просто седеше на място и все така безразлично гледаше. Но всъщност той премисляше хиляди начини, тези двамата перверзни извратеняци да наранят колкото се може по- малко Сакура и най-вече Ино. Той знаеше за връзката на Хаяте и Ино и беше обещал на приятелят си да опазни поне русокосото момиче. Той се стремеше да не показва, че беше замислен и най-малкото, че беше заглижен. Дейдара и Хидан само се споглеждаха и се усмихваха перверзно. Какво ли си мислят, че се усмихват така?-помисли си Итачи. За единственото, за което си мислеха беше, как щяха да си поделят момичетата и какво щяха да им направят. В същото време русокоската се изправи и прекъсна мислите им. Те изтръпнаха от гледката и Дейдара си прехапа устната от желанието, което тя породи в тялото му. Сакура също и си изми чинията. Хидан пристъпи напред и си извъртя ръката, за да може да избегне тази на Итачи. Учихата не беше съгласен с реакцията на сивокосия, но беше твърде късно. Дейдара също тръгна след Хидан и си залепи извратена усмивка. Итачи се ужаси от това, което щеше да последва, но лицето му остана все така безразлично. Сакура едва сега усети присъствието на тримата и се изплаши, обърна се към завеяната Ино, погледна я в очите и пристъпи една крачка напред. Искаше да отиде до приятелката си и да и каже, че в къщата има няколко души, но беше твърде късно, защото Хидан и Дейдара вече седяха на вратата на кухнята и се хилиха. Ино се опомни и погледна розовокоската. В очите й видя уплаха и се обърна към посоката, където седяха мъжете и се вцепени от ужас. Сивокосия се подпря на вратата и мазно заговори.
- Леле-мале, какви сочни парчета имаме тук.- Сакура се вгледа в тях и видя черните им наметала с червени облаци по тях. Тя си спомни описанието, което им беше дал преди Хаяте за тях и за дрехите им. Тя още повече се ужаси и разбра, че са я намерили по някакъв начин. Дейдара стоеше до партньора си със същата усмивка и каза.
- Да, и то какви мадами само-о-о.- Тогава си изкара езика и с него си облиза устните перверзно. Ино се намръши и Сакура побърза да застане до нея. Момичетата видяха, как зад мъжете застана чернокос мъж със скръстени ръце, а лицето му беше някак странно. Някак познато на розовокоосото момиче. Тя зяпна от изненада при вида на мъжът и си помисли.
- 'Боже мой, кой е този мъж... толкова много прилича на Саске. Лицето му е някак остаряло, но чертите и очите са като на Саске.- тогава тя същo си спомни, че хаяте беше споменал за някакъв си член на Акатски, който много приличал на Учихата, но незнаел нищо за него. Тя малко се обърка от мислите си.- Не, не е възможно и той да е от Учиха. Всички са мъртви освен Саске... Какво ти става Сакура, защо мислиш толкова много време за него, а не започнеш да измислиш, как ще се оттървем от тези досадници.- скара се тя на себе си и попита заповеднически.
- Как влязохте в тази къща?- тя малко се намръщи и зачака отговора им. Хидан си вдигна едната вежда от раздразнение породено от нейният тон.
- Секси, не се съмнявай в нашите способности, защото ако го направиш много ще се разкайваш.- захили се той дяволито, а розовокоската се вбеси.
- Ти за какъв се мислиш бе, идиот. Това е собственост на Учиха клана и никой няма право да влиза тук, освен членовете на клана. Пък и отвън има охрана. Махай те се докато не са дошли и не са ви убили.- Хидан и Дейдара се разсмяха от грешните представи на момичето за създалата се ситуация и русокосия мъж каза заплашително.
- Ей сладкишче, не си мисли, че някой изобщо ще дойде да ви спаси, защото това няма да стане. Разбира се, че неможе никой да влезе в имението, ако не е член на клана, но ние си имаме такъв.- тогава си извърна главата към чернокосия и каза мазно.- Не познавате ли Учиха Итачи. Той е член на клана и ни помогна да влезем и да убием мизерната ви охрана.- Хидан се усмихна и сръчка русокосия по лакътя.
- Ама че си глупав, защо им каза как се казва. Сега ще му лепнат онова противно име 'Криминално издирван престъпник', толкова е досадно това.- тогава той направи гримаса на отегчение. Сакура се стъписа от произнасянето на името на тъмния мъж и направи крачка назад от изненада. Ино погледна Изплашеното лице на момичето и извика ядосано.
- Какво й правите? Та кои сте вие.- двамата мъже се засмяха, а Сакура хвана ръката на Ино и я дръпна назад. Ино пристъпи и застана до момичето и я погледна с недоумение в очите.
- Стига Ино, стига си викала... Те са от акатски и също така ни намериха.- тя си снижи тона и отново заговри шепнешком на приятелката си.
- Ино сега трябва да измислим някакъв начин да се измъкнем от тази къща и да предупредим тсунаде и останалите.- Ино кимна с глава в отговор и застана в отбранителна позиция. Мъжете се засмяха и гледаха с възбуда към момичета. Итачи пък нито мърдаше, нито говореше. Все така безразличен,но в същото време изплашен и отвратен от партньорите си. и Така къщата се напълни с различни и смесени чувства. На отчаяние и страх, на омраза и ужас, на радост и перверзност, на унижение и разкаяние, на предателство и самоувереност.