Болка и Щастие под синьото небе

First topic message reminder :

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

Прекрасно продължавай...

Утре ще пусна другата глава, защото както казах в другият фик нямам никакво време, потрайте още малко

Съжалявам за закъснялата главичка, но се надявам да ви хареса

Глава 56
На пода на стаята лежеше безпомощно розовокосото момиче. Държеше се за стомаха и стенеше от болка. Опитваше се да я превъзмогне, но тя беше навсякъде по тялото на момичето,а по устната й все още имаше кръв. Двамата се хилеха и й се присмиваха.
- Какво стана к*рво, май куражът ти набързо изчезна? Колко хубаво миреше кръвта ти?- облиза се Дейдара перверзно и потръпна от възбуденост. Сакура се намръщи и извика.
- Вие сте животни. Дано изгорите в ада.- Хидан побесня и отиде до нея. Хвана я за косата и я стисна силно в ръката си. Задърпа я грубо и момичето изпищя от болезненото опъване на кичурите коса. Тя се изправи, за да не може болката да е толкова силна. Сивокосия я задърпа и когато стигна пред леглото я извъртя и Дейдара замачка силно гърдите й. Тя си стисна очите от натиска, който и нанасяше русокоското. Разстръска си едната ръка и извади куная, който седеше на кръста й. Вдигна го и замахна с него. По пода започнаха да падат розови кичури, а двамата се стъписаха от това нейно действие. Тя мина под ръката на сивокосия и се затича към вратата, но Дейдара беше за секунда пред нея и я хвана за шията. Повдигна я и дяволска усмивка се появи на лицето му. Сакура не преставаше да се съпротивлява и да измисля различни начини, за да избяга от двамата си насилници.
- Това беше хитро малката, признавам. Да си отрежеш скъпоценната и мека коса, за да избягаш. Но повече път за бягане няма да има.- Хидан се усмихна злобно.
- Прав беше Конохамару, като каза че си буйна и ината. Но няма да ти позволим да ни провалиш удоволствието.- и двамата се захилиха, а розовокоската висеше над земята и едва дишаше. Дейдара замахна с ръката и хвърли момичето на леглото. Тялото й се тръшна силно и тя се залепи за него. Поредната болка не закъсня. Всяка част от тялото я болеше и чувстваше, как малко по-малко силите й за съпротива изчезват. Тя си свлече краката на леглото и не помръдна. Дишаше тежко, а сърцето й туптеше бързо. Хидан беше все така усмихнат, запъти се към нея и когато стигна леглото я хвана отново за косата и я дръпна да стане. Розовокоската стана и той я обърна към себе си. Отдалечи се малко от нея и я пусна. Тя седеше и залиташе. Тогава русокосия се приближи зад нея и я обгърна с двете си ръце. Спря ги на копчетата на блузата й и ги хвана. Стисна си ръцете и разкъса блузката й, а Сакура изпадна от ужас. Тя беше само по сутиен, а по тялото й се виждаха синини от ударите им. Русокосия отново я прегърна и с ръцете си извади пищните й гърди навън. Сакура започна да се тресе от страх, защото знаеше какво следва и беше безсилна пред тези отвратителни чудовища. От двете ръце на Дейдара излязоха езици и започнаха нахално да се плъзгат по гърдите й и да обикалят около зърната й. Тя се отвръщаваше само от вида им, камо ли от допира им по тялото й. Русокосия започна да се възбужда и да стене от удоволствие. Хидан също се възбуждаше и започна да си плъзга ръката към панталона си. Когато стигна до мъжкото си достойнство започна да го масажира и да стене от пламеното усещание, което чувстваше. Момичето се ококори и започна да прихлипва. Дейдара не спираше безсрамно да облизва гърдите й и си приближи по-близо ръцете. Тогава устата на ръцете му започнаха да смучат силно зърната й, а тя започна да вика. Хидан просто се побъркаше от виковете на момичето и изпадаше в екстаз. Сивокосия изнервничи и яростно извика.
- Искам и аз да се по-забавлявам с нея.- русокоското си вдигна главата и спря да я усмуква. гърдите на розовокоската се зачервиха. Дейдара си отпусна захвата и каза смирено.
- Ето ти я... Много е гореща... Ммммм- изстена той и пусна Сакура. Пристъпи една крачка назад и блъсна момичето към сивокосия. Сакура залитна и се озова в ръцете на Хидан. Погледа и се спря на очите му, а в тях тя видя жажда за нейната плът. В погледа й не спираше да има отвръщение. Тя се стегна, а той я придърпа към себе си, така че да се долепи до тялото му и да усети коравия му член. Когато тя се допря до него, смути се и си дръпна тялото назад, но сивокосия си усили захватката и я накара да остане прилепена за него. Тогава той плъзна ръката си по гърба й и я спря на задника й. Започна да обикаля около него и отвреме, навреме да го стиска с пръсти. Сакура просто се беше вцепенила и не мърдаше. По лицето на сивокосия се появи сатанинска усмивка и хвана полата й. Стисна я и като партньора си я разскъса на парчета. По пода падаха хиляди парчета от вече скъсаната пола на момичето. Виждаха се само гащичките и от гледката Дейдара си свали мантията, а после и панталоните. Момичето седеше полугола пред мъже, който бяха прежаднели за секс. Започна да й се върти свят и да й се гади от всичко, което се случваше. Сивокосия си плъзна отново ръката по гърба й и се спря на закопчалката на сутиена й. Сключи си пръстите и го разтвори. След това стигна до презрамките и ги скъса. Сутиена й се свлече на земята, а тя изпадна в ужас. Гърдите й докосваха възбуденият мъж и го караха да потръпва. Тогава той започна да ги опипва и мачка възбудено. Сакура седеше и непомръдваше дори. Той ги мачкаше и се наслаждаваше на големите й и стегнати гърди. Сълзи започнаха да се стичат от очите на момичето. Хидан видя сълзите й и още повече се усмихваше. Той си спусна другата ръка по стегнатото й коремче и стигна до гащичките й. Започна да я движи нагоре-надолу и да я масажира. Сакура притаи дъх, защото вик на отвращение напираше в гърдите й, но ако го беше издала щеше да стане още по-лошо, защото тя беше разбрала, че виковете й повече ги възбуждаха. Хидан си спря ръката на отвора на прашките й и започна да си провира пръстите под тях. Сакура направо изтръпна, едва сега тя си помръдна ръката и я сложи на прашките си, за да спре ръката му да не слиза по-надолу.
- Недей.- Той се смути и я погледна. В очите й имаше молба. Той направи дяволската си усмивка и безсрамно я попита.
- Девствена ли си?- тя се смути и се изчерви. Той я беше засрамил, както никой досега не беше. Срамът й му хареса.
- Отговори на въпроса?- заповяда й той.
- Аз....- заекна тя от срам и си наведе главата надолу. Вдигна й главата и продължи да я унижава.
- Попитах те, дали си девствена.- тя го гледаше със жал, а той се ухили победоносно.
- Виж имаме си девственица. Не сме ч*кали досега девственици....- тя се разплака. Плачеше, защото беше подчинена и победена от тези извратени животни.
- Ммммммммммм... Сигурно ще е страхотно.- изстена русокосия и се облиза възбудено. Хидан видя желанието на партньора си, махна си ръцете от нея и я блъсна към Дейдара. Русокосия я хвана, а Хидан каза.
- Ти си първи.- дяволската му усмивка не се махаше от лицето му.- Прави каквото искаш с нея.- Русокосия захапа зърното на момичето и започна да го смуче и да го хапе. Сакура се разплака и си стисна очите. Отвън започнаха да се чуват силните гръмове на гръмотевиците и биенето по прозорците на силния вятър.

:kisss: Любов супер е :kisss:

Невероятно е! :obi4amte: Искам следващото ПЛС

Много е яко

Ето и тук пускам следващата глава Слагам и 18+

Глава 57
Итачи беше вече в къщата, седеше на един стол в кухнята и си мислеше. Инстинктивно погледна към мивката и един спомен изникна пред очите му. Спомен за майка му, която седи на нея и мие чиниите и отвреме-навреме поглежда към него и брат му и нежно се усмихва. После се обръща обратно и продължава работата си. Той се натъжи и си обърна погледа, там срещна креслото, където всяко свободно време баща му прекарваше, четейки някои вестник или гледаше някое интерестно предаване. Той се насълзи и си върна погледа към масата. Там си спомни, как седеше невинното му и малко братче и му се усмихваше с любов и уважение. Той се разплака, а сълзите му се стичаха по лицето. Плачеше за щастливото му семейство, което вече не съществуваше. Беше мъртво. Изтрито от лицето на земята и той вече не беше щастлив с тях. Учихата си стовари бясно юмруците на масата и загледа с вбесения си поглед.
Русокосия пусна гърдата на Сакура и си постави едната ръка на прашките й. Започна да я масажира и езикът на ръката му започна да я дразни. Розовокоската изстена ужасена. Какво беше това чувство което тя изпита. Тя беше изненадана от себе си и от тялото й. Дейдара продължаваше да я дразни, а тя леко се отпусна. Дяволска усмивка се появи на лицето на русокосия, а партньора му не спираше да се възбужда. Хидан си смъкна наметалото и започна да си сваля панталоните. Но когато стигна до копчетата му се спря.
- 'Ще оставя тази работа за нея.'- помисли си със задоволство той и се усмихна. Сакура се беше отпуснала и сега дишането й беше по-нормално. Русокосия си махна ръката и тя се смути. Тогава той я хвана с двете си ръце и я обърна към себе си. Очите им се срещнаха и тя потръпна от самодоволния му поглед. Той я погледна в очите и с унижителен тон започна да говори.
- Направи ми св*рка.- Тя се скова от думите му и си ококори очите. Не вярваше на това което беше казал той. Тя никога не беше правила такива мръсни работи, а сега той я караше да ги прави. Ръката й потрепна и тя се опита да се освободи, но Дейдара я хвана по-силно и отново с онзи тон за говори.
- Кукло, няма каде да ходиш. Не разбра ли, че ще бъдеш наша и няма измъкване от нас?- Сакура се ужаси.
- Ама аз...- заекна тя и русоксосия се разсмя.
- Да-да, знам че си девствена и не си правила такива неща... Но сега ще се наложи.- той я погледна със плашещ поглед. Тя изтръпна и си наведе главата.
- Клкени и ми извади... Знаеш кое.- той продължаваше да се забавлява с нея. Тя беше подвластна на двамата мъже и в този момент само от тях зависеше нейната съдба. Той хвана ръката й и я сложи на вече възбудения си член. Тя се скова още повече и се опита да я махне, но проклетото животно я стискаше силно и тя неможа. Дейдара започна да движе ръката й по мъжкото си достойнство и да стене от удоволствие.
- Ммммммммм... Толкова е хубаво... Мммм... Не спирай....- със всяка изминала секунда Сакура се ужасяваше от действията си и от големината на члена му. Той беше голям и възбуден и скоро щеше да е вътре в нея. Това я накара да се стегне и Дейдара се подразни, че убиваше удоволствието му. Тогава спря ръката си и каза заповеднически.
- Клекни и ми направи св*рка....- Тя си вдигна главата и го погледна с умоляващ поглед, но той дори не се трогна от него и заговори.
- Знаеш какво ще стане ако не го направиш, нали?- тя се ококори, а той продължи.- Ще има бой, така че за твое добро е да го направиш. И не си мисли да правиш глупости или да се дърпаш, защото с нищо няма да спечелиш от това. Ти си наша и никой не може да ти помогне.- усмивката не се махаше от лицето му. Хидан не спираше да си доставя удоволствие, като разтриваше члена си. Сакура си смекчи погледа и заговори.
- Знам...-натъжи се тя.- Добре ще се опитам да го направя.- той започна да движи и масажира чувствителните си части, а тя започна да прикляква. Сложи си колената на пода и беше в кленала поза. Тогава той започна да казва, какво да направи.
- Сега ми махни слиповете и хвани члена ми.- тя беше все така ужасена, но ако не го направеше, щеше да понесе още много удари от тяхна страна. А тялото й не искаше това и не се съпротивляваше от гадостите, които я караха да прави. Тя хвана слиповете му и започна да ги събува. Когато го направи големият му член се вдигна нагоре и добре показа, че копнееше за топлата й и непокътната плът. Момичето се ококори и преглъдна веднъж. Тогава русокосия заговори.
- А сега го хвани и стисни, за да го възбудиш още повече. След това го лапни и го засмучи, все едно че смучиш близалка.- розовокоската хвана големият му член и потрепери от ужас. След това си доближи устните до него. Схлузеста течност се беше появила по него, което ястно показваше възбудата на мъжът. Тя си затоври очите и с отвращение го вкара в устата си. Дейдара изстена от удоволствие, породено от топлата й уста. Хидан изтръпна от възбуда и се захили мазно, защото и той щеше да изпита цялата тази наслада, която изпитва партньора му. Дейдара хвана главата на розовокоската и започна да я движи нагоре-надолу. Тя чувстваше цялата му мъжественост да се движи в устата й. Стискаше си очите, за да не вижда отвратителната гледка. Той неспираше да клати главата й и с всяко негово стенание забързваше скоростта на движенията си. Русокосия умираше от удоволствие, а в малката устичка на момичето се виждаше бързото движение на члена му. Той неспираше да движи главата й и буквално викаше от наслада.
- Ахххххх... Оооооооо...- стенеше той.- Страхотно ееее...- той си махна ръката, а тя продължаваше да го възбужда.
- По-бързо... Ммммммммм... Прави го по-бързо...- момичето започна да усилва темпото, а русокосия се чувстваше, като в рая. Членът му се беше втвърдил, а на момичето й ставаше все по-трудно да го вкарва в устата си. Не след дълго русокосия усети, как кръвта му се покачва и наближаваше момента да свърши. Тогава Хвана главата на момичето и с леки движения я спря. Тя се смути и го погледна объркано.
- Не малката... Неискам да свърша още... Пазя се за теб...- дяволитата му усмивка отново се появи. Тя неразбра какво искаше да каже той. Дейдара я изправи и тя застана пред него. Погледна го и зачака. Зачака неизвестното, което още незнаеше, но беше сигурна че няма да е приятно за нея.

Невероятна главичка Искам още

sweet_temari написа:Невероятна главичка Искам още

Съгласна съм

Леле великолепно е И е първи фик Нямам думи, с който да го опиша. Мн е яко. Пускаи още :kisss:

Ето и следващата главичка на фика ми

Глава 58
На улицата седеше разплаканото русокосо момиче и непомръдваше. Мъжът се приближи до нея, подаде си приятелски ръката и заговори.
- Ино, какво се е случило? Защо си в това състояние?- тя едва си повдигна главата и видя, че пред нея седи Джирая. Лицето и беше изненадано, както и натъжено, а по очите й падаха сълзи. Белокосия се обърка от вида на лицето й и заговори.
- Хвани ми ръката и стани. Кажи ми какво е станало? Мога ли да ти помогна с нещо?- тя се вгледа в очите му и там видя разбиране и приятелство. Джирая се концентрира и започна да се вслушва в главата й. Изведнъж се смути, защото не можеше да чуе мислите й. А на единственият човек, на който неможеше да чуе мислите беше Тсунаде, защото преди винаги ги четеше и тя се тренира да отблъсква тази негова способност. Русокоската хвана ръката на мъжът и се изправи. Изтупа се от прахта по дрехите й и погледна към него. Джирая седеше замислен и объркан. След около минутка мълчание той се изправи пред нея и заговори.
- Сега ми кажи какво е станало?- гласът му беше спокоен. Тя падна на коленете си и заплака. Той още повече се обърка от реакцията й и зачака.
- Мастър Джирая... Слава на бога, че ви срещам... Имаме огромен проблем... Селото е в беда, Наруто, неджи и....- тя беше прекъсната от белокосия.
- Как така в опасност? От кого? Веднага ми разкажи.- той беше разтревожен. Тя си вдигна главата, погледна го и заговори.
- Акастки, те...- Джирая се ужаси от изричането на името на организацията.
- Какво те, Ино? Да не би да са в селото? Къде е Наруто?- паникьоса се той и започна да се оглежда на всички страни. Тя се изправи и продължи.
- Не точно.- той я изгледа объркано.- В гората са, но Наруто и приятелите му се бият с Конохамару. Не с тях.- Джирая настръхна.
- С кого? Със Сарутоби Конохамару?- той беше изненадан и доста паникьосан.
- Да... Същият... А Сакура е в имението на Учиха и те....- тя си спомни за приятелката си и се насълзи.
- КАкво те... Ино...- тя въздъхна и заговори.
- Трима от тях са при нея. Разбрах, че са дошли, за да я изнасилят и да причинят болка на Саске и останалите.... Моля ви помогнете на нея и на момчетата.- тя се разплака, а той се замисли. Така минаха няколко минути и двамата непродумваха. Не след дълго Джирая се опомни, стана прехапа си пръстта и извика.
- Призоваване.- на земята се появиха няколко жаби. Тогава започна да им говори.
- Гамакичи- ти отиваш при Тсунаде и й разказваш какво става. Кажи и също, че я чакам на моста.- жабата кимна и изчезна.- Гамататсу ти отиваш при Какаши и също разказваш какво е положението. Ще се срещнем с него на моста.- жабата също изчезна. И така той нареди на всичките жаби да отидат при всички опитни нинжи на селото и срещата на всички щеше да е на моста. Джирая се обърна към момичето, а в очите му имаше загриженост.
- Трябва да вървим.- след това се усмихна, но усмивката му беше фълшива, за да успокои момичето. Но всъщност беше много притеснен за кръщелника си и за ситуацията която се беше създала. Те тръгнаха и заподскачаха по къщите.
В кабинета на Хокагето.------------------------------------------------------------------------------------
- Тсунаде-сама, няма ли да спрете да пиете Саке и да застанете поне веднъж на мястото си, за да се захванете за работа.- възмотено попита Шизуне. Тсунаде я погледна и се нацупи.
- Досадна си Шизуне... Не ми разваляй удоволствието...- каза Хокагето и вдигна чашката си пълна със Саке.
Отпи от нея и в този момент Гамакичи се появи от нищото. Тя се стресна и разля Сакето върху дрехите си. Намръщи се, стана от стола си и започна да тръска разлятото питие от дрехите си. Започна да нервничи и да псува.
- По дяволите... Този проклет Джирая, няма ли да спре да ме стряска... Мамка му... Отиде ми удоволствието...- тя не спираше, когато Гамакичи заговори.
- Извенете Хокаге-сама за притеснението, което ви създадох... Но имам важни новини за вас от Джирая-сама.- Тсунаде го погледна и седна отново на стола си.
- Какво е станало този път?- запита объркано тя.
- Харуно Сакура е в беда...- тя го прекъсна и изненадано възкликна.
- Сакура ли? Какво е станало с нея?- жабата продължи.
- Тя е в имението на младият Учиха и няколко мъже са вътре. Ако мога да съм по-точен са трима и се опитват да я изнасилят. Джирая срещна приятелката й Ино и тя му разказа всичко. Имам и....- тя отново го прекъсна, стана от мястото си и започна да вика.
- Шизуне, кажи на Хатаке Какаши и на Майто Гай да се явят при мен. Ще ги изпратя за да помогната на Сакура и...- жабата заквака и прекъсна изречението на Хокагето. Тя направо пощуря, обърна се към Гамакичи и извика с бесен глас.
- Какво искаш? Защо издаваш това ужасно квакане?- жабата спря да квака и започна да говори.
- Това не е единственият проблем Хокаге-сама. В гората се води битка... От селото има шпионин и предател...- тя си ококори очите невярващо на думите на жабата.
- Как така шпионин и предател? Какво искаш да кажеш?- жабата отново заговори.
- Казва се Сарутоби Конохамару... Той работи за Акатски и е шпионирал Узумаки Наруто и приятелите му. Сега се бие с тях някъде в гората. От страната на Наруто има някакво момче на име Сенджу Хаяте, той се бие заедно със Наруто и останалите. Но Акастки също са в гората. Джирая-сама поръча да ви предам, че ще ви чака на моста с Яманака Ино. Това е, което имах да ви казвам. Затова моля да ме извините. Чаооо.- извика Гамакичи и изчезна изведнъж, както се беше появил. Тсунаде си прехапа долната устна и започна да крачи напред-назад из офиса си. Няколко минути продължи това и тя отиде до прозореца. Загледа се отвън през него, а времето не спираше да се променя към лошо. Дърветата се люшкаха и листата им падаха по земята. Някъде в далечината се виждаха гръмотевиците да проблясват на небето, да падат към земята и да издават силен шум.

ЛОЛ искам ОЩЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Ухаа Супер е! Искам още

Заповядайте и следващата главичка и още малко километри

Глава 59
На поляната седеше изстиналия труп на момчето, а около него имаше локва от неговата кръв. Наруто прегърна Хаяте и заплака. Сълзите му се стичаха по тялото на вече мъртвият му приятел, падаха на земята и се смесваха с кръвта му. Наруто започна да се тресе от болка и тъга. Болката му беше вътре в сърцето и искаше да излезе на вън като вик. Гърдите му бушуваха и гласът му напираше в тях. Той държеше главата на приятелят си и целуваше стъдените му като лед бузи. Болката от изгубен любим за него човек беше непоносима. Той се клатушкаше и плачеше. Дъждът валеше по лицето му и по тялото на момчето. Изведнъж се чу тъжен вик. Неджи и Саске си вдигнаха главите.
- Ааааааааааааааааа.... Нееееееееееееееееееееееее...- викаше Наруто и сълзите му се стичаха по лицето. Техните също почнаха да падат от очите им. Беше болезнено да гледат НАруто, как страда. Но всъщото време сърцата им плачеха за загубата. Саске стана и седна до русокоското. прегърна го и започна да му говори.
- Недей Наруто. Него вече го няма... Вземи и се успокой...- Наруто си надигна само главата и изсъска през зъби.
- Махни се Саске... Не ме докосвай...- той се тресеше, а Учихата се вцепени от думите му. Какво за бога ставаше с него, че така му говори. Чернокоското си отдръпна ръцете от него и стана. НАруто наддаде още един вик. Цялото място около поляната завибрира от вика на момчето. Пейн стана от земята и усети какво беше направил. Беше убил най-скъпото за него на този свят, беше отнел не само за него обичан човек, но и за тези три момчета, които са го обичали и са му дали, това което той не е могъл да му даде. Но също така разбра, че няма да може да живее без Хаяте и беше готов на всичко за да може тялото на ХАяте да остане при него и да го погребе на място, където винаги ще може да ходи да го вижда. Щеше да направи цяла гробница даже, щеше да направи статуя в страната, за да може хората да го почитат, щеше да го направи светец и бог. Нямаше да позволи на никой да му го отнеме. Той стана и застана сериозно, но по очите му още се стичаха сълзи.
Наруто се обърна към Конохамару, който дяволски се хилеше и извика заплашително.
- Ще те убия нищожество... Ще си платиш за това което стори на Хаяте.- Конохамару не спираше да се смее и подигравателно каза.
- И как ще стане това... С тази мизерна жабка ли ще ме спреш?- Наруто си смъкна главата и погледна към трупа на момчето.
- Ще си отмъстя за теб Хаяте... Обещавам...- той си надигна едната ръка и постави леко и внимателно тялото на ХАяте на земята. Изправи се и се качи на гърбя на Гамабунта. Тогава му заговори.
- Бунта, знам как ще победим този мизерник.- жабата се учуди и попита.
- НАруто?... Наистина ли си измислил начин?- русокосия си изтри сълзите, усмихна се и уверено каза.
- Вярвай ми...- Бунта кимна с глава и започна да слуша много внимателно плана на момчето. Конохамару започна да се дразни от скуката, която беше настъпила. Бунта само кимаше с глава и се усмихваше, а Наруто още повече се смееше мазно. Конохамару неиздържаше от нерви. Най-накрая русокосия се надигна и застана спокойно. Тогава извика.
- Давай Бунта.- Жабата започна да подскача и да изхвърля водни атаки към конохамару и Водния господар. Водния с лекота отбягваше атаките му, защото бяха от вода и минаваха без проблем през тялото на Господаря. Тогава НАруто се озова зад гърба на Конохамару. Бунта изплю от устата си масло, а НАруто хвърли един кунай със запалителна бележка. Маслото се възпламени и огъня се сблъска с Водния. Тогава Водния господар започна да се топи. Конохамару гледаше невярващо. Скочи на земята и застана към Бунта и Наруто. От Водния остана само локва вода, която малко по малко изчезваше. Пейн се смути, защото за първи път някой побеждаваше Водния господар. Конан пък започна да нервничи и да се притеснява за любимият си.
- Пейн помогни ми, кажи ми какво да правя?- уплашено каза Конохамару в главата си.
- Не ме интересъва плъх, сам се оправяй....- момчето се ужаси от тези думи.- Казах ти да не убиваш ХАяте и че го искам жив. Но ти не ми се подчини и сега вече не ми трябваш.- конохамару разбра, че краят му наближава и че ще умре. Наруто се натъжи и извика.
- Гледай Хаяте... Как убиеца ти ще умре.- Бунта изхвърли една топка вода и удари Конохамару. Той се превъртя и падна на тревата целият в рани и кръв течеше по него. Изведнъж се чу силен вик, но не беше на мъж. Беше по-тънък, по-нежен и в същото време яростен. Конан седеше на земята и гледаше с дяволски яростен поглед. А в гората нищо не се променяше. Нито времето, нито небето, нищо. Сякаш времето беше спряло.

Много е яко искам ощииииии :uhaa: :uhaa: :uhaa:

Супееер Давай още

Ето и следващата главичка :cvetq: слагам 18+

Глава 60
Хидан хвана грубо Сакура и я стисна по раменете. Тя си стисна очите от болезненото усещане, което й беше причинил той и изохка. Това направо подлуди сивокосия и той започна да мачка грубо гърдите й. Тя си извърна погледа на другата страна, а той хвана едната й ръка и я прикова на мъжеството си. Той се възбуждаше докато русокосия му партньор се наслаждаваше на св*рките, които тя му правеше. Сега беше неговият ред и нямаше да й позволи да развали удоволствието му. По-скоро би я пребил от бой, отколкото да го напарави. Тя малко се смути, защото не и беше приятно точно той да я докосва. Би предпочела русокосия да го прави, защото той може и да беше груб, но в същото време я докосваше нежно, сякаш да не я счупи. А той беше груб по всички параграфи, но нямаше избор, ако неискаше да си изпроси още бой. Тялото й не беше се съвзело още от ударите, който й бяха нанесли досега. Тя си отпусна ръката и я постави на члена му. Той се усмихна с дяволитата си усмивка на покорността на жертвата им и изстена още веднъж. Тогава започна да си движи ръката по него, а той да мачка силно гърдите й. Усещаше болка от грубото стискане
по гърдите си, но нямаше какво да направи и покорно си мълчеше. Сивокосия си сложи ръката на нейната и я погледна в очите. В очите му се виждаше жажда, като на прежаднял в пустинята човек за вода. Тя малко се смути от реакцията му, а той и заговори със заповеднически глас.
- Съблечи ме.- тя се ококори от думите му, но смирено си махна ръката от неговата и започна плахо да разкопчава едно по едно копчетата на панталона му. Хидан се хилеше унижително, а русокосия правеше същото. Той седеше пред тях и си играеше с достойнството си. Когато Сакура разкопча копчетата, разтвори панталона му и го свлече надолу. Повдигна се и изсъска през зъби.
- Ето, вашата робиня ви съблече, ще иска ли нещо друго звярът.- това вбеси Хидан и той си вдигна ръката. Тогава тя си дръпна лицето и побърза да си сложи ръката пред него. Веднага той се усмихна и каза заплашително.
- Вече знаеш, какво ще последва ако не си послушна. Губя търпение, затова не ми дръж такъв тон. Не ме карай да го изгубя напълно, защото няма да е приятно за теб.- В очите на момичето се появи ужас породен от заплахите му. Смекчи си ядосания вид и кимна с глава. Сивокосия продължаваше да се смее и реши да я унижи.
- Е девственице, вече се научи как се правят св*рки... Направи и на мен.- тя изтръпна. Как да повтори това отвратително нещо, което я карат да направи. Тя си сви устните навътре, а сивокосия едва удържаше нервите си.
- Щом на него можеш, значи и на мен ще можеш. Започвай.- извика зловещо той, а момичето започна да се моли.
- Моля те, недей...-заекна от мисълта за ужасяващото нещо.- Не ме карай да го правя.- тогава тя получи силна плесница от негова страна и залитна. Той я хвана, а ръката му се беше отличила на бузата й. Тя го погледна и се насълзи.
- Или ще ми направиш св*рка или ще изпиташ най-голямата болка, която не си чувствала досега и ще молиш да не си се раждала.- тя изтръпна още повече и смирено махна слиповете му, а пред нея се показа мъжеството му. Тя се скова от вида му, защото беше още по-голям от този на русокосия. Хидан заговори дяволито.
- Ще почваш ли или аз да те почвам.- тогава си удари юмрука по шкафчето, което седеше до него и то се потроши. Сакура едва дишаше, сърцето й буквално препускаше от страх, от това което той може да й направи. Тя клекна на краката си и стисна чл*на му силно, това накара кръвта му да се надигне и да запулсира. Той направо побесня от наслада. Момичето започна да плъзга езика си по него, а в резултат на нежното й докосване се показваха вените му. Той започна да стене, партньора му също. Сакура си приближи устата до главичката му и я засмука. Хидан полудя от екстаз, започна да стене и да вика.
- Мммммммммммммм... Страхотна си... Продължавай...- тя започна да си движи устата нагоре-надолу по чл*на му и да си мърда ръката в ритъм с устата. Това направо подлудяваше мъжът. Той й хвана главата и започна грубо да я натиска надолу. После леко я отпусна и тя си изправи главата, като започна да се дави. Грубостите направо побъркваха Хидан и веднъж почне ли с тях няма спиране. Тогава започна силно да натиска и отпуска главата й, когато я натискаше надолу, така правеше че чл*на му да стига чак до гърлото на момичето. Розовокоската се мъчеше да се освободи от ръцете му и да си поеме въздух, но не успяваше. Не след дълго тя започна да се
задавя и от устата й започна да излиза пияна. хидан видя това и си махна ръцете от главата й.
Сакура си махна устата, а на пода падаше пияната от устата й. Хидан хвана чаршафа и си изтри мъжеството, а Дейдара се разхили и подигравателно каза.
- Ех, винаги си бил грубиян и извратеняк... Ще убиеш момичето и край със удоволствието ни...- Хидан си присви очите и изсъска.
- Млъкни мекушавчо... Това как го правя не ти влиза в работата.- Дейдара нищо не каза, а само се нацупи. Тогава сивокосия сграбчи момичето и го хварли на леглото. тя се стовари на него и се чу, как от ударът се скъса една пружина. Тя извика от унищожителната болка, която изпита, а те се разсмяха. Итачи все така седеше в кухнята и чуваше виковете на момичето и шумовете от ударите, който те й нанасяха. Чуваше противните им гласове и унижителните им смехове. Той си стискаше юмруците и силно удряше по масата. Всичко навън вилнееше. Дъждът плющеше по прозорците, вятърът зловещо виеше, а гръмотевиците раздираха силно небесата. Тази ужасна картина беше старта на съдбата на Сакура. бъдещето й щеше да бъде изпълнено с
мъка, с болка, с отвръщение от спомена за този ден, с презрение към насилниците си, с омраза към себе си, затова че им се е дала. От днес нататък тя никога нямаше да бъде същото момиче, защото тези двете чудовища напълно щяха да преобърнат живота й.

Невероятно! Искам ощеее

o6teee e

Това беше малко первезничко, но пак ми взе ума! Давай още! Скоро ли ще има?

Ощеееееееее :wave: :wave: :wave:

Много якооооооооооо

hinata знам, че беше перверзничко, но това го написах със замисъла- Сакура да не иска да говори за този ден пред и с никого няма да кажа нищо повече защото ще издам какво става по-нататък Ето и следващата главичка :angel:

Главa 61
Тсунаде се махна от прозореца и погледна тихо седящата Шизуне.
- Шизуне доведи ми всички, които са завършили академията и могат да използват техниките си и нинджуцуто на моста.- помощничката й зяпна с учуда устата си и заговори.
- Но Тсунаде-сама... Защо тях?... Не трябва ли да пратим, като подкрепление най-силните си нинджи.- Хокагето погледна в очите й и каза спокойно.
- Селото се нуждае от защита също, пък и не се съмнявай в способностите на младите. Те имат силата и волята да защитават селото и приятелите си, затова изпращам тях. Защото те единствени ще могат да се справят с враговете.- тя се усмихна, а Шизуне кимна с глава и изчезна. Тсунаде излезе от кабинета си и се запъти към срещата с Джирая. А на моста седяха белокосия и Ино. Стояха и чакаха да дойдат всички, които беше повикал Джирая. Не след дълго се появи какаши, а след него и Гай. Дойдоха и Киба, Лий, Тен-тен, Шикамару, Сай, Чоджи и Шино. Тримата елитни нинджи седяха учудено, защо точно те бяха там, но нищо не казваха. След тях пристигна Шизуне и най-накрая дойде и хокагето. Всички седяха и мълчаха. Никой от младите не разбираше, защо беше там, но бяха търпеливи и не заговаряха за това. Бяха се разделили на две групички и си говореха. Най-накрая Тсунаде си изправи главата и заговори.
- Всички се чудите защо ви викнах точно тук, нали?- те кимнаха с глава в отговор и тя продължи.- Добре, извиках ви, защото сме в беда. Не само селото, но и другарите ви.- младите се спогледаха и погледнаха към Ино, тя се смути и си наведе главата.
- В селото се е пребивавал шпионин и предател.- всички се възмутиха от думите й и се споглеждаха. Всеки мислеше, че другият е този предател и се вбесяваха. Това беше направил и Киба, като гледаше към Сай. Сай беше с нормално телосложение, с черна коса и със черни очи. Лицето му беше красиво, но на него никога не се показваха искрени чувства. Той като дете беше вземат в Анбу и обучаван при сурови условия. Владееше до съвършенство нинджутсуто си. Преди около две седмици беше включен в мисията на Наруто и Неджи. Те тримата трябваше да отидат до едно от селата на страната на Огъня и да занесат някакъв си документ на лидера им. Така те тримата се сприятелиха и Сай поиска от Лидера на Анбу да участва в мисиите на Наруто и приятелите му. Единствен Саске не приемаше момчето за негов приятел и постоянно го гледаше с недоверие. Всички млади се познаваха и уважаваха. Не само това, те бяха истински приятели, само Киба странеше от всички, защото не харесваше никак русокоското. Киба извика ядосано.
- Ах ти, знаех си, че ще навредиш на селото... Сай ти си нищожество.- чернокоското се изненада, но веднага се ядоса и каза.
- Мери си приказките куче.- Киба просто побесня.
- Искаш ли това куче да ти срита задника от бой, а-а?- Акамару излая и започна да ръмжи момчето. Сай застана спокойно, защото беше чел, че ако човек седи спокойно на обиди отправени към него, то опонента му е или глупав или се перчи. И най-вече то опонента ти ще продължава да се вбесява. Киба повече клонеше към второто, защо не беше никак глупав, за разлика от Наруто. :D
- Не ме карай да се смея, куче.- той се разсмя, а Киба неспираше да се ядосва.
- Сай просиш си боя, така че не ме изкарвай извън релси.- каза заплашително Киба. Сай изсъска през зъби.
- Ами айде да те видим като си толкова печен.- чернокосия си извади свитъка и се приготви за атака. Киба приклекна и Акамару се превърна в негово копие и застана на гърба му. Излитна във въздуха и извика.
- Гатсу-у-у....- и тогава се обърка, защото седеше във въздуха и неможеше да мръдни. Обърна се на другата страна и видя, че Акамару също седеше във въздуха, като него. Тогава си наведе главата и видя, че Тсунаде ги държеше с двете си ръце. Той започна да мрънка.
- Ама Хокаге-сама.... Защо?... Пуснете ме да му сритам задника на този смешник...- пелтечеше той, а Тсунаде седеше и го гледаше вбесено. Сай се усмихна леко и тя заговори зловещо.
- Престани веднага или аз ще ти сритам задника от бой.- Киба преглътна страхливо и кимна с глава. Тсунаде го пусна и той падна на земята, пусна си ръката леко надолу и пусна Акамару на земята.
- Виж Киба, Сай не е предателя. Имах предвид Сарутоби Конохамару. Той е шпионина и предателя в селото... А сега стани и се извини на Сай, затова че го обиди.- Киба стана от земята и се нацупи.
- Извинявай.- казана нацупено и Сай се усмихна лукаво.
- НЯма защо, куче.- Киба си стисна зъбите, но се въздържа от действия. Тсунаде започна да разказва за ситуацията и какво се случваше в момента. Всичики седяха и слушаха. Със всяка изречена дума се нахъсваха все повече към битка. Когато свърши разказа си Тсунаде замълча за около минутка и после започна с заповеднически глас.
- И така ето как ще се формират отборите за помощ на НАруто и Сакура. Първият отбор са: Инузука Киба,Нара Шикамару, Акимичи Чоджи и Рок Лий. Капитан на първи отбор ще е Майто Гай. Втори отбов ще са: Тен-тен, Сай, Абураме Шино, с капитан Джирая. Аз, шизуне и Хатаке Какаши ще отидем в именито на Учиха и ще помогнем на Сакура.- Ино си вдигна главата и запита объркано.
- Ами аз... Аз какво да правя.- Тсунаде я погледна и усмихнато каза.
- Ти Ино се прибери и си почини. Твърде много неща ти се струпаха напоследък на главата.- Ино се смути и извика ядосано.
- Как така да си ида? Искате да кажете да седя и нищо да не правя, когато приятелите ми се бият и се борят да оцелеят. Това ли искате да направя?- тогава тя си наведе главата и се разплака. Хокагето се натъжи и заговори.
- Добре Яманака Ино... Ти идваш с нас да спасим Харуно Сакура.- русокоската си надигна главата, изтри си сълзите и искри на щастие засияха по очите й. Всички се усмихнаха и се разделиха. А над селото времето не се променяше. Дъждът си валеше и падаше по земята. Вятърът все така люшкаше клоните на дърветата, а светлините, които създаваха светкавиците бяха плашещи.

мн в яко ощиииииииииииии :uhaa: :bravo:

Супер еее Кога ще има още?

Нямам думи Искам ощиии

Глава 62
На земята седеше Конан и сълзите и се стичаха по лицето. Тя стана и чакрата й буквално избухна. Около нея започна да кръжи чакрата й и да създава зловещо чувство. Пейн се изплаши, пристъпи до нея и заговори.
- Стига Конан, успокой се.- тя го погледна със зловещ поглед и изсъска.
- Ти можеше да го спасиш... Защо не го направи?... По дяволите.... Защо не го спаси?- той си наведе главата и каза.
- Права си. Можех да го спася... Но той не ме послуша, как трябваше да постъпя?- Тя извика вбесено.
- Значи само ти скърбиш за Хаяте, така ли?... А помисли ли за мен?... За болката която изпитвам сега... Не, не помисли, затова не ме спирай да си отмъстя за него.- тя го гледаше с яростния си поглед, а той едва промълви.
- Прави каквото искаш, но имам две условия.- тя се обърка.- Искам тялото на Хаяте и не убивай приемника на Деветоопашатия звяр, той така или иначе ще умре, когато изкараме Кюби от него.- тя кимна с глава и се изправи. Тогава той загрижено каза.
- Ако трябва ще се намесим, но все пак се пази. Чули....- тя му се усмихна и го целуна.
- Знам братко, ще се пазя.- каза тя и излитна с бясна скорост.
Наруто седеше на жабата и гледаше към полу-умрялото момче. Изведнъж до Конохамару се появи Конан. Тя клекна и повдигна главата на момчето. Тогава сълзи тръгнаха да падат по Конохамару. Той я погледна и се смути.
- Ко... Конан, какво правиш тук?... Защо дойде?- сълзите й неспираха да падат по него.
- Не говори Конохамару, пести си силите. Когато приключа тук ще те излекуваме.- момчето се изкашля и каза.
- Не Конан, аз няма да оцелея. Скоро ще умра, затова побързай и се махни иначе и теб ще убият. А аз не искам това.- тя се ококори.
- Какво искаш да кажеш с това, че не го искаш?- попита объркано тя.
- Просто ти беше единствената, която не ми се подиграваше от Акатски и ме приемаше, като един от вас. Много те ценя и уважавам за това.- тя просто изтръпна.
- Но, аз.... Конохамару... Аз те обичам... От цялото си сърце те обичам...- той си сложи пръста на устата й и тя замълча.
- Шшшшшш... Тихо, Конан.... Знам това и съм ти много благодарен... Недей да плачеш за мен, аз не заслужавам толкова мило и приятно момиче, като теб... Остави ме да умра спокойно и неспирай да ме обичаш...- каза и отново се закашля, от устата му започна да излиза кръв и едва каза.
- Сбогом Конан....- и издъхна. Тя просто изтръпна. Разплака се и постави главата на момчето на земята. Стана и погледна към Наруто и Бунта. Изтри си сълзите и промълви.
- Сбогом Конохамару.... Сбогом любов моя.- Бунта каза на Наруто.
- Наруто, чакрата ми е на път да свърши. Трябва да те оставя, съжалявам.- русокоското веднага разбра, какво искаше да каже с това Гамабунта и скочи на земята.
- Доскоро Наруто.- каза той и изчезна. Наруто само кимна с глава и отиде до Неджи и Саске. Те седяха прави и не можеха да повярват. Някой да обича изчадие като Конохамару, това наистина беше огромна изненада за тях. Саске и Неджи се спогледаха и всеки един от тях си беше активирал очите си и се затичаха. Наруто седеше вцепенен от реакцията им, а момичето се усмихна. Саске изчезна и се появи след една секунда зад нея. Тя замахна с едната си ръка и отблъсна Учихата на 50 метра зад нея, тогава той падна. Неджи стигна до нея и замхана с ръцете си и използва джуукена си, но тя залегна и с един пръста удари момчето. Неджи изхвърча пред нея и падна. Двете момчета лежаха на земята и се превиваха от болка. Тогава тя погледна към Наруто и се затича. Наруто започна да прави двойници, а тя ги поваляше и те изчезваха. Накрая тя стигна до него и го удари в стомаха. Росокоското излитна и падна на земята, хвана се за стомаха и си стисна очите.
- 'Хайде Наруто, вземи и се стегни.- Тогава си събра силите и стана. Отвори си очите, а пред него седеше Конан, която замахна с юмрук отново и той падна на земята. Отвори си очите и пред него седеше отново тя.
- Сега ще си отмъстя за Конохамару... Умри...- извика тя и започна да си влива цялата чакра в едната си ръка. Неджи видя това и извика.
- Наруто бягай, ако те удари ще имреш.- Наруто се помъчи да се изправи но не можа. Тя замахна и...
- Конан, недей....