Болка и Щастие под синьото небе

First topic message reminder :

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

Заповядайте , на да ви кажа тази глава мен лично ме покърти.

Глава 27
Когато стигна до стаята й, завъртя дръжката и влезе в нея. Той направо замръзна от гледката. Хината се мяташе в леглото си, гърчеше се и викаше силно. Той отиде до леглото и видя, че тя въобще не се беше
събудила и сигурно сънуваше кошмар.
- Моля те недей, боли ме....- викаше тя.- Ще направя каквото искаш, само го пусни.- Хаяте погледна към очите й и от тях се стекоха две сълзи. Той искаше да отиде до нея и да я успокои, но тялото му се беше сковало и не помрудваше.
- Наруто-о-о..... Бягай... Остави ме....- тя викаше несвързани неща.- Не-е-е.... БЯгай... Защо ми причиняваш това....- още сълзи започнаха да се стичат от очите й.- Боже-е-е.... Не го прави, моля те...- До вратата седеше Наруто и от очите му започнаха да капят сълзи. Той седеше безпомошен и не помръдваше. До него застанаха останалите и гледаха с ужас. Неджи също се разплака тихичко. Хаяте се помъчи да направи
крачка напред, но не можа. Беше твърде ужасен не само от гледката, а и от всичко което се случваше. Хината все така се мяткаше в леглото и викаше.
- Оставете ме.... Конохамару-у-у... Недей... Не-е-е...- тя си сложи едната ръка върху бедрото и продължи да вика.- Боли ме, не толкова силно.... Прости ми Наруто, заради тебе го правя.... Не ме мрази... Обичам те Наруто.... Не-е-е...- При тези думи Хаяте си удари един шамар по бузата и веднага се опомни. Той направи една крачка напред и видя, че е в реалността. Отиде до леглото, обърна се и каза.
- Наруто отиди до краката й и я хвани, когато кажа. Неджи ти върви и хвани ръцете й също когато аз кажа.- Наруто и Неджи кимнаха и застанаха на местата, които беше казал Хаяте. Хаяте се приближи още повече до леглото, така че да може да я хване за кръста. Приближи си ръцете и извика.
- Наруто, Неджи, сега.- Наруто и Неджи хванаха ръцете и краката й, а Хаяте веднага си преплете ръцете около кръста й. Тя започна да се съпротивлява и се помъчи да се освободи. Наруто и Неджи се стреснаха. Хаяте видя това и пак извика.
- Я се стегнете... Ще я изтървете и аз няма да мога сам да я удържа.- Започна да се притеснява той. Наруто и Неджи се опитаха да пренебрегнат тръшкането на Хината и се отпуснаха. Хванаха по-силно ръцете и краката й и се опитаха да успокоят тялото й. Но това така и неставаше. Хаяте се мъчеше да измисли някакъв начин да я събудят, но такъв не му идваше наум. Сакура се беше сгушила в Саске и плачеше. Ино се беше подпряла на вратата и също плачеше. Саске прегръщаше силно розовокоската и си помисли.
- 'Любов моя... На какво ли сте били подложени, че Хината да е толкова зле.'- той се насълзи и целуна Сакура по главата. Сакура беше все така изплашена и ужасена, от това което се случваше на приятелката й.
- 'Господи, защо се случва точно това на Хината? Не трябваше да ги оставям сами. Какво ли е преживяла? Ами ако Хаяте не се беше намесил, какво ли щеше да стане? Колко ли зле щеше да бъде сега?'- тя започна да се обвинява. Тримата седяха на място и чакаха тя да се успокой. Наруто, Неджи и Хаяте се мъчеха дя я удържат, но със всяка изминала минута силите им отслабваха.
Навън продължаваше да вали и грамотевиците гърмяха силно и високо, а светлината озаряваше зловещо стаята. Сякаш те бяха във филм на ужасите и се чудеха, как да излязат от него. Дори и времето се бунтуваше и плачеше за съдбата на момичето. Тъкмо, когато Хината беше щастлива и обичана, съдбата й започна да и поднася все лоши неща. Бяха минали вече около 10 минути, а Хината така и не се събуждаше и не се успокояваше. Изведнъж Хаяте се сети, че ако наруто застани до нея и започне да й говори, може би тогава тя
щеше да се успокои. Това беше помогнало преди, затова трябваха да опитат. Хаяте се обърна към Саске и му заговори.
- Саске върви при наруто и заеми неговата позиция.- Саске малко се учуди от казаното, но пусна Сакура и отиде до Наруто. Ино прегърна приятелката си, като и двете се разплакаха. Наруто си надигна главата и погледна неодобрително Хаяте.
- Не, не бива. Ако я пусна ще стане много лошо. Защо искаш Саске да я държи? А аз какво да правя, да седя и да гледам как се измъчва, така ли?- извика троснато Наруто.
- не Наруто ти ще отидеш до нея и ще почнеш да й говориш. Тогава може би тя ще се успокои.- каза Хаяте, като въобще не се разконцентрира. Неджи също си вдигна главата и каза.
- Ами ако и това не помогне? Какво ще правим?- Хаяте се ядоса и извика.
- Не се разконцентрирвайте....- и добави.- Ако не помогне, тогава Сакура и Ино ще отидат да извикат помощ. Нищо не ни струва да пробваме, нали...?- момчетата поклатиха глава, наведоха си главите и се концентрираха. След около минута Хаяте извика.
- Наруто пусни й краката, а ти Саске веднага ги хвани. Ако не ги хванеш веднага тя ще почне да рита и ще ни е много трудно да я усмирим.- Саске само кимна. Наруто си пое въздух и пусна краката й, тогава Саске много бързо ги хвана и се опита да стегне захвата си. Но Хината започна още повече да буйства и Саске изтърва единият й крак. Когато Хината усети, че й е свободен единият крак започна да рита по-силно и изрита Саске в стомаха. Чернокоското излетя и падна на земята. Сложи си ръцете на стомаха и каза.
- Ама тя ритала силно.- и се закашля. Сакура веднага се отскубна от Ино и отиде до Саске. Наруто пък беше вече клекнал до леглото и започна да говори.
- Хината тук съм. Моля те спри се.- една сълза излезе от окото му и се спусна по бузата му.- Няма от какво да се страхуваш. Аз съм тук и те пазя.- При тези думи Хината започна да се поуспокоява и гърченето й се намали. Тогава Хаяте извика.
- Саске стига си седял на земята, не бъди такова бебе. А ела и ни помогни.- Неджи и Хаяте вече бяха на предела на силите си, но не отпускаха захвата си. Саске само изръмжа нещо и стана. Отиде и хвана краката й. хаяте пак извика.
- Наруто продължавай да й говориш. Бъди по-убедителен.- Наруто се отпусна и пак заговори.
- обичам те много Хината... Спомняш ли си, когато преди два дена дойдох до вас и излязохме. срещнахме се със приятелите си, смяхме се, шегувахме се. Беше весело, нали..?- Наруто леко се усмихна и Хината още повече се успокои.- Виж, всички сме тук и сме с теб. Всички се тревожим за теб, затова моля те върни се при нас. Върни се при мен, защото немога да живея без теб. Обичам те много.- каза русокоското и се разплака. Хината напълно се успокои. От натиска, който й бяха оказали момчетата, тя изгуби съзнание и спря да се гърчи. Тя си отпусна тялото. Хаяте се увери, че тя няма да буйства, отхлаби захвата около кръста й и я пусна. Хината си свлече тялото на леглото и непомръдна повече. Той погледна към Неджи, а после към Саске и
каза.
- Неджи, Саске вече може да я пуснете.- в отговор те го погледнаха изумени, а той продължи.- Тя се успокои напълно. Няма защо да я държите повече, единственото което правите е, да спирате кръвта й.- Саске леко я пусна и краката и се стовариха на леглото. Неджи все още я държеше и неискаше да я пусне. След като беше свършило най-лошото, той беше изплашен и само гледаше надолу към тялото на сестра си. Очите му се насълзиха и сълзите му тръгнаха сами да капят от тях. Хаяте отиде до Неджи и си постави ръката на рамото му. Тогава
той заговори тихо.
- Знам че ти е мъчно, приятелю. Но може да я пуснеш вече. Тя е в бесъзнание и ще й е нужно доста време докато се оправи от стреса. Но, всички ние ще бъдем до нея и ще й помогнем да го превъзмогне, нали..?- каза той и Неджи пусна ръцете й. Те се отпуснаха до краищата на леглото. Все едно приличаше на труп, не помръдваше и немигаше. Нищо, абсолютно нищо. Хаяте прегърна брат й и му каза.
- Поплачи си братко, поплачи си. Излей си мъката. Така ще ти олекне.- Неджи се разплака, а Хаяте се насълзи и продължи.- Знам че е мъчително за тебе да я гледаш как страда по този начин, как се измъчва и не може да си прости, че е оставила да се гаврят с нея. Аз винаги съм ви бил приятел и сега няма да ви изоставя. Няма да изоставя и нея. Ще ви помогна да си отмъстите, заради това което й е сторено.- сега едва той се разплака. Никой до сега неможеше да види Сенджу Хаяте - най-силното хлапе в селото, правнукът на Втория
Хокаге да плаче. Той винаги се опитваше да прикрива чувствата си и да се ухилва, когато беше тъжен или имаше някакъв проблем. Неджи си дигна главата, избърса си сълзите и каза.
- Конохамару, ще си платиш за това което си сторил на сестра ми. Ще те накарам да й се извиняваш до края на мизерния си живот. Ако не го направиш, тогава ще те убия.- стисна си юмрука той и погледна към Наруто и Саске, които вече седяха на вратата с наведени глави и каза.
- Наруто, Саске и ти Хаяте- вие сте моите единствени приятели. Ще ми помогнете ли да си отмъстя.- Каза гордо Неджи и се усмихна, защото знаеше, че Наруто няма търпение да убие Конохамару. Саске също гореше отвътре да си отмъсти заради Сакура. Знаеше също, че Хаяте харесва Ино и би направил всичко възможно да я защити откогото и да било, дори това да му струва живота. Наруто избърза, надигна си главата и извика.
- Аз ще си отмъстя за теб Хината. Ще го убия този червей, ако трябва това ще е последното нещо което ще направя през живота си.- Наруто удари юмрука си в ръката и се усмихна. Саске също си беше вдигнал главата и каза.
- Аз съм с вас приятели и ще си отмъстим.- той също се усмихна и добави.- Добре дошъл обратно при нас Хаяте.- Хаяте малко се нацупи и подметна.
- Все същият надут пуяк си Саске. Въобще не си се променил през годините, които ме нямаше.- тогава той се усмихна и Саске изсъска през зъби.
- А ти пък си същия остроумен глупак, когото помня.- Саске също се усмихна. Хаяте се разхили и всички последваха неговия пример. След около минута смях всички се успокоиха и излязоха от стаята. Вътре остана само безпомошното тяло на Хината, останало без сили от гърченето. Дъждът беше спрял и нито една светкавица не се чуваше да гърми. Облаците започнаха да освобождават небесния свод и небето се разясни. Луната се появи, но беше наполовина закрита от облаците. Навън не се чуваха песните на птиците, по улицата никой невървеше, беше спокойно. Само вятърът беше останал и блъскаше зловещо по прозорците.

аууууу супер както винаги :kisss:

браво мацо

Има грешки, но не са фатални!
Чакам следващата глава!

Ето я и следващата глава

Глава 28
Когато влязоха в кухнята всички се запътиха към досегашните си места и седнаха. Сакура седна до Саске, а Ино до Хаяте. Наруто и Неджи седнаха един до друг. Помълчаха няколко секунди и Хаяте започна да говори.
- Както всички разбрахте аз бях член на бандата на Конохамару и знам всичките им тайни. Бандата на тази мишка не е заплаха, тях ще ги победим много лесно, но.....- той прекъсна изречението си и се замисли. Всички се объркаха от тази негова реакция. Хаяте се върна в реалността и пак заговори.
- Но той е покровителстван от една много по-силна организация от него. В нея има много опитни и силни нинджи, с който едвали ще можем да се мерим, ако сме само четиримата.- зеленокосото момче млъкна. Саске малко се подразни. Естествено че щеше да се подразни.
- 'Кой ли ще е този който е по-силен от Великия Учиха'- помисли си Неджи и леко се усмихна. Саске видя тази негова реакция и се нацупи. Веднага след това Саске се обърна към Хаяте.
- Защо пък да не можем да се мерим с тях, ние тренираме усърдно и научихме много неща?- запита той, все още цупейки се.
- Да, защо пък да не можем? Обясни ми, моля те.- изказа се неподготвен Наруто и както винаги той не беше разбрал нищо от казаното. Всички започнаха да се смеят на Наруто. Русокоското се нацупи и се почеса глуповато по главата.
- Какво пък толкова смешно казах? Не разбирам.- цупейки се, попита хлапето. Хаяте си укроти смеха и погледна към него. Другите също спряха да се смеят.
- Ех, Наруто ти си същото глупаво хлапе, което помня.- при този сърказъм от негова страна, всички почнаха пак да се смеят. Хаяте леко се усмихваше, а Наруто така се нацупи, като сърдито дете, което е готово всеки момент да си тръгне.
- Е, добре стига сме се смяли, имаме работа за вършене.- усмивката на Хаяте изчезна от лицето му и той стана сериозен. Другите също замлъкнаха бързо, както бяха започнали да се смеят. Хаяте стана от стола си и започна да обикаля напред-назад из кухнята. Всички се узадачиха от реакцията му и забелязаха, че той се беше замислил. Отново тишината обзе къщата на Хюга и нищо друго не се чуваше освен стенния часовник. Това продължи около пет минути и седналите около масата нито говореха, нито се помръдваха. Просто чакаха дa разберат, за какво толкова се замисли момчето. Изведнъж Хаяте се спря на място, вдигна глава към приятелите си и заговори.
- Така, ще започна от самото начало, така ще стане ясно на всички, това което е било и как сме замесени аз и Конохамару с тази организация, за която ви казах.- Той седна на масата, облегна се назад на стола си, скръсти ръцете и започна.
- Преди четири години, когато напуснахме Коноха с майка ми, баща ми и брат ми, ние отидохме в страната на Дъжда. там си намерихме място, където да си построим не много голям къща, но достатъчна за четирима ни. Започнахме строежа й и всички хора там бяха много любезни и гостоприемни с нас. Мъжете идваха да помагат в строежа, а жените помагаха с каквото могат. Носеха храна и вода на мъжете, приеха ни в домовете си да пренощуваме, докато къщата ни стане готова. И така за нула време построихме нашият дом и започнахме да живеем в мир и разбирателство. Имахме много приятели и работехме здраво. Аз, брат ми и баща ми ходехме на мисии, докато майка ми седеше вкъщи и подържаше семейното обежище.- той спря за миг и се усмихна.- Всичко вървеше по мед и масло, докато...- той спря разказа си и се натъжи. Наведе си главата и започна да разказва.- Докато не се появяха няколко мъже-по точно нинджи, много силни нинджи и не убиха лидера на страната. Започнаха да грабят и да палят домовете на хората. Мъжете ги убиваха, а жените и децата оставяха живи. Лидерът им се провъзгласи за Господ и започна да кара жените и децата да работят и да ги ползва като роби. Ние бяхме останали живи, заради това, че нашата къща се намираше в гората. Никой от тях незнаеше че живеем там и също така не знаеше за фамилията ни и откаде сме дошли. Ние също не знаехме, какво се беше случило в страната. По това време баща ми беше на мисия и когато се връщал от нея отишъл, за да докладва за успеха си и разбрал какво се е случило. Всички хора ни уважаваха, също така ни признаваха, защото моето семейство беше силно. Баща ми, брат ми и аз бяхме най-силните нинджи в страната. Е също си имахме и врагове, които много ни завиждаха, затова че сме силни и ни презираха. Когато баща ми разбрал за трагедията, която се е случила в страната, избягал без някой да го види. Искал е да дойде и да ни предупреди, искал е да се спасим поне аз и брат ми от мизерията и робството на тези тирани. Но когато избягал един от нашите врагове го видял и отишъл при лидера им. Разказал за нас, също така разказал как се казваме и от каде сме. Лидера му обещал опрощение и ухолен живот за него и семейството му ако го заведе до къщата ни и най-вече до нас. Той се съгласил и тръгнал с трима души от организацията към дома ни. когато Баща ми се върна разказа всичко на майка ми и й каза да започне веднага да събира само най-необходимите неща от къщата и че скоро се изнасяме. Тя започна веднага да събира прибори, чинии, и дрехи, за да не се бави много за другите неща. Баща ми викна мен и брат ми и ни разказа какво е видял и каза че заминаваме надалеч. Докато майка ми опаковаше багажа, на вратата се почука и нещо в мен трепна. Много се изплаших, защото имах ужасното чувство, че нещо лошо ще се случи. Баща ми отвори вратата и като видя врагът ни и нинджите, веднага разбра че е твърде късно за бягане и едиснственото което ни оставаше е да браним хората, които обичаме.- Хаяте спря за малко с разказа си и си пое въздух. Стана от стола си, отиде и си наля чаша вода. Надигна я и я изпи до дъно. Всички го гледаха поразени от разказа му. Сакура се гушкаше в Саске и когато Хаяте споменеше страшни неща, тя веднага си заравяше главата в него, и когато те свършваха я вдигаше. Ино просто седеше и нищо не казваше, дори и не помръдваше. Наруто и Неджи само го споглеждаха и си навеждаха главите надолу. Хаяте седна пак на мястото си и погледна към тавана. Той седеше все така неподжижен и зловещо бял. Хаяте си наведе главата, пое си отново дъх и започна да разказва.
- Аз, брат ми и баща ми започнахме ужесточена битка и се защитавахме. Опитвахме се с всички сили да предпазим майка ми да не пострада, но те ни превъзхождаха по брой и по сила. Колкото и да се борехме и да опитвахме да оцелеем, те все ни събаряха на земята. Ние не се предавахме, ставахме и започвахме отначало. Баща ни всяко свободно време ни обучаваше на някоя от техниките на клана ни и ние всеки ден тренирахме усърдно. Бяхме Научили няколко техники, но те не бяха достатъчни, не бяхме ги усъвършенствали достатъчно, за да победим. И така баща ми стигна предела на силите си и нинджата с която се би го повали и го уби, дори и окото му нетрепна. Аз и брат ми продължихме да се бием, но се досещате, че неможехме много дълго да ги удържим. Тогава се обърнах към майка ми и й казах да бяга, да се спаси поне тя. Много обичах майка си и неисках да става тяхна робиня, неисках да се гаврят и да правят каквото си искат с нея. Тя ме погледна и се разплака, но в този момент една от нинджите застана зад нея и хвана косата й. Бях поразен, колко бързо стигна той до нея. Изправих се от земята и се затичах към тях, но не бях достатъчно бърз. Той замахна с меча си и единственото което чух беше 'Обичам ви много'. Спънах се и паднах на земята. Погледнах към пода, а там лежеше мъртвото тяло на майка ми. Чу се още един вик, обърнах се и видях, че брат ми лежи мъртъв на пода.- Хаяте се разплака и сълзите му започнаха да падат по масата.- Бях останал сам. Сам в къщата, която бяхме построили с толкова усилия, в която се смеехме, в която бяхме щастливи. Сега беше пуста и обляна с кръв, кръвтта на родителите ми, на брат ми, на хората който обичах. Замаях се и нададох вой, като на вълците единаци. Разпростях се на земята и незнаех какво да правя. Чух отварянето на вратата ни и се чу някакъв тежък и противен глас. Нинджите направо замръзнаха и аз разбрах, че това беше техният лидер, техния Господ. Той им заповяда да тръгнат с него и имал задача за тях. Нинджите закрачиха към вратата и излязоха, след тях вървеше водача им. Аз погледнах към тавана и всички щастливи моменти се изтрелваха пред очите ми. Изтрих си очите, свих си юмрука и станах. Събрах останалата чакра, която имаше в мен и побягнах към лидера им с вик. Той се обърна и ми се усмихна. Аз избухнах от реакцията му и желанието ми за мъст усили чакрата ми, но не достатъчно за да го убия. Той само замахна с ръка и бързо и лесно спря моята атака. Аз паднах безпомощен на земята и гледах небето. Тогава си помослих, че това е последният път, който виждам синьото небе, слушам песните на птиците, последният път, в който слънцето ме гали с топлите си и нежни лъчи. Тогава чух Лидера да казва на кучетата си да ме вдигнат и да ме занесат в къщата му. От изтощение аз изгубих съзнание и се събудих в една стая.- той спря и си заби юмрука в масата. тя се разтресе и чашите, които бяха на нея се разляха. По масата се разнесе водата от разлятите чаши. Капчици вода започнаха да капят по земята, така както капе и кръвтта от човека.

мн яко както винаги :kisss: :kisss: :kisss: :bravo: :obi4amte: ощеее супер си :kisss:

Ето и продължението на разказа на Хаяте :flower:

Глава 29
Сакура и Ино се стреснаха и изпищяха. Саске сграбчи ризовокоската и я прегърна, а Хаяте веднага се опомни и прегърна Ино. Наруто и Неджи се стъписаха от писъка на двете момичета и се отдръпнаха назад. Хаяте започна да милва Ино по главата и спокойно каза.
- Съжалявам любов моя.- вдигна си главата и погледна Сакура.- Извинявай Сакура, че ви изплаших, просто се изпуснах. Ще гледам да се въздържам от такива реакции. Вие и Хината ме научихте отново да чувствам, отключихте в мен доброто момче, което бях преди. Благодаря ви. Винаги ще съм ви признателен.- той изгледа Саске, после се обърна и погледна Наруто и Неджи и им каза.- Балгодаря ви и на вас, че ми напомнихте колко добър и честен човек бях. Напомнихте ми, каква е тръпката да имаш приятели, и какво е да искаш да защитиш някой който много обичаш.- Хаяте пак се разплака и си наведе главата надолу. Ино вдигна главата му и го целуна. Целувката й беше нежна и топла. Устните й бяха меки и Хаяте отвърна на целувката. В него се породи някакво странно чувство, чувство което никога не беше изпитвал. Хареса му и това го накара да се почуватва прекрасно. Сякаш за миг цялата тъга, която таеше в сърцето си изчезна. Ино малко се засрами и си отдели устните от неговите. Тя се гушна в него и се изчерви. Той я прегърна и започна да я милва нежно. Тогава той продължи с разказа си.
- И така когато се събудих бях в една много голяма стая, беше пълна със скъпи неща. Леглото беше много голямо и просторно. Възглавницата беше мека и удобно, завивките също. Бях объркан и незнах защо съм там. Помъчих се да си спомня, но единственото, което помнех е когато ме вдигнаха от земята и после нищо. Черна дупка, която беше заличила пътя по който бях дошъл в тази прелестна стая. Станах от леглото и започнах да оглеждам стаята. Имаше доста голям гардероб, леглото, което споменах; прозорците бяха големи и пред тях имаше завеси, които закриваха слънцето. Обърнах се и видях една врата, предположих че от там ще мога да изляза и да се махна от стаята. Тръгнах и отворих вратата, когато влязох видях, че това всъщност беше много голяма баня. Вътре имаше вана доста широка и куп други хубави и скъпи неща. Излязох, съблякох си дрехите, хвърлих ги небрежно върху леглото и влязох в банята. Изкъпах се, но забравих да проверя дали някъде в стаята има кърпа. Зачудих се какво да правя, но решение така и не измислих, затова излязох от банята и се молих никой да не ме види. Приближих се до гардероба и го отворих. Там намерих най-различни дрехи, обувки, хавлии, чаршави за леглото и много други неща, които дотогава не бях виждал. Направо се възхитих, че точно на мен ми се случваше това удобство, но извадих една от хавлиите и се загърнах. Тогава се чу почукване и аз се стреснах, обърнах се в посоката откъдето се чукаше и видях една друга врата, която не бях забелязал. Пристъпих безшумно и застанах пред вратата. Не казах нищо, почукването се повтори няколко пъти. После се чу много нежен и звънлив женски глас.
- Добро утро... Наспахте ли се, господарю.- каза звънкия глас и аз замръзнах.
- 'Как ме нарече тя? Господарю?'- си помислих аз с недоумение. Отвън женския глас се чуваше отново и отново. Тя говореше, но аз не я чувах. Толкова се бях стреснал от наричането й към мен, че за момент бях збаравил да дишам. Успокоих се и заслушах. Тя ме попита дали съм спал добре и дали може да влезе. Аз се стегнах и казах, че не може. Е, как ще може като съм полу-гол.- усмихна се той.- Тя каза че ще ме изчака, докато се оправя и изляза. Аз набързо се облякох и отключих вратата. Отворих я и пред мен седеше прелестно момиче.- Ино малко се намуси и си махна главата от рамото му. Той се усмихна и я целуна. Ино веднага се размекна и си сложи отново главата на рамото му. Той продължи.- Тя седеше пред мен с прелестна и красива усмивка и нищо не казваше. Веднага до нея застана един мъж и ми каза че трябва да го последвам. Тръгнах след него и влязох в една много голяма трапезария. Той ми каза да седна на масата, която беше за 12 човека. АЗ седнах и зачаках неизвестното. След около минута същото момиче отпреди малко започна да носи табла след табла с храна, оставяше ги на масата и си отиваше. Пак се връщаше и донасяше за пиене. четири вида вино, всякакави видове сокове, вода и най-различни питиета. След като ги донесе тя не се върна, чудех се какво да направя. Усетих стомаха си как се разбунтува от глад и аз реших да започна да ям от храната. Започнах да ям и след около 15 минути зад мен се чуха гласове. Обърнах си главата назад и видях трите нинджи, който обиха роднините ми. След тях вървяха още шестима. Усетих как в мен се надига яростта. Те минаха покрай мен и се захилиха. Вбесих се, но се въздържах, все пак бях в леговището на звяра, доколкото ми стана известно. И другите минаха покрай мен и седнаха на места си, явно. Всички мълчаха и чакаха. Кой знае какво чакаха, си мислех аз и най-накрая се сетих. Чакаха техният лидер, този който уби роднинте ми, уби спомените и радостта ми, уби самият мен. Седях с наведена глава и нито говорех, нито мърдах. След около две минути всички станаха, а аз дори и не мръднах. Знаех че лидера им влиза, дори и почит не му отдадох. Как да отдам почит на убиец, като него. Всички ме гледаха с разгневен поглед, но аз бях с чест и безгрешен, седях с гордост на стола си. Лидера им мина покрай мен и без да спира седна на мястото си. Мъжът който беше с него също седна на своето място. Лидера се изправи и започна да говори. Каза на всички да станат и да приветсвата новият член на организацията. Аз замръзнах. 'Нов член на тези чудовища'-помислих си аз и се ужасих. Никой не беше доволен от решението на лидера, но никой не смееше да му се противопостави. Тогава той им обясни как се казвам и от къде идвам. Лидера ми каза, че никой няма да ми направи нищо и че ще бъда почитан, като негов син. Аз се противопоставих и му казах, че си имам родители и те са мъртви заради него и че никога няма да бъда син на толкова безчувствено чудовище като него. Вкараха ме в една много малка килия, в която имаше само място за едно легло. Там престоях половин година и ми носеха само храна и вода. През тези шест месеца аз размишлявах, правех планове, как да убия лидера или пък как да избягам и да се върна в Коноха. Щях да им разкажа всичко и тогава те щяха да си получат заслуженото. Но ако се държах като преди и отказвах да стана член на организацията, те нямаха да ме пуснат. И така си направих план да стана един от тях и при удобен момент щях да си отмъстя за смъртта на семейството ми. И така станах член на организацията и започнах да тренирам много и усърдно. Станах лош, безчувствен точно като тях, не ми пукаше дали ше убивам някого или ще се гавря със старите хора и момичетата. Тогава разбрах, че още един близък за мен човек е в опасност.- той си изправи главата, погледна Наруто и каза.- Ти Наруто. Те искат Кюби, но не могат да го вземат без да те убият. Затова когато разбрах какво целят, си промених плановете и започнах стринктно да изпълнявам нарежданията им. Трябваше да спечеля доверието им и някакси да ги накарам сами да ме върнат в Коноха. Не дойдох по-рано, защото Лидера им изпрати писмо до Коноха, че съм убил родителите и брат си. Коноха му повярва и когато се върнах всички ме презираха. Затова се пребивавах при Конохамару. Те сключиха договор, за да ти вгорчават живота и да разберат всичко за теб. Приятели, роднини, приятелка. Всичко. Трябваше да бъда с тях, за да те предпазвам доколкото мога. Много пъти исках да ви видя, но ме върпираше мисълта да не ви нараня. Сега беше перфектния момент да се махна от тях..- той стана и отиде до прозореца. Вдигна си главата нагоре и се загледа в луната. Тя светеше ярко, а по нея имаше червени линии, образували се от облаците. Тя стоеше отгоре и така сияеше, сякаш им се присмиваше. Тя не чувстваше нито болка или радост, нито обич или тъга, нито пък унижение. Тя само седеше неподвижно и се смееше.

олеле страхотно е,неверотно мега,хипер яко :bravo: :obi4amte: историята му наистина е тъжна и мн интересна накрая мн ми хареса описанието на луната супер както винаги :bravo: :kisss: :kisss: :kisss:

Понеже няма да ме има два дена, ето да имате да четете и да се наслъждавате

Глава 31.
Всички спяха и се наслъждаваха на красивите си сънища, когато се чу силно викане. Хаяте веднага се събуди и се огледа. Отначало той си беше помислил, че това е част от кошмарите, които сънуваше всяка вечер, но се опомни и разбра че виковете идват от стаята на Хината. Скокна веднага от леглото си, облече се набързо и излезе. Отвори вратата на стаята й и видя Хината да вика и да се мята. Както вчера вечерта тя сънуваше кошмар и викаше насън. Той побърза да отиде при нея за да я успокои, докато не е събудила останалите. Но беше твърде късно, Неджи и Наруто бяха застанали зад Хаяте. Те вече знаеха какво да правят и тръгнаха към местата си. Хаяте клекна до леглото на Хината и ги спря.
- Недейте. Няма нужда от това. Тя е малко по-добре от вчера и мисля, че можем да й помогнем, ако постоянно сме до нея и не я оставяме и за миг сама.- Наруто много се зачуди и каза.
- Хаяте, ти откъде знаеш толкова много неща, а-а?- Хаяте остана спокоен и му отговори.
- Знам Наруто, защото съм се учил много.- както винаги Хаяте се държеше с тях заядливо. Наруто малко се нацупи и си извърна главата към прозореца. Хаяте само се усмихна от реакцията му и каза.
- Наруто вземи и порастни, най-накрая.- тогава Неджи и Хаяте се засмяха, Наруто също. А Хината продължаваше да се върти в леглото. Те се успокоиха и Хаяте седна на леглото й и започна да говори с нежен глас на момичето.
- Хината, мила, успокой се. Аз съм тук и няма защо да се боиш.- хината започна да се успокоява и спря да се върти. Той хвана ръката й и пак й заговори.- Неджи е тук и Наруто също, всички сме тук. Хайде събуди се.- Хината лека-полека си отвори очите и премигна няколко пъти. Тя не беше виждала светлината от около един ден, затова очите й още не бяха свикнали със нея. Хаяте стана, за да може да й освободи пространство и да не я притиска. Тя си извъртя погледа и видя брат си, после Хаяте и най-накрая Наруто. Тя си спря погледа върху Наруто и се насълзи. Наруто замръзна и се скова. Тя видя това и се разплака. Хаяте малко се ядоса, стана и отиде до русокоското.
- Хей Наруто.- прошушна той тихо в ухото на русокоското.- Я се стегни. Не виждаш ли че я разстройваш, кат си застанал като пън.- Наруто се нацупи и прошепна.
- Ами как да седя, подяволите. Като я погледна и се сещам за вчера. Колко беше зле и гледката въобще не иска да се махне от мислите ми.- Хаяте пак му прошепна, но този път малко заплашително.
- Наруто, ако не се стегнеш и не застанеш спокойно, лично аз ще те пребия, обещавам ти.- Наруто си ококори очите.
- Как да застана спокойно, като ти токущо ме заплаши да ме пребиеш и аз още повече се стягам.- Хаяте си смекчи тона и пак му заподшушна.
- Ти нали казваше, че я обичаш или това е било лъжа.- Наруто го погледна и Хаяте разбра какъв е отговора по реакцията му.- Еми тогава като я обичаш върви при нея и я успокои.- Наруто си пое въздух и застана спокойно. Погледна хината и тръгна към леглото й. Когато стигна до него, обърна се и седна с лице към нея. Тя се смути и се изчерви, както винаги правеше. Хаяте видя изчервяването на момичето и се усмихна. Той се обърна към неджи и каза.
- Неджи, хайде да отидем долу и да видим да направим нещо за закуска.- Неджи разбра намека му, кимна само с глава в отговор и се усмихна. Наруто се обърна към тях с умолителен поглед, за да не го оставят сам с нея, но единственото което видя беше, как вратата се затвори зад тях. Той се обърна към Хината и непродума и думичка. Той незнаеше как да започне разговра, за да нея засегне или убиди и затова предпочете да мълчи. Единственото нещо което направи е да хване ръката й и да си наведе главата надолу. хината се надигна на
ръце и седна. Наруто се смути от действията й и стана. Хината го погледна объркано и заговори.
- Н-наруто.- тя заекна.- Н-не ме ли искаш вече.- тя малко се натъжи от думите си и продължи.- Как ще ме искаш, като не съм честна, като съм омърсена. Защо ли ти е такова момиче. Наруто махни се от тук. Не искам да си от съжаление при мен.- тя се насълзи и пусна ръката на ръсокоското. Той се изненада от реакцията й, пристъпи към леглото й и започна да говори.
- Хината не е това което...- момичето побърза да го прекъсне.
- Наруто не е нужно да ми обясняваш, аз знам че не искаш да си с мен. Знам, че винаги когато излезеш с мен ще се срамуваш, че не съм ти вярна. Сигурно ще ме презираш за това, че много лесно съм се дала, както каза тогава Конохамару.- тя си спомни за миг от случилото се предишния ден и сълзите й тръгнаха да падат от очите. Наруто малко се обърка и попита.
- Какво е казал Конохамару и кога?- Хината се смути и си наведе главата. Наруто видя това и продължи.- Хина, знам какво е станало вчера в академията с Конохамару, така че ми отговори на въпроса.- момичето се замисли за малко и каза.
- Добре. Това се случи, когато се съпротивлявах на целувките, прегръдките и опипванията на Конохамару.Той ме притисна силно и аз нямаше къде да отида, затова застанах на място. Думите му бяха " Ле-ле-ле-ле, Наруто си има невярна женичка. Колко бързо ми се даде."- Хината пак се разплака, а Наруто си сви юмрука.
- 'Ще ми плати този проклетник. Ще го убия'- помисли си русокоското и си сви другата ръка на юмрук.
- Наруто моля те остави ме сама. Не идвай и не ме търси повече. Не искам да съм ти втежест, не искам да ме съжаляваш. Не искам да се измъчваш заради мен.- Хината отново си наведе главата, а Наруто седна до нея и я целуна по челото. Хината се изчерви, а Наруто заговори с нежен глас.
- Не говори така любов моя, аз те обичам и никога не бих си помислил да те съжалявам или да се срамувам от теб. Кажи ми нещо.- момичето си вдигна главата и го погледна с объркване.- Искам да знам, вчера случи ли се нещо сериозно? Конохамару направи ли те нещо?- Наруто я погледна с отчаяние, а Хината се смути още певече.
- Мила, не се притеснявай и въобще не се срамувай от мен. Обещавам ти, че никога повече няма да си сама.- Хината се разплака още повече и заподсмърча.
- Но, Наруто, не ме ли мразиш за това което стана вчера, не ме ли презираш. Можеше да не съм твоя, да не съм честна, за каквата ме мислиш.- Наруто я погледна объркано, а тя продължи.- Нали това искате вие момчетата и към това се стремите.- тя все още плачеше. Наруто я целуна и Хината още повече се изчерви. След това русокоското й хвана лицето с двете си ръце и заговори.
- Виж Хината, аз не съм като другите момчета. Дори и да беше умърсена вчера, аз пак щях да те обичам. Знам че нямаше да е по твое желание и нямаше да те мразя или презирам за това.- Наруто я прегърна и я целуна. Сълзите се стичаха по лицето й и падаха по дънките на момчето. Тя тихо заговори.
- Благодаря ти много Наруто и искам да знаеш, колко много те обичам. Незнаеш колко ми е трудно. Още чувствам ръцето му по мене, устните му по тялото ми и устата ми.- тя спря и в очите й се изписа отвръщение.- Споменът за този ден ще ме преследва, през целият ми живот.- Наруто я притисна по-силно и заговори.
- Знам съкровище, но аз съм тук и винаги ще бъда. Ще се борим заедно с това и двамата ще го преодолеем.- Хината се успокои и си вдигна главата. Изтри си сълзите и каза.
- Прав си слънчице, ако се обичаме ще го преодолеем заедно.- Наруто пак я целуна, стана и каза.
- Сладка, хайде да отидем долу и да закусим, че после тренировки ме чакат.- Хината само кимна с глава и се усмихна. Стана, отиде в банята, оправи се и се облече. Излезе от нея и тръгна към вратата. Наруто я хвана за ръката и те слязоха на долния етаж. Всички бяха вече станали и закусваха. Е закуска не може да се каже точно, защото беше станало два часа след обяд, но карай :D. Те седнаха един до друг, а другите ги спогледаха и се засмяха. Те също се засмяха и започнаха да ядат. След като всички се наядоха Сакура, Ино и хината дигнаха масата и измиха чиниите и чашите. Върнаха се при момчетата и седнаха до тях. Хаяте стана, клекна пред ино и я целуна. Същият пример последваха Саске и Наруто. Когато момчетата се изправиха Саске, Неджи и Наруто тръгнаха към вратата. Обуха се и Неджи отвори вратата, Хината застана зад тях и заговори.
- Сама ли ше ме оставите.- тя се ужаси от мисълта. Неджи се обърна към нея и й отговори.
- Не мила сестричке. При теб ще бъде Хаяте и винаги когато излизаш той ще бъде стеб. Няма да се отделя от теб нито за миг. Надявам се, че нямаш нищо против.- Неджи си вдигна едната вежда и зачака. Хината грейна от
радост и каза.
- Естествено че нямам. Даже ще ми е приятно да си бъбря с него.-усмихна се, обърна се към Хаяте и му смигна. Той също й смигна, а Наруто както винаги се нацупи. Всички се засмяха и момчетата излязоха. ино също си тръгна, защото беше обещала на майка си да я замести в магазина им, но тя сигурно щеше много да я смъмри за късното й прибиране. Сакура също си тръгна, защото имаше тренировка с Хокагето. В къщата останаха само Хаяте и Хината.
Навън слънцето грееше силно и времето беше много топло. Всичкио животни бяха излязли, за да се попекат на слънце. Хора минаваха по улиците и бързаха за някъде. Пеперуди хвъркаха на всякъде и рисуваха прекрасна цветна картина. Небето беше спокойно, а слънцето на него се се местеше със всеки изминал час. Всичко наоколо беше спокойно и не показваше ни най-малък намек, че скоро времето ще се развали.

Глава 31
Наруто вървеше бързо, защото закъсняваше вече с половин час и Джирая сигурно щеше да му чете конско. Той се подразни от мисълта, но продължаваше да бърза. когато стигна до поляната, където трябваше да се срещне с Белокосия се спря и се намръщи. Единственото което видя, беше гърба на Джирая, който проничаше зад едни храсти и гледаше момичетата, които си играеха в езерото. Той ги наблудаваше и се усмихваше лукаво.
- Ах-х-х, какви хубави момичета има там. Човек направо да ги схруска.- каза белокосия и се захили още повече.- Само да ми паднат. Пък и какви форми имат само. хи-хи-хи-хи.- Хилеше се той и въобще не беше
усетил, когато Наруто пристигна. Наруто още повече се намръщи и си доближи ръцете една до друга. Джирая усети как две ръце закриха очите му и нежен глас заговори в едното му ухо. Наруто си беше използвал техниката Съблазняване, откоято се превръщаше в учарователното и касиво русокосо момиче.
- Джирая-сенсей, какво правите. Нали трябваше да тренираме. А пък тези момичета не са по-красиви от мен, нали...?-Той моментално изтръпна от топлия дъх, който погали връхчето на ухото му и каза.
- Е как ще са по-красиви от тебе, та ти си уникална и няма друга като тебе.- той се захили и Наруто си махна ръцете от очите му. Джирая се обърна и замръзна на място. Наруто се беше преобразил на себе си
веднагически. Белокосия направи разочарована гримаса и се нацупи.
- Е-е-е.- измънка Джирая и продължи.- Винаги правиш така. Неможе ли да останеш във тази си форма.- той се ухили.- А постоянно да се трансформираш в момче, аз не харесвам момчетата. Много си грозен и досаден в истинската си форма.- захили се белокосия, а Наруто направо побесня.
- Извратеняк такъв, не те ли е срам да шпионираш момичетата докато се къпят.- Джирая се засмя и каза.
- Не, извратеняците никога не ги е срам да правят подобни неща.- той се засмя още повече, а Наруто се ококори.
- Не го било изсрам, хм.- русокоското си скръсти ръцете и добави.- Какви бяха трите основни правила на шинобитата, а-а-а?- наруто се успокои, а Джирая спря да се смее.
- Те се отнасят за хлапаци, като теб?- белокосия се усмихна и отново заговори.- Добре, може да се заяждаме до утре, нали?... Все пак имаме работа да вършим.- Наруто се усмихна и кимна с глава. Джирая седна на земята и подкани момчето също да седне. Когато това стана Джирая започна да говори.
- Наруто знаеш ли, че имаш два вида чакра.- Джирая погледна в очите момчето и се изненада от изражението му. Наруто се беше опулил и в погледа му се изписа объркване.
- Чакай малко, как така два вида чакра. Нали една нинджа има само една чакра. Защо аз да имам две.- Наруто все още беше объркан и неразбра нито думичка от казаното. Джирая въздъхна и заговори.
- Добре Наруто, ще обясня подробно какво искам да кажа.- Наруто се намести върху един камък и започна да слуша с търпение.- Чакрата на едно шиноби е синя на цвят.- Джирая прекъсна изречението си и се замисли как по-просто да му обясни. След около минутка мълчание той пак заговори.
- Наруто, кажи ми нещо?- момчето го погледна въпросително.
- Какво искаш да знаеш, Еро-сенин.- Джирая малко се подразни от обръщението му към него и каза.
- НЯкога да си имал някакво странно чувство? Не ти ли се е случвало да се чувтсваш някак си странно, по-силен. Не си ли осещал чужда чакра да се влива в теб и да те изпълва със сила.- Наруто се почеса по главата замислено. След около минута той се обърна към кръстника си и отговори.
- Еми честно да ти кажа, имал съм такова чувство.- Джирая пак го запита.
- Кога Наруто. Ако ти е по-лесно го опиши в цветове.- Наруто пак се почеса и отново отговори.
- Еми, ако трябва да го описвам с цветове. Моята е синя по-принцип, а тази я почувствах като червена.- тогава Наруто се сети за онзи път, когато приятелят му лежеше ранен на земята, а в тялото му се появи
чакрата на Кюби. Джирая се усмихна и каза.
- Наруто това е била чакрата на деветоопашатата лисица.- белокосия погледна пак момчето и попита.- А ти знаеш ли историята за деветоопашатата лисица?-
- Да кръстник, зная я.- русокоското отговори веднага, а Джирая се изненада.- Баба Тсунаде ми разказа какво се е случило.
- 'Значи не се е сдържала и му е казала... Ех, тази Тсунаде, винаги е била такава.'- помисли си той и се усмихна.-' Значи ти хлапе знаеш, че Минато ти е баща.- продължи да си мисли той, тогава момчето прекъсна
мислите му.
- Е, какво общо има това с чакрите.- Джирая се върна в реалността и каза.
- Готов ли си тогава да те науча на една свръх силна техника.- Наруто скокна от камъка и заподскача около Джирая.
- Наистина ли.... Колко е силна тази техника... Какво ли ще ме научиш този път... Хаиде де, кажи ми..- Джирая се засмя и отново се замисли.
- ' Ти си същият като баща си. Същото невъздържано и нетърпеливо хлапе, като него. Това ми навява спомени'- мислеше си той. Наруто отново прекъсна мислите му.
- Хей, Еро-сенин. Да започваме, че времето лети.- Джирая се опомни, вдигна си ръката и я сложи зад гърба си. Хвана свитъка, който носеше винаги на гърба си и го извади. Разгърна го и каза.
- Ще те науча на джутсуто за призоваване.- Наруто малко се смути и застана на място.
- Джутсу за призоваване.- учуди се той. Джирая разбра, че ще трябва много да му обяснява и малко се ядоса. Наруто не видя реакцията му, защото беше зает да си представя, какво точно е това джутсу.
- Еми с това джутсу ще можеш да призоваваш животни. Но не можеш да го направиш без да си сключил кръвен договор с тях.- Наруто отново не беше разбрал думите на Джирая и пак попита.
- Кръвен договор ли? Какво пък е това.- Джирая въздъхна за пореден път и продължи.- Кръвният договор ти отваря портал, който позволява на животните да излизат от техния свят и да се появяват в нашия. Сега разбра ли, какво представлява.- Наруто се замисли.
- Еми честно да ти кажа не. Неразбрах нито дума.- Джирая малко се нервира и каза.
- Ох-х, ти си безнадежден случай Наруто. Добре, сега ще ти покажа.- Джирая си приближи пръстта до устата и го захапа. От него протече кръв, направи линия от кръвта върху дланта си и направи знаци. Сложи си ръката на земята и извика.
- Джутсу призоваване.- тогава се появи дим и изведнъж Джирая седеше върху не много голяма жаба. Наруто направо побесня от радост.
- Това ще призовавам така ли? Супер-р.- Джирая се усмихна и каза.
- Първо трябва да си напишеш името с кръв и след това да си оставиш отпечатъците. След като това условие е изпълнено трябва да направиш знаците- те са Глиган, Куче, Птица, Маймуна и Овца.- Наруто се приготви и си захапа пръстта. След това написа името си на свитъка и остави отпечатъците на пръстите си. Надигна се и започна да прави значите.
- Глиган, Куче, Птица, Маймуна и Овца.- говореше той. След като направи знаците вдигна си ръката, сложи я на земята и извика.
- Призоваване-е.- Тогава се появи малко дим и на земята заподскача една попова лъжичка. Джирая направо побесня, а Наруто седеше изненадан.
- ' Той наистина за нищо не става.'- помисли си той и извика.
- Ти подиргаваш ли се с мен, а-а? Това ли означава за теб една жаба?- белокосия продължаваше да вика ядосано.- Ама ти си пълен некъдърник, Наруто.- Наруто също се ядоса и извика.
- Еми аз откаде да знам какво е това жаба и как да я направя. И не съм некадърник, да знаеш?- и двамата бяха бесни и си хвърляха убииствени погледи. Джирая се усмири и каза.
- Е добре тогава, пробвай пак.- Наруто се концентрира и започна да прави всичко, което беше направил до сега. Но резултатът не беше по-различен от първият му опит. Джирая седна на полянката и се излегна под едно дърво. Той знаеше, че тази техника е много сложна и че Наруто няма да успее да я усъвършенства лесно. Слънцето започна да залязва и небето се изпълни със прекрасни червени отенъци. Джирая се изправи, а Наруто все така пробваше техника, която му беше показана. Той се разочароваше всеки път, когато опитваше и не
постигаше напредък. Джирая погледна момчето и заговори.
- Наруто, време е да се пребираме. Слънцето започна да залязва.- Наруто започна да се противи.- Недей да ми мрънкаш а спри да се опитваш, защото нищо не постигаш така. Единственото нещо, което правиш е да се изтощаваш, а ако нямаш сили, за какво си ми тогава.- Наруто се нацупи, извърна си главата на другата страна
и измрънка.
- Да, ама аз имам още сили. Нека да пробвам още веднъж, моля те.- Джирая се ядоса и извика.
- Не Наруто, чу ли какво ти казах преди малко. Утре ще продължим с тренировките. Когато се прибереш си почини хубаво и утре те чакам тук в седем и половина. И не закъснявай като днес, защото ще си изпатиш-
Наруто малко се уплаши и каза.
- Добре де, добре. Не е нужно да ми викаш така.- русокоското си вдигна ръменете и тръгна с кръстника си към селото.
- 'Извратен дъртак. Чете ми лекции да не закъснявам, а той самия всеки път закъснява. Ще му го върна някой път.' помисли си Наруто и се усмихна.
Слънцето беше полузалязло и птиците се връщаха по гнездата си. Писъци на изгладнелите им малки се чуваха. Горските животни се прибираха по домовете си. Гората се изпълваше с тишина и заспиваше. Слънцето се скри напълно, а на небето се появяваха звезди и блещукаха силно. Луната се показа и освети цялата земя.

Страхотно... Както винаги.
Грешки не видях.
Чакам продължението!

супер е както винаги :kisss: :kisss: :kisss: :bravo: :obi4amte: и като знам колко още глави има.... пускай ги и тях :kisss: :kisss: :kisss:

яко =]

як0

Много благодаря за вниманието . Ето и следващата глава

Глава 32
Саске и Неджи също много се трудеха, за да развият способностите си. Учителите им, както всеки знаеше бяха елитни нинджи и много силни. Те Имаха какво да дадат на момчетата, и учениците им имаха, също какво да покажат.
Саске се срещна с Какаши и се приготви за тренировката си. Той знаеше, че методите на Какаши винаги са били трудни и болезнени за него. Всеки път когато учеше нещо се нараняваше или самият Какаши го правеше. Какаши погледна към Учихата и безразлично каза.
- Е Саске, готов ли си за първата си техника. Но има един малък проблем при теб.- Саске го погледна задливо.
- М-м-м, проблем. Какъв проблем може да има. Че нали съм Учиха, не би трябвало да има проблеми.- Какаши седеше спокойно и заговори.
- Може да си от клана Учиха, но още не си си активирал шарингана, така че неможеш да научиш никакви техники, без него.- Саске се намръщи.
- Еми тогава ми кажи, как да го активирам този тъп шаринган и да започваме.- Какаши остана спокоен, както винаги. Много трудно можеше някой да ядоса Хатаке Какаши, защото той беше трениран доста умело, дори беше лидер на специалните части на Коноха (Анбу). Но Третият Хокаге преценил, че той ще е от полза за младото поколение и ще може да им даде добро обучение, затова го избра за учител и премести от Анбу. Отначалото на Какаши не му се нравеше да се разправя със суполанковците от Академията, но след като мина известно време той осъзна, че им е много нужен. От тогава той отиваше в академията с удоволствие и така със същото удоволствие напердашваше непослушниците и побойниците на училището. А за тренировката на Учиха Саске, той можеше да откажи задачата, но не го направи. Поради простата причина, че искаше да предаде силите си и уменията на някой, който има шаринган. Какаши също притежаваше шарингана. Едното му око, това което винаги беше закрито, беше шаринаганово око. И така щеше да научи Саске да използва перфектно своето Доуджуцу- очната техника. Да усъвършенства силите и техниките, който му позволява това око, той беше длъжен и сам го искаше. Той смяташе, че го дължи на своя приятел, който е загубил като ученик. Който се е жертвал, за да го спаси и му подарил окото си, за да може да живее в него, като спомен. И така стига сме говорили за Какаши и да се върнем при тренировката на Саске.
- Еми за това не мога да ти кажа Саске, но мога да ти помогна.- Какаши се засмя мазно, а Саске се вбеси от реакцията му.
- Какво пък ще рече това да ми помогнеш? Какво искаш да кажеш?- Саске си стисна зъбите и очакваше отговора му. Какаши не смени заядливата си усмивка и каза.
- Еми ще те убия, ако не го активираш. Това ще рече.- Каза зловещо Какаши, а върху гърба на Саске пробягаха тръпки от уплаха. Какаши махна усмивката си от лицето и извика.
- Приготви се Учиха Саске.- Саске се скова от думите му, а Какаши отново извика.- Умри или ме спри.- След тези думи Какаши се затича към Саске като си стисна ръката в юмрук. Саске дори и не помръдваше. момчето се паникьоса и се опита да се движе, но тялото му не го слушаше. Какаши замахна с юмрук и го удари. Саске излетя и падна на земята. Хвана се за стомаха и измрънка нещо. Какаши не го остави дори и дъх да си поеме, като бързо застана пред него и отново го удари. Саске пак изхвърча и падна на земята. Той се опита да стане, но не можа. Всичко това му идваше внезапно, защото не беше виждал досега да има човек да се движи толкова бързо. Не беше и свикнал със силата на Какаши. Какаши се засмя заплашително и викна.
- Какво става, нали беше Великия Учиха. Май нещо си насра гащичките от страх. Ти не си нищо повече от отрепка, срам за клана Учиха.- Какаши се засмя още по-мазно и се обърна с гръб към момчето. Саске се опита да стане, но тялото не му позволи. Саске се вбеси и няколко сълзи от очите паднаха по лицето му. Той не плачеше, защото се чувстваше, че е отрепка или че е слабак, той плачеше от инат. От инат, защото искаше да превъзмогне болката от ударите, който му беше нанесъл учителят му. Той неискаше да е страхливец, отрепка и срам за клана си, както беше казал Какаши.
- 'Я се стегни Саске. Ти страхливец ли си, или какво? Ако си такъв значи си най-голямата отрепка на света. Не заслужаваш да се наричаш Учиха.'- ядосано си помисли той. Тогава се изправи и си затвори очите. Какаши усети желанието му за мъст, жаждата му за кръв, усмихна се и бързо се обърна към Саске. Затича се и започна да се появява и изчезва от всички страни на момчето. Саске седеше мирно и не помръдваше от мястото си. Изведнъж почувства прилив на енергия, на сила, които не беше усещал досега. Той малко се смути от това непознато за него чувство, но му хареса. Той се концентрира и тялото му започна да се изпълва с чакра. Какаши усещаше всичко много добре и продължаваше да кръжи около ученика си. започна да го удря отвреме - навреме с юмрука си, за да го разконцетрира, но единственото което правеше Саске е да се залита на другата страна и да не пада. Учихата чувстваше все повече и повече силата, която се зараждаше в него и тя не позволяваше да падне. Тогава Саске си отвори очите и Какаши ясно видя, че очите на момчето бяха с шарингана. Той се усмихна, затича се и с всичката си сила, която събра в дясната си ръка и с която щеше да удари Саске. Саске видя притока на чакра, която събираше учителят му и предрече движенията му. Точно преди Какаши да го уцели Саске избегна удара с бързо и ловко движение. Какаши се спря, а в същото време Саске застана зад него и допря един кунай в гърлото му. Какаши не мръдна, за да не може да стане някоя беля, а Саске само изсъска през зъби.
- Не ме наричай повече страхливец и отрепка, защото другият път ще те убия, разбра ли?- Какаши се усмихна и изведнъж изчезна. Саске за миг се обърка от това, че Какаши беше направил клонинг без той да забележи. Но след няколко секунди се опомни и започна да се оглежда за чакрата на учителя си, но не успя да я долови. Тогава под краката му земята започна да се руши, Какаши изкочи от нея и го хвана за единият крак. Тогава КАкаши се изправи и държеше увиснал надолу с главата малдият Учиха. Тогава Какаши се засмя и каза.
- Май днес сме в лошо настроение.- тогава още повече се засмя и добави.- Браво на теб Саске, ти активира шаринагана си. Бързо напредваш, това е хибаво. Стига сме се мотали, че нямаме време за губене.- Какаши пусна Саске и той падна на земята. Саске си потърка задника и измрънка.
- Ти не можеш ли да бъдеш малко по-мек със мен? Винаги се държиш грубо и враждебно спрямо мен.- Какаши отново се захили и му отговори.
- Не Саске. В битка никой няма да те пита дали ти е добре или не, дали те боли или не. Ами ще те нападат дори ще искат да те убият. Така че спри да хленчиш като малко дете, и вземи се стегни. Сега ще те науча на една техника, която само твоя клан използва.- Саске се ококори и стана.
- Кака така се използва само от моя клан?- Запита объркано момчето.
- Еми така Саске, тя може да се използва само от носители на шарингана. Тя се казва огнена топка.- каза Какаши и погледна Учихата. Момчето седеше все така объркано. Какаши въдъхна и заговори.
- Е, добре Саске. Сигурно ще се наложи да ти покажа.- Саске се обърна към Какаши, за да може да види и да запомни техниката. той все още беше с шарингана си, Какаши си вдигна ръцете и започна да прави знаците за техниката много бързо. В първият момент Саске се смути от бързината, но след около секунда се изненада.
- Какво по.... Виждам... Аз виждам, когато си мърда ръцете и прави знаците.- Саске се усмихна, а Какаши извика.
- Катон- джутсу огнена топка.- направи два пръста на кръг, сложи си ги до устата и от нея излезе огромно кълбо огън. Саске се стъпи са и се усмихна.
- Сега вече разбрах. Нека да пробвам.- Какаши малко се замисли, дали да не му покаже още веднъж техниката, но после се усмихна и каза.
- Добре ще ти позволя да я направиш сам, но ако не я напрвиш, ще черпиш една вечеря при Ичираку мен и приятелите си.- Какаши се усмихваше, защото беше сигурен, че момчето няма да успее. Саске се усмихна от предизвикателството и се заяде.
- Но ако успея. Какво.- Какаши си скръсти ръцете и отговори.
- Каквото поискаш хлапе, но съм сигурен, че няма да успееш.- Саске се засмя и отново се заяде.
- Добре, ако успея ти ще черпиш мен и приятелите ми с вечеря при Ичираку. Съгласен.- Какаши се захили и отговори.
- Съгласен. Давай да те видим като се правиш на много печен.- Саске застана на едно място, затвори си очите и се концентрира. Започна да си спомня знаците и си отвори очите. Знаците бъквално се появиха пред очите му и той започна да ги прави толкова бързо, колкото ги направи и самият Какаши. Вътрешността на очите му се завъртя и когато Учихата напави всичките знаци си доближи пръстите до устата в кръг и извика.
- Катон- джутсу огнена топка.- и устата му избълва голяма топка огън. Какаши седеше втрещено на мястото си и не вярваше на очите си. Когато Саске приключи с техниката си се засмя.
- Е, велики учителю, май тази вечер джоба ти бая ще се опразни.- момчето още повече се захили, а Какаши се усмихна и каза.
- Е добре де, добре. Сделката си е сделка. И съм приятно изненадан от бързия резултат на техниката и успеха й от първият път. Ти си първото момче, което научава техниките с лекота, освен Учиха Итачи, той...- Какаши си прекъсна изречението и си сложи ръката на устата. Той въобще не беше усетил, когато спомена името на брата на Саске. Саске замръзна на място и си наведе главата. Натъжи се от мисълта за брат си и си стисна зъбите. Какаши се умълча за известно време и след това заговори.
- Извинявай Саске. Не беше честно от моя страна да споменавам брат ти, но без да искам се изспуснах. Приеми моите извинения.- Какаши си скръсти ръцете и си поклати главата.
- Ще си отмъстя за вас- мамо, татко, Итачи. Няма да ги оствя да се измъкнат безнаказано. Ще си отмъстя и на Конохамару, заради Сакура. Обещавам.- помисли си той, вдигна си главата и се усмихна. Какаши се узадачи от реакцията му, но нищо не каза.
- Е Какаши-сенсей, време е да поърсим приятелите ми и да си върнете дълга.- Саске се засмя с глас, а Какаши малко се подразни.
- 'Не биваше да се хващам на облог. Еми като съм такъв карък, защо ли се заех с тази работа.'- помисли си той и заговори.
- Учиха Саске, ти малко хитро плъхче. Още в началото си знаел, че ще направиш техниката без проблем, нали...?- Саске отново се засмя, а Какаши добави.- Измами ме.- той също се засмя и двамата тръгнаха да се прибират към селото.

мн е якоооооо :kisss: :kisss: :kisss: накрая Kakaши мн ме изкефи :bravo: :obi4amte:

Ето и още малко километри

Глава 34
И така денят мина бързо и вече се стъмваше. Едни се прибираха доволни, други не чак толкова, но все пак щастливи. Време е да видим как протече и денят на Неджи :D.
Когато Неджи стигна до уреченото място за тренировка видя учителят си със странни и смешни дрехи. Загеда се в тях и се начумери. Гай, както винаги се усмихваше и махаше на ученика си. Гай беше от елитните нинджи на селото и беше силен, колкото Какаши. Гай и Какаши бяха вечните съперници, по-точно Гай винаги се съръвноваваше с Какаши и винаги се състезаваха. когато го правеха Гай всеки път губеше и правеше странни неща, затова че е загубил. Наричаха го Красивият зелен звяр на Коноха, заради тъпото му облекло, което беше зелено, също като тревата. Косата му беше късо постигана, а веждите му, Боже, те бяха най-смешното и отвратително нещо на света. Още от първия ден на тренировките си Неджи беше подлаган на критики относно бойното си облекло, дългата си коса и тънките вежди. и така, нека се върнем на тренировката на младият
Хюга.
Гай спря да рахомаха на Неджи и тръгна към него. Неджи се спря и зачака. Когато учителят му се приближи до него се намръщи и заговори.
- Неджи колко пъти да ти повтарям, че с такова облекло не се идва на тренировка. Ето виж мен.- Неджи си вдигна едната вежда и се намръщи.
- Че какво ми е на облеклото. Много си е добре даже.- Неджи започна да се оправдава, защото знаеше какво следва.
- Как, какво? Еми виж се на нищо не приличаш. облякъл си една тениска и дънки. Така не се тренира. За да може да тренираш успешно, облеклото ти трябва да е гъвкаво, еластично и не на последно място
водонепромукаемо.- Гай се усмихна, а от зъбите му изкочи една искра. Гай продължи.- Виж ме мен.- той се раздвижи и започна да се гъни, като ластик. Неджи още повече се намръщи.
- Ти какво искаш да кажеш, да се обличам като идиот ли?- Гай се спря и погледна момчето в очите.
- ти какво искаш да кажеш с това 'Идиот'.- като натърти ядосано на думата идиот. Неджи се успокои и каза.
- Еми това, че неискам просто да се обличам, като теб. Това имах предвид.- Неджи напълно успокои нотката на гласа си, седна на един камък и зачака лекцията на учителя си относно облеклото му, косата и веждите. Гай скръсти ръцете си и заговори отново.
- Виж Неджи, немога да разбера какво не им харесваш на дрехите ми. Те са толкова свободни. Виж например Наруто.- Гай се усмихна от думите си и продължи.- Той веднага би приел костюма ми, само трябва да му предложа. Защо ли не си като него?- заяди се той с момчето. Неджи го погледна и се намръщи отново.
- Ти въобще не напредваш с тренировките. Приятелите ти тренират много и в много по-ужасни и трудни условия. А пък аз тук се стремя да не се натоварваш.- Неджи направо побесня от сравненията му. Стана от камаъка и се развика.
- Защо ме сравняваш с Наруто и Саске, а-а? Те са си те, аз съм си аз. Никога не ме сравнявай с тях, чули-и.- викаше ядосано Неджи. Гай си сбръчка веждите и извика.
- Ама че си невъзпитан. Трябваше да избера Узумаки Наруто за свой ученик. Ти си един некъдърник, който само се оплаква от всичко.- викаше Гай и нотка на ярост се появи в гласа му.- Не ми харева това.., не ми харесва онова... Хайде да спрем, за да си почина... Това е трудно... Бля-бля.- заяждаше се Гай с него. Неджи просто се тресеше от ярст и прехапваше устните си, за да не избухне. Гай все така се заяждаше с Неджи.
- О-о-о, да не би ревлюто да се ядоса.- Неджи направо побесня и се развика.
- Не ми викай така, защото знаеш че не е вярно това. А и неискам да нося дрехи, като твоите и всички да ми се подиграват, както правят на теб. Не се закачай с мен, за да не пострадаш.- при тези думи Гай се ядоса още повече.
- У-у-у, колко ме изплаши.- Гай си смени ядосаното лице и направи една мазна усмивка.- Маминото синче наистина се ядоса. Какво ще направиш, просто ще ме удариш, така ли?- Гай още повече се усмихна и се заяде с момчета отново.- Само с един юмрук нищо няма да ми направиш. Е, забравих че ти не знаеш нито една техника. Така че няма да можеш дори и да ме докоснеш.- Неджи си стисна юмрука и си помисли.
- 'Само ако можех да направя нещо. Да му покажа на този идиот и да спре да ме обижда.- той се ядосваше още повече от бездействието си. Гай видя гнева му, направи поза за атака и заговори.
- Е хайде де, омръзна ми да чакам. Какво ще направиш дрисльо... Ревльо...-Гай продължаваше да го предизвиква.- Смешник... Страхливец...Мамино синче... Не заслужаваш името Хюга.- Неджи изтръпна от казаното и извика с яростен глас.
- Стига-а-а.- Неджи си затвори очите, а В този момент Гай се стрелна много бързо към младият Хюга. Изведнъж Неджи усети прилив на гняв и сила. Енергия нахлу в тялото му и изпълни всяка една точка от тялото му с чакра. Гай замахна със силен удар за да удари момчето, но Неджи си отвори очите и спря с лекота удара. Веднага отскочи назад и се загледа в учителя си. За секунда се стресна, но веднага се опомни и забеляза, че сега виждаше учителя си, но не както преди. Виждаше скелета му и много сини точки, които бяха навсякаде по тялото му. Също виждаше и сини линии, които приличаха на канали да звързват точките. Гай се надигна и погледна към Неджи. Той се усмихна, защото видя, че ученикът му си беше активирал бякугана си. От изненада
се строполи на земята и си наведе главата. Изведнъж усети как погледа му се отдалечи, сякаш напускаше тялото му и видя на около 15 ментра зад себе си седем птици, които седяха на колна на едно дърво. Още повече се смути от това и си вдигна главата. Гай беше вече пред него, а на лицето му грееше огромна усмивка. Той си подаде ръката, момчето я пое и стана от земята. когато Неджи стана погледна към небето и с разочарован поглед видя че на небето летяха осем птици. Обърка се, после погледна към Гай и каза.
- Сенсей, защо на небето има осем птици, като преди малко ми се стори, че видях седем?- Гай се замисли и след около минутка започна да говори.
- Добре се справи Неджи. Постигна резултата, който исках да постигнеш.- Неджи още повече се обърка, а Гай продължи.- Да, точно така. Нарочно говорех така, за да може да имаш причина да си активираш бякугана. А за това което си видял преди и сега, това е слабостта на товето доуджутсу. Бякугана има сляп ъгъл, който не ти
позволява да видиш в обсега на него, каквото и да било. Радиуса на погледа ти достига до 360 градуса и можеш да виждаш до 5 километра, но по-нататък когато го усъвършенстваш може да достигне до 20 километра.- Гай не спираше да се усмихва. Неджи се замисли малко и също се усмихна. Гай погледна към небето и видя, че слънцето се скриваше, дори и не бяха забелязали, кога слънцето се беше преместило близо до хоризонта. Гай тръгна и Неджи го последва. Птиците вече се прибираха по гнездата си и донасяха храна на малките си. Гората утихваше и клоните й се подмяткваха от вятъра. Нощта както се виждаше, щеше да бъде спокойна, но и студена. По небето имаше облачета, който спокойно се движеха по него. Луната светеше по земята, усмихваше се на всички и вещаеше мир, спокойствие и късмет.

мн якооооо мн ме изкефи тва с костюма за тренировки :bravo: :obi4amte: :kisss: :kisss: :kisss:

Поредната глава

Глава 35
Нощта беше спокойна, а по пътя се виждаше да върви едно момче. То не бързаше и стъпките му бяха равномерни. То вървеше и никъде не беше спирало, за да не се отплесва от пътя си и най-вече от целта си. Момчето прекоси границата на Страната на Огъня и навлезе в Страната на Дъжда. Когато стъпи и една крачка на територията на страната времето се промени от спокойно на дъждовно и капки дъжд започнаха да валят по него. Той дори не спря да се скрие от дъжда, а продължи да върви. След известно време стигна до големи порти. Той се спря пред тях и извика високо.
- Отворете портите. Аз съм Сарутоби Конохамару. Идвам при лидера ви Пейн.- от другата страна на портата се чу гласа на един човек и стъпките на друг.
- Отваряме веднага, само почакай докато отворим вратата.- отговори мъжът и портата започна да се отваря. Конохамару влезе и когато вратата се затвори, погледна към мъжете и заговори.
- Здравей Зетсу.- мъжът му кимна, а Конохамару продължи.- Здрвей и на теб Итачи.- Конохамару се усмихна, а мъжете стояха безразлично.
Зетсу беше висок мъж със слабо тяло. На главата си имаше две лица, а като цяло главата му приличаше на цвете, което се беше отворило. Той имаше странен характер. говореше със всички от организацията, но съшо и беше много заядлив. Заяждаше се с другите и плетеше такива интриги между членовете, че можеше и да стане война между тях.
Учиха Итачи пък беше висок, със мускулесто и стегнато тяло, лицето му беше бяло, а косата черна като въглен. Лицето му беше прекрасно, скулите му се открояваха така отчетливо по красивото му лице, че човек ако го види, ще си помисли, че някой художник го е изрисувал. той никога не говореше и с никого не се разбираше. Само с един човек говореше и това беше партнюра му. Основните черти на характера му бяха- безразличието към всеки и към всичко и арогантността. Дрехите му се състояха от блуза, дънки и една черна мантия на червени облаци, която носеше отгоре над дрехите си. Той беше от Коноха. Способностите му и техниките бяха свързани със шарингана. Итачи отлично владееше доуджутсуто си и илюзиите, които създаваше
благодарение на шарингана. Всички от Акатски носеха такива мантии, това показваше кои са членовете на организацията и това че са най-силните нинджи, поне според тях де.
Акатски беше организация, която се състоеше само от S - ранг криминално издирвани престъпници. Те бяха нинджи, които селата им ги бяха прокудили и забранили да се връщат. Всеки сред тях беше уникален и с единствени по рода си способности и техники. Лидер им беше учиха Мадара, но така и никой от тях не знаеше това освен трима: Учиха Итачи, Пейн-който според всички останали беше Лидера на организацията и Конан-единствената жена нинджа сред всичките тези мъже. Акатски се състоеше от 11 души. Те винаги се движеха на групи по двама. Хидан беше с Какузу, Итачи заедно с Кисаме, Сасори с Дейдара, Тоби с Орочимару,Зетсу и Пейн с Конан. Последните трима седяха в страната и само когато се налагаше излизаха и се биеха. Зетсу можеше да влиза в земята и моментално да се телепортира на всяко място в света, което той поиска. Така той беше връзката на Пейн с останалите членове.
Дейдара правеше експлозиви,контролираше ги и сам ги взривяваше. Косата му беше руса, хваната на опашка, очите му бяха светло зелени, а лицето му беше непокътнато. Нямаше нито една драскотина на него и беше бяло, като сняг. Той също си падаше по жените, както и Хидан.
Сасори беше отличен кукловод. Той приличаше на дете, но всъщност беше с 20 години по-голям от сега. Лицето му беше красиво и приличаше на ангел. очите му бяха сини а косата червена. Той беше от Селото скрито в Пясъка, но те и така незнаеха за това.
Хидан беше мъж на около 30 години, с бяло лице и сивкава коса. Той беше подръжник и боготвореше своя бог на име Дженшин. Хидан също беше голям женкар и извратеняк и всяко свободно време прекарваше с жени или да търси жени. Той много пъти пренебрегваше заповедите на Лидера и водеше моммичета в базата им.
Какузу- партнюра на Хидан беше на възрастта на сивокосия, с кафеви очи и с леко по-тъмен цвят на кожата.
Способностите му бяха, че може да си отделя всяка една част от тялото си.
Кисаме пък беше с нормално телосложение, косата му беше черна, а лицето му приличаше на риба и имаше малки люспички по него.
Орочимару беше също от Селото скрито в листата. Той имаше бледо бяло лице, черна дълга коса, а очите му- те бяха зловещи и страшни като очите на змията. Орочимару беше много силен и също така беше един от легендарните санини на Коноха. Тази титла им беше дадена от тогавашния лидер на Страната на Дъжда, това беше признанието му към тях, като най-силните нинджи на Страната на Огъня.
Друг член на Акатски беше Тоби. Всички го мислеха за най-слабият след тях. Той беше с черна коса, със здраво и мускулесто тяло, на лицето си той винаги носеше маска с една дупка на дясното си око и никога не я сваляше. Всеки го мислеше за глупав и досаден, защото пускаше по някоя шега или се заяждаше с партнюра си. А истинската му личност беше тази на Учиха Мадара. Той се криеше и се правеше на някой друг, за да не може никой да разбере и да провали плана му, заради който беше основал организацията.
Лидера на Акатски се казваше Пейн. Косата му беше оранжево-червена, тялото му беше слабо, лицето му беше бяло, а по носа си имаше шест пиърсинга. Способностите му бяха свързани с риннегана. Най-силното доуджутсу, което е съществувало. Също така имаше шест тела с различни способности. Ринегана беше смесица от шарингана
и бякугана и имаше всичките им способности. Пейн много обичаше Конан, защото тя беше негова сестра. Те винаги бяха заедно и никога не се разделяха. Всички от Акатски я почитаха, както почитаха и Пейн. Момичето не беше много голяма, даже ако мога да съм по точна беше на 19 години. Тя беше единствената жена в Акатски и никой не смееше да я закачи или да се заяде с нея, поради две причини. Първо че щеше да си има проблеми с Пейн, но ако успее да стигне жив до него. Конан беше много силна и с буен характер. Само ако някой се опиташе да я погледне на криво тя ставаше и му сритваше задника от бой. И така това са членовете на Акатски, сега да се върнем при Конохамару. :D
- Какво правиш тук Конохамару, не трябваше ли Хаяте да дойде да докладва за случилото се досега.- попита безразлично Итачи и се вгледа в очите на момчето. Конохамару направо изтръпна от оплаха и заговори.
- Е-ем.- заекна момчето.- Т-точно за това съм тук. Трябва да говоря с Пейн, затова ме заведете при него.- Конохамару се обърна към Зетсу и добави.- А ти кажи на Пейн, че нося лоши новини и спешно трябва да го
видя.- Зетсу си вдигна едната вежда и изчезна. Останаха само двамата и Конохамару отвреме-навреме потрепваше. Сърцето му биеше учестено. А Итачи седеше все така спокойно и безразлично. След около минутка мълчание Итачи заговори.
- Ей плъх, какви са лошите новини, които носиш.- Конохамару малко се стресна от заговарянето на итачи, но се опомни и каза.
- Не мога да ти кажа Итачи. това засяга само мен и Пейн. Когато му дойде времето всички ще разберете.- Конохамару малко се заяде с Учихата. Итачи си стисна зубите и изсъска.
- Мери си приказките, отрепка такава. И друг път не говори така с мен, че ще те убия и ще захварля мозъка ти на кучетата. Хич не ми пука кой си.- извика Итачи, а Конохамару замръзна на мястото си. Дори и не мръдна повече. Итачи направо побесня от сковаването на момчето, погледна го и си активира шарингана. Момчето видя това и се паникьоса. Итачи се концентрира и извика.
- Мангекьо Шаринган.- очите му се завъртяха и си промениха вида. В това време Конохамару се появи на някаво различно място, откоето беше до сега. Той беше завързан на един кръст, на който пишеше 'Смърт за конохамару'. Момчето направо беше ужасен от картината. Итачи се появи, а след малко и още като него.
Учихата държеше по два меча във всяка ръка и започна да ги забива в тялото на момчето. Той ги забиваше и махаше. Всичко това се повтаряше и Конохамару имаше чувството, че наистина умира. Изведнъж се чу един нисък и звънлив женски глас.
- Учиха Итачи... Стига толкова.- извика Конан и Итачи прекрати техниката си. Конохамару изведнъж се озова на предишното си място и падна на земята. Започна да диша бързо и се задъхваше отвреме-навреме. Конан отиде до момчето и заговори с нежен глас.
- Добре ли си Конохамару... Дишай спокойно.- след това се обърна към итачи и ядосано каза.
- Може ли да си такъв изруд Итачи. Та той е още дете. Ако още веднъж направиш това, ще си имаш работа с мен, разбра ли ме..?- Итачи направи гримаса на безразличие и изсумтя.
- Хм... Задръж си тоя безполезен хлапак. Не ми е потрябвал.- след това се обърна към Конохамару и му изсъска през зъби.- Щастливец, добре че Конан те спаси, но... Но следващият път ще бъдеш сам и няма да има
кой да те спасява...- по лицето на Итачи се появи лека дяволска и заплашителна усмивка и каза.- Тогава си мой и няма да ти простя.- Итачи се обърна с гръб към тях и си тръгна. Останаха само Конан и Конохамару. Момчето стана от земята и благодари на спасителката си. Той тръгна напред, а тя го гледаше все така с нежен и топъл поглед. Тя много харесваше момчето, но я беше срам да му каже. Тя също тръгна след него и се запътиха към базата, където ги чакаше Лидера. Дъжд валеше на всякъде и вятъра блъскаше клоните на дърветата по покривите и прозорците на къщите. Всеки се беше скрил в дома си на топло и при семейството си. Хората бяха свикнали постоянно да вали, защото от както се бяха появили Акатски навън непреставаше да се сипе дъжд. Небето седеше черно и зловещо. По него постоянно имаше облаци и слънцето от много време не беше изгрявало над страната.

ауууу адското е :bravo: :obi4amte: ти вече знаеш мнението ми за главите и фика ти супер си :bravo: :kisss: :kisss: :kisss:

Жестоко е!
Много е интересно.
Чакам следващата глава с нетърпение!

Благодаря ви за хубавите коментари :cvetq: . Ето и следващата глава. :^^:

Глава 36
Когато стигнаха до базата, влязоха и се запътиха към стаята за съвещания, където ги чакаше Той.
Стигнаха вратата и Конохамару се спря, Конан също спря зад него и се вгледа в момчето. В погледа му тя видя страх и колебание. Тогава тя отиде до него, сложи си ръката на рамото му и се усмихна.
- Какво има Конохамару, защо се спря така изведнъж.- Конохамару я погледна и видя милата й усмивка. Той се усмихна и завъртя дръжката на вратата. Вратата леко изкърца и се отвори напълно. Те влязоха и завариха мъж да седи в сенките. Момчето затвори вратата и застана на мястото си. Конан се усмихна и весело каза.
- Пейн виж кой е дошъл да ни види?- Лидера знаеше, че малката му сестричка харесваше Конохамару. Той самият не беше много доволен от това, но никой не можеше да я убоздае. Тя беше като фурия и когато нещо си хареса, тя не се спираше пред нищо и правеше всичко вазможно да го има. Той също много я обичаше и искаше тя да е
щастлива. Лидера си приближи тялото до това на масата, подпря си ръцете на нея и заговори.
- Добре дошъл Конохамару.- Каза той със зловещ глас. Гласът му винаги беше с висок тембър, груб и страшен. Конохамару потрепна и тръпки пробягаха по гърба му. Пейн усети това и си смекчи тона.- За мен е чест да те видя тук. Седни, не е прилично да седиш прав.- подкани го Пейн и Конохамару седна на един от столовете,
който беше на кръглата маса. В тази стая членовете винаги се събираха за събрание. Масата беше с кръгла форма и около нея седяха 11 стола, за всеки един член от организацията. Конан изприпка жизнерадостно и
весело около масата и седна до Пейн. Пейн се облегна на стола си и се скри отново в сенките. Тогава той заговори.
- Какво те води до нашата страна? Как върви в Коноха?- запита той. Конохамару се стегна от въпросите му.- Нетрябваше ли да дойде Хаяте за да докладва за положението там?- момчето още повече се стегна и капчици пот се стекоха по челото му. Пейн пак заговори.
- Ех този Хаяте, пак ли не се разбирате? Винаги е бил с буен и неубоздан характер.- момчето седеше и непомръдваше, а Пейн говореше с възхищение за Хаяте.- Как е той? Много ми липсва. Добре ли се справя със задачата си?- попита отново лидера, като усмивка се появи на лицето му. Пейн наистина много обичаше Хаяте, като свой син. Още когато се бяха срещнали за първи път в къщата на Хаяте, момчето му беше направил огромно впечатление, иначе досега да беше мъртво. Пейн много искаше да има син, но така и не беше намерил и познал
истинската любов. Мечтаеше за син, защото искаше да предаде на наследника си силите, техниките и мечтите си на него. Затова когато взема Хаяте го учеше и го тренираше на всичко, което знаеше. Конохамару само мълчеше и нищо не казваше. Просто не намираше правилните думи, за да каже какво беше направил Хаяте. Пейн малко се подразни от мълчанието му и заговори, но този път с онзи зловещ глас.
- Защо не говориш, а само мълчиш. Разкажи ми за Хаяте и за мисията ви. Разбирате ли се с него? Кажи нещо.- конохамару погледна към сенките и от там видя, как две лилави очи го гледат, следят реакцията му и движенията, които прави. Конан видя смущението на момчето и заговри с нежния си глас.
- Конохамару отпусни се малко. Искаш ли да ти донеса нещо за пиене? Сигурно много си се изморил от дългото пътуване.- Конохамару се отпусна малко и я погледна с умолителен поглед.
- Да, може... Донеси ми една чаша водя, моля.- Конан стана и се запъти към кухнята. Момчето напълно се успокои и си прехапа усната. Минаха още няколко минути в мълчание, докато не дойде Конан и му подаде
чашата. След това тя седна на мястото си, а Конохамару вдигна чашата и отпи от нея. Пейн седеше все така спокоен, а очите му непреставаха да следят всяко движение на момчето. Когато изпи до половината чаша, той я сложи на масата и застана спокойно. Тогава той заговори.
- Пейн...- момчето преглъдна и пак заговори.- дойдох лично, защото имам лоши новини.- момчето спря да говори, защото усети как риннегана се стрелна и го прониза право в сърцето. Конохамару се задъха, Конан започна да се противи и да се гневи. Тя се въртеше на всички страни. Гледаше към Конохамару, а после към Пейн и така продължаваше да поглежда, докато Пейн не спря техниката си. Конохамару се изкашля и едва каза.
- Аз нищо не съм направил. За всичко е виновен тъпият Хаяте.- тогава вдигна чашата и я изпи цялата. Пейн се смути за момент и заговри.
- Как така не си виновен. Какво е направил Хаяте, този път?- извика ядосано лидера, а Конан се стресна от вика му. Пейн видя уплахата на сестра си и веднага си понижи тона.
- Извинявай мила сестричке.- Конан го погледна и когато се успокои му се усмихна. Пейн се обърна към момчето и го подкани.
- Слушам. Говори... Кажи, каквото имаш да казваш.- Конохамару си пое въздух и го издиша. Пейн седеше в очакване и момчето започна пак да говори.
- Еми, проблема е в това, че Хаяте го няма... Той....- заекна Конохамару и усети, че Пейн отново се беше ядосал. Пейн го гледаше вбесен и заговори зловещо.
- Как така го няма? Къде е тогава? Говори, или много ще се ядосам и тогава не отговарям?- това повече звучеше като заповед. Конохамару се стегна отново, а Конан изпогледа Пейн с ядосан поглед. Тогава
Конохамару заговори.
- Еми така, няма го. Остави ме. Съузи се с тях.- Пейн направо побесня и си заби двата юмрука в масата. Конан падна от стола си и стаята се разтересе от удара му. Конохамару веднагически стана от стола си и
пристъпи една-две крачки назад. Пейн се изправи от стола, но си остави ръцете на масата. Конохамару гледаше втрещено и не помръдваше. конан също неможеше да повярва от реакцията на Пейн. Пейн заговори отново, но този път гласът му звучеше не толкова като зловещ, а като заплашителен.
- Как така го няма? С кого се е сюузил? Как те е оставил? Отговори ми-и.- извика лидера и удари още един път по масата. Отново всичко се разтресе и от тавана на стаята падна един къс мазилка по масата, точно пред ръцете на Пейн. Конохамару започна да говори много бързо, за да може да разкаже, колкото се може по-бързо историята.
- Еми така, съузи се с бандата на Наруто и застана срещу нас. Предади ни. Предаде и вас. Сега сигурно измислят план как да ви спрат. Това е цялата истина.- запелтече момчето изплашено, защото знаеше колко
силен може да бъде Пейн. Пейн просто замръзна от думите му и направо побесня.
- Как така ни е предал? Не ти вярвам. Какво си направил, че Хаяте да направи така. Ти малко нищожество...- говореше Пейн, а Конохамару направо се тресеше от ужас. Конан пък дори и не помръдваше. Никога не беше виждала Пейн такъв. Да бъде толкова вбесен, че чак да си изпуска нервите. Тя дори не се намеси, защото сигурно щеше да си изпати. Пейн никога не би я наранил, но тя предпочете да не предизвиква съдбата си.
- Да, така е както казах... Кълна се в най-святото ми на този свят.- започна да се оправдава момчето и краката му трепераха от страх. Пейн му хвърли зловещ поглед.
- Махай се от тук отрепка такава и да не съм те видял повече.- после се обърна към Конан и й каза със заповеднически глас.- Разкарай този парцал от стаята. Прави каквото искаш с него, но искам го в страната.
Когато ми трябва ще го викна. Но.- спря той и отново погледна изплашеното момче.- Но само да те няма, ще те намеря и ще те убия, разбра ли.- извика се лидера и Конохамару бързо отговори с "Да". тогава Конан побърза да стане от земята и тръгна към Конохамару. Той разбра какво искаше тя и тръгна към вратата. Когато излязоха от стаята се чуха силни трясъци. Те се спогледаха и побързаха да излязат от сградата. Вътре в стаята Пейн беснееше. Чупеше столове, удряше по масата с всичка сила и в резултат на ударите му масата се разцепи на хиляди парчета. Хващаше столовете и ги удряше ту в масата, ту в скриновете и шкафовете. Всичко беше строшено, а мъката и болката от предателството, на обичан от него човек, не спираше. Просто не беше на себе си, искаше да счупи всичко, което му се изпречи, искаше да срини със земята всичко което видеше. От стаята не остана нищо. Тогава той излезе на терасата, откоято го приветсваха хората от страната и започна да използва техниката си за дъжд и грамотевици. Пейн се насълзи и сълзите започнаха да се спускат от очите му и да падат по земята. Времето изведнъж се промени. Дъждът, който по-рано валеше се усили, започна да скъсва жици и къщите оставаха без ток, вятър се появи и започна да чупи клони и дървета. Тогава Пейн си
вдигна двете ръце към небето и наддаде вой, след това още един и така продължи да вика. Викът му беше изпълнен с мъка и тъга. Грамотевиците не закъсняха. Когато се появиха започнаха да разсичат небесата и да палят дърветата. Унищожените корени и стъбла на дърветата се скъсваха на парчета и падаха по земята и по покривите на къщите. Покривите се запалваха и огъня обхващаше всичко наоколо. Дъждът и грамотевиците не спираха и раздираха небето. Дъждът валеше и плачеше, също като този, който го беше повикал.

Супер е Давай другата глава

аууууу мн е яко :bravo: :kisss: накрая мн ме изкефи дъжда и описанието :bravo: :kisss: :kisss: :kisss:

Ето и другата глава :cvetq:

Глава 37
Конохамару и Конан вървяха по улицата и не смееха да се обърнат, защото знаеха какво причиняваше това ужасно време. Конан само изпоглеждаше момчето и пак си навеждаше главата. А дъждът, вятърът и грамотевиците не спираха. Чуваха се и виковете на Пейн. Хората бяха излезли от домовете си и с ужас гледаха към сградата, където стоеше лидера им. Конохамару си беше навел главата и в погледа му имаше уплаха. Изведнъж зад тях се чуха гласове и смях. Те спряха и се обърнаха. Видяха трима мъже да седят и да се смеят. Конан малко се ядоса от присмеха им, а Конохамару непомръдваше дори.
- Хе-хе... Ако това не е малкото плъхче, аз крокодил ще стана.- присмя се едини т от мъжете, който беше със сивкава коса. Мисля че се досетихте кой беше той. Тримата мъже бяха- Хидан, Орочимару и Тоби.
- А-а-а, семпай... Ама вие не сте ли такъв...- заяди се Тоби с Хидан.- Простете, че не съм го забелязал досега.- Тоби се разсмя и Конан също се усмихна. А Хидан направо побесня.
- Ах ти-и... Смешник такъв. На кого викаш крокодил. Не се ли виждаш колко си нищожен.- изсъска през зъби сивокосия, а Тоби си седеше все така усмихнат, дори не се и засегна от обидите на Хидан.
- А-а, семпай. Не бъдете толкова строг със Тоби. Той не искаше да ви убиди. Просто той отбеляза очевидното.- Тоби пак се разсмя и сега едва Орочимару се захили подигравателно.
- Ле-ле, Хидан ще позволиш ли на това хлапе да ти се подиграва така. Колко сте смешни и двамата.- заяде се чернокосия. Тоби спря да се смее и заговори.
- Орочимару-семпай и вие не сте по-различен от хидан. Вие също сте груб със Тоби, не може ли змииче, като вас да си пази зъбките в устата, че може и без тях да останете.- Всички прихнаха да се смеят, а Орочимару само си стисна зъбите и нищо не каза. Конан пристъпи към Тоби и започна да говори.
- Браво на тебе Тоби, просто си уникален. Особено с твоите сравнения, които така лесно и бързо измисляш.- Тоби малко се изчерви и каза.
- Радвам се, че красива девойка харесва Тоби и не го обижда, като тези двамата грубияни.- хидан и Орочимару направо побесняха, а тоби само се усмихна и смигна на Конан. Момичето леко се усмихна и се върна при Конохамару.
- Какво става на Лидер? Защо той толкова бесен?- попита Тоби, като вече си беше вдигнал главата нагоре и гледаше безмилостните грамотевици да срязват небесата. конан се смути и усмивката й изчезна от лицето. Хидан се засмя и заговори.
- сигурно мишката го е ядосал с нещо.- Орочимару погледна към момчето и заплашително проговори.
- Да му отрежа ли главата.- тогава той се усмихна.- Няма да е трудно да го убия. Та той е едно недорасло дете. Ще стане хубава храна за кучетата.- Конохамару се вцепи от ужас. Е как нямаше да го е изтрах от тези мъже. Те бяха по-големи и значително по-силни от него. Той знаеше само няколко техники, с който неможеше дори да ги удраска. Тоби пусна поредната си шега.
- Лидер не в добро настроение днес. Сигурно е паднал от стол и ударил много лошо негов задник.- Тоби отново се захили, Хидан и Орочимару последваха неговият пример. Конан се вбеси и извика.
- Я спрете да се смеете.- Тримата замлъкнаха изведнъж, момичето се обърна към Тоби и изсъска през зъби.- Ако ви чуе какви ги бръщолевите, няма да ви се размине.- Те се стегнаха от думите й и тръгнаха за мястото, закъдето се бяха запътили по-рано. Останаха Конан и момчето. Конохамару седеше като препариран и дори не си вдигна главата. Конан го подкани да тръгват и те се запътиха към един ресторант. А пред портите седяха Итачи и Зетсу. Днес беше техен ред да пазят и патролират. Итачи се загледа към небето и като видя грамотевиците се смути.
- 'Какво ли е станало? Защо ли Пейн е толкова ядосан? Сигурно е онзи плъх? Само да ми падне ще го убия. Ох-х-х.'- усмихна се той и продължи да си мисли.-' Колко ще ми е забавно да го видя да лази и да се моли.'
След около няколоко часа Пейн се успокои, спусна си бавно ръцете надолу и влезе в базата. Грамотевицете малко, по малко утихваха и най-накрая спряха напълно. Вятъра изчезна изведнъж и дъждът се успокои. Хората започнаха да изгасят пожарите и да събират останките, които бяха останали от къщите им. Пейн излезе от стаята за съвещания и отиде направо в стаята си. Влезе вътре и повече не излезе. Това продължи дълго време.
Беше минала цяла седмица и Пейн не излизаше от стаята си. С никого не говореше и никой не искаше да вижда. Всеки ден Конан отиваше до стаята му и почукваше по вратата. Тя не получаваше отговор и се превръщаше в лист хартия. Шмугваше се от отвора под вратата и влизаше в стаята му. Реакцията й беше винаги една и съща. Тя замръзваше на място, защото винаги заварваше Пейн да седи на леглото си и да гледа през прозореца. Той гледаше, как хората работеха, носеха дървета и ги режеха, за да ги използват за подпори за съборените си къщи. Той се натъжаваше и усещаше присъствието на сестра си. Погеждаше към парчето хартия, казваше й да си тръгне и да го стави сам. Той нито ядеше, нито спеше. А ако случайно заспиваше, винаги сънуваше срещата си с Хаяте и времето прекарано с него. Стряскаше се и се събуждаше. След това отново започваше да гледа през прозореца. Пейн беше съкрушен от новината, че Хаяте го е предал и дори се ужасяваше от мисълта, че той трябва да бъде убит. По законите на страната на Дъждът и измислени лично от самия него, предателите трябваха да умрат. Хаяте беше предател и трябваше да умре. Но, как да издаде такава заповед, като сърцето му дори него позволяваше. Започна новата седмица, а от Лидера нямаше нито помен, нито вест. Пейн все така седеше в стаята си и тъжеше. Бяха минали още два дена, Когато Конан се ядоса и разби вратата на стаята му. Влезе и седна до леглото му. А навън продължаваше да вали дъжд и да подухва вятър. Саборените къщи бяха наполовина готови. Всички хора си помагаха и така бяха бързо вдигнати. Небето стоеше мрачно и се мръщеше на всеки.

аааа тази глава ми я чете мн е яка и смешна :bravo: :kisss: :kisss: :kisss:

Глава 38
Пейн погледна изненадано към момичето и се смути. Конан видя реакцията му, усмихна се и заговори с нежния си глас.
- Милото ми братче, защо си толкова тъжен? Не си заслужава да тъжиш за един предател, като Хаяте.- при името на момчето, Пейн се натъжи и си сведе главата надолу. Конан също се натъжи от мъката на брат си и отново заговори.
- Пейн, докага мислиш да продължаваш с тази тъга? Всички започват да шушукат. Казват, че не си способен вече да управляваш страната и организацията....- Пейн прекъсна сестра си.
- Какво ме интересува какво си мислят, та те са едни мижитурки. Не ми пука за тях. Единственото, което ме интересуваше беше...- той замълча и се насълзи.- Беше Хаяте... Исках той да бъде водач на всичките тези
кучета, които ми се подчиняват. Но ето, него го няма и аз вече съм една развалина. Купчина от боклук, която за нищо не става.- Конан се вбеси, стана от леглото и започна да ръкомаха.
- Нима ще го позволиш?...- погледна го в очите и видя объркването му.- Нима ще позволиш да се превърнеш в развалина. Нима ще загърбиш всичките тези хора от страната, които разчитат на твоята сила и помощ. Ще изоставиш нас и мен.- тя се насълзи и продължи.- Нима забрави мечтите ни и мечтите на Яхико.- при тези думи тя се разплака и сълзите започнаха да капят по красивото й лице. Пейн се стегна при изговарянето на
името на брат си и най-добрият му приятел. Яхико беше техния брат. Като деца Яхико, Конан и Пейн бяха
приятели. Бяха семейство. Те тримата бяха сираци, защото родителите им бяха жертва на тогавашните войни.
Но странното беше, че само Пейн имаше риннегана. Те живееха в мизерия и глад. Яхико беше най-големият от тях и крадеше храна, за да може да оцеляват. Веднъж, когато се скитаха срещнаха Джирая, Орочимару и Тсунаде (сегашните легендарни санини), но тогава те бяха обикновенни нинджи. Джирая остана при тях и започна да ги учи на нинджуцу и техники, за да могат да се защитават. Един ден Джирая ги изостави и те поеха по своя път в живота. Колкото повече ръстяха, толкова по-голяма ставаше силата им. Те си направиха банда и започнаха да освобождават поробените села. За кратко време те бяха станали известни из народа на страната на Дъждът. Един ден Лидера на страната на Дъждът им устроил засада и убил Яхико. Конан и Пейн избягали. Тогава се срещнали с Учиха Мадара. Той им предложил отмъщение, и те му се подчинили. Тогава Пейн станал Лидер на Акатски и тръгнали да търсят силни нинджи, за да влязат в организацията им и да постигнат целите си. Когато събрали нужните членове нападнали Страната и убили Лидера им, така както той безмилостно убил брат им. Не след дълго Пейн се провъзгласил за Лидер на страната и Бог на хората. От тогава той пазил реда в страната и зашитавал хората от враговете. Всички много го почитали, но също така се страхували от него, защото неговите методи за наказание били безмилостни. Престъпниците били убивани по най-суровия начин. Пейн се натъжи и отговори.
- Разбира се, че не съм забравил за мечтите на Яхико. Не съм забравил и нашите мечти. Но...- той си вдигна главата и в погледа му имаше болка, разочарование, страдание и не на последно място тъга.- Но, Хаяте беше моите мечти. Таях надежда, че той ще ме приеме за негов баща и ще застане на моето място, като Лидер. Толкова много го обичах и исках да стане силен, колкото мен. Да му предам идеалите си и той да ги следва след моята смърт. Но не го, го няма вече...- сестра му го прекъсна,седна до него и хвана ръката му.
- Пейн, знам че имаше надежди за това момче... Но ако беше станало лидер на Акатски, все някога щеше да умре. Ако ти си мъртъв той нямаше да може да стане лидер, знаеш това...- тя замлъкна и погледна към него. В погледа й той видя смущение и тревога. Тя продължи.
- Знаеш, че когато вземем Кюби Учиха Мадара нямаше да позволи Хаяте да стане лидер на организацията. Той
Ще убие всички ни и ще използва силата на опашатите демони за разруха. Може би така е редно, може би Хаяте е разбрал това и е предпочел да защити приятелите си, както ти искаше да защитиш брат ни. Затова Трябва да станеш и да бъдеш предишния Пейн, който аз познавам и да продължим с целта си. Хаяте беше изпълнен с омраза
към теб и искаше отмъщение за убитото му семейство, знаеш много добре това. Той стана груб и уби много хора, докато беше при нас. Много грехове направи и много болка и кръв видя.Затова ако го обичаш толкова, колкото казваш остави го да се бори и да спаси хората които обича. Пусни го и нека да му бъде простено за всичките грешки, който направи заради нас. На нас може би няма да ни се прости, дори и след смъртта, но той има шанс да намери място в рая след смъртта си. Същото би направил и ти ако беше на негово място. Затова моля те стегни се и покажи на сина си, че имаш чест и достойнство и не оставяй Мадара да разруши света, в който живеят толкова много хора.- при тези думи Конан отново се разплака, Пейн изтри сълзите на сестра си и
заговори със слаб глас.
- Права си сестричке. Ще се променя и ще стана същия, който бях преди.- момичето се успокои и засия.
- Кажи на всички да не се тревожат и утре ги искам в стаята за съвещание. Имаме работа за вършене все пак, нали..?- той се усмихна, а тя скокна от лелгото и се засмя. Тя изприпка от стаята и слезе на долните етажи. Пейн остана сам, погледна през прозореца и тихичко каза.
- Ето виж ме Хаяте. Аз съм силен и имам чест и достойнство. Бъди щастлив и брани обичаните от теб хора.- той се усмихна и легна на леглото. Не след дълго заспа. През нощта той спеше спокойно. Нощта също беше спокойна за всички. Дъждът спря да вали, а небето седеше все така намръщено.