Болка и Щастие под синьото небе

First topic message reminder :

Фика е мой и е първият, който пиша. Надявам се да ви хареса и очаквам критики и забележки. И да кажа отначалото първата глава не е много интерестна, затова ще пусна няколко глави. Приятно четене.

Беше една лятна, прохладна, но същевременно и топла вечер. Беше пълнолуние. Но луната седеше така
зловещо пред нея, все едно знаеше, каква ще е съдбата на момичето, което беше легнало върху зелената
трева и гледаше с радост- нейната красота и величие. Нейните очи бяха сини-като небето; безгрижни-като
песента на птиците; любящи-като лъчите на слънцето, който всяка сутрин докосват цветята; бездънни-като
морето; незнаещи, че света е горчив и зловещ. Нейното лице беше бяло като снега, то беше винаги
усмихнато и лъчезарно. Тя седеше и си мечтаеше: да стане красива; да си намери някой, който я разбира,
на когото ще може да сподели, който ще е винаги до нея; че ще има много приятелки, на които да разчита;
че ще е много радостна и весела; ще има съпруг и семейство; че никога няма да е сама. Но, съдбата явно
се подиграваше с нея, защото от този момент нататък, тези невинни и безгрижни очи щяха винаги да са
пълни със сълзи и тъга, на лицето и нямаше да се появи онази усмивка на безгрижност и радост. Тя обичаше
да отива на някоя поляна, да ляга върху тревата и да гледа небето, облаците, звездите и луната. Така тя
беше щастлива, не мислеше за проблемите, оставаше самичка с мислите си и когато беше тъжна.
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Глава 1
Тя стана и тръгна да се прибира, защото беше станало твърде късно. Беше много закъсняла, сигурно
родителите й щяха много да и се накарат. Притесняваха се за нея, защото те много я оичаха, както и
обичаха и нейният брат. Когато стигна до вратата, тя я отвори с очакване на най-голямото конско, което е
получавала до сега.
- Хината, къде беше? Знаеш ли колко е часът?- Чу се ядосан глас (беше майката на хината).
- Знам мамо.- отговори Хината умърлушена.
- Като знаеш защо се пребираш по това време и къде беше? Подволите, знаеш ли, колко много се притесних
за тебе?
- Знам мамо, съжалявам, бях на поляната до академията гледах небето и луната, и изгубих представа за
времето. Няма да се повтори, обещавам ти.- отвърна Хината с примирение.
- Неджи прибрали се или още го няма?- Попита тя с умислен глас.(Неджи беше нейният брат).
- Не, още не се е прибрал, сигурно е някъде с онези нехранимайковци Наруто и Саске, и кой знае какви ги
вършат.
- Добре аз ще отивам да си лягам.- момичето продължаваше да бъде с това умислено и загрижено изражение
върху лицето.
Тя тръгна да се качва по стълбите към стаята си, когато бе спряна от думите на майка и.
- Хината няма ли да вечеряш?
- Не мамо, не съм гладна, от доста време нямам апетит.- отвърна тя и леко се усмихна.
- Какво ти е, не си яла от вчера, да не би да си настинала?
- Не нищо ми няма, не се притеснявай за мен, добре съм.- отговори тя като се усмихна още повече, за да
не разбере майка и че нещо я мъчи.
- Мамо, искам да говоря с тебе!- угрижено се обърна Хината към майка си.
- Не сега Хината, нямам време, пък и имам работа за вършене.
Тя отвори вратата на стаята и легна на леглото си, все така замислена.
Тя се казваше Хюга Хината от клана Хюга. Нейната коса беше гарваново черна, очите- сини, също като на
майка си, а лицето- то беше снежно бяло и най-прекрасното на света. Приятелки й бяха само Сакура и Ино,
другите момичета я смятаха за задръстена и срамежлива. Никой от тях не искаше да бъде приятелка с нея,
както и да излизат заедно. Само те двете бяха видяли истинската същност на Хината-на това мило, приятно
и срамежливо момиче. Те вярваха, че тя е страхотен човек и занапред тази нейна способност, като се
срещне някой с нея , и се запознаят, дори и да е имало само малко време за разговор, тя моментално се
сприятелявала с него,че тя ще има много успехи. Но другите момичета-те били надути и възгордяни.Тя била
най-силна и най-умната в класа, затова всички и завиждали.
Брат й- Хюга Неджи имаше кестенява коса, зелени очи и бяло лице.Той беше един от най-силните ученици в
академията, но беше и по-голям от Хината, и в по-горните класове. Негови приятели били Учиха Саске- от
клана Учиха и Узумаки Наруто. Те тримата били пакостниците и побоиниците в цяла Коноха. Неджи наистина
беше един от най-умните ученици, но когато се събереше със Саске и Наруто ставаше съвсем друг човек.
Отиваха в някой магазин и гледаха списанията- който бяха им забранени дотогава, купуваха си алкохол и се
напиваха, сбиваха с някой, или пък правеха покости на хората. Винаги когато ги хванеха викаха родителите
им- по-точно родителите на Неджи и бабата на Саске.
Узумаки Наруто нямаше родители нито роднини. Косата на Наруто беше руса а очите му бяха сини. Той беше
сирак, дори и не познаваше родителите си, беше израснал сам-самичък. Когато беше малък, все се правеше
на глупав и все се спъваше, или правеше някоя беля за да може да привлече вниманието на хората. Всички в
Коноха мразеха Наруто, гледаха го с презение и страх. Той винаги се опиттаваше да прикрие самотата си и
сълзите си че няма, кой да го посрещне в дома му, че няма кой да го целуне за лека нощ, няма кой да го
прегърне когато е тъжен, няма кой да го похвали, когато е постигнал нещо. Той винаги си задаваше един и
същи въпрос- 'Защо, защо всички ме гледат по един и същи начин?', но отговор не беше получавал от
никого. Тогава Саске и Неджи станаха негови приятели, Наруто беше много щастлив, въпреки че нямаше
родители. Те двамата бяха като негови братя и както и неговото семейство.
Учиха Саске- той имаше черна коса и въглено черни очи. Той беше от клана Учиха, но беше единтвено той и
баба му живи от неговия клан.Защото някаква банда влязла в Коноха през нощта и избили целия му клан. По
чудо той се спасил, защото майка му го била скрила, като чула писъците на роднините им и баба му, зашото
те не искали да убият старата жена, кой знае по каква причина.
Майката на Хината и Неджи се казваше Хюга Анко- тя беше от страната на пясъка(Суна). Косата и беше черна
и имаше сини очи, лицето и винаги беше много жизнерадостно, весело и сияещо от радост. Но това щеше да
се промени, скоро.
Бащата на младите Хюга се казваше Хюга Хизаши- Той имаше кестенява коса и зелени очи, беше много хубав,
но и толкова лош. Той имаше безразлично лице, което не го интересуваше нищо и никой.
От тази вечер, за всеки щеше да бъде различно. Младите дори и не подозираха каква е тяхната съдба.

Супер е Давай още

От тази глава започват няколко глави с перверзни моменти, затова слагам 16+, за да няма после проблеми с админите и модераторите

Глава 47
Двете момичета седяха на масата, а Дейдера и Хидан вече неиздържаха от възбуда. Тези две красиви и сексапилни момичета ги влудяваха и само от това, че ги гледат кръвта им кипваше от вътре и караше тръпки да преминават по телата им. Хидан не се сдържа и направи една крачка напред, тогава Итачи му хвана ръката и сивокосия се обърна към него. Итачи си беше активирал шарингана и го гледаше вбесено с него. Хидан замалко потрепери и почувства болка по цялото си тяло. Тогава възбудения мъж поклати покорно глава и се върна назад. Минаха още няколко минути в чакане и възбуда за мъжете, а Итачи просто седеше на място и все така безразлично гледаше. Но всъщност той премисляше хиляди начини, тези двамата перверзни извратеняци да наранят колкото се може по- малко Сакура и най-вече Ино. Той знаеше за връзката на Хаяте и Ино и беше обещал на приятелят си да опазни поне русокосото момиче. Той се стремеше да не показва, че беше замислен и най-малкото, че беше заглижен. Дейдара и Хидан само се споглеждаха и се усмихваха перверзно. Какво ли си мислят, че се усмихват така?-помисли си Итачи. За единственото, за което си мислеха беше, как щяха да си поделят момичетата и какво щяха да им направят. В същото време русокоската се изправи и прекъсна мислите им. Те изтръпнаха от гледката и Дейдара си прехапа устната от желанието, което тя породи в тялото му. Сакура също и си изми чинията. Хидан пристъпи напред и си извъртя ръката, за да може да избегне тази на Итачи. Учихата не беше съгласен с реакцията на сивокосия, но беше твърде късно. Дейдара също тръгна след Хидан и си залепи извратена усмивка. Итачи се ужаси от това, което щеше да последва, но лицето му остана все така безразлично. Сакура едва сега усети присъствието на тримата и се изплаши, обърна се към завеяната Ино, погледна я в очите и пристъпи една крачка напред. Искаше да отиде до приятелката си и да и каже, че в къщата има няколко души, но беше твърде късно, защото Хидан и Дейдара вече седяха на вратата на кухнята и се хилиха. Ино се опомни и погледна розовокоската. В очите й видя уплаха и се обърна към посоката, където седяха мъжете и се вцепени от ужас. Сивокосия се подпря на вратата и мазно заговори.
- Леле-мале, какви сочни парчета имаме тук.- Сакура се вгледа в тях и видя черните им наметала с червени облаци по тях. Тя си спомни описанието, което им беше дал преди Хаяте за тях и за дрехите им. Тя още повече се ужаси и разбра, че са я намерили по някакъв начин. Дейдара стоеше до партньора си със същата усмивка и каза.
- Да, и то какви мадами само-о-о.- Тогава си изкара езика и с него си облиза устните перверзно. Ино се намръши и Сакура побърза да застане до нея. Момичетата видяха, как зад мъжете застана чернокос мъж със скръстени ръце, а лицето му беше някак странно. Някак познато на розовокоосото момиче. Тя зяпна от изненада при вида на мъжът и си помисли.
- 'Боже мой, кой е този мъж... толкова много прилича на Саске. Лицето му е някак остаряло, но чертите и очите са като на Саске.- тогава тя същo си спомни, че хаяте беше споменал за някакъв си член на Акатски, който много приличал на Учихата, но незнаел нищо за него. Тя малко се обърка от мислите си.- Не, не е възможно и той да е от Учиха. Всички са мъртви освен Саске... Какво ти става Сакура, защо мислиш толкова много време за него, а не започнеш да измислиш, как ще се оттървем от тези досадници.- скара се тя на себе си и попита заповеднически.
- Как влязохте в тази къща?- тя малко се намръщи и зачака отговора им. Хидан си вдигна едната вежда от раздразнение породено от нейният тон.
- Секси, не се съмнявай в нашите способности, защото ако го направиш много ще се разкайваш.- захили се той дяволито, а розовокоската се вбеси.
- Ти за какъв се мислиш бе, идиот. Това е собственост на Учиха клана и никой няма право да влиза тук, освен членовете на клана. Пък и отвън има охрана. Махай те се докато не са дошли и не са ви убили.- Хидан и Дейдара се разсмяха от грешните представи на момичето за създалата се ситуация и русокосия мъж каза заплашително.
- Ей сладкишче, не си мисли, че някой изобщо ще дойде да ви спаси, защото това няма да стане. Разбира се, че неможе никой да влезе в имението, ако не е член на клана, но ние си имаме такъв.- тогава си извърна главата към чернокосия и каза мазно.- Не познавате ли Учиха Итачи. Той е член на клана и ни помогна да влезем и да убием мизерната ви охрана.- Хидан се усмихна и сръчка русокосия по лакътя.
- Ама че си глупав, защо им каза как се казва. Сега ще му лепнат онова противно име 'Криминално издирван престъпник', толкова е досадно това.- тогава той направи гримаса на отегчение. Сакура се стъписа от произнасянето на името на тъмния мъж и направи крачка назад от изненада. Ино погледна Изплашеното лице на момичето и извика ядосано.
- Какво й правите? Та кои сте вие.- двамата мъже се засмяха, а Сакура хвана ръката на Ино и я дръпна назад. Ино пристъпи и застана до момичето и я погледна с недоумение в очите.
- Стига Ино, стига си викала... Те са от акатски и също така ни намериха.- тя си снижи тона и отново заговри шепнешком на приятелката си.
- Ино сега трябва да измислим някакъв начин да се измъкнем от тази къща и да предупредим тсунаде и останалите.- Ино кимна с глава в отговор и застана в отбранителна позиция. Мъжете се засмяха и гледаха с възбуда към момичета. Итачи пък нито мърдаше, нито говореше. Все така безразличен,но в същото време изплашен и отвратен от партньорите си. и Така къщата се напълни с различни и смесени чувства. На отчаяние и страх, на омраза и ужас, на радост и перверзност, на унижение и разкаяние, на предателство и самоувереност.

Много е хубаво Давай следващата глава

Глава 48
В същото време в гората четирите момчета се бореха за живота си и да защитят любимите си хора. Наруто направи двойници и обгради врага си. Двойника на Конохамару се усмихна и направи водна техника, и водни стрели прободоха русокосите момчета и те изчезнаха веднага. Наруто седеше и се задъхваше от изтощение. Неджи се спряваше по-добре от русокодкото. Той виждаше потока на чакрата и предричаше всички атаки на противника си. Учихата без проблем се спряваше с Конохамару. Винаги когато Конохамару правеше техника, Саске му се противопоставяше и унищожаваше атаката. Хаяте се справяше доста лесно с атакуващото момче. Лидера на Акатски започна да става нетърпелив и се мръщеше. Членовете на организацията също не бяха доволни от развоя на битката и нервничеха. Искаха да се намесят и да се бият, но Пейн не им позволяваше. Той самият беше част от битката, защото даваше силите си на момчето. Това малко го забавляваше- просто се забавляваше на безсилните хлапета. Конохамару започна да обмисля действията си и ситуацията.
- 'Трябва да спра Наруто, Неджи и Саске по някакъв начин, за да не могат да помогат на Хаяте. Но как да го направя'- смути се той и започна да отвръща на ударите, които нанасяше зеленокосото момче. Тогава Конохамару чу глас в подсъзнанието си.
- Ей плъх, можеш да спреш трите хлапета, като използваш воден затвор и тогава ще можеш да атакуваш Хаяте и да му шчупиш ръцете.- каза Пейн, който беше чул мислите на момчето. Конохамару се усмихна и каза.
- Благодаря ти Пейн.- Хаяте го чу и се изплаши.
- 'Какво ли са намислили тези двамата?... Трябва да съм нащрек, зная колко са подли и биха използвали всяка хитрост, за да ни спрат.- помисли си той и продължи да разконцентрирва врага си. Конохамару отскочи назад и се изправи пред зеленокоското. Усмихна се и започна да прави знаци. Хаяте се смути и извика.
- Какво сте намислили?- Конохамару продължаваше да се усмихва и да прави знаци. Когато свърши със тях погледна Хаяте и извика.
- Воден стил: джутсу воден затвор.- Хаяте се изненада, защото знаеше какво е това джутсу и около него нямаше нищо. Той се замисли и след около секунда на лицето му се изписа ужас. Веднага погледна към Неджи и видя че беше в кръгло затворено постранство и не мърдаше. Погледна към Саске и той беше в същото състояние. Извърна си погледа веднага към Наруто и при него беше същото. Той си извърна погледа и погледна зверси към Конохамару. Той все така се хилеше уверено, тогава Хаяте извика бясно.
- Какво им правиш? Какво целиш с това? Не трябваше ли мен да поставиш в този затвор? Отговори ми.- Конохамару се засмя и отговори.
- Не Хаяте, за толкова глупав ли ме имаш? Ако теб сложа там, как ще те спра и да те убия дори.- Хаяте още се изненада и се замисли.
- 'Той каза, че иска да ме спре, но как ще стане това?'...- Хаяте погледна към самоувереният Конохамару и изведнъж се досети.
- 'Ама разбира се, като ги затвори те няма да могат да се съпротивляват и така аз ще съм вързан и няма да мога да им помагам. И те също няма да ми помагат. Намислил е нещо, но какво?- запита се напрегнато момчето и не отделяше поглед от Конохамару. Конохамару се затича и започна да удря зеленокоското, от своя страна пък Хаяте се защитаваше и не даваше на врага си да го удари. Водните затвори бяха напълно неразрушими, свиваха се и задушаваха момчетата, които се опитваха с всички сили да се измъкнат от тях. Наруто започна да се задушава, падна на земята и започна да си поема колкото се може повече въздух, за да може да остане жив. Неджи и Саске започнаха да бият по стените на кръга, но колкото повече удряха по него, толкова повече той се свиваше. Хаяте си извърна за миг главата и видя каква беше ситуацията. Тогава Конохамару се възползва от невниманието на Хаяте, замахна и удари в стомаха момчето. Той залитна и падна на земята. Конохамару стъпи на земята и застана в нападетална поза. Хаяте се изправи от земята и направи знаци.
- Чиро Моктон но джутсу- извика Хаяте и от едната му ръка започнаха да излизат дървени плоскости и да се отправят към Конохамару. Конохамару започна да подскача и да избягва джутсуто на Хаяте. Така продължи дълго време. Конохамару за миг се наведе и не забеляза една от плоскостите, която беше отишла зад него и го прониза. Чу се вик и Хаяте се усмихна, а Конан която седеше до брат си извика от ужас. Тогава От конохамару, който беше прободен се появи дим и Хаяте се ококори от изненада и от страх. Конохамару си беше направил клонинг, без ХАяте да забележи. Конан се опули, Пейн я прегърна и тя се успокои. Тогава те се обърнаха напред и загледаха битката. Хаяте се обърна назад, а по лицето му имаше страх. Конохамару се усмихна със същата мазна усмивка и направи още няколко двойника и го удари по стомаха няколко пъти. Хаяте се свлече на земята и се помъчи да стане, но Конохамару стъпи на дясната му ръка с единият си крак и се захили победоносно.
- Хахахаха.- обърна се към трите момчета и каза.- Вижте колко е силен Сенджу Хаяте. Какъв позор за един от клана на Сенджу. Да седи и да не може да ме победи.- после се обърна към момчето и каза злобно.- Ти не заслужаваш да се казваш Сенджу, защото срамиш целият си клан.- Хаяте се ядоса и каза.
- Кой го казва? Ти предателя на селото, което твоя дядо най-много обичаше и защитаваше. Вярно е, че аз съм срам и позор, но ти не си по-различен от мен. Ако тук аз умра, ще повлека и теб със себе си.- Конохамару малко се стегна, изтри усмивката си от лицето и се ядоса. Махна си крака от ръката на момчето и двойниците му вдигнаха Хаяте. Поставиха го на колене и зачакаха истинския си господар. Конохамару се приближи и застана пред него. Хвана ръцете му за китките, които стърчаха и ги счупи. Чу се селин вик от болка. Наруто, Неджи и Саске погледнаха с ужасени лица към приятелят си и видяха как той викаше от болката на счупените му китки, която беше просто непоносима. Тогава Конохамару го хвана за лактите и тях пречупи. Чуваха се ужесточените викове на момчето.
В имението на Учиха.------------------------------------------------------------------------------------
Изведнъж Ино почувства някаква болка в сърцето. Хвана се за главата и извика. Итачи веднага разбра, че нещо с Хаяте се беше случило. Навън започнаха да гърмят гръмотевици и дъждът да бие силно по прозорците. Вятърът зави и раздруса дърветата. Небето почерня и заплака, заради болката на момчето.

Това беше...беше...(уфф беден речник ) ...беше направо страхотно Нямам търпение да разбера какво става с Хаяте и останалите Фика е божествен Искам следващата глава

Глава 49
Итачи си затвори очите и се концентрира, влезе в съзнанието на Хаяте и заговори без никой да го чува. По-точно никой неможеше да го чува, защото той говореше с ума си.
- Хаяте, какво става?... Добре ли си?- Хаяте оотговори едва.
- Съжаллявам Итачи, но Конохамару ми счупи ръцете и няма да мога повече да ги използвам и да правя техники. Останалите са в капан и ако така продължава няма да оцелеем.
- Не мисля, че някой от тримата ще умре, защото знам бъдещето и то не може да се промени. На Наруто е писано да бъде Хокаге, а Саске да е жив и да си отмъсти за клана... и за мен. Те ще победят Мадара и мирът ще се възвърне на този свят... Просто вярвай в тях и направи всичко възможно да останат живи.
- Итачи.... Как е Ино? Какво става, при тях ли сте вече?- Итачи заговори.
- Не се тревожи приятельо, ще спазя обещанието си към теб, дори ако трябва да се откажа от организацията и от живота си.- Тогава Итачи си отвори очите и се загледа в двете момичета. Ино се успокои и стана от земята. Хидан малко се беше изненадал от реакцията на момичето, но бързо се опомни. Обърна се към Итачи и го погледна в очите. Чернокосия кимна с глава и Хидан и Дейдара се захилиха. Сивокосия се изправи и тръгна към момичетата. Те се изплашиха и направиха една крачка назад. Хидан не спираше да върви към тях, но изведнъж изчезна и се появи зад тях. Само за секунда Дейдара беше пред тях и хвана ръката на Ино. Тя стисна ръката на Сакура, но не достатъчно силно и русокосия я блъсна и тя падна на земята. Хидан хвана розовокоската за кръстта и се приближи до нея. Дейдара клекна и повдигна момичето. Ино стана и русокосия я заклещи в най-близкия ъгъл. Хидан пък притика розовокоската до стената и започна да я оглежда отгоре-до долу. Дейдара си приближи лицето до ухото й и каза възбудено.
- Ще ми покажеш ли какво можеш, сладурано.- Тогава той близна връхчето на ухото й и тя едва промълви.
- Моля те, недей.- тогава се насълзи. Той се захили, защото се забавляваше от ужасеното й лице. Хидан хвана ръцете на Сакура и ги опря на стената. Тя започна да се дърпа и се помъчи да го ритне, но сивокосия хвана с краката си нейният и го стисна силно. Тя изпищя от болка и се намръщи. Хидан си отпусна захватката и момичето си махна кракът, той се усмихна мазно и каза.
- Другият път, когато се опиташ да направиш нещо подобно, болката ще бъде по-силна, разбра ли?- Сакура поклати глава в отговор и спокойно каза.
- Знам, че тръсите мен? Какво искате от мен? Защо толкова ви трябвам?- Итачи си вдигна главата и се загледа в момичето. Хидан хвана с едната си ръка нейните и плъзна другата по лицето й.
- Не си ли разбрала още? Искаме теб, искаме тялото ти, искаме устните ти, искаме всичко в теб.- Сакура си вдигна главата и видя, че Итачи я гледаше в очите. Тогава извика яростно.
- Та ти си от клана Учиха, как може да постъпваш така? Как може да предаваш родното си село, своя клан и Саске?- тя се насълзи, а сърцето на Итачи заби бързо. Той се натъжи, но на лицето му не беше изписана никаква реакция. Хидан се ядоса и удари Сакура през устата. Кръв се стече от устната на момичето.
- НЕ му говори така, разбра ли к*рво ....- Хидан се захили противно.- Той е брат на Учиха Саске и знае за теб и брат му.- Сакура се ужаси от думите на сивокосия и пак погледна Учихата.
- Как може да постъпваш така със собственият си брат. Ти си отвратително чудовище.- тя започна да се съпротивлява и да се мъчи да се отскъбне от лапите на сивокосия, но не успя. Тогава започна да вика.
- Пусни ме, ти казах изруд такъв.- той отново я удари и още кръв потече от устните й. Тя продължаваше да го дразни, но това не беше добре за нея. Хидан беше много арогантен и агресивен с жените и не му пукаше какво им прави-дали ги удря, дали грубо правеше с*кс с тях, просто искаше да се забавлява с телата им и да бъде задоволен. Ако пък това не ставаше той ги убиваше на момента. Сакура погледна злобно в очите на сивокосия и изсъска през зъби.
- Няма да ви се размине толкова лесно, отрепки такива... Господ няма да ви го прости и ще умрете бавно и мъчително...- Хидан Отново замахна, за да я удари, но викът на Ино го прекъсна. Той се обърна към възбудилият се вече Дейдара и се захили мазно. Дейдара пък си беше плъзнал езика по шията й и я целуваше.
- спри... Остави ме...- плачеше тя и викаше от отвръщение. Итачи се стегна и си активира шарингана. Тогава пристъпи напред и заговри заповеднически.
- Дейдара, остави я... Тя е за мен.- русокоското се обърна към Учихата с вбесен поглед, но когато видя шарингана му се вцепени на място и започна да се превива от билката, която прободе цялото му тяло.
- Тя е за мен.- повтори тъмната нинджа, а Дейдара кимна едва с глава и когато Итачи спря техниката си, той я пусна. Хвърли я към Итачи, повдигна си горната част на устната и изръмжа през зъби.
- Ето ти малката к*рва, и без това не ми беше забавно с нея. С Хидан ще ни е по-весело със тази...- той докосна Сакура по бузата, пръстите му бяха студени а езика на ръката му се плъзна безсрамно по меката й кожа.- с тази по-апетитната.- Итачи хвана русокоската и я погледна в очите, а в погледа й имаше уплаха. Учихата я хвана за ръката и я повлече по стълбите. На първия етаж останаха само двамата извратени мъже и безпомошното момиче. Навън продължаваше да вали дъжд и гръмотевиците да раздират небесата. Ветровете духаха зловещо и всичко се узвучаваше от ужасният им глас.

Ето и още малко километри

Глава 50
Двойниците на Конохамару вдигнаха Хаяте и Конохамару застана пред момчето. Усмихна се победоносно и ритна силно по капачката на единият му крак. Последва още един вик от зеленокосото момче и залитна, но двойниците го задържаха и той седеше само на единият си крак. По лицето му се виждаше болката и ужасението от потрошеното му тяло. Наруто започна да рита и да удря по водния затвор и да вика бясно.
- Стига.... Престани иначе ще те убия...- Конохамару се извърна към русокоското и се захили, като в същото време си вдигна и другият крак. Наруто направо побесня и продължи да вика.
- Само да си посмял... Не го прави..... Не-е-е-е.- Конохамару замахна и ритна другият крак на Хаяте. Чу се силното строшаване на капачката му и момчето се строполи на поляната. Той лежеше на земята и си стискаше очите от не преминаващата болка от счупените му крайници. Наруто не знаеше къде се намира, побесня още повече и се развихри. Водния затвор започна да бушува, червена чакра започна да се появява и разкъса водния кръг. Тогава затвора освободи и останалите момчета. Саске скокна веднага и хвана Неджи, преди да падне на земята. Неджи беше дълго време притискан от затвора и почти беше останал без въдух. А около Наруто кръжеше чудовищната червена чакра и във въздуха образува изображението на Деветоопашатата лисица. Конохамару замръзна от ужас. Тогава Пейн се намеси и му заговори.
- Щом аз съм тук няма от какво да се плашиш. А сега се успокой и ще използваш една техника, която ще те защити.- Конохамару се опомни и застана спокойно на мястото си. Тогава Пейн отново заговори.- Сега ще призовеш Водния господар. Мисля че, ще може да се справи с този проблем.- Конохамару започна да прави знаците за призоваване, отхапа си пръстта и сложи ръката си на земята.
- Призоваване.- и изведнъж се появи Огромно чудовище цялото от вода. Саске и Неджи гледаха изплашени, а конохамару скочи на него и започна да му заповядва.
- Водни господарю, воден затвор за момчето с червената чакра.- Тогава чудовището изплю една топка и Наруто за секунди беше хванат в затвора. Не можеше да направи нищо, беше безпомощен. Тогава Конохамару извика.
- Водни... Убии тези плъхове, те ми пречат.- водния господар се обърна към Саске и Неджи и започна да си събира чакра пред устата. Двамата бяха ужасени от това което щеше да стане и Саске се помъчи да изправи Неджи, но страхът в него не му позволи. Наруто се паникьоса и сърцето му започна да бие бързо.
-...Не...-туп- Не...- Туп-туп-... Не мога да го позволя...- туп-туптуп, чуваше се от сърцето му.-... Те са мои приятели и аз трябва да ги спася... Трябва да върна услугата си на Саске, задето ме спаси предния път...- каза Наруто и започна да прави знаците за призоваване. И изведнъж се появи на някакво си място цялото в тръби. Чу се звукът от вълни и русокоското тръгна към шума. Когато стигна пред него имаше голяма врата с решетки, а на тях беше залепена голяма бележка, на която пишеше "Печат". След около секунда се появи червена чакра и тя образува лицето на лисица. Около нея продължаваше да кръжи страховитата чакра. Наруто се изплаши и отстъпи крачка назад.
- Момче, какво търсиш тук и защо си дошло? Кой си ти?- момчето застана на място и заговори с уплашен глас.
- Аз съм Узумаки НАруто. А ти какво си?- попита той и зачака.
- Загубеняко, ако незнаеш аз седя вътре в теб.- Наруто застана спокойно и извика.
- Тъпо лисицо, дай ми силата си и чакрата, както направи предишният път. Ако не го направиш ще изчезнеш заедно с мен.- той седеше уверено.
- Значи си толкова смел за да се изправиш пред мен и да ме предизвикваш, така ли? Същият си като Четвъртия.- при изговарянето на името на Минато, лисицата изръмжя и продължи.- Добре ще ти давам силата си, защото беше достатъчно смел да ме предизвикаш, пък и неискам да изчезна завинаги. Това е моят дар за теб и смелостта ти. Със моята чакра ти ще наследиш сила, която аз абсорбирах и вземах от създадетелят на техниките. Ти ще получиш риннегана и за в бъдеще твоите поколения, ще могат да използват това доуджутсу. Риннегана ще се прояви само когато си в смъртна опасност. Научи се да го изплзваш и не позволявай да умреш и аз да изчезна.- каза лисицата и през решетките излезе червената чакра и обкръжи момчето. Наруто си отвори очите и почувства силата на Кюби, захапа си пръстта и го сложи на земята.
- Джутсу призоваване.- Конохамару прекрати атаката си към двете момчета и се обърна към мястото, където седеше русокосото момче. Изведнъж се появи огромна жаба и Наруто седеше на главата й. НАруто не вярваше на очите си, той дори не беше сигурен, че въобще ще успее, но сега седеше върху голяма жаба. САске и Неджи също бяха объркани. Конохамару не повярва на гледката. Наруто се засмя и започна да бие по нея радостно.
- Аз съм просто велик.- хилеше се той, а жабата го прекъсна.
- Ей хлапак, кого си мислиш, че биеш по главата, а-а-а.- извика жабата и дърветата се разлюляха от яростния вик.
- Ехаааа.- извика Наруто и се затича, за да провери дали нямаше опашка. Когато се спря и видя че няма опашка, заподскача по жабата. Тя се вбеси и започна да нервничи.
- Момче, защо съм тук и кой ме призова?- Наруто се изправи пред очите му и каза гордо.
- Аз те призовах. Шефе.- жабата погледна с очите си дребосъка и започна да се смее. Русокоското излитна от главата му и се хвана за лулата на жабата. Когато тя спря да се смее, той се покатери по лулата и седна отново пред очите й.
- Не може ти да си ме призовал. Я се виж колко си нищожен, та ти нямаш толкова чакра, за да ме призовеш. Не ме лъжи и няма да ти направя нищо. Кажи ми къде е този проклетник Джирая.- Наруто се нацупи и извика.
- Аз те призовах, ако щеш ми вярвай.- Жабата изнервничи още веднъж.
- Добре момче, ще те призная за свой подчинен, ако ми кажеш къде е Джирая и какво е намислил?- НАруто, както винаги не беше разбрал нищо и само смоталеви.
- Ема ти за Еро-сенин ли говориш? Той не е тук. За какво ти е?- Жабата започна да се вбесява.
- Хлапако как се казваш?- русокоското се надигна и каза.
- Узумаки Наруто, шефе.... Син на Четвъртия Хокаге.- Жабата се разхили и извика.
- Добре Узумаки Наруто приготви се да умреш....- жабата си направи поза за подскачане, но се спря и запита изненадано от последните думи на момчето.
- Ти си син на Намиказе Минато, така ли?- Наруто се изправи и каза гордо.
- Да, Намиказе Минато е моят баща.- жабата си спомни, за последният си притежател и помръкна. Бяха изминали доста години, откакто те двамата се бяха били рамо до рамо. Гамабунта много обичаше Минато и единствено него слушаше. Дори и Великият Джирая си имаше проблеми с Бунта, когато го призоваваше. Жабата се върна в реалността и заговори.
- Узумаки Наруто признавам те за мой подчинен и от сега нататък ще се бием заедно, като едно цяло. Казвам се Гамабунта и съм боса на жабите. И с кого искаш да се бием Узумаки Наруто.- НАруто просто пощуря от радост, като чу тези думи. И така Наруто си спечели още един съюзник и приятел. Този път обстановката се промени и дъждът започна да спира. Гръмотевиците също спряха и вятърът утихна.

Супер е Искам още Кога ще пуснеш нова глава?

Ще пусна другата глава по-късно, някъде около 7-8 часът. :cvetq:

Много ми харесва...

Глава 51
В именито на Учиха----------------------------------------------------------------------------------------
Учихата отвори вратата на една от стаите и дръпна русокоската вътре. Влезе и затръщна силно вратата. Обърна се и се загледа в момичето. Тя седеше като статуя и беше вцепенена от ужас. Итачи си присви очите и спокойно каза.
- Седни на леглото.- Ино пребледня и извика.
- НЯма да правя нищо което ми кажеш мръсна отрепко.- чернокосия направо побесня, хвана ръката на момичето и я блъсна, така че да може да падне на леглото. Активира си шарингана и я загледа. Ино беше ужасена от погледа му, който изглеждаше като на прегладняло животно. След около минута Итачи се опомни и застана спокойно. Лицето на русокоската беше бяло като платно и на него имаше страх. Учихата тръгна към леглото, а Ино започна да се движи назад по него. Когато той стигна до леглото спря и си подаде ръката към нея. Русокоската гледаше със страх и непомръдваше от мястото си.
- Ела... Хвани се за ръката ми и стани.- каза със спокойствие, а русокосото момиче беше все така вцепенено.
- Няма да дойда... Страх ме е от теб и от това което можеш да ми направиш.- чернокосия се усмихна и заговори.
- Няма да ти направя нищо, можеш да си спокойна.- но Ино изтълкува погрешно усмивката му и извика.
- Казах ти, че няма да дойда. И по-добре не ме доближавай грознико, защото мога да хапя и да ритам силно.- Итачи започна да губи търпение и да се ядосва от обидите й. Той никога не се беше държал мило с някого камо ли пък с жена. Той не обичаше жените, защото те бяха зло, бяха порока на този свят. Но сега беше длъжен да се въздържа от грубости, заради обещанието си. Той държеше на думата си и винаги изпълняваше обещанията си.
Само веднъж не беше спазил обещанието към брат си, но това беше преди доста години и никога нямаше да си прости заради това.
Русокосата красавица се беше свила на леглото и не мръдваше. Итачи се изправи и започна с онзи спокоен тон на гласа си.
- Не ме карай да се ядосам, защото тогава ще стане лошо за теб, а аз не искам това.- Ино вдигна глава от коленете си и плахо попита.
- Тогава какво искаш? Защо не ме пуснеш да си ида и да спася приятелката си.- тя се насълзи при мисълта, че Сакура беше сама долу с онези чудовища. Чернокосия се усмихна и тъкмо да заговори се чу писъка на Сакура. Ино се стресна и се сви още повече. Итачи веднага си изтри усмивката от лицето и заговори.
- Стани и ще разбереш какво искам и какво не.- това прозвуча поскоро като заповед. Той отиде от другата страна на леглото, където седеше русокоската и отново си подаде ръката. Тя я хвана и след като стана го ритна по капачката. Той залитна и падна на пода. Тя това чакаше пусна ръката му и изтича до вратата, но усети как чернокосия й хвана ръката и я дръпна към себе си. Тогава той я хвана с ръцете си и я обърна с лице към неговото. Погледна я зловещо, а тя си стовари крака с все сила на неговия. Тои направо побесня и си вдигна ръката, за да я удари. Ино си сложи ръката пред лицето, за да се предпази, но в този момент Итачи си превъзмогна яростта и едва изсъска през зъби.
- Не ме карай да правя неща които неискам, казах ти го преди малко. Не искам да те нараня, затова стой мирна....- Ино си махна ръката и го погледна в кърваво червените очи, който я гледаха със злоба.- Не ме ядосвай, защото и без това ми е трудно да се въздържам да не те нараня.- Тя малко се обърка.
- Защо няма да искаш да ме нараниш? Не дойде ли с тази мисия, да изнасилите мен и Сакура? Какво искаш от мен?- Итачи се успокои, пусна момичето и заговори.
- Седни на леглото и ще ти разкажа за всичко, което става тук. Но моле те не ме предизвиквай повече, защото ще забравя истинксата си цел и обещанието което дадох и ще се развихря.- момичето кимна с глава и седна на леглото. Итачи седна на един стол пред нея и започна да говори.
- Аз съм приятел на Хаяте.- При тези думи русокоската се ококори невярваща, а той продължи.- Знам, че звучи странно, но аз израстнах при Акатски и когато той дойде при нас аз се сприятелих с него. Станахме повече от прители, станахме братя, защото съдбите ни бяха едни и същи. Нямахме семейства, нямахме надежди, и единственото което имахме беше една мечта- да убием Лидера на организацията. Но нещата не са толкова прости и затова Сакура е нужната жертва, за да се постигне върховна сила от ваша страна, за да може да се унищожи това толкова силно и могъщо зло. Съжалявам, че причинявам тази болка на любимата на собственият си брат, но няма друг начин. Той трябва да ме мрази, да ме презира, да има стимул да тренира и да стане силен. Когато това стане ще му позволя да ме убие и да се сдобие със сила, която само един човек от клана има досега. Дадох обещание на Хаяте, че поне теб ще опазя от лапите на тези извратени животни. Трябва да се измъкнеш от тази прокълната къща и да намериш помощ. Аз мога да ти помогна само за едното, ще те изкарам от къщата, но повече от това немога да направя. Искам също да знаеш, че приятелите ви са в голяма опасност, трябва да кажеш на някого да им помогнат, защото може би няма да оцелеят. Знаеш за какво говоря, знаеш че те се бият със Конохамару. Затова нека да не губим време и да те измъкнем от тук.- той стана и си подаде ръката, тя я хвана и тогава се чу още един вик за помощ от нейната приятелка. Тя се ужаси и погледна натъжено към спасителят си. Навън продължаваше да вали и вятърът да бушува из клоните на дърветата. Гръмотевиците гърмяха в ритъм с жалостните писъци на розовокосото момиче.

мале Любов,невероятно е :kisss: :obi4amte:

Ехааа Това беше страхотно Скоро ли ще има още?

:bravo: Много ми хареса :bravo:

В главата има перверзи думи затова слагам 16+
Глава 52
В кухнята Сакура беше прикована до стената от сивокосия, а Дейдара целуваше лицето й. Тя направо беше замръзнала на място, а по лицето й имаше отвращение. Хидан оставяше на патрньора си да се забавлява с нея, но и той също искаше да се повесе ли с момичето.
- Ей Дейдара, върви да потърсиш някоя друга стая, по-удобна от тази кухня за изпълнение на нашата мисия и най-вече за наше по-голямо удобство, за да се насладим на това прелестно тяло.- подкани го Хидан и русокосия го изгледа възмутено.
- Е, стига де и аз искам да я мина.- Хидан леко се намръщи.
- Разбира се, че и ти ще я минеш, но за целта ни трябва някакво легло или нещо подобно... Неискаш на пода да я ч*каме, нали?- дейдара се позамисли малко и когато се обеди в истиността на думите му се махна от момичето и изчезна от кухнята. Сакура започна да се съпротивлява и да се дърпа, но сивокосия й стисна ръцете по-силно и застана пред нея. Тогава той започна да я целува по лицето, а Сакура го въртеше на всички страни и непозволяваше да го прави. Той се намръщи и грубо облиза шията й, а момичето се бунтуваше. Той продължаваше да я целува, спусна си ръката по едната й гърда и я хвана. Започна да я мачка грубо и тя изпита болка. Изохка от ужас, а той още повече се възбуди от звука, който издаде тя. Тя си спомни тренировките, които Тсунаде й беше придала за измъкване от такива ситуации. Затвори си очите и се концентрира. Събра си колкото може повече чакра в китките и ги направи по-тънки. Когато усети, че е успяла си отвори очите и за част от секундата си сложи ръцете пред себе си и отблъсна сивокосия назад. Той погледна от изненада и се изправи на двата си крака. Преклекна и се затича към момичето. Тя отново го отблъсна и той падна на пода. Сакура използва този момент, че той е на земята и се затича към входната врата. Но в този момент Дейдара се появи пред нея, замахна с ръката си и я удари с всичка сила. Момичето пое ударът, излетя и падна на пода в кухнята. Хидан вече беше станал и гледаше към падналото момиче с бесен поглед. Сакура започна да се превива от болка, а Дейдара подигравателно се захили.
- Ей женчо, какво става? Едно момиче не можеш да удържиш, без някой да ти помага.- Хидан се намръщи още повече и извика бясно.
- Млъкни бе досадник, ами ела да ми помогнеш. Какво стана намери ли подходяща стая.- Дейдара все още се хилеше.
- Да, намерих една стая на първия етаж. Доста е удобна и мисля, че е най-подходящата за тази цел.- Сакура си превъзмогна болката и се опита да стане, но от ударът, който и беше нанесъл русокосия неможа. Двамата отидоха до нея, хванаха й двете ръце и я вдигнаха. Те започнаха да я влачат по пода, но със всяка тяхна крачка те й създаваха болезнено усещане, което не беше преминало от удара. Тя започна да вика от болка, а те дори не спираха. когато стигнаха до стаята Дейдара ритна вратата и тя се изкърти от едната страна. Тогава те влязоха и хвърлиха момичето на леглото. Сакура лежеше и стенеше от болката, която изгаряше тялото й. Двамата се засмяха подигравателно и Дейдара тръгна към леглото. Качи се на него и застана над момичето, тя се помъчи да се извърне на другата страна, но той я удари по лицето и носът и се разкървави. Тогава се махна от нея и стана. Хидан й заговори заповеднически.
- Стани и се съблечи.- Сакура си изтри кръвта от носът и извика бясно.
- Няма да се съблека, ако искате се пукнете от яд.- Хидан си присви очите и изсъска през зъби.
- Ах ти малка кучко... Ще правиш всичко, което поискаме, иначе ще те пребием от бой и пак ще си вземем това което искаме. Затова за твое добро е, да си послушна и да се съблечеш доброволно. Иначе ще стане с лошо.- Дейдара се разхили первезно и изохка от възбудата, която му причиняваше момичето.
- Ах-х-х... Толкова си възбуждаща и съблазнителна, просто ме влудяваш.- Сакура си стисна зъбите и извика яростно.
- Майната ви... Чудовища... Няма да ви се подчинявам, като онези проститутки, който сте имали досега.- Двамата мъже губеха търпението си и със всяка изминала секунда се нахъсваха към грубостите и извратените неща, които щяха да причинят на розовокоската. Сакура се изправи на леглото и си пое въздух, а Хидан си повтори заповедта.
- Стани и се съблечи.- дяволита усмивка се появи на лицата на вече изтръпналите от възбуда мъже. Сакура ги погледна с все така непокорния си и бесен поглед.
- Казах ви, че няма да го направя. Ако искате ме пребиите от бой. Пак няма да ви се дам лесно.- от думите й Хидан избухна и отиде до леглото. Хвана я за ръката и я дръбна жестоко. Розовокоската започна да се дърпа, за да се освободи от хватката му, но той й стисна китката силно и тя изпищя. Тогава той я дръпна още по-силно и тя се изправи. Хвана й двете ръце и ги прикова на нивото на ханша й.
- Слушай кукло, щом предпочиташ да е с лошо, така да бъде.- сивокосия се доближи до нея и я захапа злобно за шията. Тя извика силно от болка и започна да се дърпа. Тогава той се отлепи от шията й и си вдигна главата, така че нейните очи да са на нивото на неговите. Тя се вгледа в тях и видя, че бяха злобни, жестоки, решителни и жадни за нейната плът. Ужаси се и се замисли, по какъв начин може да се отърве от тези животни, които искаха най-скъпото й. Искаха нейната девственост, но как тя можеше да я опази само за Саске, като нямаше никакъв друг начин. Тя се натъжи от мисълта, че днес беше денят в който щеше да загуби невинността си, а този който щеше да й я отнеме нямаше да е голямата й любов. Нямаше да е Учиха Саске, а отвратителни чудовища, като тези двамата. Хидан се приближи до нея и я целуна по устните. Тя и това чакаше захапа долната му устна и той изохка от болката, която му беше причинила тя. Дейдара отново се засмя заядливо, а Хидан изтръпна от ярост. Удари момичето по стомаха и тя веднага го пусна. Сакура се закашля от ударът му, а той я хвана още по-силно и я запрати мощно към стената. Момичето се удари силно в нея и се свлече на земята. Тя лежеше на пода, а ужасяващата болка в тялото направо я убиваше. Всичко я болеше и тя не смееше да стане, защото чувстваше как мускулите не й се подчиняваха.
Навън продължаваше да вали, като изведро. Гръмотевиците гърмяха, а земята вибрираше от силните им удари по нея.

Страхотно е Давай още Скоро ли ще има?

eeee saske nqq li d idva d q spasi ??

sakura46 не няма да я спаси, това е идеята ще разбереш защо, ако продължиш да го следиш. Нищо повече няма да кажа. Ще пусна нова глава малко по-късно :angel:

Заповядайте и следващата главичка, надявам се да ви хареса :cvetq:

Глава 53
Виковете на Сакура озвучаваха цялата къща и на горния етаж русокоската се ужасяваше от тях. Тя седеше вцепенено и непомръдваше. Тъмния шиноби пристъпи до нея и я прегърна топло. Тя се смути за момент, но веднага се отпусна и се разплака.
- Знам, че ти е мъчно за нея, но такава е съдбата й. Искам едно нещо от теб.- Тя си вдигна главата и го погледна объркано.
- Какво искаш да кажеш с това, че искаш нещо от мен.- тя се ужаси от думите си, пусна чернокосия и пристъпи една крачка назад. Той се намръщи и заговори.
- Знаеш, че няма да те нараня? За какво беше тази реакция? Искам да те спася да не бъдеш унижена.- момичето се отпусна и запита.
- Тогава какво искаш от мен?- той се приближи към нея и заговори.
- Искам да ми обещаеш, че ще пазиш тайната ми.... да пазиш тайната на Хаяте. Той също знае за това, което става със Сакура, но нямаше избор. Трябваше да мълчи и това направо го убива. Затова искам и ти да си мълчиш.- той се усмихна и продължи.- Така ще ми се отблагодариш, че те спасих. Обещаваш ли?- тя си наведе главата надолу и се натъжи.
- Как може да ме молиш за това, като Сакура е долу и онези се подиграват с нея и я нараняват? Какво да кажа като ме питат къде съм била? Нали тя ще каже каквото знае за теб. Не ме карай да лъжа, защото никога досега не съм лъгала.- тя се насълзи, а той отиде до нея и й вдигна брадичката нагоре. Погледна я в очите и заговори.
- Не се притеснявай за нея, тя няма да каже нищо, защото ще е твърде ужасена да говори за тази случка и никога няма да иска да си спомня за нея. Вярвай ми.- от тези думи тя се насълзи и сълзи започнаха да капят от очите й.- А относно това къде си била, ще кажеш, че един от нас те е завел горе и те е вързал. Нищо не ти е направил, защото си се развързала и си го ударила. Тогава си избягала и си потърсила помощ. Така ще звучи достоверно.- Ино си изтри сълзите.
- Съжалявам, но не мога да го направя. Та тя ми е приятелка, за бога.- той я погледна с умолетелен поглед и каза.
- Ако неискаш да го направиш за мен, тогава го направи заради Хаяте. Покажи колко много държиш на него и колко го обичаш. Запази тайните ни, поне за сега. Защото ще дойде време, когато ще трябва някой да потвърди истиността на това, което ще стане в бъдеще. Обещай в името на любовта си към Хаяте, че засега няма да казваш нищо.- тя отново се натъжи и се разплака.
- Добре, обещавам в името на любовта си към Хаяте, че няма да казвам на никого какво стана и кой си ти.- той се успокои и се усмихна.
- Благодаря ти за разбирането. Но, хайде да те измъкнем и аз да се върна долу.- тя го погледна със загрижен поглед и запита.
- Ами ти какво ще кажеш, като слезеш долу, нямали да те питат къде съм аз?- той се усмихна още повече и каза.
- Не бери грижа за мен. Доста дълго съм бил при тях и знам как да ги изпързалям. Нека тръгваме докато не е станало твърде късно.- русокоската поклати глава и се приготви да тръгнат, но тогава се чу още един вик от Сакура и тя се натъжи. Една сълза излезе от очите й и падна на прозореца.
- 'Прости ми Сакура, че те оставям сега, но знай че ще се върна с подкрепление и ще те спася. Обещавам.- тя си изтри очите и поклати глава в отговор, че е готова за тръгване. Итачи също поклати глава и литна от прозореца. Хвана се за едно дърво, но ръката му закачи леко прозореца на стаята, в която бяха Сакура и двамата от Акатски. Те се стреснаха и се загледаха към прозореца. отвътре се чуха гласовете им.
- Ей, Хидан ти не чули нещо?- запита малко изплашено русокосия.
- Да чух, върви и провери.- заповяда сивокосия и Дейдара се запъти до прозореца. Отвори го и погледна на долу, но не видя никой. От своя страна пък Итачи седеше под парапета на прозореца и беше притаил дъх, за да не може да го чуят. Той държеше силно момичето, за да не падне. Русокосия се учуди и тъкмо когато се отмести от прозореца, на Ино й падна едната обувка. Той се стресна и се обърна веднага. Провеси се отново и видя обувката, но докоято имаше едно куче, което я помириса и започна да я хапе и да си играе с нея. Захили се и затвори прозореца. Очите на русокоската бяха ококорени, а сърцето й направо препускаше от напрежение. Итачи се концентрира и когато разбра, че няма повече опасност, залитна и скочи на земята. Скриха се в гората и той я пусна.
- Тичай с колкото сила имаш. Когато намериш някой му разкажи какво става. Също така им кажи да помогната на момчетата.- тя се ококори и каза смутено.
- Но при кого да отида? Незнам, твърде съм изплашена, за да мисля? Аз....- той я прекъсна и заговори.
- Еми например при Хокагето. Знам, че Неджи и Саске са тренирали. Може да отидеш при Какаши или Гай, или пък когото срещнеш. Просто не спирай и не се обръщай назад, защото ще те усетят и тогава няма да мога да те спася. Ще прикрия следите и миризмата ти.- момичето кимна с глава и се затича. Учихата се усмихна доволно и тръгна към къщата. Навън не спираше да вали и гръмотевиците продължаваха да разсичат небесата и да удрят по земята.

Ето и следващата главичка

Глава 54
В гората продължаваше да се води битка. Наруто седеше величестено върху Бунта, а Конохамару гледаше със злобния си поглед. Неджи и Саске бяха се изправили и гледаха успеха, който беше постигнал приятелят им. Хаяте все така лежеше неподвижен на мократа вече трева от кръвтта му. Болката от счупените му крака и ръце изгаряше всяка част от тялото му. Той знаеше, че края му наближава и се мъчеше със сетни сили да остане, жив колкото се може по-дълго време, за да може да предпази приятелите си. Наруто си наведе главата към двете момчета и гордо заговори.
- Приятели, можете ли да повярвате на това, защото аз още немога.- той се захили, а те кимнаха с глава и се усмихнаха. русокоското продължи.- Вие вървете при Хаяте и вижте с какво можете да му помогнете. Също така го пазете да не го убият. А пък Конохамару оставете на мен.- те кимнаха отново с глава и отидоха до падналото момче. Когато стигнаха Неджи клекна и повдигна главата на момчето. Той изохка от болка и погледна към приятелите си.
- Хаяте как си?- побърза да попита Учихата, като седна на тревата и повдигна главата му. Сложи я на краката си, а Неджи започна да оглежда тялото му с бякугана си. Хаяте не можеше да повярва от действията на чернокоското.
- Саске ти....- той за миг замълча и отново заговори.- Станал си много мекушав, Саске.- Учихата се усмихна и една сълза се стече от очите му и падна на лицето на момчето. Хаяте погледна към очите му, там той видя мъка, заради болката на приятелят си. Неджи си вдигна главата, а Саске го погледна в очите. Хюгата си поклати главата в отрицание, а по лицето на чернокоското се стичаха сълзи и падаха по безпомощното момче.
- Недей Саске....- той също се разплака.- Недей да плачеш за някой, като мен. Трябва да бъдеш силен и да приемеш всичко, което ще се случи в бъдеще. Да бъдеш силен и да помагаш на приятелите си.- Неджи също се натъжи от думите на момчето.
Наруто продължаваше да седи гордо на главата на жабата, а Конохамару се вбесяваше с всяка изминала секунда. Тогава Конохамару извика.
- Неможеш да ме спреш с тази смешна жаба, Наруто. Този път аз съм силен и ще убия мизерните ти приятелчата, ако не се предадеш и не ни дадеш Кюби.- вътре в Наруто се чу ръмженето на Кюби и Наруто се намръщи.
- Ако ме подцениш, значи ще умреш още днес. Така да знаеш.- Конохамару се захили противно и извика.
- Водни... водни топки.- и тогава водния господар започна да събира чакрата си пред устата. Бунта видя това и започна да подскача. Водния започна да пуска от устата си огромни топки от вода и да ги праща към жабата.
- Е Наруто, какъв ти е плана. Как ще унищожим тази грозна топка вода.- Наруто се смути от въпроса му.
- Еми, честно да ти кажа незнам. Нямам никакъв план.- Бунта се намръши.
- Как така нямаш план.? Как тогава ще победим?- Наруто се нацупи и отговори.
- Еми незнам трябва да измислим нещо в движение.- жабата оше повече се намръщи и се концентрира върху избягването на атаките. Това продължи твърде дълго. Водния изпращаше водни топки, а Бунта ги отбягваше. Това продължи около половин час. Жабата се по-измори и Конохамару също се задъхваше. Водния спря да използва техниката си, а Бунта се стовари върху земята. Чу се силен шум, а наоколо всичко беше потрешено и паднало на земята от техниката на Водния господар. Хаяте погледна към Неджи и едва промълви, защото искаше да пести силите си.
- Неджи върви при Наруто. Саске е тук и няма за какво да се тревожеш. Помогни му.- Неджи кимна с глава в отговор и стана. Застана до жабата и извика.
- Наруто, ще седя близо до теб и ще ти помогам. Мога да виждам чакра потоците и кога ще атакуват.- Наруто кимна с глава и жабата застана по-уверено. Тогава Конохамару заговори на Водния господар.
- Водни..., имам план, с който ще убием един от тях. Довери ми се и каквото кажа го направи.- Топката дори и не помръдна и той разбра, че ще изпълни всичко, което той нареди. Тогава Конохамару се надигна и се захили мазно.
- Водни... атака.- и той отново започна да си събира чакрата пред устата. Неджи видя това и извика.
- Наруто, той ще атакува. Приготви се да избегнеш удара.- Наруто застана спокойно на главата на Гамабунта, за да не може да падне, когато той избегне атаката. Водния изплю водната топка и я запрати към жабата. Гамабунта отскочи и я избегна. Неджи също я избегна, но за жалост Саске и Хаяте бяха точно зад Бунта. Неджи видя бързо това, че те са там и извика.
- Наруто, Саске и Хаяте.....- Наруто веднага си извърна главата и с ужас погледна към Саске, който седеше вцепенен.
- Саске, махни се от там.- извика Наруто и се помъчи да каже на жабата да направи нещо, но беше твърде късно. Водната топка отиваше право към тях и ги наближаваше. Тогава Хаяте събра всичката си сила която имаше, вля я в лактите и колената си. Тогава се изправи на крака и отблъсна Учихата настрани. Саске падна на земята и за миг погледна към Хаяте, който беше поел техниката вместо него. Водната топка придърпа Хаяте вътре в нея и започна да го върти. От силната чакра, която имаше в нея започна да го наранява. Тогава изведнъж техниката изчезна и момчето падна на земята едва дишайки. Конохамару се смути и тогава Пейн извика със зловещият си глас.
- Казах ти да не убиваш Хаяте. Искам го жив.- Конохамару замръзна на място от ужас. Конан започна да се противи, но Пейн не я слушаше.
- Да знам, ама аз не съм виновен.- заоправда се момчето.
А на земята Хаяте лежеше и усещаше, как силите му го напускат. Целият беше в рани и кръв течеше от всяка част на тялото му. Саске беше ужасен от гледката. Стана и се затича към приятелят си, същото направиха Неджи и Наруто. Когато тримата стигнаха до Хаяте, Наруто седна на тревата и сложи главата му на коленете си. Останалите също седяха на поляната, а Няруто се насълзи. Сълзите му тръгнаха сами да капят и да падат по лицето на Хаяте. Двете момчета също се натъжиха. Хаяте започна едва да говори.
- Хей приятели, недейте така. Не е станало нищо.- Саске извика тъжно.
- Как така да е нищо? Хаяте ти....- той спря да говори и се разплака. Хаяте се обърна към него и видя в очите му тъга, затова че той губеше един приятел. Тогава ХАяте също се нсълзи и една сълза падна по ръката на русокоското. Той изтръпна от докосването на сълзата му и още повече се разплака.
- Саске, ти си добър приятел... Всички сте добри приятели... Благодаря ви, че ми върнахте живота... Благодаря ви, че ми бяхте приятели и ми показахте, какво е чувството да си нужен на някого... Моля ви не плачете за грешник, като мен... Знам, че не ми остава много време и че скоро ще умра.- той спря да говори и се закашля. Изплю кръв през устата си, легна на колената на русокоското и заговори.
- НАруто...- русокоското се наведе и няколко сълзи паднаха по лицето на ХАяте.- Пази Хината и никога не я наранявай. Тя е мило и наивно момиченце, което много те обича. Не позволявай някой да я нарани.- Наруто кимна едва с глава, а Хаяте се обърна към Неджи и заговори.
- Неджи... Не оставяй сестра си сама и ако има проблеми я изслушвай и ги решавайте заедно. Тя е много слаба, ти и Наруто трябва да я обичате и подкрепяте. Когато аз умра, пратете писмо до Казекаге и му разкажете всичко, което стана. Нека да изпроводят Хината до селото. Предайте й, че много я обичам и съжалявам за това, което не можах да предотвратя. Нядавам се да ми прости някой ден.- той се обърна към Саске и го загледа в очите, а оттам падаха горчиви сълзи. Той си наведе главата и каза.
- Саске...- отново се закашля и изплю кръв.- Ти имаш най-прекрасният ангел на този свят. Не я оставяй в бъдеще да страда сама. Подкрепяй я и я обичай. Ето аз давам най-скъпото ми нещо на този свят, за да защитя приятел... Нали Саске.-Учихата си спомни за онзи момент, който Хаяте разказваше, как е постъпила Сакура и кимна с глава в отговор. Тогава си постави главата на коленете на русокоското и едва каза.
- Приятели благодаря ви за всичко... Където и да съм, никога няма да спра да бъдат с вас. Моля ви помнете ме с добро и никога не ме забравяйте.- тогава Хаяте се загледа към небето. Изкашля се още веднъж, усмихна се и със последните си сили промълви.
- Виж ме... Сенджу тобирама... Аз умирам като истински шиноби... Бранейки приятелите си и хората, които живеят в селото...- кръв започна да излиза от устата му и да се задавя. Всички се паникьосаха. Неджи си сложи двете ръце на гърдите му, за да може да накара сърцето му да не спира. Саске се хвана за глава, а погледа му беше ужасен. Наруто пък беше вцепенен и гледаше ужасено агонията на приятелят си. Хаяте се изкашля и само каза.
- Неджи недей...- младият Хюга си надигна главата и погледна объркано.- Искам да умра...- думите му заглъхваха и сърцето му се чуваше, как лека-полека започва да спира.- В родното си село заедно с приятелите си... Сбогом.- тогава той издъхна и сърцето му спря да бие. Саске и Неджи се вцепениха. Наруто започна да плаче с глас и наддаде тъжен вой. Последваха го още два вика на приятелите му. НАруто не спираше да вика за загубеният си приятел. Виковете се чуваха чак при Акатски. Пейн разбра, какво беше станало, падна на земята, вдигна си главата към небето и започна да вика. Небето за секунди стана черно и дъждът се усили необичайно бързо. Гръмотевици раздраха небето и се стоварваха по земята. Разцепваха я и образуваха дупки по нея. Дъждът валеше по трупа на момчето, а кръвта му започна да се смесва с водата и да тече по земята. Всички скърбяха за смъртта му. Дори и времето плачеше за изгасналият пламък на неговия живот.

Невероятно Много ме натъжи смъртта на Хаяте Надявам се, скоро да има нова главичка?

Утре ще я пусна

Урааа

Понеже утре няма да ме има цял ден може би сега ще пусна следващата глава, за тези които им харесва фика :cvetq:

Глава 55
Чернокос мъж вървеше към имението на Учиха и точно преди да посегне към дръжката на вратата се вцепени на място и си затвори очите. просто седеше на място нито дишаше, нито мърдаше. Изведнъж Учихата се появи на онази поляна, на която винаги се виждаше с Хаяте. Но този път очите му неседяха на небето, а самия той беше на поляната. Смути се и се огледа. Тогава зад него той чу познат глас.
- Итачи...- той се усмихна, защото беше познал гласа на най-добрият си приятел. Обърна се и за част от секундата се ужаси. Пред него седеше Хаяте целият окървавен и в рани. Итачи просто не вярваше на очите си, беше твърде зашеметен, за да обели и една дума. Хаяте седеше пред него и леко му се усмихна.
- Защо гледаш така изплашено Учиха Итачи? Не позна ли приятелят си.- Итачи все така седеше сковано и никаква реакция не се показваше на лицето и тялото му. А окървавеното момче се усмихваше и стоеше на мястото си.
- Ха...- заекна стреснато Учихата.- Хаяте... Ти да не би да си....- момчето го прекъсна, усмихна се още повече и заговори с натъжен глас.
- Да Итачи, това е което си мислиш.- Учихата за първи път показа емоция. Той се насълзи и си наведе главата надолу. Хаяте започна да се приближава и когато застана до него му вдигна брадичката, така че очите му да се срещнат с очите на чернокосия.
- Недей така Итачи. Ти трябва да си силен и да продължиш живота си. Да постигнеш мечтите, които аз неуспях. Ти беше единственият в когото срещнах очите на приятел, който не ме мразеше и ненавиждаше, че Пейн ми позволява всичко. Ти единствен се грижеше за мен, когато бях в онази килия и ми носеше храна и вода, без някой да разбере. Благодарение на теб аз живях досега и умрях, за да може да се постигнат мечтите ни, за да може да се отмъсти за погубените ни животи. За да може да ни се прости и да намерим място в рая.- по очите на Итачи се стичаха сълзи и падаха по красивото му лице. Хаяте си вдигна ръката и изтри една сълза от лицето на чернокосия. Тя седеше на пръста му и не след дълго падна на земята.
- Не плачи за мизерният ми живот. Единственото правилно нещо, което направих в него беше да спася брат ти, Итачи.- чернокосия се вгледа в него с объркан поглед.
- Как така си го спасил? Какво имаш предвид?- Хаяте започна да избледнява. Итачи изправи главата си към него и извика разплакан.
- Хаяте, недей да си тръгваш. Моля те не ме оставяй сам в този гаден свят... Недей...- той падна на колене и заплака. Хаяте заговори запоследно.
- Итачи, ти винаги си бил до мен и аз ще направя същото. Спомняй си за мен и никога не ме забравяй. Доволен съм, че дадох живота си, за да може Саске да живее.- Учихата си вдигна главата към вече почти изчезналия дух на Хаяте и заплака още повече. От Хаяте се чу само.
- Сбогом приятельо.- Итачи остана сам на поляната и едва промълви през сълзи.
- Сбогом Хаяте.- сълзите му не спираха да падат на зелената трева. Тогава се озова в реалността и падна на краката си и изсъска през сълзи.
- Проклети да сте Акатски. Ще си платите за това.- тихо каза той и стана от стъпалата. Изтри си сълзите и влезе в имението.
В този момент Ино беше стигнала в селото и подскачаше от къща на къща, когато извднъж се появи Хаяте и тя се стресна. Падна в една уличка без изход и се изправи на крака. Погледна напред и Го видя. Видя любовта на живота си. Тя в първият момент се усмихна и каза.
- Слънчице, защо си тук. Не трябваше ли да си при Саске, неджи и Наруто.- той седеше и не си вдигаше главата нагоре, за да я погледне. Тя се обърка от реакцията му и плахо попита.
- Любов моя, какво има? Защо мълчиш и не ми отговаряш? Станало ли е нещо.- тя се загледа в него и едва сега забеляза окървавените му дрехи. Ококори си очите и замръзна на място от ужас. Тогава тя извика истерично.
- Какво става? Защо си целият в кръв?...- Хаяте продължаваше да мълчи.- Кажи ми Хаяте. Отговори ми защо кървиш?- Едва сега той си вдигна главата и тя видя кървавото лице и червените му отвътре очи. Тя още повече се стресира от гледката и пристъпи една крачка назад от уплаха, от това което виждаше. Той се натъжи и заговори.
- Страх ли те е от мен, Ино? Страх ли те е от това което съм се превърнал?- ино гледаше изплашено и плахо заговори.
- Хаяте, какво ти се е случило?- Хаяте бясно извика.
- Страх ли те е? Отговори ми?- Ино се вцепени от тонът му. Никога не й беше говорил така, камо ли да й крещи. Тя се насълзи и смутено каза.
- Да, страх ме е.- Хаяте също се насълзи и заговори с по-нисък тон.
- Това е добре... Значи няма много да страдаш за мен...- Тя още повече се стегна от ужас.
- Какво...- заекна тя и пристъпи една крачка напред.- Какво говориш Хаяте.- Да не би ти да....- тя падна на земята и хвана главата си с двете ръце.- Знаех си... Знаех си, че ти се е случило нещо... Знаех, че рано или късно ще дойде този ден, в който Акатски ще те убият, затова че си ги предал. Защо трябваше да ни спасяваш тогава, защо трябваше сега да умираш?.... ЗАщо се влюби в мен?... Кажи ми защо?... Отговори ми...- тя започна да вика от мъка и тъга, по изгубената си любов. Хаяте отиде и клекна до нея. Махна й ръцете и силно я прегърна. Тя си сложи главата на рамото му и се разплака. Горещите й сълзи падаха по ръцето му, а после на земята. Тя почувства топлина по ръцете и по лицето си. Това бяха сълзите на един дух, дух който я обичаше повече от всичко на този свят. Тя се сгуши в него и той започна през сълзи да говори.
- Права си любов моя... Никога нетрябваше да се срещаме... Нетрябваше да се влюбвам в теб и сега да ти причинявам болка. Но искам винаги да помниш, че съм те обичал...Ти ми показа истинската любов. Ти събуди доброто момче, което бях приспал някъде вътре в мен. Ти ме направи щастлив и върна радостта в сърцето ми, която бях заровил дълбоко в него... Слънчице...- Хаяте започна да изчезва. Тя усети това и си вдигна главата нагоре. След това разплакано извика.
- Обичам те много любов моя. Никога няма да те забравя и винаги ще си мисля за теб.- Хаяте изчезна и само се чу.
- Знам любов моя... Обичам те... Сбогом.- Всичко изчезна и студеният леден вятър размяткаше русите й коси. Зловещяит звук, който създаваше той, пронизваше малкото й сърчице. Тя тихо промълви.
- Сбогом любов моя... И аз те обичам...- падна на земята и си хвана главата.
- Неееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее- извика с мъка тя и погледна към небето.
- Ино-о-о?- някакъв мъжки глас повика момичето по име.
А вятърът продължаваше да я вледенява. Дъждът все така валеше по тялото й и мокреше дрехите и косата й. В очите на момичето имаше мъка, болка, отчаяние и най-вече любов и преданост. Времето продължаваше да плаче за злощастните съдби на младото поколение на целият този свят.

Невероятно е!

Прекрасно продължавай...

Утре ще пусна другата глава, защото както казах в другият фик нямам никакво време, потрайте още малко